Решение № 184 от 13.12.2024 г. на Районен съд - Ямбол по дело № 882/2024 г.

Производството е образувано по жалба на „Т.Р.“ЕООД гр. Ямбол против Наказателно постановление № 788129-F785850/18.09.24 на Началник отдел Оперативни дейности в ГД“Фискален контрол, с което, на осн. чл. 31 ал.1 ЗАРИДСНПНП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 25 000лв за нарушение на чл. 24 ал.1 ЗАРИДСНПНП. В жалбата се излагат съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на наказателното постановление. Иска се неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.Счита същата за основателна и доказана и моли за уважаването и от страна на съда. Въззиваемата страна Началник отдел Оперативни дейности в ГД“Фискален контрол, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита атакуваното с нея наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, при неуважаване на горното становище и отмяна на наказателното постановление се прави възражение за прекомерност на разноските. Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото приема за установена следната фактическа обстановка: На 2.09.2024г св. Т. Л. – инспектор по приходите в НАП при Централно управление съставила на дружеството жалбоподател АУАН № F785850 за нарушение на чл. 24 ал.1 от ЗАРИДСНПНП. Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно постановление № 788129-F785850/18.09.24 на Началник отдел Оперативни дейности в ГД“Фискален контрол, с което, на осн. чл. 31 ал.1 ЗАРИДСНПНП на „Т.Р.“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 25 000лв за нарушение на чл. 24 ал.1 ЗАРИДСНПНП. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 25.09.2024г. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като основателна, поради следните съображения: Съдът счита като основателно възражението на жалбоподателя за липса на компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган. Съгласно чл. 36 ал.2 ЗАРИДСНПНП актовете за установяване на административните нарушения по чл. 31 ( какъвто е настоящия случай) се съставят от оправомощените от министъра на финансите или министъра на вътрешните работи длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от ръководителя на ведомството или от оправомощено от него длъжностно лице, чийто служител е съставил акта за установяване на административното нарушение. Приложената по делото Заповед № ЗЦУ-384/ 27.02.2024г е издадено от изпълнителния директор на НАП и обхваща случаите по чл. 36 ал.1 и ал.3 от ЗАРИДСНПНП. Доколкото по делото не е представена заповед на министъра на финансите, с която да упълномощи актосъставителя и административнонаказващият орган да съставят актове по чл. 31 ЗАРИДСНПНП и да издават наказателни постановления последните са действали без представителна власт и издадените от тях актове подлежат на отмяна само на това основание. При този изход на делото и във връзка с направено искане в тази насока жалбоподателят има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 2650лв. Съдът счита като неоснователно възражението на въззиваемата страна за прекомерност на разноските, тъй като същите са в минималния предвиден в чл. 36 от ЗА и чл. 18 ал.2 от НМРАВ размер Водим от горното съдът