Решение № 1870 от 8.10.2019 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1101/2019 г.

Производство пред първа инстанция. Образувано е по искова молба от Г.И.Ч. ••• срещу Национален осигурителен институт, с адрес на призоваване гр.София, бул.“Александър Стамболийски“№62-64 за присъждане на обезщетение в размер на общо 36 407, 47 лева – главница и 10 364, 42 лева – закъснителни лихви, представляващо обезвреда за причинените му имуществени вреди, настъпили от действия/бездействия на длъжностни лица, служители на ответното юридическо лице за периода 01.02.2014г. – 31.10. 2018г. Претендираните вреди, в т.ч. и техният размер, както и действията/бездействията, от които се претендира настъпването на вредите, първоначално са заявени в исковата молба /л.3-5/, впоследствие са уточнени с молба от 09.05. 2019г. /л. 17-19/ и в о.с.з. на 18.09.2019 г./л.206-207/. Ответникът – Национален осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юриск. В., счита исковата претенция с основание в чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на исковата претенция. Пловдивският административен съд – Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното. По заявление от 11.04.2000г. на ищеца е отпусната лична пенсия за ОСВ по чл.2, ал.1 от ЗП във връзка с ПМС 40/1968 г., чл.46а от ЗП и параграф 25 ЗИДЗП/ 1996г., считано от 01.10.1999г. Прието е, че към началната дата на отпускане на пенсията лицето има навършена възраст 45 г. и 07 месеца и 9 дни и следния осигурителен стаж: от първа категория труд - 08 г. 05 м. 24 дни; от втора категория труд - 01. 00м.15 дни; от трета категория труд - 06 г. 01 м. 19 дни; осигурителен стаж по чл.104, ал.3 от КСО - 07 г. 08 м. 02 дни. Общ стаж към първа категория труд за преценка на право и размер към начална дата - 20г. 07м. и 13 дни. На основание чл.104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд - 44 г. 07 м. 04 дни. Размерът на пенсията е определен въз основа на осигурителен доход за период от 01. 01.1989г. до 31.12.1991г. – 49 981 лв. и осигурителен доход от 15.09.1998г. до 30.09.1999г. – 5073, 04 лв. индивидуален коефициент 2, 398 (л.39). С разпореждане №••••••••••, протокол № ПР-30 от 08.01.2014 г. длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив на основание чл.99, ал.1, т.5 КСО е отменило разпореждане №190 от 24.04.2000г., с което на ищеца е била отпусната лична пенсия по чл.2, ал. 1, б. "а" от сега отменения Закон за пенсиите за 20 години 7 месеца и 13 дни осигурителен стаж от първа категория, и е отказало да отпусне такава пенсия. С последващо разпореждане от 09.01.2014г. Ръководителят на ПО при ТП на НОИ-Пловдив, на основание чл.98, ал.2 и чл.114, ал.1 КСО, е разпоредил неправилно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст да бъде възстановена от Г.Ч. в размер на 98 372, 40 лв., от които главница за периода 01. 01.2004г. до 31.01.2014г. в размер на 54 036, 86 лв.(задължението за неправилно изплатените месечни суми за пенсия за времето до 31.12.2003 г. било погасено по давност според длъжностното лице) и лихва в размер на 44335, 53 лв., начислена към 09.01.2014 г. С жалба вх. № МП-7505 от 28.01.2014 г. Ч. е оспорил пред Директор на ТП на НОИ законосъобразността на разпореждането от 09.01.2014 г. Жалба вх. № МП-28083 от 16.04.2014 г. от Ч. е подадена пред директора на ТП на НОИ и срещу разпореждането от 08.01.2014 г. С решение № 39 от 26.02.2014г. Директорът на ТП на НОИ е приел, че разпореждането от 09.01.2014 г. е издадено въз основа на разпореждането от 08.01.2014г. и с него е определено по основание и размер задължението на Ч. към държавното обществено осигуряване, поради което е спрял образуваното пред него контролно производство по подадената от Ч. жалба вх. № МП-7505 от 28.01.2014 г. срещу разпореждането от 09.01.2014 г. до влизането в сила на първото разпореждане от 08.01.2014 г. С решение № РД-88 от 09.05.2014 г. директорът на ТП на НОИ – Пловдив е отхвърлена жалба вх. № МП-28083 от 16.04.2014 г. на Ч. срещу разпореждането от 08.01.2014 г. С определение № 989 от 10.04.2014 г. по адм. дело №910/2014 г. Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на Ч. срещу Решение № 39/26.02.2014 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив. С определение № 6967 от 26.05.2014г. по адм. дело № 6089/2014 г. на ВАС, шесто отделение, е отменено Определение № 989 от 10.04.2014 г. по адм. дело № 910/2014 г. на Административен съд – Пловдив, като е отменено решение № 39 от 26.02.2014 г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив. Същевременно на 26.05.2014г. Ч. е оспорил пред Административен съд – Пловдив решение № РД-88 от 09.05.2014 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане от 08.01.2014 г. В изпълнение на постановеното определение № 6967 от 26.05.2014 г. по адм. дело № 6089/2014г. на Върховния административен съд, с решение № РД-130 от 12.06.2014г. Директорът на ТП на НОИ е заличил погасеното по давност задължение на Ч. за неоснователно получена пенсия за времето от 01. 01.2004 г. до 31.12.2008 г. в размер на 50 662, 66 лв., от които 20 205, 42 лв. главница и 30 457, 24 лв. лихва. Със същото решение на директора на ТП на НОИ е спряно образуваното пред него контролно производство по подадената от Ч. жалба вх. № МП-7505 от 28.01.2014 г. срещу разпореждането от 09.01.2014 г. в останалата му част. Това решение е оспорено пред Административен съд Пловдив, по повод на което е образувано адм. дело № 1442/2014 г., приключило с Решение 181 от 04.02.2015 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Ч. срещу решение № РД-88 от 09.05.2014г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане от 08.01.2014г. Решението на Административен съд Пловдив по адм. дело № 1442/2014 г. е оставено в сила с решение № № 13958 от 21.12.2015 г. по адм. дело № 3045/2015 г. на ВАС, шесто отделение. Междувременно с Разпореждане №••••••••••, Протокол №Ра-19/09.01. 2014г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е разпоредено да се възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл.46, ал.4 ЗП /отм./, от Ч. в общ размер на 98 372, 40 лв., от които главница за периода 01. 01.2004г. – 31.01.2014г. в размер на 54 036, 87 лв. и лихва в размер на 44 335, 53 лв., начислена към 09.01.2014г., като след тази дата допълнително се начислява лихва по чл.116 КСО до окончателното погасяване на главницата.(л.9) С Решение № 2153-15-43/16.02.2016г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, е оставена без уважение подадената от Ч. жалба с вх.№ МП - 7505/28.01.2014г. срещу Разпореждане №••••••••••, Протокол №Ра-19/09.01. 2014г. С посоченото разпореждане е прието, че задължението за периода 01. 10.1999г. – 31.12.2003г. е погасено по давност на основание чл.115, ал.1 КСО. С Решение № 1040-15-39/29.06.2016г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив на основание чл.62 АПК, поради допусната поправка на очевидна фактическа грешка, в Решение № 2153-15-43/16.02.2016г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е постановено в диспозитива на същото посочената дата „19.01.2014г.” на Разпореждане №••••••••••, Протокол №Ра-19 да се чете „09.01.2014г.”.Горното разпореждане е издадено във връзка с разпореждане №••••••••••, протокол № ПР-30 от 08.01.2014 г. на Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, е отменено Разпореждане № ПР-190/24.04.2000г. за отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на ищеца и всички последващи разпореждания за изменения на пенсията, като е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал.1 от ПЗР КСО. С решение № 2407/19.12.2016г. по адм. дело № 594/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив е отхвърлена жалбата на Ч. срещу Решение № 2153-15-43/16.02.2016г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалба му с вх.№ МП - 7505/28.01.2014г. против Разпореждане №••••••••••, Протокол №Ра-19/09.01.2014г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. С Решение № 11095 от 25.09.2017г. постановено по адм. дело № 1339/2017г. на ВАС, шесто отделение, е отменено решение № 2407/19.12.2016г. по адм. дело № 594/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив и вместо него е постановена отмяна на Решение № 2153-15-43/16.02.2016г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №••••••••••, Протокол №Ра-19/09.01. 2014г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. Междувременно от Ч. е депозирано искане за прогласяване на нищожност на Разпореждане № •••••••••• /Ра-19/09.01.2014 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, което е оставено без уважение с Решение № 2153-15-100/15.03.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив. С Решение 1714 от 28.09.2015 г. по адм. дело № 1150/2016 г. на Административен съд Пловдив е отменено Решение № 2153-15-100/15.03.2016г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставено без уважение искането за прогласяване на нищожност на Разпореждане №••••••••••/Ра-19/09.01.2014г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, и е оставена без разглеждане жалба № 1012-15-82/15.03.2016г. с искане за прогласяване на нищожност на Разпореждане №••••••••••/Ра-19/09.01.2014 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ- Пловдив. С Решение № 1964 от 13.02.2018 по адм. дело № 13596/2016г. на ВАС е оставено в сила решение № 1714/28.09.2016г. на Административен съд Пловдив по адм. дело №1150/2016г. и Определение №1894 на Административен съд Пловдив по адм. дело № 1150/2016г. В хода на съдебното производство от процесуалния представител на ответния административен орган е представен отговор на исковата молба, ведно с приложени към нея доказателства. Приобщено като доказателство е писмо от РП-Пловдив във връзка със запитване на съда, че срещу Г.Ч. не е водена прокурорска преписка за документно престъпление по НК, включително и във връзка с липсата на пенсионното досие в архива на ТП на НОИ-Пловдив За изясняване на фактите по делото от ищеца бе поискано, съответно бе допуснато, изготвено и прието заключение по ССЕ. От него се установява, че размерът на претендираните имуществени вреди, формиран от сумата на неполучените за спорния период пенсии (на основание предполагаемия размер на личната пенсия за ОСВ на ищецът за периода от 01.02.2014 г. до 31.10. 2018г. е в общ размер на имуществените вреди /главница и лихва/ - 46 771, 89 лева, от които 36 0407, 47лева – пенсии за периода /главница/ и законна лихва за периода /лихва/ в размер на 10 364, 42 лева за периода от 01.02.2014 г. до 11.04.2019г. Съдът кредитира заключението на вещото лице М. като коректно и безпристрастно изготвено, изцяло отговарящо на поставените задачи. При така установеното се налагат следните изводи от фактическа и правна страна. Според чл. 4 от Договора за ЕС съгласно принципа на лоялно сътрудничество, Съюзът и държавите-членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнение на задачите, произтичащи от Договорите; държавите-членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза; държавите-членки съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза. Както следва от решенията на СЕО по делата Frankovich и Factortame условията при кумулативното наличие на които може да се ангажира отговорността на държава членка са три: нарушената норма от правото на ЕС да предоставя права на частноправните субекти; нарушението да е достатъчно съществено и наличието на пряка причинно-следствена връзка между нарушението и настъпилите вреди. В случая не се твърди нарушена от служители/органи на ответника норма от правото на ЕС. Отпускането на пенсии се извършва от пенсионния орган и съгласно реда по КСО. Цитираните от ищеца норми не въвеждат задължение за служителите на ответника, които в дадения случай да са нарушили. Съгласно новелата на чл.203 АПК/в приложимата редакция/, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Според чл.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се отнася само за фактически действия или бездействия на административен орган или негово длъжностно лице. Доказателствената тежест е на ищеца, който може да ползва всички допустими по АПК, субсидиарно приложимия в административния процес ГПК и специалния ЗОДОВ доказателства и доказателствени средства.