Решение № 84 от 2.9.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 106/2024 г.

С присъда №260001 от 04.08.2022 г. по НОХД №851/2020 г. Бургаският окръжен съд признал подс. И. С. Т. за виновен в това, че:

1. В периода 18.06.2017 г. - 28.06.2017 г., в условията на опасен рецидив, на неустановени точно места и дни на територията на община Несебър и община Приморско, област Бургас, в условията на продължавано престъпление, посредством нанасяне на множество силни удари с ръце /юмруци/, крака /ритници/, глух метален гаечен ключ, тип лула, дървена пръчка с дължина 120 см и други неустановени метални и дървени предмети, причинил с особена жестокост и по особено мъчителен за пострадалата М. И. С. начин три средни телесни повреди, изразяващи се в двустранно счупване на две ребра – 7-мо вляво и 8-мо вдясно, довело до трайно затруднение в движенията на снагата; разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та, вследствие на развит двустранен пневмоторакс и коремна травма, наложили оперативни интервенции; и обезобразяване на лицето, изразяващо се в трайни белези по устните и дясната буза, поради което и на основание чл. 131а, предложение второ, вр. чл. 131, ал. 1, т. 5 и т. 9, предложение последно, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 12 /дванадесет/ години.

Със същата присъда първоинстанционният съд признал подс. И. С. Т. за виновен в това, че:

2. В ранната сутрин на 29.06.2017 г. в гориста местност на неустановено точно място в община Средец, област Бургаска, при съвкупност с деянието по т. 1, в условията на опасен рецидив, с особена жестокост и по особено мъчителен за пострадалата М. И. С. начин, направил довършен опит умишлено я да умъртви, като посредством нанасяне на множество силни удари в областта на главата и тялото с твърди тъпи предмети – глух метален гаечен ключ, тип лула и дървена пръчка с дължина 120 см, й причинил счупвания на долна челюст и горна челюст, счупване на лява лакътна кост и постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та, в резултат от получените наранявания с клинична картина на травматичен шок, с водещи симптоми на остра анемия, дихателна недостатъчност и кома - престъпление по чл.116, ал. 1, т. 6, предл. второ и предл. трето, и т. 12, предл. първо, вр. чл.115, вр. чл. 18, ал. 1, предл. второ, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, но след довършване на изпълнителното деяние по собствена подбуда предотвратил настъпването на престъпните последици - превозил пострадалата до УМБАЛ - Бургас АД, където на пострадалата М. С. била оказана висококвалифицирана медицинска помощ, изразяваща се в спешно възстановяване на дишането чрез интубация и изкуствена белодробна вентилация и възстановяване обема на циркулиращата кръв чрез трикратно кръвопреливане, без която медицинска помощ би настъпила смъртта й, поради което на основание чл.18, ал. 3, б. „б“ от НК не го наказал, но тъй като описаното по-горе деяние, в което се е изразил довършеният опит за убийство, осъществява признаците на друго престъпление, за което деецът отговаря – умишлено причинена на М. И. С. тежка телесна повреда, осъществена на същата дата и място, в условията на опасен рецидив, с особена жестокост и по особено мъчителен за пострадалата начин, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та, в резултат от получените наранявания с клинична картина на травматичен шок, с водещи симптоми на остра анемия, дихателна недостатъчност и кома, на основание чл.131а, предложение първо, вр. чл.131, ал. 1, т. 5 и т. 9 предложение последно, вр. чл. 128, ал. 2 предложение последно вр. ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”, вр. чл. 19, предложение второ, вр. чл. 18, ал. 3, б. „б“ от НК, наложил на подсъдимия И. С. Т. наказание лишаване от свобода за срок от 15 /петнадесет/ години.

На основание чл.23, ал.1 от НК определил на подсъдимия И. С. Т. общо наказание лишаване от свобода за срок от 15 /петнадесет/ години.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ и б. „б“ от ЗИНЗС постановил определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от 15 /петнадесет/ години да се изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл.59, ал.1, т.1 и т.2 от НК и чл.60 от ЗЕЕЗА приспаднал от срока на определеното общо наказание лишаване от свобода времето от 16.04.2021 г. до влизане на присъдата в сила, през което подсъдимият И. С. Т. е бил задържан под стража в Кралство Нидерландия по повод издадената за предаването му Европейска заповед за арест и в Република България в качеството му на подсъдим по настоящото дело след предаването му.

Осъдил подсъдимия И. С. Т. да заплати на гражданския ищец М. И. С. сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие извършеното престъпление по чл. 131а, предложение второ, вр. чл. 131, ал. 1, т. 5 и т. 9, предложение последно, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането - 28.06.2017 г., до окончателното изплащане на цялата сума, като отхвърлил иска над уважения размер от 80 000 лева до предявения размер от 100 000.00 лева като неоснователен и недоказан.

Осъдил подсъдимия И. С. Т. да заплати на гражданския ищец М. И. С. сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие извършеното престъпление по чл.131а, предложение първо, вр. чл. 131, ал. 1, т. 5 и т. 9 предложение последно, вр. чл. 128, ал. 2 предложение последно вр. ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането – 29.06.2017 г. до окончателното изплащане на цялата сума.

Осъдил подсъдимия И. С. Т. да заплати на гражданския ищец М. И. С. сумата от 4000 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство.

Осъдил подсъдимия И. С. Т. да заплати в полза на държавата направените по делото разноски, както следва: по сметка на ОД на МВР - Бургас сумата 5593.18 лева, представляващи направени в досъдебното производство разноски;

• по сметка на Окръжен съд - Бургас сумата 4208.75 лева, представляваща направени в първоинстанционното съдебно производство разноски по делото;

• по сметка на Окръжен съд - Бургас сумата от 10.00 лева, представляваща следващите се държавни такси от по 5.00 лева за служебно издаване на два изпълнителни листа за събиране на разноските по делото.

Постановената присъда е обжалвана с отделни въззивни жалби, подадени от двамата упълномощени защитници на подс. И. С. Т. - адв. Н. Р. и адв. З. К.. С жалбите се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на осъдителната присъда в двете й части - наказателна и гражданска, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедлИ.ст на наложените наказания. Жалбите са бланкетни и не съдържат аргументи в подкрепа на релевираните доводи срещу присъдата. Въпреки дадените им от съда указания жалбоподателите - упълномощени защитници адв. Н. Р. и адв. З. К. не изложиха допълнителни съображения, обосноваващи бланкетно заявените оплаквания срещу обжалваната присъда.

С жалбата си защитникът адв. Р. претендира въззивният съд да отмени осъдителната присъда и да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция. Алтернативно иска да се отмени присъдата в частта й, с която подс. Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 131а, предложение първо, вр. чл. 131, ал. 1, т. 5 и т. 9 предложение последно, вр. чл. 128, ал. 2 предложение последно вр. ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”, от НК, тъй като липсват доказателства за нанасяне на тежка телесна повреда на пострадалата С.. Оспорва квалифициращия признак „опасен рецидив“.

С жалбата си защитникът адв. К. иска изменение на присъдата, като се намалят размерите на наложените наказания.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас оспори основателността на въззивните жалби на защитниците. Излага съображения, с които мотивира наличието на квалифициращия признак „опасен рецидив“, като в тази насока се позовава на предходни осъждания на подс. Т. за тежки умишлени престъпления, които същият е бил извършил в Кралство Нидерландия и Република Франция, чиито осъдителни съдебни актове се признават в държавите членки на Европейския съюз. Споделя изложения от първата инстанция анализ на доказателствената съвкупност, както и направените правни изводи досежно извършените престъпления, тяхната правна характеристика и авторство в лицето на подсъдимия. Намира наложените наказания лишаване от свобода за справедливи, доколкото при определяне на техните размери съдът е отчел високата степен на обществена опасност на конкретните деяния, както и високата степен на обществена опасност на подс. Т. като деец, а също и настъпилите тежки последици за пострадалата и за обществото. Като приема, че обжалваната присъда е обоснована, законосъобразна и справедлива, предлага въззивната инстанция да я потвърди изцяло.

Гражданският ищец М. И. С., редовно призована, не се яви в съдебно заседание и не изрази лично становище по жалбите на защитниците на подсъдимия.

Повереникът на гражданския ищец М. И. С. заяви, че счита жалбите на защитниците на подсъдимия за неоснователни. Солидаризира се със становището на прокурора и се присъедини към неговите искания да бъде потвърдена първоинстанционната осъдителна присъда като обоснована, законосъобразна и справедлива. Моли въззивният съд да потвърди гражданско-осъдителната част на присъдата. Претендира да бъдат присъдени в полза на доверителката му направените от нея разноски във въззивното производство.

Упълномощеният защитник адв. З. К. заяви, че поддържа двете въззивни жалби, подадени от защитниците на подс. И. С. Т.. Акцентира на оплакването за липса на квалифициращия признак „опасен рецидив“. Оспори достоверността на съдържанието на документите, установяващи предходни осъждания на подс. И. Т. в Кралство Нидерландия и Република Франция. В протИ.вес на тези писмени доказателства посочи влязла в сила през 2022 г. осъдителна присъда на Районен съд – Х., в която се приема, че подс. Т. е реабилитиран по право, т. е. неосъждан, поради което спрямо него е приложено условно осъждане. Отстоява тезата, че деянията – предмет на настоящото дело неправилно са характеризирани като такива извършени в условията на опасен рецидив, поради което претендира същите да се квалифицират по по-леко наказуеми състави. Категорично възразява срещу наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода, които са индивидуализирани в максималните предвидени в закона размери.

Претендира въззивната инстанция да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, за да се приложи по-лека квалификация на престъпленията, при която да се наложат по-леки наказания. Алтернативно моли да се намали значително размера на наложеното наказание от петнадесет години лишаване от свобода. Намира присъдените обезщетения за неимуществени вреди за прекомерно завишени и пледира въззивният съд да ги намали съобразно принципа за справедлИ.ст.

Подс. И. С. Т. не отрича авторството си относно престъпленията, но счита, че на същите следва да се дадат по-леки квалификации, поради което моли делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд, където да може да упражни правото си на съкратено съдебно следствие или да сключи споразумение.

Въззивните жалби, като подадени в петнадесетдневния преклузивен срок по чл.319, ал.1 от НПК от упълномощените защитници на подсъдимия, които като самостоятелна страна в процеса, имат право да оспорват постановената присъда, съгласно чл.318, ал.6 от НПК, са допустими.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие в първата и въззивната инстанция и провери атакуваната присъда по доводите на жалбоподателите и служебно изцяло, направи извода, че въззивните жалби на защитниците на подсъдимия са неоснователни.

Въззивният съд, съобразявайки направените от жалбоподателите оплаквания срещу присъдата и изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, счете за необходимо на първо място да осъществи контрол за спазването на процесуалните правила, за да установи дали в хода на проведеното досъдебно производство, както и в съдебната фаза пред първата инстанция са били допуснати нарушения на процесуалния закон и ако е така - дали те са съществени по своя характер и дали са отстраними във въззивното производство или в предходен процесуален стадий. В случай на липса на такива нарушения или на възможно тяхно отстраняване във въззивното производство, въззивната инстанция следва да разгледа спора по същество, докато в противен случай следва да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първостепенния съд, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК, който правен резултат не изисква разглеждане на спора по същество и не налага произнасяне по оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, нито проверка за явна несправедлИ.ст на наложените наказания. Посоченото правомощие за проверка досежно спазването на процесуалния закон по това дело въззивната инстанция упражнява по силата на законоустановеното в чл.314, ал.1 от НПК служебно начало да проверява изцяло правилността на оспорения съдебен акт, независимо от основанията, които е посочила страната, инициирала въззивния контрол и независимо от нейните устно изразени претенции пред въззивния съд.

Във въззивната жалба на упълномощения защитник адв. Р. е заявен изрично довод за нарушения на процесуалния закон, но такива конкретни нарушения не са посочени, нито са изложени аргументи в тяхна подкрепа. В хода на съдебните прения при въззивното разглеждане на делото упълномощеният защитник адв. К. също не изтъкна конкретни съществени нарушения на процесуалните правила. Пространните му възражения касаят доказателствената дейност на първостепенния съд, поставена в основата на изграждане на вътрешното съдийско убеждение по фактите, като се твърди, че приетата от съда фактическа обстановка не кореспондира със събрания по делото доказателствен материал; постановената осъдителна присъда не се основава на безпротИ.речиви и убедителни доказателства, които да са били събрани и проверени по предписания процесуален ред и въз основа на които да може да се направи категоричен извод за виновно поведение на подсъдимия и съставомерност на деянието му по чл.131а, предложение първо, вр. чл.131, ал. 1, т. 5 и т. 9 предложение последно, вр. чл. 128, ал. 2 от НК; обективният анализ на доказателствената съвкупност не установява категорично, че подсъдимият е причинил на пострадалата тежка телесна повреда, не установява също, че последният е извършил процесните деяния при условията на „опасен рецидив“, поради което се налага оправдаване на подсъдимия за този квалифициращ признак, както и за причиняването на тежка телесна повреда.

Важно е да се отбележи, че при реализиране на проверка за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №2/2002г. по н. д. №2/2002г. на ОСНК на ВКС и константната съдебна практика, процесуалните последици от недостатъчно и/или ненадлежно събрани доказателства, от липсата на анализ на същите или от тяхната неправилна оценка, не представляват съществени нарушения на процесуалните правила и поради това не обуславят отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. С оглед на това, дори и в хипотеза на допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на разследващите органи, както и в тази на първостепенния съд по допускане, събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали, те не се считат за такива от категорията на съществените, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия/подсъдимия или на неговия защитник, нито за такива от категорията неотстраними от въззивната инстанция процесуални нарушения. Когато процесуалното нарушение, допуснато на досъдебното производство е отстранено в съдебната фаза на процеса, то не съставлява основание за връщане на делото на прокурора. Ако съдебното производство е протекло съобразно правилата на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК, евентуално нарушение на изискванията за обективност, пълнота и всестранност на разследването, е без значение за изхода на делото.

Съобразявайки горното и след осъществена служебна проверка, въззивният състав заключи, че в хода на настоящото наказателно производство и при постановяване на атакуваната присъда не са допуснати такива нарушения на процесуалните правила, които да се квалифицират като съществени и да представляват основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК. Всички направени от защитата оплаквания по същината си са такива за необоснованост, незаконосъобразност и несправедлИ.ст на присъдата и ще се обсъдят по-долу в настоящото решение, с което въззивната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора.

Въззивният съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и разглеждайки оплакванията за незаконосъобразност, необоснованост и несправедлИ.ст на присъдата, съдържащи се в жалбите на защитниците, както и устно заявеното в публичното заседание оплакване от подсъдимия и защитника му за явна несправедлИ.ст на наложените наказания, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първостепенния съд, детайлизира я при съблюдаване на чл.316 от НПК, като същата не обосновава различни правни изводи относно разгледаните деяния, тяхната съставомерност и правна характеристика, както и участието на подсъдимия в тях. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Подсъдимият И. С. Т. е роден на ••.••.•••• г. в гр. Х., с постоянен адрес в гр. Х. и с известен адрес в чужбина: Г. •, •• • Х.• (•). Той е българин, български гражданин, със средно образование, неженен. По негови твърдения работи като монтьор в сервиз за техника в гр. Хага, Кралство Нидерландия.

В периода 1995 г. – 2009 г. подс. Т. е бил осъден няколко пъти в България за различни престъпления от общ характер, за които са му били налагани наказания лишаване от свобода и глоба в различни размери. За повечето осъждания, постановени от българските съдилища, подс. Т. е реабилитиран по право.

С определение №54 от 10.04.2009 г. по НОХД №93/2009 г. на Окръжен съд – Хасково е о одобрено споразумение за решаване на делото, с което подс. И. Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.242, ал.2, пр.1 ар. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години при общ режим на изтърпяване. Това наказание е изтърпяно на 08.10.2010 г. Съгласно справка за съдимост от 13.05.2024 г. на Районен съд – Х. за посоченото осъждане подс. Т. е реабилитиран по право на основание чл.88а, ал.4 ар. ал.1 ар. чл.82, ал.1, т.3 от НК на 24.02.2022 г. С присъда №13 от 04.05.2022 г., в сила от 19.05.2022 г., по НОХД №95/2022 г. на Районен съд – Х. подс. Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.206, ал.1 от НК, за което на основание чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, чието изпълнение е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.

В периода 2012 г. – 2014 г. подс. Т. е осъждан в Кралство Нидерландия и Република Франция, както следва:

С присъда № 09-900778-12 от 21.11.2012 г. на Окръжен съд Хага, Кралство Нидерландия, в сила от 06.12.2012г., за извършени на 04.08.2012г. две престъпления, описани като „Домашно насилие или заплашване“, съответстващи на престъпленията по чл.128 – чл.131 и по чл.144 от българския НК, на подс. Т. е наложено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, от което изтърпял ефективно три месеца за времето от 06.12.2012 г. до 31.01.2013 г. включително. След това той е освободен с прилагане на мерки за пробационен надзор за срок от две години - до 05.12.2014 г. включително.

С присъда № 1521600429 от 19.05.2015 г. на Камарата за корекционни жалби към Апелативен съд - Дуе, Република Франция, в сила от 26.05.2015 г., за извършени на 14.11.2014 г. три престъпления, описани като „незаконен трафик на наркотични вещества, психотропни вещества и прекурсори, които не са изключително за лична употреба“, съответстващи на престъпленията по чл.354а, ал.1 и ал.3 от българския НК, и за извършени на същата дата три престъпления, описани като „митнически престъпления“, съответстващи на престъпленията по чл.242 ал.2 и ал.3 от българския НК, на подс. Т. кумулативно са наложени наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и други по-леки наказания – глоба и забрана за влизане на националната територията на Република Франция. Подсъдимият е изтърпял ефективно наказанието лишаване от свобода за срок от три години на 15.10.2016 г. В началото на месец януари 2017 г. свид. М. С. не разполагала с постоянна работа и финансови средства, поради което започнала да си търси работа в социалната мрежа „Фейсбук“, включително и извън страната. По този повод установила във „Фейсбук“ контакти с лице на име К. Д., пребиваващ по това време в Кралство Нидерландия, с когото се уговорили тя да пътува до там на негови разноски. К. Д. не бил установен в хода на разследването На 22.01.2017 г. свид. М. С. пристигнала в гр. Хага, Кралство Нидерландия, с намерение да се установи да работи и живее там. Пътните й разходи били заплатени от споменатия К. Д., който я посрещнал, отвел я в къща на неустановен адрес и я поканил да се настани в таванска стая с две легла. Там свид. С. заварила друга българска гражданка, на име Я., която е с неустановена по делото самоличност, възраст и местонахождение. По-късно същия ден споменатият Д. отново дошъл в стаята, където се настанила свид. С., придружен от подс. И. Т., когото пострадалата не познавала и тогава видяла за пръв път. При проведения разговор свид. С. узнала, че момичето Я. работи за подс. Т. като проститутка. Подсъдимият предложил на пострадалата също да работи за него като проститутка. Свид. С. първоначално отказала, което ядосало Т. и той започнал да я заплашва, но с посредничеството на К. Д. свид. С. била убедена да приеме предложението, за да няма неприятности с подсъдимия. В следващите дни подс. Т. направил интернет профил със снимки на М. С. в рекламни сайтове за проституция, след което тя започнала да проституира. К. Д. откарвал свид. С. и неустановената Я. с автомобил до посочени от клиентите адреси, а спечелените по този начин пари двете предавали на Д., който на свой ред ги предавал на подс. Т.. Постепенно отношенията между подс. Т. и свид. С. прераснали в интимна връзка. В средата на месец февруари 2017 г. те се преместили да живеят в нает от Т. апартамент на адрес гр. Хага, yл. Г. ет. •, ап. •. Месец по-късно подсъдимият наел и къща на друг адрес в гр.Хага, където настанявал другите момичета, проституиращи за него.

Около средата на месец февруари 2017 г. подс. Т. преустановил съвместната работа с К. Д. и го изгонил. Свид. С. обаче продължила да поддържа контакти с Д. чрез „Фейсбук”. Като узнал това, подс. Т. се подразнил. Тъй като ревнувал от Д., започнал периодично да нанася побои на пострадалата С., причинявайки й кръвонасядания и синини по главата и тялото. Наред с това, продължавал да я изпраща да проституира, въпреки видимите наранявания по тялото й.

След пристигането си в Кралство Нидерландия, пострадалата С. поддържала контакти по интернет с майка си - свид. П. С., като първоначално не й споделила какво работи.

В края на месец март 2017 г. подс. Т. предложил на пострадалата да поканят свид. П. С. да дойде при тях в гр. Хага, с оглед възможността да си намери работа там. Свид. П. С. приела предложението и подсъдимият й изпратил пари, за да си купи самолетен билет за пътуването.

На 03.05.2017 г. свид. П. С. пристигнала в гр. Хага и се настанила в апартамента, обитаван от подс. Т. и пострадалата С., на посочения по-горе адрес.

Междувременно свид. М. М. и съпругата му също пристигнали в гр. Хага.

Свид. М. установил контакт с подс. Т., който настанил него и съпругата му в наето от него жилище. Свид. М. започнал да работи за Т., като транспортирал момичетата с автомобил до посочените от клиентите адреси и ги връщал, събирал и предавал получените от клиентите пари на подсъдимия, т. е. извършвал дейността, осъществявана преди това от К. Д.. Известно време след това, по повод факта, че момичето Я. изчезнало след посещение при клиент, подс. Т. заподозрял свид. М. С. и започнал да я обвинява, че му изневерява и поддържа интимна връзка със свид. М., както и че е продала Я. на друг сводник. Пострадалата С. отричала тези обвинения, но подс. Т. не вярвал на думите й. Наред със сцените на ревност, той започнал отново да я бие, включително в присъствието на майка й свид. П. С.. Последната първоначално била склонна да счита, че подсъдимият има право, тъй като се грижел и покривал разходите за нея и дъщеря й, но впоследствие преосмислила становището си. При един от скандалите, съпроводен с побой над пострадалата в присъствието на майка й и на свид. М., подс. Т. изгонил М. и съпругата му.

Няколко дни след като изгонил свид. М., подс. Т. започнал да се опасява, че той може да е съобщил в полицията за осъществяваната от него дейност и за побоите над М. С., поради което решил най-напред да укрие пострадалата за няколко дни при свои познати на друг адрес в гр. Хага, а след това двамата с М. С. да напуснат Нидерландия и да се върнат за известно време в България.

Подсъдимият и пострадалата потеглили за България с лек автомобил „Рено Меган”, с нидерландски peг. ••••••, придобит на името на свид. М. С., управляван от подс. Т.. Свид. П. С. останала в апартамента на подсъдимия в гр. Хага.

По време на пътуването подс. Т. непрекъснато питал пострадалата за отношенията й със свид. М. и причината за изчезването на Я.. Тъй като свид. С. неизменно отричала да му е изневерявала с М. и да има принос в изчезването на момичето, подсъдимият я заплашвал, че ще я убие, заколи и хвърли в някоя гора така, че никой да не я намери. Докато преминавали през територията на Република Сърбия, при скарване по същия повод подсъдимият нанесъл удари с юмруци в областта на лицето и тялото на пострадалата. При приближаване до сръбско-българската граница подс. Т. спрял автомобила на усамотено място и принудил свид. С. да се обади по телефона на свид. М., който да потвърди, че пострадалата е виновна за продажбата на Я.. Свид. С. набрала телефонния номер на свид. М., но той изобщо не отговорил на повикването, което вбесило подсъдимия и той нанесъл на пострадалата С. две прободни рани в областта на лявото бедро с кухненски нож с черна дръжка, който държал в автомобила.

На 15.06.2017 г. подс. Т. и пострадалата С. пристигнали в България. По инициатива на подсъдимия те се придвижили до гр. Х. и отседнали в дома на негови познати - свидетелите П. В. и Д.о В., които пострадалата до този момент не познавала. Свид. Д.о В. по това време отсъствал, тъй като бил на риболов в местност, където нямало мобилен обхват. Свид. П. В. посрещнала Т. и С. и при запознанството с пострадалата забелязала, че тя постоянно носела шапка и голямо количество грим по лицето. След като се настанили, подс. Т. споменал на свид. В.а, че свид. С. е наранила крака си при сбиване с непознати по време на пътуването и има нужда от медицинска обработка на раните и превръзка. По този повод свид. П. В. придружила пострадалата С. до спешния център на болницата в гр. Х., където я прегледал свид. МИ. С., дежурен лекар - хирург. Лекарят констатирал, че се касае за прободни рани и попитал свид. С. за произхода им, но тя не му отговорила. Пред медицинската сестра свид.Т. Л. пострадалата обяснила, че раните са от ножица, в което обяснение свид. Л. се усъмнила, но предупредила пострадалата, че нараняванията са дълбоки и при инфекция трябва да отиде в болница.

Подс. Т. и пострадалата М. С. останали в дома на П. и Д.о В.и до 18.06.2017 г., като в този период подсъдимият се въздържал да удря и тормози С.. На 18.06.2017 г. двамата напуснали гр. Х. и се отправили към с. Равда, община Несебър, област Бургас. Още по пътя подс. Т. подновил въпросите за отношенията на пострадалата със свид. М. М. и за изчезването на момичето Я.. Свид. М. С. отново отрекла да му е изневерявала с М. и да има съпричастност към изчезването на момичето. Подс. Т. не повярвал на казаното, ядосал се, спрял автомобила на поляна край пътя, извел пострадалата извън автомобила и с метален предмет, оприличен от С. на „парче желязо, заоблено нагоре“, а впоследствие идентифициран като Г- образен глух метален гаечен ключ, тип лула, й нанесъл множество удари по главата, крайниците и тялото, причинявайки й болезнени и кървящи наранявания, както и оттоци. От ударите пострадалата паднала на земята, но подсъдимият продължил още известно време да я удря с металния предмет, след което я качил обратно в автомобила и продължили пътуването към с. Равда.

Преди да стигнат до с. Равда, подс. Т. почистил раните на С. с нейни дрехи, накарал я да се преоблече и да сложи черна шапка с козирка и слънчеви очила, за да не се виждат раните по главата и лицето й. В населеното място те се настанили в къща за гости „Т.”, стая № 36, стопанисвана от свид. И. Т. и съпруга й. При регистриране на новодошлите, на свид. Т. направило впечатление, че лицето на свид. С. изглеждало насинено и обезобразено, а дясната й ръка била подута в областта на китката. По този повод подс. Т. обяснил на свид. Т., че пострадалата тренирала кикбокс и нараняванията й били от практикуването на този спорт.

След настаняването им в къщата за гости, докато се намирали в стаята, подс. Т. провел телефонен разговор със свид. П. С., на която съобщил, че е нанесъл побой на дъщеря й с щанга, от който цялата била подута и не можела да върви сама, но не включил камерата на телефона, за да я види. На същата дата – 18.06.2017 г., подсъдимият провел и чат-кореспонденция чрез приложението „Вайбър” с друго неустановено лице с профилно име „mitaka garaja”, на когото споделил, че гледал „тая малката” на хотел, докато оздравее, защото „много я бил”.

На следващия ден - 19.06.2017 г., когато бил рожденият ден на свид. М. С., подс. И. Т. й нанесъл побой в стаята, където били настанени, със същия метален предмет, който използвал и предния ден да я бие. Нанасял й удари по главата, тялото и крайниците, свид. С. пищяла от силната болка, но никой не се притекъл на помощ, нито дори почукал на вратата на стаята. Тъй като пострадалата викала силно, подсъдимият оставил металния гаечен ключ и продължил да я й нанася удари с юмруци и ритници по лицето и тялото. След това се обадил на майка й чрез приложението „Месинджър“, отново без да включва камерата. Разрешил й да се чуе с пострадалата М. С., която изпитвала затруднения при говоренето и фъфлела.

На 20.06.2017 г. сутринта подс. Т. решил, че пострадалата С. може да е съобщила на полицията за действията му, и се ядосал. Докато били в стаята, нанесъл на пострадалата множество удари по главата и тялото с метален продълговат профил, предназначен за окачване на закачалки, който взел от гардероба. След това двамата напуснали стаята и с автомобила, управляван от Т., се придвижили до морския бряг, където в скалите имало оформено пространство за престой и наблюдение на морето. Там, от разстояние около 1.5 – 2 метра подсъдимият започнал да хвърля по пострадалата С. камъни с големина на човешки юмрук, като я улучил три пъти – в областта на дясното слепоочие, над лявата вежда и в теменната област на главата. Наред с това подсъдимият заплашил свид. С., че ще я убие и ще я хвърли в морето. По това време към тях се приближили мъж и жена, които разхождали куче, поради което подсъдимият преустановил насилието и двамата с пострадалата тичешком се отдалечили от мястото. Пострадалата С. изпитвала силни болки и трудно се придвижвала, а при изкачването по каменистия бряг наранила десния си крак, удряйки го в камък. Прибрали се в стаята на къщата за гости, където подс. Т. продължил да нанася удари на пострадалата. В следващите два дни от престоя им в къщата за гости подсъдимият се въздържал да бие свид. М. С.. На 23.06.2017 г. сутринта подс. Т. извел пострадалата С. от стаята и с автомобила я откарал на открита поляна /нива/ в землището на с. Равда. Там подс. Т. взел от автомобила споменатия Г - образен гаечен ключ, тип лула, и с него започнал да нанася на свид. С. многобройни силни, интензивни удари по цялото тяло, крайниците и главата. В резултат от ударите в главата, пострадалата започнала да кърви, многократно падала на земята, но подсъдимият продължавал да й нанася удари с металния ключ, както и с ръце и крака. Подс. Т. спирал побоя няколко пъти за да изпуши цигара, да приеме наркотик и отново разпитвал свид. С. за отношенията й със свид. М. и за момичето Я.. След като пострадалата отричала обвиненията му, той заявявал, че не й вярва и продължавал да я бие с гаечния ключ. Побоят продължил до около 21.00 часа на същата дата. След това двамата се върнали с автомобила в къщата за гости. Тъй като кожата на главата на свид. С. била сцепена на три места и раните кървели, подс. Т. се снабдил с обикновен конец и шевна игла за плат, посредством които зашил откритите рани по главата на пострадалата. Тази манипулация била извършена без дезинфекция и упойка, с неподходящи средства и причинила изключително силни болки на свид. М. С.. На 25.06.2017 г., рано сутринта, подс. Т. и свид. С. напуснали къщата за гости в с. Равда, без да се срещнат и сбогуват със свид. Т.. По-късно преди обяд, при влизане в стая № 36, за да почисти, свид. Т. установила, че двете калъфки за възглавници са изпрани и закачени зад вратата, но по тях личали големи петна като от кръв с размери от порядъка на 7 - 8 см в диаметър. Свид. Т. установила, че чаршафът също бил зацапан с тъмни петна, а по стената, вдясно от входната врата, и по радиатора, вляво от вратата, имало малки тъмни на цвят пръски, за които свид. Т. решила, че са от кафе. Свид. Т. изчистила стаята и изпрала спалното бельо.

Подс. Т. управлявал автомобила от с. Равда в посока гр. Китен. На около 10 километра преди гр. Китен той спрял на черен път до сметище. С голям клон от орех, с няколко отчупени клонки, който намерил на място, подс. Т. започнал да удря свид. С. по краката, причинявайки и множество кървящи наранявания, като заплашвал, че ще я надупчи в шията и ще я остави там да умре. Вследствие нанесените с клона удари, пострадалата паднала на земята, а подсъдимият й разпоредил отново да се обади по телефона на свид. М. М., който да потвърди подозренията му, че свид. С. е продала момичето Я. за пари, и че М. е получил парите от тази продажба. Свид. С. набрала номера на свид. М., който отново не отговорил на повикването.

След това подс. Т. и свид. С. отново се качили в автомобила и потеглили.

Подсъдимият казал на пострадалата да почисти кръвта от нанесените й удари по краката, за да не привлича вниманието на патрулиращите по пътя полицаи. В началото на гр. Китен подс. Т. отново спрял автомобила и поискал свид. С. да му каже истината за отношенията си със свид. М. и за момичето Я.. Свид. С. за пореден път заявила, че няма нищо общо с този мъж, нито е продала Я., но подсъдимият настоявал, че тя го лъже. На упоменатото място останали няколко часа, разговаряйки на същата тема, след което се придвижили до паркинг в гр. Китен. Там подсъдимият спрял автомобила много близо до друг, паркиран от дясната му страна автомобил, така, че било невъзможно предната дясна врата да се отвори и свид. С. да излезе навън. Разговорът за свид. М. и момичето Я. се повторил. Подс. Т. настоявал свид. С. да признае, че има интимни отношения със свид. М. и принос за продажбата на Я.. Пострадалата неизменно отричала обвиненията на подсъдимия, а той заявявал, че не й вярва. Свид. С., която седяла на предната дясна седалка, поискала да ползва тоалетна, но подсъдимият не й позволил да излезе, а тя не можела да отвори вратата поради твърде малкото разстояние до съседния автомобил. Тъй като пострадалата продължавала да отрича обвиненията му, подс. Т. взел глухия метален ключ, тип лула, и посегнал да удари С. в главата. Пострадалата се опитала да избегне ударите, като се отдръпнала към дясната врата на автомобила, но въпреки това подсъдимият успял да й нанесе два удара с металния ключ в тилната област на главата. След това, отново с гаечния ключ Т. ударил пострадалата в областта на устата, в дясната част на горната устна. В резултат от нанесените удари, от главата и устата на С. потекла обилно кръв, която пострадалата се стараела да попива с мокри кърпи.

Междувременно се било стъмнило и подс. Т. не могъл да открие местонахождението на хотела, където трябвало да отседнат. Поради това свид. С. пренощувала в автомобила, а подс. Т. прекарал нощта на неизвестно място извън автомобила.

На следващия ден, 26.06.2017 г., подс. Т. и свид. С. се настанили в хотел „София“ в гр. Китен, в стая № Б215, намираща се на втория етаж и разполагаща с тераса. По пътя към рецепцията подсъдимият настоявал пострадалата да върви и да се държи нормално, докато свид. С., отново с поставена на главата шапка и слънчеви очила, изпитвала големи трудности да слезе от автомобила и да се движи заради нанесените й от подсъдимия травми.

На 27.06.2017 г. подс. Т. се обадил чрез приложението „Месинджър“ на свид. П. С.. При разговора той включил камерата, за да може свидетелката да види състоянието на дъщеря си. Чрез камерата на телефона си свид. П. С. визуално възприела, че дъщеря й М. С. седи на легло в хотелска стая, лицето й било подуто, а главата й изглеждала двойно по-голяма и с отоци. Отоците по лицето, скулата, окото и устата й били толкова големи, че висели надолу, по ръцете и краката й се виждали множество синини и отоци, като цяло пострадалата изглеждала обезобразена. Видимо изпитвала големи затруднения да артикулира и с големи усилия, фъфлейки, успяла само да помоли майка си за прошка. При вида на дъщеря си, свид. П. С. извикала и започнала да плаче, а подсъдимият преустановил връзката.

На 28.06.2017 г. свид. М. С. се намирала в хотелската стая и спяла.

Събудила се около 20.00 - 21.00 часа и видяла, че навън било още светло, подс. Т. също бил там, приемал наркотик и пиел уиски от бутилка. След събуждането на пострадалата, подсъдимият отново започнал да я разпитва за свид. М. М. и момичето Я., като й задавал същите въпроси като предходните дни. Свид. М. С. отново отрекла да е имала интимна връзка със свид. М. и да е продала Я., което пак ядосало подс. Т.. Той взел от гардероба метален профил, предназначен за окачване на закачалки, и с него нанесъл няколко силни удара по гърба на М. С., вследствие на които профилът се огънал. След това с дъска, демонтирана от леглото, подсъдимият нанесъл няколко удара по тялото на пострадалата М. С., която почувствала изпукване и запищяла от болка, при което подсъдимият я заплашил, че ако дойде полиция, направо ще я убие.

На 29.06.2017 г., около 03.00 - 03.30 часа, подсъдимият събрал багажа на двамата, поставил на пострадалата шапка и слънчеви очила и напуснали хотела. След като се качили в автомобила, подсъдимият заявил на свид. С., че сега ще види какво я чака и че днес ще мре. Тъй като не била в състояние да пътува седнала, пострадалата С. лежала на задните седалки и по време на пътя стенела от болки.

Подс. Т. управлявал автомобила в неизвестна за пострадалата посока и в 04.08 часа на посочената дата спрял в гориста местност на неустановено по делото място в близост до с. Дебелт, община Средец, област Бургас. Свид. С. не могла да се ориентира къде точно се намират, тъй като било тъмно, но на светлината на фаровете на автомобила видяла, че мястото било безлюдно и наоколо имало гора. Подс. Т. извадил пострадалата извън автомобила, блъснал я на земята и започнал отново да й задава въпроси за отношенията й със свид. М. и за момичето Я.. Пострадалата С. за пореден път отговорила, че няма нищо общо със свид. М., нито с изчезването на момичето. Афектиран от този отговор, подс. Т. започнал да удря свид. С. с металния глух ключ, тип лула по тялото и краката, преобладаващо по глезените и коленете, а пострадалата се опитвала да се предпази с ръце. Един от ударите попаднал върху лявата й предмишница и счупил лявата й лакътна кост. Подсъдимият продължавал да й нанася удари, включително по цялото тяло, по гърба и крайниците. Освен с гаечния ключ, подс. Т. удрял свид. С. и с намерено на мястото парче дърво с дължина от порядъка на метър и с напречно сечение около 2-3 сантиметра. С гаечния ключ подсъдимият нанесъл силни удари в лицевата област на пострадалата, при което счупил горната и долната й челюст, удрял я в тила, по гърба и цялото тяло. Поради нанесения й интензивен тежък и продължителен побой, свид. С. лежала на земята, от силните болки не била в състояние нито да се движи, нито да се изправи или да се съпротивлява. От причинените й от подсъдимия разкъсно - контузни рани течала кръв. Тогава подс. Т. я изправил от земята и я сложил да седне най-напред на предната дясна седалка в автомобила, където опитал да попие кръвта от откритите наранявания с дреха. След това преместил пострадалата да легне на задните седалки на автомобила, тъй като трудно си поемала въздух, задушавала се, не била в състояние да пътува седнала и се намирала в полусъзнание.

Подс. Т. се обадил по „Месинджър“ на свид. П. С. и й казал: „Тя беше до тук“, след което прекъснал връзката. Възприемайки критичното състояние на пострадалата С., подс. Т. се притеснил тя да не умре в автомобила и решил да я откара до болница в гр. Бургас. Придвижил се с автомобила до града, като през това време пострадалата С. лежала на задната седалка в полусъзнателно състояние. След известно обикаляне в търсене на болницата и по-конкретно на отделението за спешна помощ, подсъдимият навлязъл с автомобила в паркинга, обособен пред УМБАЛ „Бургас“ АД, спрял на известно разстояние от входа на болницата, измъкнал пострадалата от автомобила, извадил от багажника сака с нейните дрехи и вещи, връчил й го и с автомобила се отдалечил от болничната сграда.

Поради изпитваните силни болки свид. М. С. трудно стояла права, не можела да пази равновесие и се чувствала неадекватна. В 06.56 часа на 29.06.2017 г., с неимоверни усилия тя успяла да се придвижи по стълбището до рецепцията на болницата, където могла само да съобщи имената си и че е пострадала. Загубила окончателно съзнание.

В болницата незабавно били предприети спешни реанимационни дейности за спасяването на пострадалата С. най-напред в шокова зала. В 08.52 часа тя била приета в Отделение по анестезиология и активно лечение /ОАИЛ/ от свид. М. М., дежурен лекар в отделението. При проведените прегледи и изследвания, медицинският екип установил множество наранявания по тялото, главата и крайниците на свид. С. – двустранни фрактури на ребра, двустранен пневмоторакс, фрактури на горна и долна челюст, на нос, на зигоматична кост и на лявата ръка, лек мозъчен отток и съмнения за фрактури по краката, както и тежък анемичен синдром от вероятен побой. Тъй като била неспокойна и буйствала, на пострадалата били поставени успокоителни инжекции. Тя била включена на командно дишане, тъй като не можела да диша самостоятелно.

След като оставил пострадалата С. пред сградата на болницата, подс. И. Т. се придвижил с автомобила обратно до гр. Китен и се върнал в стая № Б215 в хотел „София“, където заедно с пострадалата пребивавали от 26.06.2017 г. На 29.06.2017 г., около 07.00 часа, след приемането на пострадалата, медицинският персонал в УМБАЛ „Бургас“ АД сигнализирал на органите на МВР за появата на свид. С. и нейното тежко състояние. По този повод незабавно били разпоредени и осъществени оперативно – издирвателни мероприятия за изясняване на случая и евентуално установяване на виновното лице. След преглед на записите от охранителните видеокамери, монтирани в района на лечебното заведение и паркинга пред него, и след събирането на още данни, органите на ОД на МВР – Бургас установили самоличността подс. И. Т., ползвания от него автомобил и факта, че той е отседнал в хотел „София“ в гр. Китен.

Свид. Н. М., служител в РУ на МВР – Приморско, бил натоварен да осъществява външно наблюдение и обезопасяване на хотел „София“ в гр. Китен, където се намирал подсъдимият. Автомобилът, с който се придвижвал подсъдимият, бил открит паркиран в близост до хотела. Свид. Н. М. установил, че стая № Б215, в която се намирал подсъдимият, се намира на втория етаж. Качил се на парапета на терасата на първия етаж и се надигнал да погледне към стаята на втория етаж, при което видял подс. Т. да лежи на леглото. Свид. М. ангажирал свид. С. К., собственик на хотела, да провери дали подсъдимият е регистриран сред настанените лица, както и дали той е сам в стаята.

Докато чакал под терасата започването на акцията по задържането, свид.

Н. М. дочул части от разговори, които подсъдимият провеждал чрез мобилно устройство. В един от разговорите подс. Т. казал: „…Не съм я бил много, брат, ударих я най-много пет пъти…”. В друг разговор подсъдимият обяснявал, че някой трябва „…да отиде да говори с нея в болницата…“.

В същото време на място пристигнало полицейското звено за задържане, чиито служители проникнали в стаята на подсъдимия. При опит да избяга от полицаите подс. Т. паднал от балкона на хотелската стая, вследствие на което получил фрактура на два поясни прешлена без засягане на гръбначния мозък, охлузвания по лицето и порезни рани по дясната длан.

След задържането му подсъдимият веднага бил откаран и настанен за лечение в УМБАЛ „Бургас“ АД – гр. Бургас. След приемането му в болницата, с него поотделно се срещнали и разговаряли свидетелите С. Б., служител в Пето РУ на МВР – Бургас, и П. И., служител в ОД на МВР – Бургас, пред които подс. Т. разказал своята версия за случилото се, като не отрекъл, че е нанесъл няколко пъти побой на пострадалата С.. В деня след деянието българи, познати на свид. П. С., която продължавала да се намира в гр. Хага, Кралство Нидерландия, й показали публикации в български интернет издания, в които бил описан случаят с побоя над дъщеря й, включително, че лице от женски пол с инициалите на М. С. /М.С./ се намирало в УМБАЛ „Бургас“ АД в критично състояние след побой. Свид. П. С. се убедила, че става дума именно за дъщеря й. Поради това тя взела пари назаем и на 01.07.2017 г. успяла да се прибере в България. На 03.07.2017 г., около 21.00 часа пристигнала в гр. Бургас и отишла направо в болницата. Там й казали, че дъщеря й се намирала в реанимация в много тежко здравословно състояние с опасност за жИ.та.

Пострадалата М. С. междувременно била претърпяла хирургически интервенции и поради многобройните тежки увреждания била поставена в изкуствена медикаментозна кома и включена на апаратна вентилация, в което състояние дишането й се осигурявало чрез трахеостомна канюла, а изхранването – чрез сонда.

При условията на чл.212 ал.2 от НПК с първото действие за разследване – разпит на свидетел, на 29.06.2017 г. било образувано досъдебното производство по настоящото дело срещу неизвестен извършител за това, че на 29.06.2017. в гр. Бургас направил опит умишлено да умъртви М. И. С. – престъпление по чл.115 вр. чл.18 от НК. След своевременното установяване и задържане на подс. Т. още в рамките на същия ден били предприети и осъществени множество активни следствени действия, като разпити на свидетели, огледи, претърсвания и изземвания др. С протоколи за доброволно предаване /т.1, л.217 – 222 от ДП/ свидетелите С. К. и И. Т. предали на разследващите заверени копия от регистрите на настанените туристи съответно в хотел „София“ - гр. Китен и къща за гости „Т.“ – с. Равда.

С протоколи за доброволно предаване за целите на разследването били приобщени оптични носители, съдържащи записи от видеокамери, монтирани от външната страна на бистро „Медикът“, на централния вход на хирургическия корпус и в коридора от входа на корпуса към спешното отделение на УМБАЛ „Бургас“ АД /т.1, л.226 – 229 от ДП/.

Изложените по-горе фактически констатации въззивният съд направи въз основа на задълбочен анализ и своя собствена оценка на всички гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както и експертни заключения, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие в първата и въззивната инстанция, като стриктно спази изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. Описаната по-горе фактическа обстановка по спора не се различава от приетата в мотивите на първоинстанционната присъда.

Възприетите и изложени по-горе фактически положения се установяват по несъмнен начин от поотделния и съвкупен анализ на доказателствата, събрани на досъдебното производство и в съдебното следствие в първата и въззивната инстанция, които са въведени в настоящия процес от:

• гласните доказателствени средства: част от обясненията на подс. И. Т., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свид. М. С., депозирани в съдебното следствие и дадените от нея пред съдия в досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК; показанията на свид. П. С., дадени в съдебната фаза; показанията на свид. И. Т. от съдебното следствие и приобщените по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК досъдебни показания; показанията на свид. А. Т., дадени на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4 от НПК; показанията на свид. С. К. от съдебната фаза и приобщените чрез прочитане по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК досъдебни показания; показанията на свид. Н. М. от съдебното следствие и приобщените чрез прочитане по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК досъдебни показания; показанията на свид. П. И. и свид. МИ. С., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свид. С. Б. от съдебната фаза и приобщените чрез прочитане по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК досъдебни показания; показанията на свид. Т. Л., депозирани в съдебното следствие и приобщените чрез прочитане по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК досъдебни показания; показанията на свид. М. М., дадени в съдебната фаза и приобщените чрез прочитане по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК досъдебни показания; показанията на свидетелите Д.о В. и П. В., депозирани в съдебното следствие и приобщените чрез прочитане по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК досъдебни показания; показанията на свидетелите В. С. и М. М., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени в съдебното следствие чрез тяхното прочитане по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4 от НПК;

• писмените доказателствени средства – протокол за претърсване и изземване от 29.06.2017 г. в стая Б215, намираща се на втория етаж в хотелски комплекс „София“ – гр. Китен /т.1, л.104 – 110 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие от 29.06.2017 г. – стая №36 в къща за гости „Т.“ в с. Равда /т.1, л.127-130 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие от 30.06.2017 г. на лек автомобил „Рено Меган”, нидерландски peг. •••••• /т.1, л.137 – 142 от ДП/, протокол за повторен оглед на местопроизшествие от 14.07.2017 г. на лек автомобил „Рено Меган” /т.1, л.151 – 153 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие от 30.06.2017 г. на главен път II – 79 гр. Бургас – гр. Средец, на 2, 5 км от разклона за с. Дебелт в посока гр. Средец /т.1, л.160 – 164 от ДП/, протокол за освидетелстване / оглед на лице / с писмено съгласие на лицето от 17.07.2017 г. – на лицето М. И. С. / т.1, л.170 – 176 от ДП/, протокол за оглед на веществено доказателство от 12.07.2017 г. – на мобилен телефон, марка „Самсунг Дуос“ /т.1, л.193 – 195 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства от 25.07.2017 г. – кожен женски портфейл, предаден с протокол за доброволно предаване от З. Я. П. и намиращ се в черен сак, с който М. С. е постъпила в УМБАЛ – Бургас, кожен мъжки портфейл, вишнев на цвят, иззет при извършено претърсване и изземване от 29.06.2017 г. в хотел „София“ – гр. Китен и съдържащ лична карта на подс. И. Т., касов бон от магазин „Лидл“ от 21.06.2017 г. с надпис Равда 126, иззет при извършено претърсване и изземване от 29.06.2017 г. в хотел „София“ – гр. Китен /т.1, л.202 – 204 от ДП/, протокол за оглед на веществено доказателство от 29.06.2017 г. на мобилен телефон „Самсунг“, предаден с протокол за доброволно предаване от З. Я. П. /т.1, л.209 от ДП/, протокол за оглед на веществено доказателство от 02.10.2017 г. – нож с черна дръжка, иззет при извършен оглед на лек автомобил „Рено Меган”, нидерландски peг. •••••• на 30.06.2017 г. /т.1, л.213 от ДП/; протоколи за доброволно предаване / т.1, л.215, 216, 217, 225, 226 и 228 от ДП/;

• писмените доказателства – медицинска документация относно приема и лечението на пострадалата М. И. С., включително данни от изследвания, оперативни манипулации, данни за приложените медикаменти, епикризи и други, съдържащи се в том 3 от ДП/, Европейска заповед за арест на обв. Т. в досъдебното производство /т.4, л.23 – л.29 от ДП/; нотификация/ справка за съдимост на подс. И. Т. / т.4, л.74 от ДП, т.7, л.12 - л.20 от ДП /; трафични данни от мобилните оператори / т.4, л.92 – л.97, л.219 – л.266 от ДП/; справка за пътувания /т.4, л.103 от ДП/; справка за полицейска регистрация на подс. Т. /т.4, л.118 от ДП/; аналитична справка от извършен анализ на трафични данни /т.5, л.45 – 53 от ДП/; издадени в досъдебното производство Европейски заповеди за разследване, докладни записки и разписки, актуална справка за съдимост на подс. И. Т., справка от Европейската информационна система за съдимост /ECRIS/ - т.3, л.851-867 от НОХД №851/2020 г. на Окръжен съд - Бургас; издадени в съдебното производство Европейска заповед за разследване и Европейска заповед за арест, кореспонденция с нидерландските съдебни власти и Дирекция „МОС“ – МВР, Решение от 09.03.2021 г. на състав за международна съдебна помощ на Окръжен съд – Амстердам за предаване на подс. Т. на българските власти / т.2, л.436 – 452 от НОХД №851/2020 г. на ОС – Бургас/, акт на Министъра на Правосъдието и сигурността на Кралство Нидерландия от 16.03.2021 г., с който изразява съгласие за временно предаване на подс. Т. на българските власти при конкретно посочени условия /т.2, л.354 – 358 от НОХД №851/2020 г. на ОС – Бургас/, справка за съдимост на подс. И. Т. от 13.05.2024 г. /л.54 - 55 от ВНОХД №106/2024г. на АС – Бургас/ и други;

• веществените доказателства – предмети и проби, иззети при огледите на местопроизшествие и при претърсване и изземване в обитаваните от подс. Т. и пострадалата С. помещения в къща за гости „Т.“, в хотел „София“ и в лек автомобил „Рено Меган”, нидерландски peг. № 72-RK-GN, доброволно предадените с протоколи мобилни телефони, дрехи, медицински документи, копия от книги за настаняване на гости, оптични дискове, съдържащи видеозаписи от охранителни камери и други;

• веществените доказателствени средства - фотоснимки, изготвени по време на претърсване и изземване на 29.06.2017 г. в стая Б215, намираща се на втория етаж в хотелски комплекс „София“ – гр. Китен /т.1, л.112 – 120 от ДП/, фотоснимки, изготвени по време на огледа на местопроизшествие на 29.06.2017 г. в стая №36 в къща за гости „Т.“ в с. Равда /т.1, л.132-135 от ДП/, фотоснимки, изготвени по време на огледа от 30.06.2017 г. на лек автомобил „Рено Меган”, нидерландски peг. •••••• /т.1, л.144 – 150 от ДП/, фотоснимки, изготвени по време на повторния оглед от 14.07.2017 г. на лек автомобил „Рено Меган”, нидерландски peг. •••••• /т.1, л.155 – 159 от ДП/, фотоснимки, изготвени по време на огледа на местопроизшествие от 30.06.2017 г. на главен път II – 79 гр. Бургас – гр. Средец /т.1, л.166 – 169 от ДП/, фотоснимки, изготвени по време на освидетелстването на лицето М. И. С. / т.1, л.177 – 192 от ДП/, фотоснимки, изготвени по време на огледа на вещественото доказателство - мобилен телефон, марка „Самсунг Дуос“ /т.1, л.197 – 201 от ДП/, фотоснимки, изготвени по време на огледа на веществените доказателства - кожен женски портфейл, кожен мъжки портфейл и касов бон от магазин „Лидл“ /т.1, л.206 – 208 от ДП/, фотоснимки, изготвени по време на огледа на вещественото доказателство - мобилен телефон „Самсунг“ /т.1, л.210 – 212 от ДП/;

• заключенията на съдебните експертизи: съдебномедицинска експертиза №136/2017 г. на жИ. лице М. С. / т.2, л.5 – 6 от ДП на д-р К. Я./, съдебномедицинска експертиза №137/2017 г. на жИ. лице И. Т. / т.2, л.2 – 3 от ДП на д-р К. Я./, съдебномедицинска експертиза №519/2017 г. по писмени данни относно М. С. /т.2, л.12 – 18 от ДП на д-р К. Я. /, заключение на химическа експертиза по Протокол №385 от 30.06.2017 г. /т.2, л.22 от ДП/, заключение на съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза /т.2 л.27 - 29 от ДП на инж.-химик В. Г. и д-р С. С. – токсиколог от Токсикохимична лаборатория към ВМА - София/, заключение на ДНК експертиза по Протокол №17/ДНК – 146 от 07.07.2017 г. /т.2 л.34 – 35 от ДП на Д. К./, заключение на ДНК експертиза по Протокол №17/ДНК – 169 от 08.08.2017 г. /т.2 л.39 – 41 от ДП на Д. К. /, заключение на ДНК експертиза по Протокол №17/ДНК – 203 от 14.09.2017 г. /т.2 л.44 – 46 от ДП на Д. К./, заключение на съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по Протокол 50 от 21.07.2017 г. /т.2, л.50 – 52 от ДП на К. К./, заключение на съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по Протокол 52 от 21.07.2017 г. /т.2, л.56 – 59 от ДП на К. К./, заключение на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по Протокол 53 от 07.08.2017 г. /т.2, л.62 – 63 от ДП на К. К./, заключение на техническа експертиза по Протокол №301 от 03.07.2017 г. относно мобилен телефон „Самсунг Галакси“ /т.2, л.66 – 67 от ДП на инж. Н. П./, заключение на техническа експертиза по Протокол №300 от 11.09.2017 г. – 1 брой DVD - R 4, 7 GB със записи от УМБАЛ Бургас и 1 брой CD - R 700 МВ със записи от бистро „Медикът“ – Бургас /т.2, л.69 - 76 от ДП на инж. Н. П./, заключение на техническа експертиза относно таблет „Самсунг“, таблет „Айпад“ и преносим компютър „Пакард бел“ /т.2, л. 88 – 91 от ДП на инж. Щ. П.в/, заключение на техническа експертиза относно мобилен телефон „Самсунг“ и мобилен телефон „Айфон“ /т.2, л.95 – 144 от ДП на Х. Б./, заключение на тройна съдебномедицинска експертиза, изготвено от д-р В. Д., д-р Е. К. и д-р Д. Г. / т.2, л.155 – 170 от ДП/, заключение на комплексна психиатрично-психологична експертиза относно пострадалата М. С., изготвено от д-р Н. Я. З. - психиатър и В. Н. - Б. – клиничен психолог /т.7, л.25 - 39 от ДП/, заключение на допълнителна психиатрично-психологична експертиза относно пострадалата М. С., изготвено от д-р Н. Я. З. и В. Н. - Б. /т.3, л.813 - 826 от НОХД №851/2020 г. на Окръжен съд – Бургас/, заключение на комплексна психиатрично-психологична експертиза относно подс. И. Т., изготвено от д-р Р. М. – психиатър и ЙЙ. Й. – клиничен психолог /т.2, л.563 - 580 от НОХД №851/2020 г. на Окръжен съд – Бургас/.

Въззивният съд се присъедини към заключението на първия, според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници, оценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин гореизложената и възприета от двете съдебни инстанции фактическа обстановка по спора, която съвпада в по-голямата й част и с изложената в обвинителния акт. Релевантните за решаване на делото обстоятелства – времето, местата, мотива, средствата и механизма за извършване на посегателствата, техния автор, причинените на пострадалата наранявания, тяхната медико- биологическа характеристика и локализация, личността на пострадалото лице, проведеното му лечение, извършените медицински интервенции, причинната връзка между телесните увреди на пострадалата и нанесените й от подсъдимия удари по време на деянията - са категорично установени от събраните и проверени чрез способите и по реда на НПК доказателства в хода на разследването и на съдебното следствие в първата и въззивната инстанция. Съображенията, които първостепенният съд е изложил относно доказаността на посочените обстоятелства и средствата за установяването им са достатъчни, последователни и юридически издържани, те позволяват на страните и на горните инстанции да проследят формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата на чл.102 от НПК. При спазване на предвидения процесуален ред за събиране и проверка на доказателствата и след извършване на тяхната правилна оценка, първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна, а въззивният съд споделя дадената оценка за достатъчност, годност и достоверност на доказателствените материали.

По повод оплакването на защитата за необоснованост на обжалваната присъда, аргументирано с недостатъци и пропуски в доказателствената дейност на първостепенния съд, въззивната инстанция проконтролира процеса на събиране, проверка, анализ и оценка на наличния доказателствен материал и намери, че възражението на защитата за липса на достатъчни и годни доказателства, установяващи съставомерност на разгледаните деяния по наказателноправните норми на чл. 131а, предл. 2, вр. чл. 131, ал. 1, т.5 и т. 9, предл. последно, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, съответно на чл.131а, предл. 1, вр. чл.131, ал. 1, т.5 и т. 9 предл. последно, вр. чл. 128, ал. 2 предложение последно вр. ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК и участието на подсъдимия в тях, както и за постановяване на осъдителната присъда въз основа на предположения и догадки, на недостатъчни, негодни и протИ.речиви доказателства, на необективен анализ на събраните доказателства и превратното им тълкуване, е неоснователно.

Както по време на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства в полза на обвинителната теза, така и в хода на задълбочено проведеното съдебно следствие първоинстанционният съд е положил нужните усилия за пълното и всестранно изясняване на фактическите обстоятелства по делото, гарантирал е равно участие на страните в представянето на относими и необходими доказателства, събрал е достатъчен по обем доказателствен материал, който е допринесъл за разкриване на обективната истина, в това число досежно авторството на деянията в лицето на подсъдимия, причините и подбудите за реализиране на инкриминираните действия. По време на първоинстанционното съдебно следствие по искане на прокурора са разпитани непосредствено по-голямата част от свидетелите, посочени по- горе, с изключение на свидетелите А. Т., В. С. и М. М., чието издирване и призоваване в съдебната фаза се оказало обективно невъзможно. На страните, включително на подсъдимия и неговите защитници, е предоставена възможност да задават много въпроси на свидетелите и вещите лица, които подробно са отговаряли. При стриктно спазване изискванията на процесуалния закон, предписани с нормите на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и/или т.2 от НПК са били прочетени в хода на първоинстанционното съдебно следствие досъдебните показания на свидетелите И. Т., С. К., Н. М., С. Б., Т. Л., Д.о В. и П. В., които са потвърдили първите си показания, дадени пред разследващ орган. В съгласие с текстовете на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК са прочетени досъдебните показания на свид. М. С., дадени пред съдия, като същата ги е потвърдила.

Предоставена е възможност на подс. Т. да даде обяснения и същият е депозирал такива двукратно в хода на съдебното следствие, но е отказал да даде обяснения като обвиняем пред разследващия орган.

В мотивите към атакуваната присъда, при спазване изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, съдът е изложил аргументи за това кои обстоятелства от обхвата по чл.102 от НПК и имащи съществено значение за правилното решаване на спора, приема за безспорно установени. Анализирал е доказателствените източници – обясненията на подсъдимия, свидетелските показания, писмените и веществените доказателства и доказателствени средства, заключенията на съдебните експертизи. Подложил ги е на прецизна съпоставка, а при констатирани протИ.речия в доказателствените материали, изрично е посочил на кои дава вяра и кои от тях не кредитира. Упражнявайки суверенното си право да преценя необходимостта, годността и надежността на доказателствените източници, правилно е решил в случая кои да допусне и кои да отхвърли, кои да възприеме като достоверни и кои да игнорира като неистинни, излагайки съображенията си в тази насока. Некредитирането на определени доказателствени средства, включително и такива, посочени от подсъдимия и неговите защитници и подкрепящи защитната теза, както и недопускането на поискани, но ненужни и неотносими доказателства, нямат за последица необоснованост на присъдата, след като съдът е изтъкнал мотивите, поради които е отказал допускането на поисканите доказателства или не се е доверил на посочените от защитата. При приложения от първата инстанция законосъобразен подход в допускането, събирането, проверката, анализа и оценката на доказателствените материали, фактическите констатации, съдържащи се в мотивите на обжалваната присъда, се явяват напълно обосновани, а отправеният към съдебния акт упрек за необоснованост е несъстоятелен.

В изпълнение на задължението за всестранен анализ и съпоставка на всички доказателствени източници, първостепенният съд е обсъдил обясненията на подс. Т., отчитайки тяхната двойствена роля – на гласни доказателствени средства, но и на средство за защита, което обвиняемият/ подсъдимият упражнява по свое усмотрение и няма задължението да казва истината. Правилно е констатирал, че обясненията на подс. Т., дадени в съдебното следствие и касаещи възникването и развитието на отношенията между него и пострадалата М. С., съвпадат с кредитираните показания на свидетелките М. С. и П. С., поради което ги е ценил като достоверни и ги е ползвал при установяване на предисторията, причините и мотивите за извършените впоследствие деяния. Такива са обясненията му досежно причините и обстоятелствата, при които пострадалата М. С. е отишла в Нидерландия, запознанството й с подсъдимия, дейността, която той е упражнявал, въвличането й да работи като проститутка и да извършва сексуални услуги по адреси на клиенти с превоз, осъществяван от подсъдимия и ангажирани от него други лица – К. Д. и свид. М. М., споровете заради изчезването на момиче на име Я. и възникналите по този повод у подсъдимия подозрения, че пострадалата М. С. поддържа тайна интимна връзка със свид. М. М. и че именно те двамата са съпричастни към продажбата на въпросната Я. на други сводници, последвалото влошаване в отношенията между подсъдимия и пострадалата, съпроводено с употреба на физическо насилие от Т. спрямо М. С. в опит да изкопчи признание и да я накаже, че му е изневерила и го е предала.

Обосновано е заключението на съда, че онази част от обясненията на подс. Т., които са в пряка връзка с разгледаните деяния, в основни линии съответстват на останалите проверени и кредитирани доказателствени източници, но са налице и редица изключения, касаещи релевантни за спора обстоятелства. Така, подсъдимият отрекъл пред съда да е пробождал пострадалата с нож в крака по време на пътуването им от Холандия към България. Признал, че по време на престоя им в къщата за гости в с. Равда няколко пъти е нанесъл побой на М. С. с шамари и юмруци, но отрекъл да я е удрял с други предмети, дървени или метални - колове, пръчки, щанги или гаечен ключ. Отрекъл също да е хвърлял по М. С. камъни в с. Равда, като заявил, че тогава тя сама е паднала и се е самонаранила. Признал, че при побоите й причинявал синини и кървящи рани, но отрекъл да й е причинил счупвания. Потвърдил, че е удрял М. С. и й счупил челюстта, като е нанесъл ударите с ръце и малка пръчка с дължина 20 – 30 см, но не е използвал дървена пръчка, дълга около метър и дебела с диаметър 2 – 3 см, нито Г- образен гаечен ключ. Заявил, че не знае нищо за ножа с черна дръжка, открит и иззет при огледа на лек автомобил „Рено Меган“. Потвърдил, че в инкриминирания период действително е провеждал гласови и видеоразговори със свид. П. С., която по това време се намирала в негово жилище в гр. Хага, Нидерландия. Категорично отрекъл да е искал да убие пострадала, като заявил, че е ако е имал такова намерение, е щял да я изостави в гората. Като допълнителен аргумент в тази насока изтъкнал, че през цялото време, докато били в България, пострадалата М. С. е разполагала с пари, имала е мобилен телефон и е можела да се обади на когото поиска и да си отиде, но не е пожелала да го направи. Съобщил още, че пострадалата във всеки един момент е имала достъп до автомобила, който се отключвал с чип-карта, и е можела по всяко време да проникне в него, макар да не затаил факта, че тя не можела да управлява автомобил.

Твърдението на подс. Т., че е нанесъл за пръв път побой на пострадалата едва след настаняването им в къщата за гости в с. Равда, категорично се опровергава както от показанията на свид. М. С., така и от тези на свид. Т., която още при настаняването им в къщата на 18.06.2017 г. забелязала, че М. С. е с очевидно деформирано и насинено лице и видими травми по китката.

Твърдението на подсъдимия, че не знае чий е ножът с черна дръжка и че не е нанасял с него прободно-порезни рани на пострадалата М. С. протИ.речи на показанията на последната. То се опровергава и от обстоятелствата, че ножът е открит и иззет от джоба на вратата на водача на управлявания единствено от подс. Т. лек автомобил „Рено Меган“, по острието на ножа са открити биологични следи, съвпадащи с ДНК профила на жертвата, свидетелите Т. Л. и МИ. С. еднозначно съобщили за прободно - порезни рани по левия крак на М. С., налични при отвеждането й в болницата в гр. Х.. На обсъжданите обяснения на подсъдимия успешно се протИ.поставят заключенията на медицинските експертизи, според които въпросните прободни рани може да са били причинени от споменатия нож, както и от всеки друг със сходни характеристики.

Не отговорят на обективната истина изявленията на подсъдимия, че през целия инкриминиран период пострадалата М. С. винаги е имала неограничен достъп до пари и мобилен телефон, както и свобода да се свърже винаги с когото пожелае. Тези думи на подсъдимия се оборват от показанията на свидетелките М. С. и П. С., които установяват, че подсъдимият и М. С. ползвали общ профил в платформите „Фейсбук“ и „Месинджър“ чрез един телефонен апарат, марка „Самсунг“, който е бил открит в сака с вещите на М. С. при приемането й в УМБАЛ „Бургас“ АД и впоследствие е бил предаден от медицински работник на органите на МВР с протокол за доброволно предаване. Наличието на такъв общ профил се потвърждава и от заключението на извършената техническа експертиза на въпросния телефонен апарат и неговото съдържание. Наред с това пострадалата и майка й еднозначно заявили, че по време на престоя им в страната, свид. П. С. могла да контактува с дъщеря си единствено по усмотрение на подс. Т., който решавал кога да се проведе разговор, дали той да бъде текстов, гласов или чрез видеовръзка, както и дали да предостави на свид. П. С. възможност да види дъщеря си чрез камерата на телефонния апарат или не. Невярно е съобщеното от подсъдимия, че пострадалата М. С. е разполагала с парични средства. Това негово изявление се опровергава от протокола от 25.07.2017 г. за оглед на портмонето на пострадалата като веществено доказателство при постъпването й в болницата, който установява, че М. С. е имала в портмонето си единствено сумата от 4.60 лева, а сред вещите й не са били открити други пари.

Не заслужават положителна оценка за истинност думите на подс. Т., че по време на престоя им в различните хотели, пострадалата М. С. била свободна по свой избор да се движи където и когато поиска, и то самостоятелно, без подсъдимия, и че тя се ползвала от тази свобода. От показанията на свид. Т. се установява противното - тя е виждала обикновено подс. Т. да излиза сам от къщата за гости и да се връща сам, и по - рядко да излиза и се връща заедно със свид. М. С., но не е виждала последната да излиза сама от къщата или да се връща сама. С идентично съдържание са и досъдебните показания на свид. К., приобщени чрез прочитането им – в тях се казва, че по данни на персонала на хотел „София“ подсъдимият и пострадалата излизали заедно сутрин и се връщали заедно вечер, но не и че М. С. е била виждана самостоятелно да напуска хотела и да се връща в него сама. В същия смисъл са и показанията на свид. М. С.. Недостоверни са обясненията на подс. Т., че докато се намирали с пострадалата в хотелите в с. Равда и гр. Китен, й е нанесъл само два - три пъти побой, и то само с юмруци и шамари, без да ползва други предмети. Според кредитираните показания на свид. М. С., нанесените й от подсъдимия побои са не по-малко от седем - осем или повече на брой за периода, като освен с шамари и юмруци, подс. Т. я удрял с коментирания гаечен ключ, който вземал от автомобила, с метална релса за окачване на закачалки в гардеробите на хотелските стаи, с клони от дърво и дървени пръчки с дължина около метър, замервал я отблизо с камъни по лицето и главата. В подкрепа на тези обстоятелства са заключенията на съдебномедицинските експертизи, и особено това на тройната експертиза, които категорично установяват, че по - голямата част от нараняванията на пострадалата М. С. са резултат от механичното действие на твърди тъпи предмети с различни травмиращи повърхности, били са й нанесени десетки отделни удари с такива предмети в областта на главата, лицето, гръдния кош, долните и горните крайници, в това число не по-малко от десет силни удари в областта на главата с предмет с ръбеста или цилиндрична повърхност. Следи от удари с такива предмети са установени в областта на десния долен крайник, установени са около пет - шест удара в областта на лицето, и не по-малко от два удара в областта на гръдния кош двустранно. Разкъсно-контузните наранявания по главата на пострадалата са причинени от твърд тъп предмет с издължена ръбеста или цилиндрична повърхност, като е възможно да са причинени от удари с метални или дървени предмети - тръби, щанги, дъски, пръчки, бухалки и други подобни, включително споменатия метален Г-образен гаечен ключ, чиято форма и тежест съответстват на описаните наранявания по тялото и главата на пострадалата. За част от нараняванията по главата и лицето е конкретизирано, че освен от удари с посочените по - горе твърди предмети с издължена и ограничена повърхност, те може да са причинени и от силни удари с юмруци и ритници. Според медицинските заключения уврежданията на пострадалата М. С. са с давност от 15 - 20 дни, което съответства на инкриминирания по делото период. Наред с това, свид. К. изрично посочила в показанията си, че при влизане в стаята, обитавана от подс. Т. и пострадалата след приключване на следствените действия, забелязала, че металният профил, на който се окачват закачалките в гардероба в хотелската стая, бил деформиран, което точно съответства както на показанията на пострадалата С., така и на заключенията на медицинските експертизи. При този доказателствен анализ обосновано е заключението на съда, че установените телесни увреждания на пострадалата се дължат не само на удари с юмруци, шамари и ритници, както твърди подсъдимият, а и на многобройни удари с други твърди тъпи предмети с издължена ръбеста или цилиндрична повърхност - тръби, дъски, пръчки, бухалки и други подобни, включително с метален Г- образен гаечен ключ.

Невярно е твърдението на подсъдимия, че е нанесъл на пострадалата С. последния побой на място, намиращо се малко преди входа на гр. Елхово, а не в района на с. Дебелт, където действително събитието се е случило. Видно от приложената по делото аналитична справка, изготвена въз основа на адресите и границите на клетките на мобилните оператори, обслужващи комуникаторите на мобилните телефони, ползвани от подсъдимия и пострадалата, на 29.06.2017 г. те действително са се придвижвали в един относително широк периметър в границите на област Бургас и област Ямбол, преминавайки през териториите на общините Болярово, Средец и Камено / според картовите схеми в т.5, л.52 и л.53 от ДП /, но на посочената дата те изобщо не са достигали дори в относителна близост до гр. Елхово, а за период от 1 час и 11 минути - от 04.08 до 05.19 часа включително на 29.06.2017г., са останали в обхвата на едни и същи клетки в околностите на с. Дебелт, община Средец, област Бургас. Времетраенето на установения престой на посоченото място, съпоставен с трафичните данни, показанията на пострадалата С. и обясненията на подсъдимия, както и документираното чрез трафичните данни последващо придвижване от тази местност до УМБАЛ „Бургас“ – гр. Бургас, където пострадалата С. е заснета на записите от охранителните камери да влиза в болницата малко преди 07.00 часа на същата дата, обосновават верния извод на съда, че подсъдимият е нанесъл последния побой над свид. М. С. в ранните часове на 29.06.2017г. именно в района на с. Дебелт, община Средец, а не на соченото от него място в близост до входа на гр. Елхово.

Невярно е също твърдението на подсъдимия, че по време на инкриминирания период свид. М. С. е уговаряла по телефона свид. М. М., сам или заедно с други лица, да предприеме действия за физическа саморазправа с подс. Т.. В предоставените трафични данни липсва информация за телефонна комуникация между свид. М. С. и свид. М. М.. Последният в показанията си изрично отрича да се е чувал по телефона с пострадалата през процесния период.

Обоснован от доказателствата по делото е изводът на съда, че обясненията на подсъдимия в посочените по-горе конкретни части са неверни, житейски нелогични и целят единствено прикриване и омаловажаване на стореното, но са убедително опровергани от останалата доказателствена съвкупност. Поради това правилно са интерпретирани като защитна теза и не са приети като източник на достоверни факти от значение за разкриване на обективната истина.

Изложените от първата инстанция съображения за неистинност на значителна част от обясненията на подс. Т. са изключително подробни, убедителни и логично аргументирани, поради което настоящият въззивен състав не намира основание за отхвърлянето им, респективно за фактически изводи досежно автора, механизма и средствата за причиняване на телесните наранявания на пострадалата, различни от приетите в мотивите на проверяваната присъда.

Специално внимание в доказателствения анализ първата инстанция е посветила на показанията на свидетелките М. С. и П. С.. Свид. М. С. е единствен очевидец, възприел непосредствено и в пълнота осъществяването на деянията от подсъдимия от съвместното им потегляне от Нидерландия, през целия път и по време на престоя им в България, до приемането й по спешност в УМБАЛ „Бургас“ на 29.06.2017 г. Показанията й са максимално информативни досежно обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

В проведените на досъдебното производство разпити и в тези от съдебното следствие свид. М. С. подробно възпроизвела фактите относно запознанството си с подс. Т. при пристигането си в Холандия, участието на лицата К. Д. и свид. М. М. в организираната от Т. дейност на сводник и конкретния механизъм на работа на пострадалата, момичето Я. и други момичета от различни националности като проституиращи за Т. по адреси на клиенти в гр. Хага, идването на майка й П. С. при тях по предложение на подсъдимия, изчезването на момичето Я., изгонването на свид. М. от подс. Т. и постоянните обвинения на последния към пострадалата М. С., че заедно със свид. М. са участвали в продажбата на Я. на други сводници. В хронологична последователност и в детайли свид. М. С. описала събитията, случили се при пътуването й заедно с подс. Т. от Нидерландия и в България, настоятелните му обвинения, че тя му е изневерила със свид. М. М. и че заедно със същия са продали Я., като са се облагодетелствали от парите, нанасянето й на побои от подсъдимия още по пътя към България и причиняването й на прободни рани с ножа, открит и иззет впоследствие от лек автомобил „Рено Меган” peг. № 72- RK-GN, управляван от Т. по време на пътуването.

На разпитите си свид. М. С. последователно пресъздала ключовите моменти от престоя й с подс. Т. в България, най-напред в дома на свидетелите П. В. и Д.о В., както и посещението й в спешния център на болницата в гр. Х., където прободните й наранявания били медицински обработени от свидетелите МИ. С. и Т. Л.. Отново хронологично и много подробно свид. М. С. възпроизвела пътуването и периодите на съвместен с подс. Т. престой първо в къща за гости „Т.“ – с. Равда, и впоследствие в хотел „София“ – гр. Китен, като посочила съвсем точно по дни и часове нанесените й от подсъдимия множество последователни побои в автомобила, в хотелските стаи и навън, ползваните от подсъдимия средства за нанасянето на удари – метален предмет, извит отгоре, наименован от свидетелката „завито желязо“ и „щанга“, релса от гардероб, служеща за окачване на закачалки, камъни, клони от дървета и дървени пръчки, дъски от конструкцията на хотелски легла, както и плесници, юмруци и ритници. Съобщила, че подс. Т. й позволил да се види и чуе с майка й П. С. по телефона вечерта малко преди да напуснат хотела в гр. Китен, както и това, че после той събрал нейния багаж в сак и с автомобила я откарал на непознато за нея безлюдно място в горист район. Разказала, че там подс. Т., недоволен от отговорите й на въпросите му относно изчезването на Я., я изкарал от автомобила, хвърлил я на земята и й нанесъл удари с намерено на мястото парче дърво, с дължина около метър и дебелина около 2-3 см, по глезените и ходилата, както и по лицето и главата, като при опит да предпази главата си, лявата й ръка била счупена, последвали няколко силни удара в главата, вследствие на които чула изпъкване на удареното място. Свид. М. С. споделила, че след преустановяване на побоя, тя не била в състояние да говори, да се изправи, да се движи и се затруднявала да диша, при което подсъдимият я натоварил на задните седалки на колата и я откарал до УМБАЛ „Бургас“, където я свалил пред сградата, връчил й сака с дрехите и вещите й и потеглил с автомобила.

В хода на съдебното следствие, предвид установените протИ.речия между депозираните от свид. М. С. показания и досъдебните й такива, дадени пред съдия, на основание чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК чрез прочитане били приобщени досъдебните показания на свидетелката, като същата ги потвърдила. При зададени й допълнителни въпроси свид. М. С. конкретизирала, че според нея щангата е метална тръба, а заобленото желязо, с което подс. Т. й нанасял удари, било заоблено само от едната страна. При предявяване на цветна фотоснимка от албум към протокол за втория оглед на лек автомобил „Рено Меган” от 14.07.2017 г., свид. М. С. категорично идентифицирала заснетия на снимката Г-образен гаечен ключ, тип „лула“, като предмета, съобщен от нея като „извито желязо“, с който подсъдимият й нанасял удари. Наред с това, съгласно заключението на ДНК експертиза № 17/ДНК-169 от 08.08.2017г. по описа на БНТЛ при ОД на МВР-Бургас, по по- дългия извит край на иззетия от лек автомобил „Рено Меган” метален глух ключ, тип „лула“, с обща дължина 30 см, е изолиран ДНК профил, съвпадащ напълно с ДНК профила на М. С., което логично налага извод, че тази вещ е била в контакт с тялото на пострадалата. Според заключението на тройната съдебномедицинска експертиза, изпълнена от вещите лица д-р Доков, д-р Каишева и д-р Господинова, разкъсно-контузните наранявания по главата и лицето на М. С., както и част от нараняванията по тялото и крайниците й са от твърд тъп предмет с издължена ръбеста или цилиндрична повърхност - метални или дървени предмети като тръби, щанги, дъски, пръчки, бухалки и други подобни, притежаващи такива характеристики, включително с иззетия като веществено доказателство метален Г- образен гаечен ключ, който поради формата и тежестта си съответства на описаните наранявания по тялото и главата на пострадалата.

На въпроса могла ли е да избяга от подс. Т., да потърси помощ или да съобщи в полицията за извършените спрямо нея посегателства, свид. М. С. отговорила, че подсъдимият държал всички телефони и пари у себе си и тя нямала достъп до тях, от нанесените й побои нямала сили да избяга, а вратата в хотела в с. Равда била заключена. Споделила, че и сега продължава да се страхува от подс. Т.. Внимателният анализ на дадените пред съдия в досъдебното производство показания на свид. М. С. в преобладаващата им част напълно съответстват в хронологичен и съдържателен аспект на тези, дадени непосредствено пред първоинстанционния съдебен състав, а същевременно се подкрепят и допълват от останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът правилно ги е кредитирал като обективни и правдиви.

Решаващият съд правилно е приел, че констатираните известни протИ.речия и несъвпадения между дадените в досъдебното производство пред съдия показания на свид. М. С., и тези, депозирани от нея непосредствено пред първата инстанция, се дължат на факта, че показанията на тази свидетелка в досъдебното производство са дадени в относително кратък период след нейното извеждане от състояние на кома, след проведено интензивно оперативно и медикаментозно лечение, докато тя се е намирала в процес на възстановяване от причинените й многобройни и тежки наранявания, което обстоятелство, наред с травматичния характер на спомените за преживяното, логично и вероятно е повлияло на спомените й за съпътстващите деянията детайли, отразени в досъдебните й показания.

При оценка на истинността на показанията на свид. М. С. съдът не е пропуснал да отчете факта, че като пострадала от деянията и участваща в съдебното производство като граждански ищец, тя несъмнено е заинтересована от реализиране на наказателната и гражданската отговорност на подс. Т.. Въпреки това, прецизният анализ на показанията й пред съда и тези от досъдебното производство налага извод, че тези показания са обективни, искрени, последователни и кореспондиращи с останалите събрани доказателствени източници, поради което заслужават вяра и съдът правилно ги е ползвал при установяване на фактическата обстановка по спора.

Значителен обем от съдебните мотиви са посветени на анализа и оценката на показанията на свид. П. С., която, освен че е майка на пострадалата М. С., чрез ползвания от нея телефонен апарат, е наблюдавала пряко определени моменти от престоя на дъщеря й и подс. Т. в България, като посредством гласови и видеоразговори е могла лично да възприеме отделни епизоди от случващото се, включително изявленията на подсъдимия и на дъщеря си, както и травматичните промени във външността на пострадалата, настъпили в резултат от осъществените от подсъдимия насилствени действия.

Показанията на свид. П. С., свързани с инкриминирания по делото период и разследваните деяния, са пресъздали нейните възприятия, получени при няколко гласови и видеоразговори с подс. Т. и с дъщеря й М. С. по време на тяхното пътуване и съвместен престой в България. Така, съгласно нейния разказ, два дни след отпътуването им от Холандия, свид. П. С., която продължавала да се намира в гр. Хага, се свързала по видеочат с тях и получила информация, че подсъдимият и дъщеря й М. С. се намирали в гр. Х. в дома на приятели на Т.. Разказала, че при видеоразговора дъщеря й М. С. й съобщила, че е добре, а свид. П. С. възприела, че дъщеря й и подсъдимият пият кафе. След ден-два тя отново провела видеоразговор с подсъдимия и дъщеря си, при който те й казали, че се намирали на морето, но не й дали информация къде точно, като твърдели, че всичко е наред, а свидетелката не видяла по лицето и тялото на дъщеря си синини или други белези. Съобщила, че впоследствие е получила повикване от подс. Т. през приложението „Месинджър“ от общия профил, ползван от подсъдимия и дъщеря й, и в проведения гласов разговор той й заявил, че отношенията им с пострадалата не се оправяли, че я набил с щанга и тя била в стаята, тъй като била цялата подута и не можела да върви. Свид. П. С. се усъмнила, че подс. Т. би оставил пострадалата сама в стаята, тъй като знаела, че той се страхувал от съобщения в полицията за негово неправомерно поведение. Свид. П. С. споделила, че е изразила притеснения пред познати на подс. Т. в гр. Хага, назовани с имената Р. и Я. че се опасявала нещо лошо да не се случи на дъщеря й, докато тя е с подсъдимия в България.

Свид. П. С. разказала, че на 19.06.2017 г., когато бил рожденият ден на дъщеря й М. С., подс. Т. отново се свързал с нея чрез приложението „Месинджър“, но без да включи камерата, като й разрешил да разговаря с пострадалата. Тогава свид. П. С. възприела, че дъщеря й изпитвала затруднения при говорене и фъфлела. Свид. П. С. в детайли пресъздала проведеното на 27.06.2017 г. телефонно обаждане на подс. Т. чрез приложението „Месинджър“, при което той включил камерата на телефона, а свид. П. С. визуално възприела, че дъщеря й седяла на легло в хотелска стая, лицето й било подуто, главата й изглеждала двойно по-голяма поради наличието на отоци, които висели надолу, по ръцете и краката й се виждали множество синини и отоци, изпитвала големи затруднения да говори и с големи усилия успяла да помоли майка си за прошка, след което подсъдимият преустановил връзката. Свид. П. С. разказала още, че в късните нощни часове на 29.06.2017 г. подсъдимият отново се свързал с нея по телефона и й заявил, че дъщеря й била „дотук“. Споделила, че на следващия ден узнала от публикации в български електронни медии, показани й от споменатите вече Р. и Я. че млада жена е била приета в болница в гр. Бургас в тежко състояние след побой, като по инициалите на жертвата се досетила, че се касае за дъщеря й М. С.. По-нататък в показанията си свид. П. С. съобщила за пътуването си със самолет до България на 01.07.2017 г., както и за пристигането си на 03.07.2017 г. в УМБАЛ „Бургас“ АД. Пресъздала личните си впечатления от особено тежкото и жИ.тозастрашаващо състояние на дъщеря й, която била поставена в медикаментозна кома, без възможност за самостоятелно дишане и прием на храна и напитки, и подложена на множество оперативни интервенции. Разказала, че в болницата е научила, че подс. Т. също е бил приет в болничното заведение за лечение, тъй като бил получил нараняване при задържането му от органите на МВР. Заявила, че в периода, когато била в болницата, подсъдимият няколко пъти й се обаждал по телефона, за да се интересува за състоянието на пострадалата М. С. и еднократно изпратил паричната сума от 150 лева за закупуване на памперси и други консумативи за болната. Свид. П. С. съобщила, че подс. Т. веднъж се срещнал с нея по времето, когато пострадалата все още се намирала в състояние на кома, и тогава той заявил желание всичко случило се да бъде забравено и да започнат отношенията си с пострадалата отначало, каквато възможност свид. П. С. изключила.

Значителна част от показанията на свид. П. С. касаят обстоятелства, предхождащи инкриминирания период. Те не са пряко свързани с подлежащите на установяване съставомерни факти от предмета на доказване, но дават подробна и ясна представа за дейността, с която подс. Т. се занимавал в Холандия, за начина, по който тази дейност била организирана и осъществявана, включително за личното участие на дъщеря й М. С. и няколко други лица от женски пол в тази дейност, определена от свидетелката като проституция. Свид. П. С. разказала за пристигането в началото на м. юни 2017 г. на свид. М. М. и съпругата му С., които се настанили в едно от жилищата, наети от подс. Т., като свид. М. започнал да работи като ескорт и шофьор на проституиращите момичета до момента, в който подсъдимият започнал да обвинява свид. М. С., че е продала едно от неговите момичета на име Я. и е дала парите на свид. М.. Съобщила, че по тази причина подсъдимият изгонил свид. М. заедно със съпругата му, а на М. С. нанесъл интензивен побой с юмруци, ударил я и с мобилен телефон по лицето, причинявайки й оттоци, синини и кървящи наранявания. Свид. П. С. заявила, че самият Т. й споделил, че се опасявал да не би свид. М. да съобщи в полицията за нанесения на М. С. побой, поради което изпратил същата за няколко дни при негово познато семейство, дегизирана с шапка и тъмни очила, за да не се виждат белезите от побоя, а няколко дни по-късно по същата причина той и свид. М. С. потеглили за България.

Съдът е подходил с необходимото внимание към показанията на свид. П. С., която като майка на пострадалата М. С. също е заинтересована от изхода на делото. Съпоставяйки твърденията на свид. П. С. с показанията на свид. М. С., с обясненията на подс. Т., със заключенията на техническите експертизи относно съдържанието на мобилните телефони, чрез които е провеждана комуникацията помежду им, и заключенията на съдебномедицинските експертизи за установените телесни увреждания на пострадалата М. С., съдът направил категоричен извод, че показанията на свид. П. С. са достоверни, обективни, подробни и съответстващи на другите кредитирани доказателства, поради което заслужават доверие и правилно са ползвани при установяване на обективната истина.

В първоинстанционните мотиви изключително задълбочено са изследвани показанията на свидетелите М. М., Д.о В., П. В., МИ. С., Т. Л., И. Т., А. Т., С. К., М. М., С. Б., Н. М., П. И. и В. С., които в тази поредност разкрили в хронологичен порядък основните моменти от съвместното пребиваване на подс. Т. и свид. М. С. в Холандия, придвижването им до България и престоя им на територията на страната в инкриминирания период от 15.06.2017г. до 29.06.2017г.

Независимо от проявената процесуална активност от страна на съда, свид. М. М. не е бил издирен и призован за разпит в съдебното следствие, поради което показанията му от досъдебното производство /т.5, л.43 от ДП/, при спазване законовите изисквания на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 от НПК, със съгласието на страните са били приобщени чрез прочитането им. Свид. М. достоверно пресъздал фактите относно запознаването му с подс. Т. и свид. М. С. в Холандия, както и относно пребиваването му заедно със съпругата му в апартамент на подсъдимия в Хага, но спестил да посочи истинската причина и обстоятелствата, поради които с жена си са напуснали въпросния апартамент и преустановил контактите си с подсъдимия. Заявил, че впоследствие от свои познати узнал, че подс. Т. и свид. М. С. дошли в България, където подсъдимият пребил пострадалата и после се върнал обратно в Нидерландия. Съобщил, че в по-късен момент, когато вече се намирал в България, подс. Т. го потърсил по телефона и го питал дали е имал връзка със свид. М. С., която ревнувал. Свид. М. категорично отрекъл подобна връзка, както в телефонния разговор с подсъдимия, така и на разпита си в хода на разследването. С основание съдът е игнорирал като неверни твърденията на свид. М. М., че не знаел с какво се е занимавал подс. Т. в Холандия, както и че не знаел дали свид. М. С. проституирала за него. Тези изявления на свид. М. протИ.речат както на кредитираните показания на свидетелките М. С. и П. С., така и на обясненията на подс. И. Т.. Все пак оправдано е свид. М. М. да не дава показания, чрез които би се самоуличил в извършването на незаконна дейност.

Свидетелите Д.о В. и П. В. са семейството, в чийто дом в гр. Х. подс. Т. и свид. М. С. първо отседнали за три дни при идването им в България. Свид. П. В. споделила личните си впечатления относно външния вид на свид. М. С., като забелязала, че същата постоянно носела шапка и тъмни очила, а по лицето й имало голямо количество светъл на цвят крем, положен около очите и скулите й. Свид. В.а добросъвестно пресъздала разказа на подс. Т. досежно обстоятелствата, при които свид. М. С. е получила нараняването на крака си - тя се сбила в Унгария с някакви момичета, които я намушкали с ножица в крака. Свид. В.а споделила, че се усъмнила в истинността на тази версия, но приела да откара свид. М. С. до спешния център в болницата на гр. Х., където чула, че пострадалата повторила разказа на подсъдимия относно нараняването й пред медицинските лица, които не й повярвали, но обработили и зашили раните.

Свид. Д.о В., поради отсъствието си от дома си, само за кратко се срещнал с подс. Т. и свид. М. С., които тъкмо си тръгвали от гр. Х., придвижвайки се с червен автомобил. Свид. В. е искрен в твърденията си, че не му е било приятно посещението на подс. Т. и приятелката му М. С. в къщата му, тъй като знаел, че подсъдимият трайно живеел в Холандия и е бил в затвора там, както и във Франция заради дейност, свързана с наркотици, а досежно приятелката му предположил, че е проститутка.

Свидетелите Д.о В. и П. В. потвърдили отдавнашното си познанство с подс. Т., но заявили, че не поддържали връзка с него по време на престоя му в България и не знаели какво се е случило между него и приятелката му. От медийни публикации узнали, че подс. Т. е пребил свид. М. С., докато били на море и по този повод той бил задържан от полицията. Свидетелите В.и единодушно споделили, че подс. Т. активно търсил тяхното съдействие за да разбере какво е състоянието на пострадалата – помолил ги да я посетят в болницата в Бургас, многократно се обаждал на свид. В.а с искане да се обади на пострадалата, съобщил телефонния номер на майката на пострадалата - свид. П. С., чрез която да получи информация за пострадалата. Свидетелите В.и не отрекли, че са изпълнили тези желания на подсъдимия доколкото е било възможно – те посетили болницата в Бургас, но не били допуснати до пострадалата поради критичното й състояние; свид. В.а разговаряла със свид. П. С., която я уведомила за особено тежкото състояние на дъщеря й.

Въззивната инстанция се присъедини към положителната оценка на първата досежно показанията на свидетелите Д.о В. и П. В., които са приети за обективни, добросъвестни, подробни, логични и взаимно допълващи се и като такива са кредитирани изцяло. Правилно е разбирането на съда, че дългогодишното познанство на свидетелите Д.о В. и П. В. с подсъдимия и близките им отношения с него не създават самостоятелно основание да се счита, че тези свидетели са предубедени или по някакъв начин заинтересовани от изхода на делото. Отделно от това, разказите им кореспондират с показанията на свидетелите М. С., МИ. С. и Т. Л., и отчасти с обясненията на подс. Т.. Първостепенният съд е отделил нужното внимание на показанията на свидетелите Т. Л. - медицинска сестра в ЦСМП Хасково – спешен център Х. и МИ. С. – хирург в МБАЛ – Х., които в изпълнение на служебните си задължения оказали медицинска помощ на пострадалата М. С.. Това са медицинските лица, които са имали пряк визуален и мануален контакт с двете наранявания на лявото бедро на пострадалата. Те пресъздали своите констатации относно местонахождението, броя, вида и характера на нараняванията, както и съобщената им от пациентката информация за начина на тяхното получаване. Свидетелите Л. и С. почистили и обработили двете рани, като повърхностната, с дълбочина около 3 – 4 мм, превързали, а по- дълбоката, с дълбочина около 2, 5 см, била зашита от хирурга. Медицинските лица С. и Л. изразили единно мнение, че прободно - порезните наранявания по крака на свид. М. С. не отговаряли да са получени от пробождане с ножица, както им обяснила пациентката, към момента на прегледа раните не кървели и външният им вид указвал, че те не са били получени съвсем скоро.

Съдът правилно е отдал кредит на доверие на обсъдените показания на свидетелите С. и Л., намирайки ги за обективни и безпристрастни и отчитайки тяхната кореспонденция с показанията на свидетелките М. С. и П. В., с обясненията на подс. Т. и със заключенията на съдебномедицинските експертизи, касаещи пострадалата.

Първата инстанция не е пропуснал да анализира и оцени показанията на свид. И. Т., която заедно със своя съпруг стопанисвали къща за гости „Т.“ в с. Равда, където подс. Т. и свид. М. С. отседнали за седем дни, в периода 18.06. – 25.06.2017 г. Свид. Т. споделила своите впечатления за тази двойка посетители, настанени в стая №36 на втория етаж – забелязала, че пострадалата носила шапка с козирка, лицето й било доста подуто и обезобразено, китката на дясната й ръка била надута, като при зададен въпрос дали не са катастрофирали, подс. Т. отговорил, че дамата се занимавала с кикбокс и травмите по нея били от тези занимания. Свид. Т. разказала, че по време на престоя на двойката е виждала подсъдимият да излиза сам в повечето случаи и само няколко пъти излизали двамата с пострадалата. Заявила, че не е чувала викове, караници и други подозрителни шумове от стаята на двойката. Имала добре съхранен спомен за потайното напускане на къщата им от тази двойка, която не предала на рецепцията ключа на освободената стая и особено за състоянието на стаята – вътре било много мръсно, на стената вдясно от входната врата и по радиатора от лявата страна на вратата имало пръски, за които помислила, че са от кафе; двете калъфки за възглавници били изпрани и оставени да съхнат на закачалка зад вратата; по калъфките имало петна като от кръв с диаметър 7 - 8 см; имало следи, оставени при опит да се почистят тъмните пръски по стената и радиатора. Съдът се е доверил изцяло на показанията на свид. И. Т., включително и на дадените от нея на досъдебното производство, приобщени чрез тяхното прочитане със съгласието на страните на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК и потвърдени от свидетелката след огласяването им. Необорено от събраните доказателства останало твърдението на свид. Т., че не е чувала викове или съмнителни шумове от стаята на подсъдимия и пострадалата.

Спазвайки хронологичната последователност на случилите се събития, на следващо място съдът се занимал с показанията на свид. А. Т., камериерка в хотел „София“ в гр. Китен, където подс. Т. и свид. М. С. пребивавали в периода 26.06. – 29.06.2017 г. Въпреки положените усилия свид. Т. не била открита, за да бъде разпитана лично в хода на съдебното следствие, поради което показанията й от досъдебното производство / т.1, л.78 от ДП / със съгласието на страните били приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 от НПК. На разпита си свид. Т. разказала, че когато била дежурна в хотела на 28.06.2017 г., около 06.00-06.30 часа, докато чистела фоайето, видяла мъж и момиче, за които знаела, че са гости на хотела, бързо да го напускат. Споделила впечатлението си, че мъжът държал момичето за ръка, а то държало главата си встрани, сякаш за да скрие лицето си. Свидетелката заявила, че успяла да види момичето странично и й се сторило, че главата му била подута. Забелязала, че двамата много бързо преминали през фоайето и веднага потеглили с автомобил. Съобщила, че от своя колежка узнала, че на следващия ден, 29.06.2017 г., при опит да влезе в стаята на въпросната двойка за да почисти, мъжът отворил вратата, казал, че не желае стаята да бъде почистена и не допуснал камериерката да влезе вътре.

Следващият свидетел, чиито показания са били подложени на анализ от съда, е свид. С. К.. Същата към инкриминирания период е била управител на хотел „София“ в гр. Китен. Тя съобщила на разпита си, че не е присъствала при настаняването на подс. Т. и свид. М. С. в хотела. Заявила, че на 29.06.2017 г. по телефона й се обадил свид. Н. М., полицейски служител в РУ на МВР – Приморско, който поискал от нея съдействие да провери, дали подс. Т. е настанен в управлявания от нея хотел. По този повод свид. К. представила на полицейските служители регистъра на гостите, според който лицата И. Т. и М. С. били регистрирани като гости в хотела на 26.06.2017 г. и били настанени в стая № Б 215, намираща се на втория етаж и разполагаща с тераса. След като управителката К. била уведомена от полицаите, че Т. е осъществил закононарушение и предстоят действия по неговото задържане, тя изпратила една от камериерките да провери дали подсъдимият бил в стаята си. Той действително бил вътре, но отпратил камериерката под предлог, че не желае почистване. Свид. К. разказала, че тя самата се намирала на рецепцията, когато полицейски служители проникнали в стаята на подс. Т. и след неговото задържане узнала, че той бил скочил или паднал от терасата на земята зад хотела. Потвърдила, че след като приключили следствените действия в стаята на подсъдимия, тя е огледала помещението и установила, че чаршафите били изпрани, но по тях имало петна, имало също вещи, накиснати с прах за пране в леген. Забелязала, че металният профил, служещ за окачване на закачалки в гардероба, се намирал на мястото си, но бил деформиран. Споделила информацията, получена от служителите в хотела, че по време на престоя си подс. Т. и свид. С. излизали сутрин и се прибирали вечер и че стаята им не е била почиствана, тъй като И. Т. казвал, че няма нужда. В първоинстанционното съдебно следствие е било надлежно отстранено констатираното протИ.речие в показанията на свид. К. по въпроса, дали тя лично се е качила до стаята на Т., за да провери дали той е там непосредствено преди задържането му, като след прочитане по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК на досъдебните й показания свидетелката заявила, че камериерка е била изпратена да установи присъствието на подсъдимия в стаята, но тъй като въпросната камериерка била възрастна жена и се притеснявала да свидетелства, свид. К. казала на разпита си в досъдебното производство, че лично тя се е качила до въпросната стая.

Не намирайки основания да подложи на съмнение или допълнителна проверка показанията на свидетелките Т. и К., които не са познавали подсъдимия и пострадалата и не са се намирали в никакви отношения с тях преди деянията, съдът правилно е приел техните думи за напълно правдиви и годни да бъдат ползвани при изграждане на фактическата обстановка по случая, още повече че техните възприятия и сведения, получени по повод заеманите от тях длъжности, са подробни, ясни и обективни.

Важен източник на устни доказателствени факти са показанията на свид. д-р М. М., работела като лекар в УМБАЛ „Бургас“ АД, отделение ОАИЛ, и на 29.06.2017 г. е била дежурна за времето от 08.00 до 20.00 часа. Показанията на тази свидетелка, включително досъдебните й такива, приобщени чрез прочитането им на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК, категорично установяват много тежкото състояние на пострадалата, доведена в отделение ОАИЛ в 08.52 часа на 29.06.2017г. от шокова зала, където тя дошла сама в 06.57 часа същата сутрин. Свид. д-р М. потвърдила спомените си, че пациентката, млада жена, била с тежък анемичен синдром вероятно в резултат от побой, била неспокойна и буйствала, поради което й били поставени успокоителни инжекции, а при направените й изследвания се установило, че имала двустранни фрактури на ребра, двустранен пневмоторакс, фрактури на горната и долната челюст, на носа, на зигоматичната кост и на лявата ръка, както и мозъчен оток, като в това тежко състояние жИ.тът й бил в опасност. Свид. д-р М. споделила мнението си на лекар, че поради множеството травми, шоковото състояние и загубата на кръв е било възможно да настъпят нарушения в дишането, в сърдечната дейност, в химодинамиката и съзнанието на пострадалата, което е изисквало неотложна жИ.тоспасяваща медицинска помощ. Съдът правилно е оценил с пълно доверие показанията на свид. М. с уточнението, че същата се дистанцирала от даденото от нея мнение в досъдебното производство относно давността на нараняванията на пострадалата, тъй като те били извън нейната специалност и компетентност.

Първостепенният съд не е пренебрегнал и не е лишил от анализ и оценка показанията на свид. В. С., макар и същата да не е била открита, за да бъде разпитана непосредствено в съдебното следствие. По тази причина и със съгласието на страните на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 от НПК показанията на свид. С. от досъдебното производство били приобщени чрез прочитането им. В тези свои показания свид. С. споделила, че отдавна познавала подс. Т., по прякор „Гаргамел“, тъй като двамата били от гр. Х.. Свид. С. заявила, че тя също, както и подсъдимият, живеела и работела от години в Кралство Нидерландия, където няколко пъти го била срещнала. Съобщила, че по молба на Т. е регистрирала на свое име автомобил, който фактически подсъдимият управлявал и ползвал. Потвърдила знанието си, че свид. М. С. била приятелка на Т. и с нея се видяла веднъж за кратко в Нидерландия преди процесните събития. Свид. С. разказала, че на 10.07.2017 г. се прибрала в България и отишла на почивка в с. Медово, област Бургас, където от медийни публикации узнала за нанесения от Т. побой на приятелката му М. С. и решила да я потърси. Открила пострадалата в болницата, но тя не можела да говори и от нея нищо не научила за случилото се. Свид. С. категорично отрекла да е срещала или разговаряла по телефона с подсъдимия по повод инцидента с приятелката му. Заявила, че от общи техни познати разбрала, че подсъдимият е избягал в Гърция или Нидерландия. Казала, че не й е било известно дали Т. е нанасял побой и на други жени. С основание съдът е отдал кредит на доверие на показанията на свид. С., тъй като същите са депозирани от незаинтересовано от изхода на делото лице и се намират в корелация с кредитираните показания на свидетелките М. С. и П. С. относно посещенията на тази свидетелка в болницата, където се лекувала пострадалата.

Въззивната инстанция сподели оценката на първата за допустимост и истинност на показанията на свид. Н. М. – полицейски служител в РУ на МВР – гр. Приморско, на който било възложено установяване и наблюдение на лице, което било заподозряно в извършване на престъпление и което било локализирано в хотел „София“ в гр. Китен. Свид. М. съобщил, че на него и на останалите служители от РУ на МВР – Приморско било наредено да осъществяват само наблюдение до пристигане на полицейски екип за задържане от гр. Бургас. Разказал, че самият той водел наблюдение откъм терасата на стаята, в която трябвало да се намира подс. Т., и възприел, че подсъдимият седял на парапета на терасата с гръб към него, а при влизане на задържащия екип в стаята му, Т. паднал по гръб на площадката под терасата, която била застлана с плочки. Заявил, че спрямо подсъдимия не е било упражнявано насилие от полицейските служители. Според огласените на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК досъдебни показания по време на наблюдението свид. М. се покатерил на парапета на терасата на първия етаж, оттам видял, че Т. е сам в стаята и се оттеглил под плочата на стаята му, за да не бъде забелязан, но докато се намирал там дочул водени от подсъдимия телефонни разговори, при които подсъдимият изрекъл конкретни фрази, даващи информация, че същият е нанесъл побой на жена, намираща се вече в болницата. В прочетените досъдебни показания, потвърдени пред съда, свид. Н. М. разказал, че при падането на подсъдимия от терасата около него не е имало никой, включително полицейски служители, а след като подсъдимият паднал, полицейски служител от екипа за задържане скочил от терасата, за да помогне за неутрализирането му. Свид. М. споделил, че от главата на Т. течала кръв и той му направил превръзка с комплект за първа помощ, а след това Т. бил откаран с линейка в болницата в гр. Бургас. Показанията на свид. Н. М., включително потвърдените след прочитане досъдебни такива, са ясни, конкретни и дадени от незаинтересовано от изхода на делото лице, поради което същите правилно са послужили като доказателствена основа за установяване на фактическата обстановка по спора.

Първоинстанционният съд с основание не е приел цялостна недопустимост на показанията на свидетеля С. Б. – полицейски служител, разузнавач в Пето РУ на МВР – Бургас, тъй като на разпитите си той е възпроизвел не само изявленията на подс. Т., направени при проведените с него неформални разговори, т. нар. оперативни беседи, но и личните си възприятия и действия по повод установяване движението и местопребиваването на пострадалата М. С. преди идването й в болницата, идентифициране на лекия автомобил, с който тя е пътувала и установяване самоличността на мъжа, който е управлявал въпросния автомобил. Свид. Б. пръв е пристигнал в болницата след подаден сигнал от служители в УМБАЛ „Бургас“ АД за постъпило лице от женски пол в безпомощно състояние, захвърлено пред лечебното заведение. След получената информация за самоличността на пострадалата М. С., която вече била приета в шокова зала с опасност за жИ.та поради множество наранявания и фрактури, свидетелят незабавно предприел действия за да установи движението на пострадалата преди пристигането й в болницата и след множество различни справки установил, че С. е влязла в страната на 15.06.2017 г. заедно с подс. Т., установил идентификационните данни на ползвания от двамата автомобил, и адресите, на които са били регистрирани до момента. Свид. Б. пресъздал своите констатации от прегледа на записите от видеокамерите, монтирани в лечебното заведение. Разказал, че на видеозаписите се виждала пострадалата да влиза в болницата, тя била сама и много трудно се движела, носела голяма чанта или сак. Разказал също и за открития сред вещите на С. телефонен апарат „Самсунг“, в чиято памет имало снимки и на подс. Т., както и кореспонденция, указваща, че той е бил нанесъл побой на М. С.. Въз основа на така събраните от свид. Б. данни били предприети съответните издирвателни мероприятия, които довели до откриването на Т. в хотел „София“ в гр. Китен и неговото задържане, в което служителят Б. не е участвал, но е узнал, че при задържането подсъдимият е скочил от терасата на хотелската стая на втория етаж и се самонаранил. Според досъдебните показания, прочетени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК и потвърдени от свид. Б. пред съда, на една от видеокамерите на болницата било заснето освен влизането на пострадалата с подута глава и движението на лек автомобил, подобен на този, с който Т. и пострадалата били влезли в страната. Макар да е изслушал и тези показания на свид. Б., в които той е възпроизвел изявленията на подс. Т. за отношенията му с пострадалата С. и за нанесения й от него побой, съдът правилно не ги е ползвал при установяване на релевантните за делото факти, тъй като към момента на депозиране на въпросните изявления пред полицейския служител Б. подсъдимият е бил в условията на 24-часово полицейско задържане по подозрение за конкретно извършено престъпление. Това обстоятелство наред с отсъствието на адвокат към момента на направените от подс. Т. „самопризнания“ изключват възможността законосъобразно да бъдат ползвани тази част от показанията на свидетеля Б., в които той пресъздал разказа на заподозрения Т.. Идентичен правилен подход е приложила първата инстанция и към показанията на свид. П. И., полицейски служител в ОД на МВР – Бургас, на когото било възложено да отиде в УМБАЛ „Бургас“ АД, където подс. Т. се лекувал, и да проведе с него беседа за изясняване на случилото се с пострадалата С.. На разпита си свид. И. пресъздал подробния разказ на подсъдимия за отношенията му с М. С. и за случилите се събития в Холандия и през последните дни в България, както и за нанесените от него побоища на пострадалата М. С.. Въпреки оценката за обективност и достоверност, съдът отказал да ползва показанията на свид. И. като допустим източник на доказателствени факти. Всъщност показанията на този свидетел представляват преразказ на изявления, съдържащи фактическо признание за осъществени неправомерни деяния, като тези изявления изхождат от лице, което към този момент е било фактически задържано и по отношение на него е било налице подозрение, че е извършило престъпление. Освен това при тези изявления на Т. не е присъствал негов упълномощен или служебен защитник, липсват твърдения и доказателства Т. да е бил уведомен за правото му на защитник, както и за правото му да не дава обяснения. Наред с горното, трябва да се отбележи, че подс. Т. участва лично в съдебното производство и е дал обяснения пред съда, поради което недопустимо е непосредствено дадените от него обяснения да бъдат замествани от производни доказателствени източници, каквито се явяват посочените части от показанията на свидетелите Б. и И.. Обстойните мотиви на първата инстанция, разкриващи становището й по обсъждания въпрос, са в унисон с последователната практика на ЕСПЧ, който обръща особено внимание на ранния достъп до адвокат като една от процесуалните гаранции на правото на справедлив процес. В условията на полицейско задържане всяко лице има право да не свидетелства срещу себе си и да запази мълчание, както и правото да бъде подпомагано от адвокат, когато е разпитвано. Всички изявления на заподозрения, дадени пред полицейските органи, без същият да бъде уведомен за правото да запази мълчание и за правото на адвокатска защита, не могат да бъдат ползвани от съда за обосноваване на обвинението. По този законосъобразен начин е процедирал в случая първоинстанционният съд.

Основно място в доказателствения анализ на двете съдебни инстанции заема коментарът на заключенията на назначените на досъдебното производство съдебномедицински експертизи относно уврежданията на пострадалата М. С., от които две еднолични – първоначална и допълнителна и една тройна.

Съгласно заключението на първоначалната еднолична съдебномедицинска експертиза № 136/ 2017г. /т.2, л.5-6 от ДП/, изготвено от д-р К. Я., при извършения на 03.07.2017 г. преглед на пострадалата М. С., тя се намирала в състояние на кома и на апаратна вентилация. Вещото лице установило множество пръснати синкаво-червеникави кръвонасядания по предната страна на долните крайници, две линейни рани по около 1 см по външната страна на лявото бедро, зашити с хирургически конци, спираловидна фрактура на ляв горен крайник /лява лакътна кост/, фрактура на носни костици, фрактура на долната челюст с три фрактурни линии и фрактура на лявата ябълчна кост на горната челюст, фрактури на седмо ребро вдясно и осмо ребро вляво, подкожен емфизем вдясно и пневмоторакс, с поставен аспирационен дрен. С оглед наложилата се и приложена интубация на пострадалата, съдебният лекар изразил становище, описаните наранявания се квалифицират като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та. Мотивирал експертни изводи, че фрактурата на лявата лакътна кост най-добре отговаря да е била получена при падане; лицевите фрактури и фрактурите на ребрата отговарят да са били получени от удари с твърди тъпи предмети – най-вероятно удари с юмруци, а счупванията на ребрата могли да бъдат причинени и от ритници с обувка.

Според заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза /т.2, л.12-18 от ДП/, изготвено от д-р К. Я., множеството разкъсно-контузни рани по главата на пострадалата М. С. са били причинени с твърди ръбести предмети, като нараняванията в лявата и теменната област са с по-малка давност от останалите наранявания по главата на пострадалата, и представляват временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та й. Относно прободните наранявани по лявото бедро на С. съдебният лекар изложил експертно мнение, че е възможно същите да са били причинени с иззетия като веществено доказателство нож с черна дръжка, както и с всеки друг нож със същите характеристики. Въз основа на множеството причинени на С. травми и общо увреденото й състояние, наложило поставянето й на командно дишане, е формулирал извод, че е била налице реална опасност за жИ.та на пострадалата, което съответствало на постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та. Не открил връзка на оперативната интервенция по повод развилия се впоследствие бридилиус с причинените травми. Приел, че фрактурата на двете ребра и развилият се на тази основа пневмоторакс обуславят разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та на пострадалата С.; фрактурата на лявата й подлакътница е довела до трайно затруднение движението на левия горен крайник за срок от около четири - пет месеца при обичаен оздравителен процес; фрактурата на долната челюст е довела до трайно затруднение на дъвченето и говоренето. Не е установил данни пострадалата да е била в състояние на мозъчно сътресение от степен да не е в състояние да възприеме заобикалящата я действителност и да не съзнава какво се случва с нея. Значителният брой на травмите, тяхното разположение и интензитет са мотивирали вещото лице да заключи, че те са били причинени по начин, особено мъчителен за пострадалата и с особена жестокост.

Заключението на тройната съдебномедицинска експертиза по писмени данни /т.2, л.155 – 170 от ДП/ е изготвено от високо квалифицирани експерти - лекари, научни работници и преподаватели в Медицински университет – Варна: доц. д-р В. Д., д. м. – ръководител на УС по Съдебна медицина в МУ – Варна, д-р Е. К., асистент в УС по Съдебна медицина в МУ – Варна, д-р Д. Г., асистент в УС по Съдебна медицина в МУ – Варна. Това са утвърдени специалисти в съответните области на медицинската практика и в тяхната професионална компетентност и безпристрастност няма съмнение. Те са отговорили изчерпателно, пълно, категорично и убедително на всички поставени им въпроси. По тези съображения съдилищата кредитираха посоченото заключение. Според него по главата, тялото и крайниците на М. С. са установени множество травматични наранявания, в резултат от които са й причинени следните телесни увреждания: счупване на горната и долната челюст, водещо до трайно затруднение на дъвченето и говоренето; двустранно счупване на ребра /седмо вляво и осмо вдясно/, довело до трайно затруднение в движението на снагата; развитие на двустранен пневмоторакс и коремна травма, изискващи оперативни интервенции, обуславящи разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та; счупване на лявата лакътна кост, водещо да трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник; обезобразяване на лицето, изразяващо се в трайни белези по устните и дясната буза; клинична картина на травматичен шок, с водещи симптоми на остра анемия, дихателна недостатъчност и кома, явяващи се последица от получените наранявания и обуславящи постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та, както и многобройни разкъсно – контузни и порезни рани, всяка от които водеща до временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та, установени в дясната челно-теменна част, централната, теменната, лявата слепоочна област и окосмената част на главата; в областта на челото, лявата вежда, клепачите на двете очи, гърба на носа, двата края на горната устна, лявата и дясната буза, в лявата част на шията, в лявата част на гръдния кош, по външната част на мишницата, предмишницата и първи пръст на лявата ръка, по гърба на дясна длан и по ноктите на втори и трети пръст на дясната ръка, по лявото бедро, по лявото и дясното коляно, дясната подбедрица и ноктите на краката.

Според вещите лица от тази експертиза състоянието на пострадалата при постъпването й в УМБАЛ „Бургас“ АД се характеризира с наличие на съчетана травма и травматичен шок, наложили спешно възстановяване на дишането чрез интубация и изкуствена белодробна вентилация, както и възстановяване обема на циркулиращата кръв чрез трикратно кръвопреливане. Те са категорични, че ако в спешен порядък жизнените функции на пострадалата не са били възстановени, описаното клинично състояние неминуемо би довело до смъртта й, т. е. смъртният изход в случая е бил избегнат благодарение единствено на оказаната медицинска помощ. Опасността за жИ.та на М. С. е била реална и е съществувала до извеждането й от състоянието на кома и възстановяване на самостоятелното й дишане.

В същото заключение експертите – медици приели, че по-голямата част от нараняванията по тялото на пострадалата М. С. са били резултат от механичното действие на твърди тъпи предмети с различни травмиращи повърхности. Приели също, че за причиняване на установените множество травми са били необходими десетки отделни удари с такива предмети в областта на главата, лицето, гръдния кош, долните и горните крайници. Конкретизирали, че се касае за не по-малко от десет силни удара в областта на главата с предмет с ръбеста или цилиндрична повърхност. Пояснили, че характеристики на увреждания от подобен предмет имат и отделни кръвонасядания и рани в областта на десния долен крайник, в областта на лицето – резултат от около пет - шест удара, както и в областта на гръдния кош двустранно - резултат на не по-малко от два удара.

Изследвайки морфологията на нараняванията, вещите лица заключили, че тя не позволява конкретизация на травмиращата повърхност на тъпия предмет, но те са категорични, че в травмираните области на носа и челюстите са били нанесени удари със значителна сила, предвид установените подлежащи фрактури на лицеви кости, както и на ребрата на пострадалата. Аргументирали становище, че наличните наранявания по горните и долните крайници на М. С. са били причинени от десетки отделни механични въздействия с или върху различни твърди повърхности, отличаващи се с различна интензивност на приложената сила. Констатирали, че само три наранявания се отличавали със специфичната характеристика на увреждания от остри предмети - едно в областта на шията и две по лявото бедро. Изхождайки от описанието на двете рани в горната и долна трета на лявото бедро на М. С. и от вида на останалите от тях белези, приели, че се касае за действие на предмет, притежаващ режещ ръб, евентуално остър връх, така че въпросните рани може да са резултат от въздействие с нож, включително иззетия като веществено доказателство нож с черна дръжка.

Вещите лица мотивирали експертен извод, че разкъсно-контузните наранявания по главата на пострадалата са били причинени от твърд тъп предмет с издължена ръбеста или цилиндрична повърхност, като е възможно да са били причинени от удари с метални или дървени предмети - тръби, щанги, дъски, пръчки, бухалки и други подобни, притежаващи такива характеристики, включително иззетия като веществено доказателство метален Г-образен гаечен ключ, който поради формата и тежестта си съответства на упоменатите наранявания по тялото и главата на пострадалата. Досежно нараняванията по главата и лицето на М. С. изразили мнение, че същите може да са били причинени както от удари с посочените по - горе твърди предмети с издължена и ограничена повърхност, така и от силни удари с юмруци и ритници.

Съобразявайки характерните особености на описаните телесни увреждания, експертите приели, че те сочат на различна давност, в рамките на период от около 15 - 20 дни, без да е възможно с точност да се определят датите на причиняване на всяко едно от уврежданията.

В писменото си заключение вещите лица – съдебни лекари обстойно изследвали и разяснили наложилата се впоследствие оперативна интервенция поради поставената на пострадалата С. диагноза „Бридиреус. Странгулацио интестини тенуес“. Приели, че се касае за допълнително възникнала чревна непроходимост, дължаща се на сраствания между повърхността на отделните чревни бримки или с тапициращия кухината слой на коремницата, като това усложнение е настъпило около два месеца след извършената на 29.06.2017 г. коремна операция на пострадалата. Пояснили, че от медицинска гледна точка изследваната чревна непроходимост се приема за късно усложнение, свързано с травмите и състоянието на М. С. към датата на коремната операция, то представлява тежко жИ.тозастрашаващо състояние, което може да се преодолее само с оперативна лекарска намеса и самостоятелно води до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та.

Изслушани в хода на първоинстанционното съдебно следствие, вещите лица от състава на тройната съдебномедицинска експертиза, заявили, че поддържат заключението си и изрично указали, че на 29.06.2017 г. при приемането на М. С. в болницата тя се е намирала в състояние на травматичен шок, изведен по отразените в медицинската документация клинични показатели, и едновременно с това същата е развила остра анемия, дихателна недостатъчност и коматозно състояние, които състояния били пряк резултат от кумулативния съчетан ефект от всички нанесени й травми. Изказали експертното си мнение, че извършената на пострадалата коремна операция е била наложителна и жИ.тоспасяваща, тъй като е следвало да бъде отстранен установения излив на около 2 литра трансудат /течност с елемент на възпаление/ в коремната й кухина, както и да бъдат отстранени възпалените и некрозирали тъкани в коремната кухина. Мотивирали опосредената връзка между травмите, наложили оперативната интервенция в корема на М. С. при приемането й в лечебното заведение, и последвалото срастване на отделни чревни бримки, доколкото това срастване било последица от коремната операция, която е била задължителна поради причинените на пострадалата травми. Пояснили, че двустранно счупените ребра са били разместени, на което указвали установеният подкожен емфизем и двустранният пневмоторакс, като счупените ребра са причинили нараняване на белия дроб, което от своя страна е довело до навлизане на въздух в коремната кухина и в подкожието. Споделили становището си, че вероятно уврежданията, довели до жИ.тозастрашаващото състояние на М. С., са били причинени в деня на постъпването й в болницата, в рамките на часове или най-много в рамките на денонощие преди приемането й, изхождайки от факта, че към момента на хоспитализирането й пневмотораксът е бил установен като частичен. Изказали категоричен експертен извод, че при установените тежки травми и при липса на медицинска помощ, смъртта на пострадалата е щяла да настъпи в рамките на часове, най-много до едно денонощие.

Първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключенията на двете комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи - първоначална и допълнителна, назначени по делото и имащи за предмет на изследване психичното здраве и състояние на пострадалата М. С. по време и след деянието.

Съгласно първото заключение /т.7, л. 25 - 39 от ДП/, изготвено в хода на досъдебното производство от вещите лица д-р Н. Я. З. – лекар - психиатър и В. Н. - Б. – клиничен психолог в ЦПЗ „Проф. д-р Иван Темков“ – гр. Бургас, в инкриминирания по делото период 18.06. - 29.06.2017 г. М. С. не е страдала от психично заболяване, което да доведе до разстройство на съзнанието, препятстващо способността й да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. При прегледа и изследването вещите лица установили типични симптоми на Посттравматично стресово разстройство: епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени, сънища и кошмари, емоционална притъпеност, отчужденост, избягване на действия, ситуации и сигнали, напомнящи за травмата. Приели, че преживяното от М. С. е довело до още по- голяма хладина, подозрителност и недоверчИ.ст в общуването с представители на протИ.положния пол, като по време на психиатричното интервю и разказа за преживяното в периода 18.06. – 29.06.2017 г. са наблюдавали при С. силна емоционална реакция с вегетативни прояви – плач, неспокойствие, треперене на крайниците, силно усещане за дискомфорт. Аргументирали становище, че констатираната посттравматична стресова реакция се намира в пряка причинно-следствена връзка с преживяното от М. С. насилие през периода 18.06. – 29.06.2017 г., като нанесените й телесни увреждания са дали негативно и пряко отражение върху психическото, емоционалното и социалното й състояние, изразяващо се в социална изолация, усещане за несигурност, страх и безпокойство.

Изслушани в съдебното следствие, вещите лица д-р Н. Зъбов и кл. психолог В. Н. - Б. заявили, че установеното при М. С. посттравматично стресово разстройство е с флуктуиращ ход и се отличава с периоди на обостряне и затихване на симптоматиката. Пояснили, че възможното и приложимо лечение включва антидепресанти и подходяща психотерапия, като е възможно проявите да бъдат овладени в рамките на няколко години. Изразили експертно мнение, че при М. С. психологическата травма е довела до промени от дисфункционален тип, засягащи цялостното функциониране на личността в професионален и социален аспект, като в случай на нелекуване, обсъжданото състояние може да продължи цял жИ.т. Изготвеното в първоинстанционното съдебно следствие от същите вещи лица - д-р Н. Зъбов и кл. психолог В. Н. - Б. допълнително заключение на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /т.3, л.813 - 826 от НОХД №851/2020 г./, установява, че няколко години след деянието при пострадалата продължава да е налице значителна тревожност, с леко изразени депресивни симптоми, леко снижение на когнитивните процеси, промяна на самооценката в негативна посока и спорадични кошмарни съновидения. Вещите лица приемат, че е налице известно подобрение относно общия психичен статус и социално функциониране на осв. М. С., но продължават да са налични хиподепресивни и тревожни симптоми, указващи, че посттравматичното стресово разстройство не е отшумяло напълно, то е приело хроничен ход с флуктуация на силата на изява на симптомите. Изразяват становище, че при липса на активна психотерапевтична намеса, състоянието може да премине в трайна промяна на личността /F 62.0 по Международната класификация на болестите – 10/.

Първоинстанционният съд с основание се е доверил изцяло на двете заключения на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, приемайки, че същите са изготвени от компетентни вещи лица, при използване на относимия към поставените задачи научно- методологически инструментариум, съдържат точни, ясни и пълни отговори на поставените въпроси и не възниква съмнение за тяхната правилност.

Съдилищата кредитираха заключенията на трите биохимични ДНК експертизи – по Протокол № 17/ДНК-146 от 07.07.2017 г., по Протокол № 17/ДНК-169 от 08.08.2017 г. и по Протокол № 17/ДНК-203 от 14.09.2017г., всички по описа на БНТЛ при ОД на МВР-Бургас и изготвени от вещото лице Д. К.. Според заключението по Протокол № 17/ДНК-146 от 07.07.2017 г. по иззетите при огледа на местопроизшествие на 30.06.2017 г. в района на Главен път II – 79 Бургас – Средец, веществени доказателства – 2 бр. червено-кафяви люспи и дървена пръчка с дължина около 120 см и дебелина 12 - 13 мм, не е визуализиран ДНК профил и не се доказва наличие на човешка кръв.

Според заключението по Протокол № 17/ДНК-169 от 08.08.2017 г. по по- дългия извит край на метален глух ключ, тип „лула“ с обща дължина 30 см, иззет от лек автомобил „Рено Меган”, нидерландски peг. ••••••, е изолиран ДНК профил, съвпадащ напълно с ДНК профила на лицето М. И. С. и е категорично, че изследваният клетъчен материал произхожда от посоченото лице. Според същото заключение при изследване на сива пластмасова кутия, съдържаща комплект ключове, тип гедория и иззета от същия автомобил, не се определя ДНК профил.

Според заключението по Протокол № 17/ДНК-203 от 14.09.2017 г. по острието с дължина 12 см на нож с черна дръжка с обща дължина 22 см, иззет от лек автомобил „Рено Меган”, нидерландски peг. ••••••, е изолиран ДНК профил, съвпадащ напълно с ДНК профила на лицето М. И. С. и е категорично, че изследваният клетъчен материал / кръв / произхожда от посоченото лице. Според същото заключение при изследване на дръжката на ножа не се определя ДНК профил.

Заключението на съдебномедицинската експертиза по Протокол № 50 от 21.07.2017 г., изготвено от вещото лице К. К. изяснява, че пострадалата М. С. е от кръвна група 0 /алфа, бета/ по системата АВО. Според заключението при изследване на предоставените веществени доказателства наличие на човешка кръв с кръвна група 0 е установено по всички дрехи и маратонки на пострадалата М. С., с изключение на обект № 5 - сИ.-черен клин и обект № 6 - сива тениска.

Заключението на съдебномедицинската експертиза по Протокол № 52 от 21.07.2017 г., изготвено от вещото лице К. К., установява, че подс. И. Т. е от кръвна група А /бета/ по системата АВО. Заключението установява още наличие на човешка кръв с кръвна група 0, съвпадаща с кръвната група на пострадалата М. С., по червените петна, иззети от радиатора в къща за гости „Т.“ – с. Равда, по пластмасова лайсна, покриваща гуменото уплътнение на рамката на предната дясна врата на лек автомобил „Рено Меган”, по кутия от цигари „Марлборо“ и по обтривката от задно ляво панорамно стъкло, иззети от същия автомобил, както и по бял плик за одеало, бежова калъфка за възглавница и розова хавлия, иззети от стаята в хотел „София“ – гр. Китен. При изследване на веществени доказателства – дрехи и маратонки на И. Т. не се установило наличие на кръв.

Заключението на съдебномедицинската експертиза по Протокол № 53 от 07.08.2017г., изготвено от вещото лице К. К., изяснява, че при изследване на чифт маратонки „Найк“, иззети от багажното отделение на лек автомобил „Рено Меган“, по дясната мараТ. са установени микроследи от кръв, които поради нищожно малкото им количество не могат да се изследват за кръвногрупова принадлежност.

Двете съдебни инстанции се довериха на неоспорените заключения на техническите експертизи, изготвени от вещите лица инж. Н. П., инж. Щ. П.в и Х. Б., които притежават необходимите образование, квалификация, професионален опит и научни знания и са отговорили компетентно, точно и изчерпателно на поставените им задачи.

Предмет на изследване на заключението на техническата експертиза по Протокол №300 от 11.09.2017 г., изготвено от инж. Н. П. – експерт- криминалист в сектор НТЛ при ОД на МВР – Бургас, са били 1 бр. CD-R, съдържащ записи на видеокамери, монтирани на сградата на УМБАЛ „Бургас“ АД и 1 бр. CD-R, съдържащ записи на видеокамери, монтирани на бистро „Медикът“, разположено пред хирургическия блок на болницата, като върху изследваните записи не са били установени признаци на манипулация. Според заключението на видеозапис, обхващащ периметър на видеозаснемане фоайе – входна част на сградата с ъгъл на заснемане от вътрешната страна, наличен на диск DVD – R, се виждат следните действия: В 05: 55: 45 на 29.06.2017 г., съгласно системното време на видеозаписа, през входа на сградата влиза жена, посрещната и придружавана от лице от мъжки пол, облечено с дрехи, приличащи на униформа, което преди влизането на жената стои във фоайето; жената залита, губи равновесие и се придвижва трудно; помага си, като се подпира на околните стени; носи на главата си черна шапка с козирка; обута с черен панталон и с маратонки с червеникави връзки; облечена с яке в сини нюанси, носи черен сак на дясното рамо; лицето на жената е подпухнало и има следи от зацапвания; държи нещо бяло на цвят в областта над устата и под носа; в 05: 56: 09 часа жената се насочва надясно спрямо ъгъла на заснемане на камерата и се губи от периметъра на заснемане.

Експертът установил, че на видеозапис, обхващащ периметър на видеозаснемане коридор в сградата и врати на стаи, наличен на диск DVD – R - Камера 12, се виждат да преминават по коридора две жени, облечени с престилки и бутащи количка – носилка, на която неподвижно лежи жена, с дълга тъмна коса и към нея е захваната банка с течност.

Изследвайки втория диск - CD-R, съдържащ записи на видеокамери, монтирани на бистро „Медикът“ с периметър на видеозаснемане маси и пейки на заведението, пред него улица и Т-образно кръстовище, вещото лице Н. П. установил, че се виждат следните действия: В 06: 29: 16 часа отдясно наляво по улицата преминава червен на цвят автомобил със затъмнени задни стъкла, който завива наляво по другата улица; в 06: 29: 38 часа от лявата част на улицата в посока надясно преминава червен на цвят автомобил, с емблема „Рено“ в предната му част, който завива наляво по другата пресичаща я улица; в 06: 30: 15 часа автомобил, приличащ на същия /Рено/, излиза от улицата на заден ход и продължава по улицата в същата посока; в 06: 30: 22 часа от шофьорското място се подава навън мъж с къса коса, който поглежда назад.

Поради ниското качество на видеозаписа не може да се види регистрационния номер на автомобила, нито може да се установи дали има други лица – пътници в автомобила. Поради ниската резолюция на записа изображението на мъжа, управляващ лек автомобил „Рено“, не е годно за идентификация. По същата причина изображението на жената с черна шапка с козирка, заснето на диск DVD – R, не е годно за разпознаване. В заключението си вещото лице е приложило на хартиен носител снимков материал на част от кадрите, съдържащи се на видеозаписите.

Заключението на техническата експертиза по Протокол № 301 от 03.07.2017 г., изготвено от инж. Н. П., е имало за предмет на изследване мобилен телефон „Samung Galaxy S7 Edge“, ползван съвместно от подс. Т. и пострадалата М. С., находящ се сред нейните вещи и предаден с протокол за доброволно предаване на полицейски служител. Вещото лице извлякло и записало на оптичен носител информацията, налична в посочения мобилен телефон, като в паметта на телефона открило две снимки на жена с наранявания.

Вещото лице инж. Щ. П.в, изготвил заключението на техническата експертиза от 15.08.2017 г., е изследвал таблет марка „Самсунг“, електронно устройство /таблет/ с надпис „Айпад“ и преносим компютър „Пакард бел“, иззети при претърсването на обитаваната от подсъдимия и пострадалата стая в хотел „София“ в гр. Китен. Експертът установил, че електронното устройство с надпис „Айпад“ и преносимият компютър „Пакард бел“ нямали инсталирани Skype, Viber и Facebook. Не открил записани снимки в електронното устройство с надпис „Айпад“. Предоставил снимковия материал, намерен в преносимия компютър „Пакард бел“, на оптичен носител – DVD, приложен към заключението. Не успял да преодолее паролата за достъп до таблет марка „Самсунг“, поради което от това електронно устройство не е извлякъл налична информация.

Вещото лице Х. Б., изготвило заключението на техническата експертиза от 06.10.2017 г. /т.2, л.95 – 144 от ДП/, е изследвало мобилен телефон „Samung Galaxy S7 Edge“, ползван съвместно от подсъдимия и пострадалата М. С.. Експертът е извлякъл и представил на хартиен носител съдържанието на паметта на посочения телефон, включително телефонния указател, осъществените изходящи повиквания, приетите и пропуснатите входящи повиквания, изпратените и получените кратки текстови съобщения / SMS /, снимки и видеа от приложенията „Вайбър“ и „Уатсап“, както и екранни снимки, изобразяващи лице от женски пол с видими наранявания, записани на 18.06.2017г. в 22.08 часа на координати, съответстващи на адрес с. Равда, ул. „Странджа“ № 5. Експертът Брадев е изследвал също и мобилен телефон „Айфон“, иззет на 29.06.2017 г. от обитаваната от подс. Т. стая в хотел „София“ – гр. Китен. Извлякъл от паметта на телефона всички данни за изходящите и входящите повиквания, значителна по обем кореспонденция с кратки текстови съобщения / SMS /, както и запаметена снимка на лице от женски пол с видими наранявания, създадена на 28.06.2017г. в 13.02 часа, без данни за местоположението на нейното заснемане.

Съдилищата не пренебрегнаха и заключенията на двете химически експертизи. Заключението на химическата експертиза по Протокол №385 от 30.06.2017 г. на сектор „БНТЛ“ при ОД на МВР-Бургас, изготвено от вещото лице З. Лецковска - Бешева /т.2, л.22 от ДП/, установява, че в изследваните проби кръв, взети от лицето М. И. С. не се доказва наличие на етилов алкохол.

Заключението на съдебно-химическата /токсикологична/ експертиза /т.2, л.27 – 29 от ДП/, изготвено от вещите лица инж. – химик В. Г. и д-р С. С. – съдебен токсиколог, двете от специализираната Токсико-химична лаборатория към ВМА – София установява, че в предоставената проба кръв от лицето И. С. Т. не е установено наличие на наркотични или упойващи вещества. Вещите лица изложили експертен извод, че посоченото лице, не е употребило наркотични и/или упойващи вещества в период до 24 – 48 часа преди вземане на кръвната проба.

Съдебните инстанции се занимаха и със заключението на съдебномедицинска експертиза на жИ. лице № 137/2017 г. /т.2, л.2 – 3 от ДП/, изготвено от д-р К. Я. и касаещо лекарския преглед на подс. Т., извършен непосредствено след неговото задържане. Съгласно заключението, прегледът на подс. И. Т. установил две дълбоки охлузвания на челото вдясно, ранички с характер на порезни по дясната длан, охлузвания по гърба на дясната длан и фрактура на телата на първи и втори поясни прешлени със стеснение на канала, без засягане на гръбначния мозък. Съдебният лекар мотивирал становище, че фрактурата на прешлените може да се получи както при силен рязък натиск по дължина на гръбначния стълб, така и при падане на крака от височина, като увреждането се лекува без оперативна намеса и при строг постелен режим. Изразил мнение, че охлузванията по гърба на дясната длан са резултат от действие на твърди тъпи предмети, като е възможно тези наранявания да са получени при нанасяне на силни удари с дясната ръка.

По отношение на подс. И. Т. е възложена и изпълнена комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза в хода на първоинстанционното съдебно следствие, тъй като досъдебното производство е било проведено в негово отсъствие. Заключението на тази експертиза е било изготвено от вещите лица д-р Р. М. – психиатър и ЙЙ. Й. – клиничен психолог в ЦПЗ – Бургас /т.2, л.563 – 580 от НОХД №851/2020 г./ Експертите не са открили данни осв. Т. да е страдал и да е лекуван от психично заболяване, същият не се води на отчет в центъра за психично здраве. Приемат, че към инкриминирания период Т. е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, както и правилно да възприема и запаметява факти и обстоятелства от значение за делото, и да дава за тях достоверни обяснения. Считат, че няма пречка подс. Т. да участва лично в наказателното производство и ако бъде признат за виновен – да изтърпява наказание лишаване от свобода. В резултат на събеседването и изследването на подсъдимия, проведени със стандартизирани тестове и методики, вещите лица не открили данни при извършване на инкриминираните деяния той да се е намирал в състояние на уплаха, смущение или силно раздразнение, предизвикано от пострадалата с насилие, тежка обида или друго протИ.правно действие, от което е могло да настъпят тежки последици за него или близките му. По време на извършване на деянията поведението на Т. е било подредено и адекватно, поради което експертите приемат, че подс. Т. не е бил в състояние на физиологичен афект.

Изследвайки личностната структура на подс. Т., вещите лица открили достатъчно данни за извод, че той страда от диссоциално личностово разстройство, с всички особености на поведението, ценностите и комуникацията, характерни за това разстройство, което не представлява разстройство на съзнанието по смисъла на Наказателния кодекс, нито психично заболяване в тесен смисъл и не поставя под съмнение неговата вменяемост. Отбелязали, че за лица, страдащи от такова разстройство и конкретно за подсъдимия, са неприсъщи чувството на вина, грях или неприетост на поведението, те се отличават с незачитане на социалните задължения и грубо безразличие към чувствата на другите. В хода на проведеното изследване на подс. Т., експертите установили, че личностовите му характеристики се изразяват в ниска поносимост към фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции, включително физическо насилие. Установили също значимо несъответствие между поведението на подсъдимия и съществуващите социални норми, дисхармоничност на личността му, с натрупано вътрешно недоволство, агресивна готовност и слаба саморегулация, нестабилна и импулсивна личност, със склонност към екстрапунитивно /адресирано към поведението на трети лица/ разрешаване на проблемни ситуации и себеоневиняване.

Вещите лица аргументирали становище, че при осъществяване на деянията подс. Т. е бил в състояние на обикновено раздразнение, осъществените деяния са били мотивирани от силен импулс на преживяване на контрол и власт над жертвата, от склонност към агресия и жестокост, от намалена способност на емпатия. Наред с това приели, че стореното от подсъдимия указва на напълно разумно, рационално и добре обмислено защитно поведение, изразено чрез прикриване на следите от ударите по тялото и дрехите на пострадалата, за да не бъде разкрит. Изказали мнение, че начинът на извършване на деянията, броят, видът и интензитетът на нараняванията надхвърлят простия физически побой или физическо нападение и характеризират подсъдимия като особено жесток в своите прояви; не изпитва чувство за грях или вина, проявява неспособност за емпатия и разбиране по отношение на жертвата. Подчертали, че към момента на изследването подсъдимият се стреми да омаловажи последиците от своите действия, включително с твърдения, че жертвата с поведението и нагласите си е виновна за стореното.

Въззивният съд сподели оценката на първия за научно обосновано, ясно и пълно заключение на обсъдената експертиза, което дава компетентни и подробни отговори на всички въпроси, касаещи вменяемостта и субективното отношение на подсъдимия към деянията и техните последици, като самият подсъдим и защитниците му не са направили никакви възражения по заключението.

Въззивната инстанция обсъди приложените по делото като писмени доказателствени средства протоколи, съставени при проведените действия по разследване: протокол за претърсване и изземване от 29.06.2017 г. в стая Б215, намираща се на втория етаж в хотелски комплекс „София“ – гр. Китен; протокол за оглед на местопроизшествие от 29.06.2017 г. на стая №36 в къща за гости „Т.“ в с. Равда; протокол за оглед на местопроизшествие от 30.06.2017 г. на главен път II – 79 гр. Бургас – гр. Средец, на 2, 5 км от разклона за с. Дебелт в посока гр. Средец; протокол за оглед на веществено доказателство от 29.06.2017 г. на мобилен телефон „Самсунг“, предаден с протокол за доброволно предаване от З. Я. П.; протокол за оглед на местопроизшествие от 30.06.2017 г. на лек автомобил „Рено Меган”, нидерландски peг. ••••••; протокол за повторен оглед на местопроизшествие от 14.07.2017 г. на същия лек автомобил „Рено Меган”; протокол за оглед на веществено доказателство от 12.07.2017 г. на мобилен телефон, марка „Самсунг Дуос“; протокол за оглед на веществени доказателства от 25.07.2017 г. – кожен женски портфейл, предаден с протокол за доброволно предаване от З. Я. П. и намиращ се в черен сак, с който М. С. е постъпила в УМБАЛ „Бургас“, кожен мъжки портфейл, вишнев на цвят, иззет при извършено претърсване и изземване от 29.06.2017 г. в хотел „София“ – гр. Китен и съдържащ лична карта на подс. И. Т. и касов бон от магазин „Лидл“ от 21.06.2017 г. с надпис Равда 126; протокол за оглед на веществено доказателство от 02.10.2017 г. – нож с черна дръжка, иззет при извършен оглед на лек автомобил „Рено Меган”, нидерландски peг. •••••• на 30.06.2017 г. протокол за освидетелстване / оглед на лице / с писмено съгласие на лицето от 17.07.2017 г. – на лицето М. И. С.; протоколи за доброволно предаване и за вземане на образци за сравнително изследване.

Съдът намери посочените протоколи за валидно изготвени в хода на досъдебното производство. Те са годни писмени доказателствени средства за установяване на правнорелевантни факти, а самите действия са били извършени в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Подробно цитираните в мотивите на присъдата, както и по-горе, протоколи за проведените действия по разследване са били подписани от всички присъстващи лица на съответното следствено действие без възражения и забележки относно начина на осъществяването му, както и относно направените при него констатации, описаните и фотографирани предмети и иззетите вещи. Предвид съставянето на въпросните протоколи в съответствие с императивите на НПК и липсата на възражения срещу тях, съдебните инстанции прецениха коментираните действия по разследване за законосъобразно извършени, а отразените в протоколите обстоятелства – като обективни и достоверни.

Протоколът за претърсване и изземване от 29.06.2017 г. /т.1, л.104 – 110 от ДП/ удостоверява, че на посочената дата, за времето от 21.40 часа до 23.07 часа, е било извършено претърсване и изземване в стаята, обитавана от подс. Т. и пострадалата С. в хотел „София“ в гр. Китен, при което били открити и иззети електронни устройства – мобилен телефон, таблети и преносим компютър, кабели за тях, дрехи, чанти, документи на подсъдимия, различни видове карти, включително ключ - карта за лек автомобил „Рено Меган”, нидерландски peг. ••••••, свидетелства за регистрация на два автомобила на името на М. С., касови бонове, бял плик за одеало, бежова калъфка за възглавница, розова хавлия и множество други вещи, част от които впоследствие били подложени на експертно изследване. По време на претърсването и изземването били направени фотоснимки.

Протоколът за оглед на местопроизшествие от 29.06.2017 г. /т.1, л.127-130 от ДП/ удостоверява, че на посочената дата, за времето от 19.00 часа до 19.30 часа, е бил извършен оглед в стая № 36 в къща за гости „Т.“ - с. Равда, където подсъдимият и пострадалата пребивавали за времето от 18.06. до 25.06.2017 г. Според протокола при огледа чрез изстъргване били иззети като веществени доказателства шест капки изсъхнала върху радиатора течност, а на стената между гардероба и спалнята били фиксирани и заснети пръски от течност на капки с диаметър 0.25 см с посока от спалнята към входната врата. По време на огледа били направени фотоснимки.

Протоколът за оглед на местопроизшествие от 30.06.2017 г. /т.1, л.160 – 164 от ДП/ удостоверява, че на посочената дата, за времето от 18.20 часа до 18.50 часа е бил извършен оглед на местопроизшествие в района на Главен път II – 79 Бургас – Средец, на разстояние 2.5 км от разклона за с. Дебелт в посока гр. Средец, на асфалтова отбивка вляво по посока на движението. Съгласно съдържанието на протокола в обхвата на отбивката били открити и иззети червеникаво-кафяви петна от засъхнала течност и дървена пръчка с дължина 1.2 м и дебелина 12 мм и съответно 13 мм в двата края, открита на около 67 м от отбивката и на 4 м встрани от пътя. По време на огледа били направени фотоснимки.

Протоколът за оглед на веществено доказателство от 29.06.2017 г. /т.1, л.209 от ДП/ удостоверява, че на посочената дата, за времето от 16.45 часа до 17.05 часа, е бил извършен оглед на веществено доказателство – мобилен телефон „Самсунг“, открит сред вещите на пострадалата М. С. при постъпването й в болницата и предаден доброволно от З. П., медицинска сестра в шокова зала при УМБАЛ „Бургас“. Според протокола в мобилния телефон била установена кореспонденция чрез приложението „Вайбър“ с абонат с наименование „mitaka garaja”, чието съдържание било възпроизведено в протокола за оглед и фиксирано с фотоснимки. В последното съобщение до този абонат, датирано от 16.31 часа на 28.06.2017 г., подсъдимият заявявал, че нямал пари, а трябвало спешно да се връща в Холандия, като молел и настоявал адресатът на съобщението да му изпрати пари. По време на огледа на посочения мобилен телефон били направени фотоснимки.

Протоколът за оглед на местопроизшествие от 30.06.2017 г. /т.1, л.137 – 142 от ДП/ удостоверява, че на посочената дата, за времето от 12.05 часа до 14.15 часа, е бил извършен оглед на паркинга на хотел „София“ в гр. Китен, като конкретен обект на огледа е бил лек автомобил „Рено Меган”, нидерландски peг. ••••••. Видно от протокола, при огледа били иззети пластмасова лайсна, покриваща гуменото уплътнение на предната дясна врата, с червеникаво-кафяво петно върху нея, различни бутилки, кутия цигари с червеникаво-кафяво петно върху целофановото покритие, увит във вестник нож с черна дръжка, чифт платнени ръкавици и обтривка от червеникаво- кафява течност от задното ляво стъкло на автомобила, иззета чрез стерилна марля. По време на огледа били направени фотоснимки.

Протоколът за оглед на местопроизшествие от 14.07.2017 г. /т.1, л.151 -153 от ДП/ удостоверява, че на посочената дата, за времето от 15.15 часа до 16.30 часа, е бил извършен втори оглед на лек автомобил „Рено Меган”, нидерландски peг. ••••••, в гаража на РУ на МВР – Приморско. Съгласно съдържанието на протокола при огледа били иззети като веществени доказателства чифт маратонки „Найк“, метален глух ключ, тип лула и комплект инструменти, тип гедория. По време на огледа били направени фотоснимки.

Протоколът за оглед на веществено доказателство от 12.07.2017 г. /т.1, л.193 – 195 от ДП/ удостоверява, че на посочената дата, за времето от 14.20 часа до 15.10 часа, е бил извършен оглед на мобилен телефон „Самсунг Дуос“, собственост на свид. П. С. и предоставен доброволно от нея. В протокола са отразени спецификациите и идентификационните данни на устройството и вложените в него СИМ-карти, както и кореспонденцията, водена в приложението „Месинджър“ между профила на свид. П. С. и профила „М. С.“, ползван съвместно от подс. Т. и пострадалата М. С., както и разговорите с профил с наименование „Анелия Аспарухова“ – позната на свид. П. С.. По време на огледа на посочения мобилен телефон били направени фотоснимки.

Протоколът за оглед на веществени доказателства от 25.07.2017 г. /т.1, л.202 – 204 от ДП/ удостоверява, че на посочената дата, за времето от 13.24 часа до 14.02 часа, е бил извършен оглед на дамски кожен портфейл, предаден с протокол за доброволно предаване от З. Я. П. и намерен в черен сак, с който М. С. е постъпила в УМБАЛ „Бургас“, както и оглед на мъжки кожен портфейл, вишнев на цвят, иззет при извършено претърсване и изземване от 29.06.2017 г. в хотел „София“ – гр. Китен и съдържащ лична карта на подс. И. Т. и касов бон от магазин „Лидл“ от 21.06.2017 г. с надпис Равда 126. При огледа било установено и описано съдържанието на всеки от двата портфейла. По време на огледа били направени фотоснимки на посочените предмети.

Протоколът за оглед на веществено доказателство от 02.10.2017 г. /т.1, л.213 от ДП/ удостоверява, че на посочената дата, за времето от 14.21 часа до 14.30 часа, е бил извършен оглед на нож с черна дръжка, иззет при извършения на 30.06.2017 г. оглед на лек автомобил „Рено Меган”, нидерландски peг. ••••••. При огледа били установени точните размери на въпросния нож, както следва: дължина на острието – 11, 5 см, ширина на острието в най-широката му част /към дръжката/ - 2.00 см, ширина в средата на острието – 1, 6 см, едностранно наточен, без надписи по него.

Протоколът за освидетелстване / оглед на лице / с писмено съгласие на лицето от 17.07.2017 г. /т.1, л.170 – 176 от ДП/ установява, че на посочената дата, за времето от 10.00 часа до 11.10 часа, е било извършено освидетелстване на лицето М. И. С.. В съставения за това протокол детайлно са били описани видимите наранявания по лицето, главата, тялото и крайниците на пострадалата. По време на освидетелстването били направени множество фотоснимки на констатираните външни наранявания.

Въззивната инстанция, както и първата такава, цени документите, приложени като писмени доказателства по делото, които по-горе бяха подробно цитирани.

История на заболяването, епикриза, данни от изследвания, данни за оперативни манипулации, данни за приложени медикаменти и други медицински документи, приложени в т.3 от ДП, установяват проведените изследвания и лечение на пострадалата М. С. през периода на хоспитализацията й в ОАИЛ в УМБАЛ „Бургас“ АД – гр. Бургас.

Както посочената медицинска документация за пострадалата М. С., така и Европейска заповед за арест на подс. Т. в досъдебното производство нотификация/ справки за съдимост на подс. И. Т., разпореждания за предоставяне на данни за трафика по чл.159а ал.1 от НПК и трафични данни от мобилните оператори, справки за задгранични пътувания и за полицейска регистрация на подс. Т., аналитична справка за извършен анализ на трафични данни, Европейски заповеди за разследване, докладни записки и разписки, изготвени в досъдебното производство, представляват официални документи, съставени от компетентни органи и субекти, имат изискуемото съдържание, поради което са годни да установят материализираните в тях факти и изявления и първата инстанция законосъобразно се е позовала на тях.

Приложените по делото справки за съдимост на подс. Т. установяват, че в периода 1995 г. – 2009 г. същият е бил осъден няколко пъти в България за различни престъпления от общ характер, за които са му били налагани наказания лишаване от свобода и глоба в различни размери, като за повечето осъждания, постановени от българските съдилища, подсъдимият е реабилитиран по право.

Съгласно справка за съдимост от 13.05.2024 г. на Районен съд – Х. /л.54 – 55 от ВНОХД №106/2024 г. на АС – Бургас/ подс. Т. е реабилитиран по право на основание чл.88а, ал.4 ар. ал.1 ар. чл.82, ал.1, т.3 от НК на 24.02.2022 г. за осъждането си по НОХД №93/2009 г. на Окръжен съд – Хасково на пет години лишаване от свобода при общ режим на изтърпяване. Видно от същата справка, с присъда №13 от 04.05.2022 г., в сила от 19.05.2022 г., по НОХД №95/2022 г. на Районен съд – Х. подс. Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.206, ал.1 от НК, за което на основание чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, чието изпълнение е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.

Справката от Европейската информационна система за съдимост /ECRIS/, приложена в т.3, л.851-867 от НОХД №851/2020 г. на Окръжен съд – Бургас установява, че в периода 2012 г. – 2014 г. подс. Т. е осъждан в Кралство Нидерландия и Република Франция, както следва:

С присъда № 09-900778-12 от 21.11.2012 г. по дело на Окръжен съд Хага, Кралство Нидерландия, в сила от 06.12.2012 г., за извършени на 04.08.2012 г. две престъпления, описани като „Домашно насилие или заплашване“, съответстващи на престъпленията по чл.128 – чл.131 и по чл.144 от българския НК, на подс. Т. е наложено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, от което той е изтърпял ефективно три месеца за времето от 06.12.2012 г. до 31.01.2013 г. включително. След това той е освободен с прилагане на мерки за пробационен надзор за срок от две години - до 05.12.2014 г. включително.

С присъда № 1521600429 от 19.05.2015 г. на Камарата за корекционни жалби към Апелативен съд - Дуе, Република Франция, в сила от 26.05.2015 г., за извършени на 14.11.2014 г. три престъпления, описани като „незаконен трафик на наркотични вещества, психотропни вещества и прекурсори, които не са изключително за лична употреба“, съответстващи на престъпленията по чл.354а, ал.1 и ал.3 от българския НК, както и за извършени на същата дата три престъпления, описани като „митнически престъпления“, съответстващи на престъпленията по чл.242, ал.2 и ал.3 от българския НК, на подс. Т. кумулативно са наложени наказание лишаване от свобода за срок от три години и други по-леки наказания – глоба в размер на 17 677 евро, забрана за влизане на националната територията на Република Франция за срок от 99 години, 99 месеца и 99 дни и конфискация без описание на конфискуваното имущество. Подсъдимият е изтърпял ефективно наказанието лишаване от свобода за срок от три години на 15.10.2016 г. Решение от 09.03.2021 г. на състав за международна съдебна помощ на Окръжен съд – Амстердам установява, че съдът е допуснал предаването на подс. Т. на българските съдебни власти и настаняването му в Затвора Бургас. Видно от акт на Министъра на Правосъдието и сигурността на Кралство Нидерландия от 16.03.2021 г., фактическото предаване на подс. Т. е осъществено при конкретно посочени условия, визирани в чл.24 ал.2 от Рамково решение 2002/584/ ПВР (чл.50 ал.3 от ЗЕЕЗА) с оглед факта, че в Нидерландия срещу Т. се води друго наказателно разследване за деятелност, свързана с изнасилване и трафик на хора, което продължава да е висящо.

Веществените доказателства – различни предмети, открити и иззети при огледите на местопроизшествия и в ползвания от подсъдимия и пострадалата М. С. лек автомобил, при претърсване и изземване в обитаваните от двамата хотелски стаи, при освидетелстването на свид. М. С. и при вземане на образци за сравнително изследване, доброволно предаденият от свид. П. С. мобилен телефон „Самсунг Дуос“, доброволно предадените от медицинската сестра З. П. мобилен телефон „Самсунг Галакси“ и други вещи на пострадалата М. С., както и оптичните носители, съдържащи видеозаписи от охранителни камери в района на УМБАЛ „Бургас“ АД, са били надлежно събрани, описани и приобщени към доказателствената съвкупност чрез съответните действия по разследването, поради което са годни да бъдат ползвани при изграждане на фактическата обстановка.

Сред множеството предмети – веществени доказателства с най-голямо значение за спора са ножът с черна дръжка и металният глух ключ, тип „лула“, иззети от лек автомобил „Рено Меган”, нидерландски peг. ••••••, по които е открит и подложен на изследване клетъчен материал /кръв/, чийто ДНК профил съвпада напълно с ДНК профила на лицето М. И. С. и категорично доказва, че изследваният биологичен материал произхожда от посоченото лице. Важно е да се отбележи, че в хода на първоинстанционното съдебно следствие на свид. М. С. са били предявени цветни фотоснимки, направени при повторния оглед на лек автомобил „Рено Меган”, нидерландски peг. № 72- RK-GN, при което свидетелката без колебание е разпознала Г-образния гаечен ключ, открит в багажника на автомобила, като железния предмет, с който подсъдимият й е нанасял удари.

Внимателно анализирайки веществените доказателства, приобщени по делото, първоинстанционният съд правилно е приел, че откритата и иззета при огледа на местопроизшествие в района на Главен път II – 79 Бургас – Средец дървена пръчка с дължина 120 см, въпреки приблизителното й съответствие с описаното от свид. М. С. в показанията й относно последния побой парче дърво, не следва да се идентифицира еднозначно като средство, ползвано от подс. Т. да нанася удари на пострадалата, тъй като по пръчката не са били открити биологични следи и не са налице категорични доказателства, че огледът на местопроизшествие от 30.06.2017 г. е бил извършен точно на мястото, където действително се е случил побоят. Този верен доказателствен извод обаче не оборва приетата за установена фактическа констатация, че подсъдимият е нанасял на пострадалата удари и с дървена пръчка с дължина 120 см, доколкото това обстоятелство категорично се установява както от показанията на свидетеля – очевидец М. С., която не е изпадала в безсъзнателно състояние по време на нанесените й от подсъдимия побоища, така и от кредитираното заключение на тройната съдебномедицинска експертиза.

Описаните предмети, приобщени като веществени доказателства по делото и неоспорени от страните, затвърждават по несъмнен начин достоверността на изложените по-горе обстоятелства, свързани с разгледаните престъпления и участието на подсъдимия в тях.

Въззивната инстанция цени като годни веществени доказателствени средства приложените по делото фотоснимки, подредени в няколко фотоалбума:

• фотоснимки, изготвени по време на претърсване и изземване на 29.06.2017 г. в стая Б215, намираща се на втория етаж в хотелски комплекс „София“ – гр. Китен /т.1, л.112 – 120 от ДП/;

• фотоснимки, изготвени по време на огледа на местопроизшествие на 29.06.2017 г. в стая №36 в къща за гости „Т.“ в с. Равда /т.1, л.132-135 от ДП/;

• фотоснимки, изготвени по време на огледа от 30.06.2017 г. на лек автомобил „Рено Меган”, нидерландски peг. •••••• /т.1, л.144 – 150 от ДП/;

• фотоснимки, изготвени по време на повторния оглед от 14.07.2017 г. на лек автомобил „Рено Меган”, нидерландски peг. •••••• /т.1, л.155 – 159 от ДП/, ;

• фотоснимки, изготвени по време на огледа на местопроизшествие на 30.06.2017 г. - на главен път II – 79 гр. Бургас – гр. Средец /т.1, л.166 – 169 от ДП/;

• фотоснимки, изготвени по време на освидетелстването на лицето М. И. С. / т.1, л.177 – 192 от ДП/;

• фотоснимки, изготвени по време на огледа на вещественото доказателство - мобилен телефон, марка „Самсунг Дуос“ /т.1, л.197 – 201 от ДП/;

• фотоснимки, изготвени по време на огледа на веществените доказателства - кожен женски портфейл, кожен мъжки портфейл и касов бон от магазин „Лидл“ /т.1, л.206 – 208 от ДП/;

• фотоснимки, изготвени по време на огледа на вещественото доказателство мобилен телефон „Самсунг“ /т.1, л.210 – 212 от ДП/.

Снимките са били направени в хода на образувания наказателен процес от специалист-технически помощник, участвал като такъв по време на посочените действия по разследване и доколкото НПК не предписва други специални изисквания за изготвянето на фотоснимките, липсва основание същите да се изключат от доказателствения обем и да не се ползват при установяване на относимата към спора фактология.

Направеният и изложен по-горе анализ на наличната по делото доказателствена съвкупност мотивира въззивната инстанция да сподели становището на първата за безспорно и убедително доказано авторство на разгледаните престъпления в лицето на подсъдимия, а обжалвания съдебен акт намери за обоснован.

Въз основа на приетата за установена и напълно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен извод, към който се присъединява и въззивният - подсъдимият с деянията си, описани в обвинителния акт, е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.131а, предл. 2 вр. чл.131, ал.1, т.5 и т.9, предл. последно, вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, както и този на чл.116, ал.1, т.6, предл. второ и трето и т.12, предл. първо вр. чл.115 вр. вр. чл.18, ал.1 предл. второ вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, за които са му повдигнати обвинения.

Правилен и обоснован е изводът на първата инстанция, че липсват законови пречки за ангажиране наказателната отговорност на подс. И. Т.. Същият е пълнолетно лице и съгласно заключението на съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза той е вменяем, т. е. към периода на извършване на престъпленията, респективно към датата на изследванията не е страдал от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, което да е възпрепятствало възможността му да разбира свойството и значението на деянията и да ръководи постъпките си.

Обосновано е заключението на съда за категорично установено авторство на разгледаните деяния в лицето на подс. И. Т.. Този несъмнен извод се основава на големия обем от гласни, писмени и веществени доказателства, събрани по делото и обстойно анализирани в първоинстанционните мотиви и по-горе в настоящото решение, както и на заключенията на ДНК - експертизите, съдебномедицинските и съдебнопсихиатричните и психологични експертизи, възприети от съдилищата. Налице са както преки доказателства – показанията на свидетелките М. С. и П. С. и част от обясненията на подс. Т., които се приеха за правдиви, така и множество косвени доказателства – показанията на свидетелите П. В., МИ. С., Т. Л., И. Т., А. Т., С. К., М. М., С. Б. и Н. М., заключенията на ДНК-експертизите, заключенията на експертизите за изследване на веществени доказателства, заключенията на съдебномедицинските експертизи, заключенията на съдебно- психиатричните и психологични експертизи. Определено обемът и съдържанието на доказателствените източници, от които се установява авторството на подс. Т. касателно двете престъпления, са напълно достатъчни, за да се приеме безспорна доказаност на повдигнатите му обвинения. Липсват доказателства и дори твърдения, че която и да е от причинените на пострадалата М. С. телесни повреди да е резултат от действията на друго лице, различно от подс. Т.. Самият той в обясненията си не твърди, че някоя от травмите, причинени на пострадалата в инкриминирания период, е резултат от действията на друго, различно от самия него, лице.

За да приеме, че конкретно причинените на пострадалата М. С. средни телесни повреди осъществяват обективните и субективните признаци на престъплението по чл.131а, предл. 2, вр. чл.131, ал.1, т.5 и т.9 предл. последно, вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, съдът е съблюдавал както цитираните приложими разпоредби на Наказателния кодекс, така и задължителните указания, дадени с Постановление № 3 от 27.09.1979 г. на Пленума на Върховния съд относно признаците и различията на видовете телесни повреди по Наказателния кодекс.

В съгласие с нормите на чл.129, ал.1 и ал.2 от НК и основавайки се на събраните и анализирани доказателствени източници, съдът намерил за безспорно установено, че в периода от 18.06. до 28.06.2017г. включително, на територията на община Несебър и община Приморско, област Бургас, подс. И. Т., чрез целенасочено нанасяне на множество силни удари с юмруци, ритници, с коментирания по-горе глух метален гаечен ключ, тип лула, с дървена пръчка с дължина 120 см, с метален профил, предназначен за окачване на закачалки и други неустановени метални и дървени предмети, е причинил на пострадалата М. С. три средни телесни повреди: 1. двустранно счупване на две ребра – 7- мо ребро вляво и 8-мо ребро вдясно, довело до трайно затруднение в движенията на снагата; 2. разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та, вследствие на развит двустранен пневмоторакс и коремна травма, наложили оперативни интервенции; 3. обезобразяване на лицето, изразяващо се в трайни белези по устните и дясната буза, резултат от дълбоки разкъсно– контузни рани, които значително променят симетрията и нормалния анатомичен вид на лицето, ясно забележими са и водят до видимо загрозяване.

Правилен, обоснован и логичен е изводът на първата инстанция, че е налице причинноследствена връзка между нанесените от подсъдимия множество удари с юмруци, ритници и различни предмети по лицето, главата и тялото на пострадалата и настъпилия вредоносен резултат – посочените три средни телесни повреди.

В конкретния случай счупването на двете ребра на пострадалата е довело до трайно затруднение в движението на снагата, тъй като според вещите лица от тройната съдебномедицинска експертиза не са били налице само пукнатини, а е имало и разместване на фрагментите на тези ребра. Освен това според показанията на пострадалата при напускане на хотела на 29.06.2017 г. и при последвалия след това последен побой, тя е изпитвала сериозни затруднения да се изправи и движи. В съответствие с т.10 от ППлВС № 3 от 27.09.1979 г., съдът заключил, че описаното увреждане отговаря на критериите, визирани в посочения текст на постановлението, защото е била засегната двигателната способност и съгласуваното свързване на торса на пострадалата с основните функции на крайниците на тялото й, доколкото се затруднявало и ограничавало движението за завиване на тялото, за наклоняването, за обръщането или завъртването му, както и се затруднявало задържането неподвижността на тялото.

Законосъобразен и обоснован е изводът, че на пострадалата М. С. е причинено разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та.

Заключенията на всички извършени съдебномедицински експертизи еднозначно интерпретират двустранния пневмоторакс и коремната травма, изискващи оперативни интервенции и водещи до разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та, като пряка последица от двустранната фрактура на ребрата с последващо разместване на счупените фрагменти и нараняване на белия дроб и вътрешните органи на жертвата. Това телесно увреждане несъмнено е довело до разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та, тъй като е породило реална опасност за жИ.та на пострадалата, и тази опасност е могла да бъде преодоляна единствено чрез медицинската интервенция. Безспорно е, че в случая опасността за жИ.та е възникнала в резултат на посоченото увреждане, причинено от подсъдимия и е съществувала до възстановяване здравето на С. чрез оперативно и медикаментозно лечение, както е предписано в т.13 от ППлВС № 3 от 27.09.1979 г. В съответствие с чл.129, ал.2, предл.4, алт.1 от НК и т.12 от ППлВС №3 от 27.09.1979 г. съдът е приел, че е налице средна телесна повреда, изразяваща се в обезобразяване на лицето с траен и постоянен характер. Този извод се основава на заключенията на съдебномедицинските експертизи, според които на пострадалата М. С. са причинени дълбоки разкъсно – контузни рани с отнемане на тъкани в областта на устните и дясната й буза, като независимо, че при лечението тези травми са били третирани хирургически и понастоящем са заздравели, на посочените места по лицето на пострадалата са налични обширни и ясно видими белези, които значително променят симетрията и нормалния анатомичен вид на лицето и водят до видимото й загрозяване.

Обосновано съдът е приел, че двустранното счупване на ребрата на пострадалата е било осъществено при ударите, нанесени й от подсъдимия надвечер или малко по - късно вечерта на 28.06.2017 г. в хотелската стая в хотел „София“ в гр. Китен. Този извод се основава на показанията на пострадалата М. С., че по това време била удряна по тялото от подсъдимия първо с метален профил за окачване на закачалки, взет от гардероба в стаята, който се изкривил от ударите, а след това била удряна с дървена плоскост, която подс. Т. демонтирал от леглото. Свид. М. С. изрично заявила, че при този побой е усетила изпукване в областта на торса и е изпитала там остра болка, а според заключението на тройната съдебномедицинска експертиза и допълнителните разяснения на вещите лица пред съда, пневмотораксът при жертвата е бил частичен и вероятно е бил причинен в рамките на няколко часа преди постъпването й в болницата.

Що се отнася до увреждането, довело до обезобразяване на лицето на пострадалата, събраните доказателства не позволяват с категоричност да се установи кога точно същото е било причинено. Изхождайки от показанията на пострадалата М. С. и заключенията на съдебномедицинските експертизи, съдът обосновано е преценил, че тази травма следва да е била нанесена преди 28.06.2017 г. и е била резултат от поне един или повече удари с коментирания Г - образен гаечен ключ.

Всяка от описаните по-горе телесни повреди самостоятелно осъществява в пълнота медико - биологичните признаци, предвидени в чл.129, ал.2 от НК, както следва: предл.2, алт.2 - трайно затрудняване движението на снагата; предл. 5, алт. 2 - разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та; предл.4, алт.1 - обезобразяване на лицето, които признаци обосновават обективната съставомерност на тези увреждания като средни телесни повреди по смисъла на материалния наказателен закон.

Наред с коментираните съставомерни средни телесни повреди, в същия инкриминиран период на пострадалата М. С. са били причинени и множество други по-леки по вид телесни увреждания по лицето, окосмената част на главата, тила, шията, ръцете и краката, а също и по пръстите на всички крайници, представляващи разкъсно - контузни рани, отоци и масивни кръвонасядания, които са характеризирани от съдебномедицинските експерти като такива водещи до временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та. С оглед правната им квалификация, тези увреждания съставляват леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК и т.15 от ППлВС № 3 от 27.09.1979 г. При спазване задължителните указания, дадени с т.18 от цитираното ППлВС, първата инстанция правилно е приела, че подсъдимият не следва да носи самостоятелно наказателна отговорност за реално причинените на пострадалата леки телесни повреди. Доколкото с конкретното деяние, представляващо продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, на пострадалата М. С. са били причинени множество различни по вид телесни увреждания - средни и леки телесни повреди и доколкото е налице едно престъпление, то същото следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат, т. е. като средни телесни повреди, както законосъобразно е сторил първият съд.

Въз основа на приетите за установени и напълно изяснени релевантни за спора факти първоинстанционният съд е направил положителен и законосъобразен правен извод за наличието на пряк умисъл за телесно увреждане в действията на подсъдимия, чрез които е реализирал нападенията над пострадалата в инкриминирания единадесетдневен период от 18.06. до 28.06.2017 г. включително и обуславя квалифициране на престъпната му дейност като умишлено причинени средни телесни повреди.

Константна е съдебната практика, според която за субективната страна на деянието следва да се съди най-вече от конкретните обективни действия на дееца, предшестващи настъпилия резултат, а не от неговите последващи обяснения за намеренията му и собствената му интерпретация на произтеклите събития. За умисъла на дееца – дали е пряк или евентуален, дали е за убийство или за телесна повреда - се преценява от начина на извършване на престъплението и по-конкретно от механизма и средствата за нанасяне на удари на жертвата, от броя на ударите, тяхната сила, интензивност и локализация, както и от обективно причинените увреждания. Според обвързващите указания на върховната ни съдебна инстанция, дадени с Постановление № 2/1957г., изменено и допълнено с Тълкувателно постановление № 7/1987 г. на Пленума на ВС на РБ, „за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата с оръжие, и други обстоятелства”.

В съответствие с цитираната задължителна съдебна практика, важима освен за убийствата, но и за телесните повреди, и предвид безспорно установената по делото фактология, законосъобразно и обосновано е становището на съда, че подсъдимият е действал с алтернативен пряк умисъл, тъй като при извършване на деянието той е съзнавал обществеоопасния характер на действията си, предвиждал е и настъпването на общественоопасните последици от тях, изразяващи се алтернативно в причиняване на средни или леки телесни повреди на пострадалата М. С.. Описаните по-горе активни действия на подс. Т., изразили се в нанасяне на голям брой силни удари с юмруци, с ритници, с метални и дървени предмети и камъни в областта на главата, тялото и крайниците на жертвата, които са били нанасяни почти ежедневно през целия инкриминиран период и не са били преустановени въпреки причинените на С. все повече и по-тежки травми, логично водещи до прогресивно влошаване на здравословното й състояние, убедително обосновават извод за съзнателност у подсъдимия досежно последиците на деянието в момента на неговото извършване, т. е. у него е било налице съзнание, че в резултат от действията му е твърде вероятно да настъпят телесни увреждания за пострадалата – леки или средни. Към инкриминирания период степента на интелектуално развитие и житейският опит на подсъдимия са били достатъчни да предвижда и осъзнава, че с нанасяне на многобройни силни удари по главата и тялото на пострадалата, където се намират жизненоважни органи, каквито са мозъкът, сърцето, белият и черният дроб, слезката, стомахът, чревният тракт и др., може да й причини тежки увреждания. Приложеният механизъм и конкретно използваните средства за нанасяне на ударите, тяхната насоченост и брой аргументират извод за съзнание у подсъдимия, че в резултат на неговите действия е предвидимо, логично и твърде вероятно на пострадалата да бъдат причинени една или повече средни телесни повреди, наред с десетките по - леки по вид увреждания. Побоищата са реализирани в продължителен период от единадесет дни, като някои от тях са продължавали часове в рамките на едно денонощие. Самият подсъдим е могъл ясно да възприеме уврежданията, които системно причинявал на пострадалата, включително кървящи открити рани, кръвонасядания, отоци и т. н., но не се отказал да я бие. Несъмнено е, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния и протИ.правен характер на действията си и е предвиждал, че тези действия са годни да причинят съставомерния престъпен резултат, което ясно се разкрива от взетите от Т. предохранителни мерки да избегне установяването му като автор на деянието и понасянето на наказание за стореното – изключил всяка възможност пострадалата М. С. да се придвижва и комуникира самостоятелно, включително по телефона; принуждавал я да прикрива външните белези от ударите чрез козметика, шапка и тъмни очила, да лъже относно обстоятелствата, при които е получила нараняванията; не й осигурил своевременно медицинска помощ за нанесените й увреждания, нито й позволил сама да потърси такава помощ; положил усилия да заличи следите от кръв по спалното бельо и стените на стаите, които обитавали с пострадалата; по негова инициатива напускали хотелските стаи късно през нощта или много рано сутрин, за да избегне опасността външните наранявания и затрудненото движение на жертвата да бъдат възприети от трети лица.

Очевидно с коментираното деяние подс. Т. е искал да причини на пострадалата много на брой, различни по характер и последици травматични увреждания, най-тежки от които са обсъдените три средни телесни повреди. От гледна точка целите на дееца постигането на който и да е от тези престъпни резултати се явява удовлетворителен за подсъдимия.

Съобразявайки заключенията на съдебномедицинските експертизи, че по тялото и главата на пострадалата в продължителен период от време са били нанасяни десетки наранявания, причинени от удари с различна сила и с различни средства, следва да се направи извод, че подсъдимият целенасочено и осъзнато е причинявал на жертвата различни травми, по-леки и по-тежки по вид и последици, воден и мотивиран единствено от собствените си желания. При осъществяване на всеки отделен побой подсъдимият е имал обективната възможност да преустанови ударите, но не го е сторил. Подпомогнат от ниския праг на отключване на агресивни реакции и от характерното му екстрапунитивно поведение /обясняващо собствените му неблагополучия с роля и действия на други лица/, подсъдимият е удовлетворил силния си стремеж да разполага еднолично с пълен контрол и власт върху всички аспекти от жИ.та на пострадалата М. С., включително върху телесния й интегритет, здраве и жИ.т. Активните действия на подсъдимия, извършени спрямо телесната неприкосновеност на пострадалата, обективно причинените на същата телесни увреждания, ведно с реално използваните средства за нанасяне на ударите, установената множественост и локализация на ударите изключват непредпазлИ.стта относно причинените съставомерни средни телесни повреди и многобройните по-леки увреждания, тъй като всички те са били обхванати от алтернативния умисъл за извършване на престъплението. Иначе казано подс. Т. е предвиждал и желаел настъпването на този престъпен резултат.

Законосъобразно и обосновано е решението на първата инстанция за осъществени в случая квалифициращи признаци, предвидени в чл.131, ал.1, т.5 и т.9, предл. последно от НК - телесните повреди са причинени по начин, особено мъчителен за пострадалата и с особена жестокост, както и в чл.131а, предл. 2 от НК – телесните повреди са реализирани в условията на опасен рецидив. Доколкото посочените квалифициращи признаци досежно телесните повреди в своята словесна формулировка и съдържание имат пълна идентичност с квалифициращите обстоятелства, предвидени за умишлените убийства, съответно в чл.116, ал.1, т.6 предл. второ и трето и т.12 предл. първо от НК, при тяхното обсъждане съдът правилно се е ръководил от постановките на Постановление № 2 от 16.12.1957 г. на Пленума на ВС, изменено и допълнено с Тълкувателно постановление № 7 от 06.07.1987 г. на Пленума на ВС.

Съгласно т.15 от Постановление № 2/1957г. на Пленума на ВС на РБ, изменена с т.9, б. „г“ от Тълкувателно постановление № 7/1987г. на Пленума на ВС на РБ, под особено мъчителен за пострадалия начин се разбира начин, който причинява на жертвата изключителни страдания. Особено мъчителният начин за причиняване на уврежданията е квалифициращ признак от обективната страна на престъплението и е пряко свързан с усещанията на жертвата при осъществяване на деянието. В тази връзка въззивният съд задълбочено и в детайли анализира всички факти, обуславящи посочения квалифициращ елемент и прие, че констатациите на предходната инстанция за тяхното наличие са изцяло подкрепени от събраните доказателства, а изведените от тях правни изводи са съответни на материалния закон.

Безспорно се установява в случая, че в инкриминирания период от 18.06. до 28.06.2017 г. включително, т. е. в продължение на 11 календарни дни, подс. Т. е малтретирал физически пострадалата М. С. почти ежедневно, в определени случаи побоят продължавал часове, на пострадалата били нанесени няколко десетки отделни удари с юмруци, ритници, с метални предмети - гаечен ключ, профили за окачване на закачалки, с дървени предмети - клон от дърво, пръчки, плоскости от легло, както и с камъни при престоя им в с. Равда. Безспорно установено е от показанията на свид. М. С. и от заключенията на съдебно- медицинските експертизи, че съставомерните средни телесни повреди не са били причинени по едно и също време, а през посочения времеви интервал от 11 дни. Действително наличните доказателства не позволяват категоричен извод, дали всяка от телесните повреди е резултат само от един удар или тя е получена при нанасяне на няколко удара по различно време на едно и също място. Аналогично е положението с разместването на счупените ребра на пострадалата, довело до пневмоторакс и коремна травма – не може еднозначно да се установи дали разместването на фрагментите е настъпило още при счупването на ребрата или то е резултат от последващи физически въздействия от страна на подсъдимия. Несъмнено установено е обаче от единодушните заключения на допълнителната и тройната съдебномедицински експертизи, че макар в процесния период пострадалата С. да е получила многобройни удари в областта на главата, през цялото време до изпадането й в кома тя е била в съзнание и в състояние да осъзнава случващото се и неговите последици, както и да изпитва болка от нанасяните й многобройни и силни удари. Вещите лица - медици категорично приемат, че при пострадалата болевият синдром е бил налице през целия период, като болката се е засилвала с течение на времето поради наслагването на новите травми върху местата, увредени от предходните удари, както и с оглед факта, че голяма част от ударите са били нанасяни в анатомични области с повърхностно разположени кости и множество сетивни окончания - лице, колене, глезени, нокти, които правят нараняванията по тези места изключително болезнени. Неоспорим и убедителен показател за тежестта на уврежданията е обстоятелството, че при всеки нанесен от подсъдимия побой винаги е било налице кръвотечение.

Съобразявайки продължителността на побоищата и тяхната многобройност, силата и насочеността на нанесените удари, решаващият съд обосновано е заключил, че разгледаните средни телесни повреди са били причинени по начин, особено мъчителен за пострадалата, тъй като през цялото време на инкриминирания период жертвата е изпитвала остра, интензивна и непрекъсната болка от всеки получен удар, дезориентация и ужас от получените тежки наранявания, изживявала е чувства на безизходица, безпомощност и обреченост. Изложените несъмнени констатации за продължителността, броя и тежестта на побоите, за състоянието на пострадалата по време на упражняваното над нея насилие, за обективно получените от нея наранявания, техния характер, множественост и локализация мотивираха въззивната инстанция да сподели дадената от първата такава характеристика на деянието като средни телесни повреди, причинени по особено мъчителен за жертвата начин, както и постановената квалификация по по-тежко наказуемия състав на чл.131, ал.1, т.5 от НК.

Верен е също изводът на първоинстанционния съд, че подсъдимият е причинил съставомерните средни телесни повреди с особена жестокост.

Според цитираната т.15 от Постановление № 2/1957г. на Пленума на ВС на РБ, изменена с т.9, б. „г“ от Тълкувателно постановление № 7/1987г. на Пленума на ВС на РБ, признакът „особена жестокост“ е налице, когато при извършване на деянието деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. Изрично е указано, че определени обстоятелства, сред които и причиняването на уврежданията чрез нанасяне на множество удари, могат да характеризират деянието като такова, извършено едновременно по особено мъчителен за пострадалия начин и с особена жестокост. В практиката безспорно се приема, че особената жестокост е качество на дееца, което може да се обективира, от една страна, в поведението му – начин на осъществяване на деянието, използваните средства, и от друга - в личностните му качества, в проявеното отношение към пострадалия и страданията му. В конкретиката на разглеждания казус първостепенният съд правилно е преценил, че поведението на подс. Т., обхващащо от една страна механизма и средствата за нанасяне удари по главата и тялото на пострадалата, броя и локализацията на ударите, и от друга – субективното му отношение към пострадалата, разкрива проява на особена жестокост. Това качеството на извършителя явства несъмнено от неговите обективни действия и безмилостното му отношение към жертвата - през целия инкриминиран период пострадалата е била многократно удряна по цялото, като част от много силните удари са били концентрирани в жизнено важни области – в главата и торса на жертвата, нанесени са били с твърди и причиняващи сериозни увреждания повърхности – юмруци, ритници, метални и дървени предмети с различна травмираща повърхност; при нанасянето на ударите подсъдимият е проявил изключителна упоритост, ожесточеност и ярост при липса на каквато и да е провокация, нападение или дори съпротива от страна на жертвата или протИ.действие от трето лице, и почти ежедневно системно е нанасял нови и нови удари на пострадалата. Очевидно е, че употребената от подсъдимия физическа сила, интензитетът, насочеността и броя на ударите са били такива, че са надхвърляли необходимото за причиняване на общественоопасните последици.

Съдът убедително е аргументирал обсъждания квалифициращ елемент, като се е позовал на явното и значително превъзходство на подс. Т. по отношение на ръст, тегло и физическа сила над пострадалата С., за която самият подсъдим в обясненията си е посочил, че тя е била по - малко момиче, с тегло около 50 кг, както и на целенасоченото лишаване на пострадалата от възможност да получи своевременно компетентна медицинска помощ за нанесените й травми през целия инкриминиран период. Направените от подс. Т. жалки опити сам с подръчни средства да спира кръвоизливите от нараняванията и да зашива раните не са допринесли с нищо за подобряване здравословното състояние на пострадалата С., а напротив – то се е влошавало, но не само поради некомпетентността на подсъдимия да й окаже адекватна помощ, а най-вече поради нанасянето на още удари на жертвата и причиняването й на нови и нови наранявания.

За да приеме особената жестокост като присъща на подсъдимия личностна характеристика, съдът изцяло се е доверил на резултатите от проведените с Т. психиатрични и психологически изследвания, които установили, че подсъдимият е дисхармонична личност с натрупано вътрешно недоволство, агресивна готовност и слаба саморегулация, нестабилен, импулсивен, с нисък фрустрационен праг и нисък праг на отключване на агресивни реакции, включително физическо насилие, свръхчувствителен към критики, неприемане или отхвърляне, които приема с враждебност и гняв, с установено значимо несъответствие между поведение и съществуващите социални норми. Тези съображения, наред с факта, че начинът на причиняване на телесните увреди, броят, видът и интензитетът на нараняванията далеч надхвърлят простия физически побой или нападение, еднозначно определят подс. И. Т. като жесток човек, а осъщественото от него деяние – като извършено с особена жестокост.

Изтъкнатите по-горе отличителни белези на настоящите средни телесни повреди обосновават правната им характеристика по по-тежко наказуемия състав на чл.131, ал.1, т.9, предл. последно от НК, както правилно е решила първата инстанция.

Законосъобразно е заключението на първия съд, че подс. Т. е осъществил разгледаните средни телесни повреди в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б“ от НК. Този извод се основава на безспорно установената минала съдимост на подсъдимия и на факта, че настоящото престъпление е реализирано в границите на установения в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок. Както по-горе беше подробно изложено, с присъда № 09-900778-12 от 21.11.2012 г. на Окръжен съд Хага, Кралство Нидерландия, в сила от 06.12.2012 г., за извършени на 04.08.2012г. две престъпления, описани като „домашно насилие или заплашване“, съответстващи на престъпленията по чл.128 – 131 и по чл.144 от българския НК, на подс. Т. е било наложено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, от което е изтърпял ефективно три месеца за времето от 06.12.2012 г. до 31.01.2013 г. включително, след което е бил освободен с прилагане на мерки за пробационен надзор за срок от две години, до 05.12.2014г. включително. Отделно от това с присъда № 1521600429 от 19.05.2015г. на Камарата за корекционни жалби към Апелативен съд - Дуе, Република Франция, в сила от 26.05.2015 г., за извършени на 14.11.2014 г. три престъпления, описани като „незаконен трафик на наркотични вещества, психотропни вещества и прекурсори, които не са изключително за лична употреба“, съответстващи на престъпленията по чл.354а, ал.1 и ал.3 от българския НК, и за извършени на същата дата три престъпления, описани като „митнически престъпления“, имащи аналог в престъплението по чл.242, ал.2 и ал.3 от българския НК, на подс. Т. са били наложени кумулативно наказание лишаване от свобода за срок от три години и други по-леки наказания, като наказанието лишаване от свобода за срок от три години подсъдимият е изтърпял реално, като е бил освободен на 15.10.2016 г. Двете посочени наказания лишаване от свобода в размер, съответно на девет месеца и на три години, са били изтърпени ефективно от подсъдимия, макар и от първото да е изтърпяна само част, равняваща се на три месеца. Настоящото деяние, осъществено в периода 18.06. - 28.06.2017 г. попада в границите на установения в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок. Както вече се отбеляза, наказанието лишаване от свобода за срок от три години, е било изтърпяно на 15.10.2016 г. и към инкриминирания период не са били изминали пет години от изтърпяване на въпросното наказание лишаване от свобода. С оглед на това, следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б“ и чл.30, ал.1 от НК, които обуславят признака опасен рецидив и налагат заключението, че подс. Т. е извършил разгледаното телесно увреждане при опасен рецидив. Този извод на първата инстанция се явява напълно обоснован и заслужава подкрепа.

Неоснователни са възраженията на подс. Т. и неговия защитник срещу квалифициращия признак на престъплението „при опасен рецидив“ по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК. Идентични доводи са били релевирани и пред първоинстанционния съд, който ги е отхвърлил като несъстоятелни. Изложените по посочения въпрос аргументи са ясни, убедителни и юридически издържани, поради което се споделят напълно от въззивната инстанция. Доколкото обаче основните оплаквания за незаконосъобразност на присъдата, направени с въззивните жалби и поддържани в хода на съдебните прения във въззивното производство, касаят именно приложението на цитираните материалноправни норми по отношение и на двете разгледани престъпления, необходимо е въззивният съд отново да поясни, най-вече на възразяващите страни, правния регламент от българския Наказателен кодекс, изискващ в провежданото пред българския съд наказателно производство да се зачитат осъдителните присъди, постановени в други държави – членки на ЕС.

Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.2 от НК, влязла в сила присъда, постановена в друга държава - членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България. Всъщност с тази норма в българското законодателство са включени и са станали задължителни за прилагане изискванията на Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24.07.2008 г. за съобразяване присъдите, постановени в държавите - членки на Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства. Съгласно съображение 5 от преамбюла към цитираното рамково решение, същото следва да утвърди принципа държавите - членки да приемат, че присъда, постановена в друга държава - членка, поражда същите правни последици като присъда, постановена от собствените им съдилища според националното законодателство, независимо дали тези последици се разглеждат от националното законодателство като въпрос на факт или на процесуално или материално право. Според съображение 7 от същия преамбюл, последствията, произтичащи от присъда, постановена в друга държава - членка, следва да са равностойни на последиците от едно национално решение както в досъдебната фаза на наказателното производство, така и по време на съдебното производство и по време на изпълнение на присъдата. Именно поради това присъда, издадена от съд в друга държава-членка, ако е постановена за деяние, което съставлява престъпление и по българския НК, не изисква провеждане на процедура по чл.463 и сл. от НПК за нейното признаване и приемане за изпълнение. В съгласие с чл.8, ал.2 от НК, както органите на досъдебното производство, така и съдилищата, следва да съобразяват присъдите, постановени в друга държава – членка на ЕС, отговарящи на изискванията на цитираната материалноправна норма, тъй като такива присъди представляват правнорелевантен факт относно съдимостта на обвиняемия, подсъдимия или осъдения, следователно значението и последиците от такива присъди са идентични с правния ефект от присъдите, постановени от българските съдилища, и тяхното съобразяване гарантира правилната преценка за наличието на предпоставките, визирани в чл.23, чл.25, чл.28 и чл.29 от НК и законосъобразното приложение на тези разпоредби.

В настоящия казус от записите, съдържащи се в системата ECRIS, се установяват две осъдителни присъди, постановени спрямо подс. Т. от съдилища на държави – членки на ЕС, а именно Република Франция и Кралство Нидерландия, които актове са за деяния, представляващи престъпления и по българския наказателен закон и следователно в съгласие с чл.8, ал.2 от НК правилно са ценени от първоинстанционния съд при определяне съдимостта на подсъдимия, респективно за наличието на предпоставките за опасен рецидив по чл.29 ал.1 б. „а” и „б”от НК. Както по- горе подробно се изложи, с влязла в сила осъдителна присъда на Камарата за корекционни жалби към Апелативен съд - Дуе, Република Франция, подс. Т. е признат за виновен в извършване на престъпления, описани като „незаконен трафик на наркотични вещества, психотропни вещества и прекурсори, които не са изключително за лична употреба“, както и в извършване на престъпления, описани като „митнически“, като тези престъпления са тежки умишлени и за тях на Т. е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяно ефективно на 15.10.2016 г. Наред с това с влязла в сила присъда на Окръжен съд в Хага, Кралство Нидерландия, подс. Т. е осъден на лишаване от свобода за срок от девет месеца. Независимо, че подсъдимият е изтърпял ефективно само част - три месеца от второто посочено наказание лишаване от свобода, това осъждане, реализирано в срока по чл.30 ал.1 от НК, в съвкупност с осъждането в Република Франция, изпълват предписанията за наличието на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б. „а” и „б”от НК, както правилно е намерил първият съд.

Законосъобразно е решението на първата инстанция, че обсъдената деятелност на подс. Т. притежава всички изискуеми от закона характеристики за квалифицирането й като едно единно продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Това е така, защото престъплението е осъществено в период от единадесет дни чрез най-малко три отделни деяния, доколкото за причиняване на всяка от коментираните три средни телесни повреди са били нужни поне три самостоятелни удара поради различната локация на уврежданията по лицето и от двете страни на гръдния кош на пострадалата, като е напълно възможно съставомерният резултат да е бил постигнат и с повече на брой удари. Всяко едно от съставните деяния поотделно е реализирало състава на едно и също престъпление – това по чл.129 ал.1 вр. ал.2 от НК, деянията са извършени при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като всяко следващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Безспорно установените фактически констатации, изведени от събрания на досъдебното производство и в съдебната фаза доказателствен материал, дават основание на въззивната инстанция да приеме за законосъобразен формирания от първия съд правен извод, че подсъдимият с описаното в пункт 2 на обвинителния акт деяние е осъществил обективните и субективните елементи на престъплението по чл.116, ал.1, т.6, предл. второ и трето и т.12, предл. първо вр. чл.115 вр. вр. чл.18, ал.1 предл. второ вр. чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б” от НК.

В пълно съответствие с наличната и обстойно анализирана доказателствена съвкупност първата инстанция е заключила, че на неустановено точно място в гориста местност в околностите на с. Дебелт, община Средец, на 29.06.2017 г., в продължение на около час, между 04.08 часа и 05.19 часа, подсъдимият е удрял пострадалата по тялото и по краката, основно по глезените и коленете, с намерена в гората дървена пръчка и с металния глух ключ, тип лула, взет от колата. Пострадалата С. се опитвала да се предпази с ръце, като един от ударите счупил лявата й лакътна кост. Подсъдимият нанесъл на пострадалата множество удари с пръчката и гаечния ключ по цялото тяло, по гърба и крайниците, а с гаечния ключ й нанесъл няколко много силни удари в лицевата част на главата, причинявайки й фрактури на горната и долната челюст с три фрактурни линии. От причинените на пострадалата разкъсно - контузни рани потекла кръв, тя изпитвала силни болки, затруднявала се да диша и да говори, не била в състояние да се движи, да се изправи и да се съпротивлява.

Вследствие причинените счупвания на двете челюсти и на лявата лакътна кост и нанесените при този побой редица по - леки травми, ведно с предишните многобройни и сериозни телесни увреждания, пострадалата С. изпаднала в травматичен шок, с водещи симптоми на остра анемия, дихателна недостатъчност и кома. Това изключително тежко състояние на съчетана травма и травматичен шок категорично и единодушно е дефинирано от експертите - съдебни лекари като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та. Посоченото разстройство на здравето несъмнено реализира медико-биологичните характеристики на тежка телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.2 предл. последно от НК. Според вещите лица описаното състояние на пострадалата е било жИ.тозастрашаващо и с положителност би довело до смъртта й в рамките на следващите няколко часа, най-много до денонощие, при липса на неотложна медицинска помощ за възстановяване на дишането чрез интубация и апаратна вентилация и за възстановяване обема на циркулиращата кръв чрез трикратно кръвопреливане.

Независимо, че фрактурите на горната и долната челюст и на лявата лакътна кост, разгледани самостоятелно, представляват средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, доколкото първите две водят до трайни затруднения на дъвченето и говоренето, а третата има за резултат трайно затруднение движението на левия горен крайник, в казуса съдът обосновано е приел, че именно след нанасяне на тези и на други по-леки травми и като непосредствена последица от тях, пострадалата е изпаднала в опасното за жИ.та й състояние на травматичен шок с изявени симптоми на остра анемия, дихателна недостатъчност и кома. Убедително аргументирал този извод със заключенията на съдебномедицинските експертизи, според които изпадането на пострадалата в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та, се дължи на съчетаната травма, която не е с болестен произход, а е последица от различни травмиращи фактори с механичен характер, изразени в множеството различни по тежест увреждания, които подсъдимият й е бил причинил. Съобразявайки тези несъмнени констатации, съдът заключил, че с фрактурите на горната и долната челюст и лявата лакътна кост на пострадалата, предвид вече тежко увреденото й здравословно състояние поради по-рано нанесените й травми, на 29.06.2017 г. подс. И. Т. е причинил на С. общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та, с което от обективна страна реализирал опит умишлено да я умъртви, като деянието е останало във фазата на опита и само благодарение на адекватната, квалифицирана и високо специализирана медицинска помощ, оказана на пострадалата, жИ.тът й е бил спасен. Без компетентната лекарска намеса, включваща оперативна и разнообразна продължителна медикаментозна интервенция от различни специалисти, настъпването на смъртта на пострадалата е било неминуемо и неизбежно поради възникналата реална опасност за жИ.та й.

Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че е налице причинноследствена връзка между нанесените от подсъдимия множество удари с дървена пръчка и с металния глух ключ тип лула по тялото, по гърба и крайниците, а с гаечния ключ и в лицевата част на пострадалата и настъпилия вредоносен резултат – постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та й.

От изложените фактически обстоятелства, приети за установени и напълно изяснени от събрания доказателствен материал, първостепенният съд извел законосъобразен правен извод за наличието на пряк умисъл за убийство в действията на подсъдимия, който обуславя квалифициране на престъпната му дейност като опит към умишлено убийство, а не като телесни повреди – тежка и средни. За да направи този извод, прецизно е анализирал конкретните фактически действия на подсъдимия, с които той е осъществил деянието, както и поведението му, предхождащо и последвало деянието.

Позовавайки се на заключението на съдебнотехническата експертиза, изготвено от вещото лице Х. Б., който извлякъл от паметта на мобилен телефон „Samung Galaxy S7 Edge“, ползван съвместно от подс. Т. и пострадалата М. С., данните от телефонния указател, всички проведени комуникации и съдържанието на запаметените кратки текстови съобщения, съдът направил обоснована констатация, че още в следобедните часове на 28.06.2017 г. подс. Т. е планирал спешно да се завърне сам и без пострадалата в Нидерландия, като искал това да остане в тайна от майка й свид. П. С., което указва на намерението му да лиши от жИ.т пострадалата.

Доверявайки се на истинността на показанията на свид. М. С., която посочила, че след полунощ на 29.06.2017 г. подсъдимият я отвел с автомобила в гориста местност, където й нанесъл последния и най-жесток побой, като по пътя й отправил заплахата, че ще умре и съобразявайки краткото телефонно обаждане на Т. до майката свид. П. С. в ранните часове на 29.06.2017 г., с което й съобщил, че тя, тоест М. С., „била дотук“, съдът обосновано е приел, че изказаните и написани от подс. Т. словесни изявления точно съответствали на намеренията и действията му преди деянието, както и на съдържанието и целта на самото изпълнително деяние, реализирано на 29.06.2017 г. – да умъртви пострадалата.

Безспорно е, че в интелектуален план при извършване на коментираното деяние подс. Т. е съзнавал общественоопасния характер на действията си, предвиждал е също настъпването на общественоопасните им последици, изразяващи се алтернативно в причиняване на средна или тежка телесна повреда или смърт на пострадалата. Този извод убедително се подкрепя от установените факти за голям брой много силни удари с метални и дървени предмети, както и с юмруци по цялото тяло на жертвата, като поне два или три от тях са били насочени директно към главата й и са били нанесени в лицето й с голяма сила, достатъчна да предизвика счупване на костите на горната и долната челюст, а подобен силен удар е попаднал и в лявата ръка на безнадежно защитаващата се С., като й причинил счупване на лакътната кост. Наред с това, конкретният механизъм на нанасяне на ударите, тяхната насоченост, локализация и брой обосновават заключение за наличие у подсъдимия на ясни представи, че в резултат на това негово активно поведение е логично и напълно възможно да се стигне до средна или тежка телесна повреда или да настъпи смъртта на М. С.. Тежкият побой е бил осъществен в продължение на повече от един час, като подсъдимият е имал непосредствена възможност да възприеме, че с ударите причинявал нетърпими силни болки и счупвания на челюстите и ръката на жертвата, както и че от раните по лицето й започнала обилно да тече кръв. Освен това подс. Т. несъмнено е бил наясно, че пострадалата още преди началото на този последен побой е била в силно увредено състояние, с множество различни по вид травми, причинени лично от него и в това състояние тя е била напълно беззащитна и неспособна да му протИ.действа и да се предпазва.

Няма съмнение, че във волеви аспект с деянието си подс. Т. е искал и целял да причини на пострадалата С. средна или тежка телесна повреда или смърт, като постигането на който и да е от тези престъпни резултати е щял да бъде достатъчен и съответен на целите му. Във всеки момент от побоя подсъдимият е имал възможност да го преустанови, но спрял да нанася удари едва когато пострадалата окончателно отпаднала и престанала да реагира. Очевидно при установената интензивност и множественост на нанесени удари, подсъдимият не е могъл, нито е желаел своевременно да следи за промените в състоянието на жертвата след всеки пореден удар, нито е проявил стремеж да брои ударите или да отмерва тяхната сила, въпреки започналото кървене от счупените челюсти на жертвата. Предвид броя, силата и насочеността на ударите и използваните средства - дървена пръчка и гаечен ключ, напълно обоснован се явява извода, че подсъдимият е целял и искал да причини на пострадалата средна или тежка телесна повреда или да я умъртви. В съгласие с предписанията, въведени с т.7, абзац трети от ППВС № 2 от 16.12.1957г. на Пленума на ВС, съдът правилно е приел, че подсъдимият, макар и да е искал или допускал причиняване на телесна повреда или смърт на пострадалата, следва да отговаря само за опит за убийство, а не за телесните повреди, обхванати от алтернативния му умисъл.

Законосъобразен и обоснован е изводът на първата инстанция, че подсъдимият е осъществил опита за убийство на пострадалата при квалифициращи признаци по чл.116 ал.1, т.6, предл.2 и предл.3 и т.12, предл.1 от НК - по особено мъчителен за пострадалата начин, с особена жестокост и в условията на опасен рецидив.

Безспорно фактическите действия, с които подсъдимият е реализирал опит да умъртви пострадалата С., са били осъществени по особено мъчителен за нея начин по смисъла на чл.116, ал.1, т.6, предл. 2 от НК. При последния побой, датиран на 29.06.2017 г. и продължил значителен период от време – около един час, подсъдимият е нанесъл на пострадалата голям брой удари, някои от които със значителен замах и сила, достатъчни да причинят счупвания на двете й челюсти и на горния ляв крайник. За нанасяне на тези увреждания подсъдимият се е прицелил в телесни области, където костите се намират непосредствено под кожата и подкожната тъкан, и според експертните заключения тези области са изключително болезнени, като се увреждат и травматично, т. е. счупват се и подлежащите кости. Други удари, нанесени от подсъдимия с дървена пръчка, основно по краката, коленете и глезените на С., също са определени от медицинските специалисти като изключително болезнени, и според показанията на пострадалата именно при опит да предпази краката си от ударите е била счупена лявата й лакътна кост. Отчитайки продължителността на побоя, многобройността, силата и насочеността на нанесените удари, както и локализацията на травмите, въззивната инстанция сподели убедително мотивираната тезата на първата, че разглежданият опит за убийство е извършен по начин, особено мъчителен за жертвата, тъй като през цялото време на едночасовия побой тя е била в съзнание, изпитвала е остра, интензивна и непрекъсната болка от всеки получен удар, дезориентация и ужас от получените тежки наранявания, изживявала е чувства на безпомощност, безизходица и обреченост.

Не може да има спор и съмнение, че при реализиране на коментираното деяние подсъдимият е проявил особена жестокост по смисъла на чл.116, ал.1, т.6, предл. 3 от НК. За да направи този правилен извод, съдът е отчел наред с продължителността на побоя и множествеността, интензивността, насочеността и силата на ударите, а също и факта, че подсъдимият е проявил изключителна упоритост, ожесточеност и ярост, в отсъствие на реален повод, смислена причина, провокация и агресия от страна на жертвата. Въззивната инстанция се солидаризира с разбирането на първата, че нанесеният на пострадалата на 29.06.2017 г. тежък побой, когато тя вече се е намирала в тежко увредено здравословно състояние именно заради нараняванията, нанесени й от подсъдимия в предходния период 18.06. - 28.06.2017 г., следва да се цени не само като израз на особена жестокост, но и като безскрупулна и ярко изявена демонстрация на безчовечност, садизъм и пълно неглижиране на жертвата като жИ. същество и личност. При съобразяване психиатрично- психологическото изследване на подсъдимия първата инстанция с основание е приела, че особената му жестокост, разкриваща се чрез деянието му като негова личностна характеристика, произтича от липсата на чувство за вина, грях и критичност у него, от неспособността му да прояви емпатия и разбиране, както и от доминиращата нужда да упражнява постоянен контрол над пострадалата и да изпитва чувството на пълна власт над нея.

Разгледаният опит за убийство безспорно е осъществен от подс. Т. в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1 б. „а” и б. „б” от НК. Този извод се подкрепя доказателствено от документите, установяващи предходна съдимост на подсъдимия, както и от факта, че настоящото престъпление е реализирано в предписания с чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок. Съображенията касателно наличието на квалифициращия елемент опасен рецидив, обуславящ правна характеристика на деянието и по т.12, предл.1 на чл.116, ал.1 от НК, са идентични с тези, изложени относно обсъденото по-горе престъпление средна телесна повреда и не е нужно тук да бъдат повторно възпроизведени.

Несъстоятелни са доводите на подс. Т. и защитата му, че подсъдимият никога не е възнамерявал да убие пострадалата С., а е целял само да й причини телесни увреждания, с които да я накаже за това, че му е изневерила със свид. М. М. и го е ощетила, като е продала момичето Я. на друг сводник. Значителната по обем доказателствена съвкупност, прецизно анализирана в първоинстанционните мотиви и по-горе в настоящото решение, категорично установява, че с деянието си от 29.06.2017 г. подсъдимият е реализирал довършен опит по смисъла на чл.18, ал.1, предл. 2 от НК за убийството на пострадалата М. С., поради което неоснователни са отправените към въззивния съд искания за преквалификация на посоченото деяние като тежка телесна повреда. Отделен е въпросът, че на подсъдимия е наложено наказание, каквото е предписано за тежка телесна повреда, за което ще стане реч по-долу в този акт.

Разпоредбата на чл.18, ал.1 от НК урежда опита като започнато изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление. В конкретния случай възприетите заключения на съдебномедицинските експертизи и изобилната медицинска документация относно приемането и болничното лечение на М. С. недвусмислено установяват, че на същата са били причинени телесни увреждания, изразени в съчетана травма и травматичен шок, с изявени симптоми на остра анемия, дихателна недостатъчност и кома, водещи до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та на жертвата, като предвид броя, тежестта и последиците от тези увреждания, последните с положителност биха довели до смъртта на пострадалата в рамките на няколко часа след извършеното на 29.06.2017г. от подс. Т. деяние. Съобразявайки този категорично доказан факт, първоинстанционният съд правилно е решил, че с въпросното деяние подс. Т. е осъществил довършен опит да умъртви пострадалата, тъй като е сторил всичко зависещо от него и обективно необходимо за постигане на този резултат, който със сигурност е щял да настъпи при липса на спешна медицинска помощ. Противното разбиране на защитника, че довършен опит при убийствата е невъзможен, не може да бъде споделено, тъй като е в протИ.речие с правната уредба на убийствата като резултатни престъпления, както и с последователната съдебна практика, че довършен опит е възможен само при резултатните умишлени престъпления, каквото е и настоящото.

Въз основа на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателствени материали, първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е приел, че в казуса е налице регламентираният в чл.18, ал.3 от НК доброволен отказ от опит по собствена подбуда в хипотезата на б. „б“ на посочения законов текст – подсъдимият е предотвратил настъпването на престъпните последици, тъй като е предприел своевременно действия да осигури на пострадалата нужната медицинска помощ с цел предотвратяване на смъртта й. Обясненията на подс. Т. и показанията на свид. М. С. установяват, че подсъдимият по собствена подбуда, при липса на други фактори, препятстващи го да довърши започнатото, след преценка на обстоятелствата и състоянието на пострадалата, въз основа на негово лично ново решение, протИ.положно на първоначалното му да извърши убийството, е предприел активни действия, изразяващи се в отвеждане на пострадалата М. С. с автомобила до МБАЛ – Бургас АД, където тя действително е получила незабавно компетентна и резултатна медицинска помощ. Същественото е, че при предприемане на спасителните действия подс. Т. ясно е съзнавал, че пострадалата М. С. е в много тежко състояние, физически отпаднала и със затихващи жизнени функции, както и факта, че той лично не е способен да й окаже нужната медицинска грижа, поради което я откарал до лечебното заведение. Вярно е, че подсъдимият е изоставил пострадалата с вещите й на паркинга пред входа на болницата, без да я въведе вътре, без да я придружи в самата сграда и да я предаде лично на болничния персонал. Независимо от това, транспортирането на пострадалата М. С. в близост до входа на лечебното заведение е имало решаващо значение за предотвратяване на нейната смърт, тъй като е било осъществено по време, когато обективно е могло да бъде спасен жИ.та й чрез незабавна медицинска интервенция. По тези съображения съдът не е възприел обвинителната теза, че деянието е останало недовършено и във фазата на опита само поради независещи от дееца причини, изразили се в оказване на пострадалата М. С. спешна висококвалифицирана медицинска помощ, и съвсем правилно е преценил, че пострадалата не би могла да получи въпросната помощ без целенасочените и навременни действия на подсъдимия по транспортирането й с автомобил от местопрестъплението на територията на община Средец до лечебното заведение в гр. Бургас, изминавайки разстояние от около 30 - 35 км, което пострадалата, намираща се в силно увредено здравословно състояние, не би могла да преодолее самостоятелно. Важно и значимо за този извод е обстоятелството, че закарването на пострадалата М. С. до лечебното заведение в случая е зависело само от волята и действията на подс. Т. и като го е сторил, въпреки страха от задържане, той на практика е реализирал успешно взетото ново решение да предотврати настъпването на престъпните последици от деянието си, както изисква чл.18, ал.3, б. „б“ от НК, т. е. предотвратил е смъртта на пострадалата.

В унисон със законовата норма на чл.18, ал.3, б. „б“ от НК първоинстанционният съд е решил да не наказва и не е наложил наказание на подс. И. Т. за извършеното от него престъпление по чл.116, ал.1, т.6, предл. второ и трето и т.12, предл. първо вр. чл.115 вр. вр. чл.18, ал.1 предл. второ вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, въпреки съставомерносттта и категоричната доказаност на това обвинение, защото при довършения опит за убийство подсъдимият доброволно и по собствена подбуда е предотвратил настъпването на смъртта на пострадалата. Наред с това правилно е приложил института на субсидиарната отговорност по чл.19, предл. второ, във връзка с чл.18, ал.3, б. „б“ от НК, съгласно който ако деянието, в което се е изразил опитът, съдържа признаците на друго престъпление, деецът отговаря за това престъпление. В процесния случай извършеното от подсъдимия деяние, в което се е изразил довършеният опит за убийство - причиняването на пострадалата на общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та, в резултат от получените наранявания, с клинична картина на травматичен шок, с водещи симптоми на остра анемия, дихателна недостатъчност и кома, по особено мъчителен за нея начин, с особена жестокост и в условията на опасен рецидив, осъществява от обективна и субективна страна всички признаци на друго предвидено в закона престъпление, а именно: квалифицирана тежка телесна повреда по смисъла на чл.131а, предл. 1, вр. чл.131, ал.1, т.5 и т.9 предл. последно, вр. чл.128, ал.2 предл. последно вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1 б. „а” и б. „б” от НК. Това е така, защото фактическите действия, осъществени от подсъдимия и запълващи съдържанието на изпълнителното деяние при довършения опит за убийство, както и квалифициращите това деяние елементи, са напълно идентични с причинената със същото деяние тежка телесна повреда на пострадалата и съответните квалифициращи признаци на телесното увреждане. Умисълът за причиняване на телесната повреда е обхванат от прекия алтернативен умисъл за убийство и независимо от последвалите деянието действия на подсъдимия съставомерните престъпни последици на тежката телесна повреда са реално настъпили. С оглед на това законосъобразен е изводът на съда, че подс. Т. следва да понесе наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.131а, предл.1, вр. чл.131, ал.1, т.5 и т.9, предл. последно, вр. чл.128, ал.2 предл. последно вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК.

Водим от изложеното, въззивният съд прие, че атакуваната присъда е законосъобразна. Същата е постановена в пълно съответствие с цитираните по-горе разпоредби от НК. Изпълнени са предписанията на тези законови норми за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия за коментираните две престъпления и липсват предпоставките, визирани в чл.304 от НПК, за оправдаването му, тъй като неговото авторство относно разгледаните деяния и техните обективни и субективни елементи са безспорно установени от събраните по делото доказателства.

Въззивната инстанция обсъди внимателно оплакванията за несправедлИ.ст на присъдата в частта й относно размерите на наложените наказания лишаване от свобода и прецени искането на защитата на подсъдимия за намаляване размерите на тези наказания за неоснователни.

Доколкото индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, то съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат отчетени, са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие на наказателна репресия върху извършителя с оглед постигане целите на специалната и генералната превенция. Важно е също във връзка с определянето на наказанието да се посочи установеното в съдебната практика принципно разбиране, че при индивидуализацията на наказанието не може да се прилага механичен, формален подход при преценката на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца.

Съобразявайки горните принципни положения, въззивният съд прие, че в случая при индивидуализацията на наказанията лишаване от свобода първата инстанция е съблюдавала приложимите за казуса разпоредби на чл.131а, предл. 1, вр. чл.131, ал.1 и чл.131а, предл.2 вр. чл.131, ал.1 от НК, както и нормите от общата част на НК - чл.36 и чл.54 от НК.

Коментирайки наложените наказания, първата инстанция правилно е приела, че извършените от подсъдимия деяния се характеризират с ясно изразена по-висока степен на обществена опасност в сравнение с обичайните престъпления от същия вид, като тази констатация се обосновава с едновременно реализираните няколко квалифициращи признака и на двете престъпления, с конкретния начин на тяхното осъществяване и използваните средства, с времевия интервал на извършването им, с физическите дадености на жертвата и броя на причинените й телесни увреждания, както и с личните характеристики на дееца Т. и обремененото му съдебно минало.

С престъплението по чл.131а, предл. 2 вр. чл.131, ал.1, т.5 и т.9, предл. последно, вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б. „а” и б. „б” от НК на пострадалата са причинени три отделни средни телесни повреди, едната от които - пневмоторакс и коремна травма, е довела до разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та, а обезобразяването на лицето е трайно и необратимо и е причинено на млада, току - що навършила 25 години жена. Едновременно с тези увреждания, със същото деяние са нанесени още десетки по-леки травми по главата, лицето, шията, тялото и крайниците на пострадалата С., които наранявания се характеризират като леки телесни повреди и съставляват разстройство на здравето по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Въпреки че тези травми не са определящи за правната квалификация на престъплението, те следва да бъдат отчетени при индивидуализацията на наказанието, съгласно т.18, изр.последно от ППлВС № 3 от 27.09.1979 г., както правилно е приела първата инстанция.

С престъплението по чл.131а, предл. 1, вр. чл.131, ал.1, т.5 и т.9, предл. последно, вр. чл.128, ал.2 предл. последно вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1 б. „а” и б. „б” от НК, освен съставомерната тежка телесна повреда, изразена в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та на пострадалата, подсъдимият й причинил и още три отделни средни телесни повреди, изразили се в затруднение на дъвченето, затруднение на говоренето и затруднение в движението на левия горен крайник на М. С.. Тези по-леки по вид увреждания също следва да бъдат съобразени при определяне на наказанието, съгласно цитирания тълкувателен акт на върховната съдебна инстанция.

Тежестта на уврежданията и трайната и непосредствена опасност за жИ.та на пострадалата С. са експертно установени от заключенията на вещите лица – съдебни лекари. За тях обективно свидетелстват наложилите се спешни хирургически интервенции, първата от които -коремната операция, е била неотложна и жИ.тоспасяваща, продължителният период, в който пострадалата е била поставена в медикаментозна кома и на апаратна вентилация за възстановяване на жизнените й функции и поради невъзможността й да диша и приема храна и течности самостоятелно, а също и интервенциите по наместване на счупените кости и хирургическата обработка на разкъсно - контузните наранявания, многобройните вливания и продължилото с месеци медикаментозно лечение.

Индивидуализирайки наказанията, съдът е отчел твърде високата степен на обществена опасност на подсъдимия. Обосновано от доказателствата по делото е приел, че преди, по време и след инкриминирания период, до задържането от нидерландските власти за предаването му на българския съд, подс. Т. се е занимавал изключително със сводничество и проституция. Официалните писмени данни, съдържащи се в кореспонденция между първостепенния съд, Дирекция „МОС“ към МВР, националното бюро на Република България в Евроджъст, представителството на МВР в Европол и нидерландските съдебни власти, установяват, че успоредно с процедурата по изпълнение на ЕЗА, издадена от Окръжен съд - Бургас за предаването на подс. Т., срещу него в Кралство Нидерландия е образувано наказателно разследване за изнасилване и трафик на хора, с жертви жени от полски и доминикански произход. Не са събрани доказателства за извършвана от подсъдимия легална трудова дейност. Очевидно това е била причината подсъдимият да укрива получените по престъпен начин доходи чрез закупуване на имущество, най- вече автомобили, на имената на пострадалата М. С. и на свид. В. С., което е допълнителен аргумент за трайната му криминална нагласа. Самият подсъдим в обясненията си пред първата инстанция е потвърдил, че се е занимавал с осигуряване и транспорт на момичета за ескорт, което указва на организирана проституция на адрес на клиента.

Решаващият съд убедително е аргументирал високата степен на лична опасност на подс. Т. и с обремененото му съдебно минало. Към инкриминирания период той не е бил реабилитиран за последното му осъждане от българския съд - това по НОХД № 93/2009 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, в сила от 10.04.2009г., при което му е наложено наказание от пет години лишаване от свобода за квалифицирана контрабанда. Това е така и въпреки отразеното в актуалната справка за съдимост от 13.05.2024 г. на Районен съд – Х., тъй като на 04.08.2012 г. подс. Т. е осъществил престъпленията, предмет на осъждане с присъда № 09-900778-12 от 21.11.2012 г. на Окръжен съд Хага, Кралство Нидерландия, преди да е изтекъл 10 - годишният срок по чл.88а ал.1 вр. чл.82 ал.1 т.3 от НК от изтърпяване на посоченото наказание лишаване от свобода по предходното му осъждане. Престъпленията – предмет на разглеждане по настоящото дело, престъпленията, за които подсъдимият е осъден с присъдата на Окръжен съд - Хага, ведно с данните за деянията, за които подс. Т. понастоящем е разследван в Кралство Нидерландия, обосновали заключението на съда за утвърдена склонност на подсъдимия да упражнява физическо, психическо и полово насилие спрямо лица от женски пол. Установява се още афинитет у подсъдимия към нарушаване забраните, касаещи дейности с наркотични вещества и към нарушаване правилата на митническия режим / контрабанда /, за каквито престъпления той е бил осъден в Република Франция през 2014 г., а преди това и по НОХД №93/2009 г. на Окръжен съд – Хасково. Наложените от български и чуждестранни съдилища и ефективно изтърпени от подс. Т. наказания лишаване от свобода в различни размери очевидно не са довели до целения с тях превантивен, поправителен и предупредителен ефект. Категорично доказателство за този неуспех и за непоправимост на подсъдимия са разгледаните тук деяния, които ескалират по тежест и вредоносни последици спрямо предишните и сочат на устойчИ. повишаване степента на лична опасност на подс. Т. като деец и автор на тежки криминални престъпления.

В категорията на отегчаващите вината обстоятелства първоинстанционният съд правилно е включил факта, че престъпленията са извършени спрямо лице, с което подсъдимият е съжителствал в течение на няколко месеца, както и липсата на годна и достатъчна причина, например спор, различно мнение, несъгласие или протИ.правно нападение, или дори измама или изневяра, която причина да оправдае жестоката физическа саморазправа и изключително бруталните посегателства срещу жИ.та и здравето на друг човек. В такъв негативен аспект следва да се отчетат безцеремонното отношение на подсъдимия към телесната неприкосновеност и жИ.та на пострадалата, демонстрираното от него абсолютно незачитане на основните ценности, каквито са човешкия жИ.т, здраве и телесен интегритет, както и изключителната лекота и липса на скрупули при вземане и изпълнение на решенията да малтретира физически пострадалата почти без прекъсване в инкриминирания 11-дневен период. Към утежняващите обстоятелства следва да се отнесе силно увреденото здравословно състояние на пострадалата, причинено й единствено от подсъдимия и правещо я напълно беззащитна, при извършване на последното деяние, представляващо довършен опит за убийство, който очевиден за Т. факт не го е разколебал, нито разубедил да извърши намисленото, проявявайки безчовечно отношение към жертвата.

Правилно съдът не е ценил като отегчаващи вината обстоятелства непризнаването на желание и намерение да умъртви пострадалата от страна на подсъдимия, както и липсата на изразено съчувствие към жертвата и на демонстрирано разкаяние за стореното, тъй като конкретното поведение на обвиняемия/ подсъдимия в процеса е израз на правото му на защита, гарантирано от процесуалния закон. Затова непризнаването на вина, липсата на състрадание към жертвата и на изказано съжаление са факти, които не могат да се интерпретират във вреда на подсъдимия и да утежняват наказателно-правното му положение.

Независимо от направения обстоен преглед на изобилния по делото доказателствен материал, въззивният съд, идентично с първия, не установи обстоятелства, които категорично и еднозначно да се приемат за смекчаващи вината на подс. Т. и да се ценят благоприятстващо при индивидуализацията на наказанията. Правилно съдът не е отчел като смекчаващи обстоятелства действията на подсъдимия по транспортирането на пострадалата до болнично заведение и предотвратяване по този начин настъпването на смъртта й, тъй като тези действия са били съобразени като факти, изискващи ненаказване на дееца за осъществения довършен опит за убийство, а повторното им отчитане е недопустимо, тъй като би довело до нарушаване принципа за съответност на наложеното наказание на извършеното престъпление.

С основание съдът е отказал да цени като смекчаващи отговорността обстоятелства направените от подсъдимия частични признания, свеждащи се до твърдения, че е набил пострадалата М. С. два – три пъти с юмруци и шамари и само при последното деяние на 29.06.2017 г. се снабдил с дървена пръчка с дължина 20 - 30 см, с дебелина на човешки пръст, с която възнамерявал да бие С. по ръцете и краката, за да я накаже, а не да я убие. Тези твърдения на подсъдимия относно броя на побоищата, нанесени на пострадалата и средствата, с които си е послужил, са категорично опровергани от гласните, писмените и веществените доказателства и експертните заключения. Въпросните признания, при това в голяма степен недостоверни, не са допринесли за разкриване на обективната истина по делото, тъй като и без тях фактите са били надлежно установени и доказани чрез останалите множество кредитирани доказателствени източници, поради което на тези изявления на подсъдимия не следва да се отдава приоритетно значение за понижение на следващите му се наказания.

Аналогично отношение следва да се изрази и към изказаното неколкократно от подсъдимия съжаление за извършеното. Съдът правилно е оценил това съжаление като формално заявено и предназначено единствено да смекчи наказателната отговорност на дееца. Мотивирал преценката си със заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза, според което за Т. са непознати чувството за вина, неприетост и отговорност, за емпатия и разбиране към жертвата. Доколкото според вещите лица подс. Т. е нестабилна, импулсивна и дисхармонична личност с натрупано вътрешно недоволство, с агресивна готовност и слаба саморегулация, със склонност към екстрапунитивно разрешаване на проблемни ситуации и себеоневиняване, обоснован е изводът на съда, че подсъдимият се стреми да омаловажи последиците от действията си, включително с твърдения, че самата жертва с поведението си е била виновна за това, което той е бил „принуден“ да й стори. Допълнителен аргумент за тази позиция са направените от подс. Т. в съдебното следствие изявления, които съдържат изключително обидни твърдения за пострадалата, намиращи се извън предмета на спора и не изискващи проверка за истинност и доказване по делото. Вярна е преценката на съда, че изнасянето на обидни твърдения за пострадалата съставляват неприкрит опит на подсъдимия да дискредитира миналото и личността на жертвата, както и правдИ.стта на нейните показания, като по този начин иска да постигне оневиняване на собственото си поведение. По тези съображения въззивната инстанция сподели разбирането на първата, че изразеното от подс. Т. съжаление е неискрено, защото то не изразява действително осъзнато и критично отношение към извършените от него престъпления и техните последици, а е предназначено само да редуцира и смекчи отговорността му за стореното.

Констатацията за отсъствие на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства има за логична последица извода, че липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват заключение, че определените в приложимите наказателноправни норми на чл.131а, предл. 2, вр. чл.131, ал.1 и чл.131а, предл.1 ар. чл.131, ал.1 от НК наказания лишаване от свобода с минимален предвиден предел, съответно от пет години и от осем години лишаване от свобода, ще бъдат несъразмерно тежки за подсъдимия и които да налагат определяне на наказания лишаване от свобода под посочените минимални размери съгласно чл.55, ал.1, т.1 от НК. Наред с това, налагането на наказания лишаване от свобода под пет и под осем години биха се явили несъразмерно леки и несъответни на индивидуализиращите вината обстоятелства, неефективни за постигане целите на санкцията по чл.36 от НК, не биха допринесли за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, нито биха оказали в достатъчна степен възпиращо въздействие спрямо другите членове на обществото, склонни към нарушаване телесната неприкосновеност и правото на жИ.т на личността, поради което подобни наказания ще се окажат несправедливи, а определянето им ще бъде израз на необоснована снизходителност към подсъдимия като автор на особено тежки умишлени престъпления. По тези съображения намира за правилно решението на първоинстанционния съд за индивидуализиране на наказанията лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК.

Отчитайки всички по-горе изложени факти, значими за наказанието и съблюдавайки целите на специалната и генералната превенция, първостепенният съд обосновано е приел, че за разгледаните престъпления на подсъдимия следва да се определят наказания лишаване от свобода при явен превес на отегчаващите вината обстоятелства и в размери, които съвпадат с максималните предвидени в приложимите норми на чл.131а, предл. 2, вр. чл.131, ал.1 и чл.131а, предл.1 ар. чл.131, ал.1 от НК, а именно дванадесет години лишаване от свобода и петнадесет години лишаване от свобода. Въззивният съд сподели това становище, като намери, че наложените наказания напълно съответстват на вида и интензитета на престъпните посегателства, на обективно причинените съставомерни резултати, на реализираните с всяко деяние квалифициращи признаци, както и на много високата обществена опасност на личността на подсъдимия. Наред с това, определените по вид и размер наказания ще допринесат за постигане на всички визирани в чл.36 от НК цели на наказателната репресия и най-вече на личната превенция – да се обезпечи поправяне, превъзпитание и предупреждение на подсъдимия. Наложените в максимален размер наказания лишаване от свобода ще способстват за постигане и на генералната превенция чрез предупредително и възпитателно въздействие спрямо другите членове на обществото в насока спазване на законите и въздържане от престъпни прояви.

Съобразявайки спецификата на обсъдените по-горе фактори, относими към индивидуализацията на наказанието, въззивният съд прие, че при спазване разпоредбата на чл. 54 от НК отмерените наказания лишаване от свобода за срок, съответно от дванадесет години и от петнадесет години, са дължимите според закона и се явяват справедливи. Липсват основания за тяхното редуциране. Не са налице изискванията на чл.337, ал.1, т.1 от НПК за изменяване на обжалваната присъда в частта относно наложените наказания чрез занижаване на техните размери.

Законосъобразна е проверяваната присъда и в частта й, с която на подсъдимия е определено общо наказание за двете престъпления. По този въпрос следва да се отбележи, че деянията, извършени от подсъдимия, които са предмет на разглеждане по настоящото наказателно дело, се намират в условията на реална съвкупност помежду си, съгласно чл.23, ал.1 от НК. Това е така, защото подсъдимият с две отделни деяния е осъществил съставите на две отделни престъпления преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. С оглед на това първата инстанция правилно е преценила, че са налице предпоставките на чл.23, ал.1 от НК, които регламентират законовата възможност за съда, като определи наказание за всяко отделно престъпление, да наложи на подсъдимия едно общо наказание за всички престъпления, включващи се в съвкупността, което да е най-тежкото от наказанията за отделните престъпления. Съобразявайки цитираната разпоредба, с обжалваната присъда съдът правилно определил на подсъдимия общо наказание за извършените от него две престъпления – предмет на разглеждане по това наказателно дело, като е определил за такова наказанието от петнадесет години лишаване от свобода, което е по-тежкото измежду двете наказания лишаване от свобода.

Определеното по вид и размер общо наказание съответства на високата степен на обществена опасност на двете престъпления, включени в съвкупността, на съставомерните им резултати и много високата обществена опасност на личността на подсъдимия. Не се налага увеличаване размера на общото наказание лишаване от свобода по реда на чл.24 от НК, тъй като отмереното такова от петнадесет години лишаване от свобода е достатъчно да обезпечи реализирането на всички предписани с чл.36 от НК цели на наказателната санкция. За успешното постигане на тези цели първата инстанция правилно е преценила, че подс. Т. следва да бъде изолиран от обществото за продължителен период от време, през който спрямо него да се упражнява интензивно пенитенциарно въздействие в контролираната среда на местата за лишаване от свобода, с активно участие на специалисти с нужната педагогическа и психологическа квалификация. Определеният срок на общото наказание се явява необходим и достатъчен, за да може подсъдимият да осъзнае протИ.правния и обществено нетърпим характер на деянията си, да проумее тежките и трайни негативни последиците от стореното за пострадалата М. С., да преосмисли ценностната система, да коригира поведението си и да изгради нови критерии, които да му позволят да съжителства с останалите граждани в съвременното човешко общество съобразно установените правила за поведение.

С атакуваната присъда първостепенният съд се е произнесъл и по въпроса за изпълнението на наложеното на подсъдимия общо наказание лишаване от свобода. Предвид неговия размер, надвишаващ три години, то следва да се изтърпи ефективно.

В съгласие с чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС, който предписва първоначален строг режим за осъдените на лишаване от свобода за повече от пет години за умишлени престъпления, какъвто е и настоящият случай, съдът правилно е постановил наложеното общо наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години да се изтърпи от подсъдимия при първоначален строг режим.

В съответствие с чл.59, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2 от НК и чл. 60 от ЗЕЕЗА съдът е приспаднал от срока на наложеното общо наказание лишаване от свобода времето от 16.04.2021г. до влизане на присъдата в сила, през което подс. И. Т. е бил задържан под стража в Кралство Нидерландия във връзка с издадената за предаването му Европейска заповед за арест и в Република България, предвид търпяната от него мярка за неотклонение задържане под стража като подсъдим в съдебната фаза.

Въззивната инстанция провери първоинстанционната присъда и в гражданско-осъдителната й част, като я намери за законосъобразна и обоснована, а въззивната жалба на защитника на подсъдимия прие за неоснователна.

Верен е изводът на съда, че в случая са налице условията на чл.45 от ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия като деликвент да възмезди гражданския ищец М. И. С. за неимуществените вреди, които тя е претърпяла вследствие извършените престъпления по чл.131а, предл. 2, вр. чл.131, ал.1 и чл.131а, предл.1 вр. чл.131, ал.1 от НК, представляващи деликти според гражданското право.

В съответствие с нормата на чл.45 от ЗЗД и съобразявайки всички обстоятелства, относими към гражданскоправния спор, първо- инстанционният съд правилно и обосновано е счел, че гражданският ищец М. С. е пострадала от извършените от подсъдимия престъпления, вследствие на които е получила множество различни наранявания. Безспорно установена е причинно-следствената връзка между вредоносния резултат от всяко деяние и инкриминираното поведение на подс. И. Т., който с разгледаните деяния е реализирал цитираните по-горе престъпни състави, съставляващи граждански деликти. По несъмнен начин са доказани протИ.правността на деянията и виновното им извършване от подсъдимия. Доказаността на деликтното правоотношение обуславя основателност на предявените от пострадалата граждански искове за заплащане на обезщетения за причинените й с деянията неимуществени вреди, поради което подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на гражданския ищец М. С. парични обезщетения за претърпените от нея неимуществени вреди, изразени в болки, страдания, трайни загрозяващи промени във външността и трайни психо-емоционални увреждания вследствие на извършените спрямо нея престъпления.

Напълно обосновани и подкрепени изцяло от събрания доказателствен материал са фактическите констатации на първостепенния съд, че подс. Т. с деянието си, съставляващо престъпление по чл.131а, предл. 2, вр. чл.131, ал.1, т.5 и т.9, предл. последно, вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, е причинил на пострадалата С. три самостоятелни средни телесни повреди, изразили се в разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та, изискващо задължително хирургическа интервенция за спасяване на жИ.та й, трайно затруднение в движенията на снагата в резултат от счупените ребра, както и обезобразяване на лицето, което е окончателно и ще трае до края на жИ.та й. Със същото деяние подсъдимият е причинил на пострадалата и десетки леки телесни повреди по смисъл на чл.130, ал.1 от НК, като сред тях са множество разкъсно – контузните рани в областта на лицето, тила, окосмената част на главата и по тялото на жертвата, които според заключението на тройната съдебномедицинска експертиза и разясненията на вещите лица са оставили видими загрозяващи белези, които, макар и не груби в степен да се квалифицират като обезобразяване, все пак са ясно видими и със загрозяващ ефект.

С престъплението по чл.131а, предл. 1, вр. чл.131, ал.1, т.5 и т.9, предл. последно, вр. чл.128, ал.2 предл. последно вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, подсъдимият е причинил на пострадалата тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та, както и три отделни средни телесни повреди, състоящи се във фрактури на горната и долната челюст, довели до трайни затруднения на дъвченето и говоренето, както и фрактура на лявата лакътна кост, довела до трайно затруднение движението на левия горен крайник. С това деяние на пострадалата са били причинени и по-леки телесни увреждания, които обективно не е възможно да бъдат идентифицирани и посочени поради жИ.тозастрашаващото състояние, в което пациентката е била приета в болницата и продължителния период на лечение и възстановяване. По тази причина въпросните леки телесни повреди не могат да бъдат оценени самостоятелно, поради което следва да бъдат съобразени при определяне размера на обезщетението по справедлИ.ст за болките и страданията, изживени от коментираното тук престъпление.

В обхвата на подлежащите на обезщетение увреждания от престъплението по чл.131а, предл.1 вр. чл.131, ал.1 от НК следва да се включи и възникналата при пострадалата чревна непроходимост с диагноза „Бридиреус. Странгулацио интестини тенуес“. Заболяването с цитираната диагноза е възникнало поради сраствания между повърхностите на тъкани в коремната кухина на ищцата и се е проявило около два месеца след извършената на 29.06.2017 г. коремна операция. При извършената по спешност жИ.тоспасяваща мащабна хирургическа интервенция на цитираната дата от коремната кухина на пострадалата М. С. била отстранена около 2000 мл възпалителна течност / трансудат / и некрозирали части от тъканите. Според заключението на съдебномедицинската експертиза и устните пояснения на вещите лица въпросното усложнение, довело до чревна непроходимост, се приема като предвидимо и често появяващо се усложнение, възникващо като последица от извършената коремна операция, която е била задължителна и неотложна за спасяване жИ.та на пострадалата. На свой ред чревната непроходимост се определя като тежко жИ.тозастрашаващо състояние, което може да се преодолее само по оперативен път и самостоятелно причинява постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та. Това разстройство на здравето обаче с положителност не би настъпило, ако преди това подсъдимият не беше причинил на пострадалата протИ.правните увреждания, изискващи извършването на коремната операция на 29.06.2017 г. Правилно съдът е приел, че претърпените от жертвата болки и страдания и негативните последици в психоемоционалната й сфера трудно могат да се разграничат поотделно за всяко от престъпленията. В тази връзка се е съобразил с категоричното становище на вещите лица – съдебни лекари, че през целия инкриминиран период пострадалата е изпитвала непрекъсната силна болка с различна интензивност в зависимост от нараняванията, които подсъдимият й причинявал в един или друг момент. Съобразил е още заключенията на първоначалната и допълнителната съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза, според които пострадалата С. е получила посттравматично стресово разстройство с флуктуиращ ход, което е пряко следствие от преживяното насилие, с директно негативно отражение върху психическото, емоционалното и социалното й състояние, изразяващо се в социална изолация, усещане за несигурност, страх и безпокойство. Извършеното в съдебната фаза допълнително психолого-психиатрично изследване установява, че години след извършване на престъпленията при пострадалата продължава да е налице значителна тревожност, с леко изразени депресивни симптоми, леко снижение на когнитивните процеси, промяна на самооценката в негативна посока и спорадични кошмарни съновидения, т. е. стресовото разстройство е приело хроничен ход с флуктуация на силата на симптомите. Специалистите – психиатър и клиничен психолог приемат, че лечението на пострадалата следва да продължи и понастоящем - медикаментозно и чрез подходяща активна психотерапия, като в противен случай е налице опасност стресовото разстройство да доведе до трайна промяна на личността. Независимо, че физическите болки са отминали, у пострадалата е останал завинаги лошият спомен от случилото се, тя продължава да изпитва душевни терзания при мисълта, че е могла да настъпи смъртта й, както и потиснатост и неудобство от обезобразяването и загрозяването й, които ще я съпътстват през целия й жИ.т. Понесените от гражданския ищец М. С. значителни болки и страдания представляват за нея неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с непозволените увреждания, осъществени от подсъдимия и следва да бъдат обезщетени по справедлИ.ст, съгласно чл.52 от ЗЗД.

Определените от първата инстанция размери на обезщетенията за неимуществени вреди – 80 000 лева за тези от престъплението по чл.131а, предл. 2, вр. чл.131, ал.1, т.5 и т.9, предл. последно, вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК и 100 000 лева за тези от престъплението по чл.131а, предл. 1, вр. чл.131, ал.1, т.5 и т.9, предл. последно, вр. чл.128, ал.2 предл. последно вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, са съответни на реалния обем от действително изживяните от пострадалата М. С. силни физически болки и морални страдания, на понесените множество медицински интервенции и проведеното болнично лечение, на негативните й емоционални преживявания сега и в бъдеще по повод на ужасната трагедия, чиито вредни за психичното й здраве последици ще я придуржават до края на жИ.та й. Отчитайки тези обстоятелства, въззивният съд прие, че присъдените парични обезщетения за претърпените от гражданския ищец М. С. физически болки и душевни страдания вследствие причинените й от подсъдимия телесни повреди са справедливи и не следва да се намаляват.

Правилно съдът е определил началния момент, от който подсъдимият дължи законната лихва за забава върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди: върху сумата 80 000 лева от 28.07.2017 г., когато е било довършено престъплението по чл.131а, предл.2 вр. чл.131, ал.1 от НК, а върху сумата 100 000 лева от 29.07.2017 г., когато е било извършено престъплението по чл.131а, предл. 1, вр. чл.131, ал.1 от НК.

Съблюдавайки нормата на чл.189, ал.3 от НПК, първият съд правилно е осъдил признатия за виновен в извършване на разгледаните престъпления И. Т. да заплати на гражданския ищец М. С. сумата 4000 лева, представляваща направени от нея разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Също правилно подс. Т. е осъден да заплати сумите 5593, 18 лева и 4208, 75 лева, съответно по сметка на ОД на МВР – Бургас и на Окръжен съд - Бургас, представляващи направени от държавата в хода на наказателното производство разноски.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция подс. Т. следва да бъде осъден да заплати на гражданския ищец М. С. сумата 300 лева, представляващи направени от нея разноски във въззивното производство, които изрично се претендират.

Изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК, въззивната инстанция провери изцяло атакувания съдебен акт и установи, че липсват пороците, визирани в чл.335 от НПК, които да са били допуснати по делото от първоинстанционния съд или от органите на досъдебното производство и които да съставляват основания за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

Мотивиран от всичко по-горе изложено, въззивният съд направи извода, че първоинстанционната присъда във всичките й части е законосъобразна, обоснована и справедлива, постановена е при липса на процесуални нарушения, поради което отсъстват регламентирани в НПК недостатъци, които да изискват отменяване или изменяване на съдебния акт. С оглед на това и на основание чл.338 от НПК, атакуваната присъда следва да се потвърди изцяло.

При служебната проверка въззивната инстанция установи, че първостепенният съд е пропуснал да осъди подс. И. Т. да заплати законоустановената държавна такса от 4% върху уважената част на гражданските искове за обезщетения за неимуществени вреди, от чието внася гражданският ищец е освободен. Касае се за държавна такса, която не се дължи по искане на гражданския ищец, нито подлежи на преценка от съдилищата дали се дължи или не, като на основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК / „ За граждански иск по наказателно дело се събира такса 4 на сто върху уважения иск, но не по-малко от 50 лв.“ /, тя се следва по силата на закона. Ето защо, подс. Т. следва да бъде осъден да заплати такава такса в размер на сумата 7 200 лева, представляваща държавна такса върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди. /В този смисъл е решение №65 от 13.02.2023 г. по н. д. №805/2022 г. на Трето нак. отделение на ВКС/.

Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд