Мотиви към Решение № 199 от 3.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2993/2022 г.

Производството е по реда на чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решение за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПОУНВПМАС/. Образувано е във връзка с постъпило искане от В.М.С. – съдия в Районен съд – гр. Арад, Република Румъния, за признаване и изпълнение на съдебно решение на Районен Съд – гр. Арад, Република Румъния за налагане на пробационни мерки на пробационен надзор по отношение на българският гражданин Д. Б. Т., на основание Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции (OB, L 337/102 от 16 декември 2008 г.). Сезиращият орган моли Съда да упражни правомощията си, произтичащи от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, по отношение на българският гражданин Д. Б. Т. – осъден с влязло в законна сила на 03.02.2021 г. решение № 149 от 21.01.2021 г., постановено от Районен Съд – гр. Арад, Република Румъния по дело № 8628/55/2020 г., за извършени от него престъпления по чл. 323 и чл. 335, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) на Република Румъния, на едно общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 (една) година и 4 (четири) месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 2 (две) години, по време на който двугодишен изпитателен срок е определено спрямо осъденият да се изпълняват следните пробационни мерки на пробационен надзор: Да се явява в Пробационната служба в Арад на датите, посочения от нея; Да приема посещения от пробационния служител, определен за надзора му; Да съобщи предварително за смяната на местожителството, адреса, жилището и всяко излизане, което превишава 5 дни, както и за завръщането; Да уведомява за промяната на работното място; Да предоставя информация и документи, които да позволят контрола върху неговите средства за препитание. Въз основа на така постъпилото искане и на основание чл. 16, ал. 1 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС, е образувано настоящото наказателно производство за признаване и изпълнение така постановеното осъдително решение от Районен съд – гр. Арад, Република Румъния, по дело № 8628/55/2020 г., по отношение на българският гражданин Д. Б. Т. от. В съдебно заседание представителят на СГП намира, че са налице предпоставките, визирани в чл. 15, ал. 1, т. 2 от специалния закон за отказ да се признае и изпълни съдебното решение на Районен съд – гр. Арад, Република Румъния, поради липса на данни, че осъденото лице желае да се завърне в Република България и да пребивава трайно на нейна територия. Сочи, че осъденият Т. не пребивава на територията на страната от дълги години, поради което и обективно не биха могли да се изпълнят наложените от Районен съд – гр. Арад, Република Румъния, пробационни мерки спрямо него. Осъденото лице Д. Б. Т., нередовно призован, не се явява, не взема участие в съдебното производство и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото. По отношение на същия производството е по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от НПК. Служебно назначеният защитник на осъденото лице Д. Б. Т. – адв. Г. Г. – от САК, се присъединява към становището на представителя на държавното обвинение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл. 13 и 14 от НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Осъденото лице Д. Б. Т. е роден на •••• г. в гр. Разград, ЕГН – ••••••••••, българин, неженен, с регистриран постоянен и настоящ адрес по местоживеене – гр. Разград, ж.к. ••••. С влязло в законна сила на 03.02.2021 г. решение № 149 от 21.01.2021 г., постановено от Районен Съд – гр. Арад, Република Румъния по дело № 8628/55/2020 г., българският гражданин Д. Б. Т. е осъден за извършени от него престъпления по чл. 323 и чл. 335, ал. 1 от НК на Република Румъния, а именно за това, че на 18.08.2019 г., около 16.19 часа, на ГКПП Надлак ІІ – Чанадпалота, при управление на лек автомобил марка „Опел“, модел „Сигнум“, сребристо – сив на цвят, регистриран в Р България, с рег. № РР •••• ВМ, серия шаси WOLOZCF4861086234, по обществен път на румънска територия, представил пред граничен полицай – българско свидетелство за управление на МПС № 289462796, издадено от българските власти на 03.04.2017 г. и валидност до 03.04.2027 г., за което било установено, че представлява неистински официален документ, както и за това, че управлявал нерегистрирано МПС по обществени пътища в окръг Арад, Република Румъния. С решението, на осъдения Д. Б. Т. е наложено едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за двете престъпления, в размер на 1 (една) година и 4 (четири) месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 2 (две) години, по време на който двугодишен изпитателен срок е определено спрямо осъденият да се изпълняват следните пробационни мерки на пробационен надзор: да се явява в Пробационната служба в Арад на датите, посочения от нея; да приема посещения от пробационния служител, определен за надзора му; да съобщи предварително за смяната на местожителството, адреса, жилището и всяко излизане, което превишава 5 (пет) дни, както и за завръщането; да уведомява за промяната на работното място; да предоставя информация и документи, които да позволят контрола върху неговите средства за препитание. Издаденото спрямо осъденият български гражданин Д. Б. Т. решение от Районен Съд – Арад, Р Румъния, е било изпълнимо след влизането му в сила – на 03.02.2021 г. По делото се установява, че наложените пробационни мерки за пробационен надзор спрямо осъденото лице не са били изпълнени. В хода на образуваното и провело се съдебно производство по настоящото НЧД № 2993/22 г. по описа на СГС, НО, 4 състав, се установи, че осъденото лице няма местоживеене на територията на Р България. По отношение на Т. няма регистрирани актуални трудови договори в страната – последният такъв е прекратен на 12.12.2008 г. Същият е напуснал Р. България на 03.09.2021 г. през ГКПП – Аерогара – Варна и няма данни да се е завръщал в страната. Липсват данни, че желае да се завърне на територията на страната. Т. не е собственик на имота, на който е адресно регистриран, от 2013 г. няма данни осъденото лице да се намира на територията на страната, или да предстои да се завърне на българска територия, за да работи, учи или защото е член на семейство на законно пребиваващо в Република България лице. Изложената фактическа обстановка, Съдът възприе въз основа на приложените по делото писмо от 15.06.2022 г. по дело № 8628/55/2020 г. от В.М.С. – съдия в Районен Съд – гр. Арад, Република Румъния (л. 4 от НЧД № 192/2022 г. по описа на Окръжен съд – Разград); превод на Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции (л. 5 – 16 от НЧД № 192/2022 г. по описа на Окръжен съд – Разград); превод на наказателно решение № 149 от 21.01.2021 г. по дело № 8628/55/2020 г. по описа на Районен Съд – гр. Арад, Република Румъния (л. 17 – 23 от НЧД № 192/2022 г. по описа на Окръжен съд – Разград); справки по отношение на осъденото лице Д. Б. Т. от: НБД „Население“ и от сектор „БДС“ – СДВР (л. 28 – 31, л. 65, л. 103, л. 133 от НЧД № 2993/2022 г. по описа на СГС, НО); ГД „Гранична полиция“ – МВР (л. 33, л. 67, л. 107, л. 139 – 140 от настоящото производство); ГД „Изпълнение на наказанията“ – Министерство на правосъдието (л. 36, л. 72 – 76 и л. 142 от настоящото производство); Национална следствена служба (л. 38, л. 77, л. 110 от настоящото производство) и ат Национален осигурителен институт (л. 40 – 41, л. 79 – 80, л. 104 – 105, 134 – 135 от настоящото производство); докладни записки от извършени проверки на единствения известен адрес по местоживеене на осъденото лице на територията на Р България (л. 10, л. 13, л. 24, л. 59, л. 98, л. 131 от настоящото производство), ведно с приложени към тях писмени сведения от Н.В.Н. (л. 60 и л. 99 от настоящото производство); превод на писмо от делегиран съдия при Районен съд – гр. Арад, Република Румъния от 15.06.2022 г. относно изпълнението на наложените на Д. Т. пробационни мерки за пробационен надзор (л. 162 от НЧД № 2993/2022 г. по описа на СГС); превод на писмо от началника на Пробационна служба – гр. Арад № 11602/SPAR/08.06.2022 г. относно невъзможност за изпълнение на наложените на Д. Т. пробационни мерки за пробационен надзор, ведно с приложения – превод на призовки за първа среща с пробационен служител, с № № 16329/SPAR/30.07.2021 г. и 9756/SPAR/12.05.2022 г., превод на писмо/плик, върнат от Румънски пощи с № № 20568/SPAR/13.10.2021 г., 21022/SPAR/19.10.2021 г. и 10603/SPAR/24.05.2022 г.; писмо до Териториална имиграционна служба – гр. Арад, № 8910/SPAR/29.04.2022 г.; отговор от Териториална имиграционна служба – гр. Арад, вх. № 9747/SPAR/12.05.2022 г. (л. 164 – 165, л. 167, л. 169 – 170, л. 172, л. 174, л. 176, л. 179 – 180, л. 182, л. 183 от НЧД № 2993/2022 г. по описа на СГС); превод на писмо от пробационен служител при Пробационна национална дирекция към Министерство на правосъдието на Република Румъния № 11602/SPAR/08.06.2022 г. относно невъзможност за изпълнение на наложените на Д. Т. пробационни мерки, ведно с ведно с приложения – превод на призовки за първа среща с пробационен служител, с № № 16329/SPAR/30.07.2021 г. и 9756/SPAR/12.05.2022 г., превод на писмо/плик, върнат от Румънски пощи с № № 20568/SPAR/13.10.2021 г., 21022/SPAR/19.10.2021 г. и 10603/SPAR/24.05.2022 г., писмо до Териториална имиграционна служба – гр. Арад, № 8910/SPAR/29.04.2022 г., отговор от Териториална имиграционна служба – гр. Арад, вх. № 9747/SPAR/12.05.2022 г. (л. 185, л. 188, л. 190, л. 192, л. 196, л. 197, л. 199, л. 200 – 201, л. 202 – 203, л. 209 от НЧД № 2993/2022 г. по описа на СГС), които изцяло кредитира с доверие. При така установената фактическа обстановка, СГС в този си състав намери, че са налице предпоставките, визирани в чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС, да откаже да признае и приеме за изпълнение съдебно решение на Районен Съд – гр. Арад, Република Румъния – наказателно решение № 149, постановено от Районен Съд – гр. Арад, Република Румъния на 21.01.2021 г., по дело № 8628/55/2020 г., влязло в законна сила на 03.02.2021 г., с което българският гражданин Д. Б. Т. – роден на •••• г. в гр. Разград, ЕГН – ••••••••••, българин, неженен, с регистриран постоянен и настоящ адрес по местоживеене – гр. Разград, ж.к. •••• – е осъден за извършени от него престъпления по чл. 323 и чл. 335, ал. 1 от НК на Република Румъния, на едно общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 (една) година и 4 (четири) месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 2 (две) години, по време на който двугодишен изпитателен срок е определено спрямо осъденият български гражданин Д. Т. да се изпълняват следните пробационни мерки на пробационен надзор: да се явява в Пробационната служба в Арад на датите, посочения от нея; да приема посещения от пробационния служител, определен за надзора му; да съобщи предварително за смяната на местожителството, адреса, жилището и всяко излизане, което превишава 5 (пет) дни, както и за завръщането; да уведомява за промяната на работното място; да предоставя информация и документи, които да позволят контрола върху неговите средства за препитание. За да се произнесе в тази насока, Съдът съобрази следното: От събраната в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност, безпротиворечиво се установява, че спрямо българският гражданин Д. Т. е постановено съдебно решение по наказателно дело за налагане на пробационни мерки на пробационен надзор – съдебно решение на Районен Съд – гр. Арад, Република Румъния – наказателно решение № 149, постановено от Районен Съд – гр. Арад, Р Румъния, на 21.01.2021 г., по дело № 8628/55/2020 г., влязло в законна сила на 03.02.2021 г., с което Д. Б. Т. е осъден за извършени от него престъпления по чл. 323 и чл. 335, ал.1 от НК на Р Румъния, на едно общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 (една) година и 4 (четири) месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 2 (две) години, по време на който двугодишен изпитателен срок е определено спрямо осъденият да се изпълняват следните пробационни мерки на пробационен надзор: да се явява в Пробационната служба в Арад на датите, посочения от нея; да приема посещения от пробационния служител, определен за надзора му; да съобщи предварително за смяната на местожителството, адреса, жилището и всяко излизане, което превишава 5 (пет) дни, както и за завръщането; да уведомява за промяната на работното място; да предоставя информация и документи, които да позволят контрола върху неговите средства за препитание. Налице е следователно, съдебно решение по наказателно дело за налагане на пробационни мерки на пробационен надзор, постановено в друга държава – членка, на ЕС, по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС, което принципно подлежи на признаване и изпълнение по реда на Глава втора от същия закон. Наложените на засегнатото лице пробационни мерки са от вида, визиран в чл. 4 от специалния закон. Решенията по чл. 2, т. 1 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС, постановени в друга държава – членка на Европейския съюз, се признават и изпълняват на територията на Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления и по българското законодателство, независимо от елементите на състава им по законодателството на издаващата държава (чл. 14, ал. 1 от закона). В този смисъл, окръжният съд не извършва преценка относно правилността и законосъобразността на влезлия в сила акт на съдебен орган на държава – членка на Европейския съюз, а единствено преценява наличието на предпоставките по чл. 14 и сл. от специалния закон. Двойна наказуемост не се изисква за престъпленията, визирани в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32 от закона, ако в издаващата държава те са наказуеми с „лишаване от свобода“ за максимален размер не по-малко от три години или за тях се предвижда мярка, изискваща задържане за максимален срок не по-малко от три години. В конкретния по делото случай, Т. е осъден за престъпление, визирано в чл. 14, ал. 2, т. 23 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС – подправяне на административни документи и търговия с тях, за което в издаващата държава се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за максимален размер не по-малко от три години, поради което и сезираният съдебен състав не изследва въпросът, дали деянието съставлява престъпление и по българското законодателство. Съгласно чл. 14, ал. 3 от закона, Съдът признава решение по чл. 2, т. 1 от закона, когато осъденото лице има местоживеене на територията на Република България и се е върнало, или желае да се върне в страната. В изключителни случаи Съдът може да признае решение по чл. 2, т. 1 от закона и когато осъденото лице има местоживеене или обичайно пребиваване на територията на държава членка, различна от Република България, ако то се намира или ще се премести на територията на Република България, за да работи, учи или защото е член на семейство на законно пребиваващо в Република България лице. Целта на процедурата, регламентирана в Глава втора „Признаване и изпълнение на решения, постановени в друга държава – членка на Европейския съюз“ от ЗПИИСРРПОУНВПМАС, е осигуряване на възможност за признаване на съдебни решения и решения за пробация, постановени в друга държава – членка на Европейския съюз, упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции, предвидени в такова решение, вземане на всякакви последващи решения в тази връзка, както и за изпращане на съдебни решения, постановени в Република България, за признаване и изпълнение в други държави – членки на Европейския съюз. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС, Съдът може да откаже да признае решение по чл. 2, т. 1 и да откаже упражняването на надзор върху пробационни мерки или алтернативни санкции, когато: 1. удостоверението не е представено, е непълно или очевидно не отговаря на решението, и не е било представено, допълнено или поправено в рамките на определен от българския съд разумен срок; 2. осъденото лице няма местоживеене на територията на страната и не желае да се върне в нея; 3. не е налице изключителен случай по чл. 14, ал. 4, дори и да са налице формално предвидените в тази хипотеза основания; 4. изпратеното решение се отнася до мерки или санкции, върху които Република България не е заявила готовност да упражнява надзор; 5. признаването на решението и упражняването на надзор върху пробационните мерки или алтернативните санкции, би било в противоречие с принципа ne bis in idem; 6. решението се отнася до деяния, които не са наказуеми съгласно българското законодателство, с изключение на посочените в чл. 14, ал. 2; 7. изпълнението на определеното с решението наказание е погасено по давност съгласно българското законодателство и деянието е подсъдно на български съд; 8. осъденото лице се ползва с имунитет съгласно българското законодателство, който прави невъзможен надзора върху пробационните мерки или алтернативните санкции; 9. съгласно българското законодателство осъденото лице поради възрастта си не може да бъде наказателноотговорно за деянията, по отношение на които е постановено решението; 10. съгласно удостоверението осъденото лице не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, освен ако удостоверението изрично не съдържа информация за спазване на едно от следните условия съобразно законодателството на издаващата държава: а) лицето е било призовано лично и по този начин е било своевременно уведомено за определената дата и място на съдебния процес, или е било официално информирано за това по друг начин, безспорно доказващ уведомяването за насрочения съдебен процес, както и за възможността за постановяване на решение, ако не се яви; б) след като е било своевременно уведомено за насрочения съдебен процес, лицето е упълномощило защитник или такъв му е бил назначен от съда, и такава защита действително е оказана; в) след като решението е било връчено лично и лицето е било изрично уведомено за правото на обжалване или ново разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт, то изрично е заявило, че не оспорва решението или не е поискало ново разглеждане или обжалване в предвидения срок; 11. решението предвижда медицинско или терапевтично лечение, върху което Република България не може да упражнява надзор в съответствие с действащото българско законодателство; 12. пробационната мярка или алтернативната санкция е с продължителност, по-малка от 6 месеца; 13. решението се отнася за престъпление, което съгласно българското законодателство се счита за извършено изцяло или предимно на територията на Република България. В конкретния по делото случай е налице основанието по чл. 15, ал. 1, т. 2 от закона да се откаже признаването и приемането за изпълнение на решението на Районния съд – гр. Арад, Република Румъния, постановено по отношение на осъденото лица Д. Т.. Действително, установява се, че същият е български гражданин, с последен известен постоянен и настоящ адрес по местоживеене – гр. Разград, ж.к. ••••. Видно от приложените по делото справки от ГД „Гранична полиция“ – МВР и докладни записки от полицейски органи, осъденото лице не пребивава на територията на Р. България. Същият е напуснал пределите на страната на 03.09.2021 г. през ГКПП – Аерогара – Варна и няма данни от тогава да се е завръщал. Осъденото лице не работи на територията на страната – Т. няма регистрирани актуални трудови договори в страната, а последният такъв е прекратен на 12.12.2008 г. От сведенията, снети от Н.В.Н. (л. 60, л. 99 от настоящото производство), се установява, че от далечната 2013 г. осъденият Т. не е собственик на имота, на който е адресно регистриран, находящ се в гр.Разград, ж.к.„••••. В тази връзка, с цел установяване настоящото местоположение на осъденото лице, негови роднини, близки, Съдът указа извършване на пълна полицейска проверка на посочения адрес и снемане на писмени сведения от живущите на този адрес, относно обстоятелството – живее ли осъденият на посочения адрес; ако не живее, имат ли данни къде е настоящото му местопребиваване, съответно телефон за връзка с него, в хода на която проверка, впрочем няколкократно извършена от органите на РУ на МВР – гр. Разглад, е установено, че майката и бащата на осъдения са починали, а други роднини Т. няма, като апартамента, на който той се води адресно регистриран и като постоянен, и като настоящ адрес, от около 10 – 15 години, е собственост на лицето Н.В.Н. и съпругата му, които го закупили от съдия – изпълнител. Установено е, че в ап. 16 н а бл.••••, жк „Орел“ в гр. Разград, действително е живял осъдения Т., но от приблизително 10 години, същият не живее там. Осъществен е контакт със собственика на посочения апартамент – Н.В.Н., който е предоставил писмено сведение, в което е посочил, че той и съпругата му Г.С.Н., са собственици на апартамент № 16, находящ се в гр.Разград, ж.к.••••, който апартамент са придобили още през 2013 година чрез покупка от съдия – изпълнител; знаел е за предишните собственици, включително и за осъдения Д. Б. Т., но никога не са го виждали, като същия е напуснал апартамента още през 2010 година. Лицето Н.В.Н. е дал сведения и относно родителите на осъдения Д. Б. Т., като е посочил, че след тяхната смърт, банка е придобила апартамента от осъдения, както и, че не знае със сигурност къде се намира към момента осъденото лице, чувал е само, че е в чужбина, и други данни за него не може да даде. По делото липсват данни, Д. Б. Т. да желае да се завърне на територията на страната или да му предстои да се завърне на българска територия, за да работи, учи или защото е член на семейство на законно пребиваващо в Република България лице. Налице е, следователно, пречка спрямо същия да се изпълняват пробационни мерки на територията на страната. Предвид изложеното, следва да се приеме, че не са налице визираните в чл. 14, ал. 1 – 4 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС условия за признаване и изпълнение на съдебно решение на Районен Съд – гр. Арад, Република Румъния – наказателно решение № 149, постановено от Районен Съд – гр. Арад, Република Румъния, на 21.01.2021 г., по дело № 8628/55/2020 г., влязло в законна сила на 03.02.2021 г., с което българският гражданин Д. Б. Т. – роден на •••• г. в гр. Разград, ЕГН – ••••••••••, българин, неженен, с регистриран постоянен и настоящ адрес по местоживеене – гр. Разград, ж.к. •••• – е осъден за извършени от него 2 престъпления по чл. 323 и чл. 335, ал. 1 от НК на Република Румъния, на едно общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 (една) година и 4 (четири) месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 2 (две) години, по време на който двугодишен изпитателен срок е определено спрямо осъденият български гражданин Д. Т., да се изпълняват следните пробационни мерки на пробационен надзор: да се явява в Пробационната служба в Арад на датите, посочения от нея; да приема посещения от пробационния служител, определен за надзора му; да съобщи предварително за смяната на местожителството, адреса, жилището и всяко излизане, което превишава 5 дни, както и за завръщането; да уведомява за промяната на работното място; да предоставя информация и документи, които да позволят контрола върху неговите средства за препитание – поради обстоятелството, че осъдения Д. Б. Т. установено няма местоживеене на територията на Р България и не желае да се върне в страната. Така мотивиран, Съдът постанови своето решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.