Решение № 2095 от 26.4.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 7203/2021 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Р. Т. срещу решение 20077994/25.03.2021г. на СРС, 54 с-в по гр.д. 70039/2019г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя в условия на евентуалност искове по чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ срещу М.на о. (главен ответник) и срещу Служба „В.п.“ (евентуален ответник) за заплащане на сумата от 15358, 50 лева – обезщетение при освобождаване от военна служба. Изложени са оплаквания за неправилност на решението и постановяването му при непълнота на доказателствата, породена от липсата на указания от страна на съда, че ищецът следва да доказва оттегляне на подаден от него рапорт за напускане. Счита, че неправилно едва с решението СРС е посочил релевантността на оттегляне на рапорта. Ответника не е доказал основание за извършено прихващане на исковата сума с дължимо от ищеца възстановяване на средства за обучение. Въпросния рапорт бил оставен без последствия със заповед на бригаден генерал Б. Сертов. Основанието за прекратяване на договора било изтичане на срока на договора за кадрова служба и не било налице виновно поведение на ищеца, което да е основание за удържане на разходи за неговото обучение във Военната академия. Правилника за прилагане на ЗОВСРБ предоставял възможност и на двете страни да предложат подписване на споразумение за продължаване срока на договора и не можело да се квалифицира, като виновно (по смисъла на чл. 145, ал. 3 от ЗОВВСРБ) поведение това, че не е подаден рапорт за продължаване на срока от ищеца. Счита за неправилни изводите на СРС относно приложимостта на наредба 11- 1/14.01.2013г. Тя била издадена по прилагането на чл. 260 ЗОВСРБ, а не на чл. 145, ал. 3. Конкретния размер на разходите за обучението му не бил доказан от ответника. Наредбата освен това била отменена от ВАС. Възражение за прихващане не било правено от ответника и съдът нарушил диспозитивното начало. СГС след служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда и в изискуемата форма и реквизити. Решението обаче е недопустимо спрямо главния ответник М.на о. поради липса на пасивна процесуална легитимация да отговаря по предявените искове по следните съображения: Ищецът е заемал офицерска длъжност по договор за кадрова военна служба в Служба „В.п.“. Съгласно трайната практика на ВКС Решение № 128 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1356/2009 г., IV г. о., ГК Решение № 416 от 26.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 271/2012 г., IV г. о., Решение № 11 от 27.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3330/2015 г., IV г. о., ГК Решение № 470 от 28.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3253/2013 г., IV г. о., ГК; надлежен ответник по искове за обезщетения, свързани с изпълнението на военната служба е поделението, разпоредител с бюджетни кредити, в което военнослужещият е назначен от министъра на отбраната. В случая това е евентуалния ответник по делото, който е структура от състава на въоръжените сили на пряко подчинение на министъра на отбраната, но е самостоятелно юридическо лице – разпоредител с бюджетни кредити (Чл. 20 от ЗВП.). Според съдебната практика е приложимо по аналогия правилото на чл. 61, ал. 2 от КТ по чието прилагане е постановено и ТР 1/2010г. на ОСГК на ВКС според което въпросът касае процесуалната легитимация и съответно е свързан с допустимостта на иска. Решението с което искът е отхвърлен по същество срещу МО ще следва да се обезсили, а производството да се прекрати по отношение на МО.. В допустимата му част – по отношение на евентуалния ответник решението е правилно и следва да се потвърди. Съгласно ЗОВСРБ ако в хода на изпълнение на договор за кадрова военна служба военнослужещият започне обучение във Военната академия за придобиване на образователна степен „магистър“ за нуждите на М.на о., той се задължава на първо място да завърши обучението успешно и след това да работи в структура на МО в продължение на 5 години след завършване на обучението (чл. 145, ал.1). Закона предвижда в такива случаи да се сключи допълнително споразумение към договора за военна служба. Такова е било сключено през 2017г. в конкретния случай. От договор за военна служба № СВ- 350 от 18.05.2010г.; допълнително споразумение № ЗСВ- 3418/23.04.201 Зг.. допълнително споразумение № ЗСВ- 6685 от 17.08.2017г„ Заповед № ВП- 6105/14.10.2019г. на директора на Служба „В.п.". Заповед № СФ- 6334/18.10.2019г. на директора на Регионална служба „В.п."- София, кадрова справка на ищеца- л. 55 от делото, се установява, че ищецът в качеството си на военнослужещ към Министерството на отбраната е служил последователно в поделение 36620- София, във военно формирование 28610- София. а към датата на прекратяване на договора за военна служба- в териториалното поделение в гр. София на Служба „В.п.", както и че първоначално договорът бил сключен за 7 години и 5 месеца, а впоследствие удължен с две години, като така като краен срок на действието му била уговорена датата 18.10.2019г.; че същият е прекратен на 18.10.2019г. със Заповед на директора на Служба „В.п." с посочено в тази заповед основание за прекратяването- изтичане на уговорения срок. Не е спорно и постъпването на ищеца през 2017г. във Военната академия „Г. С. Раковски" в гр. София за задочно обучение по специалност „Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво", както и че към датата на преустановяване на договорната обвързаност по договора за военна служба обучението не е било приключено или преустановено на друго основание. Не се спори и относно съдържанието на правоотношението, вкл. относно основанията за възстановяване от обучаемия на разходите за обучението му, уговорени с допълнителното споразумение от 17.08.2017г. Не се спори, че с освобождаването му от военна служба в патримониума на ищеца е възникнало вземане за обезщетение по чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ, равняващо се в случая на 11 месечни брутни възнаграждения и възлизащо на сумата от 24 888.16 лева, както и обстоятелството, че от тази са му преведени 9050.24 лева, а останалите 15 358.50 лева са удържани като разход, свързан с обучението му във Военната академия, в т. ч. сумата от 9111.92 лева- разноски за обучение в задочна форма, както и 6246.58 лева- изплатено възнаграждение за ползван от военнослужещия допълнителен платен годишен отпуск по чл. 197, ал. 3 ЗОВСРБ (за обучение) за периода 2017г.- 2019г. Ищеца с оглед на факта, че е имал висше образование с бакалавърска степен при сключване на договора за военна служба (видно от договора) и на разпоредбите на чл. 4, т. 1 от действащият правилник за устройство и дейността на ВА „Г.С. Раковски“ (действащ и към прекратяване на договора за военна служба и отстраняване от обучение) и на чл. 80, ал. 1 от отменения правилник на академията (действал при приемането на ищеца за обучение) е имал статут на „слушател“. С оглед на чл. 95, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Военна академия "Георги Стойков Раковски" oбн., ДВ, бр. 44 от 4.06.2019 г., в редакцията до изменение ДВ 35/2021г., действала към прекратяване на договора за кадрова служба, следва да се приеме, че задължителна последица от прекратяване на договора за кадрова военна служба (при това независимо от основанието за прекратяване на договора за военна служба) е отстраняването на слушателя от обучение в академията, каквото отстраняване е извършено-тоест неуспешно завършване на академията. Съгласно чл. 145, ал. 3 от ЗОВСРБ при виновно неизпълнение на задължението за успешно завършване на обучението военнослужещият възстановява разходите за обучение. Чл. 145, ал. 3 от ЗОВСРБ тълкуван във връзка с чл. 95 от Правилника на академията и с чл. 65 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ се налага извод, че военнослужещият има задължението не само да завърши обучението, но и във връзка с това да направи всичко необходимо за продължаване на договора му за кадрова военна служба, доколкото неговото прекратяване би довело до отстраняване от академията, включително, като подава рапорт по чл. 66 от Правилника за прилагане на закона. Иначе не би могъл да изпълни задължението си за завършване на академията. Не се твърди да е подавал ищеца рапорт/ искане за продължаване на срока на договора за военна служба. В осъщественото бездействие се състои и вината на военнослужещия. Възстановяването на разходи за обучение по чл. 145, ал. 3 от ЗОВСРБ не е обвързано с основанието на което е прекратен договора за военна служба, а с неуспешно завършване на обучението, в която категория попада и отстраняването от обучение, а то от своя страна също не е обвързано (видно от чл. 95, ал. 1 от Правилника на академията) с конкретно основание за прекратяване на договора за кадрова военна служба и се прилага винаги при прекратен договор за военна служба. Отстраняването е факт установен (заповед на л. 75) и безспорен по делото. Горните разпоредби, уреждащи задължение за възстановяване на средства са установени в обществен интерес, доколкото военнослужещите не заплащат такси и разходи за обучението си във военната академия, а то се осъществява за сметка на бюджета на МО и БА, който е обществен ресурс. С оглед на горното и правилни са изводите на СРС, че е налице основание за възстановяване на разходите за обучение. Неоснователни са оплакванията за неприложимост на Наредба № Н-1/14.01.2013 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от МО, структурите на пряко подчинение на М-ра на Отбраната и Българската армия (БА) обосновани с това, че тя се прилагала само в хипотеза на чл. 260 ЗОВСРБ и освен това била отменена. Отмяната на наредбата е с решение на ВАС влязло в сила на 17.07.2020г.-далеч след прекратяване на договора за военна служба и на обучението на ищеца. Отмяната на подзаконов нормативен акт има действие само занапред и акта е приложим към отношения приключили към неговата отмяна (съгласно разясненията с ТР 2/2014г. на ОСГТК на ВКС). В исковата молба няма възражения срещу самите изчисления (обективирани в неоспорените по делото справки на л.44-46 и л. 61), а само срещу наличието на правно основание за приложимостта на наредбата, по която те са извършени. Това е оспорване на основанието, а не на размера и оплакванията в жалбата в тази насока са несъстоятелни. Не са оспорени представените справки с отговора на исковата молба, съдържащи конкретните изчисления. Наредбата урежда начина на изчисляване на разходи за обучение на военнослужещ в академията като слушател (чл. 3, т. 2, чл. 6 от наредбата)) - именно такова е и обучението на ищеца от което е отстранен. Както се посочи по-горе налице е отстраняване от обучение и съгласно подписаното допълнително споразумение между страните от 2017г именно по реда на тази наредба се изчисляват и разходите за обучение. Неоснователно е оплакването и във връзка с прихващането на сумите. Действително изявление за съдебно прихващане няма от страна на надлежния ответник Служба „В.п.“, но е твърдяно извънсъдебно такова преди процеса, а съгласно разясненията дадени в т. 1 от ТР 1/2020г. на ОСГТК на ВКС. Когато ответникът се позовава на погасителния ефект на изявление за прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме, че способът не се е осъществил, той следва да го разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно прихващане. Съдът зачита правното действие на изявлението, когато правото на прихващане е осъществено в процеса, но и когато то се е осъществило извън процеса. Чл. 298, ал. 4 ГПК не разграничава двете хипотези. Ето защо не е налице въведения с жалбата порок на решението-излизане извън пределите на спора и недопустимост. СГС споделя изводите на СРС за приложимост по аналогия на чл. 260 ЗОВСРБ и за хипотезите по чл. 145 от ЗОВС, тъй като се касае за вземания еднакви по своя характер (разходи за издръжка и обучение), приложима е и ал. 5 на чл. 260, която е и законовото основание за удържане /прихващане на сумите. С оглед на гореизложеното обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. При този изход на делото само въззиваемите ответници имат право на разноски. Същите претендират юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100, 00 лева за всеки ответник, като отчита, че не е налице фактическа сложност на случая, проведено е едно заседание на въззивна инстанция без събиране на нови доказателства. Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в