Решение № 1181 от 10.4.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 10142/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания. Делото е образувано по касационна жалба на М. Х. Е., действаща лично и в качеството на Изпълнителен директор на „Розахим“ АД, [населено място], [улица], чрез адв. Д. Г. Д. от Софийска адвокатска колегия, съдебен адрес в [населено място], п.к. 1408, район Триадица, [улица], ет. 5, срещу Решение № 89 от 17.05.2022г. по АНД № 20224120200132/2022г. по описа на Районен съд-гр. Горна Оряховица, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 552 от 17.02.2022 г. на П. на Д. А. “Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА „ДРВВЗ“), с което на касатора за нарушение по чл. 69, ал. 1, пр. 3 вр. чл.56, ал. 1, т. 9 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) и на основание чл. 8, ал. 2, т. 15 от ЗЗНН, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева. Касаторът оспорва обжалваното решение като неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Излагат се подробни доводи, че дружеството „Розахим" АД не е задължено лице по смисъла на §1, т. 11 от ДР на ЗЗНН във вр. с чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН, нито попада в дефиницията за „икономически оператор“ по смисъла на §1, т. 10 от ДР на ЗЗНН доколкото вносът на въпросния продукт е осъществен от Република Турция, поради което и разпореждането за създаване на запаси за извънредни ситуации от енергийния продукт „ксилол“ е незаконосъобразно. Счита че отношение към спора има образуваното адм. дело № 97/2022г. по описа на АСВТ. За пълнота посочва, че въпреки незаконосъобразността на разпореждането за създаване на военновременни запаси, дружеството е закупило и поддържа предписаното количество бензин от 6, 312 т. От съда се иска да отмени обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което наказателното постановление, издадено от П. на ДА „ДРВВЗ“ да бъде отменено. В съдебно заседание, чрез упълномощения адв. Д., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Намира, че при решаване на спора съдът следва да съобрази постановеното от ВАС решение, с което е потвърден съдебният акт на АСВТ за отмяна на разпореждането на П. на ДА „ДРВВЗ“. Претендира разноски, за които представя списък с разноски. Ответникът по касация - Д. А. “Държавен резерв и военновременни запаси“, [населено място], чрез гл. юрисконсулт Д. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита че като с отмененото разпореждането на председателя на държавната агенция се създава погрешна съдебна практика, която е в противоречие на европейското законодателство - Решение от 30.04.2014 г. по дело С 395/2022 г., според което всички енергийни продукти, попадащи в приложение А на глава 4 от регламента, подлежат на създаване на задължителен запас. Намира, че след като дружеството е декларирало продукта под код 2770300 и този продукт е подлежал на митнически контрол, то отговаря и попада в задълженията на дружеството да създаде този запас. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представителят на ВТОП дава становище за основателност на касационната жалба. Счита че с оглед отмяната на Разпореждането за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-166/29.04.2021 г. на заместник - председателя на ДА „ДРВВЗ“ с влязлото в сила решение по АД № 97/2022 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, административнонаказателната отговорност на касатора за неизпълнение на това разпореждане е била ангажирана без основание. По тези съображения намира, че решението на ГОРС, като и потвърденото с него наказателно постановление, следва да бъдат отменени. Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. Въззивният съд е установил следната фактическата обстановка по делото: Във връзка с Констативен протокол №40-07-1203/07.04.2021г., с Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-166/29.04.2021 г. на заместник - председателя на ДА „ДРВВЗ“ (т.1), дружеството „Розахим“ АД, гр. Г.Оряховица, представлявано от изпълнителния директор М. Х. Е., е определено да поддържа определени нива на запаси за извънредни ситуации - 6, 312 тона автомобилен бензин, които да създаде и вложи до 01.07.2021 г. и да съхранява до 30.06.2022 г. Разпореждането е било връчено на дружеството на 05.05.2021 г. Последвали са редица от проверки от служители на ТД "Държавен резерв" – В. Търново за изпълнение на задължението на „Розахим“ АД за създаване на определените му нива ЗИС, при които е констатирано, че задължението не е изпълнено и в тази връзка са издадени редица задължителни предписания с посочен отговорник изп. директор на дружеството. Такава проверка е извършена на 20.10.2021 г., за която е съставен Констативен протокол №40-07-3289/20.10.2021 г. със задължителни предписания към дружеството да осигури определения запас от 6, 312 тона автомобилен бензин в срок до 19.11.2021г. На 23.11.2021г. е последвала нова проверка, при която било констатирано, че не са извършени никакви дейности по изпълнение на задължителното предписание, дадено с Констативен протокол от 20.10.2021 г. За установеното е съставен Констативен протокол № 40-07-3707/23.11.2021г. С този КП от 23.11.2021г. отново е дадено предписание към „Розахим“ АД, в качеството му на задължено лице, чрез изпълнителния директор М. Е., да създаде и вложи в складове, регистрирани по реда на чл. 38 от ЗЗНН, определения в т. 1 от Разпореждане Р-12-166/29.04.2021 г. на ДА „ДРВВЗ" запас за извънредни ситуации от 6, 312 тона автомобилен бензин със срок за изпълнение до 23.12.2021 г. Този КП е връчен на 23.11.2021 г. На 10.01.2022г. от нарочна комисия, включваща служители на ТД „Държавен резерв" -Велико Търново, назначена със Заповед № РД-10-3/07.01.2022 г. на Директора на ТД „Държавен резерв" -Велико Търново, в присъствието на изп.директор на „Розахим“ АД, е извършена проверка на място на адреса по седалище и управление на дружеството за изпълнението на така дадените задължителни предписания с Констативен протокол № 40-07-3707/23.11.2021 г., при която е констатирано, че същото не е изпълнено. За установеното е съставен Констативен протокол № 40-07-112/10.01.2022г., въз основа на който против М. Х. Е., в качеството й на изпълнителен директор на „Розахим“ АД и отговорник за изпълнението на задължително предписание, дадено в Констативен протокол № 40-07-3707/23.11.2021 г., е съставен АУАН № 1/10.01.2022 г. от Началник сектор „КРЗ" в отдел „УСБКРЗ" към ТД „ДР" - [населено място], в присъствието на свидетелите К. С. И. и Б. М. М. (служители в ТД „ДР" - [населено място]), присъствали при проверката и установяване на нарушението. За дата на нарушението е посочена 24.12.2021г. /денят, следващ крайния срок за изпълнение на предписанието/. АУАН е предявен на нарушителя на същия ден и подписан с възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са направени писмени възражения срещу акта. Изготвени са докладни записки от 27.01.2022г. и 04.02.2022г. до председателя на ДА „ДРВВЗ“. Последвало е издаването на НП № 552/17.02.2022г. от П. на ДА „ДРВВЗ“, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на М. Х. Е. - изпълнителен директор на „Розахим“ АД, за нарушение по чл. 69, ал. 1, пр. 3, във вр. с чл. 56, ал. 1, т. 9 от ЗЗНН като на основание чл. 8, ал. 2, т. 15 от ЗЗНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева. НП е връчено по пощата на 21.02.2022 г. и е оспорено в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН пред Горнооряховския районен съд. С обжалваното решение ГОРС е потвърдил наказателното постановление като законосъобразно, като е намерил, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява от обективна и субективна страна деянието, изразяващо се в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, дадено с КП от 23.11.2021г. Установил и, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, отговарят на изискванията за форма и съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. ГОРС е приел за неотносими към производството по обжалване на НП възраженията на жалбоподателя за липса на качеството задължено лице по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН, във вр. с чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН спрямо „Розахим" АД и твърденията за незаконосъобразност на Разпореждането № Р-12-166/29.04.2021г., предмет на друго съдебно производство. РС се е позовал и на чл. 8, ал. 3, изр. второ от ЗЗНН. Прието е, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. При преценката на законосъобразността на наложеното административно наказанието съдът преценил, че същото не е съобразено с действителната тежест на нарушението и точното съотношение между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, но поради липса на правомощие за изменение в посока увеличение на размера, ГОРС е потвърдил изцяло НП. Като е стигнал до този извод въззивният съд е постановил правилен съдебен акт. Касационната инстанция възприема изводите на районния съд, че АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи, разполагащи с материална и териториална компетентност, съгласно чл. 74, ал. 2 от ЗЗНН. При издаване на НП не са допуснати съществени нарушения, които да водят до неговата отмяна. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на издаденото НП. РС е обсъдил всички доказателства поотделно в тяхната съвкупност, правилно е установил фактическата обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи, за което е изложил обосновани мотиви. Правилно е приложен материалния закон. Деянието е съставомерно и правилно [жк], за съответстващи на доказателствата по делото и на приложимото право. Районният съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е достигал до правилни изводи, като касационният състав споделя изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК следва да се препрати към тях. Неоснователно се поддържа наличието на отменително основание по чл. 348, ал. ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН – нарушение на закона във връзка с влязло в законна сила на 31.01.2025г. Решение № 753/31.01.2025г. по КАД № 7695/2022г. по описа на Върховния административен съд, оставящо в сила Решение №200/15.07.2022г. по АД №97/2022г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което по жалба на „Розахим“ АД е отменено разпореждането за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-166/29.04.2021 г. на заместник - председателя на ДА „ДРВВЗ“. Въпросното решение на ВАС е приложено на л. 116-118 от делото. Резултата от производството по адм. дело № 97/2022г. по описа на АСВТ не засяга пряко оспорването на процесното наказателно постановление. Страна по същото е „Розахим“ АД, докато настоящото производство касае глоба на М. Х. Е. в качеството на Изпълнителен директор на „Розахим“ АД. Решаващият мотив в случая е наличието на влязло в сила предписание по чл. 56, ал. 1, т. 9 от ЗЗНН, което не е изпълнено от отговорното лице в дадения от контролния орган срок. Субект на нарушението по аргумент от чл. 69, ал. 1, пр. 3 от ЗЗНН е всеки, „който не изпълни задължителни предписания на служителите по чл. 55, ал. 4 и 5“ и съобразно вида на предвиденото в санкционната норма административно наказание – глоба, това е конкретно физическо лице. В случая – отговорникът по предписанието, комуто е вменено неговото изпълнение, е М. Е.. Не е спорно, че към проверката предписанието не е изпълнено, а причината за неизпълнение е без значение. Деянието несъмнено изпълнява състава на чл. 69, ал. 1, пр. 3 от ЗЗНН и всички съображение относно качеството на „Розахим“ АД като задължено лице по чл. 38 от ЗЗНН и по §1, т. 11 от ДР на ЗЗНН, вр. чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН, стабилитета и изпълнението на разпореждането за създаване и съхраняване на запас, както и доставчиците и естеството и вида на внасяния от дружеството продукт, са без значение. В административнонаказателното производство за нарушение на чл. 69, ал. 1, пр. 3 от ЗЗНН съдът не обсъжда валидността и законосъобразността на предписанията и разпорежданията, а изследва само факта на неизпълнение на предписанията. Действително разпореждането за създаване и съхранение на запас е било предмет на висящ съдебен спор, поради което делото е било спряно. Настоящият състав обаче следва да вземе предвид, че на основание чл. 8, ал. 3 от ЗЗНН жалба, подадена срещу този вид актове, не спира изпълнението им. Тоест разпореждането за създаване на запаси за извънредни ситуации е подлежало на предварително изпълнение по силата на закона и липсват данни да е поискано спирането му по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК. Поддържаните от касатора оплаквания касаят законосъобразността на неизпълненото предписание и на разпореждането за създаване на запас. На следващо място, от значение е позицията по КН, на която е деклариран процесния продукт от „Розахим“ АД, отнесена към изброените продукти в Приложение А, точка 3.4.24 „Други продукти“ от Регламент (ЕО) № 1099/2008. В тази връзка влязлото в сила Решение № 753/31.01.2025г. по КАД № 7695/2022г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила Решение №200/15.07.2022г. по АД №97/2022г. по описа на Административен съд - Велико Търново за отмяна на Разпореждането за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-166/29.04.2021 г. на заместник - председателя на ДА „ДРВВЗ“ не влече автоматично незаконосъобразност на процесното НП. При наличието на допуснато предварително изпълнение на разпореждането и деклариране от самото дружество на процесния продукт, за „Розахим“ АД с изпълнителен директор М. Х. Е. е възникнало задължение по чл. 17, ал. 1 от ЗЗНН да създава и поддържа определените нива на ЗИС. Отмяната с влязло в сила решение на ВАС има действие занапред, а не с обратна сила. От отмяната на разпореждането за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-166/29.04.2021 г. на заместник - председателя на ДА „ДРВВЗ“ могат да се претендират вреди по реда на чл. 203 и сл. от АПК, като се вземат предвид фактите поискано ли е спиране на изпълнението му и кога е било изпълнено (закупено и поддържано на склад от „Розахим“ АД предписаното количество автомобилен бензин). Настоящият състав намира, че определеният в обжалваното НП размер на административното наказание се явява адекватна санкционна мярка, съобразена с обществената опасност на деянието и смекчаващите и отегчаващи обстоятелства. Със ЗЗНН се уреждат обществените отношения, свързани със създаване, съхраняване, обновяване, ползване и възстановяване на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и целеви запаси от нефтопродукти, както и се въвеждат необходимите процедури за преодоляване на евентуален сериозен недостиг – чл. 1, ал. 1 от ЗЗНН. Целта е да се осигури снабдяването с течни горива в случаи на затрудняване на доставките или значимо прекъсване снабдяването с нефт и нефтопродукти в страната, в другите държави-членки на ЕС и/или съгласно решение на Международната агенция по енергетика за отпускането на запаси – чл. 1, ал. 2 от ЗЗНН. Спазването на правилата за поведение по ЗЗНН е в тясна връзка с ангажиментите на Република България по Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14.09.2009 г. за налагане на задължени на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти. Регулираните с този закон отношения засягат особено важни държавни и обществени интереси и касаят извънредни ситуации. На последно място следва да бъде съобразено решението по дело С-395/2022 според което членове 3 и 8 от Директива 2009/119, изменена с Директива за изпълнение 2018/1581, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство, съгласно което може да бъде наложено задължение за създаване и поддържане на запаси за извънредни ситуации на икономически оператор, който е извършвал внос на енергийни продукти, включени в глава 3.4 от приложение A към Регламент №o1099/2008, изменен с Регламент 2019/2146. Разпоредбите на Директива 2009/119, изменена с Директива за изпълнение 2018/1581, във връзка с членове 16 и 17 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат положение, при което вносът, осъществен от даден икономически оператор на енергийни продукти, включени в една категория продукти по глава 3.4 от приложение A към Регламент №o1099/2008, изменен с Регламент 2019/2146, поражда задължение за този оператор да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации с енергиен продукт, който принадлежи към друга категория продукти по тази глава, дори когато продуктът не се използва в икономическата дейност на посочения оператор и не е свързан нея, а това задължение представлява значителна финансова тежест за него, при условие че посоченото задължение е пропорционално. В заключение касационният състав намира, че оплакванията, така както са формулирани и изложени в касационната жалба на М. Е., са неоснователни, защото не се оправдават фактически и от гледище на закона. Съобразно горното, касационната жалба е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав