Решение № 205 от 22.5.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 266/2023 г.

Производство по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е въз основа на жалба, подадена на 15.05.2023 год. от „РКС – Агроцентър“ ЕООД, против отказ № 20210830102227-2/09.05.2023 год. на Агенция по вписванията. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания отказ като незаконосъобразен и да постанови обявяване на Годишния финансов отчет на кооперативното предприятие за 2020 година, ведно с доклад за дейността. Жалбата е окомплектована с преписката, водена пред Агенция по вписванията, по повод на която е постановен обжалвания акт. Съдът, след като разгледа жалбата и приложените доказателства, намери за установено следното: Съгласно чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ отказът на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията подлежи на обжалване в седмодневен срок от връчването му на търговеца. Отказът е постановен на 09.05.2023 год., а жалбата, видно от входящия й номер, е постъпила шест дни по-късно - на 15.05.2023 год. Ето защо, следва да се приеме, че жалбата е постъпила в рамките на законовия седмодневен срок. Подписана е от Л. Ф., ••• на дружеството. Подадена е при наличие на правен интерес от оспорване на негативния за заявителя акт на длъжностното лице. Поради това следва да се пристъпи към разглеждане на жалбата по същество. От данните по делото е видно, че на 30.08.2021 год. в ТС – Пловдив на Агенцията по вписванията е постъпило заявление образец Г2 за обявяване на ГФО за 2020 г. на „РКС – Агроцентър“ ЕООД. По това заявление са дадени указания повече от година по-късно, на 03.05.2023 год. Те са за представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса, съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. След като указанията не са изпълнени, е постановен оспорвания отказ. Същият е основан на констатацията на длъжностното лице за липсата на доказателства за заплатена държавна такса. Безспорно е, че доказателства за внасяне на държавна такса по сметка на АВ не са били представени от заявителя. Повдигнатият от жалбоподателя правен въпрос е дали такава такса е дължима. В тази връзка съдът отчете следното: „РКС – Агроцентър“ е еднолично дружество с ограничена отговорност, учредено въз основа на решение на ОС – Пловдив по фирмено дело от 2002 год. и пререгистрирано в Търговския регистър през 2008 год. Едноличен собственик на капитала му е Кооперация „Районен кооперативен съюз – Пловдив“, ЕИК 000471753. При учредяването на дружеството е представено решение на Общото събрание на Кооперация „Районен кооперативен съюз – Пловдив“ от 18.12.2002 год. за учредяването на дружеството като кооперативно предприятие /чл. 52, ал. 2 ЗК/. Според чл. 52, ал. 1 от ЗК всяка кооперация може да създава кооперативни предприятия. В чл. 53, ал. 1 ЗК е посочено, че кооперативното предприятие е еднолично дружество с ограничена отговорност или ЕАД. Нормата на ал. 4 на чл. 53 препраща към чл. 35 от ЗК, като сочи, че за кооперативните предприятия се прилага чл. 35 ЗК. От своя страна чл. 35 ЗК предвижда, че кооперациите и кооперативните съюзи са освобождават от всякакви такси във връзка с тяхното учредяване, преустройство, прекратяване и ликвидация. Несъмнено е, че жалбоподателят, чийто едноличен собственик на капитала е кооперация, по правната си природа е кооперативно предприятие по см. на чл. 52 и чл. 53 ЗК. Поради това към него е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 4, вр. чл. 35 ЗК, предвиждаща освобождаване от всякакви държавни такси във връзка с тяхното учредяване, преустройство /вкл. промяна в обстоятелства, подлежащи на вписване в търговския регистър/, прекратяване и ликвидация. Наред с това, съгласно чл. 5, б. "к" от ЗДТ се освобождават от заплащане на държавни такси всички документи и книжа по "учредяване, регистрация и други промени на кооперации". Изброяването в тази норма на освободените от държавна такса действия не е ограничително, а напротив, употребеният в текста израз "и други промени" следва да се тълкува разширително, като проявление на приетата от законодателя политика за финансово облекчаване дейността на кооперациите и дава основание да се приеме, че кооперациите, кооперативните съюзи и кооперативнит епредприятия са освободени от държавна такса както за вписване на първоначалната им регистрация, така и за вписване на каквито и да било други промени и обявяване на актове в Търговския регистър, касаещи кооперация. Не би могло да се изисква в посочената разпоредба на ЗДТ да е упоменато и обявяването на ГФО, след като редакцията на текста на чл. 35 ЗК е от 1999 г., а изискването на обявяване на ГФО е въведено далеч след това с нормата на чл. 40 ЗСч. според изменението му, влязло в сила от 01.01.2007 г. Пак разширително следва да се тълкува и нормата на чл. 35 от Закона за кооперациите, в която няма изрично посочено освобождаване на кооперациите от държавна такса при обявяване на техен ГФО, но по вече посочения аргумент за политиката на законодателя относно финансово облекчаване дейността на кооперациите следва да се приеме, че освобождаването на кооперациите и кооперативнит епредприятия от заплащане на държавна такса обхваща и случаите на обявяване на техни актове в ТР. С оглед на тези съображения съдът счита, че държавна такса по подаденото от кооперативното предприятие заявление за обявяване на годишния му финансов отчет не се дължи и длъжностното лице по регистрация незаконосъобразно е изискало представянето на документ за внасянето на такава такса, респективно-доказателство за заплащането й. Освен това, както акцентира и жалбоподателят в жалбата си, според новата разпоредба на чл. 12, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ, в сила от 01.01.2022 год., държавна такса за обявяване на актовете по чл. 6, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ не се дължи. Сред актовете по чл. 6, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ са и актовете по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч., а именно годишните финансови отчети на всички търговци по см. на ТЗ, какъвто несъмнено е и ЕООД. Факт е, че към момента на подаването на заявлението цитираната норма не е влязла в сила. Но към датата на даването на указанията и произнасянето на отказа тази норма е влязла в сила и е следвало да се приложи от длъжностното лице. Поради горното се налага извод, че обжалваният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като АВ бъде задължена да извърши исканото обявяване на документи – ГФО на „РКС – Агроцентър“ ЕООД за 2020 г., ведно с доклад за дейността на дружеството за 2020 год. Мотивиран от горното съдът