Решение № 20512 от 18.10.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 7192/2024 г.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2661 от 05.06.2024 г., постановено от Софийския районен съд по НАХД № 2052/2024 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. Производството e по чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. С Решение № 2661 от 05.06.2024 г., постановено по НАХД № 2052/2024 г., Софийският районен съд е отменил Наказателно постановление /НП/ № 741701-F715407/01.12.2023 г., издадено от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с което на основание чл.53 и чл.83 от ЗАНН и чл.108, ал.1 от Закона за хазарта /ЗХ/, на "Палмс меркюр казино" АД със седалище в [населено място] и адрес на управление [улица], ЕИК по Булстат: [ЕИК], е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.14, ал.6 във вр.с чл.16, ал.1 от Наредбата за общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри, приета с ПМС № 35 от 03.02.2021 г. Недоволен от така постановеното решение е останал наказващият орган, който с касационна жалба, подадена в срок чрез пълномощника си юк.И., обжалва същото. В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното решение. Касаторът отрича приетата от Съда неконкретност при описание на нарушението по ЗХ, като настоява, че същото е немаловажно, а при издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения. От Съда се иска да отмени касирания съдебен акт и да потвърди оспореното наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът чрез юк.И. поддържа касационната жалба, моли за отмяна на съдебния акт и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Палмс меркюр казино" АД, я оспорва в представения писмен отговор, в който взема становище за правилност на постановеното съдебно решение. Не претендира разноски. Представителят на СГП дава заключение за основателност на касационната жалба. Административен съд - София град, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение във връзка с направените от касатора оплаквания, намери следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощено лице, при наличието на правен интерес от обжалване на съдебното решение, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното наказателно постановление "Палмс меркюр казино" АД е санкционирано за нарушение, което се изразява в това, че при направена проверка от служители на НАП на 19.05.2023 г. в 13: 10 ч, в игрална зала за организиране на хазартни игри, находяща се в [населено място], [улица], МС „О.“, стопанисвана от ответното по касация дружество, е установен дневен отчет № 47 за 16.02.2021 г. за игрални автомати в игрална зала, който не е подписан от крупие. Проверката е документирана с П. cep.АА, № 0016752/19.05.2023 г. Прието е, че с горното ответникът по касация е осъществил нарушение на чл.14, ал.6 във вр.с чл.16, ал.1 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ. Постановлението е издадено въз основа на АУАН № F715407/12.07.2023 г., съставен от инспектор по приходите при наказващия орган. Обективираните в акта констатации се свеждат до това, че при направена проверка от служители на НАП на 19.05.2023 г. в 13: 10 ч, в игрална зала за организиране на хазартни игри, находяща се в [населено място], [улица], МС "О.", стопанисвана от "Палмс меркюр казино" АД, е установен дневен отчет № 167 за 16.02.2021 г. за игрални автомати в игрална зала, който не е подписан от крупие. Прието е, че с горното ответникът по касация е осъществил нарушение на чл.14, ал.6 във вр.с чл.16, ал.1 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ. За да отмени горепосоченото НП, районният съд е приел, че при издаване на НП е допуснато нарушение, изразяващо се в липса на интегритет между описанието на нарушението в акта и в НП. Направил е извод, че това е нарушило правото на санкционирания да бъде поставен в известност какво нарушение му се вменява. Наред с това съдът е изтъкнал, че нито в АУАН, нито в НП фигурира дата на извършване на твърдяното нарушение, като е налице непълно, неточно и неясно описание на фактическата обстановка Решението е правилно. Според чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, както в акта, така и в НП трябва да се съдържа описание на нарушението - дата и място, където е извършено, както и обстоятелствата, при които е извършено. Законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква да има пълно съответствие между словесното описание в съставения акт и впоследствие, в издаденото въз основа на същия наказателно постановление. Правилна е констатацията на СРС, че в АУАН се твърди нарушението да се изразява в неподписан от крупие дневен отчет № 167 за 16.06.2021 г., докато в НП се фиксира неподписан от крупие дневен отчет № 47 за 16.02.2021 г. В спорното постановление фигурира фактология по случая, различна от приетата от актосъставителя. С основание Съдът е изтъкнал, че това несъответствие е довело до невъзможност санкционираното лице да бъде поставено в известност какво нарушение, за кой именно дневен отчет, му се вменява извършено административно нарушение. Безспорно разминаването е нарушило правото на защита на административно-привлеченото лице по фактите на нарушението. Това несъответствие е достатъчно за извеждане на извод за незаконосъобразност на издаденото постановление и да обоснове неговата отмяна. В. е и вторият отменителен довод на районния съд. Анализът на вписания в АУАН и в НП текст налага да се приеме, че по никакъв начин не става ясно на коя дата е извършено нарушението. Описано като "установен дневен отчет № 167/47 за 16.02.2021 г. за игрални автомати в игрална зала, който не е подписан от крупие", описанието на нарушението на дава задоволителен отговор на въпроса на коя дата, очевидно предшестваща датата на проверката, е извършено деянието, квалифицирано като административно нарушение. Този порок е съществен, защото е в пряка връзка с изискванията по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, разгледани по-горе. Освен това от датата на нарушението се извежда извод за спазване или не на правилата по чл.34 от закона относно давностните срокове за ангажиране отговорността на лицето. На практика това непосочване прави невъзможен съдебния контрол за спазване на всички описани по-горе изисквания. Описаното дотук обосновава извода, че обжалваното постановление е незаконосъобразно. Като е достигнал до същия извод и го е отменил, СРС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2661 от 05.06.2024 г., постановено от Софийския районен съд по НАХД № 2052/2024 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. Р Е Ш И: