Решение № 2348 от 9.12.2024 г. на Административен съд - Добрич по дело № 530/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Н. М., гражданка на Украйна, [ЛНЧ], в качеството ѝ на майка и законен представител на Н. А. Т., роден на [дата]., и Д. В. С., роден на [дата]., чрез адв. М. В., срещу Заповед № ЗСПД/Д-ТХ-В/1125 от 02.10.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Балчик, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за 2 деца на основание чл. 10, ал. 5 и ал. 6, във връзка с чл. 10а, ал. 1, ал. 5 и ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПД, въз основа на подадено Заявление – декларация с вх. № ЗСПД/Д-ТХ-В/1125/ 25.09.2024 г. Жалбоподателката, чрез пълномощника си, адв. М. В., настоява, че оспореното Решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, процесуалните правила и с целта на закона. Позовава се на Конвенцията на ООН за правата на детето (Конвенцията) и на Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица (Директивата) и на чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България. Иска отмяна на обжалваната Заповед и връщане на преписката за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Моли за присъждане на разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, не се представлява. Процесуалният ѝ представител, адв. М. В., представя Становище с вх. № 3851/ 28.11.2024 г. (л. 39), с което поддържа жалбата и излага подробни съображения за нейната основателност. Прилага списък за разноските и претендира такива за държавна такса и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като представя в тази връзка декларация за семейно и имотно състояние на Н. М.. Ответникът, в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява. С вх. № 3850 от 28.11.2024 г. представя Писмен отговор (л. 53), чрез процесуалния си представител, ст. юрисконсулт А. В., редовно упълномощен, който оспорва жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендираното от адв. В. адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лв. (хиляда лева). Съдът, след като обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Н. П. М. е гражданка на Република Украйна с предоставена временна закрила в Република България по чл. 39 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Спор по този въпрос не е повдигнат. На 25.09.2024 г. г-жа Медарова е подала до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Б. З.-декларация за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД за синовете си Н. А. Т., роден на [дата]., записан в 4 клас, и Д. В. С., роден на [дата]., записан в първи клас. В Заявлението е посочено, че е гражданка на Украйна, омъжена е, като едното ѝ дете е с украинско, а другото с руско гражданство. Върху Заявлението, на 02.10.2024 г. е записано от социалния работник, че г-жа Медарова не отговаря на условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, като са изложени мотиви, че тя и децата ѝ са с предоставен статут на чужденци с временна закрила, поради което предлага да бъде постановен отказ по Заявлението (л. 16). На същата дата е извършен предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа. Според Листа за извършен предварителен контрол (л. 18), Заявлението с направеното искане съответства на нормативната уредба, като са спазени нормативно регламентираните срокове. В резултат, на 02.10.2024 г., е издадена Заповед № ЗСПД/Д-ТХ-В/1125/, с която на Н. М. е отказано отпускане на еднократна помощ за 2 деца по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД. Заповедта е връчена на 04.10.2024 г. Жалбата е подадена чрез административния орган на 18.10.2024 г. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес от оспорването на конкретния акт, срещу акт, подлежащ на оспорване, чрез нарочно упълномощен за целта адвокат, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните: Жалбата е насочена срещу отказ за отпускане на семейна помощ за деца, обективиран в процесната Заповед, която на основание чл. 10, ал. 6 от ЗСПД подлежи на обжалване по реда на АПК. Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразяване с целта на закона. Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган. Съобразно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД, във връзка с чл. 10, ал. 5 от с.з., отпускането на семейни помощи за деца или отказът за отпускането им се извършва със заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице. Процесният административен акт е издаден от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Балчик в рамките на предоставените му правомощия. При издаването на Заповедта е спазена изискуемата от закона форма, като изложените фактически и правни основания позволяват проверка на материалната ѝ законосъобразност. В хода на административното производство по издаване на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения. Заповедта е издадена обаче в противоречие с материалния закон: Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Децата на жалбоподателката са записани съответно в четвърти и първи клас на училище в [населено място] (л. 25 – 26) през учебната 2024/2025 г., живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. По тези обстоятелства спор по делото няма. Спорен е въпросът относно приложението на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, като според административния орган, жалбоподателката няма право на семейни помощи за деца, тъй като е гражданин на Украйна, а сключеният между България и Украйна международен договор за социално подпомагане, ратифициран със Закон, приет от 39-о Народно събрание на 28.11.2001 г., не включва предоставянето на семейни помощи за деца по реда на ЗСПД. Изводите на административния орган са неправилни. Вярно е, че съгласно чл. 3, т. 5 от ЗСПД право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна, а цитираният по – горе договор не включва предоставянето на семейни помощи за деца. Съгласно чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците обаче чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, но пък според чл. 2, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане правото включва само социалните помощи по този закон. Последното не означава автоматично, че жалбоподателката няма право на заявената от нея еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за две деца. Това е така, защото последната редакция на чл. 3 от ЗСПД е публикувана в ДВ, бр. 69 от 2004 г., а правото на социално подпомагане по чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ на чужденците с предоставена временна закрила е въведено през 2007 г. (ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм. ДВ, бр. 32/2022 г., в сила от 26.04.2022г). С оглед на това, предвид правилото Lex posterior derogat legi priori, т.е. по-новият закон отменя по-стария, следва да се съобрази нормата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ и да се приложи към процесния случай. Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от КРБ е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане. С разпоредбата на чл. 26, ал. 2 КРБ е разписано, че чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права по Конституцията, с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство, каквото изискване в случая не е налице. Основателно е позоваването на процесуалния представител на жалбоподателката, адв. В., на Конвенцията за правата на детето, ратифицирана през 1991 г., която съобразно нормата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното ни право и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които ѝ противоречат. Според чл. 2 от Конвенцията държавите - страни по същата зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. Съгласно чл. 3, § 1 от Конвенцията, висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. В текста на § 2 е уредено, че държавите, страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки. Правото на жизнен стандарт е едно от основните права, признати от Конвенцията. Според чл. 27, § 1 от нея държавите, страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а съгласно § 3 държавите, страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда, предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Горното обосновава извода, че Заповедта е в противоречие с КРБ и Конвенцията за правата на детето, като съобразно чл. 5, ал. 4 от КРБ, Конвенцията има пряко приложение относно правото на образование и социалното право. Оспореният акт е в противоречие и с Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, която предвижда в чл. 13, т. 2, че държавите -членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила. Такива разпоредби в българското законодателство се съдържат именно в ЗСПД. В същото време § 76 от ДР на ЗУБ посочва, че ЗУБ въвежда изискванията на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила и изискванията на Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (OB, L 180/96 от 29 юни 2013 г.). Административният орган е следвало да съобрази, че чл. 29, § 1 от Директива 2011/95/ЕС предвижда, че по отношение на социалното подпомагане условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставена международна закрила, се определят съобразно националното право, но съгласно § 2 на разпоредбата възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице. Предоставянето на семейните помощи за деца следва да се разглежда именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход, както е разписано и в т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС. Разпоредбата на чл. 39 се намира в Раздел III.Права и задължения на чужденците, получили закрила, като съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗУБ чужденецът се уведомява за правата и задълженията, произтичащи от предоставената му международна закрила, на разбираем за него език. Според систематичното място на чл. 39 предоставената временна закрила на жалбоподателката и детето ù по силата на чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗУБ по своята същност представлява международна закрила, поради което задължава всички власти, органи и институции да признават правата и задълженията им, както на българските граждани и да съобразяват всички законни последици от предоставянето на такъв вид закрила. Освен това, основателно е възражението в жалбата, че е недопустимо чужденците с временна закрила да се третират по – неблагоприятно от тези с международна закрила. Семейните помощи за деца по ЗСПД са особен вид социални помощи по смисъла на чл. 47, ал. 1 от КРБ, които се финансират от държавния бюджет, съгласно чл. 5 от ЗСПД (Решение № 2 от 2006 г. по к. д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд на РБ). Те се предоставят с оглед разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД, съответно да служи за постигане на най - доброто за децата в съответствие с принципа по чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето. С оглед изложеното, децата, ползващи се с временна закрила, не могат да се третират по-неблагоприятно от останалите деца, граждани на Р България, чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Р България, чужденци, на които е предоставено убежище, чужденци на които е предоставена временна закрила, лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. Семейните помощи са сред основните помощи, гарантиращи правото на децата на жизнен стандарт в съответствие с техните висши интереси, поради което семействата им и/или лицата, полагащи грижи за тях, не могат да бъдат изключени от кръга на правоимащите по чл. 3, т. 5 от ЗСПД. Ограниченията, уредени в чл. 3, т. 5 от ЗСПД, са в противоречие с КРБ и Конвенцията, както и с цитираните директиви, поради което и на основание чл. 5, ал. 1 и ал. 4 от КРБ и принципа на примата на ПЕС, не следва да се прилагат. Предвид горното оспорената Заповед е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена, а преписката, върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение. При този резултат и изрично стореното в тази насока искане се следват разноски на жалбоподателката, състоящи се в 10.00 лв. за държавна такса. Процесуалният представител на жалбоподателката претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лв. в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице. По делото е приложена декларация, от която се установява материалното състояние на жалбоподателката, т.е. налице са предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Настоящият състав намира, предвид стореното от ответника възражение за прекомерност и разпоредбата на чл. 63, ал. 18 от ЗДБРБ за 2024 г., съгласно която размерът на еднократната помощ за ученици по чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца за учебната 2024 - 2025 г. е 300 лв., че в настоящия случай е налице материален интерес от 2х300.00 лв. за всяко дете или общо в размер на 600.00 лв., въпреки че в оспорения акт е записан неправилно размер на помощта от 0.00 лв., т.е. липсва отразяване на размера на сумата, която е отказана, което създава впечатление за липса на такъв интерес, а всъщност е допълнително основание за отмяна на оспорения акт. В този смисъл съдът, като съобрази предвидения и целен със Заявлението размер на помощта за всяко едно дете от по 300.00 лв., то следва да приложи правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) и с оглед на това, че делото не е с фактическа и правна сложност, разгледано е в едно открито съдебно заседание, в което същото е обявено за решаване, като не са събирани доказателства, извън представените от страните, а процесуалният представител на жалбоподателката е упражнил защита чрез писмено становище, възнаграждението на адвоката за оказаната безплатна правна помощ следва да бъде определено до размера, посочен в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата (при интерес [рег. номер]. - 400 лв.), който е съответен на материалния интерес по делото от 600.00 лв., а именно в размер възнаграждение в размер на 400.00 лв. (четиристотин лева). В този смисъл е установената съдебна практика на административните съдилища (Р № 9276 от 18.11.2024 г. по адм. д. № 1642/2024 г. на Административен съд – Бургас; Р № 2013 от 18.11.2024 г. по адм. д. № 602/2024 г. на Административен съд – Перник; Р № 729 от 10.04.2024 г. по адм. д. № 78/2024 г. на Административен съд – Кюстендил и др.) Така мотивиран, на основание чл. 10, ал. 7, във връзка с ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца и чл. 143, ал. 4 от АПК, чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич, ІІI състав,