Решение № 1020 от 24.3.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 6541/2023 г.

производство по гражданското дело са ОББ АД и П. Я. И., респ. цитираното решение по уважените частично предявени искове имат сила само по отношение на ищеца П. Христов. К. Д. И., Н. И. В. и В. И. И. не са страни в производството. На посоченото основание счита, че предявяването на окончателен иск/искове, както в настоящото производство, е допустимо само и единствено, ако страните по в производството по частично предявения иск и ищците в исковото производство по окончателните искове са идентични, по отношение на които влязлото в сила решение има законна сила. В случая не е така. Предявени са искови претенции за имуществени вреди от четири лица, три от които не са страни в производството по предявените частични искове по чл.45 от ЗЗД, приключило с Решение №307/10.03.2023г. по в.г.д. №2575/2022 г., а именно - К. Д. И., Н. И. В. и В. И. И.. 1.2. На второ място, но не по значимост е следното обстоятелство: ищците К. Д. И., Н. И. В. и В. И. И. сочат правно основание разпоредбата на чл. 49 вр. чл.46 ЗЗД и чл.215, т.2 от ГПК, а в действителност никъде в обстоятелствената част на исковата молба няма наведени твърдения кои конкретно права и задължения на всеки един от ищци са нарушени, и респ. няма ангажирани доказателства. Фактически обосновават претенцията си с диспозитива на влязло в сила Решение №307/10.03, 2023г. по в.г.д. №2575/2022г., по което не са страни, което е правен абсурд. Липсват ангажирани доказателства относно правната легитимация на ищците Н. И. В. и В. И. И., освен твърдения за наследници на ипотекарните длъжници, без доказателства - отново обстоятелство за допустимост на иска. Гореизложените съображения обосновават твърдението ни за недопустимост на предявените от К. Д. И., Н. И. В. и В. И. И. искови претенции по чл.49 вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл.115, ал. 1 чл.215, т.2 от ГПК и в тази връзка молим съда да прекрати производството в тази му част. 1. Относно основателността на исковата претенция на П. Я. И.: Безспорно с влязло в сила Решение №307/10.03.2023г. по в.г.д. №2575/2022г. по описа на ВОС банката бе осъдена да заплати на П. Я. следните суми: 1250 лв. - по частичен иск за обезщетение за имуществени вреди в размер от 2930 лв. (адвокатско възнаграждение по образувано отново изпълнително дело №441/•••г., ведно със законната лихва от 08.03.2021г. и 787.50 лв. - разноски във въззивното производство; Потвърждава първоинстанционното решение за присъдени суми за: 1250 лв. - частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., всички със законна лихва от завеждане на делото - 08.03.2021г.\ 60.00 лв. - такса за заличаване на обезпечения по и.д. 441/•••г., със законна лихва от 08М.2021г.\ 635.60лв. - присъдени реципрочно разноски. 7 Този файл е копие на електронно подписан документ. В изпълнение на въззивното решение, с Референция FT23124756753584 от 11.08.2023г. Банката превежда доброволно по посочената от ищеца П. Я. И. банкова сметка сумата от 4555.15 лева (четири хиляди петстотин петдесет и пет лева и петнадесет стотинки), представляваща пълния размер на присъдените в полза на П. Я. с решението суми, ведно с лихвите, изчислени към деня на банковия превод — 11.08.2023г. (прилагаме референцията към отговора); 1.1. Счита предявената имуществена претенция от 1680 лв. за неоснователна и недоказана, по изложени по-долу съображения: А./ Обстоятелствената част на настоящата искова молба е идентична изцяло с обстоятелствената част в исковата молба, по повод на която е образувано гр.д. №3471 /2021 г. по описа на ВРС с ищец П. Я. И.. В настоящото производство ищецът П. Я. не ангажиран доказателства за претендирали като претърпени имуществени вреди за разноски над присъдения размер от 1250 лв. По тази причина считаме предявената претенция за осъждане на Банката да заплати сумата от 1680 лв. за имуществени вреди за неоснователна и недоказана. Б./ Алтернативно, Уважаеми Районен съдя, в случай, че приемете претенцията за основателна, то моля да оставите без уважение искането за присъждане на законна лихва върху сумата от 1680 лв. от 19.10.•••г. (според адвокат Л. П. това е датата, на която е представил пълномощно по изпълнителното дело), поради обективното обстоятелство, че с влязло в сила Решение №307/10.03.2023г. по в.г.д. №2575/2022г. по описа на ВОС съдът е присъдил законна лихва по частичния иск от датата на завеждане на делото, а именно 08.03.2021г. 1.2. Счита предявената неимуществена претенция от 3750 лв.- частичен иск за горницата над сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането -21.05.•••г. за неоснователна и недоказана, по изложени по- долу съображения: ' А./ Както вече бе изложено по-горе, Банката е заплатила общият размер на присъдените с Решение №307/10.03.2023г. по в.г.д. №2575/2022г. по описа на ВОС суми - част от които е сумата от 1250 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, определена съобразно критериите, предписани в разпоредбата на 52 ЗЗД - по справедливост. С посоченото решение съдът при определяне размера на обезщетението е отчел вече характера и степента на моралните страдания и преживян стрес от ищеца П. Я. И. от образуваното ново изпълнително дело за събиране на остатъка от дълга по ипотечния кредит. По отношение на този иск решението е формирало сила на присъдено нещо. За да постанови това решение, въззивният съд е обосновава изводите си за претърпените от П. Я. болки и страдания единствено и само въз основа на показанията на двамата близки на ищеца свидетели - съпругата К. И. и брат на П. Я. (стр. 15 от решението). Следователно от въз основа не тези доказателства е уважена изцяло претенцията на П. Я. и съдът определил по справедливост дължимото и вече изплатено обезщетение. Б./ На следващо място отново незаконосъобразно ищецът претендира начална дата на присъждане на законна лихва върху сумата от 3750 лв. от 21.05.•••г., която счита за дата на увреждане, без да посочва какво конкретно се е случило на тази дата, а с Решение №307/10.03.2023г. по в.г.д. №2575/2022г. по описа на ВОС, съдът присъжда начална дата на законна лихва 08.03.2021г. - датата на подаване на исковата молба. 2. Относно основателността на предявените от К. Д. И., Н. И. В. и В. И. И.. В случай, че съдът приеме предявените от К. Д. И., Н. И. В. и В. И. И. искови претенции по чл.49, във вр. чл.45 от ЗЗД за допустими, то моли да ги остави без уважение, като неоснователни, по изложени по-долу съображения: 1. Относно претенцията на К. Д. И. за заплащане на ответника да заплати 1250 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 21.05.•••г. „за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и напрежение от мисълта за осъществявано спрямо нея и семейството й незаконосъобразно принудително изпълнение и необходимостта да доказва правотата си, да организират и осъществят защитата си, както и да бъдат третирани незаконосъобразно като длъжници, като всичко им е причинило уплаха, стрес, тревожност водещи до нарушено емоционално състояние и ежедневие ". Исковата претенция по чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД К. И. предявява за пръв път. В исковата молба няма наведени никакви конкретни твърдения в кой момент, в резултат на какви конкретни обстоятелства ищцата е преживяла негативни емоции от действия на банката, а още по-малко наличие на причинно - следствена връзка между двете. Безспорно доказателство за твърдения причинен стрес и уплаха от ищцата е посочения на страница 5 та от исковата молба аргумент - влязло в сила Решение №307/10.03.2023г. по в.г.д. №2575/2022г. по описа на ВОС, по което К. И. не е страна, както бе изложено по-горе в отговора; 2. Относно претенцията на Н. И. В. и В. И. И. за заплащане на ответника да заплати 1250 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 21.05.•••г. със същия мотив, като на ищцата К. И.: „за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и напрежение от мисълта за осъществявано спрямо нея и семейството й незаконосъобразно принудително изпълнение и необходимостта да доказва правотата си, да организират и осъществят защитата си, както и да бъдат третирани незаконосъобразно като длъжници, като всичко им е причинило уплаха, стрес, тревожност водещи до нарушено емоционално състояние и ежедневие ". Счита претенциите за изцяло неоснователни, по следните съображения: Невярно е твърдяното на стр. 3-та от исковата молба обстоятелство (абзац четвърти отгоре надолу), че „Изпълнителните производства са насочени и срещу ипотекарните длъжници Н. И. В. и В. И. И., като единствени наследници на Н.М.С. и И.В.С., поради следните съобръжения: От изпълнително дело №441/•••г. по описа на ЧСИ Д.П., рег.№••• на КЧСИ, ищците Н. И. В. и В. И. И. са уведомени със съобщение на 30.01.•••г. за образуване на изпълнителното дело. Това е единственото действие на съдия - изпълнителя, адресирано до Н. В. и В. И.. То няма характер на изпълнително действие, а още по-малко би могло да причини твърдяните неимуществен вреди; Най-съществен аргумент, обосноваващ възражението ни за неоснователност на исковата претенция е обстоятелството, че по отношение на по отношение на недвижимия имот -обезпечение по ипотечния кредит, съгласно приложен Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх.рег.№•••/•••г., Акт №•••, том •••, дело ••• на СВп. Варна, собственост на праводателите на ипотекарните длъжници ищците Н. И. В. и В. И. И., съдия-изпълнителят Д.П. не е извършвала нито в хода на и.д. №•••/2010г., нито в хода на и.д. №411/•••г. НИКАКВИ ПРИНУДИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ, поради обстоятелството, че имотът е продаден доброволно лично от собствениците; По отношение на имота и опис не е извършван. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковата претенция на всеки ищец като неоснователна и недоказана. В съдебно заседание ищците чрез процесуалния си представител поддържат предявените искове. Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание. Съдът след като се запозна с доказателствата по делото, становищата на страните и въз основа на закона, намира от фактическа и правна страна следното: Между страните не е спорно, че с влязло в сила решение от 05.02.2020 г., постановено по в.гр.д. № 2053/2019 г. на Окръжен съд Варна е отменен по жалба вх.№ 25046/13.09.••• г. на П. Я. И., ЕГН ••••••••••, чрез адв.Л. П. отказ на ЧСИ Д.П.-Я., рег.№••• да прекрати принудителното изпълнение по изпълнително дело № •••, по направено искане с молба вх. № 23166/20.08.••• г., на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Изпълнително дело № ••• по опис на ЧСИ Д. П. – Я. с рег.№ •••, с район на действие ВОС се установява, че същото е образувано с разпореждане от 23.12.2010 г. по молба на ответника ОББ АД въз основа на изп.лист, издаден по ч.гр.д.№ 14458/2010 г. на ВРС за 247 524.15 евро срещу П. и К. И.и. Същото е прекратено с постановление от 02.10.••• г. на М.Д., помощник на ЧСИ Д.П. – Я., на осн.чл.433, ал.1, т.2 ГПК. ВОС отменя отказа на ЧСИ по жалба на ищеца П. И. и осъжда банката да му плати разноски. По делото са представени пълномощно от И. за процесуално представителство от адв.Л.П. и разписка за възнаграждение 2500 лева към договор за правна защита и съдействие без посочена дата на разписката. Договора, който е цитиран в молбата не се съдържа в кориците на изпълнителното дело. След прекратяване на изпълнително дело № № ••• е образувано изпълнително дело № ••••••••• по опис на ЧСИ Д. П. – Я. с рег.№ •••, с район на действие ВОС. Същото е образувано с разпореждане от 02.10.••• г. по молба на ответника ОББ АД въз основа на изп.лист, издаден по ч.гр.д.№ 14458/2010 г. на ВРС за 247 524.15 евро срещу П. и К. И.и. От молба на длъжника се установява, че същия е представляван за първи път в изпълнителното производство на 16.10.••• г. като е извършил процесуално действие подаване на молба до ЧСИ за запознаване с делото и с молба от 19.10.••• г. с която заявява, че в съответствие с постигнато споразумение от 30.03.2011 г., на взискателя ОББ АД са заплатени в периода 30.03.2011 г. – 21.05.••• г. дължимите 285 356.35 евро, като е представил разписка № 1 към договор за правна защита и съдействие за заплатено адв.възнаграждение без дата за 2930 лева. Направил е искане за присъждането му. Договора, който е цитиран в молбата не се съдържа в кориците на изпълнителното дело. По-късно е подадена молба от 08.11.••• г. за спиране на изп.производство съгласно обезпечителна заповед на ВОС. С постановление от 09.11.••• г. изпълнителното производство е спряно. С влязло в сила на 05.06.2020 г. решение по т.д. № •••/•••г. по описа на Окръжен съд Варна е прието за установено в отношенията между страните, че П. Я. И., К. Д. И., Н. И. В. и В. И. И. не дължат на О.Б.Б. АД сумата от 98432.40 лева по договор за кредит от 20.05.2008 г. за която е образувано изп.дело № 441/••• г. на ЧСИ Д.П.Я. с район на действие ОС Варна въз основа на изп.лист, издаден по ч.гр.д.№ 14458 от 2010 г., на осн.чл.124, ал.1, вр.чл.439 от ГПК. В мотивите на решението е посочено, че процесните суми за които е образувано изп.дело № 441/••• г. на ЧСИ Д.П.-Я. са част от сумите по изп.лист и същите не се дължат поради плащането им по извънсъдебно споразумение от 30.03.2011 г., като същите са погасени със забава в периода до 21.05.••• г. С влязло в сила решение по гр.д. №3471/2021 г. на РС Варна съдът ОСЪЖДА О.Б.Б. АД с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. С. ••••, район Т., ул. В. № ••• да заплати на П. Я. И. с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. В., ул. „Д." № •• сумата 60 /шестдесет/ лева за заличаване на обезпечения по изпълнително дело № ••••••••• по опис на ЧСИ Д.П.-Я., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба 08.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.49, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. ОСЪЖДА О.Б.Б. АД с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. С. ••••, район Т., ул. В. № ••• да заплати на П. Я. И. с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. В., ул. „Д." № •• сумата 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, като частичен иск за задължение в размер на 5000 лева, представляваща дължимо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и напрежение от мисълта за осъществявано спрямо него принудително изпълнение по изпълнително дело № ••••••••• по опис на ЧСИ Д. П. – Я. и необходимостта да доказва правотата си, да организира и осъществя защитата си, както и да бъде третиран незаконосъобразно като длъжник, вследствие на което ищецът е получил притеснения, стрес и нарушено емоционално състояние, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба 08.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.49, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. ОСЪЖДА О.Б.Б. АД с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. С. ••••, район Т., ул. В. № ••• да заплати на П. Я. И. с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. В., ул. „Д." № •• сумата от 1250.00/хиляда двеста и петдесет/ лева, представляваща частичен иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2930.00 лева, представляващи заплатено възнаграждение за адвокат по изпълнително дело № ••••••••• по опис на ЧСИ Д. П. – Я., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба 08.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. осн.чл.45, вр.чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД Свидетелката П. Я.а е дъщеря на ищците П. и К. И.. Тя разказва, че всичко започнало през 2017 год., когато баща й получил съобщение, че апартаментът, за който е теглил кредит ще бъде изложен на публична продан. Тогава започнали въпроси от страна на майка й и цялото семейство, но баща й ги, спокоил, че всичко е наред, тъй като си обслужва кредита и няма повод за притеснения. След това нещата се задълбочили, тъй като през ••• год. в края на месец януари получили съобщение от съдия-изпълнител в което пишело, че от баща й се търси много голяма сума паринад един милион лева и от там започнали всички размирици. Тогава започнали да се карат страшно много и започнали изключително неприятни ситуации да се случват пред свидетелката и пред сестра й. Майка й била изключително притеснена през цялото време, свидетелката също била много притеснена. Със сестра й станали свидетели на страшни скандали.Отношенията на родителите й с чичо й И. И., стринка й В. И. и нейната сестра Н. се влошили много. Преди това били много задружни и много близки, събирали са се по празници, но всичко се обърнало обратно. Започнали да се карат за този кредит. Цялото семейство се обърнало срещу баща й. Всички го обвинявали къде са тези пари и защо кредитът не е платен. Баща й постоянно обяснявал, че си плаща абсолютно всички вноски изрядно и че тези пари се търсят неправомерно. Много пъти е ставала свидетел на караници понеже офиса на баща й е под апартамента им и е чувала многократно как чичо й и стринка й идват в офиса и започват да крещят. Този период се отразил на семейството й и на отношенията с роднините им. Всички нападали баща й и той започнал да получава много тежки паник-атаки, на две на които била свидетел. Имал силно сърцебиене, парализирало се цялото му тяло, устата също. Било някакъв кошмар. Изпратили по-малката й сестра в съседите за да не гледа. Баща й крещял: „Умирам! Умирам!“. Това е най-лошия период в нейния живот. Роднините, които преди били много близки и задружни си казали много тежки думи един на друг и това не може да се забрави. Сега отношенията им не са същите, въпреки, че се установило, че баща й е бил прав. От показанията на свидетеля Я. Я., който е син на ищцата В. И. се установява, че чичо му П. И. имал кредит към банката и през 2010 г. имал проблеми във връзка със същия кредит. През 2011 год. чичо му сключил споразумение с банката, като си договорили някакви вноски и кредитът се обслужвал напълно от чичо му. През 2017 г. леля му Н. В., майка му В. И. и семейството на чичо му получили писмо от банката, че дължат около един милион лева, но свидетелят знае от чичо си, че дължимата сума е около десет пъти по-малка. Тогава между роднините станали големи проблеми, започнали да се карат и всички се настроили срещу чичо му. П. И. уверявал всички, че си плаща задълженията по кредита, но всички роднини го нападали къде са парите и защо не си обслужва кредита. Той уверяваше всички, че си е плащал вноските, както е по график и че банката иска неправомерно тези пари. Бащата на свидетеля и чичо му си изострили отношенията много, имали големи скандали, също майка му и стринка му имали скандали. Свидетелят поддържал контакт с братовчедка си П., която е дъщеря на П.. Тя ми разказала, че в нейното семейство всяка вечер има кавги до късно и караници. Стигало се до разговори за развод. Чичо му е влизал в болница два пъти. Получавал паник атаки с парализиране на ръка, изкривяване на уста. В офиса където работят чичо му и баща му се говорело само за парите и за вноските към банката. Чичо му казвал: „Моля ви се, оставете ме! Всичко съм платил! Ще си търсим правата в съда!“. Тези кавги продължавали с години. Преди семейството било много сплотено, заедно са празнували и са си помагали. На последното събиране около Великден станал голям скандал за тези пари и чичо му с цялото си семейство си заминали. Те помежду си се карали. В писмото пишело, че апартамента на баба му и дядо му ще се продава на публична продан. Наследници са леля му и майка му и те получили писмото от банката. От тогава са в непрестанни кавги. „ Просто няколко години бяха в изключителни мъки. Беше ужасно. Майка ми с баща ми постоянно се караха до късно. Майка ми с леля ми в непрестанни кавги. И до ден днешен те си останаха в обтегнати отношения. Говорят си, но никога няма да е, както беше преди“. Той и малкият му брат постоянно са били свидетели всеки ден на кавги за пари и какво ще се случи с имота, ще го вземат ли, как ще се плаща, къде са изчезнали парите, чичо му плащал ли е парите на банката. Леля му била в шок от новината, че дължи 1 милион на банката. Майка му и баща му постоянно ходели по адвокати и получавали различни мнения. Кредита обвързвал всички, защото ипотекирания имот е наследствен. Решението по т.д. № •••/••• г. е влязло в сила на 05.06.2020 г. Съгласно диспозитива е формирана сила на присъдено нещо в отношенията между страните, че П. Я. И., К. Д. И., Н. И. В. и В. И. И. не дължат на О.Б.Б. АД сумата от 98432.40 лева по договор за кредит от 20.05.2008 г. за която е образувано изп.дело № 441/••• г. на ЧСИ Д.П.Я. с район на действие ОС Варна въз основа на изп.лист, издаден по ч.гр.д.№ 14458 от 2010 г., на осн.чл.124, ал.1, вр.чл.439 от ГПК. В мотивите на решението е посочено, че процесните суми за които е образувано изп.дело № 441/••• г. на ЧСИ Д.П.-Я. представляват част от сумите по изп.лист и същите не се дължат поради плащането им по извънсъдебно споразумение от 30.03.2011 г., като същите са погасени със забава в периода до 21.05.••• г. Към датата на образуване на изп.дело № ••• по опис на ЧСИ Д. П. – Я. с рег.№ •••, което е образувано с разпореждане от 23.12.2010 г. вземането на ответника по делото ОББ АД е съществувало и е било изискуемо. С влязлото в сила решение № 1085/02.12.2019 г. по т.д. № •••/••• г. на ОС Варна за вземането, което е претендирано по изпълнително производство № ••• е установено, че не се дължи, поради което изпълнителното производство е прекратено от ЧСИ на 03.12.2020 г. с постановление на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. Ищци по това дело са били ищците по настоящето дело, а ответник ответника по настоящето дело. Ответникът поддържайки процесуално и материално незаконосъобразно принудително изпълнение срещу ищците ги е поставил в ситуация в която, чрез ищеца П. Я. И. да ангажират адвокатска защита по делото осъществена от адвокат Л. П. от АК - Варна, като в тази връзка П. Я. И. е заплатил лично и адвокатско възнаграждение в размер на 2930 лв. по изпълнително производство № •••. Въпреки влязялото в сила решение, по същото изпълнително дело кредиторът ОББ АД е продължил да поддържа принудителното изпълнение от 21.07.17 г. по изпълнително дело № ••• и от 02.10.18 г. по изпълнително дело № •••. С тези свои активни действия банката е причинила незаконосъобразно неблагоприятни последици /вреди/ в имуществената сфера на ищеца П. Я. И., както и е причинила неимуществени вреди за всички ищци, изразяващи се в уплаха, стрес, тревожност водещи до нарушено емоционално състояние и ежедневие, предвид мисълта, че следва да изплащат задължение в голям размер, което вече е погасено. Самото прекратяване и на двете изпълнителни дела не е по инициатива на взискателя сега ответник или ЧСИ, а по инициатива на ищците след като са потърсили съдействие на адвокат за което П. И. е заплатил възнаграждение. В случая са налице имуществени вреди лично за П. Я. И. и неимуществени вреди че четиримата ищци, които попадат в състава на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В случая е налице противоправно поведение на взискателя, изразяващо се в неоснователно поддържане на изпълнително производство № ••• и образуване и поддържане на материално незаконосъобразно изпълнително производство № •••, и двете дела на ЧСИ Д.П.Я. с per. № •••, район на действие Окръжен съд - Варна. Вредите се явяват пряка и непосредствена последица от действията на взискателя. На всеки един от ищците са причинени неимуществени следствие на това поведение на ответника. Същите се изразяват в уплаха, стрес, тревожност водещи до нарушено емоционално състояние и ежедневие. И двете изпълнителни производства са образувани на основание издаден през 2010 г. в полза на ОББ АД срещу П. и К. И. изпълнителен лист от 27.10.2010 г. по ЧГД № 14458/2010 г. на ВРС.Изпълнителните производства са насочени и срещу ипотекарните длъжници Н. И. В. и В. И. И. като единствени наследници на Н.М.С. и И.В.С., тъй като Н.М.С. и И.В.С. приживе са ипотекирали недвижим имот - апартамент № 10 с площ от 238 кв. м., разположен на пети и шести етаж от вх. В на жилищна сграда находяща се в гр. В., р-н П., ж.к. Б., м-ст Св. Н. № ••, ведно с избено помещение № 7 с плою 8 кв. м., както и гараж № 3 с площ 20, 60 кв. м., ведно с 1, 2782 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. От доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че към датата на образуване на изпълнително дело № ••••••••• по опис на ЧСИ Д. П. – Я. с рег.№ •••, с район на действие ВОС, което е образувано с разпореждане от 02.10.••• г. задължението към банката е било погасено, като решението по т.д. № •••/••• г. което има действие по отношение на този спор е влязло в сила на 05.06.2020 г. Ответникът по иска ОББ АД като кредитор на ищците е бил наясно с извършеното плащане на дълга към 31.05.••• г. и пълното погасяване на задълженията по изпълнителния лист, но въпреки това в началото на м.октомври ••• г. е подал молба до ЧСИ Д.П. – Я. за образуване на изп.дело. В същото изп.дело № 441/••• г. длъжникът е упълномощил адвокат, който да го представлява за което е представена разписка № 1 към договор за правна защита и съдействие за заплатено адв.възнаграждение в размер на 2930 лева. Предвид влязлото в сила решение съдът приема за доказано извършено плащане в полза на проц.представител на ищеца адв.Л.П. на възнаграждение в изпълнителното производство. По отношение на иска за неимуществени вреди, съдът приема за установено от доказателствата по делото и приетото от фактическа страна, че ищецът е установил по пътя на пълно и главно доказване всички елементи от фактическия състав на предявеният иск по чл.49 ЗЗД, а именно противоправно поведение, изразяващо се в незаконосъобразни действия на ответника за подаване на молба от началото на м.октомври ••• г. за образуване на изп.дело № 441/••• г. на ЧСИ Д.П.-Я. след като ищецът е погасил изцяло задължението по изп.лист, издаден срещу солидарните длъжници по чгрд №14458/2010 г. След заплащане на сумите съгласно постигнато от страните извънсъдебно споразумение от 30.03.2011 г., същите суми не се дължат на ответника. Съгласно чл.1 на споразумението, следва да се счита, че задължението е погасено изцяло, но банката е продължила да отчита задължения за главница и за акцесорни вземания. Вследствие на това поведение на ответника, за ищеца са настъпили вреди в размер на 2930 лева за адвокат, както и неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и напрежение от осъщественото спрямо всички ищци в качеството им на солидарни длъжници принудително изпълнение и необходимостта те да доказват липсата на задължения. Съдът преценява свидетелските показания като логични, безпротиворечиви и основани на непосредствени впечатления. Тъй като свидетелите са от семейния кръг на ищците преценява показанията им с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК. Съдът приема за установено по категоричен начин от същите, че именно предприетите неоснователни действия от страна на ответника са довели до влошаване на психическото и физическото състояние на ищците, като това състояние се характеризира със стрес, тревожност, нарушено емоционално състояние. Безспорно се установи и връзката между това състояние на ищците и поведението на ответника. От изложеното съдът намира за доказани елементите на състава на непозволеното увреждане, водещи до извод за основателност на молбата за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на вредите от незаконосъобразни действия на негови представители, действали от името и за сметка на юридическото лице. Съдът, след като съобрази тежестта на претърпените душевни и физически страдания на всеки от ищците, вида и характера на същите, намира, че същите са във висока степен, с оглед положението им на длъжници по изпълнително дело, размера на претендираната сума от ответника, разноски в полза на ЧСИ, че е наложен запор на възнаграждението и на лекия му автомобил и е наложена възбрана на жилището му, въпреки обстоятелството, че дългът е заплатен изцяло от П. И.. При определяне на дължимото обезщетението по справедливост с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съобразно обичайната съдебна практика, съдът взема предвид степента в която е засегнато физическото и психическото здраве на всеки от ищците, предвид неговото общо състояние и отчита продължителността на това неблагоприятно състояние за лицето. По изложените мотиви, съдът приема за справедливо обезщетение в размер на по 5000 лева за П. И. и за К. И.. По изложените мотиви, съдът приема за справедливо обезщетение в размер на по 3500 лева за Н. В. и за В. И.. Ето защо предявените искови претенции следва да се уважат като основателни и доказани по размер По отношение на иска за имуществени вреди с цена 1680 лева, представляваща горницата над 1250 лева до пълния размер на дължимото обезщетение в размер на 2930 лева на ищеца И. за заплатено от него възнаграждение за адвокат по изпълнително дело № ••• по опис на ЧСИ Д. П. – Я. е налице влязло в сила решение № 307/10.3.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 2575/2022 г. на ОС Варна. Със същото решение е уважен иск с цена 1250 лева, която сума представлява част от дължимо обезщетение в размер на 2930 лева. Съдът приема, че така предявения иск за горницата над сумата за която е налице влязло в сила решение до общия размер на задължението е установен по основание и по размер и следва да се уважи. Съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което за обезщетението за неимуществени и за имуществени вреди се дължи законна лихва от датата на увреждането 21.05.••• г. по исковите претенции за неимуществени вреди до окончателното плащане на задължението и от 19.10.••• г. за иска за имуществени вреди до окончателното плащане на задължението. Мотивиран от изложеното, съдът