Решение № 1454 от 19.12.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 2119/2021 г.

производството по несъстоятелност ищецът е предявил лихва за забава в размер на общо 22710.15 лева, като Съдът е включил в списъка с приети вземания част от така предявеното вземане в размер на 17626.35 лева, съответно предвид установеното в настоящето производство, че размерът на дължимата лихва за забава е 22884.63 лева, предявеният иск за установяване съществуването на вземане за лихви от 5083.80 лева е изцяло основателен и доказан, като следва да бъде уважен за предявения от ищеца размер. По иска за установяване поредност на удовлетворяване на приетите в производството по несъстоятелност публични вземания за лихви, дължими към Община Севлиево, в размер на 17626.35 лева. Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, в този ред се удовлетворяват публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, като това важи и за лихвите върху тези вземания, дължими до този момент /по аргумент от противното на чл. 722, ал. 1, т. 9 вр. чл. 616, ал. 2, т. 1 ТЗ/. Следователно за основателността на предявения иск, следва да се прецени дали това публично вземане е възникнало преди или след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, което е определящо за поредността на удовлетворяването им по чл. 722 от ТЗ. Видно от представените доказателства, приетите в производството вземания за лихви в размер на 17626.35 лева /начислени върху публични вземания по чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК/, са възникнали преди датата на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност / за периода 01.11.2015 г. до 24.04.2020 година/, поради което следва да бъдат квалифицирани като такива с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ, а не приетата от съда по несъстоятелността поредност по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ. С оглед изхода на делото и на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Съда дължимата по уважените искове държавна такса в размер на 853.66 лв. /773.66 лева за установителните искове за съществуване на вземания с определен размер + 80 лева за неоценяемия иск за установяване на поредност/. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, ищецът има право на разноски и юрисконсултско възнаграждение, като предвид своевременно заявеното искане за присъждане на такива, ответникът следва да бъде осъден да му заплати разноски и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 760 лева /400 лева разноски за депозит за вещо лице и 360 лева юрисконсултско възнаграждение/. Дължимото на ищеца юрисконсултско възнаграждение е определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в максимално предвидения в чл. 25, ал. 1 от Наредбата размер, като предвид характера на предявените искове Съдът намира, че така предвиденият максимален размер не следва да бъде увеличаван, съгласно предвидената в чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ възможност. Мотивиран от горното, Съдът