Решение № 9848 от 25.6.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 3349/2024 г.
Административен съд - София-град25.06.2024 г.докладчик Искра Гърбелова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 866 от 20.02.2024г. по НАХД № 11337/2023г. на Софийски районен съд, НО, 130-ти състав и вместо него постановява: ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 5-НС / 21.07.2022 г. с което на основание чл. 475, ал. 1 от Изборния кодекс /ИК/, с което на "Д. Р." АД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 (две хиляди) лева за извършено нарушение по чл. 205, ал. 5, вр.ал.1, вр.чл.204, ал.3, вр.ал.1 от ИК. ОСЪЖДА Централна избирателна комисия да заплати на „ДАРИК РАДИО“ АД, ЕИК[ЕИК] разноски по делото в размер на 800 /осемстотин /лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „ДАРИК РАДИО“ АД, ЕИК[ЕИК] чрез адв. К. Б., срещу Решение № 866 от 20.02.2024г. по НАХД № 11337/2023г. на Софийски районен съд, НО, 130-ти състав. С обжалваното решението е потвърдено Наказателно постановление № 5-НС / 21.07.2022 г. с което на основание чл. 475, ал. 1 от Изборния кодекс /ИК/, на „ДАРИК РАДИО“ АД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 (две хиляди) лева за извършено нарушение по чл. 205, ал. 5, вр.ал.1, вр.чл.204, ал.3, вр.ал.1 от ИК. С касационната жалба се иска от съда да отмени решението на въззивния съд като неправилно. Релевираните основания са за нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Според касатора неправилно въззивният съд е приел, че при издаването на НП и съставянето на АУАН не са нарушени чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН респ. на чл. 42, т. 4 и 5 от ЗАНН. Излагат се твърдения, че наказващият орган е допуснал несъответствие между фактическо и юридическо формулиране на нарушението, което ограничава правото на защита на жалбоподателя да научи в какво е обвинен, срещу какво следва да се защитава и какви доказателства да ангажира в подкрепа на защитната си позиция. На следващо място според жалбоподателя АНО недопустимо е кумулирал разпоредбите на чл.204, ал.3 и чл.205, които регламентират отделни хипотези на нарушения. Твърди се, че АУАН е издаден извън преклузивните срокове, регламентирани в ИК, както и че в разрез с разпоредбите на ЗАНН свидетели по съставяне на АУАН са членове на ЦИК, която комисия като колективен орган е взела решение за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Последно в жалбата се излагат съображения за приложимост разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. По същество от съда се иска отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него НП и присъждане на разноски за двете инстанции. В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, се представлява от адв. Б., която поддържа подадената жалба. Претендира разноски по представен списък. Ответникът – ръководител звено „Правна дейност“, дирекция „Администрация“ в ЦИК, чрез юрк. Х., оспорва жалбата. Моли съда да потвърди решението и да отхвърли касационната жалба като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Софийска градска прокуратура счита жалбата за неоснователна. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от процесуално легитимирано лице и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От фактическа страна районният съд е приел за установено, че с Решение № 1743-НС/08.03.2023г. ЦИК е определила условията и реда за извършване на проучвания “на изхода“ в изборния ден и регистрация на организациите, които ги извършват, за изборите за народни представители на 02.04.2023г. С това Решение е определен и срок до който агенциите, които ще извършват горепосоченото проучване следва да предоставят необходимия набор от документи. На 21.03.2023г. от агенция „ Маркет Линкс“ ООД е постъпило заявление в ЦИК за регистрация като агенция, която ще извършва проучване “на изхода“ в изборния ден. С Решение №1813-НС/23.03.2023г. на ЦИК „ Маркет Линкс“ ООД е регистрирано като агенция, която ще извършва проучване “на изхода“ в изборния ден на 02.04.2023г. В ЦИК на дата 20.04.2023г. е постъпило писмо от СЕМ по електронна поща, в което се сочи, че в програмата на Д. РАДИО БЪЛГАРИЯ доставчик на медийни услуги “ДАРИК РАДИО“ АД на 02.04.2023г./ изборен ден/ е излъчен аудио запис с оповестяване на резултати от социологическо проучване на вота на избирателите в изборния ден, като същото е оповестена в 19: 48: 23 часа. Във връзка с горното ЦИК с Решение № 1905-НС/10.04.2023г. е установила нарушение на разпоредбите на чл.204, ал.3 ИК, извършено от Д. РАДИО“ АД. С това Решение е оправомощен председателя на ЦИК да състави АУАН по чл.204, ал.3 ИК на „ДАРИК РАДИО“ АД. На 29.06.2023г., С. Н.- председател на ЦИК е съставила АУАН №7-НС против „ДАРИК РАДИО“ АД за нарушение на чл.205, ал.5, вр.ал.1, вр.чл.204, ал.3, вр.ал.1 ИК. Същият бил връчен на управителя на дружеството на 21.02.2022 г. срещу разписка, като в предвидения срок не са постъпили възражения. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното Наказателно постановление № 5- НС/21.07.2022 г. с което на основание чл. 475, ал. 1 от Изборния кодекс /ИК/, на жалбоподател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 (две хиляди) лева за извършено нарушение по чл. 205, ал. 5, вр.ал.1, вр. чл.204, ал.3, вр.ал.1 от ИК. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събраните и кредитирани от СРС доказателства. Съдът е приел, че са спазени изискванията по чл. 42 и 57 ЗАНН, както и че законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора, тъй като е осъществил от формална страна състава на нарушението по чл.205, ал.5 от ИК /1-ви абзац стр.4 от решението/ и нарушението по чл.204, ал.3 от ИК /2-ри абзац/. Обосновал е извод, че случаят не може да се квалифицира като маловажен. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Като съобрази наведените пред настоящата инстанция възражения, касационният съд намира, че в действителност при съставянето на процесните АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, с които е засегнато правото на защита на санкционираното лице. Нарушението, санкционирано с процесните актове е квалифицирано в тях като такова по чл. 205, ал. 5, вр. ал.1, вр. чл.204, ал.3, вр.ал.1 от ИК. Касационната инстанция се солидаризира със становището на жалбоподателя, че разпоредбите на чл.204, ал.3 от ИК и чл.205, ал.5 от същия регламентират хипотези на две различни нарушения, напълно независими едно от друго. Разпоредбите на чл.204 от ИК регламентират социологическите проучвания, които се извършват в самия изборен ден, извън избирателните секции, чрез интервю с гласували избиратели. Става въпрос за целенасочено проучване/анкета, проведена "на изхода" (exit poll), което представлява допитване до гласоподавателите за техния вот веднага, след като те напуснат избирателната секция. Данните от тези проучвания, видно от ал.3 на същия член, не следва да бъдат оповестявани преди 20, 00 часа на изборния ден. Разпоредбите на чл.205 от ИК регламентират един по-широк кръг от проучвания, който обхваща резултати от допитвания или социологически проучвания, извършени в един много по-ранен и дълъг период от време. Забраната за тяхното оповестяване, регламентирана в ал.5 на същия, също обхваща по-дълъг период от време, който освен изборния ден, включва и период от 24 часа преди последния. Изводът, че двете разпоредби регламентират различни по вид нарушения, безспорно се извежда и от санкционната нормата на чл.475 от ИК, която сочи, че „На лице, което наруши разпоредбите на чл. 204, ал. 3 или чл. 205, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.“ По силата на чл.36, ал.1 ЗАНН със съставянето на АУАН се образува административнонаказателното производство. Законосъобразно съставеният акт има констатираща и обвинителна функция. Със съставянето му за първи път в правния мир се обективира изявлението на актосъставителя относно конкретно извършено нарушение и личността на нарушителя. С акта констатираното нарушение се вменява във вина на лицето, посочено в него като нарушител, което лице се поставя в ролята на „обвиняем“ за извършеното административно нарушение. Поради това и от момента на съставяне на акта, за лицето, посочено като нарушител, възниква правото на защита срещу повдигнатото административнонаказателно обвинение, на което кореспондира задължението на актосъставителя да обезпечи възможността за ефективното му и пълноценно упражняване. Създаването на достатъчно ефективни гаранции за упражняване на правото на защита на нарушителя е установено в негова полза с оглед възможността му да разбере фактическите и правни рамки на вмененото нарушение. Обвинението представлява единство от две части: фактическа страна (релевантните факти, обуславящи състава на нарушението) и юридическа страна (правната квалификация на деянието). Съгласно изискванията на процесуалния закон, за да бъде гарантирано правото на защита, следва да е налице пълно съответствие между двете части на обвинението (фактическа и юридическа). Смесването на правните квалификации и вменяването на различни нарушения санкционирани като едно в АУАН и НП е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице да разбере точно какво административно нарушение му се вменява. Горното обуславя правен извод за наличието на абсолютно формално основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. При този изход на спора основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на разноски. В хода на производството, ответната страна своевременно наведе възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран в общ размер на 1600лв. за двете инстанции, което предвид фактическата и правна сложност на делото, касационната инстанция намира за основателно. Предвид изложеното съдът присъжда 800 (осемстотин) лева разноски на жалбоподателя за заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, Административен съд София-град, XXVII касационен състав, РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 866 от 20.02.2024г. по НАХД № 11337/2023г. на Софийски районен съд, НО, 130-ти състав и вместо него постановява: ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 5-НС / 21.07.2022 г. с което на основание чл. 475, ал. 1 от Изборния кодекс /ИК/, с което на "Д. Р." АД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 (две хиляди) лева за извършено нарушение по чл. 205, ал. 5, вр.ал.1, вр.чл.204, ал.3, вр.ал.1 от ИК. ОСЪЖДА Централна избирателна комисия да заплати на „ДАРИК РАДИО“ АД, ЕИК[ЕИК] разноски по делото в размер на 800 /осемстотин /лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. РЕШИ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „ДАРИК РАДИО“ АД, ЕИК[ЕИК] чрез адв. К. Б., срещу Решение № 866 от 20.02.2024г. по НАХД № 11337/2023г. на Софийски районен съд, НО, 130-ти състав. С обжалваното решението е потвърдено Наказателно постановление № 5-НС / 21.07.2022 г. с което на основание чл. 475, ал. 1 от Изборния кодекс /ИК/, на „ДАРИК РАДИО“ АД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 (две хиляди) лева за извършено нарушение по чл. 205, ал. 5, вр.ал.1, вр.чл.204, ал.3, вр.ал.1 от ИК. С касационната жалба се иска от съда да отмени решението на въззивния съд като неправилно. Релевираните основания са за нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Според касатора неправилно въззивният съд е приел, че при издаването на НП и съставянето на АУАН не са нарушени чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН респ. на чл. 42, т. 4 и 5 от ЗАНН. Излагат се твърдения, че наказващият орган е допуснал несъответствие между фактическо и юридическо формулиране на нарушението, което ограничава правото на защита на жалбоподателя да научи в какво е обвинен, срещу какво следва да се защитава и какви доказателства да ангажира в подкрепа на защитната си позиция. На следващо място според жалбоподателя АНО недопустимо е кумулирал разпоредбите на чл.204, ал.3 и чл.205, които регламентират отделни хипотези на нарушения. Твърди се, че АУАН е издаден извън преклузивните срокове, регламентирани в ИК, както и че в разрез с разпоредбите на ЗАНН свидетели по съставяне на АУАН са членове на ЦИК, която комисия като колективен орган е взела решение за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Последно в жалбата се излагат съображения за приложимост разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. По същество от съда се иска отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него НП и присъждане на разноски за двете инстанции. В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, се представлява от адв. Б., която поддържа подадената жалба. Претендира разноски по представен списък. Ответникът – ръководител звено „Правна дейност“, дирекция „Администрация“ в ЦИК, чрез юрк. Х., оспорва жалбата. Моли съда да потвърди решението и да отхвърли касационната жалба като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Софийска градска прокуратура счита жалбата за неоснователна. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от процесуално легитимирано лице и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От фактическа страна районният съд е приел за установено, че с Решение № 1743-НС/08.03.2023г. ЦИК е определила условията и реда за извършване на проучвания “на изхода“ в изборния ден и регистрация на организациите, които ги извършват, за изборите за народни представители на 02.04.2023г. С това Решение е определен и срок до който агенциите, които ще извършват горепосоченото проучване следва да предоставят необходимия набор от документи. На 21.03.2023г. от агенция „ Маркет Линкс“ ООД е постъпило заявление в ЦИК за регистрация като агенция, която ще извършва проучване “на изхода“ в изборния ден. С Решение №1813-НС/23.03.2023г. на ЦИК „ Маркет Линкс“ ООД е регистрирано като агенция, която ще извършва проучване “на изхода“ в изборния ден на 02.04.2023г. В ЦИК на дата 20.04.2023г. е постъпило писмо от СЕМ по електронна поща, в което се сочи, че в програмата на Д. РАДИО БЪЛГАРИЯ доставчик на медийни услуги “ДАРИК РАДИО“ АД на 02.04.2023г./ изборен ден/ е излъчен аудио запис с оповестяване на резултати от социологическо проучване на вота на избирателите в изборния ден, като същото е оповестена в 19: 48: 23 часа. Във връзка с горното ЦИК с Решение № 1905-НС/10.04.2023г. е установила нарушение на разпоредбите на чл.204, ал.3 ИК, извършено от Д. РАДИО“ АД. С това Решение е оправомощен председателя на ЦИК да състави АУАН по чл.204, ал.3 ИК на „ДАРИК РАДИО“ АД. На 29.06.2023г., С. Н.- председател на ЦИК е съставила АУАН №7-НС против „ДАРИК РАДИО“ АД за нарушение на чл.205, ал.5, вр.ал.1, вр.чл.204, ал.3, вр.ал.1 ИК. Същият бил връчен на управителя на дружеството на 21.02.2022 г. срещу разписка, като в предвидения срок не са постъпили възражения. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното Наказателно постановление № 5- НС/21.07.2022 г. с което на основание чл. 475, ал. 1 от Изборния кодекс /ИК/, на жалбоподател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 (две хиляди) лева за извършено нарушение по чл. 205, ал. 5, вр.ал.1, вр. чл.204, ал.3, вр.ал.1 от ИК. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събраните и кредитирани от СРС доказателства. Съдът е приел, че са спазени изискванията по чл. 42 и 57 ЗАНН, както и че законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора, тъй като е осъществил от формална страна състава на нарушението по чл.205, ал.5 от ИК /1-ви абзац стр.4 от решението/ и нарушението по чл.204, ал.3 от ИК /2-ри абзац/. Обосновал е извод, че случаят не може да се квалифицира като маловажен. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Като съобрази наведените пред настоящата инстанция възражения, касационният съд намира, че в действителност при съставянето на процесните АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, с които е засегнато правото на защита на санкционираното лице. Нарушението, санкционирано с процесните актове е квалифицирано в тях като такова по чл. 205, ал. 5, вр. ал.1, вр. чл.204, ал.3, вр.ал.1 от ИК. Касационната инстанция се солидаризира със становището на жалбоподателя, че разпоредбите на чл.204, ал.3 от ИК и чл.205, ал.5 от същия регламентират хипотези на две различни нарушения, напълно независими едно от друго. Разпоредбите на чл.204 от ИК регламентират социологическите проучвания, които се извършват в самия изборен ден, извън избирателните секции, чрез интервю с гласували избиратели. Става въпрос за целенасочено проучване/анкета, проведена "на изхода" (exit poll), което представлява допитване до гласоподавателите за техния вот веднага, след като те напуснат избирателната секция. Данните от тези проучвания, видно от ал.3 на същия член, не следва да бъдат оповестявани преди 20, 00 часа на изборния ден. Разпоредбите на чл.205 от ИК регламентират един по-широк кръг от проучвания, който обхваща резултати от допитвания или социологически проучвания, извършени в един много по-ранен и дълъг период от време. Забраната за тяхното оповестяване, регламентирана в ал.5 на същия, също обхваща по-дълъг период от време, който освен изборния ден, включва и период от 24 часа преди последния. Изводът, че двете разпоредби регламентират различни по вид нарушения, безспорно се извежда и от санкционната нормата на чл.475 от ИК, която сочи, че „На лице, което наруши разпоредбите на чл. 204, ал. 3 или чл. 205, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.“ По силата на чл.36, ал.1 ЗАНН със съставянето на АУАН се образува административнонаказателното производство. Законосъобразно съставеният акт има констатираща и обвинителна функция. Със съставянето му за първи път в правния мир се обективира изявлението на актосъставителя относно конкретно извършено нарушение и личността на нарушителя. С акта констатираното нарушение се вменява във вина на лицето, посочено в него като нарушител, което лице се поставя в ролята на „обвиняем“ за извършеното административно нарушение. Поради това и от момента на съставяне на акта, за лицето, посочено като нарушител, възниква правото на защита срещу повдигнатото административнонаказателно обвинение, на което кореспондира задължението на актосъставителя да обезпечи възможността за ефективното му и пълноценно упражняване. Създаването на достатъчно ефективни гаранции за упражняване на правото на защита на нарушителя е установено в негова полза с оглед възможността му да разбере фактическите и правни рамки на вмененото нарушение. Обвинението представлява единство от две части: фактическа страна (релевантните факти, обуславящи състава на нарушението) и юридическа страна (правната квалификация на деянието). Съгласно изискванията на процесуалния закон, за да бъде гарантирано правото на защита, следва да е налице пълно съответствие между двете части на обвинението (фактическа и юридическа). Смесването на правните квалификации и вменяването на различни нарушения санкционирани като едно в АУАН и НП е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице да разбере точно какво административно нарушение му се вменява. Горното обуславя правен извод за наличието на абсолютно формално основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. При този изход на спора основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на разноски. В хода на производството, ответната страна своевременно наведе възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран в общ размер на 1600лв. за двете инстанции, което предвид фактическата и правна сложност на делото, касационната инстанция намира за основателно. Предвид изложеното съдът присъжда 800 (осемстотин) лева разноски на жалбоподателя за заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, Административен съд София-град, XXVII касационен състав,
Цитирани разпоредби
20- чл. 205, ал. 5
- чл. 204, ал. 3 ИК
- чл. 204, ал. 3
- чл. 205
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 28 ЗАНН
- чл. 36, ал. 1 ЗАНН
- чл. 63 ЗАНН
- чл. 204 ИК
- чл. 205, ал. 5 ИК
- чл. 205 ИК
- чл. 475 ИК
- чл. 208
- чл. 221, ал. 2
- чл. 348, ал. 1, т. 1
- чл. 42, т. 4
- чл. 42
- чл. 475, ал. 1
- чл. 57, ал. 1, т. 5
- чл. 63