РЕШЕНИЕ

№ 6097

Пловдив, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ЗДРАВКА ДИЕВА При секретар ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 20247180701000 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Бътерфлай – 2003 ЕООД, представлявано от Г. П., ЕИК 115784801, [населено място], ул.4-ти януари № 36, ет.5, офис 4 с пълномощник адв. П. П. оспорва Отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата № 53-00-913/17.04.2024г., издаден от Директора на Областно пътно управление /ОПУ/ - [населено място].

• Жалбоподателят счита административния акт за незаконосъобразен – издаден при съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Поддържа, че изложените в обстоятелствената част на отказа аргументи за приложимост на чл.16, чл.15а и чл.19 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ са неоснователни и сочат неправилно прилагане на закона. В конкретното административно производство заинтересуваното лице не е заявило желание за ползване на имот – публична държавна собственост под наем или чрез концесия и в случая са приложими специалните Закон за пътищата /ЗП/ и Наредбата за специално ползване на пътищата /НСПП/. Посочено е, че със заявление от 04.01.2024г. Бътерфлай – 2003 ЕООД е поискало от директора на ОПУ – Пловдив издаване на разрешение за специално ползване чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него, намиращ се в [ПИ] по КК на [населено място]. След съдебната отмяна на акта за спиране на административното производство по заявлението, с писмо от 20.03.2024г. директорът на ОПУ – Пловдив уведомява заявителя, че производството следва да се развие по реда на чл.8 ал.4 от Наредбата за специално ползване на пътищата, която урежда издаването на разрешение за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него. В тази вр. е отразено, че чл.8 от наредбата се намира в раздел I Израждане на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях в глава Втора - Изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях в обхвата на пътя и в обслужващите зони. Нормата на чл.9 от наредбата също е включена в раздел I от глава Втора и също се отнася за реда, по който се издава разрешение за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски обект, а не чрез експлоатация на обекта. В този см., посоченото от административния орган изискване на чл.9 от наредбата – за представяне от заявителя на документ за собственост, е неотносимо и неоснователно. Изтъкнато е, че производството е започнало с искане за издаване на разрешение за специално ползване чрез експлоатация на съществуващ и въведен в експлоатация през 2011г. търговски крайпътен обект, което производство е специално по отношение на общите норми от раздел I и II от глава II, уреждащи първо изграждането, а в последствие експлоатацията на изградения обект. В тази насока е цитиран § 23 от ПЗР към Постановление № 9 на МС от 24.01.2023г. за изменение и допълнение на Наредбата за специално ползване на пътищата /ДВ, бр.9 от 27.01.2023г./, като е посочено, че ал.3 на § 23 предвижда, че „Редът за издаване на разрешенията за специално ползване на пътищата по ал. 1 се прилага само за обекти, чиито разрешения за ползване по смисъла на Закона за устройство на територията са издадени преди влизането в сила на постановлението.“. Според жалбоподателя нормите на § 23 от Постановление № 9 на МС от 24.01.2023г. са ясни и не изискват представяне на документ за собственост или доказване на отделно правно основание за ползването на имота. Такова изискване липсва и в Закона за пътищата /ЗП/. В тази см. за необосновани и несъответстващи на конкретната норма са изводите на административния орган за наличие на право на частна собственост или доказване на друго правно основание за ползването на имота, в който щял да се изгражда и експлоатира търговски крайпътен обект. Този извод се счита да е в пряко противоречие с чл.18 ЗП – ал.1: „Специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя.“. Посочено е, че в случая е налице противоречие в изводите в мотивната част на отказа и липсата на такива в предходното писмо от 20.03.2024г. до оспорващото дружество. В писмото е изразено становище за производство по реда на чл.8 ал.4 от наредбата по подаденото заявление, като в него не се открива нито едно от съображенията, послужили за основание за издаване на обжалвания акт. С аргумент от чл.22 ал.1 т.13 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция Пътна инфраструктура, чл.8 ал.1 и ал.2 ЗП, чл.19 ал.1 т.1 ЗП, чл.10 ал.5 ЗП, се твърди, че Областен управител не е компетентен в производство по издаване на разрешение за специално ползване чрез експлоатация на търговски обект, намиращ се в [ПИ] по КК на [населено място], който попада в изоставеното трасе на път II – 86 Пловдив – Смолян.

Изразено е несъгласие с разбирането на административния орган в насока – обектът, за който е представено разрешение за въвеждане в експлоатация бил „под условие“, че разрешеното специално ползване съществува. В тази вр. се твърди, че търговският крайпътен обект, за който е налице удостоверение за въвеждане в експлоатация, за който също е било издадено и разрешение за специално ползване чрез изграждане през 2010г. и разрешение за ползване чрез експлоатация, е предмет на производството по § 23 от ПЗР на Наредбата. Фактът, че е налице издадено предходно разрешение за специално ползване чрез експлоатация на същия обект, който е предмет на отказа само улеснява прилагането на § 23, защото при него са налични всички изискуеми от закона документи, планове и становище, обосновали издаването на предходното разрешение за специално ползване. Поддържа се, че промяната на кадастралния идентификатор /номер/ на който и да е поземлен имот няма за последица „изчезването“ от правния мир или погиване на вещта. Крайпътният обект има самостоятелно съществуване, което не е под условие, след като за него е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация от гл. архитект на Община Асеновград, тоест същият е „законен“. Посочено е, че не са приложени правилно чл.35 и чл.36 АПК, тъй като при издаване на отказа не са съобразени всички налични при административния орган документи и информация.

За незаконосъобразен се счита изводът на Директора на ОПУ-Пловдив, че удостоверението /посочено като разрешение/ за въвеждане в експлоатация било загубило действие. Счита се, че административният орган е длъжен да зачете правната стойност на официалният документ – Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 51/12.04.2011г., тъй като действа в условия на обвързана компетентност и не разполага с право на преценка.

Аргументите, че имотът бил недостъпен са неотносими към производството по издаване на исканото разрешение за специално ползване и не са подкрепени с доказателства, като цитираната заповед на областен управител за изземване на имота – към дата на издаване на оспорения отказ не е в сила и не е стабилен административен акт, който да бъде съобразяван от Директора на ОПУ – Пловдив. Освен това, след заявеното искане за извършване на оглед съгласно § 23 ал.1 т.3 от Наредбата, такъв не е извършен от служители на ОПУ Пловдив заедно със служители от МВР в присъствието на законния представител на дружеството, вкл. липсва протокол, подписан от представител на Бътерфлай – 2003 ЕООД. Твърди се, че имотът е достъпен за оглед – не е ограден, нито се държи или владее от Бътерфлай – 2003 ЕООД чрез правни или фактически действия. Не е налице отказ на дружеството да демонтира сочената в отказа бариера, освен което същата не се намира в [ПИ] по КК на [населено място]. В тази вр. е посочено, че на 23.04.2024г. служители на ОПУ Пловдив монтирали указателна табела „кът за отдих“, което означава, че имота е достъпен. Заявено е, че от 20.12.2023г. и понастоящем Бътерфлай – 2003 ЕООД не ползва и не осъществява експлоатация на търговския крайпътен обект.

Посочено е още, че в отказа е отразено изрично като правно основание за издаването му - чл.26 ал.7 т.2 ЗП, но в обстоятелствената част на акта липсва ясно вписани изисквания на ЗДв.П, ЗП и подзаконовите актове за неговото прилагане, които не са спазени и в какво се изразява неспазването им от страна на дружеството. В този см. отказът е издаден при липса на мотиви относно нормата на чл.26 ал.7 т.2 ЗП.

Поискана е отмяна на отказа с връщане преписката на административния орган за издаване на искания административен акт с указания за правилно прилагане на закона, ведно с присъждане на съдебните разноски.

• Ответникът Директор на Областно пътно управление – [населено място] оспорва жалбата, представляван от гл.юрисконсулт М.А.. Поддържа се законосъобразност на административния акт с искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В писмени съображения по същество е заявено, че доводите за неправилно прилагане на норми от Закона за държавната собственост /ЗДС/ са неоснователни, тъй като заявлението е разгледано по предвидения ред в Закона за пътищата /ЗП/ и Наредбата за специално ползване на пътищата /НСПП/, който предполага заинтересованите лица да притежават вещни права върху имотите, в които желаят да изградят и експлоатират търговски крайпътни обекти. В случая поради статута на процесния имот и наличната служебна информация, че за имота не са предоставени права за ползване или концесия, на жалбоподателя не са давани указания по реда на чл.30 АПК да представи допълнително документи в тази насока. Счита се, че доколкото разрешението за изграждане и разрешението за експлоатация хронологично се издават едно след друго, а разрешението за експлоатация предполага реализиране на изграждането и спазване на всички поставени условия в него, е недопустимо да се счита, че разрешението за експлоатация е независимо и отделно. Твърди се, че оспореният административен ред съдържа достатъчно подробни съображения за неприложимост на облекчения режим за издаване на разрешение за експлоатация на ТКО и пътни връзки към него. Описани са фактите и обстоятелствата, приети за установени в хода на административното производство и са повторени посочените в оспорения отказ съображения.

Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.

1. Жалбата против Отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата № 53-00-913/17.04.2024г. е подадена в 14 дн.срок от съобщаването му /л.21 – известие за доставяне е получено на 19.04.2024г.; жалбата е подадена на 30.04.2024г. по ССЕВ – л.8 и е с вх.номер в АПИ – Областно пътно управление от 02.05.2024г. – л.9/. Ответникът уточни, че оспореният административен акт е изпратен на жалбоподателя без нарочно съпроводително писмо или уведомление, като известието за доставяне удостоверява връчване на отказа на оспорващото дружество.

2. Обжалваният акт е издаден от Директора на ОПУ – Пловдив. Авторство не е оспорено. В отказа е посочено, че административният орган е изпълнил правомощията си по т.2 от Пълномощно № П-267/ 06.10.2023г. на Председателя на УС на Агенция Пътна инфраструктура /АПИ/, представено по делото /л.74/. С пълномощното, издадено от Председателя на УС на АПИ, на основание чл.21г т.1 и т.6 ЗП вр. с чл.11 ал.2 т.1 и т.7 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ, директорът на ОПУ – Пловдив /П.П./ е упълномощен – т.2: Да издава на физически и юридически лица разрешения за специално ползване на републиканските пътища от II-ри и III-ти клас, по чл.26 ал.1 и 2 ЗП, попадащи на територията на ОПУ-Пловдив, с изключение на разрешенията по чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ ЗП, при условията и реда, предвидени в разпоредите на ЗП и действащото законодателство. Съгласно чл.26 ал.3 ЗП: „Разрешенията по ал. 1 и 2 се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища: …“. Според чл.5 ал.2 т.3 от Наредбата за специално ползване на пътищата – „ Разрешенията за специално ползване на пътищата се издават от: 3. (предишна т. 2, изм. - ДВ, бр. 1 от 2013 г., в сила от 4.01.2013 г.) директора на съответното областно пътно управление след упълномощаване от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" въз основа на решение на управителния съвет - за републиканските пътища II и III клас; “ и в тази вр. е пълномощно № П-267/06.10.2023г. на Председателя на УС на АПИ, като съгласно чл.6 ал.2 от наредбата: „Отказите по ал. 1 се правят от органа, компетентен да издаде разрешението, като се мотивират писмено.“, съответно ал.1 – „Администрацията, управляваща пътя, отказва издаване на разрешение за специално ползване на пътя, когато: …“. Възможността за делегиране на административни правомощия е ограничена в следните хипотези: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму /ТР № 4/2004 г. на ВАС/. Същите не са нарушени в случая и компетентността на административния орган е установена. Към дата на издаване на оспорения акт /17.04.2024г./ е налице предвиденото в закона упълномощаване.

3. Проверката за законосъобразност на административния акт обхваща правни и фактически основания за издаване с приоритет на второпосочените. Съобразява се, че мотивите на административния акт могат да предхождат същия като се съдържат в друг документ от административната преписка, към който е направена препратка, но не е допустимо допълване на фактически основания в съдебната фаза при оспорването му.

3.1. В обстоятелствената част на оспорения акт /л.17 и сл./ е посочено, че със заявление вх.№ 53-00-25/04.01.2023г. /в годината е допусната техническа грешка, тъй като заявлението е от 04.01.2024г. – л.52 и сл./ от Бътерфлай – 2003 ЕООД е поискано издаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътна връзка към него „паркоместа“ /единичен обект без бензиностанция или газостанция над 200 кв.м. търговска площ/ в обслужващата зона на път II Пловдив- Смолян, при км. 35+608 – ляво, в поземлен имот /ПИ / № 02974.11.677 /[ПИ]/. Към заявлението са приложени: РС № 27/27.01.2011г. на гл.архитект на община Асеновград за обект Четвърта категория; Разрешение № 5-О-Е от 03.05.2011г. за специално ползване на пътища чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и Разрешение № 12-О-И от 02.12.2010г. за специално ползване на пътищата чрез изграждане на търговски крайпътни обекти.

• В заявлението от 04.01.2024г. /л.52, 53/ е посочено, че Бътерфлай-2003 ЕООД е титуляр на Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обети и пътни връзки към тях № 5-О-Е от 03.05.2011г., чието действие е прекратено с влязло в сила съдебно решение на ВАС. Заявлението е основано на решението на ВАС по адм.д.№ 1734/2023г., с което е отхвърлена жалба на Бътерфлай-2003 ЕООД против Заповед № 53-00-828/27.04.2022г. на директора на ОПУ-Пловдив за прекратяване действието на Разрешение № 5-О-Е от 03.05.2011г. /л.55; л.61/. Разрешението за специално ползване на пътя е чрез експлоатация на обект паркоместа в [ПИ] и 02974.12.52 по КК на [населено място] и пътна връзка към него в обслужващата зона на път II Пловдив- Смолян, при км. 35+608 – ляво. В заявлението е направено позоваване на приетото от ВАС по отношение местоположението на стар [ПИ], въз основа на СТЕ, прието по адм.д.№ 1704/2022г., АС – Пловдив: местоположението на стар ИД 02794.11.577 в по-голямата си част съответства на местоположението на [имот номер] по КК на [населено място] и в този см. според заявителя е установена от в.л. частична идентичност между двата имота. Предвид това и вр. с обстоятелството, че Бътерфлай – 2003 ЕООД е реализирало строеж „Изграждане на паркоместа чрез специално ползване на прилежаща част от републикански път II 86 Асеновград - Бачково, при км. 35+608 – ляво“, на основание РС № 27/27.01.2011г. /л.54/, е поискано издаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговския обект, в [ПИ]. РС № 27/27.01.2011г. е с адресат Бътерфлай – 2003 ЕООД. В РС местоположението на строежа – паркоместа е в [ПИ] и [ПИ].

В отказа е посочено още, че поради подадено предходно заявление от 03.01.2024г. от Ст.Р., Велички епископ С., Игумен на Бачковска Света Обител „Успение Богородично“, с което също е заявено искане за издаване на разрешение за специално ползване на [ПИ], същото е възприето за преюдициално по отношение заявлението на оспорващото дружество и производството е спряно с Акт изх.№ 53-00-37/08.01.2024г. С Определение по ч.адм.д.№ 137/24г. на АС – Пловдив актът за спиране е отменен и преписката е върната на ОПУ-Пловдив.

• АС – Пловдив приел, че актът за спиране е издаден при отсъствие на мотиви /л.41 и с./, които не могат да бъдат допълвани с пояснение - представено писмено становище в съдебното производство и към настоящото дело е приложено ч.адм.д.№ 13782024г., АС – Пловдив.

Административният орган уведомил заявителя с писмо изх.№ 53-00-612/20.03.2024г. за процедурата, която приел, че следва да бъде по реда на чл.8 ал.4 т.1, т.2, т.3 и т.4 от Наредбата за специално ползване на пътищата /НСПП/ и съгласно утвърдени Вътрешни указания на АПИ, както и че това може да се извърши след приключване на производството пред Областен управител – Пловдив по реда на чл.80 ЗДС, инициирано от ОПУ-Пловдив за реално освобождаване на имота /л.33 и сл.; л.44 и сл./.

Със заявление вх. № 53-00-772/09.04.2024г. /л.29 и сл./ дружеството конкретизирало и квалифицирало първото си искане като такова по реда на § 23 ПЗР на Постановление № 9 на МС от 24.01.2023г. за ИД на НСПП: „(1) За изградени търговски крайпътни обекти, за които има издадено разрешение за ползване по смисъла на Закона за устройство на територията, се издава разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него по искане на заинтересуваното лице въз основа на: 1. представяне в съответното специализирано звено на издадено разрешение за ползване по смисъла на Закона за устройство на територията на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него; 2. внесено от заинтересуваното лице искане в съответното специализирано звено за оглед на място; 3. извършване на оглед от представители на съответното специализирано звено и органите на Министерството на вътрешните работи в присъствието на заинтересуваното лице и съставяне на протокол за извършване на оглед; в протокола за оглед се съдържат и мерки за безопасност – в съответствие с изискванията на Техническите правила за приложение на ограничителни системи за пътища по републиканската пътна мрежа или други по преценка на длъжностните лица, извършващи огледа; 4. представяне от заинтересуваното лице в съответното специализирано звено на технически проект – част "Организация и безопасност на движението" – екзекутив (заснемане на съществуващата организация на движението), и писмено становище, изискано при условията на чл. 5, ал. 6 от органите на Министерството на вътрешните работи. (2) Разрешението за специално ползване по ал. 1 се издава по искане на заинтересуваното лице чрез образец съгласно приложението. (3) Редът за издаване на разрешенията за специално ползване на пътищата по ал. 1 се прилага само за обекти, чиито разрешения за ползване по смисъла на Закона за устройство на територията са издадени преди влизането в сила на постановлението.“. Заявителят поискал заявлението да се счита за искане за оглед на място и издаване на протокол за оглед. Посочено било, че не държи, не владее и не ползва поземления имот и е приложено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 51/12.04.2011г. на гл. архитект на община Асеновград /л.32/.

С проверка на 10.04.2024г. /л.27/ служители на ОПУ-Пловдив констатирали, че имотът, който представлява старото трасе на републикански път II-86 Пловдив-Смолян, е преграден с бариера, монтирана върху пътя, както и има струпани клони от дървета, което препятства влизане и преминаване през имота с МПС.

На 11.04.2024г. в ОПУ-Пловдив е получена издадена от Областен управител – Пловдив – Заповед № 20-09-3/11.04.2024г. за изземване на [ПИ] от Бътерфлай – 2003 ЕООД, като е прието, че към дата на издаване на заповедта имотът се владее неправомерно от дружеството на основание Заповед № 53-00-828/27.04.2022г. за прекратяване на разрешение № 5-О-Е от 03.05.2011г., влязла в сила на 20.12.2023г. с Решение № 12872/20.12.2023г. на ВАС по д.№ 1734/23г.

С позоваване на чл.35 и чл.36 АПК, Директорът на ОПУ – Пловдив приел, че [ПИ] е със статут на публична държавна собственост, за който съгласно чл.68 ал.4 ЗДС – не се съставя акт за държавна собственост /чл.14 ал.1 ППЗП – „Собствеността на пътищата по чл. 5, ал. 5 от Закона за пътищата се разпростира и върху всички изоставени при реконструкцията на пътя пътни участъци, които са запазени и не е възстановено първоначалното предназначение на земята.“; чл.8 ал.2 ЗП – „Републиканските пътища са изключителна държавна собственост.“/. В отказа е отразено служебно известно обстоятелство – за [ПИ] не е провеждана процедура за предоставяне за ползване по реда на чл.19 ал.1 ЗДС.

По отношение първоначалното заявление с оглед съдържанието му, е възприето, че дружеството навежда, макар и не изрично, за приемственост между прекратеното разрешение и целения нов акт в настоящото административно производство. Предвид приложеното към заявлението РС № 27/27.01.2011г., в отказа е посочено, че в наименованието на обекта е включено „специалното ползване на прилежаща част от републикански път II-86 Асеновград-Бачково – Граница Гърция в [ПИ]“ – л.54. Специалното ползване на обекта е прекратено от 20.12.2023г. Със справка в електронната страница на АГКК е установено, че [ПИ] към настоящ момент не съществува. Във вр. с посочено в заявлението искане за издаване на разрешение за [ПИ], е преценено, че РС № 27/27.01.2011г. се явява неотносимо към преписката. Предвид решението на ВАС е прието, че СТЕ не е самостоятелен документ с официален характер и е изготвена за целите на делото, поради което не установява факти от значение за настоящото производство. Посочено е още, че с оглед чл.7 ал.2 от НСПП, наличието на предходно издадено разрешение за специално ползване не създава специални права или привилегии.

По същество е изложено следното: Според административния орган е приложима нормата на чл.9 НСПП и заинтересованото лице следва да приложи документ за собственост върху имота, в който възнамерява да изгражда и експлоатира търговски крайпътен обект /като се отбелязва, че в случая обектът е изграден/. Посредством справка в АГКК е установено, че [ПИ] е отразен като вид собственост – държавна, публична, територия на транспорта, за път от републиканската пътна мрежа, което изключва наличие на частни права у трето лице. Налице е и заявление от 03.01.2024г. от Бачковска Света Обител „Успение Богородично“, съдържащо идентично искане като заявеното от Бътерфлай – 2003 ЕООД и ОПУ-Пловдив е отправило запитване до Областен управител – Пловдив, предвид правомощията му по см. на чл.18 ал.1 пр.1-во ЗДС /“ Имоти - държавна собственост, които не са предоставени за управление по установения ред, се управляват от областния управител по местонахождението им., “/ за становище относно започване на процедура за издаване на разрешение за специално ползване и е получен отговор в насока – областен управител не възразява да бъде започната процедурата. Независимо от принципното съгласие на областен управител – Пловдив, директорът на ОПУ-Пловдив преценил, че съгласието не замества предоставянето за ползване на имота по предвидения ред в ЗДС, който в случая не е приложен, тъй като не е провеждана процедура за отдаване под наем, предоставяне на концесия или по друг начин. При тези обстоятелства административният орган приел, че действащата нормативна уредба на разрешителния режим за специално ползване на републиканските пътища предполага наличие първо на частна собственост или евентуално доказване на друго основание за ползване на имота, в което заинтересованото лице възнамерява да изгради и експлоатира търговски крайпътен обект, като Бътарфлай-2003 ЕООД не отговаря на това изискване.

• Следва да бъде отбелязано, че не са посочени правни основания за възприетото изискване, които да аргументират извода на органа и да насочат заявителя към защита, съответстваща на възприето правно основание.

На следващо място административният орган е съобразил уточнението в заявлението от 09.04.2024г. /л.29 и сл./, съдържащо твърдение за прилагане на § 23 от ПЗР на Постановление № 9 на МС от 24.01.2023г. за ИД НСПП: Посочено е, че „строежът“, дефиниран в удостоверението за въвеждане в експлоатация по ЗУТ се намира в [ПИ] и [ПИ], които не съществуват като имоти към настоящ момент. Специалното ползване на прилежащата част от републикански път II-86 Асеновград – Бачково – граница Гърция е прекратено със заповед № 53-00-828/27.04.2022г. за прекратяване на разрешение № 5-О-Е/03.05.2011г., влязла в сила на 20.12.2023г. с постановяване на Решение № 12872/20.12.2023г. на ВАС по адм.д.№ 1734/2023г. В тази вр. е прието, че самият обект, който е въведен в експлоатация, е обвързан с разрешеното специално ползване на републиканския път и е под условие, че последното съществува. Поради това е счетено, че при положение, че специалното ползване е прекратено към 20.12.2023г. и не съществува към настоящ момент, разрешението за експлоатация по см. на ЗУТ е загубило своето действие и не може да се приеме за основание за издаване на разрешение по облекчения ред на § 23 от ПЗР на Постановление № 9 на МС от 24.01.2023г. за ИД на НСПП.

В допълнение е отразена констатация от проверка на 10.04.2024г. - имотът, за който се иска издаване на разрешение за специално ползване, все още е недостъпен поради отказ на Бътерфлай – 2003 ЕООД да демонтира поставена бариера, ограничаваща достъпът и преминаването през него /доклад, л.28/. Неправомерното поведение е посочено в мотивите на Заповед № 20-09-3/11.04.2024г. на областен управител – Пловдив /л.23 и сл./ за изземване на имота – [ПИ]. Заповедта не е изпълнена към момента на издаване на оспорения отказ.

С оглед изложеното и на основание чл.6 ал.1 т.1 от Наредбата за специално ползване на пътищата вр. с чл.26 ал.7 т.2 ЗП, предвид липсата на права върху имота – предмет на искането за специално ползване, с оглед статута на имота, е отказано издаване на разрешение за специалното му ползване чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътна връзка към него „паркоместа“ по отношение [ПИ], по заявлението от 04.01.2023г. на жалбоподателя.

• Съгласно чл. 6 ал.1 т.1 от НСПП: „ Администрацията, управляваща пътя, отказва издаване на разрешение за специално ползване на пътя, когато: 1. не са налице условията по чл. 26, ал. 7 от Закона за пътищата; “, а според чл. 26 ал.7 т.2 ЗП: „Разрешенията се издават при следните условия: 2. да са спазени изискванията на Закона за движението по пътищата, този закон, подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и нормите за проектиране на пътища; “.

• В отказа не е посочено пряко кои изисквания по см. на чл.26 ал.7 т.2 ЗП не са спазени, но предвид съдържанието на обстоятелствената част на административния акт следва, че е прието неспазване на изискванията, регламентирани от двете разгледани хипотези – чл.8 ал.4 вр. с чл.9 от НСПП и § 23 от ПЗР на Постановление № 9 на МС от 24.01.2023г. за ИД на НСПП.

3.2. Представената преписка съдържа актовете и документите, на които се е позовал административният орган.

С уведомление от 04.01.2024г. на директора на ОПУ-Пловдив, дружеството е уведомено за необходимост от преустановяване експлоатацията на търговския крайпътен обект вр. с Решение № 12872/20.12.2023г. по д.№ 1734/2023г. на ВАС. В доклад от 19.01.2024г. на служители на ОПУ – Пловдив /л.45/ е констатирано, че имотът е преграден с бариера, която е монтирана върху пътя и възпрепятства влизането и преминаването през него с МПС – приложен снимков материал, онагледяващ наличието на бариера – л.46. В писменото уведомление от 20.03.2024г. на Директора на ОПУ-Пловдив е посочено, че към момента имотът не е освободен от Бътерфлай 2003 ЕООД /л.33 и сл./. На 10.04.2024г.е констатирано наличие на бариера, с която е преграден имота – монтирана върху пътя, както и струпани клони от дървета, възпрепятстващи влизането и преминаването през същия с МПС /доклад от служители на ОПУ-Пловдив със снимков материал към него, л.27 и сл./. Заповед № ДС-09-3/11.04.2024г. на Областен управител – Пловдив е обжалвана пред АС – Пловдив /л.91 и сл./ и към момента на издаване на отказа не е в сила. В протокол за изземване на [ПИ] по КК на [населено място] от 08.05.2024г. е документирано състоянието на имота – с натрупани изсъхнали клони и отпадъци, като част от него е ограден с два броя бариери и достъпът е ограничен с автомобил. Служител на ОПУ -Пловдив е демонтирал двата броя метални бариери чрез отрязването им, като двете основи на бариерите не се засягат и остават на място, а демонтираните бариери се предават на отговорно пазене на ОПУ-Пловдив /л.93/.

Действията при осъщественото изземване на имота са документирани в официален документ и не е оспорено наличието на две бариери и демонтирането им на 08.05.2024г. Предвид изложеното свидетелските показания не опровергават констатациите, документирани в доклади, писмени уведомления и в протокола за изземване на [ПИ]. Същевременно свидетелските показания на разпитания по делото свидетел не противоречат на констатациите от проверки в имота, отразени в описаните документи в частта относно възможност за пешеходен достъп в имота, което обстоятелство е видно и от приложения снимков материал в преписката.

4. По отношение заявлението на жалбоподателя от 04.01.2024г., уточнено с допълнително заявление от 09.04.2024г. не е приложим реда на чл.8 ал.4 от НСПП, както е указано в писменото уведомление от 20.03.2024г., тъй като е налице изграден обект съгласно РС № 27/27.01.2011г. Същото не е неотносимо поради промяна в обстоятелства за двата ПИ /577 и 52/, тъй като към момента на издаването му строежът се е намирал върху тези ПИ. За обекта е издадено разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях № 5 – О- Е/03.05.2011г. Преди това – на 12.04.2011г. за обект „Паркоместа чрез специално ползване на прилежаща част от републикански път II-86, Асеновград-Бачково-граница Гърция“, намиращ се в [ПИ] и [ПИ] по КК на [населено място], на км. 35+608 в ляво растящ километраж, е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 51/12.04.2011г. Обектът е четвърта категория и паркоместата са с предназначение чрез специално ползване на конкретната част от републиканския път в обхвата на двата ПИ. Според фактическата установеност, отразена в обстоятелствената част на отказа, за която преписката съдържа потвърждаващи фактите доказателства – разрешението за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на обекта № 5-О-Е от 03.05.2011г. е прекратено.

Тъй като обектът е изграден, не следва прилагане на чл.8 ал.4 от НСПП във вр. с чл.9 от същата наредба, респект. - не е било необходимо представяне на документ за собственост върху имота, в който заявителят възнамерява да експлоатира търговски крайпътен обект. Както бе посочено по-горе, за извода на административния орган в насока - действащата нормативна уредба на разрешителния режим за специално ползване на републиканските пътища предполага наличие първо на частна собственост или евентуално доказване на друго основание за ползване на имота, в което заинтересованото лице възнамерява да изгради и експлоатира търговски крайпътен обект - не са посочени правни основания за възприетото изискване, които да аргументират извода. Освен това, в случая е известно на директора на ОУП - Пловдив обстоятелството за вид собственост на [ПИ] – като администрация, управляваща републиканския път. Приетата СТЕ по адм.д.№ 1704/2022г. на АС – Пловдив, коментирана от ВАС действително е самостоятелно доказателство в конкретно съдебно производство, но въз основа на експертизата са налице съдебно установени факти, за които са приети доказателства и в настоящото съдебно производство – по отношение [ПИ] /л.160 – скица от СГКК – Пловдив: трайно предназначение на територията: територия на транспорта; начин на трайно ползване: за път от републиканската пътна мрежа; вид собственост – държавна публична – л.161, извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти/. Във вр. с изразеното съгласие от страна на областен управител – Пловдив за започване на процедура по издаване на разрешение за специално ползване, директорът на ОПУ – Пловдив правилно е съобразил, че в конкретиката на фактите има три заявления за един имот, вкл. че с оглед чл.7 ал.2 от НСПП, наличието на предходно издадено разрешение за специално ползване не създава специални права или привилегии. Тоест - нормативната уредба на специалното ползване на републиканските пътища /ЗП и наредбата/ не предвижда привилегии или приоритет на лицата, които са притежавали разрешения, чието действие е прекратено. От друга страна, директорът на ОПУ – Пловдив не е оправомощен да извършва преценка от името на областен управител – Пловдив относно необходимост от процедура за предоставяне ползването на имота по предвиден ред в ЗДС. Дали при две или повече заявления за издаване на разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътна връзка към него, следва да бъде проведена процедура по ЗДС за управление на имота - не стои в преценката на директора на ОПУ – Пловдив. При наличие на заявено от областен управител – Пловдив съгласие за започване на процедура по издаване на разрешение за специално ползване, директорът на ОПУ – Пловдив е следвало да се произнесе по наличните факти и без да изисква доказване на право на „частна собственост или евентуално доказване на друго основание за ползване на имот“, както е прието в отказа.

Независимо от неприложимост реда на чл.8 ал.4 вр. с чл.9 НСПП, в случая отказът съдържа и второ основание, поради което не следва да бъде приет за незаконосъобразен само поради констатацията за неприлагане на една от посочените в административния акт норми.

Според описаните факти и обстоятелства следва да бъде прието, че е приложим редът на § 23 от ПЗР на Постановление № 9 на МС от 24.01.2023г. за ИД на НСПП. Удостоверение № 51 / 12.04.2011г. за въвеждане в експлоатация на строеж /четвърта категория/ „Паркоместа чрез специално ползване на прилежаща част от републикански път II-86 Асеновград – Бачково – граница Гърция“, находящ се в [ПИ] и [ПИ] на км. 35+608 в ляво растящия километраж по КК на [населено място] /л.32/ е издадено по отношение РС № 27/27.01.2011г. /л.54/. Следва да бъде съобразено, че чл.8 ал.2 НСПП – „Разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него е задължително условие за издаване на разрешение за строеж по смисъла на глава осма, раздел III от Закона за устройство на територията.“ е в Глава втора Изграждане и Експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях в обхвата на пътя и в обслужващите зони, Раздел I Изграждане на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, като случаят касае изграден строеж с издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Действително, при прекратено разрешение за специално ползване, строежът „паркоместа чрез специално ползване на прилежаща част от републиканския път“, не би могъл да се ползва с оглед конкретното му предназначение. От друга страна е налице удостоверение за въвеждане в експлоатация, издадено по реда на ЗУТ, при наличие на което според съдебната практика - РС не подлежи на отмяна, а в конкретиката на фактите следва да бъде зачетено като стабилен административен акт /Определение № 6569/29.05.2024г. по адм.д.№ 4393/2024г., ВАС: „След въвеждането на строежа в експлоатация насетне, разрешението за строеж изгубва правното си значение и има единствено удостоверителен характер установяващ законността на извършеното строителство. Нещо повече след като са изтекли сроковете за обжалване и разрешението за строеж е влязло в сила и същото представлява стабилен административен акт, който съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 8 /по сега действащата редакция на нормата, съответно чл. 156, ал. 1 ЗУТ, в приложимата към онзи момент редакция, а впоследствие - чл. 156, ал. 5/ не подлежи на отмяна./. В този смисъл е Определение № 6666/03.06.2020г. по адм. д. № 4326/2020г. по описа на ВАС, Определение № 556 от 24.01.2022г. на ВАС по адм. д. № 12399/2021г., II о. и други.“/. РС се издава за конкретен обект и промяна в данните /собственост и граници/ на ПИ, върху който/които се намира изграден вече строеж, не отрича стабилитета на акта. Условието за издаване на РС № 27/27.01.2011г. /л.54/ е било разрешение за специално ползване на пътищата № 13-О-И/02.12.2010г. на ОПУ – Пловдив /л.56/. След изграждането на обекта е издадено прекратеното разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и връзки към тях № 5-О-Е/03.05.2011г. Именно поради прекратяването му е подадено заявлението на жалбоподателя. Същото касае [ПИ], поради което е съобразено с актуалните данни от КККР, както и с решението на ВАС по д.№ 1734/23г. и не засяга правото на собственост на Бачковска Света Обител „Успение Богородично“.

Независимо от прекратяване на разрешението за специално ползване чрез експлоатация на обекта, по отношение удостоверението за въвеждане в експлоатация следва да се съобрази, че същото касае обекта, а не поземления имот /или имоти/, в който се намира. Настъпилата съществена промяна в обстоятелствата, при които са издадени Разрешения за специално ползване № 13-О-И/02.12.2010г. и № 5-О-Е от 03.05.2011г. – заличаване на имотите в КК, както и засягане на права на трети лица, са били приети за основание за прекратяване на разрешението за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти от 03.05.2011г. – което основание е потвърдено от ВАС по д.№ 1734/2023г. Ведно с това, заявлението на жалбоподателя касае актуалните данни за местоположението на паркоместата – [ПИ], поради което е налице съответствие с възприетото от ВАС в Решение № 12872/2023г. по д. № 1734/2023г.: „…След отмяната на Заповед № КД-14-16-408/24.06.2009 год. на началника на СГКК – Пловдив и възстановяване на предходно съществувалото фактическо положение, [ПИ] и [ПИ] са заличени, като на тяхно място са нанесени съответно [ПИ] с площ 2437 кв.м., държавна собственост и [ПИ] с вид на собствеността – частна религиозна организация и площ 2115 кв.м. …Освен наличието на съществени разлики в площите между имотите, за които е издадено разрешението и тези по действащата КК а [населено място], съществено е и обстоятелството, че е налице промяна и в собствеността на единия от тях - [ПИ], който, съгласно приложения по делото нотариален акт е собственост на Бачковска Света Обител „Успение Богородично“.“. При зачитане на съдебно установените факти относно правата на Бачковска Света Обител „Успение Богородично“, заявлението не засяга същите, тъй като касае [ПИ], респект. обхвата на експлоатация на обекта е в границите само на този поземлен имот. В подкрепа на описаните съдебно установени факти по настоящото дело са приети данни от СГКК – Пловдив /л.138 и сл./.

Удостоверението за въвеждане в експлоатация не е с прекратено действие и към дата на издаването му за конкретния обект, същият се е намирал в посочените два ПИ /сега заличени с нанасяне в КК на други/. Както бе посочено, удостоверението за въвеждане в експлоатация касае обекта и само при промяна в предназначението му би било налице основание за издаване на друго удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ. Тоест, промяната в обстоятелствата относно ПИ, посочени в удостоверението за въвеждане в експлоатация по ЗУТ не променя факта на въвеждане на конкретния обект в експлоатация и не е основание за издаване на ново удостоверение или преиздаване на съществуващото.

Безсъмнено РС и удостоверението за въвеждане в експлоатация по ЗУТ изрично обвързват строежа и въвеждането му в експлоатация със специалното ползване на прилежащата част от републиканския път. При прекратено разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътни връзки възниква основание за подаване на заявление за издаване на този документ за целите на специалното ползване, но в случая и при отчитане на съществуващо удостоверение за въвеждане на обекта в експлоатация по реда на ЗУТ, и по отношение на имот с установен актуален кадастрален идентификатор и вид собственост. Удостоверението за въвеждане в експлоатация не е с прекратено действие във вр. с § 23 ал.1 т.1 от ИД на НСПП и е представено от жалбоподателя, като неговото правно действие не следва да бъде зачетено само във вр. с фактическото ползване на обекта към момента на подаване на заявлението, тъй като без специалното ползване на обекта /паркоместа/, би било налице основание по см. на чл.178 ал.4 ЗУТ /“Не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация.“/. При фактическо ползване на обекта без разрешение за специално ползване чрез експлоатация са налице основанията по ЗУТ и ЗДС /освобождаване на обекта/, но следва да се съобрази, че обвръзката между въвеждането на обекта в експлоатация по реда на ЗУТ и специалното му ползване по реда на ЗП, не отрича действието на документа по ЗУТ и именно в тази вр. е регламентиран редът по § 23 от ИД на НСПП. Аргумент в тази насока е и изменението на НСПП с ДВ, бр. 9 от 2023г. – едновременно по отношение чл.8 ал.4, чл.9 и с въвеждане на § 23.

Дори да се приеме тезата на ответника за необходимост от документ за собственост във вр. с изменението на чл.9 от НСПП, при приложим редът по § 23 от ИД на НСПП – се съблюдават посочените в ал.1 от § 23 изисквания, в обхвата на които не е доказване на право на собственост от заявителя.

Административният орган правилно е приел, че действителните факти по отношение ПИ, в който попада обектът на специално ползване във вр. с промените в КККР са с еднакви последици относно разрешението за специално ползване чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и по отношение издаването на ново разрешение, но не е съобразил, че удостоверението за ползване, издадено по реда на ЗУТ, е за обекта. В ЗУТ и Наредба № 2/2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, приложима за строеж от Четвърта категория, какъвто е „паркоместа чрез специално ползване на прилежаща част от републиканския път“ – не е предвидено преиздаването му при промяна на собственикът на обекта или при промяна в данните за ПИ, в обхвата на които или който е изпълнен обекта. В тази вр. ЗУТ и Наредба № 2/2003г. не предвиждат възможността, установено в чл.5 ал.4 от НСПП /„При промяна на заинтересуваното лице разрешението за специално ползване се преиздава.“/.

В реда на изложеното следва да бъде прието, че редът на § 23 от Постановлението за ИД на НСПП е приложим само за заинтересуваното лице, което е адресат на удостоверението за ползване по ЗУТ, издадено преди приемане на параграфа или за заинтересованото лице – собственик на обекта, за който е издадено удостоверението за въвеждане в експлоатация по ЗУТ. По отношение предпоставките, указани в § 23 ПЗР на Постановление № 9 на МС от 24.01.2023г. за ИД на НСПП, се отбелязва, че заявителят не е уведомен да допълни заявлението си с необходимите данни по ал.1 т.4. – „представяне от заинтересуваното лице в съответното специализирано звено на технически проект – част "Организация и безопасност на движението" – екзекутив (заснемане на съществуващата организация на движението), и писмено становище, изискано при условията на чл. 5, ал. 6 от органите на Министерството на вътрешните работи.“, доколкото изискването касае заявлението към момента на подаването му и следва заснемането да касае съществуваща организация на движението /актуалната/, която би могла да е променена спрямо тази към 2011г. В този см. следва да бъде прието, че не са били изяснени всички факти от значение за произнасяне на административния орган с арг. от чл.35 и чл.36 АПК. В допълнение - съгласно чл.30 ал.2 т.12 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура – „Областните пътни управления: т.12 поддържат и актуализират подробни данни за териториите, заети от републиканската пътна мрежа, и пътните имоти в съответствие с изискванията на Закона за кадастъра и имотния регистър; “, при което дължимо от административният орган е при подадено заявление за издаване на разрешение за специално ползване чрез експлоатация на крайпътен обект – при установения разрешителен режим, в документа да бъде вписан съответния ПИ, в който е обекта, с актуалният му идентификатор. В тази вр. – промяната на посочените ПИ в удостоверението за въвеждане в експлоатация не следва да се приема за отрицателна предпоставка за заявлението и основание за незачитане действието на удостоверението за въвеждане в експлоатация по чл.177 ал.3 ЗУТ. Тоест, дори удостоверението за въвеждане в експлоатация № 51/12.04.2011г. да не удостоверява действителните факти по отношение местоположението на паркоместата – в частност относно двата ПИ към момента на подаване на заявлението, предвид съдебно установените факти в решението на ВАС от 2023г., с оглед данните от СГКК за [ПИ] – удостоверението за въвеждане в експлоатация е за обекта и при разглеждане на заявлението се съобразяват актуалните данни за ПИ по КККР. В противен случай – всяка промяна в поземлените имоти би отрекла действието на удостоверение за въвеждане в експлоатация, което не е предвидено в ЗУТ и Наредба № 2/2003г.

Към дата на издаване на оспорения отказ не следва да се приема, че е имало пречка за оглед на обекта, доколкото писмените доказателства /а и гласните/ установяват пречка за автомобилен достъп до имота, не и за пешеходен за целите на огледа. По настоящото дело са приети данните от преписката по издаване на заповедта за изземване от областен управител - Пловдив и изземването на [ПИ], документирано с Протокол от 08.05.2024г. /л.88 и сл./, според които към дата на издаване на отказа заповедта за изземване не е в сила. Освен това, приключване на съдебното производство по оспорване на заповедта за изземване би отложило времево експлоатацията на крайпътния обект, но не е пречка за извършване на оглед, тъй като се установи, че възпрепятстван е бил транспортния достъп, като оглед посредством транспортно средство не е регламентиран в ЗП и НСПП. Тоест, след провеждане на производство по реда на § 23 от НСПП и при установяване на положителни предпоставки от обхвата на § 23 ал.1 от наредбата – началото на действието на издадено разрешение за специално ползване чрез експлоатация на крайпътен обект /за което разрешение не е предвиден срок – чл.11 НСПП/ е обусловено от приключване на съдебното производство по оспорване на заповедта за изземване на [ПИ]. В тази вр. разпоредбата на чл.14 ал.2 ППЗП /“Пътните участъци по ал. 1 не може да бъдат ползвани чрез трайно застрояване, ограждане, прокопаване и други или да се възпрепятства ползването им за движение на моторни превозни средства по какъвто и да е начин.“/ касае фактическото ползване, за нарушения при което са предвидени съответни корективни способи. В реда на изложеното – към момента на издаване на отказа не е безспорно установено неправомерно поведение на жалбоподателя, от което да черпи права. Такова поведение подлежи на корекция посредством посочените способи в ЗУТ и ЗДС /чл.178 ал.6 ЗУТ; чл.80 ЗДС – забрана ползване и освобождаване на строежа, респект. имота/. В тази вр. се съобрази, че спорът не касае начален момент на действие на разрешението или действието му, а законосъобразност на отказ от издаване на искането разрешение.

Следва да бъде съобразено още, че не е допустимо съдът да изследва и допълва фактически основания, непосочени в административен акт, тъй като на съдебна проверка за законосъобразност подлежат приетите от административния орган основания за издаване на акта. Принципът на Служебно начало – чл.9 АПК не означава в съдебното производство да бъдат проверявани факти от значение за случая, на които административният орган не се е позовал и не е проверил в хода на производството. В хипотеза на недоказани предпоставките по см. на § 23 ИД НСПП при изграден обект /като редът по § 23 е счетен за неприложим от административния орган/, би била приложима общата разпоредба на чл.11 от НСПП – „Разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него се издава по искане на заинтересуваното лице чрез образец съгласно приложение № 1б след приключване на производството по чл. 8, ал. 4 и при изпълнени условия в разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него. Към искането се прилага координатен регистър на площта на обекта и връзките към него в координатна система "Българска геодезическа система 2005".“. С удовлетворяване на изискването за представяне на координатен регистър се постига точна индивидуализация на местоположението на обекта по актуалните данни от КККР – в обхват [ПИ]. Заявлението на жалбоподателя не е било разгледано по реда на чл.11 от наредбата. Отказът се разглежда само по посочените в него основания при фактическите обстоятелства към момента на издаването му, поради което предпоставките по чл.11 от наредбата не подлежат на обсъждане.

С извод за прилагане на § 23 ИД НСПП – при спазване изискванията на § 23 ал.1 във вр. и с чл.35 и чл.36 АПК, следва отказът да бъде отменен с присъждане на направените разноски /50 лв. държавна такса и 1000 лв. адвокатско възнаграждение /договор за правна защита, л.166/.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е основателно: Спорът не е с материален интерес – чл.8 ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съобразно Решение на СЕС по дело С-438/22г. – осъществената услуга по защита е качествена и цялостна. Размерът на адвокатското възнаграждение по аргумент от чл. 36 ал. 2 ЗАдв. следва да бъде справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденото в наредба на Висшия адвокатски съвет – в случая Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Законодателят е предвидил три отделни обстоятелства, които следва да бъдат преценявани при дефиниране на дължимия размер на адвокатско възнаграждение – трябва да е справедливо, обосновано и да съответства на предвидения в съответната наредба минимум. По последния критерий е налице произнасяне на СЕС /Решение от 23 ноември 2017г. по Съединени дела С-427/16 и С-428/16г./, като следва да се има предвид, че материалният интерес на спора може да бъде индикация за степента на сложност на спора, но не би трябвало да се тълкува като единствен критерий за това. Следва да бъдат отчитани всички други обстоятелства, характеризиращи делото, за да бъдат защитени интересите на страните посредством справедливо остойностяване на заплатеното от спечелилата страна. С последващо Решение от 25 януари 2024г. по Дело C-438/22г. СЕС отрече невъзможността на съда да присъжда по-ниски възнаграждения. Конкретните факти и обстоятелства по делото не налагат извод за намаляване на договорения и заплатен адвокатски хонорар, тъй като спорът е обвързан и с последици на друг разрешен преди него спор, както и с друг закон, освен приложимия специален.

Съгласно чл.21 ал.2 ЗП: „Агенция "Пътна инфраструктура", наричана по-нататък "агенцията", е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството, със седалище София и със специализирани звена: областни пътни управления, Национално тол управление и Институт по пътища и мостове.“. Според чл.2 и чл.30 ал.1 от Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура": ал.1 „Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството със седалище в София и с адрес – [улица], и със специализирани звена – областни пътни управления, Национално тол управление и Институт по пътища и мостове.; ал.2 Агенцията се представлява от председателя на управителния съвет, който се назначава от министъра на регионалното развитие и благоустройството.; ал.3 Председателят на управителния съвет на агенцията е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.“; „Областните пътни управления са специализирани териториални звена, които осигуряват изпълнението на определени функции на агенцията на територията на една административна област.“. Налице са дефиниции за административен орган и за разноските – ДР АПК – т.1 и т.6: "Административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги.; „Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Предвид посоченото разноските в случая следва да бъдат поети от „Агенция "Пътна инфраструктура" /в тази насока Определение № 8150/2024г. по д.№ 6445/2024г., ВАС/.

Мотивиран с изложеното, съдът