Решение № 224 от 15.6.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 190/2023 г.

Производството пред САС е по реда на гл.21 от НПК. Образувано е по протест на прокурора срещу присъда на ОС - Монтана по н.о.х.д №303/2021г., с която съдът: ПРИЗНАЛ подсъдимия А. Р. А., роден на •••••••• год. в гр. •••, област •••; с постоянен адрес - гр.•••, област •••, ул. „•••“ № ••• и настоящ адрес - с.•••, обл. ••• ул. „•••“ № •••; български гражданин; с основно образование; с ЕГН ••••••••••, за невинен в това за времето март 2016 година - юни 2018 година, в гр.•••, с.••• и с.•••, област •••, като физическо лице, без съответно разрешение по чл.13, ал.1 от ЗКИ, да е извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗКИ, като договаряйки предоставянето на кредити /заеми/ и предоставяйки парични кредити /заеми/ в български лева в периода и на лицата какго следва: на неустановена дата през месец март или април 2016 година, в гр. ••• обл. •••, на А. Л. Д. от гр. ••• - сума от 150 лева; на неустановена дата през месец ноември или декември 2016 година в гр. •••, на А. Л. Д. от гр. ••• - сума от 600 лева; на неустановена дата през месец април 2017 година, в гр. ••• обл. •••, на А. Л. Д. от гр. ••• - сума в размер на 600 лева; на неустановена дата през месец март 2017 година, в гр. •••, обл. •••, на Г. А. Г. от гр. ••• - сума в размер на 200 лева; на неустановена дата през месец ноември 2016 година, в село •••, обл. •••, на В. П. А. от същото село - сума от 300 лева; на неустановена дата през лятото на 2016 година, в село •••, обл. •••, 15а Р. Б. С. от село •••, ^лТ ••• - сума в размер на 100 левд/; на неустановена дата през месец юни 2016 година, в гр. •••, обл. •••, на Б. Г. К. от гр.••• - сума в размер на 600 лева; на неустановена дата през лятото на 2017 година, в село •••, обл. •••, на Я. С. Ц. - сума в размер на 200 лева; в неустановен период и месец на 2016 година или 2017 година, в гр. •••, обл. •••, на К. Ш. Ф. от гр. ••• - сума в размер на 400 лева; на неустановена дата през месец юни 2018 година, в село •••, обл. •••, на Я. С. Ц. - сума в размер на 250 лева, от която дейност в периода март 2016 година - юни 2018 година да е получил значителни неправомерни доходи под формата на лихва в размер на сумата от общо 9 514, 58 лева и го оправдал по обвинението по чл.252, ал.2, предложение второ във вр. с чл.252, ал.1 от НК. В хода на съдебните прения пред САС представителят на САП поддържа протеста. Пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на въззивна осъдителна присъда. Защитникът на подсъдимия - адв. И. С. пледира за потвърждаване на оправдателната присъда на първия съд. Подсъдимият подържа становището на своя защитник и моли съда атакуваната присъда на МОС да бъде потвърдена. САС, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Доказателственият анализ на първоинстанционният съд и направените въз основа на него фактически констатации имат следното съдържание: Подсъдимият А. Р. А. към 2016 година е с постоянно местоживеене в гр. •••, обл. •••. Притежава и имот в с.•••, обл. •••, където живее в момента. В периода 2016-2018 година същият няма сключени трудови и граждански договори с работодател, съгласно приложената справка на ТД на НАП Велико Търново изх.№ 92-00-713/ 2018 година; не е регистриран като търговец по смисъла на ТЗ; не притежава разрешение от БНБ по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗКИ за извършване на банкова дейност. Установено е също така, че подсъдимият отглежда и продава животни, търгува с коли. Спорните обстоятелства по делото са свързани с изясняване на въпросите относно наличието на предоставени от подсъдимия заеми, както и възнаградителната лихва - дали е уговаряна между заемодателя - подсъдим в настоящото производство и съответните заематели, включени в предмета на обвинението, в какъв размер е заплащана; наличието на системност - „по занятие“ /поредица от сделки - поне три на брой срещу насрещна материална облага /лихва за ползване на заетите суми/, като осъществяването на тази дейност да представлява основен или допълнителен източник на доходи за заемодателя. Именно това са съществените белези на престъплението на чл.252 от НК, отличаващи го от договора за заем по чл.240 от ЗЗД, дори и когато е уговорена т. нар. възнаградителна лихва за ползването на предоставения паричен ресурс съобразно разпоредбата на чл.240, ал.2 от ЗЗД. /В такава насока е част от практиката на ВКС по дела за престъпления по чл.252, ал.1 от НК/; допълнително при установяването на горните обстоятелства от обективна страна, както и субективната страна на престъплението, следва да се прецени и наличието на допълнителното квалифициращо деянието обстоятелство по ал.2 на чл.252 НК - получени значителни неправомерни доходи. Сумата от 9514.58 лева — доходи, получени от лихви по заеми, е формирана от държавното обвинение като разлика меязду законната лихва и лихвата, която се твърди да е заплатена от лицата, посочени в обвинителния акт. Сумата е обоснована от обвинението със заключението на счетоводната експертиза, в което е посочена лихва по смисъла на чл.86 ЗЗД /същата обаче е за забава и не е идентична с възнаградителната лихва по договора за паричен заем/ и твърдините от свидетелите да са заплатени на подсъдимия суми като лихва /разлика последната и първата суми/. Коментарът на събраните по делото гласни доказателства следва да бъде съсредоточен основно върху показанията на лицата, включени в конкретното обвинение, за които се твърди да са получили заеми от подсъдимия - свидетелите А. Л. Д., Г. А. Г., В. П. А., Р. Б. С., Б. Г. К., Я. С. Ц., К. Ш. Ф.. В обвинителния акт се поддържа, че на неустановена дата през месец март или април 2016 година в гр. ••• обл. ••• подсъдимият е предоставил в заем на А. Л. Д. от гр. ••• сумата от 150 лева при лихва от 30 процента на месец, равняваща се на 45 лева месечно, като платените суми по лихвите са в размер на 135 лева; на неустановена дата през месец ноември или декември 2016 година, в гр. •••, обл. •••, подсъдимият е предоставил в заем на А. Л. Д. от гр. ••• сумата от 600 лева при лихва от 30 процента на месец, равняваща се на 180 лева на месец, като платените суми по лихвите са в размер на 540 лева и на неустановена дата през месец април 2017 година в гр. •••, обл. ••• е предоставил в заем на А. Л. Д. от гр. ••• сума в размер на 600 лева при лихва от 30 процента на месец, равняваща се на 180 лева на месец, като платените суми по лихвите са в размер на 720 лв. Показанията на свидетеля А. Л. Д. са противоречиви. Прочетени са, при условията на чл.281, ал.1, т.1 НПК, показанията, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия и отразени в протокол за разпит от 28.03.2018 година /том първи, л.66-67/, както и тези, дадени в хода на досъдебното производство пред разследващ полицай /л.972-973, том шести от ДП/ - по реда на чл.281, ал.4 във вр. с чл.281, ал.1, т.1 НПК. В показанията, дадени по реда на чл.223 НПК на 28.03.2018 година, свидетелят Д. поддържа, че е заемал суми от подсъдимия през 2015 и 2016 година, а не и през 2017 година, и то в размер от 100 до 300 лева /тези показания са първите по време, дадени от страна на свидетеля/; показанията пред разследващ полицай, отразени в протокол за разпит от 04.05.2020 година, както и показанията, дадени в хода на настоящото съдебно следствие /протокол от съдебно заседание от 05.04.2022 година-л. 105 от делото/, съответстват на обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. В обвинителния акт е отразено, че на неустановена дата през месец март 2017 година в гр. ••• обл. •••, подсъдимият е предоставил в заем на Г. А. Г. от гр. ••• сумата в размер на 200 лева, при лихва от 30 процента на месец, равняваща се на 60 лева месечно, като платените суми по лихвите са в размер на 400 лева Свидетелят Г. А. Г., при разпита си в хода на съдебното следствие по настоящото дело, твърди, че не си спомня дали и колко е вземал, дали е връщал /протокол л. 110 от настоящото дело/; прочетени са, по реда чл.281, ал.1, т.2 НПК, показанията, дадени пред съдия - в производство на чл.223 НПК /л.71-73 от ДП, том първи /, отразени в протокол от 28.03.2018 година, при който разпит свидетелят поддържа, взел 200 лева преди една година, зимата на 2017 година, върнал 600 лева. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че на неустановена дата през месец ноември 2016 година, в село •••, обл. •••, подсъдимият е предоставил в заем на В. П. А. от същото село сумата в размер на 300 лева, при лихва от 30 процента на месец, равняваща се на 90 лева, на месец като платените суми по лихвите са в размер на 4944.05 лева. Показанията на св.В. П. А. също са протироречиви; същите са прочетени при условията на чл.281, ал.1, т.1 и чл.281, ал.4 от НПК във вр. с чл.281, ал.1, т.1 НПК. В показанията си, дадени пред съдия по реда на чл.223 НПК, на 19.09.2018 година /том втори л. 208-211/свидетелката твърди, че взела от подсъдимия А. триста лева, извършила парични преводи от чужбина; показанията, дадени пред орган на досъдебното производство / протокол за разпит от 14.08.2018 том втори л.199-201/ са в подобна насока; в хода на съдебното следствие горепосочената свидетелка /протокол л. 119-120/ поддържа, че не вземала пари от подсъдимия, , а купила от него кон с каруца. В обвинителния акт е отразено, че свидетелят Р. Б. С. на неустановена дата през лятото на 2016 година, в село •••, обл. ••• е получил като заем от подсъдимия сума в размер на 100 лева, при лихва от 30 процента на месец, като платените лихви са в размер на 30 лева. В хода на съдебното следствие /л.115/ С. в твърди, че не е заемал сума; в показанията, дадени по реда на чл.223 НПК, прочетени при условията на чл.281, ал.1, т.1 НПК /том първи от ДП, л.74- 76/, както и тези, дадени пред разследващ орган /том първи от ДП, л.60-61/ твърди, че е получил от подсъдимото лице заем от 100 лева. В обвинителния акт е отразено, че на неустановена дата през месец юни 2016 година, в гр. •••, обл. ••• подсъдимият А. е предоставил в заем на Б. Г. К. от гр. ••• в размер на 600 лева, с уговорена месечна лихва в размер на 30 процента на месец равняваща се на 180 лева на месец, като платените суми по лихвите са в размер на 2100 лева В показанията в хода на съдебното следствие / протокол л. 112-114/ поддържа, че е взел 500 лева, които не е върнал, но плащала лихва по 150 лева месечно; в показанията, дадени по реда на чл.223 НПК и прочетени при условията на чл.281, ал.1 т.1 НПК, отразени в прокотол от 27.03.2019 година /том втори на ДП, л.213-215/, размерът на заетата сума, според този свидетел, е 600 лева. В обвинителния акт е посочено, че на неустановена дата през лятото на 2017 година в село •••, обл. ••• подсъдимият А. е предоставил в заем на Я. С. Ц. от същото село сумата от 200 лева, с уговорена месечна лихва в размер на 30 процента, равняваща се на 60 лева на месец, като платените суми по лихвите са в размер на 600 лв; на неустановена дата през месец юни 2018 година в село ••• обл. ••• е предоставил в заем на Я. С. Ц. от същото село сумата в размер на 250 лв. с уговорена месечна лихва в размер на 30 процента, равняваща се на 75лв. на месец, като платените суми по лихвите са в размер на 225 лв. Свидетелката Я. С. Ц. в показанията си в хода на съдебното следствие по настоящото дело поддържа /прокотол л.118-119/, че не е взела пари като като заем, а закупила от подсъдимия телефон; прочетени са при условията на чл.281, ал.1, т.1 от НПК и чл.281, т.4 във вр. с чл.281, ал.1 т.1 НГЖ показанията й, дадени в хода на досъдебното производство. В показанията си, дадени по реда на чл.223 НПК /л.216-217, том втори от досъдебното произовдство/ поддържа, че е взела 200 лева, после още 250 лева; в такава насока са и показания й пред разследващ полицай /том втори на ДП, л.218/. В обвинителния акт се поддържа, че в неустановен период и месец на 2016 или 2017година, в гр. •••, обл. •••, подсъдимият е предоставил в заем на К. Ш. Ф. от гр. ••• сумата в размер на 400 лева с уговорена месечна лихва в размер на 30 процента на месец равняваща се на 120лева на месец, като платените суми по лихвите са в размер на 240 лева. Показанията на свидетелката К. Ш. Ф. в хода на съдебното следствие по настоящото дело /116-118/ поддържа, че е взела от подсъдимия 1000 лева без лихва; в тези - пред съдия /том втори 223-225/, прочетени при условията на чл.281, ал.1, т.1 НПК, сумата е посочена в размер от 400 лева, заета през 2006 - 2007 година / обвинението е за 2016 -2017 година/; пред разследващ полицай /л.247-248, том втори/, прочетени по реда на чл.281, ал.1 т.4 във р. с чл.281, ал.1 т.1 НПК тъврди, че е взела сумата от 400 лева през 2016 или 2017 година; два пъти е заплатила като лихва общо 240 лева, но не е погасила заема от 400 лева. Видно е изложеното по-горе, че показанията на преобладаващата от свидетелите са изключително противоречиви; макар и четени по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 и по реда чл.281, ал.4 във връзка с чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК от НПК тези противоречия не са отстранени в степен, която да позволява категоречни изводи за размера на заетите суми и времето на предоставяване, както и за размера на лихвите върху същите; извършени са и очни ставки с подсъдимия. Част от свидетелите, включени в предмета на обвинението, говорят за искана от подсъдимия, респ. заплащана от тях 30 % лихва, но това са показания, дадени пред орган на досъдебното производство и прочетени при условията на чл.281, ал.4 НПК. Съгласно разпоредбата на чл.281, ал.8 от НПК осъдителната присъда не може да почива само на показания, дадени по реда на чл.281, ал.4 НПК. Не могат да бъдат кредитирани по категоричен начин и показанията на А. Д., Г. Г., Б. К., К. Ф., освен че са противоречиви, сочат на заинтересованост предвид установеното по безспорен начин обстоятелство за изключително влошени от дълги години отношения между подсъдимия и свидетелите. Свидетелите Б. К. и К. Ф. твърдят да са плащани суми като лихви, но не са върнали твърдяните от тях като взети назаем суми, т.е. не се установява дали са погасявали основното си задължение, ако такова се приеме да е налице, или лихва по заема. Дадените първи по време показания /момент, към който свидетелят е имал по-ясен спомен/, при условията на чл.223 НПК, на свидетеля А. Д., прочетени на основание чл.281, ал.1, т. 1 от НПК, се различат съществено от последващите такива, дадени пред разследващ орган, относно размера и момента на получаването, а именно на база на последните такива е изградена обвинителната теза в частта, касаеща получени от Д. три суми като заем. По делото липсват други доказателсва, писмени или гласни за предаване на суми, представляващи лихви от страна на заемателите на заемодателя. Но никакъв начин не може да бъде установено дали твърдяните да са заплащани лихви са такива за забава или са с характера на възнаградителни лихви по смисъла на 240, ал.2 ЗЗД. Налице са и гласни доказателства на лица, невключени в конкретното обвинение /показания на свидетелете Р. Г. /л. 104/; Н. В. /л.121/; К. Т. /л. 130/; Ц. Б. /л. 131/; Р. М. /л.253/, които са получавали заеми от подсъдимия, но категорично не са плащали лихви срещу заетите суми; налице са и събрани гласни доказателства - показания на свидетели, закупували от подсъдимия различни вещи, както и такива установяващи, че подсъдимият е отглеждал и продавал животни; продавал автомобили. На следващо място, показанията на свидетелите, обосновали обвинителната теза, не съдържат конкретни данни за съдържанието на сделките, довели до твърдяното в обвинителния акт кумулиране на паричен ресурс /точно време на сключване, точна сума на заема; уговорена лихва и нейното изплащане; в какъв размер и за какъв период е изплащана лихва /в този смисъл решение № 55/07.05.2012 година по нак.дело № 2113/2011 година на второ наказателно отделение на ВКС/. Събраните по реда на ЗСРС доказателствени средства, както и показанията на св.Б. Н. и Р. Д. /л. 107-108 от настоящото дело, служители на МВР/ също не допринасят за изграждане на категоричен извод на съда за доказаност на обвинението, а заключенията на експертизите биха били от значение при извод на съда за доказаност на обвинението и коментар на обстоятелството дали са налице получени от подсъдимия значителни направомерни доходи. По изложените по-горе съображения съдът намери, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, не са установени по¬сочените по-горе елементи на престъплението по чл.252 НК: системност- поредица от сделки - поне три на брой срещу насрещна материална облага /лихва за ползване на заетите суми/, като осъществяването на тази дейност да представлява основен или допълнителен източник на доходи за заемодателя. Изложеното дотук според настоящият състав на САС съдържа достатъчно, макар и донякъде фрагментарно описание на приетата фактическа обстановка поне относно основните правно релевантни обстоятелства. Става ясно, че съдът приема, за недоказано, че в процесните случаи е налице плащане или поне уговаряне на лихва, което потенциално би ги уподобило на банков кредит. В резултат и съобразно правилата на доказателствената тежест в наказателния процес явно МОС приема, от фактическа страна, че инкриминираните заеми са били безлихвени, нямат характер на банков кредит и са несъставомерни по чл.252 от НК. Отделно следва да бъдат споделени основните чисто правни съображения на МОС за постановяване на оправдателна присъда: Ако се приеме, че по делото са установени три сделки и повече от три сделки, по които подсъдимият е кредитирал други лица срещу насрещна материална облага /лихва/ за ползване на заетата сума, като осъществяването на тази дейност е основен или допълнителен източник на доходи за подсъдимия, то извършеното от подсъдимия въпреки това не съставлява престъпление по чл. 252 от НК. В периода март 2018 - юни 2018година, посочен в обвинителния акт, както и към настоящия момент действа Законът за кредитните институции / ЗКИ/. ЗКИ борави с понятията „банка /кредитна институция/“ - чл.2 от ЗКИ и „финансова институция“- чл.З от ЗКИ. Тези разпоредби определят какво представлява банката /кредитната институция/, респ. какво представлява финансовата институция. Първата, съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗКИ, е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. Втората - финансовата институция /чл.З, ал.1 от ЗКИ/ е лице, различно от кредитна институция и инвестиционен посредник, чиято основна дейност е една или повече от дейностите, посочени в точки 1, 2 и 3 на чл.З, ал.1 ЗКИ. В разпоредбата на т.З на чл.З, ал.1 от ЗКИ като дейност на финансовата институция е посочено отпускането на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други въстановими средства. ЗКИ предвижда и два режима на кредитиране - разрешителен за банките /кредитните институции/ - чл.13, ал.1 от ЗКИ и регистрационен за финансовите институции - чл.За, ал.1 от ЗКИ, по силата на който за извършване на дейността по чл.З, ал.1 т.З от ЗКИ- отпускане кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства по занятие е необходимо лицето да бъде вписано в публичен регистър на БНБ, като условията за това вписване са посочени в разпоредбата на чл.За, ал.2 от ЗКИ. Разпоредбата на чл.252, ал.1 НК борави с термините „банкови сделки“ и „разрешение“. Разрешителният режим е предвиден при банките - при кредитиране със средства, получени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Следователно, всеки случай на кредитиране, извършено без разрешение, респ. без регистрация, представлява нарушение на закона, но престъпление по чл.252 от НК може да има само в случай на кредитиране със средства, събрани от влогонабиране. Само тогава кредитирането представлява банкова дейност, която е подчинена на разрешителен, а не на регистрационен режим. Регистрационен режим е предвиден в случаите, когато кредитирането не е с парични средства, събрани от влогонабиране /в такава насока е и тезата на проф. П. П., преподовател по наказателно право в СУ/. Разликите в разрешителния и регистрационния режим, респ. нарушаването им - извършването на кредитиране без разрешение, респ. без регистрация, води до различни резултати - в първия случай деянието е престъпление, а другия - административно нарушение, като административнонаказателната отговорност е уредена в глава петнадесета от ЗКИ /в такава насока решение на ВКС № 75 от 05.03.2015 година на трето наказателно отделение на ВКС, както и решение № 60226/11.07.2022 година на трето н.о. на ВКС по нак. дело № 713/2021/. За извършено от подсъдимия кредитиране не се изисква разрешение по чл.13, ал.1 ЗКИ, респ. кредитиране по занятие без такова разрешение не е престъпление по смисъла на чл.252 от НК. /„Същевременно разпоредбата на чл. 252, ал. 1 НК не оставя съмнения в това, че има предвид единствено и само нарушаването на разрешителния, не и на регистрационния режим, на който е подчинено отпускането на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, извършвано от финансовите институции. Всяко друго тълкуване на разпоредбата, надхвърлящо налагащото се като очевидно нейно съдържание, би довело до нарушаване на принципа за законоустановеност на престъпленията“ - решение № 60226/11.07.2022 година на трето наказателно отделение на ВКС по нак. дело № 713/2021 година/. В случая, по разбиране на съда, не би могла да намери приложение разпоредбата на чл.305, ал.6 НПК, тъй като обвинението е за нарушаване на разрешителен, а не на регистрационен режим. По изложените съображения МОС законосъобразно признал подсъдимия А. Р. А. за невинен в това за времето март 2016 година - юни 2018 година, в гр.•••, с.••• и с.•••, област •••, като физическо лице, без съответно разрешение по чл1З, ал1 от ЗКИ, да е извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗКИ, като договаряйки предоставянето на кредити /заеми/ и предоставяйки парични кредити /заеми/ в български лева в периода и на лицата както следва: на неустановена дата през месец март или април 2016 година, в гр. ••• обл. •••, на А. Л. Д. от гр. ••• - сума от 150 лева; на неустановена дата през месец ноември или декември 2016 година в гр. •••, на А. Л. Д. от гр. ••• - сума от 600 лева; на неустановена дата през месец април 2017 година, в гр. ••• обл. •••, на А. Л. Д. от гр. ••• - сума в размер на 600 лева; на неустановена дата през месец март 2017 година, в гр. •••, обл. •••, на Г. А. Г. от гр. ••• - сума в размер на 200 лева; на неустановена дата през месец ноември 2016 година, в село •••, обл. •••, на В. П. А. от същото село - сума от 300 лева; на неустановена дата през лятото на 2016 година, в село •••, обл. •••, на Р. Б. С. от село •••, обл. ••• - сума в размер на 100 лева; на неустановена дата през месец юни 2016 година, в гр. •••, обл. •••, на Б. Г. К. от гр.••• - сума в размер на 600 лева; на неустановена дата през лятото на 2017 година, в село •••, обл. •••, на Я. С. Ц. - сума в размер на 200 лева; в неустановен период и месец на 2016 година или 2017 година, в гр. •••, обл. •••, на К. Ш. Ф. от гр. ••• - сума в размер на 400 лева; на неустановена дата през месец юни 2018 година, в село •••, обл. •••, на Я. С. Ц. - сума в размер на 250 лева, от която дейност в периода март 2016 година - юни 2018 година да е получил значителни неправомерни доходи под формата на лихва в размер на сумата от общо 9 514, 58 лева и го оправдава по обвинението по чл.252, ал.2, предложение второ във вр. с чл.252, ал.1 от НК. Във възивният протест по същество се атакува само второто основание за оправдаването на подсъдимия А.. Цитира се коректно съдебна практика в обратния смисъл, но както на съда, така на прокурора несъмнено е известно, че по въпросът има противоречива практика, в т.ч. и на ВКС и висящо тълкувателно дело. Като конкретен довод, че наличието на предходно по отношение на кредитирането влогонабиране, не е част от престъпния състав по чл. 252 от НК прокурорът изтъква, че влогонабиране не може да се извършва без разрешение за банкова дейност, а такова разрешение подсъдимия не би получил най – малкото поради това, че е физическо лице, а не АД, каквото е изискването на ЗКИ по отношение на провноорганизационната форма на банките. Настоящият състав на САС не намира за релевантен този аргумент на обвинителната власт. Вярно е, че подсъдимият като физическо лице не би получил разрешение за банкова дейност от БНБ, но би могъл да извършва фактическо влогонабиране, точно както би могъл да извършва без лиценз и фактическото кредитиране, за което го обвинява прокуратурата. Настоящият въззивен състав намира, че освен възможно фактическото влогонабиране е и изискуем обективен елемент от престъпния състав по чл. 252 ал.1 от НК и без наличието му не може да се приеме, че дейността на подсъдимия уподобява банковата, а оттам и деянието му е несъставомерно по посочения текст от НК. Съобразно този изход на делото и на основание чл.190, ал.1 НПК разноските по делото законосъобразно били оставени за сметка на държавата. Воден от горното Апелативен съд- София