РЕШЕНИЕ

№ 680

гр. София, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова Членове: Георги Иванов, Димитър Мирчев при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20221000503113 по описа за 2022 година Разгледа в съдебно заседание на 24.04.23г. /с участието на секретаря Ставрева/ въззивно гражданско дело № 3113/22г. и констатира следното:

С решение на ОС - Благоевград от 24.08.22г. по г.д. № 1303/20г. са уважени отрицателни установителни искове на И. С. и Е. С. против „Сити Кеш“ ООД както следва: по чл. 124 от ГПК /прието е за установено, че ищците не дължат на ответника сума в размер на 21 142, 4 лева – неустойка, сума над 20 000 лева – главница и сума над 6 528 лева – възнаградителна лихва/; по чл. 124 от ГПК /прогласена е нищожността на конкретни клаузи от договор за паричен заем от 21.01.20г./.

Със същото решение са отхвърлени искове на И. С. и Е. С. против „Сити Кеш“ ООД както следва: по чл. 124 от ГПК /за прогласяване в цялост нищожността на договор за паричен заем от 21.01.20г./; по чл. 124 от ГПК /за прогласяване нищожността на конкретни клаузи от договор за паричен заем от 21.01.20г./; чл. 124 от ГПК /за прогласяване нищожността на договор за ипотека – учредена с нотариален акт № 12 от 21.01.20г. на нотариус К. М./.

Решението на ОС - Благоевград се обжалва /частично/ от И. С. и Е. С. – само в частта, касаеща иска за процесната възнаградителна лихва /ищците – жалбоподатели претендират да бъде установено, че не дължат на ответника никаква възнаградителна лихва, т.е., че не дължат на дружеството и „присъдената“ от първоинстанционния съд такава в размер на 6 528 лева/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред ОС - Благоевград и САС/.

Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени и експертни; в това число и обясненията на вещото лице от съдебното заседание - преценени в съвкупност, в контекста на твърденията – възраженията на страните и правилата на чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК / удостоверяват, че:

На 21.01.20г. – ответникът /заемодател - кредитор/ е предоставил на ищеца И. С.

/заемополучател - длъжник/ парична сума /заем/ в размер на 20 000 лева. Ищецът /заемополучател/ е поел задължение да върне посочената сума /главница/ заедно с договорна лихва в размер на 29 897, 6 лева. Посочената договорна връзка /заемно правоотношение/ е обезпечено с ипотека /учредена от ищците – жалбоподатели в полза на ответника – съгласно нотариален акт № 12 от 21.01.20г. на нотариус К. М./. По делото е установено /не се и спори към момента; на този етап от процеса/, че посочената главница – не е била върната на кредитора /осъдителното решение на първоинстанционния съд е влязло в сила в частта, касаеща това вземане/. Не се спори също /този факт е и удостоверен в процеса/, че сумите по договора за заем са били обявени за предсрочно изискуеми към 11.20г. Към този момент /към посочената дата/ е била генерирана възнаградителна лихва /по чл. 4.2 във връзка с чл. 4.8 от процесния договор/ в размер на 6 528 лева /съгласно обясненията на вещото лице от съдебното заседание/.

Ищците поддържат, че клаузите от процесния договор /които касаят уговорената възнаградителна лихва/ противоречат на закона и на добрите нрави. С оглед това: И. С. и Е. С. претендират /при условията на чл. 124 от ГПК/ да бъде установено, че не дължат на „Сити Кеш“ ООД никаква възнаградителна лихва /в това число и „присъдената“ от първоинстанционния съд такава в размер на 6 528 лева/.

Жалбата е основателна: Съгласно констатациите на приетата по делото счетоводна експертиза - процесната възнаградителна лихва е фиксирана /съгласно клаузата на чл. 4.2 и тази на чл. 4.8 от процесния договор за заем/ в размер, който надвишава значително законната лихва /по чл. 86 от ЗЗД/. Въпреки това /и съгласно обясненията на вещото лице от съдебното заседание, съобразно които – ГПР на заемодателя по чл. 4.9 от договора се формира на базата единствено на възнаградителната лихва/ завишеният размер на последната все пак е под горната граница по чл. 29, ал. 9 от ЗКНИП /във връзка с дефиницията по чл. 29, ал. 1 от ЗКНИП и по чл. 1, ал. 2, предл. 1-во от ЗКНИП/, съответно и по чл. 19, ал. 4 от ЗПК /във връзка с дефиницията по чл. 19, ал. 1 от ЗПК/. В такава хипотеза /именно доколкото процесната лихва не надвишава поставеният от закона праг/ атакуваните клаузи от договора - не могат да се окачествят като противоречащи на закона по смисъла на чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 29, ал. 10 от ЗКНИП или чл. 19, ал. 5 от ЗПК.

Спорните договорни текстове обаче – накърняват „добрите нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД /и поради това се явяват нищожни/:

Съгласно съдебната практика /в това число и посочената от жалбоподателите/ не е допустимо /справедливо – по смисъла на цитираният законов текст/ при ипотечно обезпечен договор за заем – каквато е процесната хипотеза /който договор гарантира изцяло и пълноценно правата на кредитора да събере вземането си/ да се уговаря възнаградителна лихва в размер, който почти покрива законния праг по чл. 29, ал. 9 от ЗКНИП и чл. 19, ал. 4 от ЗПК /такъв вид клауза не съответства на принципното предназначение на уговорената лихва, излиза извън присъщата й възнаградителна функция, оскъпява съществено кредита и позволява на заемодателя да генерира значителни доходи в ущърб на икономически по- слабата страна по правоотношението; да се обогати на практика неоснователно за сметка на заемополучателя/.

С оглед изложеното - отрицателният установителен иск по чл. 124 от ГПК /касаещ спорната възнаградителна лихва/ следва да бъде уважен изцяло – решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено /изменено/ частично /недействителността на атакуваните текстове от договора препятства възможността в полза на кредитора да бъде „присъдена“ възнаградителна лихва в размер на 6 528 лева за времето до 11.20г./.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция – в полза на жалбоподателите следва да бъдат присъдени /при условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК/ съдебни разноски /за производството пред САС/.

Съдът,