Решение № 1034 от 8.7.2025 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 201/2025 г.

Производството е образувано по жалба на М. Х. Х. против Заповед № РД/02-00455 от 23.04.2025 г. на Главния архитект на община Ямбол, с която е отказано издаването на разрешение за промяна на предназначение по чл. 147а от ЗУТ за обект „Промяна на предназначението на гараж със склад и WC в обект за бързо хранене тип „фаст фуд – една звезда“, [улица]. С доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед се иска отмяната й като постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон, в несъответствие с целта на закона и при несъобразяване и непълнота на относими към конкретния случай доказателства и при неизяснена фактическа обстановка. Счита се за неправилна преценката на органа, че в случая приложение намират разпоредбите на чл. 38 и чл. 39 от ЗУТ, доколкото същите касаят преустройство и промяна предназначението на жилищен обект в такъв за здравни нужди, офис, ателие, магазин или други обслужващи дейности, а в конкретния казус се иска преустройство и промяна предназначението на „гараж“ в „заведение за бързо хранене“, който обект е предвиден не за жилищни нужди, а за търговска дейност. Твърди се, че с оглед предмета на осъществяваната в обекта дейност и липсата на предвидени посетителски места в него, очакваното шумово замърсяване/шумово натоварване над допустимите норми е сведено до минимум. Иска се отмяната на заповедта с присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание жалбоподателят М. Х. Х., редовно призован, се явява лично и с адвокат Ж. К., редовно упълномощена. Жалбата се поддържа на посочените в нея основания, както и отправеното искане за нейната отмяна. Счита се, че представените писмени доказателства, част от административната преписка - инвестиционен проект и обосновка на архитект Ж., установяват безспорно, че предвидената промяна не е свързана с масов достъп на лица, че процесната дейност касае приготвяне на храна – сандвичи, бърза закуска, които ще бъдат предоставени на клиентите през витрина, намираща се на уличната регулация, т.е. в процесния имот не е предвиден посетителски достъп на хора и от представения проект и графична част към него е видно, че местата предвидени в заведението, са нула, няма разкрит вход изобщо към съществуващия обект. Иска се съдът да отмени атакуваната заповед и да присъди в полза на оспорващия разноските по делото съобразно представен списък. Ответната страна – Главния архитект на община Ямбол, редовно призована, се представлява от М. К. - Началник отдел „Правни дейности“ в община Ямбол, редовно упълномощена. Жалбата се оспорва като неоснователна, поддържа се представеният по делото писмен отговор и изложените в него съображения за законосъобразност на оспорвания индивидуален административен акт. Сочи, че наличието на наднормено шумово или друго замърсяване се установява по надлежен ред от съответните експертни заключения от компетентните за това органи, поради което и административният орган при постановяване на своя акт не е приел като надлежно доказателство представената обяснителна записка от архитект С. Ж. – счита се, че същият не притежава необходимите знания за постановяване на подобно становище. Прави позоваване в тази връзка на Решение № 14686/03.12.2009 г. по адм. д. № 9316/2009 г. на ВАС. Твърди, че в случая близостта на училището и обстоятелството, че в него се обучават над 660 ученика е достатъчно основание да се предполага, че масов достъп ще има на тротоара и ще се причинява шум от обектите, разположени в жилищната сграда, поради което се иска писмено съгласие по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗУТ. Иска съдът да отхвърли жалбата и да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на административния орган, като алтернативно прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от страна на оспорващия. След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Със Заявление peг. № УТС-00490 от 10.03.2025 г. М. Х. Х. е поискал издаване на разрешение за промяна на предназначението по чл. 147а от ЗУТ за обект „Промяна на предназначението на гараж със склад и WC в обект за бързо хранене тип „фаст фуд - една звезда“, [улица]. Заявлението е придружено с титул за собственост ([нотариален акт], том 3, peг. № 7033, н. д. № 517 /2024 г. ), нотариално заверена декларация с peг. № 911 от 10.03.2025 г., Становище № 8 от 04.03.2025 от Областна дирекция по безопасност на храните – Ямбол и Инвестиционен проект - Част „Технологична“ и Част „Архитектура“. Във връзка с така депозираното заявление с Писмо изх. № 2801-05521 от 12.03.2025 г. от заявителя е изискано да бъдат внесени нотариално заверени съгласия от собствениците на съседния имот с оглед разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗУТ. Постъпила е Молба peг. № 2801-07338 от 01.04.2025 г. от М. Х. Х. с приложена към нея обосновка, че в случая чл. 39, ал. 2 от ЗУТ не е приложим. С Писмо изх. № 2801-07598 от 04.04.2025 г. на основание 26, ал. 1 от АПК заявителят Х. е уведомен за открито производство по издаване на индивидуален административен акт - отказ за издаване на разрешение за промяна на предназначението по чл. 147а от ЗУТ за обект „Промяна на предназначението на гараж със склад и WC в обект за бързо хранене тип „фаст фуд - една звезда“, [улица]. Посочено е в писмото, че не се приемат изложеното в допълнително представената молба съображения, тъй като не са направени необходимите замервания, които да докажат липсата на шумово замърсяване. Впоследствие е издадена Заповед № РД/02-00455 от 23.04.2025 г. на Главния архитект на община Ямбол, с която е отказано издаването на разрешение за промяна на предназначение по чл. 147а от ЗУТ за обект „Промяна на предназначението на гараж със склад и WC в обект за бързо хранене тип „фаст фуд – една звезда“, [улица]. Като фактическо основание в заповедта е посочено, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗУТ, изискваща при промяна на предназначението на част или на цяла сграда в жилищни, курортни или вилни зони, когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти. Преценено е, че случаят попада в хипотезата на сочената норма поради предназначението на новия търговски обект – „заведение за бързо хранене“, което презюмира масов достъп на хора с оглед факта, че обектът е в непосредствена близост до ОУ „П. Р. С.“ в [населено място]. На база направените констатации и непредставяне на исканото съгласие съобразно регламентацията на чл. 39, ал. 2 от ЗУТ на основание чл. 5, ал. 3, вр. чл. 147а от ЗУТ, Главният архитект на община Ямбол отказал издаването на разрешение за промяна на предназначение по чл. 147а от ЗУТ за обекта. Според направеното в заповедта отбелязване, тя е връчена лично на М. Х. Х. на 23.04.2025 г., а жалбата с рег. № 2801-09638 от 02.05.2025 г. против нея е депозирана в съда чрез административния орган, като въз основа на нея е образувано и настоящото съдебно производство. При горната фактическа установеност и след проверка на оспорения административен акт съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, подало надлежно искане до административен орган, по което е налице постановен изричен отказ, касаещ заявената промяна на предназначението на собствен на жалбоподателя недвижим имот. Постановеният изричен отказ е от 23.04.2025 г., когато е надлежно връчена и процесната заповед, а жалбата против нея е подадена на 02.05.2025 г., т. е. същата е подадена в указания от закона срок за оспорване. В този смисъл съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок за това. Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Ямбол е Заповед № РД/02-00455 от 23.04.2025 г. на Главния архитект на община Ямбол, с която е отказано издаването на разрешение за промяна на предназначение по чл. 147а от ЗУТ за обект „Промяна на предназначението на гараж със склад и WC в обект за бързо хранене тип „фаст фуд – една звезда“, [улица]. С подадената молба оспорващият М. Х. Х. е поискал промяна на предназначението на обект без извършване на строителни и монтажни работи. Съобразно разпоредбата на чл. 147а, ал. 1 от ЗУТ разрешение за това се издава от главния архитект на общината, който е издал и оспорения в настоящето производство отказ, с оглед което той се явява произнесен от компетентен орган. Актът е издаден в предписаната от закона форма и съдържа необходимите реквизити, включително и фактически и правни основания за издаването му. От фактическа страна е прието, че с оглед предназначението си обектът ще генерира значително ниво на шум, поради което е изискано заявителят да внесе нотариално заверени съгласия от собствениците на съседния имот с оглед разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗУТ. Това изискване не е изпълнено, не са представени и други доказателства в съответствие с нормативните правила, поради което и на основание чл. 5, ал. 3, вр. чл. 147а от ЗУТ Главният архитект на община Ямбол отказал издаването на разрешение за промяна на предназначение по чл. 147а от ЗУТ за обекта. С оглед на това съдът приема атакуваната заповед за постановена при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание. В хода на административното производство по издаване на оспорения отказ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, включително и такива, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В този смисъл не е налице основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. По отношение съответствието на процесната заповед с материалния закон съдът съобрази следното: Съгласно чл. 147а, ал. 1 от ЗУТ промяна на предназначението на сгради или на самостоятелни обекти в сгради без извършване на строителни и монтажни работи се извършва след издаване на разрешение за промяна на предназначението от главния архитект на общината, при условие че са спазени изискванията на чл. 38 или 39, не се нарушават правилата и нормативите за застрояване и са представени положителни становища от съответните компетентни органи относно спазване на изискванията, определени с нормативен акт за новото предназначение. С подадената молба жалбоподателят е сезирал административния орган с искане за издаване на административен акт именно по реда на чл. 147а, ал. 1 от ЗУТ, твърдейки в допълнително представената молба, че в конкретния казус изискванията на чл. 38 и чл. 39 от ЗУТ не са приложими за процесния обект, тъй като същият представлява „заведение за бързо хранене“, намира се в самостоятелна сграда без достъп на клиенти вътре в него и с шум в допустимите норми поради отстоянието на съседния имот. Както се посочи по-горе, съгласно чл. 147а от ЗУТ промяна на предназначението на съществуващи сгради или самостоятелни обекти се допуска само при спазване изискванията на чл. 38 и чл. 39 от ЗУТ, (разписващи изискванията към жилищните сгради и жилищата при застрояване), включително и когато не се извършват строителни и монтажни работи. В случая не се спори, че не са налице строителни дейности. С оглед съдържанието на относимата към казуса норма на чл. 147а, ал. 1 от ЗУТ обаче, промяна предназначението на обекта без извършване на СМР не освобождава заявителя от задължението му да представи необходимата документация, произтичаща от режима на масов достъп и шумово натоварване. Както правилно е приел и административният орган, новото предназначение на упражняваната в обекта дейност след промяната му сочи на извод за приложимост на чл. 39, ал. 2 от ЗУТ и в този смисъл разписаните в нея изисквания следва да бъдат изпълнени. Не би могло да се приеме становището на оспорващия, че не е налице надвишаване на нормите на шум и замърсяване предвид липсата на предвидени в обекта места за сядане и консумация от страна на клиентите, доколкото самото предназначение на новия обект „заведение за бързо хранене“ предполага висока посещаемост на външни лица, още повече, че той е разположен в непосредствена близост до училищна сграда, където ежедневно пребивават и преминават деца в активна възраст, включително в междучасията. Очакваното натоварване на обекта с посетители и характеристиките на уличната среда наред с възрастовия профил на преобладаващите потребители (ученици) е обективна предпоставка за високо ниво но шум, която следва да бъде предварително оценена чрез специализирано шумово замерване. В този смисъл с оглед заявеното от Х. искане, задължително е той да представи доказателства за съответствие на обекта с изискванията на Наредба № 6 от 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението. Такива доказателства в случая липсват. Безспорно наличието на наднормено шумово или друго замърсяване се установява по надлежен ред от съответните експертни заключения от компетентните за това органи. В конкретния казус не е представено нито становище от РЗИ, нито технически замервания от лицензирана лаборатория - единствено в хода на развилото се административно производство е представена Обяснителна записка от архитект С. Ж., което обаче правилно не е прието като надлежно доказателство, тъй като лицето не притежава необходимите знания за изразяване на становище в такава насока. Данните по делото сочат още, че въпросният обект е такъв без вътрешен достъп, но с прозоречна витрина към улицата, а този тип обекти действително генерират високо ниво на шум, включително в часовете преди и след занятия и в обедните междучасия. В допълнение на очакваната активност от страна на посетителите на заведението за бързо хранене се предвижда и наличието на кухня и персонал, който да извършва съответните дейности по приготвянето на храната и напитките и обслужването на потенциалните клиенти, съответно и дейности, свързани със забавлението на посетителите (например, музика). Това безспорно са допълнителни фактори, създаващи предпоставка за допълнителен шум, замърсяване и неудобства за собствениците и носителите на ограничени вещни права в съседните имоти. Именно в тази връзка е и поставеното в чл. 39, ал. 2 от ЗУТ изискване при промяна на предназначението на част или на цяла сграда в жилищни, курортни или вилни зони, когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, освен спазване на изискванията по чл. 38, е необходимо и изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти – очевидно разпоредбата охранява правата и интересите на собствениците и носителите на ограничени вещни права в съседните поземлени имоти. Безспорно е, че процесният обект има характер на търговски обект за бързо хранене, насочен към обслужването на външни лица, като храната ще се подава от витрина към улицата, както се установява от наличните по делото доказателства, а и жалбоподателят не отрича това. В този смисъл ще бъдат създадени неудобства на лицата в съседните имоти, по-големи от обичайните в зоната, поради което правилно е приложен чл. 39, ал. 2 от ЗУТ, изискващ изрично нотариално съгласие от съседи при промяна предназначението на обект с масов достъп, какъвто ще бъде процесният, независимо дали достъпът е външен или вътрешен. В случая такова съгласие липсва, въпреки че е изрично изискано от органа с нарочно писмо, надлежно връчено на заявителя, преди произнасянето на процесната заповед. С оглед характера на заведението за бързо хранене като търговски обект неминуемо ще е налице масов достъп до него, т.е. достъп на неограничен кръг външни лица, обуславящ по-голямо от обичайното за жилищен имот шумово и друго замърсяване. Масовият достъп се определя от функцията на обекта, а не от броя на посетителските места в него. След като в случая се изисква становище от компетентен орган относно състоянието на шумовото натоварване и друго замърсяване в обекта, а такова липсва, това не би могло да се компенсира единствено с твърдението на жалбоподателя, че шумът ще е в допустими граници. В случая натоварването е специфично, динамично и предвидимо, поради което органът правилно е отказал исканата промяна на предназначението на процесния обект, още повече, че не са изпълнени и дадените указания за представяне на изрично писмено нотариално заверено съгласие по смисъла на приложимият в казуса чл. 39, ал. 2 от ЗУТ. С оглед изложеното до тук, съдът приема оспорения отказ на Главния архитект на община Ямбол за законосъобразен, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора искането на ответника по оспорването за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено. В полза на община Ямбол следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева. Водим от горното, съдът