Решение № 30447 от 17.9.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 9605/2025 г.

Производството е по реда на чл. 294- чл.298 от АПК. Образувано е по жалба на В. Ю. Б. против действия на служители на Областна администрация на област София, извършени на 28.08.2025г изразяващи се в запечатване с лепенки на ОА, апартамент № 56, вх Г ет.12 бл. 189, отразени в констативен протокол от 28.08.2025г. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорените действия, тъй като не представлявали действия по изземване, не били налице предпоставки за принудително изпълнение доколкото не му била връчена покана за доброволно изпълнение. Ответникът в съпроводително писмо излага доводи, че констативният протокол удостоверявал действия, не пораждал права и задължения. Несъвършенствата в констативния протокол не водели до отмяна на действията. Административен съд София – град, в настоящия му състав, след като съобрази становищата на страните, като разгледа и обсъди доказателствата, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл.296, ал.1 от АПК, изхожда от надлежна страна и е срещу годни за оспорване действия по принудително изпълнение, поради което подлежи на разглеждане по същество. Изпълнението е предприето от компетентен орган, тъй като предмет на настоящото производство е принудителното изпълнение на заповед за изземване на областен управител на област София, компетентен орган е издателят на заповедта, съгласно чл. 271, ал. 1, т. 1 от АПК. Обжалваните действия по принудително изпълнение са предприети в изпълнение на влязлата в сила Заповед № ДС 20-00001 от 26.01.2021г на Областен управител на област София /чл. 268 т.1 АПК/. С Постановление № ОА23-5499 от 22.07.2025г на осн чл. 276 ал.1 АПК вр с чл. 268 т.1, чл. 271 ал.1 т.1 и ал.6 АПК Областният управител на област София е постановил да се изпълни цитираната по- горе заповед за изземване. Въз основа на Постановлението е предприето запечатване с лепенки на ОА апартамент № 56, вх Г ет.12 бл. 189. Запечатването е обективирано в констативен протокол от 28.08.2025г. Запечатването като резултат е именно ограничаване на възможността за достъп, което съвпада с нареждането да се изземе държавния имот, съставляващо предмет на изпълнението. Касае се за фактическо действие по запечатване на обекта, което е обект на защита по см. на чл.294 и сл. от АПК. Налице е именно фактическо действие, като с оглед преценка на основателността на искането съдът следва да установи дали същото е законосъобразно. В случая към датата на запечатване на държавното жилище, Заповедта за изземване е влязла в законна сила. За да се определи едно фактическо действие като незаконосъобразно, то следва да не почива на административен акт или на закона. В случая действието по запечатване на обекта се основава на влязъл в сила административен акт. /Заповед за изземване от 26.01.2021г./. Към момента на запечатване на имота, изпълнението е възможно. Това, че не са отразени в констативния протокол от 28.08.2025г други действия, предхождащи поставянето на лепенки и съобразно указаното в Постановлението от 22.07.2025г, не обосновава на самостоятелно основание незаконосъобразност на отразените в констативния протокол действия изразяващи се в запечатване с лепенки. Във връзка с възражението, че не е изпращана покана за доброволно изпълнение, то във въпросното Постановление от 22.07.2025г е определена датата на която ще се извърши принудителното изпълнение- 28.08.2025г при липса на доброволно изпълнение, а именно до 17 ч на 12.08.2025г. Този срок, който надхвърля 14 дни / от 12.08.2025 г до 28.08.2025г / би могъл да се приеме като покана за доброволно изпълнение. Поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ не е правопораждащ изпълняемото задължение акт, нито основание за образуване на изпълнително производство. С отправянето на ПДИ не се засягат пряко правата и интересите на длъжника – тя не представлява действие по принудително изпълнение, а само негова предпоставка, елемент от фактическия състав на изпълнителното производство. Поканата не поражда едностранно изменение на правоотношенията между взискателя и длъжника по повод изпълнението на възникналото от изпълнителното основание право. При последващо предприети действия по принудително изпълнение длъжникът би могъл да се защити чрез оспорването на всяко конкретно изпълнително действие, засягащо правата му. С оглед горните мотиви, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Относно разноските: С оглед изхода на спора и заявената претенция от ответника за присъждане на юриск. възнаграждение, му се дължи 100 лв. юриск. възнаграждение в минимален размер, определен съгласно чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горните мотиви и на основание чл. 298 от АПК, съдът