Решение № 190 от 7.12.2023 г. на Районен съд - Сандански по дело № 307/2022 г.

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от „•••“ ООД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление – град •••, ул.“•••“ №•••, представлявано от управителя З.Д. С., против Наказателно постановление №•••••г. на Директора на ОДБХ-Благоевград, с което на дружеството жалбоподател, за нарушение на чл.130, ал.1, вр. с чл.143, ал.1 от Закона за защита на растенията /ЗЗР/ на основание чл. 166, ал. 3, вр. ал. 2 от Закона за защита на растенията /ЗЗР/ е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1900.00 /хиляда и деветстотин/ лева. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП. Твърди се нарушаване на процедурата на административно наказателното производство при съставяне на АУАН и издаване на НП. Посочва се, че АУАН е съставен при условията на чл.40, ла.2 от ЗАНН, без да са били налице основания за това, че АУАН не е предявен по предвидения в ЗАНН ред. Претендира се нарушения на изискванията на съдържание на АУАН и НП – липса на точно и пълно описание – време и място на извършване на нарушението. Твърди се противоречие между описаното в АУАН и НП нарушение и направената от АНО правна квалификация и приложената санкционна норма. Декларира, че нарушението, описано в НП не е извършено. На последно място се претендира, че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се представлява от законния представител, явява се упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и иска отмяна на НП. Прави доказателствени искания. В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения се явява процесуален представител, който поддържа жалбата, претендира допуснати нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на дружеството. Представя писмено становище, в която излага доводи идентични на изложените в жалбата. Претендира разноски. Въззиваемата страна, редовно призована не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, който иска оставяне на жалбата без уважение като неоснователна. В хода на съдебното следствие представя доказателства и прави доказателствени искания. В хода на съдебните прения, процесуалния представител на въззиваемата страна излага доводи за законосъобразност на атакуваното НП и иска неговото потвърждаване. Оспорва размера на претенцията за разноски на жалбоподателя. Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства в хода на съдебното производство, съдът приема за установено следното от фактическа страна: На •••г. от свидетелите Й. А. и Г. Д. - и двете на длъжност главен инспектор в ОДБХ Благоевград била извършена проверка по сигнал в обект – селскостопанска аптека намираща се в град Благоевград, ул.“•••“ №•••, стопанисвана от ЕТ „•••“, ЕИК•••, със седалище и адрес на управление в град •••, ул. “•••“ №•••, представляван от О. В. В. При проверката било установено, че в аптеката се предлага за продажба калциев сулфид, като наличността в обекта била от две опаковки по един литър, с поставена маркировка ЕО ТОР. Било установено, че върху опаковките като вносител и доставчик е посочено името на жалбоподателя „•••“ ООД. Същевременно посоченото вещество не регистриран в БАБХ и не попада в Приложение 1, списък на видовете ЕО торове съгласно Регламент /ЕО/ 2003/2003/. За констатациите от проверката свидетелката А. съставила Констативен протокол /КП/ БЛ№37983 в присъствието на свидетелката Д. и на свидетелката Л. В.. На •••г. от свидетелите Й. А. и Г. Д. - и двете на длъжност главен инспектор в ОДБХ Благоевград извършили проверка по сигнал в обект – селскостопанска аптека намираща се в град •••, ул. “•••“ №•••, стопанисвана от ЕТ „•••“, ЕИК•••, със седалище и адрес на управление в град •••, ул. “•••“ №•••, представляван от В. К.Г.. При проверката било установено, че в аптеката се предлага за продажба продукта калциев сулфид - с в наличност в обекта била от една опаковка от един литър. В обекта се предлагала за продажба и една опаковка от 300 милилитра от продукта калциев полисулфид - и двете с поставена маркировка ЕО ТОР. Било установено, че въру опаковките като вносител и доставчик е посочено името на жалбоподателя „•••“ ООД. Същевременно и за двете вещества било установено, че не не регистрирано в БАБХ и не попада в Приложение 1, списък на видовете ЕО торове съгласно Регламент /ЕО/ 2003/2003/. За констатациите от проверката свидетелката А. съставила Констативен протокол /КП/ БЛ№37984 в присъствието на свидетелката Д. и на свидетелката В. Г.. Предвид установеното при проверките на управителя на „•••“ ООД –З. С.- като дружество, осъществило вноса и пускането на пазара на посочените продукти била изпратена покана за съставяне на АУАН в офисите на ОБДХ Благоевград. Поканата била изведена от деловодството на ОДБХ С изх.№••• но 11.01.2022г. Съгласно приложената по делото обратна разписка поканата била получена на •••г. в офиса на дружеството от свидетелката Р. Т. – дъщеря на законния представител С. и упълномощена съгласно представено по делото пълномощно да представлява „•••“ ООД пред всички държавни и общински органи, съдебните и съдебно изпълнителните органи, да участва и води граждански и административни дела, да заплаща глоби, да се разпорежда с предмета на делото…. На •••г. – датата посочена в поканата – от свидетелката А. е съставен АУАН ••• в отсъствие на представител на юридическото лице, срещу което е съставен АУАН на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. Предвид отсъствието на представител на нарушителя АУАН е съставен в присъствието на свидетелите Д., Б. и С.. В АУАН е описано извършването на проверки на двата обекта – ССА в град Благоевград, стопанисвана от ЕТ “•••“ и в град •••, стопанисван от ЕТ „•••“, резултата от тези проверка – а именно – наличието на продукти – торове – които не са регистрирани в БАБХ и не присъстват в Приложение 1, списък на видовете ЕО торове съгласно Регламент /ЕО/ 2003/2003/. Прието е, че поскането на пазара е извършено от „•••“ ООД, предвид данните върху опаковките на откритите продукти и данните от търговските обекти. Било прието, че „•••“ ООД е нарушило разпоредбите на чл.130, ал.1, вр. с чл.143, т.1 от Закона за защита на растенията. АУАН е изпратено с писмо с обратна разписка на адреса посочен в ТР като седалище и адрес на управление на дружеството. Пратката е получена отново от Р. Т.. В предвидения по закон срок не са направени възражения срещу АУАН и АНО – директора на ОБДХ Благоевград - на •••г. издал обжалваното НП. В постановлението подробно е описано времето и мястото на извършване на проверката, направените констатации и установеното нарушение. Посочено е, че при проверки на •••г. и на •••г, в два различни търговски обекта – селскостопански аптеки – са открити предназначени за продажба продукти, които не са регистрирани в БАБХ и не са включени в Приложение 1, списък на видовете ЕО торове съгласно Регламент /ЕО/ 2003/2003/- калиев сулфид и калциев полисулфид, с обозначение ЕО ТОР. Било посочено, че установените нерегистрирани продукти са пуснати за продажба в страната от „•••“ ООД, видно от опаковките върху откритите продукти. АНО приел, че с описаното „•••“ ООД е нарушило разпоредбата на чл.130, ал.1 от ЗЗР, вр. с чл.143, т.1 от Закона за защита на растенията. След като е обсъдил възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е наложил на жалбоподателя – „•••“ ООД на основание чл.166, ал.3, вр. с ал.2 от Закона за защита на растенията административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 1900 лева. НП е изпратено на жалбоподателя на известния адрес за кореспонденция – идентичен с този на седалище и адрес на управление – град •••, ул.“•••“ №•••. Пратката била приета срещу обратна разписка на 30.05.2022г. от свидетелката Р. Х., която към момента е била служител – технически сътрудник в дружеството жалбоподател. На •••г. – в предвидения по закон срок – в ОДБХ Благоевград била депозирана жалба срещу НП, предмет на настоящото производство. Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава въз основа на събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства. Като събрани по реда на НПК съдът кредитира писмените доказателства, а именно от материалите по АНП, вкл. АУАН, пълномощно, констативни протоколи, писма, представените от свидетелката Г.фактури за доставка, пълномощни. Като последователни, непротиворечиви, подробни и логични, подкрепени от писмените доказателства по делото, съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите – служители на ОДБХ Благоевград. От същите ясно и безпротиворечиво се установява извършването на проверката, направените констатации, време и място на проверките и време и място на съставяне на документите – КП и АУАН. Показанията на служителите на ОДБХ Благоевград се подкрепят и от показанията на свидетелката Георгиева. Обстоятелствата около връчване на покана за съставяне на АУАН, самия АУАН и НП се установяват от показанията на свидетелките Т. и Х.. Съдът, противно на подробно въведените в жалбата и писменото становище на представителя на жалбоподателя доводи приема, че при провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правата на санкционираното лице и материалният закон е приложен правилно. АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове и от компетентни лица. Не е налице нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН. Лицето, срещу което е съставен АУАН е поканено по предвидения от закона ред, като поканата е получена от упълномощено лице. Съдът не споделя становището на касационната инстанция по цитираното от защитата решение, че е необходимо изрично упълномощаване за административно наказателно производство, за да е налице възможност едно лице да участва в него като представител на друго. На първо място е налице обширно пълномощно, обхващащо почти всички възможни правни отношения. Действително – липсва изрично посочване в представеното пълномощно на правото упълномощените лица – сред които Т. – да представляват „•••“ ООД в административно наказателно производство. Налице е обаче упълномощаване на Т. да представлява дружеството пред всички държавни и общински органи и пред съдебни и съдебно изпълнителни органи във връзка с граждански и административни дела. Т. е упълномощена да заплаща глоби от името и за сметка на дружеството, както и да се разпорежда с предмета на спора, да признава искове, да сключва спогодби… Доколкото глобите се налага единствено въз основа на акт на контролен орган по проведено административно наказателно производство, упълномощаването на Т. за това действие – и то от името и за сметка на дружеството – е ясна индиция, че е налице упълномощаване и по всички други производство, свързани с налагане на глоби – по отношение на дружеството – имуществени санкции. След като е упълномощена да признава и изпълнява наложени в резултата на административно - наказателно производство санкции, то по аргумент за по-малкото следва да се приеме, че Т. е упълномощена и да участва в административно наказателно производство. В конкретния случай дори не става въпрос за участие, а за получаване на съобщения и съставени в хода на производството актове. Следва да се акцентира освен това, че началото на административно наказателното производство се поставя със съставянето на АУАН, т.е. изпратената покана за съставяне на АУАН не е в хода на административно наказателно производство, а в хода на отношение на държавен орган със стопански субект, поради което и не е необходимо изрично пълномощно – дори доводите на защитата да бяха основателни. Т.е. – поканата е приета от надлежно упълномощено лице и правилно и законосъобразно АУАН е съставен в отсъствието на представител на санкционираното лице. Сходни са изводи на съда и относно претендираното нарушение по връчване на АУАН – актът отново е връчен на свидетелката Т. и то на адреса, вписан в търговския регистър като адрес на дружеството за кореспонденция и като седалище и адрес на управление. Предвид качеството на свидетелката Х. – която към момента на получаване на НП е изпълнявала длъжността технически сътрудник в дружеството жалбоподател, натоварена именно с получаване на поща и съобщения – още по-малко може да се претендира, че е налице нарушение на процесуалните правила. Следва да се посочи, че жалбоподателят е упражнил своевременно – в срока съгласно връчването на Х. на НП – правото си на жалба. Настоящия състав приема, че АНО правилно и законосъобразно и ангажирал административно наказателна отговорност по отношение на „•••“ ООД. Съгласно посочените в НП като нарушени правни разпоредби на ЗЗР „ Торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати се пускат на пазара и се употребяват след регистрация и издаване на удостоверение за пускане на пазара и употреба.“ – чл.130, ал.1 от ЗЗР, като е налице и изрична разпоредба, забраняваща „.. вносът, въвеждането, пускането на пазара, употребата и съхранението с цел пускане на пазара или употреба на нерегистрирани торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества или хранителни субстрати; “ – чл.143, т.1 от ЗЗР. Въпреки възраженията на представителя на жалбоподателя, според съда бе доказано – съгласно сърбаните писмени доказателства – КП, изображения на продукти, открити в ССА за продажба с отбелязване върху етикетите, че именно „•••“ ООД е субектът, който пуска на пазара торовете – както и предвид гласните доказателства на свидетелката Г.. Нещо повече, не се представиха доказателства и дори не са направи изявление от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че трето лице неправомерно е използвало името на санкционираното дружество при въвеждане на пазара и пускане за продажба на откритите в ССА торове. Действително, в производството АНО следва да докаже обстоятелствата, обосноваващи ангажирането на отговорност. Според съда обаче, наличието на маркировка върху продуктите – още повече такава, на която освен името на дружеството жалбоподател като лице, което пуска на пазара е посочен и телефонен номер съответстващ на номер посочен в страницата на дружеството като такъв за контакт и консултации и достатъчно ясно доказателства за това, че именно жалбоподателят е осъществил пускане на пазара на констатираните при проверката торове, които на се регистрирани и разрешени за разпространение и употреба. И в АУАН и в НП като нарушение норми са посочени чл.130, ал.1 от ЗЗР, вр. с чл.143, т.1 от ЗЗР гласи: Съгласно чл.130, ал.1 от ЗЗР: „Торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати се пускат на пазара и се употребяват след регистрация и издаване на удостоверение за пускане на пазара и употреба.“ Така цитираната норма е диспозитивна и въвежда изискване на определени продукти, за да могат същите да пусната на пазара и да се използват за употреба. Нормата на чл.143, т.1 от ЗЗР пък въвежда изрична забрана: „ Забраняват се: 1. вносът, въвеждането, пускането на пазара, употребата и съхранението с цел пускане на пазара или употреба на нерегистрирани торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества или хранителни субстрати". Доколкото и в АУАН и в НП се твърди именно пускане на пазара на продукти – торове – за които е установено, че не са регистрирани – включени в Приложение I, списък а видовете ЕО торове на Регламент (ЕО) 2003/2003 то правилно са определени приложимите правни норми и в съответствие със закона и установените обстоятелства АНО е риел нарушаването им. „Пускане на пазара“ съгласно параграф1, т. 7 от ДР от НАРЕДБА № 21 от 23.11.2016 г. за условията и реда за регистрацията, етикетирането и контрола на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати - е всяко доставяне срещу заплащане или безплатно или съхранение за целите на доставянето. Съдът намира, че в случая на е налице основание да се приеме, че са касае за изключението, предвидено в разпоредбата на чл.131, т.2 от ЗЗР, съгласно която са изключени от задължение за регистрация продукти: торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати, предназначени за употреба само при саксийни растения. В нормативната уредба липсва изрично разграничение за начина, по който се определя дали един продукт е за употреба само при саксийни растения или за употреба и на полски и горски растения. Действително, налице е разпоредбата чл. 10, ал. 2 от Наредба № 21, в която е посочено, че опаковките на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества, предназначени за употреба само при саксийни растения, са с вместимост до 1 литър/килограм включително. Тази разпоредба на въвежда правило въвежда единствено ограничение по отношение на продуктите, предназначени за саксийни растения, които не следва да се разпространяват в опаковки, по-големи от посочените. Граматическото и логическото тълкуване на същата не може да изведе правило, обосноваващо извод, че всеки продукт в опаковка до един литър /килограм е предназначен само за саксийни растения… Правилото е, че всеки продукт, предназначен за саксийни растения може да бъда само в такава опаковка. Няма пречка обаче продукти предназначени за полски или горски растения да се разпространяват, съхраняват, пускат на пазара и в опаковки до един литър/килограм. В този смисъл и размерът на опаковката не може да бъде разграничителен критерий за това, дали един продукт е предназначен за употреба за саксийни растения или за други. В този смисъл следва да бъде посочена разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на Наредба № 21 от 23.11.2016г, съгласно която "Торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества, хранителни субстрати, предназначени за употреба само при саксийни растения" са продукти, предназначени за цветя и декоративни растения, които се отглеждат в саксия. В чл. 9, ал. 2, т. 5 от наредба №21 от 23.11.2016г. е въведено задължение при етикетиране на продуктите изрично да бъде посочено дали те са за предназначени само за саксийни растения – "Продуктът е предназначен за употреба само при саксийни растения. Да не се прилага върху открити площи. " – за торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества, хранителни субстрати, предназначени за употреба само при саксийни растения. Съобразно това в етикета следва изрично да се посочи, че продукта е предназначен само за саксийни растения. В производството безспорно се установи въз основа на събраните доказателства, че по принцип торовете пуснати на пазара от жалбоподателя подлежат на регистрационен режим и не са включени в съответния списък. Същевременно от приложените по делото опаковки се установява, че продуктите, предмет на нарушение са обозначени като такива за използвани при овощни растения. Правилно е била определена санкционната норма чл. 166. ал. 2, сочещ, че: който не изпълни задължения по чл. 141 или по чл. 142, ал. 2, наруши забрана по чл. 143, т. 1 или 2 или наруши разпоредба на чл.7-13 от Регламента (ЕО) №2003/2003 се наказва с глоба от 1000 до 2400 лв. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата срещу същото оставена без уважение. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производството в производството пред районния и административния съд, както и в касиационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В случая такова искане е направено само от жалбоподателя чрез неговия представител, не и от представителя на въззиваемата страна. С оглед изхода от производството – а именно – отхвърляне на жалбата и потвърждаване на атакувания акт претенцията на жалбоподателя за разноски се явява неоснователна. Така мотивиран и на основаниечл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН, съдът,