Решение № 2477 от 25.7.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 358/2025 г.

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Заповедта е връчена на 24.03.2025г. Жалбата е подадена на 01.04.2025г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активнолегитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Жалбоподателят С. Ц. С. от гр. Плевен е заемал изпълнителска длъжност в РУ - Кнежа при ОД на МВР – Плевен, а именно полицейски инспектор V степен в група „Охранителна полиция“ към РУ - Кнежа при ОД на МВР – Плевен. Дисциплинарното производство е образувано по предложение рег. № 316р-30266/30.08.2024г. на Директора на ОД на МВР – Плевен. В предложението е посочено, че със Заповед № 316з-2812/17.06.2024г. на Директора на ОД на МВР – Плевен на осн. чл. 205 ал.1 ЗМВР е било образувано дисциплинарно производство, затова че инспектор С. С., заемайки длъжност разузнавач V степен в група 03 на сектор „Криминална полиция“ към Първо РУ на ОД на МВР – Плевен, в нарушение на установената в чл. 22 ал.2 ЗМВР забрана и нарушавайки етичните правила, заложени в т. 71 и т.75 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ № 8121з-348/25.07.2024г.(ДВ-бр. 67/2014г.) на 31.10.2023г. и на 03.11.2023г. в гр. Плевен извършил проверки в Интегрираната информационна система „ИИС-Справки“ в частта АИС „Граничен контрол“ по отношение на задгранични пътувания на лице и е предоставил тази информация по молба от трето лице, което се е възползвало от информацията, с цел организиране и извършване на престъпление срещу лицето, обект на справката. За резултатите от проверката е изготвена справка рег. № 316р-28778/20.08.2024г. по описа на ОДМВР – Плевен, в която е установено, че инспектор С. С.: 1. на 31.10.2023г. в 02: 00ч. след като получил от З. М. в приложението „Телеграм“ копие на СУМПС на С. П. Б. и текстови съобщения от същата дата „Дали е у бг“ в 12: 01ч. и „Брате моля те виж“ в 07: 47ч., извършил справка в АИС „ЦРН и Граничен контрол“ за пътуване на същото лице през периода 06.06.2023г. до 31.10.2023г. и изпратил резултатите от справката на М. в приложението „Телеграм“ на 31.10.2023г. в 9: 39ч. под формата на снимка на монитора на компютър с данни за влизане и излизане на лицето – първа дата (излизане) на 09.06.2023г. и последна дата (излизане) на 18.10.2023г. 2. На 03.11.2023г. в 15: 43ч., след като получил изпратено от З. М. в приложението „Телеграм“ текстово съобщение „Да не ме забравиш“, на което отговорил в 15: 57ч. с текстово съобщение „Не бих могъл“, на 03.11.2023г. в 15: 58ч. извършил справка в АИС „ЦРН и Граничен контрол“ за пътуване на лицето С. П. Б. през периода 01.04.2023г. до 03.11.2023г. На неустановена дата от 2023г. С. изпратил на З. М. в приложението „Телеграм“ под формата на снимка справка с данни за влизане и излизане от Република България на М. с начална дата 20.03.2023г. (излизане) и крайна дата 16.06.2023г. (излизане). С Постановление от 28.02.2024г. по преписка № 833/2024г. на Окръжна прокуратура – Плевен е образувано досъдебно производство по случая, затова че при условията на продължавано престъпление на 31.10.2023г. и на 03.11.2023г. в гр. Плевен от държавен служител по чл. 142 ал.1 т.1 ЗМВР са разгласени сведения от друго естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със Закона за МВР, съставляващи престъпление по чл. 360 вр. чл. 26 ал.1 НК. Данните са за извършени две отделни нарушения от инспектор С., докато е заемал длъжността разузнавач V степен в група 03 на сектор „Криминална полиция“ към Първо РУ – Плевен – по чл. 194 ал.2 т.1 пр.1 и 3 и т.4 ЗМВР – неизпълнение разпоредбите на този закон (чл.22 ал.2 ЗМВР) и на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи като се визира чл. 13 ал.1 от Вътрешните правила за ползване на информационните фондове в МВР чрез ИИС „Справки“, утвърдени с МЗ № 1з-1825/04.09.2012г., както и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – т.15, 19, 71 и 75, за които се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“ в чл. 203 ал.1 т.7 пр.2 и т.13 ЗМВР – за „използване на служебното положение за облага на трети лица“ и за „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“. Дисциплинарното производство е образувано със Заповед № 8121К-12863/27.09.2024г. на Министъра на вътрешните работи, изменена и допълнена с последващи заповеди за промяна състава на дисциплинарната комисия и за удължаване срока за събиране на допълнителни доказателства, последната Заповед № 8121К-15428 е от 27.12.2024г. Резултатите и заключенията на ДРО се съдържат в обобщена справка рег. № 316р-3302/22.01.2025г. и становище рег. № 316р-3805/24.01.2025г. и материалите към тях, с които служителят се е запознал срещу подпис. Изложил е писмени възражения в хода на дисциплинарното производство, ползвал е адвокатска защита, с което правата му са били защитени в пълен обем и е имал възможност да оспорва и да представя и сочи допълнителни доказателства, които са съобразени от органа, събрани са доказателства за изясняване на сочените обстоятелства, а в мотивите на заповедта са изложени съображения кои от твърденията и защо са отхвърлени като недоказани и неоснователни и защо представляват защитна теза. Посочено е, че дори да се приеме, че служителят е контактувал със З. М. в „интерес на службата“ с цел събиране на повече данни за разкриване на евентуално престъпление, свързано с разпространение на наркотици от С. Б., то това е следвало да се осъществи по съответния ред като най-малкото е следвало да уведоми служебното си ръководство за предприетите от него действия, но не е осъществил това дължимо поведение. Министърът на вътрешните работи се е запознал с обобщената справка, становището на ДРО и писмените възражения на служителя на 11.03.2025г., след което е издадена процесната заповед за дисциплинарно уволнение от същата дата. Дисциплинарно-наказващият орган е приел за установена и доказана въз основа на подробно изложените доказателства и установените с тях факти и обстоятелства в т.1 – т.17 (стр.3 – 9) от заповедта следната фактическа обстановка, установена от ДРО: На 31.10.2023г. и на 03.10.2023г. в гр. Плевен в нарушение на чл. 22 ал.2 от ЗМВР („Забранява се предоставянето на информация на граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред“) и чл. 13 ал.1 от Вътрешни правила за ползване на информационни фондове в МВР чрез ИИС „Справки“, утвърдени с МЗ № 1з-1825/04.09.2012г. („Служител получил достъп до автоматизирани информационни фондове на МВР, носи отговорност за извършваните от него дейности, за ползването и разпространението на получената чрез ИИС „Справки“ информация“) инспектор С. С. неправомерно, извън посочения от закона ред, е предоставял на З. Д. М. (С.) информация от информационните фондове на МВР за български граждани, като е използвал служебното си положение и е реализирал облага за трети лица. В резултат на неправомерно предоставената му от инспектор С. информация за завръщането в страната на С. Б., З. М. се е свързал по телефона с В. Е.. На 16.11.2023г. двамата открили С. Б. в района на УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ – Плевен, нападнали го и след като му нанесли удари в лицето и тялото, му отнели сумата от 1000 евро, мобилен телефон „Самсунг“ и мъжка кожена чантичка, съдържаща лични вещи. Прието е от субективна страна, че фактическия състав на нарушението е реализиран при наличието на умисъл, т.е. инспектор С. съзнателно е предприел действия, изразяващи се в предоставяне на информация, като е извършил служебни справки и е предоставял информация от информационните фондове на МВР за български гражданин, с цел постигане на желания резултат – материална облага за М. и Е.. Отпаднало е обвинението за нарушение на заповед на министъра, с която са приети Вътрешните правила за ползване на информационните фондове в МВР, тъй като не е установено служителят да е бил запознат с тях срещу подпис. Но е прието за доказано извършено тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194 ал.2 т.1 пр.1 ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на този закон – чл. 22 ал.2 ЗМВР, съставомерно по чл. 203 ал.1 т.7 пр.2 ЗМВР – използване на служебното положение за облага на трети лица, за което е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“, като облагата е реализирана чрез предоставяне на информация от информационните фондове на МВР, послужила за осъществяване на неправомерна дейност и причиняване на средна телесна повреда на трето лице. На второ място е прието, че описаните деяния са несъвместими с етичните правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (обн. ДВ – бр. 67/2014г.), регламентирани в: - т.15. – „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме.“ – С. не е съобразил поведението си с нормата на чл. 22 ал.2 ЗМВР и вместо да предотвратява, пресича, разкрива и разследва престъпления, сам е участвал в тяхното извършване; т.19. – „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“ – неправомерните действия са станали достояние на други служители на МВР, трети лица и магистрати. Несъответствието между дължимото и фактическо поведение на полицейския служител има за последица намаляване или загуба на обществено доверие в полицията, водещо до намаляване на подкрепа за цялостната й дейност; т.71. – „Служебната информация, с която разполага държавния служител, не може да бъде използвана с користна цел, нито да бъда разгласявана пред други лица, освен по предвидения от закона ред. Същото се отнася и за всякаква друга информация, която може да урони престижа на МВР.“ – В събраните материали от дисциплинарното производство се съдържат данни, че инспектор С. С. няколко пъти, извън посочения от закона ред, е предоставял на З. С. информация от информационните фондове на МВР за български граждани, като е използвал служебното си положение и е реализирал облага за трети лица; т. 75. „Държавният служител не придобива и не разгласява информация, съдържаща текст, графични и художествени изображения, аудиозаписи, видеозаписи и други, извън установения от закона ред…“ – инспектор С. два пъти, извън установения от закона ред е предоставял на З. М. служебна информация за справка в АИС „ЦРН и Граничен контрол“ за пътуванията на лицето С. П. Б. през периода от 01.04.2023г. до 03.11.2023г., с което е уронил престижа на МВР. Извършеното е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194 ал.2 т.4 ЗМВР – неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съставомерно по чл. 203 ал.1 т.13 ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за което е предвидено наказание „уволнение“. В заключение е направен извод, че нарушението, изразяващо се в предаване на информация от служебните фондове на МВР, чрез мобилното приложение „Телеграм“ на трето лице за планирана и осъществена от него и съучастник престъпна дейност, е тежко нарушение на служебната дисциплина в проявните им форми на използване на служебното положение за облага на трети лица и несъвместимост с конкретно цитираните в заповедта етични правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение съгласно чл. 203 ал.1 ЗМВР за всяко от тях – по т.7 и по т. 13 като на осн. чл. 197 ал.3 т.2 ЗМВР е определено едно общо наказание „уволнение“. Оценена е тежестта на нарушението и последиците от него, обстоятелствата, формата на вината - предоставената съзнателно и неправомерно служебна информация с цел облага на трето лице е послужила за извършване на престъпление срещу гражданина С. Б. – грабеж с нанесена средна телесна повреда, с което е уронен и престижа на МВР като правоохранителна институция. Нарушението е извършено при форма на вината косвен умисъл, тъй като служителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е вредните последици и е допускал тяхното настъпване. Приобщена е кадрова справка за служителя, от която е видно, че не е наказван и неколкократно е бил награждаван. Но независимо от доброто поведение на държавния служител по време на службата за посочените тежки нарушения на служебната дисциплина законът предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ като наказващият орган действа при условията на обвързана компетентност, което е мотивирало дисциплинарното уволнение на служителя. Видно от приобщените доказателства, подробно изложени и в съдържанието на заповедта, образуваното досъдебно производство № 833/2024г. по описа на Окръжна прокуратура Плевен за извършено престъпление по чл.360 вр. 26 ал.1 НК от С. С. е било прекратено с Постановление от 15.07.2024г., тъй като деянието не съставлява престъпление, поради явно незначителната обществена опасност на деянието, тъй като разгласяването на сведения за пребиваването на конкретно лице или не на територията на страната засягат в една изключително малка степен обществените отношения, намиращи се под закрилата на тази норма от НК. Това заключение от своя страна не изключва търсенето на дисциплинарна отговорност от служителя по аргумент от разпоредбата на чл. 194 ал.3 ЗМВР, според която държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Реализирането на дисциплинарната отговорност е независимо от образуването или прекратяването на наказателно производство по същия случай. А заключението за обществената опасност на деянието не е обвързващо за дисциплинарно-наказващия орган, защото той има право на самостоятелна преценка, а деянията, представляващи престъпления се отличават с по-висока обществена опасност от дисциплинарните или административните нарушения. В същото време съобразно разпоредбата на чл. 206 ал.3 и ал.4 ЗМВР за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон, а наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. Затова приобщаването на доказателства, в това число и компютърни експертизи от досъдебното производство, към дисциплинарното производство е допустимо, наред с приобщените доказателства от извършената проверка от Директора на ОД на МВР – Плевен и Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, послужили като основание за образуване на дисциплинарно производство срещу служителя от дисциплинарно-наказващия орган. В хода на дисциплинарното производство ДРО е събрал и допълнителни доказателства като са снети писмени обяснения от З. М. и от полицейските служители, които са разследвали извършеното от него престъпление в съучастие с В. Е. срещу пострадалия С. Б. за грабеж с нанесена средна телесна повреда, при което иззели телефона на М.. При преглед на съобщенията установили размяната на кореспонденция със С. С. на служебно известния телефонен номер, записан в контактите като „Полицай Слави“ и изпращането на снимки със справки от информационната система на МВР, за което незабавно уведомили ръководството и това станало повод за извършване на проверка, а впоследствие и за образуването на дисциплинарното производство срещу служителя. Приобщени са разпечатки за извършваните справки от С. от информационната система на МВР „Граничен контрол“, протоколи за предоставянето на акаунт и парола за достъп до системата, както и за запознаването на служителя с длъжностната характеристика и етичния кодекс, изискани са неколкократно доказателства за запознаването на служителя с Вътрешните правила за работа със системата. От съвкупната преценка на всички налични по делото доказателства се установява по безспорен начин, че инспектор С. С., като заемащ длъжност разузнавач V-та степен в Сектор „Криминална полиция“ към Първо РУ – Плевен при ОД на МВР – Плевен през 2014г. е получил достъп до Интегрираната информационна система „Справки“ на МВР. Съгласно Заповед № Із-1825/2021г. на министъра на вътрешните работи са утвърдени Вътрешни правила за ползване на информационните фондове на МВР чрез системата като достъпа се осъществява посредством уникален номер на потребителския профил, чрез предоставено потребителско име и парола за достъп. Съгласно чл.13 ал.1 от утвърдените Вътрешни правила служител, получил достъп до автоматизирани информационни фондове на МВР, носи отговорност за извършваните от него дейности, за ползването и разпространението на получената чрез ИИС „Справки“ информация. В хода на дисциплинарното производство не са събрани доказателства, че служителят е запознат изрично срещу подпис с вътрешните правила за ползване на информационните фондове на МВР. Но видно от приложеното писмо от 17.06.2014г. до С. Ц. С. на служителя е предоставена парола за достъп но ИИС „Справки“ като изрично е предупреден, че всички справки, извършени от името на предоставения потребителски идентификатор се регистрират и че носи лична отговорност за правомерното използване на информацията. Съгласно т.3 от Списъка на категориите информация в МВР, подлежащи на класификация като служебна тайна, информацията по планирането, отчитането и организацията на граничния контрол (гранично наблюдение и гранични проверки) представлява служебна тайна. В длъжностната характеристика за заеманата длъжност е залегнало изискване за познаване на ЗМВР и Правилника за устройството и дейността на МВР, нормативните и другите ръководни актове, свързани с противодействието на престъпността и опазването на обществения ред; както и да познава принципите, целите и задачите на информационната дейност в МВР, информационните фондове на МВР, съобразно функционалната си компетентност и ползва същите само за изпълнение на служебните си задължения, при спазване на технологичните правила за работа с тях. С изричната разпоредба на чл.22 ал.2 ЗМВР се забранява предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред. От дадените от З. Д. М. писмени сведения и при разпита в качеството на свидетел по досъдебното производство и от обясненията на С. С. става ясно, че двамата се познават от дълги години и са семейни приятели. По повод разменената кореспонденция между двамата и предоставена информация от информационната система на МВР за движението на лицето С. Б. става ясно, че по препоръка на М. Б. бил нает като международен шофьор в транспортната фирма на негов колега и приятел В. Е.. Последният споделил с М., че Б. нанесъл щети на камиона за около 10 000 лв. и го зарязал в Германия, както и откраднал служебни пари в брой. Затова двамата с В. започнали да го издирват и М. поискал информация от С. дали Б. се намира в България, с цел да го намерят и В. да си върне камиона и парите. Паралелно с това се споменава за информация, че С. щял да се опита да внесе в България кокаин. С. изпращал информация също и за движението на М. през 2023г., защото М. искал да разбере дали пътуванията му са отразени в граничния контрол. По-късно на 16.11.2023г. двамата с В. намерили С. Б. в района на УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ – Плевен, където по насилствен начин с употреба на сила и заплахи му отнели парична сума 1850 евро и лични вещи, при което му нанесли удари по лицето и тялото. След случая М. продал оръжието си на С. С., за което са приложени доказателства в преписката – видно от уведомление от 03.04.2024г. законно притежавания от З. М. пистолет „Хеклер и Кох“ и патрони са придобити от С. С.. Събрани са данни за извършвани проверки и предоставена информация от С. на М. от информационната система на МВР и за други лица. Образуваните срещу З. Д. М. и В. М. Е. наказателни производства за извършеното на 16.11.2023г. срещу С. П. Б. престъпление са завършили със сключването на споразумения с прокуратурата по НОХД № 135/2024г. и НОХД № 136/2024г. по описа на Окръжен съд – Плевен, като З. Д. М. и В. М. Е. са се признали за виновни и им е наложено наказание, затова че на 16.11.2023г. в гр. Плевен, в съучастие като съизвършители са отнели чужди движими вещи – сумата 1850 евро, мобилен телефон, пневматичен пистолет и други лични вещи на обща стойност 3 923, 65 лв. от владението на С. П. Б. от гр. Плевен, с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване, като грабежът е придружен със средна телесна повреда на Б., изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст– престъпление по чл. 199 ал.1 т.3 пр.2 вр. чл. 198 ал.1 вр. 20 ал.2 от НК, (за което се предвижда наказание от 5 до 15г. лишаване от свобода и конфискация до една втора от имуществото на виновния), престъплението е извършено при форма на вината – пряк умисъл. От приложените справки за З. Д. и В. Е. е установено, че са криминално проявени, имат криминални регистрации и минали осъждания за кражби и вещно укривателство. Защитната теза на С., че е имал информация, че С. Б. ще внесе наркотични вещества и е искал чрез контактите си с М. да събере повече данни за евентуално престъпление и затова е извършил проверка в информационната система и предоставил данни за движението на това лице правилно е отхвърлена като несъстоятелна, тъй като не се подкрепя от останалите събрани доказателства. Единствено в сведенията на М. бегло се споменава, че Б. му казал, че има намерение да внесе кокаин, но не се връзва с останалите събития, твърдения, факти и взаимоотношения между лицата и не става ясно защо ще му споделя подобна информация и какво отношение има М. към това. При наличие на данни за готвено престъпление, служителят е следвало да докладва по служебен ред, а не да предприема действия, каквито не са му възлагани. Няма доказателства да е докладвал, нито да му е възлагано от ръководството да извършва някакви оперативни действия в тази връзка. В хода на съдебното производство не са събрани нови доказателства, които да не са били съобразени при издаването на заповедта. Заповедта е издадена от Министъра на вътрешните работи, който съгласно чл. 204 т.1 ЗМВР е компетентен да налага всички наказания по чл. 197 от ЗМВР, в това число и дисциплинарно уволнение на държавните служители на изпълнителски длъжности. Заеманата от служителя длъжност видно от длъжностната му характеристика е изпълнителска, поради което дисциплинарното производство е образувано и заповедта за уволнение е издадена от компетентния дисциплинарно-наказващ орган. Заповедта е издадена в необходимата писмена форма и съдържа всички законови реквизити. Мотивирана е с резултатите от обобщената справка и установените в нея факти, които са изложени в заповедта като фактически основания. Изложил е подробно мотивите си защо е преценил да наложи наказание и какви конкретни нарушения приема, че е извършил служителя. В хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Всестранно е била изяснена обективната истина по случая като са събрани множество доказателства, като за целта е удължен срока на дисциплинарното производство. Съгласно чл. 205 ал.6 ЗМВР срокът за приключването на дисциплинарното производство е 4 месеца от образуването му, а по дисциплинарни производства, представляващи фактическа и правна сложност този срок може да бъде продължаван до два месеца със заповед на дисциплинарно-наказващия орган. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на Министъра на вътрешните работи на 27.09.2024г., срокът за приключването му е бил удължаван с цел събиране на доказателства за всестранно и пълно изясняване на обективната истина, каквато е целта на производството с оглед фактическата и правна сложност на случая. Дисциплинарното производство е приключило с представянето на обобщената справка от ДРО и становището с приложените материали на дисциплинарно-наказващия орган на 24.01.2025г., който се е запознал с материалите на 11.03.2025г. и на същата дата подписал заповедта за дисциплинарно уволнение на служителя. Заповедта за уволнение е издадена в рамките на удължения шестмесечен срок съгласно чл. 205 ал.6 ЗМВР. Спазени са сроковете за налагане на наказанието съгласно чл. 195 ал.2 ЗМВР – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Съгласно чл. 196 ЗМВР то се счита за открито към момента на постъпване на обобщената справка с материалите при дисциплинарно-наказващия орган. Извършените нарушения са достатъчно добре и ясно описани, конкретизирани и квалифицирани, както в справката, така и в заповедта. Описанието позволява да се разбере за кое конкретно нарушение е санкциониран служителя, какво е наложеното наказание за съответното нарушение и какви са съображенията на наказващия орган. Служителят е имал възможност да участва в дисциплинарното производство като се е възползвал от възможността да даде писмени обяснения, запознал се е с резултатите от дисциплинарното разследване и с всички събрани материали преди издаването на заповедта, и затова не са засегнати неговите права. Не са допуснати твърдяните от жалбоподателя съществени процесуални нарушения. Служителят е запознат срещу подпис със Заповед № 8121з-348/25.07.2014г. на МВР, с която е утвърден Етичния кодекс. Същият е обнародван в ДВ бр. 67 /12.08.2014г., с което се презюмира, че е достигнал до знанието на всички адресати. Съгласно типовата длъжностна характеристика за заеманата длъжност служителят е длъжен да познава Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и да съобразява поведението си с него при изпълнение на служебните функции, да познава ЗМВР и нормативните актове по приложението му и вътрешнослужебните актове, свързани с дейността му. При предоставянето на парола за достъп до информационната система изрично е предупреден, че носи лична отговорност за правомерното използване на служебната информация. Съдът счита за доказано извършено от служителя нарушение на чл. 22 ал.2 ЗМВР – служителят е нарушил забраната за предоставяне на служебна информация на граждани извън посочения от закона ред като на 31.10.2023г. и на 03.11.2023г. в гр. Плевен е извършил справка в Интегрираната информационна система „Справки“ на МВР – „Граничен контрол“ за пътуване на лицето С. П. Б. от гр. Плевен по искане на трето лице – З. М. за периода от 06.06.2023г. до 31.10.2023г. и за периода 01.04.2023г. до 03.11.2023г. като предоставил информацията на М. чрез изпращането на снимка от екрана на компютъра със справката чрез приложението „Телеграм“ на 31.10.2023г., а на 03.11.2023г. провел телефонен разговор с М.. Нарушил е и т. 75 от Етичния кодекс, според който „Държавният служител не придобива и не разгласява информация, съдържаща текст, графични и художествени изображения, аудиозаписи и други, извън установения от закона ред…“ Останалите изброени нарушения на Етичния кодекс не са пряко относими към конкретното описано нарушение, затова достатъчно е посочването на т. 75 от ЕК. Неизпълнението на разпоредбите на този закон от държавните служители в МВР представлява дисциплинарно нарушение съгласно чл. 194 ал.2 т.1 ЗМВР, а неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е дисциплинарно нарушение по чл. 194 ал.2 т.4 ЗМВР. Съгласно чл. 203 ал.1 дисциплинарно наказание „уволнение“ се налага за тежки нарушения на служебната дисциплина, които са изчерпателно изброени в 16 точки. Съгласно т.7 такова тежко нарушение е използването на служебното положение за облага на трети лица, а съгласно т.13 такива са и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители от МВР, уронващи престижа на службата. В случая чрез предоставяне на служебна информация за пътуванията на С. Б. по искане на трето лице – З. М., С. С. е използвал служебното си положение и възможността за достъп до информационната система на МВР за имуществена облага на трети лица, като с цел да се установи дали С. Б. се намира на територията на страната, към когото В. Е. – приятел на М. имал материални претенции и С. бил запознат и наясно с тези обстоятелства. Впоследствие тази информация е послужила на З. М. и В. Е., за да открият С. Б. на 16.11.2023г. в гр. Плевен и е способствала за извършването на престъпление спрямо това лице – грабеж при който чрез сила и заплашване били отнети пари и лични вещи с нанасяне на средна телесна повреда. С нарушението на т. 75 от Етичния кодекс е уронен престижа на МВР, което е призвано да защитава обществения ред, правата, живота и здравето на гражданите, тъй като информацията е предоставена на криминално проявено лице, с което С. се намирал в дългогодишни близки приятелски и семейни отношения и многократно му е предоставял служебна информация за различни лица като лична услуга, данните са послужили за издирване и извършване на престъпление спрямо друго лице. Всяко едно от така описаните две нарушения се квалифицира като „тежко“ по смисъла на чл. 203 ал.1 т.7 и т.13 ЗМВР, при което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. Затова при наличие на материалноправните предпоставки на правната норма, осъществяващи някое от изброените в чл. 203 ал.1 ЗМВР нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган няма възможност за свободна преценка на тежестта на нарушението, респективно дали и какво наказание да наложи, а действа при условията на обвързана компетентност като независимо от добрата професионална биография на служителя, формата на вината и останалите обстоятелства е длъжен да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Съгласно чл. 226 ал.1 т.8 ЗМВР – налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ е основание за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител в МВР. Заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща фактическите и правни основания, мотивиращи акта, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му. По изложените съображения заповедта е законосъобразна, а жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът