РЕШЕНИЕ

№………/ 06. 03.201 5 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-20 състав, в публично заседание, проведено на трети септември през две хиляди и четирина десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА при секретаря Н.Й., като разгледа докладваното от съдия Гергинска т.д.№ 756 по описа за 20 13 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът, Д.Р. твърди, че за ответника „С. – БГ” ЕООД е открито производство по несъстоятелност с решение № 108/18.01.2012 г. по т.д. № 1249/2011 г., като с молба от 26.04.2012 г. с вх. № 46397/02.05.2012 г. той предявил в срока по чл. 688 от ТЗ вземанията си спрямо дружество, които са следните: сумата от 79 925, 14 евро с левова равностойност 156 319, 98 лв., която представлява суми, платени по предварителен договор от 2006 г. за покупко-продажба на описания апартамент А 202 в гр. Б., кв. С., комплекс „Д.О.” като се твърди трансформация на непаричните задължения по договора в парични на основание чл. 617, ал. 2 от ТЗ по пазарна стойност, като при условията на евентуалност главницата се претендира като компенсаторно обезщетение за неизпълнение на договора и евентуално по чл. 55, ал. 1, предл. 1, 3 и 2 от ЗЗД; сумата от 17 779 евро с левова равностойност от 34 772 лв., представляваща неустойка за забава по чл. 4.2 от анекса към предварителния договор за периода от 16.07.2010г. до 17.01.2012 г., както и сумата от 38 598 евро с левова равностойност от 75 491 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 02.05.2010 г. до 17.01.2012 г. по чл. 2.3 и чл. 6.2 от Договора, както и законната лихва за забава от 18.02.2012 г. до окончателно изплащане на главницата. Твърди, че вземанията му били приети от синдика, като длъжникът оспорил приемането и съдът по несъстоятелността с Определение № 838/04.02.2013 г. изключил вземанията от списъка. Определението е вписано в ТР на 05.02.2013 г. В исковата молба се излагат подробни съображения, че ищецът е изправна страна по предварителния договор, а ответникът е в забава и неизпълнение, поради което му дължи горепосочените суми. Предвид горното ищецът претендира признаване за установено, че се дължат гореописаните суми. Подал е допълнителна искова молба от 28.06.2013 г., в която взима подробно становище по възраженията на ответника.

Ответникът „С. – БГ” ЕООД е подал писмен отговор от 25.04.2013 г. и допълнителен отговор от 17.09.2013 г., с които оспорва иска като недопустим и неоснователен. Оспорва разглеждането на спора по реда на Глава 32 „Производство по търговски спорове”. Оспорва предварителният договор да е бил подписан от представител на ответника. Поддържа, че предварителният договор е нищожен – имал е невъзможен предмет. Твърди, че договорът следвало да се счита невалиден, т.е. несключен съгласно т. 7.4 от същия, тъй като не бил получил плащане на първата вноска и останалите суми. Заявява възражение за погасителна давност, както и че ищецът е неизправна страна по договора. Заявява възражения за нищожност на клаузата за неустойка. Оспорва описаните документи и писма от „Б.С.Т.Л.”, с който сочи, че няма договорни отношения и че същите имат характер на свидетелски показания от трето лице, което е недопустимо. Оспорва авторството на подписа под молба от И.В.М., като твърди наличие на хипотезата на чл.40 от ЗЗД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на ищецът, прие за установено следното от фактическа страна:

При извършена служебна проверка в Търговския регистър по партидата на ответното дружество, се установява, че с решение № 108/18.01.2012г. по т.д.№ 1249/2011г. на СГС, VІ-13 състав е открито производство по несъстоятелност на „С. – БГ” ЕООД, като решението е обявено в ТР на 26.01.2012г. На 25.0 6.2012г. в ТР по партидата на дружеството са обявени списъци на приетите и неприети вземания, предявени в срока по чл. 68 8 от ТЗ, като по подадените възражения съдът по несъстоятелността се е произнесъл с определение № 838 от 0 4.02.2013г., като по отношение на вземанията на ищеца е приел, че няма доказателства за това, че купувача, ищец в настоящото про5изводство е изправна страна по договора, въпреки че е приел за установено че е извършено плащане по първа до трета вноска. Приел е че вземането е непаричнопо сво характер и е възникналопреди датата на откриване на производството по несъстоятелност, договорът не е развален или пракратен при условията, договорени в него. Съгласно хипотезата на чл.617, ал.1 от ТЗ, в която е уредено преждевременното настъпване на изискуемостта като резултат от производството по несъстоятелност, различна от общите правила на гражданското право, законодателят е свързал с датата на решението за обявяване в несъстоятелност /чл.711, ал.1 от ТЗ/, а не с решението за откриване на производство по несъстотелност. Последица на последното е продължаване дейността на длъжника под надзора на синдика и непаричните задължения трябва да бъдат изпълненис оглед настъпването на тяхната изискуемост, независимоот товадали са възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстотелност или след това, поради което е изключил от списъка на приетите вземания тези на кредитора Д.Р.. Същевременно е уважи л възражението на ответника срещу списъка на приетите вземания, съставен от синдика на и обявен в ТР – АВ на 25.0 6.2012г.

Представен е предварителен договор за продажба на недвижим имот от 2006г., който е на български и на английски език, сключен между ответника „С. БГ” ООД, представляван от управителя С.С.Г., като продавач и от Д.Р. като купувач, съгласно който ответникът се е задължил да продаде на купувача правото на строеж, съответно правото на собственост върху следния имот: апартамент А202 в Д.О., със застроена площ 56, 7 7 кв.м., състоящ се от една спалн я, една всекидневна/кухня, една бан я и един балкон, намиращ се на втория етаж, ведно със съответстващите на апартамента 11, 35 кв.м. идеални части от общите части на сградата. Уговорената цена на имота е в размер на 84 133, 00 евро, която купувачът се е задължил да плати по банкова сметка, •••, на следните вноски: 1-ва вноска – 15% от цената или сумата от 12 619, 9 5 евро, дължима на 05.0 7.2006г., втора вноска в размер на 20% или 16 826, 60 евро – при приключване на втория етаж, 3-та вноска – 25% в размер на 21 033, 25 евро – при завършване покрива на обекта, удостоверено със съставяне на акт 14 и 4-та вноска-40% от цената в размер на 33 563, 20 евро – при завършване на обекта, удостоверено с подписването на акт 15. В чл.2.3 страните са уговорили, че нотариалното изповядване ще се извърши в срок до 30 дни от въвеждането на обекта в експлоатация, като продавачът уведомява купувача за конкретната дата не по-рано от 10 дни преди нея. Продавачът се е задължил да изгради изцяло сградата и предаде недвижимия имот на купувача в срок от 01.07.2007г. до 01.09.2007г. В чл. 4.1 са уговорени задълженията на продавача, а в чл.4.2 – тези на купувача. В чл.6.1 е уговорена неустойка за забавено плащане на цената от купувача при неплащане в срок на сумите, като е посочено в изр. ІІ, че ако забавата на купувача продължи повече от 30 дни, договорът се счита автоматично прекратен, без да е необходимо продавачът да уведомява купувача, като в този случай продавачът задържа като неустойка заплатените до момента от страна на купувача суми. Съгласно чл. 6.2 от договора, при неизпълнение или забавено изпълнение на задълженията на продавача за прехвърляне правото на строеж/правото на собственост, за предаване на имота в договорения вид и за въвод на купувача във владение, продавачът дължи на купувача неустойка за забава в размер на 0, 1% върху внесените от купувача суми за всеки просрочен ден, като след изтичане на 180 дни от забавата купувачът може да развали договора поради неизпълнение, като продавачът се задължава да възстанови незабавно на купувача изплатените от последния суми, заедно с лихва в размер на тримесечния евро либор плюс 15 пункта годишно, считано от датата на постъпване на сумите в банковата сметка на продавача. В чл. 6.6 е уговорено, че ако забавата е причинена от форсмажорни обстоятелства или други обективни причини, сроковете по договора се удължават с периода на забавата, а в случай, че невиновната забава продължи повече от 6 месеца, всяка от страните има право да прекрати договора без неустойки за неизпълнение. Съгласно чл.7.4 от договора, ако купувачът не изпълни задължението си за заплащане на определената първоначална вноска в срока по чл.2.2.1 договорът се счита за несключен, освен ако продавачът не даде своето писмено съгласие за удължаване на срока за внасяне на сумата. В чл.7.6 е уговорено, че за неуредените въпроси да се прилага българския закон.

Страните са се съгласили, че всички плащания следва да се извършват чрез посредника, посочен от купувача – Б.С.Т.Л. по описаните банкови сметки в Б.Б., Л., В.. Изрично е посочено, че се счита, че купувачът е изпълнил задължението си за плащане на цената с постъпване на сумите по банковите сметки на горепосочения посредник.

Представени са писма от дружество „Б.Д.”, Л., адресирани до ищеца, с които дружеството е потвърдило заплащането на следните суми на ответното дружество: 12 619, 95 евро, 16 826, 60 евро и 21 033, 25 евро.

С представеното подписано между страните през 2009г. допълнително споразумение, към предверителен договор за продажба на недвижим имот в строеж от 2006г. страните са уточнили, че съгласно одобрения архитектурен проект и ценообразуване за сградата, недвижимият имот има следното описание: Апартамент №•••, със застроена площ от 58, 20кв.м., състоящ се от предверие, всекидневна с кухненски бокс, една спалня, баня с тоалетна и една тераса, находящ се на кота 2, 80м., както и съоветстващите му 11, 64 кв.м. ид.части от общите части на сградата. В чл.1 на допълнителното споразумение е отразено, че купувача, Д.Р., дължи на продавача, плащане на 40, 01% от продажната цена за обекта в размер на 33 662, 20 евро от която сума, сагласно ал.2 на същия член, му е направена отстъпка от продавача в размер на 3%, в резултат на което дължимата от купувача цена е в размер на 31 138, 21 евро, дължима на вноски както следва: 7, 5% от общата продажна цена за обекта в размер на 6 331, 80 евро- в срок от пет работни дни от подписването на споразумението; 4 % от общата продажна цена за обекта в размер3 366, 29 евро в срок от пет работни дни от подписване между страните на приемателен протокол; 10 % от общата продажна цена за обекта в размер на 8 415, 73 евро- в срок от пет работни дни от издаването на Акт образец 15 за секция „А” от комплекса; 15, 5% от общата продажна цена за обекта в размер на 13 044, 39 евро- в срок от пет работни дни от издаването на разрешение за ползване на сградата, в която се намира обекта.

Представено е банково извлечение и потвърдително писмо от ответника /л.46 от делото/ за заплащане от страна на ищеца на сумата от 6 311, 80 евро.

Представена е молба от „С. – БГ” ЕООД от 08.03.2011г., изходяща от лицето И.В.М., с която последният заявява, че признава съществуването и основателността на вземанията на Д.Р., които са в размер на 65 207, 33 евро, платени по предварителен договор от 2006г. Управителят е признал, че дружеството е в забава за изпълнение на задължението си за снабдяване с акт 16 за сградата, в която се намира описания апартамент, поради което дължи мораторна неустойка, като се заявява и изричен отказ от възражението за изтекла погасителна давност.

Ищецът е представил констативен акт обр. 15 от 09.0 2.20 1 0г. за установяване годността за приемане на строежа.

Представен е протокол от 09.02.2010г., от които е видно, че С. БГ” ЕООД, като едноличен собственик на капитала на „М.К.” ЕООД е взел решение за увеличаване на капитала на горепосоченото дружество чрез непарична вноска, представляваща право на собственост върху недвижим имоти, собственост на дружеството, сред които и процесния недвижим имот, предмет на предварителния договор за покупко-продажба.

От представения учредителен акт на „М.К.” ЕООД от 09.02.2010г. е видно, че едноличен собственик на капитала на това дружество е ответникът „С. – БГ” ЕООД, като е направена непарична вноска в капитала на дружеството, изразяваща се в описаните в чл 3.2 недвижими имоти, включително и процесния имот – апартамент А 203.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е предявил вземанията си в откритото производство по несъстоятелност на ответника, като същото е било прието от синдика и включено в съставенит от него списък, ответникът е възразил срещу приетото вземане на ищеца и възражението срещу приемането е уважен о от съда по несъстоятелността с определение, обявено в Търговския регистър на 05.0 2.2013г. Исковете са предявени на 12.02.2013г., в законоустановения седмодневен срок по чл. 694, ал.1 от ТЗ, поради което са допустими.

Вземанията на ищеца като кредитор се основават на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 2006г., сключен с ответника „С. БГ” ООД чрез управителя С.С.Г.. Ответникът твърди, че договор между страните не е сключен, тъй като не е подписан от представител на ответника. От справка по публичния Търговски регистър съдът установи, че до 03.12.2009г. като управител на ответника е вписано лицето С.С.Г., от името на което изхожда и предварителния договор. Оспорването на автентичността на договора не е доказано от страна на ответника, тъй като последният не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си.

Освен това, с представената по делото молба от 08.03.2011г., изходяща от ответника, представляван от неговия управител И.В.М., е извършено потвърждаване на действията по смисъла на чл.301 от ТЗ. Следва да се има предвид, че оспорването на автентичността и на тази молба също е недоказано. От справката в Търговския регистър се установява, че в периода от 05.08.2010г. до 25.03.2011г. лицето И.В.М. е вписано като управител на ответното дружество, следователно молбата изхожда от законния представител на дружеството и няма основания и доказателства да се приеме, че е неавтентична. Независимо от факта, че е бил сключен договор за прехвърляне на дружествените дялове от И.М. на П.П., който е от 20.12.2010г., то това прехвърляне, както и заличаването на И.М. като управител, е вписано в ТР на 25.03.2011г. /видно от справката по публичния регистър/ и не оказва влияние върху легитимацията на управителя като законен представител на дружеството до вписването на заличаването му спрямо третите добросъвестни лица, а в случая ответникът не е доказал, че ищците са недобросъвестни, т.е., че са знаели за прехвърлянето на дяловете и избора на нов управител. Тази молба съставлява изходящ от ответника чрез законния му представител към датата на издаването й частен документ и удостоверява неизгодни за ответника факти, а именно, че има сключен договор с ищеца, че е получил плащане, че е в забава по отношение на предаването на обекта, поради което има доказателствена сила. С тази молба се потвърждава сключването на процесния договор.

Твърдението на ответника, че подписването на тази молба е действие във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от ЗЗД е недоказано и съответно неоснователно. По отношение на същата на първо място чл. 40 от ЗЗД е неприложим, тъй като няма договаряне между И.В. и ищците, което да е във вреда на представлявания – дружеството, тъй като се касае за молба, която е едностранно волеизявление и няма данни да е налице споразумение или друго съглашение с ищеца във връзка със същата. Не е налице и фактическия състав на чл. 40 от ЗЗД – договаряне във вреда на представлявания, тъй като, когато извършените от представителя действия са в рамките на учредената му представителна власт, дори и тези действия да не са в интерес, а във вреда на упълномощителя, то те запазват валидността си по отношение на добросъвестния съконтрахент. В този случай, упълномощителят разполага с правото да претендира вреди от представителя, а когато последният съзнателно е действал против законните интереси на представлявания, той носи и наказателна отговорност за злоупотреба на доверие по НК. В хипотезата на чл. 40 от ЗЗД не се предполага недобросъвестност на третото лице, поради което същата следва да бъде установена от упълномощителя. В този смисъл е задължителната практика на ВКС / Решение № 841/19.01.2010г. на ВКС по гр.д.№ 3530/2008г., ІV г.о., Решение № 214/20.07.2010г. на ВКС по гр.д.№ 109/2009г., постановени по реда на чл.290 от ГПК/. Ето защо, не може да се приеме, че молбата изхожда от неоправомощено лице или че е налице хипотезата на чл. 40 от ЗЗД.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че между страните валидно е сключен процесния предварителен договор.

Съгласно договора, плащането ще се счита извършено със заверяване на сметката на посредника „Б.С.Т.Л.”, която е изрично посочена в договора, поради което е неоснователно възражението на ответника, че плащане от страна на ищеца не е извършено, тъй като сумите не са постъпили по негова сметка. Страните по договора изрично са уговорили, че плащането ще се счита извършено със заверяване на сметката на посредника в посочената банка. Какви са конкретните отношения между ответника и горепосоченото дружество, което по силата на изричните уговорки по договора е упълномощено да получи плащанията, са факти, ирелевантни за настоящия спор, тъй като касаят само вътрешните отношения между това лице и ответника.

Освен това, следва да се има предвид изрично отразеното потвърждение в молбата от 08.03.2011г., изходяща от управителя на ответника И.В.М., че по процесния договор именно от ищеца е получена сумата от 65 207, 33 евро, както и обстоятелството, че въпреки че е изрично задължен, ответникът не е представил счетоводна документация на вещото лице. Ето защо, съдът приема, с оглед представените от ищеца писмени доказателства, изричното потвърждаване от ответника за получаване на сумата от 65 207, 33 евро, и отчитайки разпоредбата на чл. 161 от ГПК, че ищецът е изпълнил задължението си да заплати продажната цена.

Ето защо, съдът счита, че възражението на ответника, че договорът следва да се счита несключен поради неполучаване на първата вноска, на основание чл. 7.4 от същия, е неоснователно.

Сключеният между страните предварителен договор е със смесен характер, тъй като включва, както елементите на предварителен договор за продажба на недвижим имот, така и тези на договор за изработка, но независимо от факта, че ответникът е поел и задължение за построяване и завършване на обекта, процесният договор е с единна цена, която е обозначена като продажна, поради което съдът намира, че същият следва да се разглежда като предварителен договор за продажба на обект в процес на изграждане. Основното задължение на продавача по този договор е да прехвърли на купувача правото на собственост върху процесния имот, който следва да построи и завърши в уговорените срокове. Не се спори, че това задължение не е изпълнено, като при неизпълнение на същото за другата страна – купувача по договора възниква потестативното право да иска обявяване на договора за окончателен по исков ред, съгласно чл. 19, ал.3 от ЗЗД, което същият не е упражнил, въпреки че откриването на производството по несъстоятелност не е пречка за упражняване на потестативните права. Съществува трайна практика на ВКС /Определение № 305 от 08.03.2004 г. по ч. гр. д. № 67/2004 г. на ВКС, ТК, определение № 128/17.02.2009г. по гр.д.2941/2008г. на ВКС, ІV г.о./, съгласно която нормата на чл. 637, ал.1 от ТЗ не намира приложение по иск, предявен на правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД, защото този иск е конститутивен, а не осъдителен и с него не се претендира осъждането на ответника за изпълнение на определена престация, а се цели осъществяването на едно преобразуващо право по принудителен ред. Съдбата на процесния заварен договор при откриване на производството по несъстоятелност следва да се реши от синдика, който може съгласно чл. 644 от ТЗ да запази действието на договора или да го прекрати. В случая няма доказателства за отправено предизвестие от синдика, нито такива, че ищеца го е сезирал с искане за становище по процесния предварителен договор съобразно предвидената възможност по чл. 644, ал.3 от ТЗ.

С оглед съществуващото потестативно право на ищеца като купувач по процесния предварителен договор, съдът счита, че разпоредбата на чл. 617 от ТЗ е неприложима, в която насока има практика и на съдилищата, според която разпоредбата на чл. 617, ал.2 от ТЗ се отнася само до задълженията на длъжника от непаричен характер, но не и до тези по предварителни договори за покупко- продажба.

Ето защо, съдът счита, че претенцията за главницата като трансформиран еквивалент на престацията на ответника по процесния договор на основание чл. 617, ал.2 от ТЗ се явява неоснователна, тъй като се касае за потестативно право, а не за притезание, а именно непарично задължение по смисъла на горната норма. С оглед изложеното, съдът счита, че не са налице предпоставките на чл. 617, ал.2 от ТЗ.

С оглед неоснователността на тази претенция, следва да бъде претенцията, предявена на евентуално основание – чл.79, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забава, или обезщетение за неизпълнение. При предварителните договори, неизпълнението на задълженията на продавача води до потестативното право на купувача да претендира обявяването му за окончателен, т.е. налице е друг способ за защита и не може да се приеме, че се дължи обезщетение за неизпълнение по смисъла на чл. 79, ал.1 от ЗЗД, доколкото при този тип договори законодателят изрично е овластил страната, при неизпълнение от другата страна, да получи уговорената престация по договора по своя инициатива. Целта на сключения между страните договор е да се породи задължение за прехвърляне правото на собственост, което при неизпълнението му поражда потестативно право да се иска обявяването на договора за окончателен, а всички допълнителни уговорки по предварителния договор – за изграждане на обекта, въвеждането му в експлоатация и предаването на купувача по предварителния договор, са подчинени на тази основна цел - прехвърляне правото на собственост и следва да бъдат тълкувани с оглед тази цел / в този смисъл е решение № 502/26.07.2010г. по гр.д.№ 222/2009г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Предвид горното съдът намира, че не може да се приеме, че на ищците се дължи обезщетение за неизпълнение по смисъла на чл. 79, ал.1, изр.2 от ЗЗД, поради което и втората претенция се явява неоснователна.

С оглед неоснователността и на тази претенция, следва да се разгледа евентуалната претенция с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД:

С молбата за предявяване на вземанията по т.д.№ 1249/2011г. ищецът изрично е посочил, че претендира вземането за главницата като подлежащо на връщане поради липса на основание поради разваляне на договора. С оглед трайната практика на ВКС, развалянето на договора, при наличие на останалите предпоставки, може да се извърши и с исковата молба / решение № 178/12.11.2010г. по т.д.№ 60/2010г. на ІІ т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. По отношение на предпоставките за разваляне на процесния договор, съдът счита, че по делото безспорно се установи, че ответникът не е изпълнил задълженията си, като забавата е продължителна, а освен това с апортирането на имотите в капитала на трето лице „М.К.” ЕООД е настъпила правна невъзможност за изпълнение на задълженията на ответника по договора за прехвърляне на собствеността на имота. Ищецът като изправна страна е упражнил правото си на разваляне на договора при предявяване на вземането, съответно с исковата молба, поради което платената от него сума в размер на 65 207, 33 евро подлежи на връщане на отпаднало основание.

Ето защо, съдът счита, че искът за сумата от 65 207, 33 евро, получена от ответника на отпаднало основание, е основателен. С оглед основателността на тази претенция е основателна и акцесорната за законната лихва за забава върху тази главница от 27.02.2012г.

По претенциите за неустойки по чл. 6.2 от договора:

Съгласно правилото на чл.6.2 от договора, при неизпълнение или забавено изпълнение на задълженията за прехвърляне на правото на строеж/ респективно правото на собственост/, за предаване на недвижимия имот в договорения вид и за въвод на купувача във владение на недвижимия имот, продавачът дължи неустойка за забава в размер на 0, 1 % върху внесените от купувача суми за всеки просрочен ден. Съгласно изречение второ от същата клауза на договора, след изтичане на 180 дни от забавата купувачът може да развали договора поради неизпълнение, като продавачът се задължава да възстанови на купувача изплатените от последния суми, заедно с лихва в размер на тримесечния евро либор плюс 15 пункта годишно, считано от датата на постъпване на сумите в банковата сметка на продавача. При тълкуване на уговорените клаузи съдът счита, че в чл.6.2 от договора страните са уговорили неустойка, която може да се търси кумулативно с претенция за реално изпълнение, но не и при разваляне на договора. В клаузата на чл.6.2 от договора страните изрично са уговорили, че при разваляне на договора, продавачът връща получените суми, ведно с уговорената лихва. Следователно купувачът по предварителния договор има право да търси неустойка за забава, респ. за неизпълнение на уговорените задължения наред с претенцията за реално изпълнение, но след разваляне на договора има право да претендира връщане на платените суми и уговорената неустойка в размер на тримесечния евро либор плюс 15 пункта годишно, считано от датата на постъпване на сумите в банковата сметка на продавача. В конкретния случай няма предявено вземане за неустойка при разваляне на договора в производството по несъстоятелност и съответно такова вземане не е предмет на настоящото производство.

Ето защо, съдът счита, че в полза на ищеца не са възникнали вземания за неустойка, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 5 102.12лв., представляваща държавна такса.

Водим от горното, съдът