Решение № 926 от 9.12.2024 г. на Районен съд - Хасково по дело № 549/2024 г.

Производството по възстановяване на собствеността в терените по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ след изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 68/1999 г., е уредено като двуфазно - постановяване на решение, с което се признава правото на собственост при условията на § 4-4л, като се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи, и издаване на заповед на кмета на съответната община по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която имотът се възстановява на бившите собственици или правото на собственост се придобива от ползвателя поради изкупуване на имота при наличие на предпоставки по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадена въз основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ на новообразуваните имоти, е актът, с който ще се възстанови, съответно ще се придобие правото на собственост в такива случаи. Предвид изложеното съдът приема, че ответникът – ••••••••••••••не е притежавала правото на собственост върху процесните 206/706 ид. ч. от ПИ с идентификатор 77195.706.16, вкл. в периода преди одобряване на ПНИ с цитираната Заповед № ДС-28- 1/11.06.2019 г. на Областен управител на Об-••••••••••••• поради което права на собственост върху имота не е придобил и купувача по договора, а именно ищцата. По така изложените съображения, договорът за покупко-продажба на недвижим имот от 20.10.2014 г., макар да удостоверява годно наличие на облигационно отношение между участвалите в сключването му лица, няма вещноправен ефект и със същия, макар и действителен, не е в състояние да бъде прехвърлено право на собственост по отношение на процесните ид. части от ПИ с идентификатор 77195.706.16 в полза на купувача – ищец по делото, тъй като продавачът не ги е притежавал. С оглед изложеното, при доказано неизпълнение на договора от страна на ответника – •••••••••••••• предявеният конститутивен иск с правно основание чл.189, ал.1 изр. 1-во вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, следва да бъде уважен. С разваляне на договора за продажба, поради неизпълнение на задължение на ответника, е отпаднало основанието, на което последният е получил цената в размер на 6180, 00 лв. без ДДС. Получената от ответника сума е получена на отпаднало основание, поради което подлежи на връщане. В случая са налице всички предпоставки на чл. 189, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД, т.к. ищцата е доказала плащане на продажната цена, а ответникът не е доказал, че е налице основание да задържи получената цена, защото не е изпълнила основно свое задължение по сключения договор за продажба. Предвид изложеното по-горе основателен е и искът по чл. 189, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД за заплащане на разноските по сключване на договора, а именно заплатените 20 % ДДС върху цената на имота, съгласно чл.26 ЗДДС и чл. 14 ППЗДДС в размер на 1236, 00 лв.; 2, 6 % данък придобиване, съгласно чл. 6 ал.2 от Наредбата за определяне на местните данъци в ••••••••••••••в размер на 160, 68 лв., режийни разноски върху цената на имота, съгласно чл.46 ал.2 от НУРОС на Общински съвет Хасково и 20 % ДДС върху режийните разноски, данък придобиване и нотариална такса вписване в размер на 255, 85 лв. Вземанията за тези суми •••лжими ведно с поисканата законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.03.2024 г., до окончателното им изплащане. Съгласно чл. 189, ал. 1 изр. 3-то ЗЗД, освен връщане на платената цена и заплащане на разноските по договора, както и на необходимите и полезни разноски за вещта, за останалите договорни вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението. Претендира се от ищцата в тази връзка сумата в размер на 3476, 44 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва върху заплатените продажна цена и разноски по договора за периода 30.01.2020 г. до 29.02.2024 г., след допуснато на основание чл.214 ал.1 ГПК изменение в размера и периода на предявения иск в открито съдебно заседание, проведено на 20.11.2024 г. Първоначално този иск е предявен за сумата от 7643, 89 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва върху заплатената продажна цена за периода от 20.10.2014 г. до 29.02.2024 г. Тъй като съдът е пропуснал да постанови прекратяване на производството по отношение на разликата от 4167, 45 лева и за периода 20.10.2014 г. до 29.01.2020 г. включително, то няма пречка това да стане и при настоящото произнасяне като производството следва да бъде прекратено в тази му част. Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Правната норма на чл. 86 ал.1 ЗЗК установява, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а според чл.87 ал.3 изр. 1-во ЗЗД, развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти става по съдебен ред. Систематичното тълкуване на относимата в случая нормативна уредба налага извод, че длъжникът, предвид възможността кредиторът да защити правата си при осъществена или евентуална евикция единствено с предявяване на конститутивен иск, изпада в забава едва след връчване на покана от кредитора, от когато •••лжи и лихва –обезщетение за забава върху нея, съгласно чл.86 ЗЗД. В този смисъл е и възприетото виждане в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 47 от 31.03.2011 г. по т.д. № 706/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., съгласно което „ … при положение, че няма определен ден за изпълнение на задължението за връщане на сумата, явяваща се след развалянето на договора с исковата молба като дадена на отпаднало основание, то по отношение на задължението и за връщане, длъжникът изпада в забава след връчване на покана от кредитора, от когато •••лжи и лихва –обезщетение върху нея, съгласно чл.86 от ЗЗД. Ето защо няма основание за присъждането на лихва-обезщетение за забава за периода преди развалянето на договора…“. В настоящия случай ищцата е отправила покана до ответника на •••••••••••• г. Със същата е поискала да й бъдат възстановени всички платени суми по Договора за покупко-продажба на недвижим имот от 20.10.2014 г. Именно това е и началният момент на предявените претенции за обезщетение за забава, начислено върху сумата от общо 7832, 53 лева, представляваща сбора от продажната цена и разноските по процесния договор за покупко-продажба. За периода •••••••••••• г. – 29.02.2024 г. включително, изчислено от съда на основание чл. 162 ГПК чрез он-лайн калкулатор, обезщетението за забава, възлиза на сума в размер от 846, 88 лева. Ето защо следва да се приеме, че претендираните от ищцата вреди в размер на законната лихва върху сумите, представляващи платената цена и заплащане на разноските по договора до датата на предявяване на иска, се явяват частично неоснователни. Поради гореизложените съображения, предявеният иск по чл.189 ал.1 изр. 3-то вр. чл.82, ал.1, вр. чл.86 ал.1 следва да бъде уважен за сумата в размер на 846, 88 лева и за периода •••••••••••• г. – 29.02.2024 г. включително, а за разликата до пълния предявен размер от 3476, 44 лева и за периода 30.01.2020 г. до 04.05.2023 г. включително следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Предвид крайния изход на делото, и двете страни имат право на разноски. С оглед обстоятелството, че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и според уважената част от исковете, на същия следва да се присъдят такива в общ размер на 2191, 92 лева, за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно ангажираните доказателства за реалното им извършване. Възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение се явява неоснователно, доколкото същото е дори под минимумите, предвидени в чл.7, ал.2, т.2 и ал. 6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според броя на предявените искове /чл.2, ал.5 НМРАВ/, фактическата и правна сложност на делото и извършените от Н. Т. процесуални действия. Ответникът също претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение без да е конкретизиран размер. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, съдът определя юрисконсултско възнаграждение от 200, 00 лева, от което и съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да му се присъди сумата от 46, 50 лева. Мотивиран така, съдът