Решение № 1226 от 12.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1031/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ)q вр.с чл.274, ал.1, т.2 и сл. от Гражданския процесуален кодекс. Образувано е по жалба вх. № 20240516160609, подадена от адвокат С. Ц., като пълномощник на „Д.К.“ АД срещу отказ № 20240507173814-2 от 09.05.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията (ДЛР) към Агенция по вписванията, за вписване на промени - актуален устав по партидата на дружеството. С жалбата се излагат доводи, че отказът е незаконосъобразен, тъй като предвид новите разпоредби на чл.90 и чл.91 от специалния Закон за ППЦК, ДВ бр.63/2023 г., се допуска дистанционно провеждане на ОС на акционерите и на дружества, чиито акции са допуснати до търговия на многостранна система за търговия, вписана в регистъра по чл.30, ал.1, т.1 от Закона за КФН. Сочи, че тези разпоредби са естествено продължение на съществуващата правна рамка на европейско ниво, приложима към дружествата, чиито акции са допуснати до търговия на регулиран пазар (виж чл. 115, ал. 2, т. 9, ал. 6, ал. 9 и ал. 12 и чл. 115б, ал. 5 и ал. 6 ЗППЦК), като се въвеждат редица мерки за подобряване на корпоративното управление спрямо такива дружества, включително като се предвиждат мерки, способстващи, улесняване упражняването на правото на глас от страна на акционерите в рамките на ЕС, с оглед насърчаване на дългосрочната им ангажираност към дружеството, в което са инвестирали, в контекста на общоевропейските усилия за изграждане на единен европейски капиталов пазар. С разпоредбите на чл. 90 и чл. 91 от ЗППЦК законодателят изрично регламентирал на законово ниво аналогични правни норми по отношение на емитентите със седалище в Република България, чиито акции са допуснати до търговия на многостранни система за търговия, вписана във водения о т КФН регистър по чл. 30, ал. 1, т. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор. Изтъква се, че до измененията в ЗППЦК, такава възможност за търговски дружества, които нямат качеството на публично дружество по смисъла на чл. 110 от ЗППЦК, но поради спецификата им (набиране на средства чрез публично предлагане на финансови инструменти, задължения за по-голяма прозрачност чрез периодично и ad-hoc известяване на финансово-отчетна информация и специфични корпоративни събития и не на последно място листване на емитираните от тях финансови инструменти на борсов пазар), се допускала съгласно правилата на пазара за растеж BEAM, организиран и поддържан от „Българска фондова борса“ АД, които бяха основния нормативен акт, регламентиращ дейността на тези правни субекти, наред с общия Търговски закон и специалното европейско законодателство с пряко приложение, каквито са Регламента относно пазарната злоупотреба и актовете по прилагането му. Такава многостранна система за търговия е и Пазарът за растеж на малки и средни предприятия BEAM, където именно са допуснати акциите на дружеството „Д.К.“ АД, като към него в пълна степен били приложими и регулациите на европейското законодателство с сферата на капиталовите пазари. Видно от справка от интернет страницата на КФН. Също така изтъква, че водещ мотив за допълването устава в частта му – ал.5 и ал.6 на чл.26, била спецификата на дружеството, а именно целта на създаването му, намина на осъществяване на дейността му и обусловената от това акционерна структура. Това, наред с предвиденото изискване в чл.29 от Устава, че ОСА може да взима решения само ако на него присъстват или са надлежно представени поне 50 % от всички акции, правело изключително трудно провеждането му и решаването на въпроси от дневния ред, за вземането на които е необходим решаващия глас на акции от клас „А“. С предложените промени в устава се създавали условия за насърчаване на ангажираността на акционерите, посредством улесняване на възможността им да упражняват право на глас, приетото допълнение въвеждало възможност за дистанционно участие. Такова разрешение било възприето в практиката за провеждане на общи събрания на „Централен депозитар“ АД - ЕПОС (http: //epos.csd- bg.bg/epos/), както и за упражняване на правото на глас чрез кореспонденция от страна на акционерите публичните дружества. Това доказвало уместността на подобен подход при листваните на борсов пазар компании и създавало предпоставки за по-висока активност на техните акционери с всичките положителни страни за това както по отношение на пазарните участници, така и по отношение на самия български капиталов пазар. Вписването на изменения с решение на ОСА устав целяло да се позволи на акционерите на дружеството да се възползват от предоставената от закона възможност веднага - още на РГОСА, което следвало да се проведе в рамките на първото полугодие на 2024 г. Така щели да се създадат условия за участие на повече акционери в събранието и евентуално да се осигури необходимия за провеждането му на първата предвидена за това дата. Респективно - отказът за вписване лиши акционерите от тяхно право, предвидено по закон и препятствало упражняването на правото им на глас чрез кореспонденция например. Това за пореден път препятствало участие на достатъчен брой представени на първата дата акционери и генерирало автоматично и тази година допълнителни разходи за „Д.К.“ АД и неговите акционери, във връзка с организирането, провеждането и участието в заседанието на резервната дата, предвидена в случай, че не е налице необходимия кворум на първата дата, обявена в поканата. Освен всички гореизложени в подкрепа на приетите допълнения към устава на дружеството аргументи, се изтъква също, че предложените възможности в ал. 5 и 6 на чл. 26 от изменения устав не въвеждат ограничения за акционерите при упражняване правото им на гласуване, нито ограничават други техни права. Гарантирано било правото им на глас и редовното му упражняване, като се дава възможност на акционерите да преодолеят евентуални пречки за явяването си лично на ОС и да упражнят правото си на глас. Предложените промени също така не противоречали на чл. 222 и сл. от ТЗ доколкото, ОСА ще се провежда отново в седалището на емитента. При провеждането му дори чрез електронни способи ще се осигурява както възможност за присъствено участие, така и възможност за дистанционно участие за акционерите, които в момента на провеждането му са възпрепятствани да присъстват в седалището на емитента, но желаят да участват лично в заседанието. Подобна практика отдавна била технически възможна и широко разпространена в страните от Европейския съюз. Да се възприеме логиката на ДЛР, означавало че изначално българските дружества и техните акционери, ще са неравнопоставени спрямо дружествата от другите страни членки, които могат да бъдат листвани на този пазар и в чиито устави са въведени подобни текстове (доказателство за целената равнопоставеност между дружествата от страните членки е разпоредбата на чл.9, ал.2, т.4 от Част III от Правилата на Бийм, която предвижда задължение за дружеството – емитент да осигури възможност за провеждане на ОС и чрез дистанционни способи Ответникът по жалбата депозира писмен отговор, с който я оспорва. Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното: Обжалваният отказ е постановен в регистърно производство по заявление с вх. № 20240507173814 / 07.05.2024г. от адвокат С. С. Ц. в качеството на заявител по чл. 15, ал.1, т.4 Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) за обявяване на актуален устав по партидата на "Д.К." АД, към което са представени решение на ОСА от 11.07.2022г. и приетият на него устав, пълномощно. В резултат на решението в чл. 25 от устава на дружеството са приети две нови алинеи - 5 и 6, които предвиждат, че общото събрание на акционерите може да се провежда и чрез електронни средства, както и че правото на глас в общото събрание може да се упражни от акционерите и преди датата на провеждането му - чрез кореспонденция, като се използва поща, куриер или друг технически възможен начин. За да постанови обжалвания отказ ДЛР е приело, че посочените способи за провеждане на общото събрание не кореспондират с чл. 222 и сл. от Търговския закон (ТЗ), където не се предвижда възможност за дистанционно провеждане на общото събрание на акционерите. Единствено по отношение на публичните дружества (чл.115, ал.9 от ЗППЦК), каквото не е "Д.К." АД, се предвиждала възможност, ако е предвидено в устава и/или в поканата за свикване на общото събрание, общото събрание на дружеството да се провежда чрез използване на електронни средства. Прието е, че така представеният устав не отговаря на повелителните норми на Търговския закон, уреждащи провеждането на общите събрания на акционерните дружества, което се явява пречка за обявяването му. Съгласно чл. 222, ал.1 от ТЗ общото събрание се провежда най-малко веднъж годишно в седалището на дружеството, освен ако в устава е предвидено друго място на територията на Република България. Разпоредбата е императивна и залага принципа за присъственото провеждане на събранието, т.е. за лично явяване на участниците. Сочи се, че този принцип е прокаран и в други императивни разпоредби на ТЗ като чл. 220, ал. 1 ТЗ, чл.225 ТЗ, чл. 227, ал.2, чл. 231 и други. В мотивите на отказа се казва, че друга форма за провеждане на общо събрание на акционерите не е уредена в ТЗ и след като разпоредбите са императивни дружеството няма възможност да уреди с устава дистанционна форма на участие на акционерите чрез използване на технически средства (като мобилни телефони, видеоконферентна връзка, интернет платформи, други/. Извод в различна насока не следвал и от разпоредбата на чл. 223, ал. З, т. 4 ТЗ, където е предвидено задължение за дружеството заедно с поканата да укаже на акционерите с право на глас формалностите, съгласно устава, които следва да се изпълнят за участие и за упражняване на правото на глас в общото събрание на акционерите. Тези формалности могат да касаят всичко неуредно императивно от закона и което според устава съставлява допълнително изискване, за да се приеме свикването и провеждането на събранието за редовно (като например по-тежка форма на пълномощното, срок за представяне на пълномощните, и други), но не предвижда възможност за дерогиране на присъствената форма на провеждане на събранието. Прието е, че към заявлението не са представени документи, от които да се установи, че общото събрание на акционерите може да бъде свикано по специалните правила относно емитенти на ценни книжа, допуснати до търговия на многостранна система за търговия по специалния ред на раздел III от ЗППЦК. По този ред може да се предвиди в устава свикването на общо събрание Емитент със седалище в Република България, чиито акции са допуснати до търговия на многостранна система за търговия, вписана във водения от комисията регистър по чл. 30, ал. 1, т. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор, съгласно чл.90 и чл. 91 от ЗППЦК. След извършена справка в списъка на лицензираните многостранни системи за търговия в КФН не се установи "Д.К." АД да е вписано в този регистър. Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е държавна такса, в случаите когато такава се дължи. Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Проверката обхваща както редовността на подаденото заявление – дали то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че те съответстват на закона, т. е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. Установява се от служебна справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството и проверка в регистъра на КФН по отношение на „Д.К.“ АД че то да има статут на публично дружество по смисъла на чл.110 от ЗППЦК. Такова обстоятелство не е вписано и в търговския регистър по партидата на дружество, съгласно изискването на чл.110, ал.7 от ЗППЦК. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1, т.3 от ЗППЦК в него се съдържа уредба на изискванията към публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа. В закона в разпоредбата на чл.110к, ал.2, т.5 е дадена и легална дефиниция на „емитент“ - лицето, неперсонифицираното дружество или тръстът, задължени по ценните книжа, които са допуснати до търговия на регулиран пазар, а в случаите на депозитарни разписки, допуснати до търговия на регулиран пазар, "емитент" е лицето, което е издало базовите ценни книжа независимо дали тези ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар. При публично акционерно дружество, при свикване и провеждане на общо събрание на акционерите следва да се спазват, както императивните норми на ТЗ и устава на дружеството, така и императивните норми на ЗППЦК. Такива разпоредби в ЗППЦК обаче не касаят дружества, които не са публични и такива, чиито акции не са допуснати до търговия на многостранна система за търговия, вписана във водения от комисията регистър по чл. 30, ал. 1, т. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор. От справка в https: //www.fsc.bg/registri- i-spravki/registar-na-mnogostrannite-sistemi-za-targoviya/ може да установи вписването на такава многостранна система, но не и допускането до търговия на акциите на дружеството- жалбоподател. Ето защо, отказът да се обяви устав на „Д.К.“АА, който предвижда провеждане на ОСА съгласно чл.115, ал.9 от специални ЗППЦК е законосъобразен и подадената жалба следва да се остави без уважение. Водим от горното, Софийски градски съд,