Решение № 2216 от 31.10.2018 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 446/2016 г.

Производството е по реда на реда на чл.406, ал.4 във връзка с чл.247 и чл. 250 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложими на основание чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

2. Образувано е по молба вх. № 19082/16.10.2018г., с която от страна на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. •, при Централно управление на Националната агенция по приходите, като ответник в основното производство по адм. дело № 446 по описа за 2016г. на Административен съд - Пловдив, приключило с решение № 2348/09.12.2016г., влязло в сила на 14.12.2017г., се иска на основание чл. 405 във вр. чл. 404, ал. 1 от ГПК да бъде издаден в полза на приходната администрация изпълнителен лист за присъдените й съдебни разноски с Решение № 15406/14.12.2017г., по адм. дело № 1627/2017г. на Върховния административен съд, дължими от оспорващия „Л.И.Г.“ АД.

Като фактическо основание за искането се сочи обстоятелството, че с Решение № 10870/17.09.2018г., по адм. дело № 1627/2017г., Върховният административен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка /ОФГ/ в диспозитива на Решение № 15406/14.12.2017г., отразяваща актуалния адрес на „Л.И.Г.“ АД съгласно данните от Търговския регистър към датата на произнасяне на съдебния акт по същество.

От настоящата съдебна инстанция се иска в издадения въз основа на Решение № 15406/14.12.2017г., по адм. дело № 1627/2017г. на Върховния административен съд на изпълнителен лист от 01.02.2018г. длъжникът да бъде идентифициран надлежно с ЕИК и да бъде посочен адресът му според последното вписване в Търговския регистър.

3. Ответната в настоящото производство страна – „Л.И.Г.” АД, ЕИК •••, поддържа становище, че са налице обстоятелства за спиране на производството, тъй като по искова молба на дружеството е образувано адм. дело № 8161 по описа за 2018г. на Административен съд – С. град, с предмет искане за прогласяване на нищожност на Решение № 15406/14.12.2017г., по адм. № 1627/2017г. на Върховния административен съд. По допустимостта и основателността на искането не е взето становище.

ІІ. За допустимостта:

4. Съдът намира, че доколкото за съдебните разноски, присъдени с Решение № 15406/2017г., по адм. № 1627/2017г. на Върховния административен съд, е налице издаден изпълнителен лист, който е съобразен с диспозитива на този съдебен акт преди поправката на ОФГ, настоящото искане в частта за поправка на адреса на дружеството и непосочването на ЕИК следва да се квалифицира като такова за поправка на очевидна фактическа грешка в издадения изпълнителен лист. По аргумент от чл. 247, ал. 1 във вр. чл. 406, ал. 4 от ГПК съдът без ограничение във времето по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснати в изпълнителния лист очевидни фактически грешки.

Влезлият в сила съдебен акт има задължителна материална и формална доказателствена сила и никой субект на правото не може да го коментира, да променя неговите правни последици, поради това, че актът не е правилен или да не го изпълнява. Стабилността на акта е обвързана само с факта на влизането му в сила и не е зависима от основанието за неговото постановяване, нито с правилността му. В случая, наличието на висящ съдебен спор, с предмет прогласяване на нищожност на Решение № 15406/14.12.2017г., по адм. дело № 1627/2017г. на Върховния административен съд, не се явява преюдициален въпрос по отношение предмета на настоящото производство, който третира поправка на ОФГ във вече издаден изпълнителен лист. Искането за поправка е допустимо за разглеждане съгласно чл. 406, ал.4 вр. чл. 247 от ГПК.

В частта, с която се иска вписване на ЕИК на дружеството, молбата има характер и на искане за допълване на изпълнителния лист, което подлежи на разглеждане по реда на чл. 406, ал. 4 във вр. чл. 250 от ГПК. Според последната правна норма искането за допълване на съдебния акт може да се направи в едномесечен срок от връчването му или от влизането му в сила. В случая изпълнителният лист от 01.02.2018г. е връчен на приходната администрация на 08.02.2018г. (обстоятелство, отразено върху молба вх. № 2170/30.01.2018г. на л. 1626, т. 4 от делото), а искането за допълване е подадено на 16.10.2018г., тоест извън установения преклузивен срок, поради което се явява процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. Следва да се посочи, че е налице и предходна молба вх. № 11330/06.06.2018г., с която процесуалният представител на директора на Дирекция •••• – • при ЦУ на НАП е поискал поправка на очевидна фактическа грешка в листа, изразяваща се в липса на ЕИК на дружеството „Л.И.Г.” АД. Дори и да бъде счетено, че тази молба алтернативно съдържа и искане за допълване на изпълнителния лист, тя отново се явява подадена извън законоустановения срок. От друга страна искане за допълване на съдебен акт не е било предмет на разглеждане и в производство по адм. дело № 1627/2017г. на Върховния административен съд, поради което не може да се приеме, че едномесечният срок по чл. 250 от ГПК е започнал да тече от датата на влизане в сила на Решение № 10870/17.09.2018г., по адм. дело № 1627/2017г. на Върховния административен съд.

ІІІ. За фактите и правото:

5. По молба вх. № 11330/06.06.2018г. в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. • при Централно управление на Националната агенция по приходите, въз основа на Решение № 2348/09.12.2016г., по адм. дело № 446/2016г. по описа на Административен съд – Пловдив и Решение № 15406/14.12.2017г., по адм. дело № 1627/2017г. по описа на Върховния административен съд на Република България, е издаден изпълнителен лист от 01.02.2018г. за присъдени от касационната инстанция по компенсация за двете съдебни производства разноски в тежест на „Л.И.Г.” АД със седалище и адрес на управление: гр. •, ул. „В.“ № 4“.

Каза се, след издаване на изпълнителния лист е постъпила молба вх. № 11330/06.06.2018г. от процесуалния представител на директора на Дирекция •••• – •при ЦУ на НАП, с която е поискана поправка на очевидна фактическа грешка в листа, изразяваща се в липса на ЕИК на дружеството „Л.И.Г.” АД. Настоящият състав на съда с разпореждане от 07.06.2018г. е указал на страната, че за да бъде поправен изпълнителният лист е необходимо провеждане на производство по поправка на ОФГ в решението на по-горната инстанция, в чиито диспозитив ЕИК не се съдържа.

Пред Върховния административен съд по молба на приходната администрация е проведено производство по чл. 247 от ГПК, в резултат на което е издадено Решение № 10870/17.09.2018г., по адм. дело № 1627/2017г., в чиито мотиви по – висшият по степен съд е приел, че непосочването на ЕИК на „Л.И.Г.” АД в диспозитива на решението не представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК, поради което е отхвърлено искането за поправка на ОФГ. Независимо от това, при служебната проверка по-горната инстанция е установила, че към датата на произнасяне на решението по съществото на спора е вписана промяна на седалището и адреса на управление на „Л.И.Г.” АД, ЕИК ••• - от гр. •, ул. „В.“ № 4 на гр. С., район „В.“, ж.к. „••“, бл. 24, ет. 15, ап. 71. В този именно смисъл е постановено в диспозитива на Решение № 15406/14.12.2017г. да се чете вместо адресът в гр. Пловдив - този в гр. С.. 6. По данни от Търговския регистър при Агенцията по вписванията (достъпен на адрес: https: //public.brra.bg/CheckUps/Verifications/VerificationPersonOrg.ra ) към датата на произнасяне на настоящото решение седалището и адресът на управление на „Л.И.Г.” АД, ЕИК ••• е: гр. С., район „В.“, ж.к. ••, бл. 24, ет. 15, ап. 71. Тоест не се установяват промени във фактическата обстановка, след допуснатата с Решение № 10870/17.09.2018г., по адм. дело № 1627/2017г. на ВАС поправка на очевидна фактическа грешка.

7. Каза се, целта на производството за поправка на очевидна фактическа грешка е възможността съдът по свой почин или по искане на страна и то неограничено във времето да отстрани допуснати в решението очевидни неточности. Очевидната фактическа грешка е несъответствието между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на съдебния акт дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Чрез производството за поправка на очевидна фактическа грешка е недопустимо да се подменя формираната воля на съда и постановения правен резултат. В случая, обстоятелствата, налагащи поправка на очевидната фактическа грешка – промяна в адрес на „Л.И.Г.” АД, са настъпили на 21.09.2017г., т.е. преди датата на издаване на процесния изпълнителен лист, поради което е налице основание по силата на чл.406, ал.4 от ГПК във връзка с чл.247 от ГПК да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в издадения изпълнителен лист от 01.02.2018г. като в диспозитива му бъде вписан актуалният адрес на дружеството.

Настоящата инстанция е обвързана от мотивите и диспозитива на влязлото в сила Решение № 10870/17.09.2018г., по адм. дело № 1627/2017г. на Върховния административен съд, поради което също приема, че не са налице основания за поправка на изпълнителния лист в частта на непосочения ЕИК на дружеството. Съдържанието на процесния изпълнителен лист възпроизвежда диспозитива на Решение № 15406/14.12.2017г., поправено с Решение № 10870/17.09.2018г., по адм. дело № 1627/2017г., а в тях ЕИК на дружеството „Л.И.Г.” АД не е посочен, т.е. не се констатира допусната от настоящия съд очевидна фактическа грешка, която да подлежи на отстраняване по реда на чл.247 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК.

I V. За разноските:

8. Присъждане на разноски в настоящото производство не е предвидено, такива не се и претендират от страните, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Съдът