Решение № 150 от 22.5.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1541/2022 г.

Производството е въззивно и се движи по реда на гл. XXI от НПК. С Присъда № 9 от 02.02.2022 г., произнесена по НОХД № 411/2021 г., Районен съд – Несебър е признал подсъдимия Л. Й. С., ЕГН ••••••••••, за виновен в това, че на неустановена дата и месец през лятото на 2016г., в село Г., община Несебър, ул.И. № • се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст - З. М. Г., родена на •••••г. - на •••• години към момента на извършване на деянието, като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, поради което и на основание чл. 151, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от четири месеца при първоначален строг режим. Подсъдимият е признат за виновен и в това, че в периода от неустановена дата през месец януари 2018г. до 19.12.2020г., в с. Г., общ. Несебър, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14- годишна възраст - З.М. Г., родена на •••••г, поради което на основание чл. 191, ал. 3 вр. ал. 1, вр. чл.55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от четири месеца при първоначален строг режим. Със същата присъда на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е определено едно общо наказание измежду наложените му с присъдата, а именно –лишаване от свобода за срок от четири месеца, което да бъде изтърпявано при първоначален строг режим. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски на основание чл.189, ал.3 от НПК. Недоволен от постановената присъда е останал защитникът на подсъдимия Л. С. – адв. Г. П. от БАК, която обжалва първоинстанционния съдебен акт като неправилен, тъй като е постановен в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост. Изразява се становище за недоказаност на обвинението както от обективна, така и от субективна страна, поради което моли подсъдимият да бъде признат за невиновен от въззивния съд и оправдан по повдигнатото му обвинение. По отношение на деянието по чл.151, ал.1 от НК сочи, че не са подкрепени с достатъчно убедителни доказателства правните изводи, че подсъдимият се е съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14 години на неустановена дата през лятото на 2016 г. В тази връзка се прави анализ на събраните по делото доказателства. Противопоставя се на извода на първоинстанционния съд за наличие на факти, обуславящи извода за субективната страна на деянието. В тази връзка изтъква, че осъденият е нямал умисъл за съвкупление с малолетно лице, а е имал умисъл да заживее с него на съпружески начала. Налице била т.нар. привидна идеална съвкупност. Цитира практика. По отношение на деянието по чл.191, ал.3 вр.ал.1 от НК поддържа, че подсъдимият неправилно е осъден за деяние, осъществено спрямо малолетно лице, но за период, който е и след достигане на възраст, при която лицето е непълнолетно, тъй като пострадалата към 24.03.2019 г. вече е навършила 16 години. Само ако обвинението е било и по двата текста поотделно, то този времеви обхват, който е посочен в присъдата за осъществяване на деянието би отговарял на правната норма, по която е наложено наказанието. По тази причина присъдата следва да бъде отменена или върната за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение. Изложени са подробни доводи в насока аргументиране на приложението на чл.9, ал.2 от НК. Алтернативно се иска изменение на присъдата, в случай че съдът намери подсъдимият за виновен за престъпление по чл.191, ал.3 вр. ал.1 от НК, като се намали наложеното на подсъдимия наказание до три месеца лишаване от свобода. В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура Бургас оспорва подадената жалба, като счита същата за неоснователна, а присъдата на Районен съд – Несебър за правилна и обоснована, освен в частта за периода след 24.04.2019 г., когато пострадалата е навършила 14-годишна възраст, като в тази част присъдата следва да бъде изменена, а за посочения период подсъдимият следва да бъде оправдан. Защитникът на подсъдимата - адв. П. моли за отмяна на първоинстанционната присъда. Сочи се, по отношение на обвинението за престъпление по чл.151, ал.1 от НК в хода на съдебното следствие били събрани доказателства, от които се установява, че интимните контакти между подсъдимия и пострадалата датирали няколко месеца преди 17.10.2017 г., а не от 2016 г. Това се установявало от показанията на вещото лице – д-р. Г. М. и на лекарката, при която е била заведена пострадалата от майка й. От свидетелските показания не се установявало противното. Липсвали други доказателства, които да установявали безспорно, че те са имали сексуален контакт през 2016 г. Счита, че не би следвало да се кредитира в частта й, в която пострадалата е казала на вещите лица, че е осъществила сексуален контакт през 2016 г., съдебно – психиатричната експертиза, след като пострадалата отказва да даде показания в съдебно заседание, позовавайки се на чл.119 от НПК. Прави анализ на останалите, приети по делото, свидетелски показания, от които достига до извода, че подсъдимият и пострадалата са заживели заедно през лятото на 2017 г. На следващо място посочва, че през цялото време, когато подсъдимият е осъществявал сексуални контакти с пострадалата, е имал намерението да заживее с нея на съпружески начала, което означавало, че не е доказана субективната страна на деянието по чл.151, ал.1 от НК, тъй като не е имал намерение да руши устоите на морала. По отношение на второто осъждане по чл.191, ал.3 от НК, счита, че е налице неправилно осъждане за периода след като пострадалата е навършила 14-годишна възраст, като деянието в тази му част се явява несъставомерно по ал.3 на чл.191 от НК. По отношение на периода от началото до навършване на 14-годишна възраст, заявява, че безспорно се доказва от обективна страна, че двамата са заживели на съпружески начала, но е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК. Евентуално в случай, че съдът приеме подсъдимият за виновен, моли за намаляване на определото от първоинстанционния съд наказание до предвиденият в закона минимум в размер на 3-месеца лишаване от свобода. Подсъдимият Л. Й. С. моли да бъде признат за невиновен и оправдан. След като се запозна с подадената въззивна жалба, изслуша доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и закона, и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от наведените с жалбата основания, Бургаският окръжен съд намери следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на проверка акт и е процесуално допустима, предвид което съдът намира, че следва да ги разгледа по същество. Въззивният съд намира изводите на първоинстанционния съд по отношение на престъплението по чл. 151, ал. 1 от НК за незаконосъобразни и необосновани, поради което и на основание чл.334, т.3 от НПК следва да измени осъдителната присъда на РС – Несебър в тази й част, като оправдае подсъдимият Л. Й. С. за това, че на неустановена дата и месец през лятото на 2016г., в село Г., община Несебър, ул.И. № • се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст - З.М.Г., родена на •••••г. - на 11 години към момента на извършване на деянието, като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК. По отношение на престъплението по чл. 191, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, съдът намира, че подсъдмият следва да бъде оправдан за периода от 24.03.2019 г. до 19.12.2020г. Присъдата следва да бъде отменена и в частта, с която на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е определено едно общо наказание измежду наложените му с присъдата. По отношение на престъплението по чл. 191, ал. 3 вр. ал. 1 от НК за периода от неустановена дата през месец януари 2018г. до 24.03.2019 г., съдът намира, че са налице основанията за изменение на първоинстанционната присъда, като наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ бъде намалено от 4 /четири/ месеца на 3 /три/ месеца. Събраженията на съда за това са следните: Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 18 и чл. 19 НПК, намира за установено следното: Подсъдимият Л. Й. С. е роден на ••••••г. в град Поморие, •••••, постоянен и настоящ адрес: село Г., улица И. № •, община Несебър. С предходни осъждания за кражби и грабежи. На 18.07.2015г. е изтърпял наказание „Лишаване от свобода“. На неустановена дата през 2016г. подсъдимият е започнал да общува с малолетната тогава З. М. Г., родена на •••••г., като двамата се познавали от деца, тъй като живеят в едно село и на една улица в село Г., община Несебър. Към онзи момент З. М. Г. е била на 11-годишна възраст и е живеела заедно с майка си - свид. М. М. Г.. Била е ученичка в училището в село Г., но не е посещавала редовно учебни занятия, поради което пред 2018-а година е останала в същия клас. Нейна класна учителка е била свид. М. И. К.. Основно от съучениците й свид. К. научила, че продължителното отсъствие от училище, а впоследствие окончателното преустановяване ходенето на училище на З. Г. към началото на 2018 г. било заради това, че тя е заживяла с мъж. През 2017г., подсъдимият е започнал да прекарва все повече време със З. Г., като тя е оставала у неговия дом, намиращ се в с. Г., ул.“И.“. Когато З. Г. е била на 12 години към 17.10.2017 г., майка й я е водила на медицински преглед, при който се установило, че тя не е девствена. След като З. Г. започнала да не се прибира вкъщи, майка й е започнала да подава сигнали до полицията, че подс. Л. С. е взел дъщеря й и живее с нея, и да я обявява за издирване. При последвалите беседи с полицейските служители, пред които двамата заявявали, че поддържат и сексуална връзка, детето е било вземано и връщано на майката, а на подс. Л. С. е било обяснявано, че не може да живее с малолетната, като му е било разяснявано, че това е престъпление, на което подс. С. е заявявал, че той ще се грижи за З. Г., защото майка й не можела, и че щял да я вземе за жена, няма да я пуска при майка й, като включително е готов да влезе в затвора. Детето е било предавано на майката М. Г., като същата е била предупреждавана за отговорността, която носи за неупражняване на контрол върху поведението на своето дете. Окончателно З. Г. е заживяла с Л. С. към м. януари 2018 г., след като предходният месец подсъдимият е направил почерпка у дома на св. М. Г.. През 2018г. на подсъдимия са започнали да му съставят и връчват протоколи за полицейскто предупреждение да не живее на съпружески начала със З. М. Г. и да не я допуска до жилището си, а З. М. Г. – да не бяга от дома, където живеела преди това с майка си, поради което за кратко подсъдимият и З. Г. се преместили да живеят в една барака, намираща се извън регулацията на селото. Там живели няколко месеца, след което се преместили във фургон в Промишлена зона в град Несебър, а малко след това се завърнали отново в село Г., на улица И., когато вече никой, включително и майката на З. Г., не е имала против и е склонила те да продължат за живеят на съпружески начала. На 24.03.2019г. З. М. Г. навършила 14-годишна възраст. Към настоящия момент подсъдимият и З.М. Г. имат две деца от съвместното им съжителство. Горната фактическа обстановка се установява при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства. -От гласните доказателствени средства: обясненията на подсъдимия, дадени в хода на първоинстанционното производство, частично от показанията на св. М. Г., включително тези от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК /л. 57 и л.63 от том 1 от ДП/, частично от показанията на св. И. У., включително тези от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК /л. 69 от том 1 от ДП/, частично от показанията на св. Н. С.а, показанията на св. Ш. Ф., включително тези от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК /л. 68 от том 1 от ДП/, показанията на св. Д. Д., включително тези от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК /л. 71 от том 1 от ДП/, показанията на св. М. Н., включително тези от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК /л. 65 от том 1 от ДП/, показанията на св. М. К., включително тези от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК /л. 67 от том 1 от ДП/. -От писмените доказателства: амбулаторен лист от 17.10.2017 г./ л. 16 от ДП/, медицинско направление за преглед на З. Г. /л.17 от ДП/, социален доклад, изготвен от Агенция за социално подпомагане /л. 88-89 от ДП/, протоколи за предупреждение, както и разписка за предаване на дете /л. 111-115 от ДП/, социален доклад за оценка на сигнал за дете в риск / л. 123-124 от ДП/, свидетелство за съдимост на подсъдимия, както и на останалите писмени доказателства, приети по делото. -От приетите по делото експертизи: заключения по съдебномедицинска експертиза /л.77 и 78 от том 1 от ДП/, заключение по съдебно - психиатрична експертиза /л.79 от том 1 от ДП/. Първоинстанционният съд е признал подс. С. за виновен, че е извършил инкриминираното престъпление по чл.151, ал.1 от НК при липса на категорични и убедителни доказателства за съставомерност на деянието, респективно при противоречие с материалния закон. В този смисъл първостепенният съд е направил неправилен и необоснован анализ на събрания по делото доказателствен материал, което е довело до извеждането на неправилни фактически и правни изводи. Въззивната инстанция, като взе предвид фактите, установени по делото, направи анализ на доказателствения материал по делото и намери, че следва да оправдае подсъдимия за извършено престъпление по чл.151, ал.1 от НК. За да приеме, че е налице съставомерно деяние по чл.151, ал.1 от НК, съдът е кредитирал заключението на извършената през 2018-а година в хода на досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза, както и обясненията на подсъдимия, свидетелката М. Г. и св. М. Н., както и приетата по делото съдебно – медицинска експертиза. Действително една осъдителна присъда може да почива изцяло и само на косвени доказателства, когато всички те в своята последователност, единност и категоричност водят до единствен и несъмнен извод. В конкретния случай обаче липсва такава съвкупност от косвени доказателства, от които може да се направи обоснован и категоричен извод, че подсъдимият е извършил престъплението по чл.151, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение. В тази връзка показанията на свиделката М. Г. са непоследователни и противоречащи, като от тях не може да се направи единствен и категоричен извод за осъществено съставомерно деяние от подсъдимия. Така например в показанията си, дадени пред първоинстанционния съд, свидетелката посочва, че „не може да каже кога за пръв път З. е правила секс“. В същите показания, свидетелката уточнява, че след като е била заведена на преглед от полицаите е разбрала, че не е девствена. От представени по досъдебното производство писмени доказателства – амбулаторен лист и медицинско направение от 17.10.2017 г., както и от показанията на св. М. Н., се установява, че прегледа се е състоял на датата 17.10.2017 г., тоест повече от година след периода, за който е повдигнато обвинение и се твърди, че е извършено престъплението по чл.151, ал.1 от НК. В показанията си от съдебното производство, свидетелката Г. съобщава, че за първи път е намерила З. у дома на Л. С., когато дъщеря й била на 12 – годишна възраст, а в тези от досъдебното производство е посочена годината 2016 г. през лятото, но видно от представените писмени доказателства, дъщеря й към лятото на 2016 г. е била на 11 – годишна възраст, тоест налице е противоречие в показанията на св. Г. относно момента, когато е намерила дъщеря си в дома на подсъдимия. В показанията си св. Г. посочва, че преди дъщеря й да заживее с подсъдимия, не й е споделяла дали се среща с подсъдимия. От всичко посочено до тук следва изводът, че от показанията на св. Г. не може да се направи заключение, че подсъдимият е осъществил деянието по чл.151, ал.1 от НК, още повече за периода, за който е повдигнато обвинение - през лятото на 2016г. Обвинението не се подкрепя и от показанията на св. Нинова, която заявява, че след направения й гинекологичен преглед е установила, че З. Г. води полов живот от повече от два или три месеца, но не може да се установи кога прегледаната е имала полов контакт за първи път. Прегледът от св. Н. е бил проведен на 17.10.2017 г. В подобна насока е и заключението по приетата по делото съдебно – медицинска експертиза, която установява, че е налице стара дефлорация на хименалния пръстеп, на която не може да се определи давността, поради което не може да се определи точна дата на първия сексуален контакт на З. Г. с точност. По отношение на обясненията на подсъдимия, по същността си те освен доказателствено средство, са и средство, с което се осъществява в пълнота защитата на подсъдимата. В обясненията, дадени в съдебното производство, както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд, подсъдимият отрича да е имал сексуален контакт към 2016 г. със З., като изрично посочва, че това се е случило по – късно, без да уточнява кога. При това положение няма как обясненията му да се тълкуват в негова вреда и то в насока, че се е съвкуплил с малолетната към онзи момент Златка Г., при липсата на каквито и да било други доказателства в тази насока. Действително, както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на останалите свидетели, се установява, че З. Г. е имала сексуално активен живот, като с категоричност това би могло да се заключи към м.10.2017 г., предвид заявеното от майка й и от св. М. Н., която я е прегледала на 17.10.2017 г. Въпреки това от приетата по делото доказателствена съвкупност не би могъл да бъде изведен категоричния извод, че подсъдимият се е съвкупил със З. Г. на неустановена дата през лятото на 2016 г. Първоинстанционният съд неправилно е възприел като годно доказателство показанията на З. Г., дадени за целите на изготвянето на допуснатата в досъдебното производство съдебно – психиатрична експертиза. Тези показания не са депозирани пред разследващ орган, по предвидения в НПК ред, т. е. заявеното няма характер на доказателствен материал и не може да бъде предмет на анализ при постановяване на съдебния акт и формиране на решаващите изводи на съда. Експертизата не е способ за събиране на гласни доказателства и за това не следва да се обсъждат изявленията на З. Г. пред вещите лица в рамките на проведеното за нуждите на експертното изследване интервю. /В този смисъл Решение № 51 от 21.04.2022 г. на ВКС по н. д. № 192/2022 г., III н. о., НК; Решение № 280 от 19.12.2017 г. на ВКС по н. д. № 931/2017 г., I н. о., НК/. Още повече, че Златка Г. се е възползвала от правото си по чл. 119 от НПК, като тя е загубила качеството на свидетел, поради което и показанията й, дадени на досъдебното производство не могат да бъда приобщавани към доказателствена съвкупност и не могат да служат за установяване на фактите по делото. Показанията на останалите свидетели по делото също не обосновават извода за доказаност на обвинението в престъпление по чл.151, ал.1 от НК, извършено от подсъдимия през лятото на 2016 г. Така св. Н. С.а и св. И.У. най – общо описват съвместното съжителство на подсъдимия и З. Г., както и времевия период за това. Св. У. в показанията си пред първоинстанционния съд, дадени на 02.02.2022 г., заявява, че подсъдимият и З. Г. живеят заедно от най – малко четири години, като от съвместното си съжителство имат две деца – едното на две години, а другото на седем, осем месеца. В показанията й, дадени на досъдебното производство на 18.05.2018 г., свидетелката посочва, че от около една година имат връзка като семейство. И двете свидетелки не дават показания за отношенията на подсъдимия с малолетната към 2016 г. В сходна насока са и показанията на св. Д.Д. и св. Ш. Ф., от показанията на които не може да се установи за наличие на евентуални сексуални отношения на подсъдимия със З. Г. към лятото на 2016 г. По отношение на обвинението за извършено от подсъдимия престъпление по чл.191, ал.3 вр. ал.1 от НК за това, че в периода от неустановена дата през месец януари 2018г. до 19.12.2020г., в с. Г., общ. Несебър, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14 - годишна възраст - З. М. Г., родена на •••••г., настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е направил подробен и цялостен анализ на събраните пред първоинстанционното производство доказателствени източници, относими към това обвинение. Липсва противоречие в показанията на разпитваните по делото свидетели, досежно факта на съпружеско съжителство между подсъдимия и З. Г.. Така свидетелката М. Г. уточнява, че дъщеря й живее на семейни начала с подсъдимия още от 2017 г. в неговата къща. Св. И. У. и Н. С.а, които имат впечатление върху двойката също ясно заявяват, че те живеят заедно като семейство. При това всички посочени до тук свидетели твърдят, че заживяването се е случило още към лятото на 2017 г. В подобна насока са и показанията на св. Ш. Ф. и Д. Д., като е налице разминаване единствено относно периода, в който е започнало съжителството. Така св. Д. твърди, че от множество проведени разговори с подсъдимия и З. Г. се установило, че съвместното им съжителство на семейни начала е започнало в периода от края на месец декември 2017 г. и началото на януари 2018 г., като не установил точна дата, но това се е случило след провеждане на традиционен ромски обичай, който наподобява „годеж“. По отношение на този обичай, позанията му се подкрепят от дадените от св. М. Г. показания, която е майка на З. Г. и също потвърждава провеждането му. От показанията на св. Д. се установява и, че подсъдимият и З. Г. водят полов живот в рамките на своето съжителство. Изложеното се подкрепя и от показанията на св. Ш.Ф., който е полицейски служител. Той описва свое посещение на дома на подсъдимия, където е установил З. Г., като свидетелят посочва, че към м.05.2018 г. /посещението на дома на подсъдимия от свидетеля/ З. Г. е живеела с подсъдимия, като и двамата не са отричали този факт. Всичко това се потвърждава и от показанията на св. М. К., която е учителка на З. Г. и също така е разбрала за съвместното съжителство между подсъдимия и последната. Свидетелката посочва, че от другите й ученици разбрала, че Г. е „отишла на мъж“. Посочените обстоятелства се подкрепят освен от свидетелските показания, така и от събраните по делото писмени доказателства, включително протоколи за предупреждение, разписка за предаване на дете, от които е видно, че на подс. Л. С. му са били връчвани протоколи за полицейскто предупреждение, с предупреждение да преустанови съжителството на съпружески начала със З. М. Г.. Обвинението в тази му част не се отрича и от подсъдимия, който в обясненията си дадени пред първоинстанционния и въззивния съд, не отрича факта на заживяване на съпружески начала със З. Г., а напротив подсъдимият твърди, че са заживели със З., по време на съжителството си са се разбирали добре, като от това съжителство имали две деца – първото родено докато З. Г. била на тринадесет или четиринадесет години. Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна: По отношение на обвинението за престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че от събрания по делото доказателствен материал не се установява по безспорен начин посочената в обвинителния акт фактическа обстановка, съответно виновността на подсъдимия С. в осъществяване на деянието по повдигатото му обвинение за това, че на неустановена дата през лятото на 2016 г., в село Г., община Несебър, ул.И. № •, се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст. Действително, една осъдителна присъда може да почива изцяло и само на косвени доказателства, когато всички те в своята последователност, единност и категоричност водят до единствен и несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В конкретния случай обаче липсва такава съвкупност от косвени доказателства, от които може да се направи обоснован и категоричен извод, че С. е извършил престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК. Поради изложеното и с оглед на изложените фактически доводи и правните изводи въз основа на тях, съдът следва да измени първоинстанционната присъда, като признае подс. Л. С. за невиновен в извършване на престъпление по чл. 151, ал.1 от НК. По отношение на обвинението за престъпление по чл. 191, ал. 3 вр. ал. 1 от НК: Престъплението по чл. 191, ал. 3 вр. ал. 1 от НК е против младежта, което е уредено систематично в Глава четвърта на НК - Престъпление против брака, семейството и младежта. Засегнати са обществени отношения, които осигуряват, закрилят и гарантират правилното физическо израстване и социално –психологическо съзряване и развитие на младежта. Законодателят е отчел и защитил необходимостта непълнолетните лица от женски пол да достигнат определена възраст – пълнолетие, характеризиращо се с необходимото физиологично развитие на организма и нравствено психическо оформяне на личността, след което да създадат семейство или да живеят на семейни начала с всички произтичащи от това последици. Субект на това престъпление може да бъде единствено пълнолетно лице от мъжки пол, което изискване е изпълнено изцяло по отношение на подсъдимия. Пострадал може да бъде само лице от женски пол, което не е навършило 14-годишна възраст. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.191, ал. 3 от НК се осъществява само чрез действие и се изразява в установяване на фактическо съжителство между субекта на престъплението и момичето, което не е навършило 14-годишна възраст. По своята същност това съжителство наподобява отношенията между мъж и жена, които възникват при сключване на граждански брак. Заживяването на съпружески начала с лице от женски пол, което не е навършило 14-годишна възраст, се осъществява със съдействащото поведение на жертвата. Лицето от женски пол участва доброволно при установяване на тези отношения, произтичащи от заживяване на съпружески начала с лице от мъжки пол, което е пълнолетно. От обективна страна това престъпление се явява продължено, тъй като с него се създава едно трайно продължително престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване или докато пострадалата навърши възрастта, когато може да сключи граждански брак при условията на СК. По своята същност престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК е формално престъпление. При него е достатъчно да бъдат установени изискуемите се от разпоредбата фактически отношения-заживяване на съпружески начала, като законът не предвижда други последици. От събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че с деянието обвиняемият е осъществил всички признаци от обективна страна на състава на престъплението по чл. 191, ал. 3 вр. ал.1 от НК за това, че за периода от месец януари 2018г. до 24.03.2019 г., в с. Г., общ. Несебър, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14 - годишна възраст - З. М. Г., родена на •••••г. Поради навършване на 14 – годишна възраст на 24.03.2019 г., първоинстанционното решение следва да бъде изменено, като подсъдимият бъде оправдан за част от периода, за който подсъдимият е признат за виновен – от 24.03.2019 г. до 19.12.2020г. По възраженията на защитата, че деянието формално е имало характеристиките на малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, предвид това, че подсъдимият и З. Г. са се обичали, съдът намира, че същото е неоснователно. На първо място, както бе посочено по – горе заживяването на съпружески начала с лице от женски пол, което не е навършило 14- годишна възраст, се осъществява със съдействащото поведение на същото, като то участва доброволно при установяване на тези отношения, като е нормално един от възможните мотиви за това заживяване да е наличието на емоционални чувства. На следващо място е необходимо да се посочи, че обществената опасност на деянието е основен признак на всяко престъпление, поради което отсъствието й или пък явната й незначителност обуславят и отсъствието на съответното престъпление. Тя се определя като обективен и неюридически елемент на всяко едно престъпление, като го характеризи от гледна точка на неговото отрицателно въздействия върху съществуващите обществени отношения. Така според легалното определение на чл. 10 НК общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото. От изложеното до тук може да се направи извода, че преценката за това дали едно деяние е общественоопасно следва да се направи на базата на обективни фактори при цялостна преценка на всички обстоятелства относно обекта на посегателство, степента на засягането му, характеристиките на конкретното деяние, данните за личността на дееца, отразяващи се на обществената му опасност, последиците от деянието и пр. Тоест емоционалното състояние или субективното усещане на дееца не би могло да е единствен критерий за обществената опасност на деянието му. По тези съображения и след цялостна преценка на признаците на деянието, за което е повдигнато обвинение, възражението на защитата за приложение на чл.9, ал.2 от НК се явява неоснователно. По отношение на индивидуализацията и размера на наложеното с присъдата наказание за престъплението по чл191, ал.1, вр. ал.3 от НК на подсъдимия С., въззивният съд намира следното: Първоинстанционният съд е отчел като смекчаващо обстоятелство ниската правна и обща култура на подсъдимия, довела до незачитане на установения в страната ред, както и наличие на други, многобройните смекчаващи обстоятелства – създаденото семейство и полагане на грижи и за родените му деца, влошеното имотно и материално състояние, липсата на реализирани доходи, спазените ромски традиции, позволяващи такова съжителство и които са в основата на взетото решение за извършване на престъплението, поради което е определил наказание в размер на четири месеца „лишаване от свобода“ при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Съдът намира изводите за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК на първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни, като наред с посочените по – горе смекчаващи обстоятелства, следва да се акцентира и на това, че подсъдимият е полагал грижи за семейството си и за родените от съжителството му със З. Г. деца. Поради изложеното, съдът намира, че постановената присъда в частта относно наложеното наказание за извършеното престъпление по чл.191, ал.3 вр. ал.1 от НК следва да бъде изменена на основание чл. 334, т. 3 НПК вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК, като на осн. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК се определи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца. Съдът намира, че следва да се произнесе с решение на основание чл.334, т.3 от НПК, а не с нова присъда, тъй като предпоставките по чл. 336 НПК в конкретния случай не са налице по отношение на всички деяния, за които е повдигнато обвинение на подсъдимия. Също така следва да се отбележи, че формата на съдебния акт сама по себе си не обуславя наличието на съществено процесуално нарушение, ограничаващо правата на засегнатия подсъдим, като предвид оправдаването на подсъдимия по част от деянията и липсата на протест от страна на прокуратурата, положението на подсъдимия не се влошава. Гореизложеното обуславя липсата на необходимост от произнасяне на нова присъда. С оглед изложените съображения и на основание чл. 334, т.3 от НПК, въззивният съд