Решение № 4232 от 6.12.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1343/2024 г.

Производството е по реда на чл. 70 – 73 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по искане на Д. В. В. със съдебен адрес: [населено място], [улица], подадено чрез адвокат Е. Й. от АК – [област], за възобновяване на основание чл. 70, ал. 2, т. 7 от ЗАНН на административнонаказателно производството по н.а.х.д. № 574/2023 по описа на Районен съд – [област], по което е постановено Решение № 37/21.02.2024 год., отменено с влязло в сила Решение № 1250/26.06.2024 год., постановено по к.н.а.х.д. № 194/2024 год. по описа на Административен съд – [област]. В искането се твърди, че са налице основанията по чл. 70, ал. 2, т. 7 от ЗАНН за възобновяване на производството пред Районен съд – [област], образувано по жалба против НП № 23-1139-001330/02.06.2023 год., поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - нарушителят е бил лишен от възможността да участва в административнонаказателното производство чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани. Конкретните твърдения се отнасят до неявяването на процесуалния представител на молителя – адв. Е. Й. в проведеното открито съдебното заседание на 19.06.2024 год. по к.н.а.х.д. № 194/2024 год. по описа на Административен съд – [област], поради служебна ангажираност на адвоката на същата дата по в.н.о.х.д. № 135/2024 год. по описа на Апелативен съд – [област], по което дело адвокатът участва като защитник на подсъдимия – обстоятелство, което е удостоверено с представения към молбата за отлагане на делото от 17.06.2024 год. Протокол № 673 от проведено открито съдебно заседание на 20.05.2024 год. по в.н.о.х.д. № 135/2024 год. по описа на Апелативен съд – [област]. В съдебно заседание молителят се представлява от адв. Й., който поддържа искането за възобновяване на административнонаказателното производство по влязлото в сила наказателно постановление. Участникът – Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – [област], редовно призован, не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание и не изразява становище по искането. Прокурорът от Окръжна прокуратура – [област] дава мотивирано заключение за неоснователност на искането. Счита, че в конкретния случай не са налице основанията по чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗАНН за възобновяване на административнонаказателното производство по обжалване на НП № 23-1139-001330/02.06.2023 год. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – [област]. Административен съд – [област], в настоящия си съдебен състав, след анализ и оценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, намира за установено следното: С Решение № 37/21.02.2024 год., постановено по н.а.х.д. № 574/2023 год. по описа на Районен съд – [област] е отменено НП № 23-1139-001330/02.06.2023 год. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – [област], с което на Д. В. В. с адрес: [населено място], [улица], за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 800 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца. С Решение № 1250/26.06.2024 год., постановено по к.н.а.х.д. № 194/2024 год. по описа на Административен съд – [област] решението на РС – [област] е отменено и вместо него е постановено друго, с което НП № 23-1139-001330/02.06.2023 год. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – [област], е потвърдено. За проведеното на 29.05.2024 год. открито съдебно заседание пред касационната инстанция Д. В. е бил редовно призован, чрез процесуалния му представител – адв. Е. Й.. На 28.05.2024 год. в деловодството на Административен съд – [област] е депозирана молба от адв. Й., с която същият моли насроченото за 29.05.2024 год. открито съдебно заседание по делото да бъде отложено за друга дата, поради служебната му ангажираност пред Административен съд – [област], което обстоятелство е удостоверено с приложената към молбата призовка (стр. 14, гръб от к.н.а.х.д. № 194/2024 год. по описа на Административен съд – [област]). Молбата на адв. Й. е уважена и делото е насрочено за разглеждане на 19.06.2024 год. от 10: 00 часа, за които дата и час, страните са били уведомени при условията на чл. 138, ал. 2 от АПК. На 17.06.2024 год. адв. Й. е подал втора молба за отлагане на делото отново поради служебна ангажираност пред Апелативен съд - [област] по в.н.о.х.д. № 135/2024 год. по описа на съда. Към молбата е представен Протокол № 673 от проведено открито съдебно заседание на 20.05.2024 год. по в.н.о.х.д. № 135/2024 год. по описа на Апелативен съд – [област], от който е видно, че делото е насрочено за разглеждане за 19.06.2024 год. от 10: 00 часа. В проведеното на 19.06.2024 год. открито съдебно заседание по к.н.а.х.д. № 194/2024 год. по описа на Административен съд – [област], съдът е приел, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото предвид обстоятелството, че направеното от адв. Й. искане за отлагане на делото е повторно и като причина за неявяването му се сочи служебната му ангажираност по друго дело, която причина е идентична с посочената такава в молбата от 28.05.2024 год. Въз основа на горното, съдът е приел, че в конкретния случай не е налице основанието по чл. 139, ал. 2 от АПК и делото не следва да бъде повторно отлагано за друга дата. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Искането е подадено в срока по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество се явява неоснователно. В теорията и практиката производството по възобновяване на административнонаказателното производство се определя като извънредно, понеже чрез инициирането му се засяга стабилитетът на влезлия в сила акт на наказващия орган или на съда, а е извънинстанционно, защото предвидените редовни правни механизми на инстанционния съдебен контрол вече са били използвани или в законните срокове е пропуснато да се използват. Извънредният характер на производството по възобновяване следователно изключва възможност за каквото и да е разширително тълкуване на установената в чл. 70 и сл. от ЗАНН правна уредба, като основанията за възобновяване са изчерпателно изброени, субектите, имащи право да искат възобновяване, са изрично определени, а сроковете за възобновяване имат преклузивен характер. Процедурата по възобновяване на административнонаказателните производства е уредена с разпоредбите на раздел VIII от Глава трета от ЗАНН. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, на проверка по реда на тази глава подлежат влезлите в сила решения на районния и на административния съд. Според чл. 70, ал. 2, т. 7 от ЗАНН, административнонаказателното производство подлежи на възобновяване, когато вследствие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила лицето, по отношение на което е издаден актът по ал. 1, наказващият орган или собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, е: 1. бил лишен от възможността да участва в административнонаказателното производство или 2. не е бил надлежно представляван и 3. когато не е могъл да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани. В чл. 70, ал. 2, т. 7 от ЗАНН са установени различни хипотези за възобновяване. Първите две хипотези обхващат случаите на процесуални нарушения на съда, в резултат на които страната не е взела лично участие по делото или не е била надлежно представлявана - представлявана е от лице без валидно възникнала представителна власт или от лице с последващо отпаднала, макар и валидно възникнала представителна власт, поради оттегляне или отказ от пълномощие. Нарушенията на съдопроизводствените правила, които се обхващат от чл. 70, ал. 2, т. 7 предл. 1 и 2 от ЗАНН, са нарушение на правилата за призоваване на страните или по извършване на процесуални действия в открито съдебно заседание, в резултат на които страната е била лишена от възможност да участва в процеса по делото. При третата хипотеза, страната не е могла да участва лично или чрез процесуален представител, поради особени непредвидени обстоятелства, които самата тя или пълномощникът й не са могли да преодолеят. Причини от подобно естество са например внезапно заболяване и постъпване на лицето в болнично заведение и невъзможност да ангажира адвокатска защита, невъзможност да се завърне в страната, поради форсмажорни обстоятелства и т. н. При всички положения, причините, препятствали страната или нейния представител следва да са настъпили внезапно и неочаквано въпреки проявената от страната добросъвестност при водене на процеса. Следователно, цитираната разпоредба обхваща няколко различни групи нарушения на процесуалните правила, които са обединени от това, че всички те водят до лишаване, ограничаване или възпрепятстване правото на участие в процеса на съответната страна, която е била конституирана като такава по делото. В конкретния случай, фактите по делото не сочат на наличие на основание за възобновяване: Спорът в случая е дали VII касационен състав на Административен съд – [област], е процедирал в съответствие със закона, като не е отложил делото, въпреки депозираната от адв. Й. молба за отлагане и на второто проведено по делото открито съдебно заседание поради служебната му ангажираност. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от АПК регламентира, че съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Т. е. цитираната разпоредба изисква кумулативната невъзможност за явяване както за страната, така и за пълномощника й. В случая не е спорно, че молителят Д. В. е извън пределите на страната и поради тази причина не е могъл да вземе лично участие в производството пред касационната инстанция. В производството пред Административен съд - [област] същият е бил представляван от пълномощника си – адв. Е. Й.. От доказателствата е видно, че по делото са били проведени две съдебни заседания - съответно на 29.05.2024 год. и за 19.06.2024 год. На първото проведено на 29.05.2024 год. съдебно заседание, делото е било отложено за 19.06.2024 год. предвид невъзможността на адв. Й. да вземе лично участие по делото с оглед служебната му ангажираност по друго дело. Преди провеждане на второто по ред съдебно заседание, адв. Й. е депозирал втора молба за отлагане на делото на същото основание – служебна ангажираност по друго дело. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от АПК при повторно искане от същата страна, делото може да бъде отложено по изключение само на друго основание, ако с оглед на всички обстоятелства съдът прецени, че не е налице злоупотреба с право. Смисълът на цитираната разпоредба е да се избегне отлагането на делото по причина, поради която веднъж вече същото е било отлагано и е проявление на принципа за бързина на съдебното производство и решаване на делата в разумни срокове. В този смисъл наличието на препятствие по отношение на пълномощника, заради което делото веднъж вече е било отложено, правилно не е разгледано от съда като основание за повторното отлагане на делото. Служебната ангажираност на пълномощника не представлява непреодолима или непредвидима пречка за отлагане на делото. Процесуалният представител е могъл да съобрази своя заседателен график с ангажиментите си по други дела, така че те да не стават причина за повторното отлагане на делото, както и да представи писмена защита преди заседанието или да преупълномощи друг адвокат, за да обезпечи в пълна степен правото на защита на своя подзащитен. Следователно, служебната ангажираност на адв. Й. не е основание за последващо отлагане на делото. Ето защо, настоящият състав на Административен съд – [област] счита, че в конкретната хипотеза сочените от молителя нарушения на административнопроизводствените правила не установяват наличие на основание за възобновяване по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 7 от ЗАНН. При това положение искането за възобновяване на административнонаказателното производство е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 73 от ЗАНН, съдът