Решение № 739 от 2.4.2019 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2607/2018 г.

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалба, предявена от А.Д.М., ЕГН •••••••••• с адрес ••• от, против Решение № 2153-15-150 от 13.07.2018г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив, с което е заличено погасеното по давност задължение на М. по разпореждане № ••••••••••/ прот.№ 3045-15-41/12.06.2018г. на Ръководител на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив за периода 01. 01.2008г. до 31.12.2012г. в размер на 32412, 66 лв., от които главница в размер на 15837, 78 лв. и лихва за минало време в размер на 16574, 88 лв. и е оставено в сила разпореждане № ••••••••••/ прот.№ 3045-15-41/12.06.2018г. на Ръководител на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив в останалата му част, с която е разпоредено на основание чл.98 ал.2 и чл.114 ал.1 КСО А.Д.М., ЕГН •••••••••• с адрес ••• да възстанови неправилно изплатени суми за пенсии в непогасената по давност част относно задълженията на М., съставляващи неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 7834, 77 лв., от които 5270, 81 лв. главница за периода 01. 01.2013г. до 31.05.2014г. и лихва 2563, 96 лв., начислена към 12.06.2018г. до окончателното погасяване на задължението.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваните административни актове и се иска тяхната отмяна от съда. В тази насока се навеждат доводи за добросъвестност на лицето, получило осигурителни плащания, поради което и претендираните суми не следва да се възстановяват. Прави се възражение и по отношение на погасяване по давност на вземанията на НОИ за лихви за периода 01. 01.2013г. до 31.05.2014г., като се поддържа, че неправилно не е приложен чл. III. б“в“ от ЗЗД, предвиждащ три годишна давност за погасяване на вземанията за лихви. Претендират се сторените в производството разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се становището, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока се излагат в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорване на решението, в частта му, с която е оставено в сила разпореждане, в частта, с която е разпоредено на основание чл.98 ал.2 и чл.114 ал.1 КСО А.Д.М., ЕГН •••••••••• с адрес ••• да възстанови неправилно изплатени суми за пенсии в непогасената по давност част относно задълженията на М., съставляващи неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 7834, 77 лв., от които 5270, 81 лв. главница за периода 01. 01.2013г. до 31.05.2014г. и лихва 2563, 96 лв., начислена към 12.06.2018г. до окончателното погасяване на задължението, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ в тази й част.

Жалбата против решението, в частта, с която е заличено погасеното по давност задължение на М. по разпореждане № ••••••••••/ прот.№ 3045-15-41/12.06.2018г. на Ръководител на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив за периода 01. 01.2008г. до 31.12.2012г. в размер на 32412, 66 лв., от които главница в размер на 15837, 78 лв. и лихва за минало време в размер на 16574, 88 лв., е процесуално НЕДОПУСТИМА, и като такава следва да се остави без разглеждане в тази част, поради липса на правен интерес от оспорване, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебния контрол върху административните актове, а образуваното съдебно производство по нея да се прекрати в посочената част. В тази част актът е благоприятен за жалбодателя, поради което жалбата е недопустима в тази й част поради липса на правен интерес.

ІІІ. За фактите:

5. Предмет на настоящото производство е Решение № 2153-15-150 от 13.07.2018г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив, с което е заличено погасеното по давност задължение на М. по разпореждане № ••••••••••/ прот.№ 3045-15-41/12.06.2018г. на Ръководител на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив за периода 01. 01.2008г. до 31.12.2012г. в размер на 32412, 66 лв., от които главница в размер на 15837, 78 лв. и лихва за минало време в размер на 16574, 88 лв. и е оставено в сила разпореждане № ••••••••••/ прот.№ 3045-15-41/12.06.2018г. на Ръководител на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив в останалата му част, с която е разпоредено на основание чл.98 ал.2 и чл.114 ал.1 КСО А.Д.М., ЕГН •••••••••• с адрес ••• да възстанови неправилно изплатени суми за пенсии в непогасената по давност част относно задълженията на М., съставляващи неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 7834, 77 лв., от които 5270, 81 лв. главница за периода 01. 01.2013г. до 31.05.2014г. и лихва 2563, 96 лв., начислена към 12.06.2018г. до окончателното погасяване на задължението.

С Разпореждане № ••••••••••/ прот.№ 3045-15-41/12.06.2018г. на Ръководител на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив е разпоредено да се възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/, от А.Д.М. в общ размер на 40247, 43 лв., от които главница за периода 01. 01.2008г. – 31.05.2014г. в размер на 21108, 59 лв. и лихва в размер на 19138, 84 лв., начислена към 12.06.2018г., като след тази дата допълнително се начислява лихва до окончателното погасяване на главницата.

С посоченото разпореждане е прието, че задължението за периода 13.05.1999г. – 31.12.2007г. е погасено по давност на основание чл.115, ал.1 от КСО.

С Решение № 2153-15-150 от 13.07.2018г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив е заличено по давност, съгласно чл.115, ал. 1 от КСО, задължението за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии от А.Д.М. по разпореждане № ••••••••••/ прот.№ 3045-15-41/12.06.2018г. на Ръководител на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив за периода 01. 01.2008г. до 31.12.2012г. в размер на 32412, 66 лв., от които главница в размер на 15837, 78 лв. и лихва за минало време в размер на 16574, 88 лв.

При това положение спорът в казуса се свежда до законосъобразността на Решение № 2153-15-150 от 13.07.2018г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е оставено без уважение искането за отмяна на разпореждане № ••••••••••/ прот.№ 3045-15-41/12.06.2018г. на Ръководител на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив, в частта, с която е разпоредено на основание чл.98 ал.2 и чл.114 ал.1 КСО А.Д.М., ЕГН •••••••••• с адрес ••• да възстанови неправилно изплатени суми за пенсии в непогасената по давност част относно задълженията на М., съставляващи неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 7834, 77 лв., от които 5270, 81 лв. главница за периода 01. 01.2013г. до 31.05.2014г. и лихва 2563, 96 лв., начислена към 12.06.2018г. до окончателното погасяване на задължението.

6. Процесното р азпореждане е издадено на основание и във връзка с разпореждане №••••••••••/ПР 2141-15-3/07.01.2016 г. на Ръководител на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО и чл. 68, ал. 4 от КСО, е отменено разпореждане № 35/ПР N 01035/01.05.2000 г., с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), и всички последващи го, като лична пенсия за ОСВ на М. е отпусната считано от 13.05.2007 г. Въпросното разпореждане се явява второ по ред, след като първото разпореждане № ••••••••••/20.05.2014 г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ Пловдив, е било отменено по жалба на М. от Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив с Решение № РД-252/13.08.2014 г., а пенсионната преписка е била върната на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО за ново произнасяне.

Във връзка с издаване на разпореждане №••••••••••/ПР 2141-15-3/ 07.01.2016 г. на Ръководител на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив, в хода на административната процедура е установено следното:

С разпореждане № 35/ПPN01035/01.05.2000 г. на А.Д.М. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) пожизнено по условията на чл. 2, ал. 1 ЗП (отм.), считано от 13.05.1999 г. при осигурителен стаж от II категория 31 г. 00 м. 13 дни, осигурителен стаж от III категория - 06 г. 04 м. 08 дни и общ осигурителен стаж към II категория - 36 г. 01 м. 13 дни.

Към 13.05.1999 г., датата от която е отпусната пенсията, лицето има навършена възраст 57 г. 00 м.00 дни.

Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост от установяване на осигурителния стаж. За целта, с писмо № 35823/19.08.2013г., получено лично от М. са изискани оригиналните документи за осигурителен стаж. В тази връзка е посочено, че документите за стаж, представени при отпускане на пенсията не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка и същите се връщат на лицата, съгласно изискванията на НПОС.

От страна на М. са представени две декларации, съответно на 19.08.2013 г. и на 22.08.2013 г., за положеният от него осигурителен стаж по периоди на полагане, осигурители при които е положен и заеманите длъжности, а именно: от 1959 г. до 1961 г. - редовна военна служба, от 1967 г. до 1969 г. - конструктор в Институт по консервна промишленост - гр. Пловдив, през 1970 г. - конструктор в ЗЗУ ЕООД, през 1971 г. - ОТК, ръководител група в Завод за мотокари - гр. Пловдив, през 1972 г. - специалист - електрификация в Окръжен народен съвет - гр. Пловдив, от 1973 г. до 1983 г. - ръководител група в Институт по цветна металургия - гр. Пловдив, от 1983 г. до 1999 г. - проектант към цветната, черна и добивна промишленост. Представено е копие на удостоверение № 3008/30.12.1961 г. за отбита редовна военна служба. С декларация от 08.04.2014 г. М. допълва за периода от 1983 г. до 1999 г., че е работил в инженерингова организация с чуждо участие. Допълнително от М. е изискано представяне на образец УП 2 за три последователни години по избор от осигурителния му стаж след 01.09.1967 г., но такова не е представено. Обратната разписка за полученото от лицето писмо е подписана на 16.04.2014г.

В резултат на водена кореспонденция с декларираните от жалбоподателя работодатели, от последните са представени следните документи: образец УП 3 № 138/18.09.2013 г., издаден от ЗЗУ ЕООД, за осигурителен стаж от 09.10.1970 г. до 30.04.1971 г.; образец УП 3 № 564/01.10.2013 г., издаден от Институт за изследване и развитие на храните - Пловдив за осигурителен стаж от 01.09.1967г. до 31.12.1969г.; образец УП 13 № Изх.К 35823#2- 6895/30.09.2013 г., издаден от ООА при ТП на НОИ - Пловдив за осигурителен стаж като редактор, положен в "Българска фотография" ЕАД от 01. 01.1981 г. до 31.12.1982 г.; образец УП 3 № 157/07.10.2013 г., издаден "Балкан рекорд" АД за осигурителен стаж от 01.06.1971г. до 14.04.1972г.; Удостоверение № 16/22.10.2013 г., издадено от "ДЖЕЙ И ЕЛ Център" АД - правоприемник на СЛЗ Раковски относно осигурителен стаж от 01. 01.1983 г. до 31.12.1987 г., в което е посочено, че след направена проверка във ведомостите на бившия СЛЗ – Раковски, лицето А.Д.М. не е открито през цитирания период; образец УП 3 № 79/03.02.2014г., издаден от "АЙ СИ ЕМ ЕЛЕКТРОНИКС" ЕООД за осигурителен стаж 03.05.1973 г. до 17.04.1980 г.; образец УП 3 № ЧР 19-27/18.02.2014 г., издаден от Областна администрация – гр. Пловдив за осигурителен стаж от 15.04.1972 г. до 31.12.1972 г. В хода на обжалване на първото разпореждане (№ ••••••••••/20.05.2014 г.) М. е представил образец УП 3 № 434/27.05.2014 г., издаден от "Институт за изследване и развитие на храните" за периода от 01.09.1967 г. до 08.10.1970 г., образец УП 3 № 0196/27.05.2014 г., издаден от ЗЗУ ЕООД - гр. Пловдив за периода от 09.10.1970 г. до 31.05.1971 г., образец УП 3 № ЧР 19-22/11.06.2014 г., издаден от "Областна администрация - Пловдив" за периода от 15.04.1972 г. до 09.05.1973 г., образец УП 13 № ОАС - 2615# 1-5119/13.06.2014 г., издаден от ООА при ТП на НОИ - гр. Пловдив за периода от 04.1980 г. до 09.1982 г., с изключение на м.08.1981г., през който М. е работил като редактор в „Българска Фотография“ ЕАД гр. Пловдив, образец УП 3 № 137/01.11.2001 г., издаден от НИТИ "Промишлена енергетика" ЕООД в ликвидация - гр. София за периода от 17.09.1982 г. до 01. 01.1990 г. и образец УП 2 № 137/01.11.2001 г. издаден от НИТИ "Промишлена енергетика" ЕООД в ликвидация - гр. София за доход за периода от 01. 01.1983 г. до 31.12.1985 г. Във връзка с представените нови документи за стаж от страна на М., е изискана проверка от контролен орган в ТП на НОИ - гр. Пловдив.

С удостоверение с изх. № МП - 62455#5-8396/03.10.2014 г. ООА при ТП на НОИ - гр. Пловдив анулират издаденото от тях УП 13 № ОАС - 2615#1-5119/13.06.2014 г. в частта за м. 08.1981 г. и потвърждават за верни данните за периода 01. 01.1981г. - 08.1982 г. в образец УП 13 № К- 35823#2-6895/30.09.2013г.

С констативен протокол № 667/31.07.2014 г. се анулира издадения образец УП 3 № 434/27.05.2014г. и се издава нов образец УП 3 № 660/30.07.2014 г. от "Институт за изследване и развитие на храните" за период от 01.09.1967 г. до 05.02.1968 г. и от 01.03.1968 г. до 07.10.1970 г. С констативен протокол № РД 18-130/24.10.2014 г. е установено, че УП 3 № ЧР 19-22/11.06.2014 г. от "Областна администрация - Пловдив" е правомерно издадено.

С констативен протокол № 3/29.07.2014г. е установено, че УП 3 № 0196/27.05.2014 г. от ЗЗУ ЕООД – гр. Пловдив е правомерно издадено.

Във връзка с представените образци от М. за стаж и доход УП 3 № 137/01.11.2001 г. и УП 2 № 137/01.11.2001 г., издадени от НИТИ "Промишлена енергетика" ЕООД в ликвидация - гр. София е изискана проверка от контролния орган при ТП на НОИ - гр. София - град. С протокол № УП 667#3/08.10.2015 г. Дирекция КПК при ТП на НОИ - София град декларират, че не могат да извършат проверка на оформеният стаж и доход по цитираните образци, тъй като не може да се установи къде се съхраняват разплащателните ведомости на НИТИ "Промишлена енергетика" ЕООД /правоприемник на " Системконтрол инженеринг" ЕООД/. Осигурителният стаж и доход се зачитат по издадените документи.

Въз основа на горните документи, за периода от 25.10.1959 г. до 01. 01.1990 г., осигурителният стаж на А.М. е установен, както следва:

Осигурителен стаж от ІІ категория труд е в размер на 06 г. 11 м. 14 дни (а не 31 г. 00 м. и 13 дни), а именно за периода от 03.05.1973 г. до 17.04.1980 г. на длъжност ръководител група в секция "Автоматизация" в Институт по цветна металургия - гр. Пловдив (УП 3 № 79 от 03.02.2014 г. издадено от „АЙ СИ ЕМ ЕЛЕКТРОНИКС“ ЕООД ).

Осигурителен стаж от ІІІ-та категория труд е в размер на 17 г. 05 м. 24 дни, зачетен както следва:

• от 25.10.1959 г. до 30.12.1961 г. - 02 г. 02 м. 06 дни, отбиване на редовна военна служба;

• от 01.09.1967 г. до 06.02.1968 г. - 00 г. 05 м. 05 дни на длъжност "ел. конструктор" и от 01.03.1968 г.до 07.10.1970 г. - 02 г. 07 м. 07 дни на длъжност "ел. инженер" в Институт за изследване и развитие на храните;

• от 09.10.1970 г. до 31.05.1971 г. - 00 г. 07 м. 21 дни на длъжност "конструктор" в ЗЗУ ООД;

• от 01.06.1971 г. до 14.04.1972 г. - 00 г. 10 м. 14 дни на длъжност "конструктор" в "Балканкар рекорд” - гр. Пловдив;

• от 15.04.1972 г. до 03.05.1973 г. - 01 г. 00 м. 18 дни на длъжност "инженер" в "Областна администрация - Пловдив" (зачетен е до 02.05.1973 г. вкл., тъй като от 03.05.1973 г. е осигурен при друг осигурител);

• от 18.04.1980 г. до 16.09.1982 г. - 02 г. 04 м. 29 дни на длъжност "редактор" в "Българска фотография " ЕАД;

• от 17.09.1982 г. до 31.12.1989 г. - 07 г. 03 м. 14 дни на длъжност "конструктор, проектант" в НИТИ "Промишлена енергетика" ЕООД На основание чл. 104 КСО общият осигурителен стаж превърнат към ІІІ-та категория труд е изчислен в размер на 26 г. 02 м. 04 дни.

Посочено е в тази връзка, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 2, ал. 1 ЗП (отм.) мъжете придобиват, ако са работили при условията на втора категория труд 20 години и имат навършена възраст 57 г. При това положение е прието, че не са изпълнени условията на чл. 2, ал. 1 ЗП (отм.), тъй като М. няма 20 г., а само 06 г. 11 м. и 14 дни от втора категория. Следователно не е имал право на пенсия по чл. 2, ал. 1 ЗП от 13.05.1999 г., съответно на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО разпореждане № ••••••••••/01.05.2000 г. и последващите го следва да се отменят.

Посочено е още, че М. придобива право на пенсия по чл. 68, ал. 4 от КСО от 13.05.2007 г., при навършени 65 г. възраст и осигурителен стаж 26 г. 02 м. 04 дни, тъй като има над 12 години действителен осигурителен стаж. По данни от регистъра на осигурените лица за периода 02.1998 г. – 12.1998 г. фигурират данни за М. в Кооперация " Дитрал ", дерегистрирана на 25.09.2000 г., като за управляващ фигурира неговото име. Не е зачетен осигурителен стаж за цитирания период, тъй като не е ясно основанието за осигуряване - по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, като нает работник или по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО като самоосигуряващо се лице, за което време следва да са внесени дължимите осигурителни вноски и представена заверена от контролен орган в ТП на НОИ осигурителна книжка. Освен изложеното М. е декларирал, че не е работил в Кооперация " Дитрал ", а за същият период е работил в инженерингова организация с чуждо участие. Пенсията е определена в действителен размер с доход по образец УП 2 № 137/01.11.2001 г., издаден от НИТИ "Промишлена енергетика" ЕООД.

При това положение, на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, Ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив е постановил цитираното по-горе разпореждане №••••••••••/ПР 2141-15-3/ 07.01.2016 г. 7. Същото ( разпореждане №••••••••••/ПР 2141-15-3/ 07.01.2016 г. ) е обжалвано от М. по административен ред и е потвърдено с Решение № 2153-15-157/23.06.2016г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив. Този резултат е оспорен пред Административен съд Пловдив, като с Решение № 723/02.05.2017г., постановено по адм. дело № 2060/2015г. е отхвърлена жалбата на А.Д.М., ЕГН ••••••••••, •••, против Решение № 2153-15-157/23.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на М. срещу разпореждане № ••••••••••/ПР 2141-15-3/07.01.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

Решението на Административния съд е оставено в сила с Решение № 13519/08.11.2017г., постановено по адм. дело № 6245/2017г. по описа на ВАС (и двете решения са приложени по настоящото дело).

В хода на съдебното производство от страна на ответника са представени и са приобщени към доказателствения материал по делото писмени доказателства, съгласно молба под опис на л.266 и сл. от делото, съгласно молба под опис на л.280 и сл. от делото и съгласно молба под опис на л.296 и сл. от делото.

ІV. За правото:

8. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, развило се на основание чл. 98, ал. 2, във вр. с чл. 114, ал. 1 КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ. Д ействително, като основание на процесното разпореждане са посочени разпоредбите на чл.98 ал.2 и чл.114 ал.1 КСО. В тази връзка необходимо е да се отбележи, че нормата на чл.98 ал.2 КСО/в редакцията и към датата на постановяване на акта/ дава възможност на длъжностните лица по чл.98 ал.1 КСО да издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии, а тази на чл.114 ал.1 КСО е постановявала, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113 КСО. От прочита на двата текста в съответните им редакции се установява, че правилото на чл.114 ал.1 КСО е общо такова за Кодекса, приложимо при всички случаи, при които се установява хипотеза на недобросъвестно получаване на суми за всякакви видове осигурителни плащания, като в тези производства компетентен орган е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ или друго длъжностно лице, определено от Ръководителя на поделението/така чл.114 ал.3 КСО/, докато нормата на чл.98 ал.2 КСО дава специална компетентност и на други длъжностни лица, вкл. и на това, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в съответното ТП на НОИ да издава подобни разпореждания, но само за неоснователно изплатени суми за пенсии. В случая е безспорно, че издателят на разпореждането от 12.06.2018г. е Ръководителят на “Пенсионен отдел” в ТП на НОИ – Пловдив, поради което е налице компетентността по чл.98 ал.2 КСО на длъжностното лице, а тъй като актът на същия орган от 07.01.2016г. е издаден на основание чл.99 ал.1, т.5 КСО, то е безспорно налице и търсената от закона хипотеза на неоснователно отпусната пенсия.

В казуса именно самото отпускане на пенсията на М. не съответства на действително установения му осигурителен стаж, съобразно който е следвало да се прецени и правото му на пенсия и то още към 1999г., поради което правилно/съобразно правото, закона/ това положение е било приведено в такова съответствие с правно дължимото, макар и по-късно с разпореждането от 07.01.2016г. на Ръководителят на “Пенсионен отдел” в ТП на НОИ – Пловдив.

При прочита на двата текста, послужили за основание за издаване на процесното разпореждане, се установява, че нормата на чл.98 ал.2 КСО говори за “... неоснователно изплатени суми...”, докато тази на чл.114 ал.1 КСО говори за “... недобросъвестно получени суми...”.Очевидно е в тази връзка, че всяка недобросъвестно получена сума задължително се явява и като неоснователно извършен разход от фондовете на ДОО, но не всяка неоснователно изплатена сума за такъв разход се явява винаги и недобросъвестно получена от съответното лице. В този смисъл уредбата в КСО на материята сочи, че неоснователно изплатените суми/не само за пенсии/ подлежат на връщане от субекта, който ги и получил само, ако са получени недобросъвестно, т.е. лицето е знаело според обстоятелствата, че този разход не му се полага или е извършило определени действия или пък е бездействало в нарушение на конкретно правило за поведение.

Ето защото и независимо, че на Ръководителя на пенсионното осигуряване също е дадено правото да издава разпореждания за възстановяване на неоснователно изплатени суми, но само за пенсии, то на такова възстановяване от съответните лица, които са получили този вид плащане именно и във връзка с уредбата по чл.114 ал.1 КСО, ще подлежат само получените недобросъвестно от тях неоснователно изплатени суми за пенсии.

9. При това положение повдигнатият правен спор е относно приложението на материалния закон - чл. 114, ал. 1 от КСО. Нормата на чл. 114, ал. 1 КСО, озаглавена "Възстановяване на неоснователно получени суми", предвижда недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от кодекса. В ал. 2 на чл. 114 от КСО се сочи, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по т.1-3, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение.

Действително в тежест на административния орган е да докаже проявената от лицето недобросъвестност при получаване на осигурителното плащане. Това той може да стори единствено с данните, които се съдържат по административната преписка.

Както вече бе казано на 19.08.2013г. и на 22.08.2013г. М. е попълнил пред органите на ТП на НОИ две декларации, в които е посочил предприятията, в които е работил и периодите, в които е полагал труд, но в рамките на служебното установяване на осигурителния стаж на М., не е констатирано наличие на стаж от втора категория труд от 31 години, 00 месеца и 13 дни, а 06 години, 11 месеца и 14 дни.

Разликата между осигурителния стаж от втора категория от 31 години 00 месеца 13 дни, въз основа на който е отпусната пенсията, съгласно разпореждане № 35/ПР N01035 / 01. 05.2 000 г. и впоследствие установения от 06 години 11 месеца и 14 дни от същата категория, е значителна. От тези 31 години 00 месеца 13 дни е било достатъчно пенсионерът да докаже поне 15 години осигурителен стаж от втора категория, съгласно изискванията на § 4 ПЗР на КСО, но това той не е сторил. Както бе посочено по-горе в тези мотиви, спорът относно размера на осигурителния стаж на лицето е приключил с влязъл в сила съдебен акт.

Отмененият Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране е определял кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. Преференциалният режим при пенсиониране, който се прилага и след 2000 г., съобразява тежките или вредни условия, при които е полаган труда в регламентираните в ПКТП предприятия, отрасли и дейности, както и въздействието им върху човешкия организъм. В тази връзка не може да се приеме, че лицето, което работи при подобни условия, не може да си припомни поне работодателите и приблизително периодите в осигуряване при тях. Към момента на отпускане на пенсията лицето е било на 57 години и при толкова голяма разлика между осигурителния стаж, взет като база за пенсия през 2000 г. и реално установения, макар и в по-късен период, тезата на М. за добросъвестност при получаване на цитираното осигурително плащане, не може да бъде споделена. В тази връзка следва да бъде съобразено и поведението му в хода на производството по установяване на осигурителния стаж, посочено по-горе в тези мотиви.

Разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО не определя срок, в който органите на Националния осигурителен институт могат да извършват проверки по пенсионните досиета, а алинея втора от същия текст задължава физическите лица да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство.

Действително по адм. дело №2060/2016г. на Административен съд – Пловдив е установено, че пенсионното досие на жалбоподателя е сред тези, които не са открити при проверка в ТП на НОИ гр. Пловдив, за което съответните длъжностни лица носят отговорност, която не е предмет на това съдебно производство. Освен това разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, в редакцията й обн. ДВ. бр. 21 от 17.03.2000 г., при чието действие са депозирани документите на М. за отпускане на пенсия, предвижда по първоначално постъпило заявление за отпускане на пенсия да се съставя пенсионно досие с номер - единният граждански номер на заявителя. Към досието се прилагат: заявлението за пенсия; документите за осигурителен доход; удостоверение за наследници; лични декларации; всички последващи заявления и жалби на лицето; експертни решения на ТЕЛК (НЕЛК); постановени актове, касаещи осигурителните права на лицето. Следователно към пенсионните досиета не се съхраняват документи за осигурителен стаж и неоткриването на това на жалбоподателя не може да бъде препятствие за доказване на право на пенсия.

Правно ирелевантен факт е възрастта на лицето към момента на проведеното оспорване, а документите за осигурителен стаж се издават безплатно от работодателите.

Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от същия кодекс. Последната разпоредба сочи, че вземанията за неправилно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на законната такава. В случая М. не е предприел действия по погасяване на главницата нито в срока за доброволно изпълнение, нито след това, поради което не може да се ползва от правото по чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, ред. изм. и доп. ДВ. бр. 98 от 9.12.2016 г., в сила от 01. 01.2017 г., възстановяването на сумите да е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение.

В този смисъл доводите на жалбоподателя, че недобросъвестността на М. при получаване на пенсията не е доказана от административния орган, както и че единствено служителите на НОИ имат вина и носят отговорност, както за изгубването на пенсионото досие на лицето, така и за отпускането на пенсията, не държат сметка, че ако лицето действително е имало повече от 31 години осигурителен стаж от втора категория, то при възстановяване на пенсионното му досие, то би доказало поне изискуемите минимум 15 години осигурителен стаж от тази категория. Във всеки отделен случай фактите, установяващи дали е налице добросъвестност при получаване на осигурителното вземане са различни и следва конкретно да бъдат установени от съда. В тази връзка неуместно е позоваването на решения на ВАС, относими към други казуси. В този смисъл е Решение № 14942 от 04.12.2018г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 1479/2018г., Шесто отделение и други.

10. Като неоснователно следва да се констатира възражението на жалбоподателя досежно липсата на данни относно начина на формиране на разпоредените за възстановяване суми ( помесечна разбивка ), препятстваща проверката относно това дали и доколко правилно е получена окончателно претендираната сума за възстановяване. Действително в процесното разпореждане на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ гр.Пловдив и в потвърждаващото го решение на ръководителя на ТП на НОИ гр.Пловдив липсва подобна конкретизиция на претендираните суми за възстановяване и дължимите лихви. Такава обаче несъмнено се съдържа в приложените справки ( на л.244-л.245; л.267-л.271 от делото ), като част от административната преписка и приети като доказателство по делото, неоспорени от жалбоподателя. В този смисъл следва да се съобрази приетото в Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС ( което макар и прието по време на действието на отменения ЗАП е актуално и при действието на АПК ), и съгласно което „… Мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по - горния административен орган, в съобщението до страните по чл.28, ал.1 от ЗАП, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, издал акта…„ Настоящия случай е именно такъв, като несъмнено във въпросните справки, съставляващи част от административната преписка е посочен конкретният размер на вземанията за неправилно изплатените суми за лична пенсия за ОСВ и съответно размерът на лихвите върху тях, отразен по години и съответно поотделно за всеки месец, в приложените и приети като доказателство по делото справки ( на л.244-л.245; л.267-л.271 от делото ), като оплакванията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни и не се споделят от състава на съда.

Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност на процесното разпореждане поради неспазване на седмо дневния срок по чл.10, ал.7 от НПОС. Въпросният срок има инструктивен характер, поради което и неспазването му не препятства възможността за издаване на разпореждането и след посочения срок, респективно не обосновава неговата незаконосъобразност.

11. В случая и за пълнота следва да се посочи, че като неоснователно следва да се констатира и възражението на жалбоподателя за погасяване по давност на вземанията на НОИ за лихви за периода от 01. 01.2013г. до 31.05.2014г., респ. за приложимост на тригодишната давност за задълженията за лихви, съгласно Закона за задълженията и договорите. В случая уредбата на погасителната давност съгласно посочения закон, е приложима единствено по отношение на гражданско-правните отношения, но не и по отношение на публично – правните отношения, където е приложима специалната регламентация на КСО, респ. ДОПК, както за задълженията за главници, така и за лихви.

В тази насока е необходимо да се посочи следното: Погасителната давност е материалноправен институт, като по отношение на всеки отделен период, за който се претендира да е изтекла такава давност и за всяко едно такова вземане ( в случая отделни вземания за главници и лихви ), произхождащи от неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е приложима специалната уредба на чл.115, ал.1 от КСО, действаща, към момента на възникване на всяко едно от тези вземания. Разпоредбата на чл.115, ал.1 от КСО, в приложимата редакция предвижда, че в земанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността.

При това положение, за вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно изплатени пенсии ( неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ) и съответно за лихвите върху тях за периода от 01. 01.2013г. до 31.12.2013г., този петгодишен погасителен давностен срок започва да тече от 01. 01.2014год. и съответно изтича към 31.12.2018год., като към датата на издаване на процесното разпореждане № ••••••••••/ прот.3045-15-41/12.06.2018г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – град Пловдив, а именно към датата 12.06.2018г. и към датата на издаване на потвърждаващото го частично Решение № 2153-15-150/13.07.2018г. на директора на ТП на НОИ - град Пловдив – 13.07.2018г., в съответствие с приложимата редакция на разпоредбата на чл.115, ал.1 от КСО, петгодишният давностен срок не е изтекъл за вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно изплатена пенсия и лихви върху тях, възникнали в периода от 01. 01.2013год. год. до 31.12.2013 год. Разбира се, изложеното е относимо в пълнота и по отношение на вземанията на НОИ за останалите периоди, за който същите не са заличени по давност с процесните актове на органите на ТП на НОИ - Пловдив, а именно за периода 01. 01.2014год. – 31.05.2014год. Така за вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно изплатени пенсии ( неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ) и съответно за лихвите върху тях, за периода 01. 01.2014год. - 31.05.2014год. петгодишния погасителен давностен срок започва да тече от 01. 01.2015год. и съответно изтича към 31.12.2019год., като към датата на издаване на процесното разпореждане № ••••••••••/ прот.3045-15-41/12.06.2018г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – град Пловдив, а именно към датата 12.06.2018г. и към датата на издаване на потвърждаващото го частично Решение № 2153-15-150/13.07.2018г. на директора на ТП на НОИ - град Пловдив – 13.07.2018г., в съответствие с приложимата редакция на разпоредбата на чл.115, ал.1 от КСО, петгодишният давностен срок не е изтекъл за вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно изплатена пенсия и лихви върху тях, възникнали в периода от 01. 01.2014 год. до 31.05.2014год.

При изчисляване на давностните срокове, включително и при формиране на извод за изтичането им към настоящия момент, следва без всякакво съмнение да се съобразят и разпоредбите на чл.115, ал.3-5 от КСО в приложимите редакции, регламентиращи правила относно спиране и прекъсване на давността.Така на основание чл.115, ал.5, т.1 от КСО давността е спряна на 22.06.2018г. с депозиране на жалба срещу разпореждане № ••••••••••/ прот.№ 3045-15-41/12.06.2018г. на Ръководител на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив до Директор на ТП на НОИ - Пловдив - докато продължава спорът относно вземането.Впрочем, на основание чл.115, ал.5, т.2 от КСО давността е спряна още с образуване на административното производство по издаване на разпореждане №••••••••••/ПР 2141-15-3/ 07.01.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив - докато трае производството. Вярно е, че разпоредбата на чл.115, ал.5 от КСО е в сила от 01. 01.2014г., но за 2013г. се прилагат по аналогия правилата на чл.172, ал.1, т.1 и т.4 от ДОПК, регламентиращи спиране на давността със започването на производство по установяване на публичното вземане и до издаване на акта, но за не повече от една година /т.1/ и когато актът, с който е определено задължението, се обжалва/т.4/, с оглед безспорно публичния характер на процесните вземания, като такива за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи по смисъла на чл.162, ал.2, т.4 от ДОПК.

Съответно разпоредбата на чл.115, ал.1, предл.2/второ/ от КСО в приложимата редакция за спорния период предвижда, че с изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността. В случая за вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно изплатени пенсии ( неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ) и съответно за лихвите върху тях за периода от 01. 01.2013г. до 31.12.2013г., този десетгодишен погасителен давностен срок започва да тече от 01. 01.2014год. и съответно изтича към 31.12.2023год., съответно за вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно изплатени пенсии ( неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ) и съответно за лихвите върху тях, за периода 01. 01.2014год. - 31.05.2014год. десетгодишния погасителен давностен срок започва да тече от 01. 01.2015год. и съответно изтича към 31.12.2024год.

Предвид гореизложеното следва да се приеме, че в случая не е изтекъл, нито пет годишния давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл.115, ал.1, предл.1 от КСО, нито съответно 10 годишния давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл.115, ал.1, предл.2 от КСО т.н абсолютна давност, за задълженията на жалбоподателя, както за главници, така и за лихви за периодите 01. 01.2013г. до 31.05.2014г.

Предвид изложеното следва да се приеме, че вземанията на ТП на НОИ- Пловдив за периода 01. 01.2013г. до 31.05.2014г., за главници и за лихви не са погасени по давност, точно както е прието от Директора на ТП на НОИ – Пловдив.

12. Тези именно съображения обосновават крайният извод на съда за законосъобразност на Решение № 2153-15-150 от 13.07.2018г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е оставено в сила разпореждане № ••••••••••/ прот.№ 3045-15-41/12.06.2018г. на Ръководител на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив, в частта, с която е разпоредено на основание чл.98 ал.2 и чл.114 ал.1 КСО А.Д.М., ЕГН •••••••••• с адрес ••• да възстанови неправилно изплатени суми за пенсии в непогасената по давност част относно задълженията на М., съставляващи неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 7834, 77 лв., от които 5270, 81 лв. главница за периода 01. 01.2013г. до 31.05.2014г. и лихва 2563, 96 лв., начислена към 12.06.2018г. до окончателното погасяване на задължението V. За разноските:

13. При посочения изход на спора, на ТП на НОИ - гр. Пловдив, се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по реда на този кодекс), същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав