Решение № 85 от 5.5.2022 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 90/2022 г.

Производството е образувано по жалба на Б.Д.Р. ••• против Заповед № ЗРД-210/08.03.2022 г. на Командира на военно формирование 54100 – Ямбол, с която на осн. чл. 244, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и чл. 137, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ), на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене” за нарушение по чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ. Твърди се, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и е в противоречие с материалноправните разпоредби. Иска се отмяната й и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката Р., редовно призована, не се явява. Упълномощеният от нея процесуален представител поддържа жалбата изцяло на основанията, изложени в същата. Твърди, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не е мотивирана съобразно изискванията на закона, както и че е деянието не е конкретизирано по време и място. Претендира се за присъждане и на направените по делото разноски.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва депозираната жалба, като изразява становище за неоснователност на същата, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 115, ал. 1, т. 2 от Устава за войсковата служа на въоръжените сили на Република България (УВСВСРБ), военнослужещите нямат право да правят снимки в рамките на военното формирование. Претендира се заплащане на разноските по делото.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не се спори, че с Договор за военна служба № ЗДВС-711/14.12.2020 г., жалбоподателката Б.Р. е назначена на длъжността „Младши специалист по поддръжка на база данни“ във военно формирование 54100, изискваща военно звание „редник 3-ти клас“ за срок от три години.

Към делото е приложена длъжностната характеристика за заеманата от жалбоподателката длъжност (рег. № З-874/09.04.2021 г.), като в част VI от същата са посочени функционалните задължения за мирно и военно време, а именно:

· Основни задължения:

• Определените от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България, член 110-115 и чл. 221 · Допълнителни задължения:

• Да извършва контрол и отстраняване на проблеми при работа на информационните системи;

• Да следи за наличие на нерегламентиран софтуер и при наличие на такъв да докладва на началника на отделението;

• Редовно да следи за потенциални проблеми със софтуера и хардуера;

• Да следи за конкретната работа на информационната система;

• Да следи за наличие на консумативи за периферията и при необходимост изготвя заявка за закупуването им;

• При необходимост да е на разположение в извънработно време;

• Добре да познава възможностите на информационната система;

• Да извършва хардуерна профилактика;

• Да спазва правилата за професионална етика и опазване поверителността на информацията;

• Да извършва контрол на потребителите в мрежата (домейна);

• Да коригира и инсталира продуктните нужди на системите;

• Да раздава потребителските пароли;

• Да не допуска външен достъп до мрежата;

• Да изпълнява поставени задачи в други отделения в щаба на дивизиона по заповед на Началника на щаба;

• Военнослужещия участва в международни операции и мисии;

• Участва в международни учения на територия на страната и извън пределите на Република България;

• Да полага денонощен наряд по служба;

• Длъжността може да се заема от военнослужещи мъже и жени.

Въпросната длъжностна характеристика е утвърдена от Командира на 20 самоходен артилерийски дивизион на 08.04.2021 г., но е връчена на жалбоподателката Р. едва на 17.03.2022 г. (т.е. след издаване на оспорената заповед).

Видно от Решение рег. № З-231/25.01.2022 г. на Командира на 2 механизирана бригада, жалбоподателката Б.Р. е подала сигнал в Министерство на отбраната с вх. рег. № 13-00-45/11.01.2022 г., който бил препратен с писмо рег. № ЗСВ-409/18.01.2022 г. на Командира на 2 механизирана бригада. В сигнала си същата посочила, че в канцелариите не се спазват противоепидемичните мерки, като не се използват маски и не се спазват правилата за дистанция при събиране на хора на едно място и като доказателство за последното е прикачила направена от нея снимка. Прието е, че това действие представлява нарушение на разпоредбата на чл. 115, ал. 1, т. 2 от УВСВСРБ.

След получаване на горното решение на Командира на 2 механизирана бригада, със Заповед № ЗРД-147 от 07.02.2022 г., на осн. чл. 141, ал. 3 и чл. 42, ал. 1 от ППЗОВСРБ и чл. 55, ал. 4 от ЗОВСРБ, Командира на военно формирование 54100 назначил комисия за извършване на служебна проверка за изясняване на обстоятелствата и фактите относно направените снимки във войскови район 1420 от редник 1-ви клас Б – „Младши специалист по поддръжка на база данни“ в отделение „Поддръжка на база данни“ на военно формирование 54100 Б.Д.Р. ( жалбоподателката в настоящото производство).

За извършената проверка бил съставен Протокол рег. № З-607/28.02.2022 г., в който като описание на нарушението е посочено дословно следното: „На 31.01.2022 г. във военно формирование 54100 е получено писмо с рег. № З-257/27.01.2022 г. от командира на 2 механизирана бригада с приложено към него „Копие № 2 на решение с рег. № З.231/25.01.2022 г.“, относно сигнал за незаконосъобразни действия и бездействия на военнослужещ от състава на военно формирование 54100. С това командира на 2 механизирана бригада уведомява командира на военно формирование 54100 за извършено нарушение на военната дисциплина от редник 1-ви клас Б.Д.Р., а именно, че същата неправомерно е заснела и прикачила снимка, към подадения от нея сигнал с вх. рег. № 13-00-45/11.01.2022 г. в Министерство на отбраната“. Комисията предложила на жалбоподателката Р. да бъде наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“ на осн. чл. 244, т. 3 от ЗОВСРБ. Към протокола е приложено и даденото на 24.02.2022 г. обяснение от Р., в което същата посочила, че снимката е за потвърждение на описаното в подадената от нея жалба.

На 04.03.2022 г. Командира на военно формирование 54100 провел беседа с жалбоподателката Р., на която същата била запозната с протокола от извършената проверка и събраните доказателства относно извършеното от нея дисциплинарно нарушение, като съставения протокол от беседата тя подписала без възражения.

Със Заповед № ЗРД-210 от 08.03.2022 г. на Командира на военно формирование 54100, на осн. чл. 244, т. 3 от ЗОВСРБ и чл. 137, ал. 1 от ППЗОВСРБ, на Б.Р. било наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“ за извършено нарушение по чл. 115, ал. 1, т. 2 и чл. 221 от УВСВСРБ, изразяващо се в неправомерно заснемане и прикачане на снимка към подадения от нея сигнал и в неизпълнение на служебните задължения в съответствие с изискванията на регламентиращите документи. Именно тази заповед е предмет на жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, тя се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Видно от разпоредбата на чл. 168 във вр. с чл. 142 от АПК, съдът следва да провери законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146, без да се ограничава само с посочените от оспорващия.

За да е законосъобразен един административен акт, следва да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да е в съответствие с целта на закона.

В настоящия казус оспорената заповед, макар и издадена в писмена форма, от надлежен орган и в кръга на неговата компетентност, е незаконосъобразна.

Видно от самата заповед – предмет на жалбата, дисциплинарното наказание е наложено за извършено от страна на жалбоподателката заснемане и прикачване на снимка към подаден от нея до Министерство на отбраната сигнал, което действие е квалифицирано като нарушение по чл. 115, ал. 1, т. 2 от УВСВСРБ и по чл. 221, т. 2 от последния. Първата от посочените две разпоредби предвижда забрана за военнослужещия да използва устройства за заснемане, аудио- и видеозаписи при изпълнение на функционалните им задължения, при учения, тренировки, военни игри, при носенето на караулната и патрулната служба както на територията на Република България, така и при участие в мисии и операции извън страната, а втората задължава военнослужещият да изпълнява служебните си задължения в съответствие с изискванията на регламентиращите документи. В конкретния случай дисциплинарнонаказващият орган е посочил само, че Р. „неправомерно е заснела и прикачила снимка към подадения от нея сигнал“, но не става ясно дали това е сторено при изпълнение на функционалните задължения или е налице някоя от останалите изброени в т. 2 от ал. 1 на чл. 115 от УВСВСРБ хипотези. Ако органът е считал, че използването на устройството за заснемане е станало при изпълнение на функционалните задължения, е следвало да посочи при кое от тях. Функционалните задължения, както вече бе посочено по-горе, са подробно описани в част VI от длъжностната характеристика на заеманата от жалбоподателката длъжност и са разделени на две групи – основни и допълнителни. И доколкото текстът на чл. 115, ал. 1, т. 2 забранява използването на устройства за заснемане в точно изброените хипотези, то за дисциплинарнонаказащия орган съществува задължение да посочи коя от тях е била налице в конкретния случай. Без този елемент не само се затруднява съществено правото на защита на жалбоподателката, но и се лишава съда от възможността да прецени дали действително е извършено твърдяното в оспорената заповед дисциплинарно нарушение. Това съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт. Отделно от горното следва да се посочи, че от отбелязването върху представената от ответната страна длъжностна характеристика става ясно, че тя е връчена на жалбоподателката Р. на 17.03.2022 г., т.е. след издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Освен това, в оспорената заповед никъде не е посочено кога е извършено нарушението, за което е наложено дисциплинарното наказание. Това обстоятелство също е от съществено значение с оглед сроковете по чл. 249 от ЗОВСРБ, а е и задължителен реквизит на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, съгласно чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ.

Що се отнася до втората, посочена като нарушена разпоредба – тази на чл. 221, ал. 1, т. 2 от УВСВСРБ, същата е препращаща и за да се ангажира дисциплинарна отговорност на това основание, следва да се конкретизират регламентиращите документи, в разрез с които са действията на военнослужещия, което също не е сторено.

С оглед всичко изложено съдът намира, че подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена, като оспорената Заповед № ЗРД-210/08.03.2022 г. на Командира на военно формирование 54100 – Ямбол следва да бъде отменена.

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК Министерство на отбраната следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателката Р. направените от нея разноски по същото, които възлизат на общо 510 лева, от които 10 лева, съставляващи държавна такса за образуване на делото и 500 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Води от горното Я А С, първи състав,