Мотиви към Решение № 124 от 26.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 775/2024 г.

Производството е по реда на чл.16 и сл. от ЗЕЕЗА и е образувано по повод внесени от СГП документи, съдържащи молба от страна на властите на Реп.Турция за екстрадиция на А. О. Ч. /А.О.С./ - роден на ••••••••••г. в гр.Истанбул, Република Турция, турски гражданин, с турски граждански номер •••••••, притежаващ документ за самоличност турски паспорт № U •••••••, издаден от Реп.Турция, и германска лична карта № •••••••, издадена на 22.07.2022г., с адрес ФРГ гр.Дюселдорф ул.•••••••, неосъждан, женен, работи като частен предприемач /собственик на фирма/ на съдебните власти на Република Турция. В хода на съдебните прения участващият по делото прокурор пледира за постановяване на решение, с което да бъде допуснато предаването на исканото лице на Реп.Турция.В тази вр. изразява становище, че искането за екстрадиция е подадено от компетентен орган, придружено е от необходимите доказателства и не са налице основания за неговото отхвърляне. Защитникът на исканото лице също застъпва тезата за наличие на законовите изисквания за допускане на исканата екстрадиция, но доколкото са налице предпоставките по чл.18 ЗЕЕЗА, то реалното предаване на лицето следва да бъде отложено до приключване на висящото наказателно производство, образувано в Реп.България. Самото лице А. О. Ч. не дава съгласие да бъде предаден на компетентните съдебни органи на издаващата държава, а по същество на процесния спор поддържа становището на своя защитник. Съдът, след като съобрази материалите по делото и наведените от страните доводи, намери за установено следното: Молбата за екстрадиция е подадена до Министерство на правосъдието на РБ и е съпроводена с необходимите документи и доказателства по чл.9 ал.3 ЗЕЕЗА, като самите документи са приложени на турски език и в превод на български език Исканото лице А. О. Ч., със снета самоличност, е гражданин на Реп.Турция.Лицето е идентифицирано с пълни данни за самоличността му и относно установяване на същата към момента няма никакви съмнения. Именно в Реп.Турция пред 19-ти наказателен съд за тежки престъпления Бакъркьой, гр.Истанбул против лицето е образувано наказателно производство по дело № 2022/317, следствие № 2022/16597 с предмет на разследване престъпления по чл.37/1, членове 81, 35 /4 пъти 220/1, 3, 5, 151/1, 204/186/1, 21/5 пъти 204, 153/1-2-3 от турския НК – 4 деяния опит за убийство, 5 деяния умишлено нараняване, създаване на въоръжена престъпна организация с цел извършване на престъпления, нарушаване на чл.13/1 от Закон № 6136 за огнестрелните оръжия и ножове, увреждане на собственост и подправка на официални документи. В настоящото производство съдът следва да провери налице ли са условията по чл.5 и чл.6 от ЗЕЕЗА, налице ли са основания за отказ по смисъла на чл.7 или чл.8 от ЗЕЕЗА, както и има ли основания за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция. На първо място, макар и да не е сред изрично посочените в чл.5 от ЗЕЕЗА и подлежащи на проверка обстоятелства, съдът намира, че следва да отбележи наличието на предвидената в чл.4 ал.1 от ЗЕЕЗА предпоставка за провеждане на екстрадиционното производство, изразяваща се в обвързването и на Република България и на Република Турция към Европейската конвенция за екстрадиция, подписана от страните-членки на Съвета на Европа. На следващо място е налице основание за допускане на екстрадиция по смисъла на чл.5 ал.1 ЗЕЕЗА, доколкото наказателното преследване, за целите на което се иска предаване на лицето, е за деяния, съставомерни и по българския НК – видно от даденото в процесната молба за екстрадиция описание на разследваните престъпления, се касае за такива по чл.116 ал.1 т.4 предложение последно и т.6 предложение първо вр. чл.18 ал.1 НК; по чл.128 и чл.129 НК; по чл.321 ал.3 пр.1 т.1 вр.ал.1 НК; по чл.339 ал.1; по чл.215, чл.308 ал.1 /респ. чл.345 НК, като за всяко едно от горните престъпления българският НК предвижда наказание повече от една година лишаване от свобода. Не са налице основания за недопускане на екстрадицията по смисъла на чл.6 от ЗЕЕЗА, доколкото исканото лице – турски гражданин не се ползва с предоставено право на убежище, не се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Реп.България и съгласно българското законодателство не е лице, което не е наказателноотговорно. Не е налице и никое от предвидените в чл.7 ЗЕЕЗА основания за отказ на екстрадицията – съответно престъпленията, за които се води наказателното производство в молещата държава спрямо исканото лице, не са политически или свързани с него престъпление и не са и военно престъпление; производството не се води от извънреден съдебен орган; от материалите по делото не се установява екстрадицията да има за цел преследване или наказване на лицето на основания, свързани с раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения, нито че съществува риск положението на лицето да бъде утежнено, поради някое от тези основания; няма доказателства, които да са основание да се приеме, че исканото лице ще бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание, или че не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието съгласно изискванията на международното право; воденото наказателно производство не е погасено по давност, според законодателството на българската или на молещата държава (сочените инкриминирани дати са 13.02.22г. и 28.02.22г.); в Реп.България за същото престъпление няма влязла в сила присъда срещу лицето, чието екстрадиране се иска; за престъпленията законът на молещата държава не предвижда смъртно наказание. Видно от даденото описание на разследваните в молещата държава престъпления, настоящият съд приема, че не са налице данни, налагащи формиране на извод, че наказателното преследване срещу исканото лице се води привидно, за да бъде предадено същото с други цели.В тази насока е нужно да се подчертае, че от материалите по делото се установява, че наказателното производство в Реп.Турция е напреднало и вече се намира в своята съдебна фаза, респ. водено е в период, предхождащ задържането на лицето на територията на Реп.България Не са налице и относителните основания за отказ на екстрадицията по смисъла на чл.8 от ЗЕЕЗА, доколкото деянието, за което се води наказателното производство в Реп.Турция не е подсъдно на български съд; не е водено наказателно производство за същото деяние от българските съдебни власти; екстрадицията не е за изпълнение на задочно постановена присъда; престъплението не е извършено извън територията на молещата държава.Т.е. налице са всички законови предпоставки за предаване на исканото лице и поради това, настоящият съд счита, че следва да уважи молбата за екстрадиция. Налице са обаче основанията, предвидени в чл.18 ЗЕЕЗА за отлагане на екстрадицията.Видно от приобщения доказателствен материал, спрямо А. О. Ч. в Реп.България е налице висящо наказателно производство по ДП № 564/23г. по описа на СО-СГП, пр.пр.№ 24017/23г. по описа на СГП, като по това производство лицето е привлечено в процесуалното качество на обвиняем с нарочно Постановление от 30.12.2023г. за престъпление по чл.108а ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр.ал.1 НК, респ. касае се за престъпление, различно от това, за което се допуска екстрадиция.Да, действително нормата на чл.18 ЗЕЕЗА не е императивна, както твърди представителят на СГП. Тази норма регламентира само една възможност, подлежаща на преценка във всеки конкретен случай.В тази връзка е нужно да се отчете, че предмет на разследване в РБ е престъпление против републиката, което според държавното обвинение е реализирано в условията на чл.20 НК и то в съучастие с други чужди граждани (видно от Постановлението за привличане на обвиняем).Т.е. касае се за тежко по см. на чл.93 т.7 НК престъпление (умишлено и от общ характер), ползващо се с висока степен на обществена опасност, предопределена не само от предвиденото наказание, но и от накърнените обществени отношения.От друга страна фактическото предаване на А. О. Ч. на турските власти преди приключване на висящото наказателно производство по ДП № 564/23г. по описа на СО-СГП, пр.пр.№ 24017/2023г. по описа на СГП би създало реални предпоставки за забавяне на същото и невъзможност за приключването му в разумен срок съгл. чл.22 НПК. Именно съобразявайки установената конкретика, СГС приема, че следва да отложи екстрадицията на исканото лице до приключване на наказателното производство по ДП № 564/2023г. на СО-СГП, пр.пр.№ 24017/2023г. по описа на СГП и до изтърпяване на евентуално наложеното на лицето наказание при постановена осъдителна присъда по това производство. При горния изход на делото и на осн.чл.17 ал.7 изр.2 ЗЕЕЗА съдът взе мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА спрямо А. О. Ч. и определи и срока на изтърпяването й, а именно начиная от момента на приключване на воденото срещу лицето в Реп.България наказателно производство по ДП № 564/23г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 24017/23г. на СГП или от момента на изтърпяване на евентуално наложеното в това производство наказание до фактическото му предаване на властите на Република Турция. Тъй като се касае за отложено предаване по реда на чл.18 ал.1 ЗЕЕЗА, то МНО „Задържане под стража“ по чл.17 ал.7 изр.2 ЗЕЕЗА е недопустимо да бъде търпяна веднага от момента на влизане в законна сила на съдебното решение по екстрадиционното производство, каквато е тезата на държавното обвинение. В случая МНО задържане под стража по чл.17 ал.7 изр.2 ЗЕЕЗА следва да се счита за взета от момента на приключване на воденото срещу лицето в Реп.България наказателно производство, респ. МНО задържане под стража по чл.17 ал.7 изр.2 ЗЕЕЗА не следва да се изпълнява в периода от приключване на екстрадиционното производство до приключване на воденото срещу лицето в РБ наказателно производство.Т.е. в практичен аспект при отложена екстрадиция е налице и отложено изтърпяване на МНО Задържане под стража.Тук следва да се подчертае, че нормата на чл.17 ал.7 изр.2 ЗЕЕЗА определя само и единствено крайния момент на изтърпяване на МНО Задържане под стража, а не и началния такъв.При липсата на изричен нормативен регламент и в хипотезата на отложена екстрадиция по чл.18 ал.1 ЗЕЕЗА, то следва по аналогия да се приложи даденото от българското законодателство нормативното разрешение за сходна ситуация, а именно за началния момент на взетата МНО задържане под стража при отложеното изпълнение на ЕЗА, уредено в разп. на чл.44 ал.7 изр.3 ЗЕЕЗА. Подобно разбиране е застъпено и подробно развито в Решение № 49/06.02.2019г. по ч.н.д.№ 112/2019г. на САС. Според цитираното решение, тази аналогия е напълно допустима, доколкото не съществува някаква принципна разлика между съдебните процедури по разглеждане на искания за екстрадиция и за изпълнение на ЕЗА; между основанията за прилагането на най-тежката МНО /задържане под стража/ в хода на тези производства и в частност между основанията за задължителното вземане на тази мярка - и в двете съдебни производства вземането на такава мярка е предвидено като пряка и непосредствена правна последица от постановеното решение за предаване на лицето на молещата държава.Поради това, дадената в разп. на чл.44 ал.7 изр.3 ЗЕЕЗА регламентация относно началния момент на прилагането на взетата МНО задържане под стража в случаите на отложено изпълнение на ЕЗА може да се ползва и да намери приложение и при определяне началния момент на прилагане на тази мярка и при отлагане на екстрадицията на основание чл.18 ал.1 ЗЕЕЗА. Тук разбира се, прави впечатление и ползваният законодателен похват – самата норма на чл.44 ал.7 изр.3 ЗЕЕЗА носи съдържание, че при отложено предаване МНО „се счита за взета …“, респ. независимо от датата на постановяване на съдебния акт и датата на влизане в законна сила на същия, то е недопустимо отпочване изтърпяването на МНО Задържане под стража, тъй като тази мярка в този момент все още не е взета; мярката се счита за взета едва в един по-късен момент и именно поради това, едва в този по-късен момент възникват ш обвързващите я правни последици.Предвид горното, при отлагане фактическото предаване на исканото лице на осн. чл.18 ал.1 ЗЕЕЗА, какъвто е настоящият случай, МНО задържане под стража по чл.17 ал.7 изр.2 ЗЕЕЗА по отношение на същото следва да се счита за взета и да се изпълнява от момента на приключване на воденото срещу лицето в РБ наказателно производство или от момента на изтърпяване на наложеното му в това производство ефективно наказание лишаване от свобода. В производството по настоящото дело са ангажирани доказателства, че воденото срещу исканото лице наказателно производство по ДП № 564/23г. по описа на СО-СГП, пр.пр.№ 24017/23г. на СГП все още е висящо, респ. тъй като това производство все още не е приключило, то все още не е настъпил фактът, правопораждащ изпълнението и прилагането на МНО задържане под стража по чл.17 ал.7 изр.2 ЗЕЕЗА. Въпреки това, СГС приема, че исканото лице следва да бъде освободено едва след влизане в законна сила на настоящото решение и то ако то не се задържа на друго основание.В случая досежно турския гражданин е взета МНО Задържане под стража по реда и условията на чл.15 ЗЕЕЗА, като това производство е инициирано от СГП на осн.чл.14 ал.4 т.4 от същия закон – т.е. касае се за МНО, търпяна до приключване на екстрадиционното производство (с подобно съдържание е и съдебното определение по ЧНД № 687/24г.).В случая екстрадиционното производство все не е приключило и поради това, лицето следва да бъде освободено едва след влизане в законна сила на настоящото решение. Относно въпроса за изпълнението на МНО задържане под стража по чл.17 ал.7 изр.2 ЗЕЕЗА препис от съдебното решение (след влизането му в сила) да се изпрати на Началника на Затвора София. Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови своето решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.