Решение № 1693 от 31.10.2024 г. на Административен съд - Търговище по дело № 323/2024 г.

Производството е по реда на чл.118 ал.3 КСО, във връзка с чл.145 и сл. от АПК. Делото е образувано въз основа на жалба подадена от Д. Д. А. [ЕГН] с адрес в гр. Търговище, [улица], чрез адв. З. Б. от АК -Търговище, съд. адрес гр. Попово, обл. Търговище, [улица], ..... срещу Решение № 2153-25-104/03.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ Търговище, потвърждаващо Разпореждане №251-00-1191-7/22.04.2024г., с което на осн. чл. 54ж, ал.1 вр. чл. 54а ал. 1, 54б, ал. 1 и 54в, ал. 1 КСО вр. чл.62 от Регламент (ЕО) 883/2024 на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 29, 10 лв. дневно, считано от 23.09.2023г. до 22.05.2024 година. Оспорващото лице определя обжалваната заповед като незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон довели до нарушение и на материалния закон, и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че жалбоподателят е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО, поради прекратено трудово правоотношение на територията на държава членка на ЕС – Кралство Белгия, считано от 23.09.2023 година. Излага доводи за неправилно определяне на размера на ПОБ. По българското законодателство трудовия доход е равен на осигурителния такъв, но ТП на НОИ е приело за меродавен осигурителен доход, който е формиран не според действително полученото възнаграждение от общо 1787, 04 евро в периода от 05.09.2023г. до 22.09.2023г. /111, 60 евро среднодневно за 16 р.д., от което 60% е сума на стойност 67, 01 евро, надвишаваща максималния дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2023г. от 85, 71лв./, а според стойността на фиксираната дневна заплата предвидена в законодателството на Кралство Белгия за работниците в сектор „градинарство“ от 24, 80 евро. Сочи, че такъв метод на изчисление не е предвиден в приложимия в случая Регламент ЕО № 883/2004 и му противоречи. Методът на изчисление на административният орган използвайки посочената от работодателя основа за изчисляване на осигурителните вноски /RSZ werknemer basis berekening/, се явява незаконосъобразен и е довел до намаляване на среднодневния размер на обезщетението. Предвид изложените доводи жалбоподателят моли за отмяна на оспореното решение, като преписката да се върне на органа за произнасяне със задължителни указания по прилагане на закона. В проведеното по делото открито съдебно заседание оспорващото лице, редовно и своевременно призовано, се е явило лично и чрез упълномощен процесуален представител- адв. З. Б., като заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея доводи и депозира писмена защита. Претендира разноски. Ответната страна Директор на ТП на НОИ Търговище, не се е явил лично, като чрез упълномощен процесуален представител - юрисконсулт е депозирал писмена защита, в която се изразява становище за неоснователност на жалбата и се допълват правните доводи във връзка с приложението на пар. 2 на чл. 62 от Регламент № 883/2004г. и относимия осигурителен доход, въз основа на който следва да бъде определено паричното обезщетение за безработица. Представен е списък на разноските, които се претендират. Направено е възражение за прекомерност по см. на чл. 78 ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установена от фактическа страна следното: Д. Д. А. е подал заявление за отпускане на ПОБ № 712-1058/ 25.09.2023г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Търговище, заведено в ТП на НОИ - Търговище с peг. № 251-00-1191/25.09.2023г. В него е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в друга държава - Белгия през периода от 05.09.2023 г. до 22.09.2023 г. С писмо изх. № У-251-00-1191-2/29.03.2024г. от Д. А. са изискани фишове за заплати от последната заетост от 05.09.2023 г. до 22.09.2023 г. и декларация относно вида на работа по време на последната заетост в ДЧ на ЕС Белгия. Със справка № 251-00-1191- 3/03.04.2024г. са приети един фиш и един брой декларация. От компетентното длъжностно лице е извършена проверка на представените от Д. А. допълнителни документи, доказващи осигурителния доход от последна заетост в Белгия – 1бр. фиш за заплата /непреведен/, издаден от последен работодател - JADOUL BV., като служебно е извършен официален превод. Видно от същите лицето е работило при посочения работодател, през периода от 05.09.2023г. до 22.09.2023г. Съгласно фишовете лицето е имало уговорена тарифна почасова ставка за заплащане в размер на 12, 41 евро на час. В третия ред от фиша - „Служител на Национална служба за социално осигуряване/RSZ/: Основно изчисление“ е посочен осигурителния доход върху който е осигурено лицето за всички осигурени социални рискове, в това число и „безработица“ за периода от 05.09.2023г. до 22.09.2023г. - 396, 80 евро за 16 отработени дни /24, 80 евро на ден/. Чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е изискано от ТД на НОИ издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от КИ на ДЧ на ЕС - Белгия, необходими за определяне право, период и размер на ПОБ (случай 3027488), данните в които съвпадат с тези удостоверени в представените от Д. А. документи. Съобразно официалния превод от сайта на социалноосигурителната институция на Кралство Белгия - Национална служба за социално осигуряване /RSZ/, е видно, че в тази страна-членка относно трудовите правоотношения в селскостопанския и градинарския сектор, и осигуряването на работещите в този сектор, е налице специфична система основаваща се на т.нар. „случаен труд“ извършван от сезонните работници –т.нар. „случайни служители“. Специфично за тази система е, че трудовото правоотношение не се основава на писмен трудов договор, а възниква въз основа на устна уговорка между работник и работодател касаеща само работния ден, в който е постигната. Информация за възникването на това специфично трудово правоотношение се подава от работодателите ежедневно онлайн до осигурителните служби на Белгия, чрез специална електронна декларация (т.нар. Dimona), съдържаща информация за начало и край на работния ден, както и за броя на отработените часове. Вноските за случайните работници не се изчисляват върху действително полученото от тях трудово възнаграждение, а върху ежегодно нормативно фиксирана дневни ставки по сектори в земеделието. Тези работници не са обхванати от схемата за отпуски. Не им е позволено да работят повече от 100 дни годишно в сектор градинарството и 50 дни годишно в селскостопанския сектор, като при няколко работодатели в сектора периодите се комбинират. С надвишаването им „случайните работници“ биха придобили статут на „обикновени“. Въз основа на събраната информация е постановено разпореждане № 251-00-1191-7/22.04.2024г. издадено от К. Д. - гл. експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-47/12.04.2023 г. с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 29, 10лв. дневно, считано от 23.09.2023 г. до 22.05.2024 г. Цитираното разпореждане е потвърдено с атакуваното решение №2153-25-104 от 03.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Търговище. В него са изложени са мотиви, че доколкото жалбоподателя е полагал труд в ДЧ на ЕС - Белгия, размерът на паричното обезщетение за безработица се изчислява в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004, и в частност чл. 62 от него. Адм. орган се е позовал на Заповед № РД-06-7/03.06.2014г. на Министъра на труда и социалната политика, с която са утвърдени указания дадени по повод запитване на НОИ, относно начина на изчисляване на обезщетения за временна неработоспособност, майчинство и безработица по българското законодателство и Регламент № 883/2004г. на лица, които имат осигурителни периоди по законодателството на други държави - членки в ЕС, ЕИП и Швейцария. Съгласно тези указания, обезщетенията по раздел III, глава IV на КСО зависят от среднодневния осигурителен доход или възнаграждение за определен специален период. Те трябва да се определят изключително на базата на доходи, получавани през завършен, съгласно българското законодателство осигурителен период, преди прекратяване на осигуряването, независимо от продължителността на този период, включително и когато периода е под 24 месеца, като може да е дори само един ден, предвид трайно установената практика на Съда на ЕС. Обезщетението се изчислява на основание чл. 54б от КСО във връзка с чл. 62, пap. 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. само върху среднодневния осигурителен доход, получаван по последна заетост. На основание чл. 54б, ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение за безработица в България се изчислява в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд Безработица за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. С оглед на изложеното, прилагането на цитираните разпоредби по отношение на напълно безработните лица, които по време на последната си заетост в друга държава-членка са пребивавали в България изискват за изчисляване на паричното обезщетение за безработица да се вземе предвид осигурителния им доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за безработица. В секторите „градинарство“ и „селско стопанство“ в Белгия, където предимно са заети българските работници, трудовите и осигурителни правоотношения се уреждат въз основа на еднодневни трудови договори, които не се сключват в писмена форма, а информация за тях се подава до осигурителните служби на Белгия от работодателите, ежедневно, чрез специална електронна декларация (т.нар. декларация - Dimona). Подаването на декларацията онлайн и съдържащата се в нея информация за начало и край на работния ден, както и за броя на работните часове, позволява на контролните органи по труда на Белгия да извършват ефективно проверки на съответния работодател, като сравняват по време на проверката, дали декларираното в началото на всеки работен ден съвпада с действителното положение на място. В случая работниците в секторите „градинарство“ и „селско стопанство“ в Белгия са осигурени за всички осигурени рискове, включително и за безработица, въз основа на единна ставка, която не зависи от получените от тях доходи. Като мотив за издаване на акта е посочено още, че на проведената международна двустранна среща организирана от Европейския орган по труда (EOT) в гр. Братислава в края на месец януари 2024г., във връзка със заповед на управителя на НОИ, са разисквани въпроси относно случаи на злоупотреба при претенции за парични обезщетения за безработица по българското законодателство, след краткотрайна заетост в Белгия. Получено е официално писмо от Националната служба по заетостта на Белгия (RVA), с което информират българската държава в лицето на НОИ, че дневните фиксирани ставки на сезонните работници в Белгия са структурирани ежегодно по сектори в земеделието, като са приложили таблица на дневните ставки за 2024г. Социалноосигурителните вноски се изчисляват въз основа на тези фиксирани ставки. В сектора на селското стопанство и градинарство се прилага специфична система за случаен труд. Тя се основава на факта, че вноските за случайните/селскостопански работници не се изчисляват върху действителното брутно възнаграждение получено от работника, а върху фиксирана дневна заплата, в зависимост от сектора, в който е работило лицето. Адм. орган е приел, че в конкретния случай, видно от представените от лицето фишове за заплати и от саморъчно попълнената декларация, Д. А. е работил в сектор „градинарство“ и осигурителните вноски са изчислени въз основа на осигурителния доход, който за последната осигурена заетост е периода от 05.09.2023 г. до 22.09.2023 г. Този период е потвърден със СЕД U017, като подпериод 1 от общия референтен период. Съгласно българското законодателство през последната заетост работните дни са 12. Осигурителния доход за периода е 582, 00 лв. (297, 60 евро). Той се разделя на 12 работни дни - 582, 00: 12 = 48, 50 лв. (24, 80 евро) - среднодневен осигурителен доход. Съответно среднодневния осигурителен доход се умножава х 60 % и се получава среднодневното обезщетение, което в случая е - 24, 80 евро (48, 50 лв.) х 60 % = 29, 10 лв. Предвид установеното от фактическа страна, съдът, след преценка на допустимостта на жалбата и като извърши проверка на обжалвания акт съобразно наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал.1 от АПК, достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу контролен административен акт, подлежащ на съдебен контрол в отклонение от правилото на чл.145 ал.2 АПК по силата на специалната разпоредба на чл.118 ал.1 КСО, от лице с правен интерес и в законоустановения срок. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол е Решение № 2153-25-104 от 03.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Търговище, потвърждаващо оспорено по реда на чл.117 ал.1 т.2 б.”б” КСО Разпореждане № 251-00-1191-7/22.04.2024 г., с което на осн. чл. 54ж, ал.1 вр. чл. 54а ал. 1, 54б, ал. 1 и 54в, ал. 1 КСО вр. чл.62 от Регламент (ЕО) 883/2024 на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 29, 10лв. дневно, считано от 23.09.2023 г. до 22.05.2024 г. Решението на Директора на ТП на НОИ – Търговище е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, доколкото съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.„б“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Потвърденото с процесното решение разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица е издадено от компетентно длъжностно лице, посочено в разпоредбата на чл.54ж, ал.1 от КСО – оправомощено изрично от ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Обжалваното Решение е валиден контролен административен акт. Съобразени са изисквания за предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО форма и съдържание, същото съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването, което го прави мотивирано и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му. Въз основа на тези правни изводи, съдът приема, че липсват отменителни основания по чл. 146 т.1 и т.2 АПК. Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 2 АПК, като и на чл. 35 и чл. 36 АПК, са събрани всички документи, необходими и относими за разглеждане на подаденото заявление, вкл. е извършен електронен обмен на социално осигурителна информация с държавата по последна заетост. От това следва, че липсва и отменителното основание по чл. 146 т.3 АПК Съдът намира, че решението като краен резултат, частично противоречи на материалния закон. Приложимите в настоящия случай национални правни норми са уредени в Глава Четвърта, Раздел III от Кодекса за социалното осигуряване като след присъединяването на Република България към Европейския съюз пряко приложими са и нормите съдържащи се в Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, както и в регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004г. С цитираното общностно право е въведен механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на принципите: 1. Определяне на приложимото законодателство; 2. Равенство в третирането; 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4. Износ на обезщетения. Целите на регламента са насочени към синхронизиране на системите за социална сигурност на държавите – членки, за да се елиминират онези противоречия, които възникват от прилагането на специфичните национални законодателства на държавите – членки, като се гарантира свободното движение на гражданите, така както е предвидено с първичните източници на правото на ЕС. Тези разпоредби на ЕС не заместват националните системи, а определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагане на националните закони. Същевременно всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се начислява размера на обезщетенията и т.н. Съгласно чл. 3, §1 от Регламент (ЕО) №883/2004 материалният му обхват е приложим към всички законодателства относно изброените в тази норма клонове на социално осигуряване, сред които са и обезщетенията за безработица /чл. 3 §1 б.“з“/. Персоналният обхват на регламента е определен в разпоредбата на чл.2, §1, която предвижда, че се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица. Относно обезщетенията, общият принцип за определяне на компетентната институция /респ. компетентната държава-членка/ по см. на чл. 1, б. „п“, б. „р“, и б. „т“ от Регламент (ЕО) № 883/2004г. и на приложимото законодателство съобразно член 11, §3 б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004г. е, че спрямо лицето осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето в една държава-членка, се прилага законодателството на тази държава-членка и то следва да принадлежи към нейната системата за социална сигурност /т.е това е компетентната държава–членка чрез съответния нейн орган отговорен за прилагането на законодателството в тази област/. Изключение от горепосочения общ принцип относно обезщетението за безработица се съдържа в разпоредбите на чл. 11, §3 б. „в“ във вр. чл. 65, §2 /озаглавен „Безработни лица, които са пребивавали в държава-членка, различна от компетентната държава“/ от Регламент (ЕО) № 883/2004г., според които напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Без да се засяга член 64, напълно безработно лице може, като допълнителна мярка, да се постави на разположение на службите по заетостта в държавата-членка, в която то последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Съгласно легалната дефиниция на понятието „пребиваване“, дадена в чл. 1, § 3 б. „й“ от цитирания Регламент, това е мястото, където лицето обичайно пребивава. Това понятие е различно от понятието „престой“ по смисъла на чл. 1, § 3 б. „к“ от същия Регламент, което означава временно пребиваване. Между страните не съществува спор относно гореустановената фактическа обстановка. Не се спори, че лицето е полагало труд и е осигурявано за всички рискове вкл. и за безработица в държава членка на ЕС – Кралство Белгия. Не се спори също така, че по см. на член 65 от Регламент (ЕО) 883/2004г. Р България се явява компетентна държава-членка по пребиваване, респ. НОИ – компетентна институция, доколкото осигуреното лицето лице не е прекъснало пребиваването си в нашата страна по време и след приключване на процесното трудово правоотношение. Спорни по делото се явяват периодът и основата, които са меродавни за определяне размера на обезщетението. Начинът за определянето на тези две компоненти е уреден в нормата на чл. 62, § 1 от Регламент № 883/2004, която предвижда, че компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. В чл. 62, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. изрично се посочва, че § 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията, а и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава- членка. В случая не е спорно, че жалбоподателят е имал качеството на т.нар. „случаен работник“ съобразно законодателството на държавата, където е положен труда - Кралство Белгия. Въз основа на гореобсъдените данни съдържаща се на официалната интернет страница на компетентния орган в тази страна, ТД на НОИ е приело, че предвид липсата на писмен трудов договор и уреденото осигуряване за случайните работници въз основа на фиксирана дневна заплата, в случая са налице множество еднодневни трудови договори, респ. последния период на заетост съвпада с последното плащане на практика, (потвърдено със структурен електронен документ), включващ един ден или няколко дни – част от целия период на заетост, т.е. не следва да обхваща работните дни за целия период на заетост. Съдът не възприема този извод. В случаите /като настоящия/, касаещи трудово правоотношение за т.нар. „случаен труд“ по см. на относимото белгийско законодателство, е налице сключен един трудов договор за целия непрекъснат период от време, попадащ в календарната година, през които работникът е работил реално при един работодател в сектора „градинарство“. Съобразно цитираната норма на чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004г., за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията, като меродавен следва да се приеме само периодът на последната месторабота независимо колко е продължил. В случая като такъв период следва да се определи този при последния работодател в държавата-членка Белгия, според броя на действително отработените дни за целия референтен период, а не за подпериода по последно плащане. Приетите по делото фишове за трудово възнаграждение съдържат предвидените в чл. 62, § 1 от Регламент № 883/2004г. данни, въз основа на които да бъде определен периода на положения труд – начални и крайни дати от месеците /непрекъснат период/, възнаграждение в евро на час и брутно трудово възнаграждение за тези дни, и точен брой на отработените дни, за които е получавано трудово възнаграждение от заинтересованото лице. В член 61 от Регламент № 883/2004г. са предвидени специални правила за сумиране на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, т.е. в Регламента е предвидена възможност за сумиране на периоди, а не за разделяне на един период на подпериоди обосновано със специфичния начин на заплащане на труда в конкретната държава - членка. Съдът не възприема и извода на ТП на НОИ, че като основа за получавания осигурителен доход следва да се приеме посочения в представените фишове сбор от фиксираните дневни ставки за съответния период на полагане на труд като случаен работник, върху който са начислени осигуровки от компетентния орган в Кралство Белгия. В случая не е отчетена спецификата на осигуряването за случайните работници в Кралство Белгия в секторите „градинарство“ и „селско стопанство“, което се извършва въз основа на фиксирана дневна ставка, и което не отчита размера на реално полученото брутно трудово възнаграждение от последната месторабота. Именно това получено брутно трудово възнаграждение следва да бъде основата за изчислението предвид нормата на чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004г., която не предвижда възможност за компетентната институция на държавата членка да прилага въведени с националното й законодателство ограничения спрямо дохода от осигурена заетост, върху който се изчислява обезщетението за безработица, когато този доход е получаван в друга държава-членка на общността, вкл. да бъде редуциран до размера на максималния осигурителен доход за Р България за съответната година. В този смисъл действително предвидената според законодателството на Кралство Белгия възможност работник да бъде осигурявано върху доход, който е по-нисък от реално получавания, противоречи на нормата на чл. 6 ал. 2 КСО за равенство между трудово възнаграждение и осигурителен доход, като това несъответствие води до противоречие с принципите на чл. 3 т.2 и т. 3 от КСО за солидарност и равнопоставеност на осигурените лица и на чл. 4 от Регламента - за равното им третиране. Отстраняването на това противоречие обаче не е в правомощията на адм. орган или на съда предвид чл. 15 ЗНА – „Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът.“ След като НОИ е констатирал предвидено за български граждани право в европейски регламент, което противоречи на основни принципи от българското ДОО и предпоставя възможност за неравноправно третиране и/или недобросъвестност, следва съобразно правомощията му по чл. 33, ал. 1, чл. 36 ал. 1 т. 4 и чл. 37, ал. 5, т.3, б. „в“ КСО да инициира изменение в относимата правна уредба чрез изготвяне на съответните проекти и сезирането с тях на компетентните органи имащи законодателна инициатива по реда на чл. 32 КСО, чл. 27 ЗНА и чл. 87 ал.1 КРБ или такава по реда на ДФЕС. Принципът възприет в чл. 62 Регламент (ЕО) № 883/2004г. определя каква следва да е базата за изчисление на обезщетението за безработица, но не съдържа методология за изчисление на конкретната му стойност въз основа на тази база. Съобразно чл. 65, §2, т.5, б. „a“ от Регламент (ЕО) № 883/2004г. безработното лице по първото и второто изречение на параграф 2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване. От цитираната норма е видно, че когато безработното лице е избрало да се постави на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване /в случая Р България/, Регламента определя правото на тази държава за приложимо относно конкретната методология за изчисление на дължимото обезщетение. От това следва, че в случая правилно от ТП на НОИ е приета за относима нормата на чл. 54б, в частта й регламентираща методология за изчисление, според която дневното парично обезщетение за безработица следва да е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, определени ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. От изложеното следва, че в конкретния случай начинът на изчисление от страна на ТД на НОИ на дължимото на жалбоподателя дневното парично обезщетение за безработица, се явява частично незаконосъобразен. При издаване на разпореждането, потвърдено с процесното решение на директора на ТП на НОИ е допуснато неправилно прилагане на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. В този смисъл, при новото си произнасяне осигурителният орган трябва да определи размера на дължимото на жалбоподателя парично обезщетение на безработица при пряко прилагане на разпоредбите на чл. 62, § 1 във връзка с § 2 от Регламент № 883/2004г. – въз основа на брутното трудово възнаграждение, получавано от жалбоподателя при последната му месторабота в Белгия, като изчисли конкретния му размер съобразно нормите на чл. 54б, ал. 1 КСО вр. чл. 65, §2, т.5, б. „a“ от Регламент (ЕО) № 883/2004г. С оглед изхода на спора, съдът намира за основателно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски по делото, поради което основание чл. 143, ал. 4 АПК такива следва да му се присъдят направени за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и претендирани в размер от 570 лева, по отношение на което съдът частично възприема направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК, като го определя на 500 лева, съобразявайки нормата на чл. 122 ал. 2 КСО /в актуалната редакция на ДВ, бр. 66 от 2023г., в сила от 01.08.2023г./ минималния размер по Наредба № 1/2004г. на ВАдвС, фактическата и правна сложност на спора характеризиращ се с масовост и бланкетност на въведените оспорвания. Държавна такса не се дължи в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл.172 във вр. с чл. 173 ал.2 от АПК, съдът