[1] ОСЪЖДА ПРБ, с адрес в гр. С., бул „•••••” •, да заплати следните суми на И.А.И., със съдебен адрес – адвокат И.В., •••:

• 20 000, 00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК и на престъпления по чл. 357, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК и чл. 387, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК плюс законната лихва от 08.04.2010 г. до окончателното изплащане;

• 5 500, 00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди плюс законната лихва от 08.04.2010 г. до окончателното изплащане;

• 10, 00 лева държавна такса и разноски по делото и 710, 90 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.

[2] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на И.И. срещу ПРБ за разликата над 20 000, 00 лева до пълния предявен размер от 100 000, 00 лева.

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Мотиви

Производството е исково, пред първа инстанция.

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА 1. На ищеца [4] И.И. заявява в искова молба от 22.10.2013 г., че от 1993 г. е заемал различни длъжности в системата на МВР, като от 03.09.2007 г. е бил •••••••• на ГД”БОП” при Национална служба полиция на МВР. На 18.03.2008 г. срещу него е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 357, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 26 от НК и чл. 387, ал. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК. В същия ден той е бил задържан и за срок от 72 часа. Три дни по-късно, на 21.03.2008 г. спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. На 07.04.2008 г. му е била наложена забрана за напускане на пределите на страната.

[5] На 07.05.2008 г. досъдебното производство спрямо него е било разделено. Така срещу него са бил водени две досъдебно производства: 1. ДП Х-05/2008 г. за престъпление по чл. 357, ал. 1 от НК за службата му в РПУ-Р. (първото досъдебно производство); 2. ДП III -04/2008 г. за престъпление по чл. 357, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 26 от НК и чл. 387, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, извън службата му в РПУ-Р. (второто досъдебно производство). Впоследствие по първото досъдебно производство, на 29.05.2008 г. на И.И. е било повдигнато обвинение по чл. 311, ал. 1 от НК, извършено в качеството му на инспектор в РПУ-Р., и по чл. 387, ал. 1 от НК, извършено от май 1998 г. до март 2008 г. при заемането му на различни длъжности в МВР.

[6] На 20.06.2008 г. мярката за неотклонение спрямо И.И. е била изменена от „задържане под стража” в „парична гаранция” На 11.06.2009 г. е влязла в сила присъда, с която той е бил оправдан по обвинението по чл. 311, ал. 1 от НК, а с влязло в сила решение на 11.03.2009 г. той е бил освободен от наказателна отговорност за престъплението по чл. 387, ал. 1 от НК, като му е била наложена глоба от 3 000, 00 лева.

[7] По второто досъдебно производство е било установено, че спрямо И.И. са били незаконно използвани специални разузнавателни средства. На 15.03.2010 г. това наказателно производство спрямо него е било прекратено поради недоказаност на обвинението, като постановлението е влязло в сила на 05.05.2010 г. На 01.09.2010 г. е била отменена мярката спрямо И.И. – забрана за напускане на страната – а на 19.01.2011 г. са му били върнати иззетите от него по-рано ловен билет, членска карта, квитанции и разрешение за носене на огнестрелно оръжие.

[8] От водените срещу него наказателни производства той е бил потиснат и унизен. Ограничено е било правото му на свободно придвижване. Поради тях той е бил уволнен от работа. Засегнати са били авторитетът му и професионалната му репутация, чест и достойнство. Обвиненията срещу него са станали достояние на обществеността, както в България, така и в чужбина. Той е бил обект на недоволство и критики, негови близки и познати са били разколебани в добрите си отношения с него. Притеснявал се и как всичко това ще се отрази на неговите близки, като дъщеря му по това време е имала абитуриентски бал. Влошило се е и здравословното му състояние. И.И. е заплатил и 5 500, 00 лева възнаграждение на адвоката, защитавал го по обвинението, за което е бил оправдан и, по което наказателното производство е било прекратено.

[9] Ответникът ПРБ (П.) не е заплатила обезщетение на ищеца за претърпените от него вреди. Затова той моли съда да осъди П. да му заплати:

1. 50 000, 00 лева обезщетение за неимуществени вреди от обвинението по първото досъдебно производство за престъплението, по което е бил оправдан;

1. 50 000, 00 лева обезщетение за неимуществени вреди от второто досъдебно произвдоство, което е било прекратено поради недоказаност на обвинението;

1. 5 500, 00 лева обезщетение за заплатеното адвокатско възнаграждение по двете досъдебни производства (вж. исковата молба, л. 3-13).

1. На ответника [10] П. е оспоР. предявените искове. Тя твърди, че:

1. ищецът не е претърпял твърдените от него неимуществени вреди;

1. размерът на търсените обезщетения за неимуществени вреди е прекомерен;

1. съдът следва да отчете, че спрямо ищеца е било водено наказателно производство по чл. 387, ал. 1 от НК, по което той е бил признат за виновен и осъден;

1. огласяването на наказателните производства не е било вследствие на действия на П. и тя не би могла да отговаря за това;

1. евентуално заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение и търсено като обезщетение за имуществени вреди е било прекомерно (вж. писмения отговор, л. 141-145).

1. Насрещни твърдения на ищеца [11] И.И. е оспорил възраженията на П.. Той е заявил, че е претърпял твърдените вреди, като търсеното обезщетение не е прекомерно, а поради незаконните действия на П., е била разпространявана невярна информация за него в медиите. И.И. е заявил, че задържането му под стража от 07.05.2008 г. до 20.06.2008 г. по н.о.х.д. 00672008 г., водено за престъплението по чл. 387, за което е бил признат за виновен, е било незаконно, тъй като през този период все още не му е било повдигнато (вж. становището, л. 162-163).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА [1 2 ] Н е се спори, че И.И. е бил роден през •••• г. Той е бил назначен на работа в МВР през 1993 г. Първоначално – до 1999 г. – той е работил в РПУ-гр. Р., а след 1999 г. е бил на различни длъжности в Дирекция «Национална служба полиция», като през периода 2005г.-2006г. е бил началник на направление «Икономическа полиция». От 03.09.2007 г. той е работил като •••••••• на ГД «БОП» (ГДБОП). За работата си той е бил награждаван многократно с награди на МВР – огнестрелно оръжие, почетни отличия и медал (вж. кадровата справка, л. 56).

[1 3 ] И.И. е бил весел и усмихнат човек. Той е обичал да ловува (вж. показанията на свиделя И., л. 200, и на свидетелката И., л. 202).

[ 14 ] На 17.03.2008г. е било образувано досъдебно производство: 1. за разгласяване на информация, представляваща държавна тайна, свързана с разкриване на престъпна дейност на лица и фирми, станала известна по служба; 2. за престъпление, свързано със злоупотреба със служебно положение – предупреждаване на лица и фирми за готвени срещу тях проверки за данъчни и митнически престъпления от органите на полицията с цел да се набави имотна облага (вж. постановлението, л. 15). В същия ден е било извършено претърсване на жилището на И.И. и от него са били иззети три ловни пушки и строго секретни документи. Той е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство Х-05/2008г. за престъпления по чл. 357, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 26 от НК и чл. 387, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК (първото досъдебно производство) и е бил задържан за 72 часа (вж. определението, л. 16, и определението на л. 17-19). На 07.04.2008 г. на И.И. е била наложена забрана да напуска страната (вж. постановлението, л. 19).

[1 5 ] В хода на разследването, органите на досъдебното производство са преценили, че са открили данни за извършено престъпление от И.И. и докато е работил в РПУ - гр. Р.. Затова те са отделили материалите за това в отделно досъдебно производство (второто досъдебно производство) (вж. постановлението, л. 22-23) По това досъдебно производство И.И. е бил привлечен като обвиняем на 29.05.2008 г. за престъпления по чл. 311, ал. 1 от НК и чл. 387, ал. 1 от НК (вж. постановлението, л. 24). Мярката за неоткл о нение на И.И. е била изменена от задържане под стража в парична гаранция от 1 000, 00 лева на 12.06.2008 г., като определението за това е влязло в сила на 20.06.2008 г. (вж. определението, л. 33-34).

[1 6 ] Първоначално с присъда от 02.10.2008 г. И.И. е бил признат за виновен и по двете обвинения по второто досъдебно производство (това за деянията, извършени в РПУ – гр. Р.) (вж. присъдата, л. 35). Впоследствие тази присъда е била отменена по отношение на престъплението по чл. 311, ал. 1 от НК, за което И.И. е бил признат за невинен. По отношение на престъплението по чл. 387, ал. 1 от НК присъдата е била изменена, като И.И. е бил освободен от наказателна отговорност и му е била наложена 3 000, 00 лева глоба, като тази присъда е влязла в сила на 11.06.2009 г. (вж. присъдата, л. 36-39, както и решението на ВКС, л. 41-42).

[1 7 ] С постановление от 15.03.2010г. в било прекратено първото досъдебно производство, образувано срещу И.И. за престъпленията по чл. 357, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 26 от НК и чл. 387, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Това е станало поради недоказване на участието на обвиняемия в извършването им (вж. постановлението, л. 43-49). Тогава е било постановено да бъдат върнати на И.И. всички негови лични вещи с изключение на ловните му пушки и разрешителните, както и е била отменена забраната за напускане на страната (вж. пак там). На 31.03.2010 г. постановлението е било отменено в частта му относно отказа за връщане на пушките и разрешителните и е било постановено тяхното връщане, а в останалите му части е било потвърдено (вж. определението, л. 50-52). То е влязло в сила на 08.04.2010 г. [1 8 ] Повдигането на обвинени ята, а след това и развитието на наказателните производства по тях е било отразено в поне 62 публикации в национални ежедневници и интернет сайтове (вж. л. 64 -1 37 ). В част от публикациите е било отразено, че наказателните производства срещу И.И. са се споменавали и в чуждестранни доклади във връзка с борбата с корупцията по висшите етажи на властта в България и в доклади на правителството пред ЕС за състоянието на правоохранителните органи в България (вж. пак там).

[1 9 ] Не се спори, че И.И. е бил уволнен от поста зам-директор на ГДБОП поради тежки нарушения на служебната дисциплина. И.И. се е обръщал за съдействие за започване на нова работа към бивши колеги, познати, приятели, но всички се били дистанцирали и не са му помогнали. Колегите и познатите му са започнали да избягват контактите с него. Съседите са го сочели с пръст, а негативните коментари по негов адрес са продължили дълго след като наказателните производства са били приключили.

[ 20 ] И.И. се е притеснявал за семейството с и - как ще се отрази на децата му и на здравето на родителите му новината за обвиненията и медийния шум. Той е изживял обстоятелството, че не е могъл да бъде до дъщеря си на абитуриентския ѝ бал. След излизането си от ареста И.И. е бил смазан психически и е изпаднал в депресия. Поради ограничителната мярка той не е можел да пътува извън страната със семейството и приятелите си. Понеже ловното му оръжие, заедно с разрешителните за него, са били иззети при обиска в дома му, И.И. не е можел да практикува любимото си занимание – лова.

[ 21 ] Преди образуването на наказателните производства срещу И.И., той е страдал от артериална хипертония. Стресът от незаконните обвинения и престоят в ареста са допринесли за липсата на подобряване на състоянието на И.И. по отношение на това заболяване (вж. заключението на вещото лице С., л. 249-251).

[ 22 ] И.И. е заплатил 10, 00 лева държавна такса (вж. л. 2) и 3 000, 00 лева адвокатско възнаграждение (вж. л. 255). П. не е направила разноски по делото. Съдът е изплатил от бюджета на СГС 300, 00 лева на вещи лице (вж. протоколите от с.з. на 24.10.2014 г. и 13.03.2015 г., л. 243 и л. 256).

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО [2 3 ] И.И. е предявил иск два иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) – единият за обезщетение за неимуществени вреди [1], а другият за имуществени вреди.

1. По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ [ 24 ] Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П. и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, се приравняват на прекратяване на наказателното производство, когато деянието не е извършено от лицето (вж. т. 7 от ТР 3/2005 г. по т. гр. д. 3/2004 г. на ОСГК на ВКС). Обезщетението за неимуществени вреди включва и обезщетението от незаконно наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”.

[25] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ищецът да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу него;

1. ищецът да е бил оправдан;

1. ищецът да е претърпял вреди от образуваното срещу него наказателно производство;

1. ответникът да не му е заплатил обезщетение.

[2 6 ] Съдът установи, че на 18.03.2008 г. И.И. е бил обвинен в извършването на престъпления по чл. 357, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и чл. 387, ал. 3 вр. ал. 1 от НК по досъдебно производство Х-05/2008г. – първото досъдебно производство. Досъдебното производство е било разделено и е било извършено ново привличане на И.И. като обвиняем за извършване на престъпления по чл. 311, ал. 1 и чл. 387, ал.1., докато е работил в РПУ - гр. Р. –второто досъдебно производство. С влязла в сила присъда на 11.06.2009 г. ищецът е бил оправдан по обвинението по чл. 311, ал. 1 от НК по второто досъдебно производство, а по обвинението по чл. 387, ал.1 от НК е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. С постановление, което е влязло в сила на 08.04.2010 г., е било прекратено наказателното производство спрямо И.И. по първото досъдебно производство поради недоказаност на обвинението.

[2 7 ] Съдът установи, че вследствие на тези две наказателни производства И.И. е претърпял както неимуществени, така и имуществени вреди [2]. П. не е заплатила обезщетение на И.И. за тези вреди. Налице са предпоставките за уважаването на исковете и съдът следва да установи до какъв размер тези искове са основателни.

1.1. по иска за неимуществени вреди [2 8 ] Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

1. вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;

1. интензитета на извършваните спрямо ищеца процесуални действия;

1. продължителността на наказателното производство (като период от време);

1. видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането.

[2 9 ] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:

1. има ли разгласяване чрез медиите;

1. има ли влошаване на здравословното състояние на увредения;

1. конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (вж. в този смисъл решение на ВКС 832-2010- IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г. [3] ).

[ 30 ] Третият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото дело [4]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова освен ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица, съдът не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на лице, което: а. е било обвинено в извършването на по-леко наказуемо престъпление; б. не е било задържано (с постоянна мярка) и поставено под домашен арест; в. спрямо което наказателното производство е продължило по-кратко [5].

[ 31 ] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на прекратяването на нак a зателното производство спрямо ищеца [6]. Такива могат да бъдат размерът на минималната работна заплата, съотнесен към по-ранни периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни периоди, и други икономически показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната.

[3 2 ] Престъплението по чл. 311, ал. 1 от НК е от общ характер и за него се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години и лишаване от право да се заема определена длъжност. Наказателното производство срещу И.И. за това престъпление е приключило в съдебната фаза и е продължило от 29.05.2008 г. до 11.06.2009 г. или една година и един месец. Взетата мярка за неотклонение е била най-тежката – задържане под стража, която впоследствие е била изменена на парична гаранция. Наложена е и била и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на страната”.

[3 3 ] Престъпленията по чл. 357, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК и чл. 387, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК са от общ характер и за тях се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години по първото, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, съответно от една до осем години лишаване от свобода и лишаване от право да се заема определена длъжност по второто. Наказателното производство срещу И.И. за тези престъпления е приключило в досъдебната фаза и е продължило от 18.03.2008 г. до 08.04.2010 г. или малко над две години.

[3 4 ] По двете описани наказателни производства И.И. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража в продължение на около три месеца. На него е било забранено да напуска пределите на страната за около две години. По едно от повдигнатите обвинения – това по чл. 387, ал. 1 от НК по второто досъдебно производство – И.И. е бил освободен от наказателна отговорност, като му е било наложена глоба от 3 000, 00 лева [7].

[3 5 ] Образуването на досъдебните производства срещу И.И. е повлияло негативно на професионалния, личния и социалния му живот. Те са способствали и за липсата на подобрение на ищеца по отношение заболяването от артериална хипертония. П ознатите, приятелите и колегите на И.И. са се съмнявали в него и са ограничили контактите си с него. Обвиненията са станали публично достояние и са били широко отразявани. И.И. е изпадал в депресивни състояния и се е сринал психически. Непоправимо е бил накърнен авторитета на И.И. и доброто му име, градени през целия му трудов стаж, възпрепятствано било кариерното му развитие.

[3 6 ] В сайта на ВКС и правно-информационната програма Сиела съдът откри пет решения на ВКС, с които той е определил обезщетение за неимуществени вреди по ЗОДОВ за незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 387, ал. 3 от НК и чл. 311 от НК, както и за престъпления с близки до процесните състави. С тях ВКС е определял следните обезщетения за неимуществени вреди:

• 4 000, 00 лева за престъпление по чл. 387, ал. 3 от НК като наказателното производство е приключило с оправдателна присъда през 2007 г. [8];

• 15 000, 00 лева за престъпление по чл. 387, ал. 3 от НК като наказателното производство е приключило с оправдателна присъда през 2010 г. и е била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция” [9];

• 150 000, 00 лева за престъпление по служба и по чл. 311 от НК като оправдателната присъда е влязла в сила през 2010 г. Наложената мярка за неотклонение е била „подписка” [10].

[ 3 7 ] Икономическата обстановка в страната от 2008г. до 2010г. се е променяла. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 220, 00 лева от 01.01.2008 г. [11]; 240, 00 лева от 01.01.2009 г. [12]; 240, 00 лева от 01.01.2010 г. [13].

[3 8 ] Като отчита всички изброени фактори, съдът приема че справедливото обезщетение, дължащо се на ищеца за установените претърпени от него неимуществени вреди, е от 20 000, 00 лева. П. не е изплатила такова обезщетение на ищеца. Затова съдът осъжда П. да заплати на И.И. 2 0 000, 00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

1.2. по обезщетението за имуществени вреди [39] Съдът установи, че И.И. е заплатил 5 500, 00 лева на адвокат, за да го защитава по първото досъдебно производство. По него наказателното производство е било прекратено поради недоказаност. П. не е заплатила обезщетение на И.И.. [40] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът осъжда П. да заплати на И.И. 5 500, 00 лева обезщетение за имуществени вреди.

1. По разноските [ 41 ] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 3 010, 00 лева.

[ 42 ] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, когато съдът уважи изцяло или частично иска, съдът осъжда ответника да заплати разноските по делото, както и заплатената държавна такса. Съдът уважава исковете за 25 000, 00 лева при предявен размер от 105 500, 00 лева. Затова съдът осъжда П. да заплати на И.И. 10, 00 лева държавна такса и 710, 90 лева адвокатско възнаграждение.

Съдия:

[1] Съдът приема, че искът за неимуществени вреди е един, въпреки че твърдените вреди са настъпили вследствие на две наказателни производства. Съдът приема това, тъй като в р ешение на ВКС 449 - 2013 г. - IV Г. О. по гр. д. № 1393/2011 г. е било прието, че к огато по едно и също време е имало наказателни производства, по които страната е била привлечена като обвиняем, причинените ѝ от това неимуществени вреди, са във връзка с всички обвинения. Нещо повече, ВКС е приел, че и зпитваните притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството, опетняването на доброто име в обществото и накърняването на достойнството и честта, са във връзка с всички обвинения, независимо, че не са повдигнати в едно, а в множество отделни дела. Затова ВКС е постановил, че в такива случаи обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално, а не поотделно за всяко едно от наказателните производства.

[2] За това, че заплатеното адвокатско възнаграждение за защита по незаконно обвинение е вреда, която подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ вж. решение на ВКС 355-2010 -III Г. О. по гр. д. 1651 / 2009 г. Решението е било постановено по реда на чл. 290 от ГПК и е задължително за по-нискостепенните съдилища.

[3] За това, че интензитетът на извършваните процесуалноследствени действия следва да се отчита при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди вж. решение на ВКС 241-2012- III Г. О. по гр. д. 1 618/2011 г. [4] За това, че при определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I Н. О. по н. д. 382/2010 г. Без изрично да е постановил това ВКС е възприел, че следва да се отчита съдебната практика за близки случаи и в следните решения: 1. 410-2011-IV Г. О. по гр. д. 153/2011 г.; 2. 401-2011-IV Г. О. по гр. д. 483/2011 г. Нещо повече, в първото решение ВКС е сравнявал фактите по разглежданото от него дело с факти по дело, разгледано от ВКС по-рано, за да определи справедлия размер на обезщетението. Похват, който е сравнително непознат на нашата юриспруденция, но използването му би довело до уеднаквяване на практиката по близки случаи и по-голяма предвидимост на изход а от подобни дела.

[5] Вж. пак решение на ВКС 401-2011-IV Г. О. по гр. д. 483/2011 г. В тази си част решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК и е задължително за по-нискостепенните съдилища.

[6] За това, че икономическата обстановка и жизненият стандарт в страната следва да се отчитат при определянето на обезщетението за неимуществени вреди вж. следните решения на ВКС: 1. 242-2010-III Г. О. по гр. д. 19/2012 г.; 2. 410-2011-IV Г. О. по гр. д. 153/2011 г.; 3. 539-2010-III Г. О. по гр. д. 1747/2009 г. И трите решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК, като касационното обжалване по първите две е било допуснато относно прилагането на обществения критерий за справедливост.

[7] Съгласно решение на ВКС 554-2012- IV Г. О. по гр. д. 2662012 г., при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да отчете факта, че по някои от обвиненията ищецът е оправдан, а по други е признат за виновен.

[8] Вж. р ешение на ВКС 4 2 - 2013-III Г. О. по гр. д. № 854/2012 г. Решението е било постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Единият от въпросите, за чиито отговор е било допуснато касационното обжалване, е бил обективните критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Съдът е установил, че с рещу ищеца е било образувано и водено наказателно производство за престъпление по чл. 387, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК за периода от 2003 г. до 17.12.2007 г., когато е влязла в сила присъда на Софийския военен съд, с която той е бил оправдан. Ищецът е изпълнявал длъжността "старши граничен полицай" в отдел ГКПД при РГС-К. Той е бил обвинен за това, че за периода от 0 2. 0 5.2002 г. до 18.08.2002 г. при условията на продължавано престъпление не е изпълнил задълженията си по служба и по този начин е допуснал нерегламентиран внос и износ, с цел да набави на другиго имотна облага. Продължилото четири години наказателно производство и тежестта на обвинението са довели до влошаване на психическото състояние, репутацията, доброто име и социалните контакти на ищеца. Ишецът се е затворил в себе си, изпаднал е в изолация, избягвал е срещи с приятели, бил е подложен на постоянен стрес.

Вж. р ешение на ВКС 230 - 2013-III Г. О. по гр. д. 1630/2013. Съдът е установил, че към момента на започване на наказателното преследване, ищецът е бил офицер със звание "подполковник" и е заемал висока длъжност - заместник началник отдел "Финанси" в поделение 22450 - С. - Главен щаб на Сухопътните войски на РБ и се е ползвал с авторитет и уважение сред колегите си. В резултат на незаконното обвинение същият много се е променил – бил е притеснен и отчаян, изживял е срам и неудобство в професионален и личен план, здравословното му състояние рязко се е влошило - изпаднал е в състояние на разстройство в адаптацията - тревожно депресивен синдром, което е продължило през цялото времетраене на наказателното дело. От това му състояние се е отключила проявата на артериална хипертония и тахикардия, което заболяване се е хронифицирало. Освен това, от факта на повдигнатото обвинение той е претърпял срив и в професионален план - наложило се е да напусне работа, поради невъзможност да изпълнява служебните си задължения след отнемане на достъпа до класифицирана информация, имал е негативни изживявания от наложената забрана да напуска пределите на страната, както и от отнемането на разрешенията за носене на оръжие. Наказателното производство за престъпление то по чл. 387, ал. 3, вр. с ал. 1 НК е продължило около две години и половина, през което време ищецът е имал повишено кръвно налягане и тахикардия, бил е притеснен, изнервен, понижило се е самочувствието му, бил е принуден да се пенсионира, което е спряло и кариерното му развитие.

[9] Вж. р ешение на ВКС 230 - 2013-III Г. О. по гр. д. 1630/2013. Съдът е установил, че към момента на започване на наказателното преследване, ищецът е бил офицер със звание "подполковник" и е заемал висока длъжност - заместник началник отдел "Финанси" в поделение 22450 - С. - Главен щаб на Сухопътните войски на РБ и се е ползвал с авторитет и уважение сред колегите си. В резултат на незаконното обвинение същият много се е променил – бил е притеснен и отчаян, изживял е срам и неудобство в професионален и личен план, здравословното му състояние рязко се е влошило - изпаднал е в състояние на разстройство в адаптацията - тревожно депресивен синдром, което е продължило през цялото времетраене на наказателното дело. От това му състояние се е отключила проявата на артериална хипертония и тахикардия, което заболяване се е хронифицирало. Освен това, от факта на повдигнатото обвинение той е претърпял срив и в професионален план - наложило се е да напусне работа, поради невъзможност да изпълнява служебните си задължения след отнемане на достъпа до класифицирана информация, имал е негативни изживявания от наложената забрана да напуска пределите на страната, както и от отнемането на разрешенията за носене на оръжие. Наказателното производство за престъпление то по чл. 387, ал. 3, вр. с ал. 1 НК е продължило около две години и половина, през което време ищецът е имал повишено кръвно налягане и тахикардия, бил е притеснен, изнервен, понижило се е самочувствието му, бил е принуден да се пенсионира, което е спряло и кариерното му развитие.

[10] Вж. р ешение на ВКС 267 - 2014 - IV Г. О. по гр. д. 820/2012 г. Решението е било постановено по реда на чл. 290 от ГПК по въпрос ите: 1. как незаконното обвинение за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия, се отразява върху размера на паричното обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди; 2. кои обстоятелства в подобна хипотеза следва да се имат предвид от съда, наред с примерно изброените в т. II от ПП 4/1968 г. на ВС РБ. Съдът е приел, че к огато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия (подсъдимия), следва да се прецени как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист. При определени професии - напр. полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр., очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени. По общо правило, незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера. Съдът е установил, че през 2006 г. срещу ищцата е било образувано досъдебно производство, широко разгласено в медиите, а през 2007 г. ищцата е била привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че в периода 16.11.1993 г. - 22.03.2005 г., при условията на продължавана престъпна дейност, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - Районен прокурор – не e изпълнила служебните си задължения с цел да причини на П. и на Л. районна прокуратура в частност неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто име и авторитета им пред различни лица, пострадали от престъпление. Повдигнато е било още и обвинение за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че в периода 1998 2005 г., в качеството й на длъжностно лице - районен прокурор на Л. - в кръга на службата си, ищцата е била съставила официални документи /годишни отчетни доклади/, в които били посочени неверни обстоятелства. Наложена ѝ е била мярка за неотклонение "подписка". С присъда на СГС ищцата е била призната за виновна и е била осъдена на 1 г. и 6 месеца "лишаване от свобода" при условията на чл. 66, ал. 1, НК, за срок от 3 години, за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и оправдана за престъплението по чл. 311, ал. 1 НК. Състав на С АС през 2009 г. е отменил присъдата на първостепенния съд и е оправдал подсъдимата по всички обвинения. Това решение е било оставено в сила от касационната инстанция с решение от 30.03.2010 г. О бразуваното срещу ищцата производство е било широко оповестено в местни и централни средства за масова информация. Самата ищца е узнала, че срещу нея е образувано наказателно производство първо от новините. В деня, след оповестяване на този факт, домът ѝ е бил обсаден от журналисти, които са с нимали, а самата ищца и родителите ѝ са се криели, били са засрамени, притеснени и плачели. В резултат на повдигнатото обвинение, ищцата се е променила психически, била е на ръба, пиела е и е продължава ла да пие лекарства. Ищцата се е п ритеснявала за болката и срама, причинени на родителите ѝ. Баща ѝ получил инсулт и година и половина след това починал; Ищцата се е чувствала виновна за болестта и смъртта му. Тя е и зпитвала и чувства на унижение и срам от това, че са ѝ били повдигнати подобни обвинения, въпреки продължителната ѝ и всеотдайна работа; работила сама в районната прокуратура и многократно сигнализирала за проблемите в Л., свързани със свръхнатовареността и лошите взаимоотношения с окръжния прокурор на М., но компетентните органи, не предприели никакви мерки. В резултат, за забавената работа, която тя физически не би могла да извърши сама, въпреки подаваните от нея сигнали, ѝ е било повдигнато обвинение за умишлено престъпление. Ищцата не се е била възстановила психически. Тя е работила като адвокат, но клиентите са я отбягвали, тъй като за тях тя си е оставала осъждана. Оправдаването ѝ не е било обявено в медиите, а самата ищца не е могла да го публикува, тъй като ѝ искали много високи суми.

[11] Вж. Постановление 1/11.01.2008 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната.

[12] Вж. Постановление 1/10.01.2009 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната.

[13] Вж. Постановление 326/ 30.12.2009 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната.