Решение № 643 от 7.2.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 7793/2021 г.

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на В. В. Г. (чрез процесуален представител) срещу НП № 20-4332-011196 от 03.07.2020 г., издадено от ГВБ., началник група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на постановлението, като се излагат конкретни доводи за нарушаване на процесуалните правила и на материалния закон, както и за забавена процедура по връчване, която не е дала възможност на Г. да се възползва от възможността по чл. 78б от ЗАНН да заплати 80% от стойността на глобата. Административно-наказващият орган на практика не излага становище. От писмените доказателствени материали (по аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН ангажирането и на гласни доказателствени материали не е задължително, а в случая не е и необходимо за разкриване на обективната истина) – с изключение на констатацията по АУАН досежно собствеността на автомобила (виж по-долу!) - се установява по несъмнен начин - освен оправомощаването на актосъставителя за съставяне на АУАН по ЗДвП и на наказващия орган за издаване на НП по същия закон с писмена (и подписана) заповед на министъра на вътрешните работи - още описаната в обжалваното НП фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за използване на който начин за излагане на установената от съда фактическа обстановка липсва в релевантната нормативна уредба), както и (се установява също), че процесният автомобил е бил прехвърлен като собственост на нарушителя с писмен договор с нотариална заверка на подписите, а също и че към процесната дата 25.01.2020 г. срещу жалбоподателя (роден през 1953 г.) имало само едно влязло в сила НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата с дата на влизане в сила през 2005 г., като срещу него имало и влезли в сила съдебни актове във връзка с нарушаване на правилата за движението по пътищата, явяващи се престъпления, с наложени наказания лишаване от право да управлява МПС, които били изтърпени до 27.09.2006 г., а също и това, че съответният договор за покупко-продажба, с който въззивникът е станал собственик на процесното МПС, още на 07.10.2019 г. е бил подаден на МВР по електронен път. Констатацията по АУАН в смисъл, че автомобилът е собственост на лице с фамилия Недялков е съвсем очевидно обусловена именно от липсата на съответната пререгистрация, като в приложеното прокурорско постановление, с което се отказва образуване на ДП, относително подробно е обсъден този въпрос, а закупуването на автомобила от г-н Г. с писмен и с нотариална заверка на подписите договор се установява и от самите приложени копия на договор за покупко-продажба и нотариална заверка, в който ред на мисли съдът дава вяра на изложеното в прокурорското постановление, респективно на копията на договора и нотариалната заверка, за сметка на изложеното в АУАН по въпроса за собствеността на съответния автомобил към процесната дата. Иначе липсват логически обосновани основания за съмнение касателно автентичността и/или достоверността на останалите доказателствени материали – извън АУАН, респективно на останалата част от АУАН (извън тази досежно въпроса за собствеността на автомобила). Въпросът за служебната дерегистрация се изяснява по напълно еднозначен начин както от съответната постъпила от надлежен източник разпечатка относно регистрационни данни, така и от споменатото преди малко прокурорско постановление (същата намира своето основание в закона, както е посочено в самото НП). При това положение административно нарушение (със съответната приложима санкционна разпоредба) съгласно приетото от наказващия орган е налице. Следва да се има предвид, че прекратяването на регистрацията по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП се явява административен акт по чл. 59, ал. 3 от АПК (административен акт, изразен чрез действие). Ако се приеме, че жалбоподателят е допускал, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, т. е. ако е действал с евентуален умисъл (неправилно в прокурорското постановление, с което е отказано образуването на наказателно производство, е прието, че престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК може да бъде извършено само при пряк умисъл), то, имайки предвид електронното уведомяване на МВР за договора, с който е прехвърлена собствеността върху автомобила, би била налице хипотеза по чл. 9, ал. 2 от НК от гледна точка на изискуемата, за да представлява едно деяние престъпление, обществена опасност, която като степен не е еквивалентна на тази, изискуема за да бъде едно деяние административно нарушение, поради което съдът намира, че не е налице хипотеза по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. На следващо място, деянието е извършено при всяко положение виновно, най-малкото при условията на небрежност, при която разновидност на формата на вина непредпазливост деецът не предвижда настъпването на общественоопасните последици от деянието си (които могат да бъдат еквивалентни и на самото деяние), но е могъл и е бил длъжен (в случая по силата на чл. 140, ал. 1 чл. 143, ал. 15 и чл. 145, ал. 2 от ЗДвП) да ги предвиди, като в тази връзка следва да бъде съобразена уредбата по чл. 11 от НК вр. чл. 11 вр. чл. 7 вр. чл. 6 от ЗАНН. По-конкретно, деецът е бил длъжен да предвиди това, че регистрацията на превозното средство ще бъде прекратена служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система, щом не е изпълнил съответното си задължение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Визираната в чл. 14 от НК грешка (чл. 14 от НК е съответно приложим по отношение на административно-наказателната отговорност съобразно чл. 11 от ЗАНН) е фактическа, а не юридическа. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е напълно приложима за случая – същата забранява управляване на МПС по пътища, отворени за обществено ползване (несъмнено бул. Европа в гр. София, по който е управлявал въззивникът /на много широк кръг от лица е известно, т. е. ноторно е, че се касае за булевард, по който преминава на територията на гр. София значителна част от автомобилния трафик към Сърбия и Западна Европа/, се е явявал към процесната дата път, отворен за обществено ползване, съобразно дефиницията по чл. 2, ал. 1 от ЗДвП), които (МПС) са без регистрация (т. е. валидна такава), какъвто именно е случаят, щом регистрацията на автомобила е била прекратена служебно; разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП установява няколко отделни задължения за адресатите си, като едно от тях се отнася конкретно до управлението по пътища, отворени за обществено ползване, само на надлежно регистрирани МПС (установеното от същата разпоредба задължение за управление по съответните пътища само на МПС с поставени на определените за това места регистрационни табели е отделно). Наложеното наказание съответства на предвиденото в съответната санкционна разпоредба. Не е налице хипотеза нито по чл. 28 от ЗАНН (имайки предвид и уредбата по чл. 3 от ЗАНН, респективно това, че разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП не е била в сила към датата на извършване на процесното нарушение), нито по чл. 9, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН (с напомняне на изложеното по-горе в смисъл, че обществената опасност, необходима за да съставлява деянието административно нарушение и тази, необходима за да бъде то престъпление, няма как да е еквивалентна), имайки предвид все пак създаденото затруднение по отношение на администрацията, доколкото в нейните регистри фигурират старите (неактуалните) регистрационни данни. Лишаването от права е наложено в минималния допустим от закона размер и се явява пропорционално на извършеното нарушение. В светлината на уредбата по чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН, включително с оглед установената собственост на въззивника по отношение на процесния автомобил (т. е. конкретно имайки предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 2, предложение последно от ЗАНН), дори като се отчитат данните за дисциплината на въззивника от гледна точка на спазване на правилата за движението по пътищата като смекчаващо обстоятелство, наложеното наказание глоба също се явява законосъобразно определено, като и то е пропорционално на административното нарушение. Това по какъв начин точно е оправомощен наказващият орган не попада в задължителното съдържание на НП съобразно чл. 57 от ЗАНН. Иначе, в случая от съпоставката на съдържанието на обжалваното постановление с приложена по делото като копие министерска заповед няма абсолютно никакво съмнение какво се визира в конкретното НП с израза, започващ с „упълномощен с“. АУАН и НП изхождат от надлежни длъжностни лица съобразно уредбата по чл. 189, ал. 1 и ал. 12 вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. От съдържанието на НП, въпреки действително значителната непрецизност при изготвянето му, не остава никакво логически обосновано съмнение за това, че в него се визира, че лицето В. Валентинов Г. със съответните данни е извършило съответното административно нарушение (и не се явява например лице, което е оправомощило конкретния наказващ орган) – ясно се сочи, че той е водач на конкретен автомобил и какво е извършил, управлявайки го, включително при какви обстоятелства по отношение на регистрацията е управлявал визирания автомобил, т. е. при всяко положение няма как да се говори в тази връзка за съществено нарушение на процесуалните правила (ако изобщо има нарушение на процесуалните правила в тази насока), включително доколкото процесуалното право на защита на въззивника по никакъв начин не е било ограничено – арг. от чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Изобщо по арг. от така посочената (последно) правна уредба съществено нарушение на процесуалните правила, включително и във връзка с конкретните оплаквания, релевирани от страна на жалбоподателя (чрез неговия процесуален представител), съществени нарушения на процесуалните правила не са налице – нито едно от сочените от страна на въззивника нарушения на процесуалните правила не е довело до реално ограничаване на процесуалните му права, включително не е ограничило възможността му да разбере фактическите и правните параметри на обвинението и да се защити по същество срещу това обвинение; изрично следва да се посочи, обаче, че правно основание за връчване на препис/екземпляр от постановлението на прокурора за отказ да се образува ДП липсва както съгласно НПК, така и съгласно ЗАНН (включително с уточнението, че г-н Г. не е имал процесуалното качество на обвиняем съгласно НПК, доколкото това качество той е могъл да придобие само при образувано наказателно производство, каквото не е било образувано), както и (следва изрично да се посочи), че – вън от въпроса за това, че разпоредбата на чл. 79б от ЗАНН изобщо не е била действаща към датата на постъпване на жалбата в съда, а е влязла в сила (макар и приета и обнародвана значително по-рано) на 23.12.2021 г. - срокът по чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН започва да тече именно от връчването на нарушителя на НП (т. е. на преписа от него), в която връзка закъснението на визираното връчване няма никакво значение от гледна точка на възможността за спазване на коментирания срок по чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН, но най- същественото в тази връзка е това, че не е налице хипотеза, при която НП не е обжалвано и в частта относно глобата (обжалва се изобщо санкционирането на нарушителя за съответното административно нарушение). При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не установи основания за изменение на НП или такива за неговата отмяна, поради което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН постановлението следва да бъде потвърдено. Мотивиран от всичко изложено, съдът