Решение № 173 от 18.12.2024 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 479/2024 г.

Производството е по чл. 313 и сл. от НПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от Х. М. Й. от с. Т..., общ. В.... срещу Присъда № 18/12.09.2024 год., постановена по НЧХД № 385/2024 год. на Районен съд гр. Търговище, с която съдът е признал подс. В. Д. С. от с. Т..., общ. В..... за невинна в това да е извършила престъпление по чл.147, ал.1 пр.2 от НК, поради което и я е оправдал. Съдът е отхвърлил предявения от частния тъжител граждански иск като неоснователен. Осъдил е частният тъжител и граждански ищец Х. Й. да заплати разноските направени от подс. В. С. за защитник и разноските по назначените експертизи. В жалбата си, частният тъжител развива доводи, че постановената присъда е неправилна и необоснована, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, при съществени процесуални нарушения, включително и по събиране по делото на писмени и гласни доказателства. Във въззивната жалба не са посочени в какво се изразяват тези твърдения. Моли се въззивната инстанция да постанови нова присъда, с която да отмени присъдата на РС и да признае подсъдимата за виновна, като и наложи предвиденото наказание. Моли се също да бъде уважен предявеният граждански иск, ведно със законната лихва. Моли се да й бъдат присъдени разноските пред двете инстанции. В срока по чл.320, ал.4 от НПК е постъпило допълнително изложение от частния тъжител, в което се посочва, че първостепенният съд не е обсъдил отговора на подсъдимата на подадената частна тъжба. Отговор, според частния тъжител, в който същата е посочила, че подаденият от същата сигнал отговарял на истината. Като по този начин е потвърдила факта, че обвинява тъжителката в престъпление по чл.167, ал.2 от НК. Като в отговора се потвърждавал умисълът на подсъдимата. Твърди се, че съдът не е обсъдил показанията на свидетелите, водени от тъжителката и е дал вяра на свидетелите на подсъдимата, като не е отчел заинтересоваността на св. Илия Стоянов, който е съпруг на подсъдимата и е бил конкурент на тъжителката при провежданите избори през 2011 год. Съдът не бил обсъдил в мотивите си какво е било качеството на тъжителката – действащ кмет или кандидат за кмет. Като според възз. Й. не е била длъжностно лице, защото е била кандидат за кмет. В края на изложението е посочено, че РС не е обсъдил в цялост гласните и писмените доказателства по делото. В срока по чл.320, ал.4 от НПК е постъпило и писмено възражение от страна на въззиваемата страна - В. С., в която се посочва, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, постановена при правилно приложение на закона. Липсвали доказателства за вината на подсъдимата С., липсвали и основания за изменение на присъдата. Моли се присъдата да бъде потвърдена. Претендира се за присъждане на направените разноски пред двете инстанции. В съдебно заседание частният тъжител Х. Й., редовно призован, се явява лично и чрез упълномощения си повереник - адвокат Р. Т. от ШАК. Поддържа въззивната си жалбата на изложените в нея основания, като доразвива подробно доводите от същата. Представя доказателства за направени разноски пред настоящата инстанция – договор за правна защита и съдействие. Ответната страна възз. В. С., редовно призована, се явява лично и чрез защитника си адвокат Д. от ШАК – оспорва въззивната жалба. Счита, че постановената присъда на РС е правилна и законосъобразна, като моли същата да бъде потвърдена. Претендира за направените разноски пред двете инстанции. В последната си дума подс. В. С. счита, че не е извършила престъплението, за което е предадена на съд. Посочва, че като гражданин е сигнализирала отговорните институции за нещо, което според нея е нарушение на закона. Съдът, след преценка на оплакванията в жалбата и изцяло правилността на обжалваното присъда, по реда на чл.314, ал.1 от НПК, констатира следното: В мотивите си РС е приел следното от фактическа страна, накратко: На 19.10.2023 г. по обяд тъжителката – Х. Й. (кмет на с.Т..., общ.В... и кандидат за нов кметски мандат) се движела в горната част на с.Т.... Видяла две лица от селото си - М.И. и Н.Ш. на ул.“Стефан Караджа“, които почиствали клони от дърво от дървесен вид „черница“, надвиснали над пътя от имота на друг жител на населеното място, собственост на О.А.. Последният и М.И. били съседи и А.. я бил помолил да организира изрязването на висящите ниско клони на черницата, попадаща в неговия имот. Чрез М.И. с дейността бил ангажиран Н. Шабан и той изрязал въпросните клони на черницата. Когато отишла при тях тъжителката видяла отрязаната дървесина на улицата и помолила Шабан и другите присъстващи да ги съберат от пътя, за да не пречат. Свидетелят Н.Р. натоварил част от отрязаните клони в автомобила си. Преди това тъжителката се доближила да автомобила на св. Рамис, отворила вратата и оставила нещо в автомобила, след което си тръгнала. Към така посоченото от първостепенният съд след следва да се добави следното: с писмен сигнал от 20.10.2023 год. до Началника на РУ – В... (л.57 от нчхд), подсъдимата изложила по отношение на тъжителката, че с нейно разпореждане са изрязани клони от черница, които били прибрани от Н.Ш., като е посочила, че според нея това е „купуване на гласове“ станало на 19.10.2023 год. – по времето, в което тъжителката като кандидат за кмет на село Т..., общ. В...... По този сигнал бил образувана и извършена полицейска проверка. При извършената проверка не били установени данни за извършено престъпление по 167, ал.2 от НК, като преписката била изпратена на Община В..... за произнасяне по компетентност във връзка с изрязаните клони на дървото. Община В..... извършила проверка и издала Констативен протокол от 04.11.2023 год. (л 61 от нчхд), в който посочила, че не са налице неправомерни действия от страна на собствениците на имота или наетите от тях лица да извършат изрязването на образувалите се леторасли по ствола на дървото. След като и били снети обяснения от полицейски служител във връзка с проверката, тъжителката Х. Й., разбрала за подадения сигнал от подс. В. Д., и счела, че посоченото в сигнала, в който е посочено, че се касае „за купуване на гласове“ е клеветнически. Поради което е подала тъжба за извършено престъпление – клевета, чрез преписване на престъпление - чл.147, ал.1 пр.2 от НК. Настоящият състав счита, че първостепенният съд, на базата на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства и в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, е достигнал до задълбочени и обосновани правни изводи касателно обстоятелството, че е доказано по един безспорен и категоричен начин от субективна и обективна страна, че подсъдимата не е извършила престъплението, за което е обвинена. Всички доказателства са анализирани от първоинстанционния съд, поотделно и в тяхната взаимовръзка. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата са изложени подробни съображения относно кредитирането на гласните и писмените доказателства. Според ТОС, по отношение на тази част от съдебния акт към първостепенния съд не могат да бъдат отправени упреци във връзка с установяването на релевантните факти, тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и фактическите обстановки на двете деяния са очертани в нужния обем. ТОС изцяло възприема аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложени в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите, изведени от тези разпити, приетите експертизи и приобщените чрез прочитане писмени доказателства. Като счита, че не следва да ги преповтаря, а да се спре на изложените от страните възражения. Търговищкият окръжен съд извърши на основание чл.13, 14, 18 и 107, ал.3 и 5 от НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното производство, като както се посочи по-горе, напълно споделя аргументирания анализ на първата инстанция, подробно посочен в мотивите към присъдата. По отношение на Въззивната жалба и депозираното към нея Допълнително изложения ОСТ излага следните съображения: Въззивният състав счита, че соченото в Допълнителното изложение към въззивната жалба, а именно че „не са били събрани всички необходими доказателства по делото, а събраните са били преценени и обсъдени едностранчиво“, е неоснователно. В рамките на първоинстанционното производство, са предприети всички необходими действия по разкриване на обективната истина – преценени са всестранно и пълно всички относими доказателства - поотделно и в своята съвкупност. В Допълнителното изложение към въззивната жалба са наведени доводи, че първостепенният съд не е взел под внимание изложените твърдения в Писмения отговор на тъжбата на подсъдимата, които според тъжителката Х. Й. потвърждават факта, че последната е обвинена от С. в извършване на престъпление „купуване на гласове“, което според тъжителката съставлява „клевета“, тъй като от представените доказателства е видно, че не е налице извършено престъпление по чл. 167, ал. 2 от НК. Освен това се сочи, че изготвените документи, в следствие на подадения сигнал до РУ-В..., а именно Докладна записка от младши експерт М.М. с № 323000-3852/20.10.2022 г. и Констативен протокол от 04.11.2023 г. на Община В..., където са изложени констатации, че не са установени данни за извършено престъпление „купуване на гласове“, съответно че не са налице неправомерни действия от страна на собствениците на имота или наети от тях лица да извършват действия по изрязването на образувалите се леторасли по ствола на дървото, както и че не е необходимо разрешение за извършването на тези действия. ОСТ не споделя тези доводи, тъй като смята, че чрез своите действия подсъдимата е упражнила суверенното си право да изкаже мнение, когато е налице субективна увереност, че дадено деяние се е осъществило, с оглед обективната обстановка, независимо от това, че в последствие, след реализираната проверка от компетентните органи, не са констатирани данни за извършено престъпление. Правилен е изводът на първата инстанция, че като е упражнила своето право да изказва мнение, без значение дали субективното й виждане съвпада с обективното фактическо положение, подсъдимата е действала правомерно и за нея не могат да произтекат неблагоприятни правни последици, изразяващи се в реализиране на наказателна и гражданска отговорност. В Контекста на това първоинстанционният съд правилно се е позовал на практиката на Европейския съд по правата на човек, в която се сочи, че твърденията, направени в жалби или показания пред властите, не могат да се разглеждат като „разгласяване“ на клеветнически твърдения, тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, за които се отнася, а целят да упражнят правото си да подават жалби, да сигнализират за нередности или да търсят помощ от властите. По този начин се реализира едно демократично общество, управлявано от върховенството на закона, в което частно лице може да докладва за нередност в поведението на длъжностно лице, независимо, че подобно поведение може да окаже неблагоприятно влияние върху професионалния статус на длъжностното лице, да подкопае авторитета му. В конкретния случай, въпреки че не са констатирани нередности, след извършената проверка от компетентните органи на полицията и от Община В..., това не повлиява негативно на правото на подсъдимата да изкаже мнение, когато е налице вътрешно убеждение у последната, че се извършват действия, които нарушават разпоредбите на закона. В допълнителното изложение, се твърди, че основният съд не бил обсъдил в мотивите си какво е било качеството на тъжителката – действащ кмет или кандидат за кмет. Като според възз. Й. не е била длъжностно лице, защото е била кандидат за кмет. Съгласно чл. 47, ал. 1 от ЗМИ по време на предизборна кампания кандидатите за кметове, които заемат общинска служба с ръководни функции, прекъсват изпълнението й след регистрирането им и излизат в платен служебен отпуск, като в чл. 48 от Закона изрично е заявено, че от регистрирането до обявяване на резултатите от изборите кандидат за кметовете имат качеството на длъжностно лице по НК. Освен това в пледоарията си пред първостепенния съд адв. П., повереник на подсъдимата в първа инстанция, също заявява, че последната е била в отпуск за предизборната кампания, но все още е изпълнявала функциите на длъжностно лице. С оглед горното настоящият състав счита за правно неоснователно твърдението на подсъдимата, че като кандидат за кмет не е имала качество на длъжностно лице. На следващо място, в допълнението към жалбата, се твърди, че съдът не е взел предвид и не е обсъдил в цялост показанията на св. Октай Момчилов и св. Н.Ш., посочени от тъжителка. В същото време се сочи, че изцяло е кредитирал показанията на св. Илия Стоянов и св. Филип Владимиров, които са съпруг и съответно син на подсъдимата. ОСТ намира тези твърдения за неоснователни, като смята, че основният съд е отчел показанията на всички свидетели поотделно и в цялост, като в мотивите се е спрял само на фактите, посочени в показанията, относими към предмета на доказване. Въззивният състав намира за правилен и законосъобразен изводът на първата инстанция, която въз основа на всестранен и пълен анализ на доказателствата, установява по безспорен начин, че обвинението не е доказано и от обективна страна: „В тъжбата е посочено, че в подадения сигнал от подсъдимата има твърдения, че с действията си тъжителката целяла да облагодетелства лицата М.И., И.М., О.А., Н.Ш. и Хюсеин Саид. Видно обаче, от приложения по делото сигнал от подсъдимата, в същия е посочено само името на Н.Ш., но не и на останалите лица. Липсва и категорично твърдение, че с действията си тъжителката целяла да облагодетелства св. Н.Ш..“ След самостоятелен анализ на всички писмени и гласни доказателства, относими към настоящото производство, ОСТ счита, че първостепенният съд в мотивите към присъдата си подробно и аргументирано, въз основа на събраните по делото доказателства - обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите, заключенията на назначените видеотехнически експертизи и другите писмени доказателства, е обсъдил налице ли е престъплението „Клевета“ по чл.147, ал.1, пр. 2 от НК, като е разгледал елементите на този престъпен състав, както от обективна и субективна страна. Аргументи, които настоящият състав напълно споделя. Освен това правилно се е позовал на практиката на Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, практиката на ВКС и на Европейския съд по правата на човека. Правилен и законосъобразен е изводът на първата инстанция, че обвинението, за което подсъдимата е предадена на съд, не е доказано както от обективна, така и от субективна страна (л. 6 от мотивите към присъдата). Правилен е изводът и на съда, че с оглед липсата на противоправно деяние от страна на подсъдимата, то и предявеният граждански иск е неоснователен. Предвид така изложеното настоящият състав счита, че действително не е налице соченото както във въззивната жалба и допълнителното изложение, така и в пледоарията си пред настоящата инстанция, от страна на адв. Т., че деянието съставлява престъпление по чл.147, ал.1, пр. 2 от НК. Предвид всичко така изложеното съдът счита, че присъдата не страда от пороците посочени във въззивната жалба и допълнителното изложение и като такава следва да бъде потвърдена. В отговора на писмената жалба, както и пред въззивната инстанция адв. Д., от името на подзащитната, претендира да и бъдат присъдени направените разноски пред двете инстанции. Видно от присъдата, постановена пред РС – Търговище, разноските за защитник са били присъдени през първата инстанция. За въззивната инстанция е представено пълномощно, видно от което за защита пред въззивната инстанция подс. В. С. е заплатила сумата от 500 лева. С оглед това, че присъдата се потвърждава следва да й бъдат присъдени тези разноски. При служебната проверка на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК, настоящата инстанция счита, че не са налице основания за изменение или отмяна на обжалваната присъда на първата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съдът