Решение № 1781 от 15.10.2024 г. на Административен съд - Перник по дело № 506/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на И. С. Г., [ЕГН], адрес: [населено място], община Перник, [област], [улица], •••• чрез пълномощника му адвокат А. Д. от АК – [област], против решение № 11 от 03.07.2024 г., постановено по АНД № 2/2024 г. по описа на Районен съд – [община]. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 348 от 01.11.2023 г. на директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – [област], с което на И. С. Г., за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ), във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, във вр.с чл. 45, ал. 2, т. 1 и чл. 50 от Наредба № 8 за сечите в горите, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста лева). В касационната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт. Сочат се множество допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП. От начина на описание на нарушението в АУАН и НП не може да се направи категоричен извод, че има извършено нарушение и то с вмененото деяние „неупражнен контрол“. Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление, както и се иска присъждане на сторени съдебни разноски пред двете инстанции. Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор. В проведеното на 25.09.2024 г. съдебно заседание касаторът, редовно призован, за представител изпраща адв. А. Д., от АК-[област]. Поддържа изцяло касационната жалба и пледира същата да се уважи като основателна. Иска присъждане на направените съдебни разноски както пред районния съд съгласно договора за правна защита и съдействие, така и пред касационната инстанция по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. В проведеното на 25.09.2024 г. съдебно заседание ответникът – директор на РДГ-[област] за представител изпраща юк. А. Е.. Оспорва касационната жалба. Пледира решението на районен съд-Трън като правилно да бъде оставено в сила. Иска присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение. В проведеното на 25.09.2024 г. съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – [област], прокурор Г. А. намира решението на районния съд за правилно и предлага същото да бъде оставено в сила. Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост и взе предвид становищата на страните, при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК касационната инстанция дължи произнасяне само по отношение на изложените в жалбата доводи, като служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е валидно и допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Доводите за това са следните: С НП № 348 от 01.11.2023 г. на директора на РДГ – [област], на И. С. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста лева) за това, че в периода от 27.01.2023 г. до 07.06.2023 г., в териториалния обхват на РДГ – [област], Т. Д. – [община], [община], землище на [населено място], отдел •••, подотдел „•“, като регистриран лесовъд на фирма „••••“ ЕООД (удостоверение № •••• •••• г.), не е упражнил контролни правомощия, тъй като е допуснал сеч на 57 пл. куб. м дърва за огрев от дървесен вид „бук“, с издадено му позволително за сеч № •••• от •••• г., съгласно което е предвидена принудителна сеч, без насаждението да е маркирано съгласно изискванията на Наредба № 8 за сечите в горите, като отсечените дървета не са маркирани в основата на дънера с контролна горска марка (КГМ) или общинска марка (ОМ), с което е извършил административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, във вр.с чл. 45, ал. 2, т. 1 и чл. 50 от Наредба № 8 за сечите в горите. Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – [община], който с решението, предмет на настоящия съдебен контрол, го е потвърдил като законосъобразно. За да постанови този резултат първоинстанционният съд, въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства приема за безспорно установена по делото фактическата обстановка, отразена в съставения за установяване на процесното нарушение акт АУАН и НП. От правна страна и въз основа на приобщената по делото доказателствена съвкупност районният съд при извършената в цялост служебна проверка законосъобразност на производството не констатира формални и процесуални нарушения на императивни законови разпоредби в производството по издаване на процесното наказателното постановление – съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, изготвени са в законоустановените срокове, не са допуснати нарушения и при тяхното връчване, в НП и АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни елементи. По същество, въз основа на установеното по делото от фактическа страна в решението се приема, че законосъобразно И. С. Г. е привлечен към административнонаказателна отговорност, тъй като деянието, за което е ангажирана отговорността му е доказано от обективна и субективна страна, включително доказано е времето на извършването му, а същото покрива именно приложения административнонаказателен състав. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за приложението на материалния закон следи и служебно (чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН). След извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Извършената проверка в пределите по чл. 218, ал. 1 от АПК, и служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК, обаче доведе до изводи, обуславящи отмяна на обжалвания съдебен акт на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха част от доводите, изложени в касационната жалба. На основание чл. 220 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационният състав възприема установената по делото фактическа обстановка в частта, отнасяща се до качеството на наказаното лице – лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, на което е издадено процесното позволително за сеч, предвидената в процесния случай вид сеч – принудителна, интензивност на сечта – 60%, извършено маркиране на насажденията в процесния имот – несъобразено с предвидената интензивност на сечта (чрез маркиране на всяко дърво), а съответно на 100% интензивност (чрез заграждане като „[община]“, „само на крайните дървета“), като кореспондираща с приобщените по делото доказателства. Предвид така установената по делото фактическа обстановка, основателно се сочи в жалбата, че приложената с НП разпоредба на чл. 12б, ал. 1 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, не кореспондира с предявеното обстоятелствено административнонаказателно обвинение. Липсва конекситет и с останалите приложени законови норми. Правно, нарушението е [жк], по чл. 257, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, във вр. с чл. 45, ал. 2, т. 1 и чл. 50 от Наредба № 8 за сечите в горите. Съгласно чл. 12б, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, след получаване на ПС са длъжни да не допускат започване на сечта, в случай че не са спазени изискванията за отбелязване на дърветата за сеч, обозначаването на технологичните просеки и извозните пътища. Разпоредбата на чл. 45, ал. 2, т. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите на свой ред изисква за извършване на сечта насаждението да е маркирано, освен при провеждане на сеч без материален добив, главосечна сеч, както и сеч в насажденията по чл. 88, ал. 5 от ЗГ. Нормата на чл. 50 от Наредба № 8 за сечите в горите, която е част раздел II на Глава трета от ЗГ, не е конкретизираната в АУАН и НП. Същата съдържа множество и различни разпоредби, свързани с маркирането на насажденията за сеч – начин на маркиране на насажденията (ал. 2, 3, 4 и 5), кой извършва маркирането (ал. 1), изключения от забраната за сеч на немаркирани дървета (ал. 6 и ал. 7), означаването на новосъздадени извозни пътища, технологични просеки и пр. (ал. 9), ред за изчисляване на обема и категориите на маркираната дървесина (ал. 11), изготвянето на карнет-опис (ал. 11) и сортиментна ведомост (ал. 12) и пр. От доказателствата по делото е видно, че издаденото ПС е за извършване на принудителна сеч в процесния имот и в посочения период, а титуляр на това разрешително е касаторът и в посоченото му качество. От доказателствата по делото: предписание по чл. 106 от ЗГ (л. 78 от АНД); карнет опис (л. 81, гръб и л. 82, гръб от АНД); технологичен план (л. 83, гръб от АНД), се следва, че в отдел 219, подотдел „а“, на Т. Д. – [община], землище на [населено място], в имот с [идентификатор], е предписано извършването на принудителна сеч с причина – снеголом/снеговал, с интензивност 60%. От ПС е видно, че дърветата са маркирани от М. П., като в одобрен карнет опис от 14.06.2021 година е посочено, че оформените котли са заградени с оранжев спрей, а дърветата са маркирани с КГМ 3780 и 2781. От свидетелските показания на А. Б., Г. Г., И. Л., Р. Д., се приема, че е извършена сеч на 100% в процесния подотдел, а не сеч с интензивност 60 %, съгласно позволителното за сеч и съответно отсечените дървета не са маркирани. При това положение и с оглед съдържанието им, цитираните и приложени нормативни разпоредби не кореспондират с обстоятелствената част на административнонаказателното обвинение. На касатора обстоятелствено с АУАН е предявено неупражняването в посочения период и в процесния имот, по отношение на който е издадено ПС, на контролни правомощия, в резултат на което е допусната сеч на 57 пл. куб. м. немаркирани дърва за огрев от дървесен вид „бук“. Доказателствата по делото обаче не водят на извод, че касаторът е бездействал, неосъществявайки контролни правомощия в хипотезата на предл. второ на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, свързана с изискването да се секат само маркирани дървета. Сочат на неизпълнено задължение съгласно чл. 257, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗГ, в случая това, по чл. 12б, ал. 1, т. 2, предл. първо от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии – да не допуска в качеството му на лице, на което е издадено ПС, започване на сечта, в случай че не са спазени изискванията, в случая за отбелязване на дърветата за сеч. По разбиране на касационния състав задължението по чл. 12б, ал. 1, т. 2, предл. първо от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии предхожда темпорално осъществяването на контролни правомощия, тъй като следва да се изпълни преди започване на сечта. На свой ред контролът следва да е текущ, т.е. след започването на дейностите по ПС, като включва и следене за сеч само на маркирани дървета (в случай на сеч с интензивност под 100% (арг. от чл. 50, ал. 6, във вр. с ал. 1 – 5 от Наредба № 8 за сечите в горите), или за сеч само на дърветата, немаркирани всяко поотделно, но ограничени на терен чрез ограничаване на площта с маркиране с КГМ в основата на стъблата на крайните дървета, определени за сеч, както и с отбелязване с видим знак върху оставащите крайни дървета (арг. от чл. 50, ал. 6, т. 1, във вр. с ал. 7 и ал. 10 от Наредба № 8 за сечите в горите), (при сеч с интензивност сто процента, т.е. предвидено цялостно отсичане на дървостоя). А в тази връзка в конкретиката на казуса ще се посочи, че описанието на нарушението, свързано с допускане на сеч при неспазени изисквания за отбелязване на дърветата за сеч, като се вземат предвид извършената правна квалификация и доказателствата по преписката и делото, следва да съдържа освен ясно посочване на вида на сечта по издаденото ПС, също и предвидената интензивност на отсичане на дървесината – определен процент, която интензивност на свой ред определя и начина на извършване на маркирането – или съгласно чл. 50, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 8 за сечите в горите (чрез отбелязване на височина 130 см с видим знак, неувреждащ кората им, а на дървета с диаметър 14 или повече см, и с КГМ, поставена в основата на стъблото от долната страна на склона или на някои от повърхностните корени, така че след отсичане марката да остане видима), или съгласно чл. 50, ал. 7, във вр. с ал. 6, т. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите (чрез отбелязване на крайните дървета, определени за сеч, върху ограничена площ, в случаите на разрешено цялостно отсичане на дървостоя при провеждане на голи сечи, както и при провеждане на санитарни, принудителни (в случая) и технически сечи с интензивност сто процента), в който случай следва да е съобразено и изискването на чл. 50, ал. 10 във вр. с чл. 35, ал. 4 от Наредба № 8 за сечите в горите. Административнонаказателно обвинение с фактически състав, съответен на посочените за нарушени законови разпоредби и на доказателствата по преписката и делото не е предявявано на наказаното лице със съставения за нарушението акт, обосновал на свой ред издаване на процесното наказателно постановление. Предявеното с АУАН, обосновало и НП, в основната си част сочи на състав на административно нарушение с различна от изведената в процесното производство правна квалификация. Включени са обаче и обстоятелства, относими към изведената в процесния случай – посочен е видът на сечта, АУАН е основан в КП от 07.06.2023 г., съдържащи констатации за предвидената по ПС интензивност на сечта, а в тази посока са и дадените по делото свидетелски показания – за извършено несъответно на вида на сечта, респективно на предвидената интензивност маркиране. С това, в АУАН визираните в т. 4 и т. 5 на чл. 42 от ЗАНН императивно реквизити са отразени по начин, непозволяващ формиране на еднозначен извод относно съдържанието на волеизявлението на актосъставителя. Порок, непреодолим както от наказващия орган по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, така и от първоинстанционния съд по реда на чл. 63, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 7, т. 1 от ЗАНН, тъй като на наказаното лице биха били предявени фактически положения, срещу каквито то не се защитавало до момента – съставомерни признаци от обективния състав на нарушението по чл. 12б, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, които до момента не са му били предявени. Това по съществото си би представлявало изменение на административнонаказателното обвинение, на фактите, срещу които е гарантирано правото на защита от самото начало на административнонаказателното производство, което е недопустимо във фаза след предявяване на АУАН. Изложеното мотивира извод за съществен порок на производството, както рефлектирал върху правото на защита на лицето, срещу което същото се води, имащо гарантираното процесуално право от самото му начало да узнае съставомерните факти, срещу които да организира защитата си, така и препятстващ съдебната проверка за правилното приложение на материалния закон. Описаният в АУАН, респективно в НП фактически състав, който се явява обстоятелствената част на административнонаказателното обвинение не се покрива от посочените за нарушени законови норми, т.е. налице е разминаване между фактическото описание на нарушението и посочените за нарушени законови разпоредби, свързано с изискването на 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, следователно липсва надлежно предявено обвинение, с което се нарушава правото на наказаното лице в степен да не може да разбере и защо бива административно наказан. Порокът препятства и съдебната проверка за приложението на материалния закон. Предвид горното обжалваното решение е неправилно и като такова следва да се отмени – налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите в жалбата, предмет на мотивите на настоящия съдебен акт. Характерът на допуснатите в хода на административнонаказателното производство нарушения не позволява връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, тъй като не са налице предпоставките за приложението на чл. 63, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 7, т. 1 от ЗАНН. Поради това касационният съдът ще реши делото по същество, като отмени атакуваното решение и отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. По разноските: При този изход на спора касаторът има право на разноски. Присъждане на същите е своевременно поискано. Заявена е претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за пред двете съдебни инстанции по договори за правна помощ и съдействие от 19.12.2023 година в размер на 700 лева и от 22.07.2024 година, за оказана безплатна помощ на материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Пред първоинстанционния е направено възражение за прекомерност от ответната страна. Възражението е основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което заплатеното адвокатско възнаграждение за пред районен съд е прекомерно. Същото ще бъде приведено в съответствие с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и ответникът по касация ще бъде осъден да заплати съдебни разноски за пред първа инстанция в размер на 400 лева. Заявената претенция пред настоящия съд за заплащане на предоставена безплатна правна помощ е основателна. Касаторът е ползвал безплатна правна помощ, видно от представения по делото договор за безплатна правна помощ от 22.07.2024 година за производството по настоящото дело, предоставена на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В този случай възнаграждението се определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и се дължи от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1 - 3 от ГПК. Ето защо и на основание чл. 63д от ЗАНН, чл. 38, ал. 2 от ЗА и чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя възнаграждението в размер на 400.00 /четиристотин/ лева и РДГ – [област] следва да бъде осъдена да заплати на адв. А. Д., от АК-[област] тази сума. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник