Решение № 244 от 11.4.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 109/2024 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на синдиците на „КТБ“-АД /н/ А. Д. и К. М. – ответник в първата инстанция против решение №1478 от 30.11.2023 год., постановено по т.д.№ 1792/2023 год. на СГС, ТО, VI-14 състав, с което на основание чл.68, ал.3, т.1 от ЗБН е допълнен списъка на приети вземания на кредиторите на „КТБ“-АД /н/ с вземане в общ размер на 18 774 лева за съдебно-деловодни разноски в полза на „ДИТСМАНН“-АД с поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.8 от ЗБН, присъдени с влязло в сила решение по т.д.№ 1177/2018г. на СГС, както и в частта, в която в тежест на масата на несъстоятелността са присъдени разноски в размер на 750, 96 лева. Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Въззивната жалба е подробно мотивирана. Молят съда да отмени решението като неправилно и противоречащо на закона, като остави без уважение възражението на „ДИТСМАНН“-АД против отказа на синдиците да включат вземането му за разноски в размер на 18 774 лева в списъка на приетите вземания. В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от ищеца в първата инстанция „ДИТСМАНН“-АД. Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите, изложени в жалбата и събраните по делото доказателства, приема следното: Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното: Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като съобразено с разпоредбите на материалния закон. От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с възражение на „ДИТСМАНН“ АД с правно основание чл.68, вр. с чл.70 и чл.71 ЗБН, с което е поискал допълване на списъка по чл.67, ал.2 ЗБН на кредиторите с приети вземания на длъжника „КТБ” АД- /н/ с вземане в размер на 18 774 лв. за съдебно -деловодни разноски съгласно влязло в сила съдебно решение по т.д. № 1177/2018 г. на СГС, TO, VI-8 състав. Твърди се от възразилия кредитор, че с решение № 861/ 07.05.2019г. по т.д. №1177/2018г. на СГС, влязло в сила на 20.01.2021г. „КТБ” АД (н) е осъдена да заплати на „ДИТСМАНН” АД (с наименование към онзи момент „ДИТСМАНН ЕНЕРГОРЕМОНТ ХОЛДИНГ“ АД) 7 848 лв. разноски в производството пред СГС. С Решение №2903/ 30.12.2019г. по в.т.д. №3372/2019г. на САС, ТО, V състав, „КТБ” АД (н) е осъдена да заплати на „ДИТСМАНН” АД 6 240 лв. адвокатско възнаграждение за защита във въззивната инстанция. С Определение №38/ 20.01.2021г., допълнено в частта за разноските с Определение №65/ 17.03.2021г., постановени по т.д. № 765 / 2020г. на ВКС, 1 отделение на ТК „КТБ” АД (н) е осъдена да заплати на „ДИТСМАНН” АД сумата 4 686 лв. разноски, направени пред касационната инстанция. Общата сума на изброените вземания на „ДИТСМАНН” АД към „КТБ” АД (н) е в размер на 18 774 лв., за които на 09.06.2021 г. е издаден Изпълнителен лист от СГС. С молба от 13.07.2023 г. вземането било предявено, но с Писмо изх. №831/ 16.08.2023г./л.20/, синдиците на банката го уведомили за отказа да включат вземането в допълнителен списък с приети вземания. Сочи, че процесното вземане за съдебни разноски има характер на неоспоримо вземане по чл.71, ал.1 ЗБН, а кредиторът има право вземането му да бъде включено в допълнителния списък. Мотивите на синдиците на „КТБ” АД /н/ за отказа да включат вземането в допълнителен списък е, че то е възникнало след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката и не подлежи на удовлетворяване от масата на несъстоятелността, съобразно нормата на чл.4, ал.1 от ЗБН. Посочили са още, че разноските, присъдени в полза на „ДИТСМАНН“ АД са вземания, възникнали много по-късно, с датата на влизане в сила на съдебните решения, а именно на 20.01.2021 г. и същите не могат да бъдат удовлетворени от масата на несъстоятелността и вземането да бъде включено в списъка на кредиторите по реда на ЗБН. Съдът е приел възражението за процесуално допустимо и го е разгледал по същество, който извод следва да бъде споделен. С молбата от 13.07.2023 г. възразилият кредитор е поискал да получи плащане по издадения в негова полза изпълнителен лист, с което по същество е поискал да получи удовлетворение по реда на ЗБН. Синдиците са приели, че няма възможност вземането да се включи в допълнителен списък и са уведомили кредитора с писмо от 16.08.2023г. Затова за възразилия кредитор остава единствената възможност да подаде възражение, което има характер на установителен иск по чл.694 ТЗ. Становището на синдиците, обективирано в писмото от 16.08.2023г., че списъкът на приетите вземания не следва да се допълни, по последици се приравнява на включване на вземането в списък на неприетите вземания. В този смисъл е Определение № 67 от 15.02.2022 г. по ч.т.д. № 1212/2021 г. на ВКС, I т.о/. За да уважи възражението, първоинстанционният съд е приел, че вземането за съдебни разноски на възразилия кредитор произтича от влязло в сила решение, постановено след откриване на производството по банкова несъстоятелност. Производство по т.д. №1177/2018г. на СГС се е развило с участието на синдиците на банката в несъстоятелност, поради което вземането по изпълнителния лист не може да се оспорва от кредиторите на банката длъжник - чл.70 ЗБН. Съдът е приел за неоснователни доводите на синдиците на „КТБ“АД (н.), че съгласно чл.4 ЗБН, не се допуска удовлетворяване на вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност, освен изрично посочените. Изложил е мотиви, че всички разноски по делата за попълване масата на несъстоятелността, включително тези за дължимата държавна такса, която не се внася предварително, но е за сметка на масата при неоснователност на претенциите, както и разноските по същите тези дела в полза на насрещната страна, представляват „разноски по несъстоятелността на банката“, в хипотезата на чл.54, ал.1, т.3 ЗБН - „разходите за попълване, опазване, управление, оценяване и разпределяне на масата на несъстоятелността “. Същият характер имат и разноските за настоящото производство, което попада в хипотезата на разноски за несъстоятелността свързани с „попълване на масата“. Според съда вземането за разноски, присъдено в полза на възразилия кредитор, който е имал качеството на ответник в производство по искове за попълване на масата на несъстоятелността, подлежи на удовлетворяване по реда на чл.94 ал.1, т.8 от ЗБН и следва да се включи в списъка с приети вземания заедно с вземанията по чл.71 ал.1 ЗБН. Въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви. Доколкото процесното вземане на основание чл.70 ЗБН е неоспоримо, редът по чл.66 ЗБН не намира приложение. В случая не може да намери приложение забраната по чл.4 ал.1 ЗБН, защото в нормата на чл.94 ал.1, т.7 ЗБН е предвидено, че в кръга на подлежащите на удовлетворяване вземания се включват и други вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, а именно текущи публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси и други. Предвидената в закона възможност за удовлетворяване на вземания, свързани с развитието на производството - разноските по несъстоятелност и текущите публичноправни вземания на държавата и общините, които могат да бъдат и спорни по размер, по аргумент от по-силното основание налагат извод, че безспорните по размер вземания за разноски, присъдени в съдебните производства, обусловени от производството по несъстоятелност, подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността. Освен това, отговорността за разноски е последица от разрешаването на материално правния спор, поради което присъдените в тези производства съдебни разноски се подчиняват на режима на главното вземане и също подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността по реда на ЗБН. Следва да се отбележи, че този състав вече не споделя предходното си становище, изразено в представеното от жалбоподателя Решение №482 от 13.07.2023г. по в.т.д.236/2023г., след като по въпроса вече има трайна и непротиворечива практика на съдилищата в обратния смисъл, включително на ВКС като напр. Определение № 67 от 15.02.2022 г. по ч. т. д. № 1212/2021 г. на ВКС, 1 ТО; Определение № 96 от 16.01.2024г. по т.д.№445/2023г. на 1 ТО и др. Тази практика напълно се споделя от настоящия състав. Според разрешението, дадено с Определение № 67 от 15.02.2022 г. на ВКС, Вземанията за разноски, присъдени на ответници в производствата по искове за попълване на масата на несъстоятелността, подлежат на удовлетворяване по реда на чл.94, ал.1, т.8 от ЗБН. Същите не представляват разноски по несъстоятелността, доколкото не попадат сред лимитативно изброените в чл.54 от ЗБН вземания, насочени към обезпечаване на развитието на откритото производство по несъстоятелност. Тези вземания за съдебни разноски обаче подлежат на включване в списъка с приети вземания наред с тези по чл.71, ал.1 от ЗБН. В случай, че лицата, упражняващи правомощията на синдик на банката, откажат да допълнят списъка, защитата на кредитора с вземане за съдебни разноски е чрез възражение срещу отказа на синдика, което подлежи на разглеждане по реда на чл.68 от ЗБН - в отделно производство и в открито заседание с участие на синдика, кредитора с оспорено вземане и направилия възражение кредитор. В това производство предмет на установяване не е съществуването на вземането, а правото на кредитора да бъде включен в списъка на приетите вземания с определена поредност. Това е редът за защита и на всички кредитори с вземания, установени с решение по чл.65, ал.2, чл.68, ал.3 и чл.20, ал 4 от ЗБН, в случай на отказ на синдика да допълни списъка, доколкото съдът по несъстоятелността няма правомощията да указва на синдика да коригира списъка извън производството по чл.68 от ЗБН. Именно поради неоспоримостта на вземанията, за тях не се прилага редът по чл.66 от ЗБН, предвиждащ възможност за подаване на възражения срещу списъка, представяне на доказателства и постановяване на окончателно решение от синдика. Не е необходимо и вземането да се включва в списък на неприетите вземания, за да бъде подадено възражение срещу него, доколкото становището на синдика, че списъкът на приетите вземания не следва да се допълни, се приравнява по последици на включване на вземането в списъка на неприетите вземания. Напълно обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че при съобразяване на определение № 67 от 15.02.2022 г. на ВКС и на основание чл.71, ал.1 ЗБН, списъкът с приети вземания следва да се допълни с процесното вземане на „ДИТСМАНН“ АД за съдебни разноски, чието съществуване е установено с влязло в сила решение, за което е издаден изпълнителен лист за сумата от 18 774 лева, с ред на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.8 ЗБН. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. По разноските: При този изход на делото въззиваемото дружество има право на разноски, но такива не са претендирани. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6, във вр. с чл.18 от Тарифа №1 за държавните такси, които се събират от съдилищата, "КТБ" АД /н/ следва да бъде осъдена да заплати по сметка на САС дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 375, 48 лева. Така мотивиран, Софийският Апелативен съд