Мотиви към Решение № 4 от 15.11.2023 г. на Военен съд - София по дело № 62/2023 г.

Производството е по реда на глава двадесет и осма от НПК.

Обвиняемият •••••••• К. Г. У. от военно формирование •••••••• – •••••••• (НГЧ) е роден на ••.••.•••• г. в град Г. Д., общ. Г. Д., обл. Б.. Същият е българин, български гражданин, със с••••••••-специално образование, разведен, с ЕГН ••••••••••. На служба в Българската армия е от ••.••.•••• г, като към ••.••.•••• г. заема длъжността •••••••• в НГЧ [1]. Атестиран е положително и няма налагани поощрения и наказания[2]. Охарактеризиран е като съвестен, отговорен и изпълнителен военнослужещ; изпълняващ общите и специфични задължения по носене на военната служба; постига отлични резултати и изпълнява пълно и в срок поставените му задачи[3]. Не е осъждан и няма наложени административни наказания по реда на чл. 78а НК[4].

С постановление, съставено по чл. 375 НПК с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание от 29.06.2023 г., •••••••• У. е предаден на съд за деяние по чл. 378, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, при следната фактическа обстановка:

На ••.••.•••• г. служители на ••••••• РСВП-С. осигурявали охраната на •••••••• (НГЧ), по време на полагане на венци пред паметника на Стефан Стамболов в гр. С., съгласно утвърден План № •••••••• В осигуряването на мероприятието, като обектова охрана в района, съгласно указанията на ръководителя на мероприятието, участвал и свидетелят •••••••• Е. Н. Н. от PCВП-С.. Преди да премине на служба във „Военна полиция“, •••••••• Н. бил на служба в НГЧ, откъдето се познавал с обвиняемия •••••••• К. Г. У.. Служителите на НГЧ се строили пред паметника на Незнайния воин и в строй тръгнали към градината „Кристал“, за поднасяне на венци пред паметника на Стефан Стамболов. По време на придвижването от паметника на Незнайния войн до градината „Кристал“, около 09, 15 часа, свидетелят •••••••• Е. Н. изпълнявал задълженията си по военна служба, като обектова охрана в района на ул. „Г. С. Раковски“, срещу Централен военен клуб (ЦВК).

Обвиняемият •••••••• У., докато бил в строя, който минавал покрай свидетеля •••••••• Е. Н., му казал „Ей Е., няма го С. да му лижеш ташаците“, на което свидетелят •••••••• Н. му отговорил да си мери приказките, тъй като тези думи са обидни. Изречените от обвиняемия обидни думи били чути и от свидетеля старши •••••••• С. П. П.. След приключване на мероприятието, на 02.02.2023 г. свидетелят •••••••• Е. Н. написал докладна записка до началника на 02 сектор „Контрол и охрана“ при PCВП - С., в която описал случилото се.

При така описаната от прокурора фактическа обстановка, поддържана и в обвинителната реч, обвиняемият •••••••• К. У. е предаден на съд с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание „глоба“ на основание чл. 78а от НК, за това, че е извършил престъпление по чл. 378, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като на ••.••.•••• г. около 09, 15 часа в гр. С., на ул. „Г. С. Раковски“, срещу Централен военен клуб, обидил младши •••••••• Е. Н. Н. - военнослужещ в Регионална служба „Военна полиция“ - С., в качеството му на военно - длъжностно лице при изпълнение на задълженията му по военна служба - осигуряване на церемония по полагане на венци пред паметника на Стефан Стамболов, в негово присъствие, казвайки унизителни за честта и достойнството му думи: „Е., няма го С. да му лижеш ташаците“.

Обвиняемият дава подробни обяснения в хода на съдебното следствие, излага различна от поддържаната от прокурора фактическа обстановка, и твърди, че не е изричал обиди към •••••••• Н.. Защитникът на обвиняемия, в пледоарията си, поддържа тезата, че е налице различна от установената от прокуратурата фактическа обстановка и подзащитният му не е извършил престъплението, за което е предаден на съд.

Съдът, като обсъди събраните и проверени по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК доказателства, лично и непосредствено, намери, че твърдяната от прокурора фактическа обстановка, изложена и в постановлението по чл. 375 НПК, се потвърждава в основните си рамки, с изключение на главния факт, подлежащ на доказване по чл. 102, т. 1 от НПК, а именно извършеното престъпление. След проверка на доказателствената съвкупност, събрана на досъдебното производство и в хода на съдебното разглеждане на делото, и нейния анализ, съдът установи, че липсват доказателства, от които да се направи категоричен и обоснован извод, че обвиняемият, като военнослужещ, на инкриминираното време и място, е обидил свидетеля •••••••• Е. Н. от РСВП – С., в качеството му на военно длъжностно лице при изпълнение на задължения по военната служба, изричайки в негово присъствие думите: „Е., няма го С. да му лижеш ташаците!“.

Възприетата от съда фактическа обстановка се установява от: гласните доказателства - обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите •••••••• С. П. П., •••••••• И. Г. Д., •••••••• А. М. П., •••••••• С. М. М., •••••••• А. Е. К., •••••••• А. Ц. Г., •••••••• Н. Н. В. и •••••••• М. М. Д., дадени непосредствено пред съда, в хода на разглеждането на делото. писмените доказателства, събрани на досъдебното производство: писмо от Столична община от 21.02.2023 г.[5]; протокол за доброволно предаване от 10.02.2023 г.[6]; План на силите и средствата на личния състав от отдел „Контрол и охрана“ ангажирани с военнополицейско осигуряване по време на церемония по полагане на венци пред паметника на Стефан Стамболов от 27.01.2023 г.[7]; писмо от •••••••• от 14.02.2023 г.[8]; Списък на военнослужещите от състава на •••••••• към НГЧ, участвали като венценосци в мероприятието пред паметника на Стефан Стамболов на ••.••.•••• г.[9]; копие на служебен картон на К. Г. У. [10]; кадрова справка на •••••••• К. Г. У. [11]; писмо[12]; обяснение от •••••••• Е. Н. Н., дадено на 08.02.2023 г.[13]; обяснение от •••••••• С. П. П., дадено на 01.03.2023 г.[14]; обяснение от •••••••• А. Ц. Г., дадено на 27.02.2023 г.[15]; обяснение от •••••••• А. М. П., дадено на 27.02.2023 г.[16]; обяснение от •••••••• Н. Н. В., дадено на 28.02.2023 г.[17]; обяснение от •••••••• А. Е. К., дадено на 27.02.2023 г. [18]; обяснение от •••••••• С. М. М., дадено на 28.02.2023 г.[19]; обяснение от •••••••• И. Г. Д., дадено на 28.02.2023 г. [20]; справка за съдимост на К. Г. У.[21]. писмените доказателства, събрани в хода на разглеждане на съдебното дело: писмо вх. № 479/02.08.2023 г. от командира на ••••••••, ведно със служебна бележка, относно доходите на обвиняемия У. за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. [22]; писмо вх. № 735/08.11.2023 г. от командира на ••••••••, ведно с характеристична справка на •••••••• К. Г. У., изготвена от командира на •••••••• •••••••• от •••••••• – •••••••• К. К.[23], веществените доказателства: 1 бр. компакт диск СД[24].

При преценка на доказателствения материал по делото, предвид разпоредбата на чл. 378, ал. 2 от НПК, съдът счете, че не следва да се ползва от показанията на свидетелите, за които са съставени протоколи на досъдебното производство. С оглед пълното, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото в съдебната фаза, която заема централно място в наказателния процес, и водим от принципите на чл. 7, чл. 13 и чл. 18 от НПК, извърши личен и непосредствен разпит на всички лица, посочени като свидетели. Решението си съда основа на обстоятелството, че досъдебното производство е водено в разрез с чл. 13, чл. 14 и чл. 18 от НПК, като не са съблюдавани принципите на обективност; изследване на обстоятелствата обективно, всестранно и пълно; непосредственост. Гласните доказателства – показанията на свидетелите •••••••• Е. Н. Н., •••••••• С. П. П., •••••••• И. Г. Д., •••••••• А. М. П., •••••••• С. М. М., •••••••• А. Е. К., •••••••• А. Ц. Г., •••••••• Н. Н. В. не са събрани по реда на НПК, поради което и съставените доказателствени средства – протоколите от разпитите на съответните свидетели не могат да се ползват като годен и надежден източник на информация. Това е така, тъй като, видно от протоколите за разпит на свидетелите •••••••• Е. Н. Н.[25], •••••••• С. П. П.[26], •••••••• И. Г. Д. [27], •••••••• А. М. П.[28], •••••••• С. М. М.[29], •••••••• А. Е. К.[30], •••••••• А. Ц. Г. [31] и •••••••• Н. Н. В.[32], изготвени от разследващия орган, водещ досъдебното производство, същите, с изключение на протокола за разпит на свидетеля •••••••• Д., представляват буквални преписи, включително с пунктуацията, очевидно чрез прилагане на системата „copy – paste“, на обясненията на същите лица, дадени пред военен полицай извън наказателното производство, в хода на предварителната проверка по случая. В хода на разглеждане на делото съдът приобщи обясненията на •••••••• Н.[33], •••••••• П.[34], •••••••• Д.[35], •••••••• П.[36], •••••••• М.[37], •••••••• К.[38], •••••••• Г.[39] и •••••••• В.[40] като писмени доказателства с цел установяване на фактите и обстоятелствата, при които е водено досъдебното производство. За изясняване на обстоятелствата, в хода на разглеждане на делото, на свидетелите са извършени лични и непосредствен разпити от съда, при които, от показанията на свидетелите •••••••• Н.[41], •••••••• П.[42], •••••••• М.[43], •••••••• П.[44] и •••••••• Г.[45], се установи, че те са подписали протоколите за разпитите си като свидетели, които са били предварително изготвени и реално разпит на свидетел по реда на НПК не им е извършен от органа на досъдебното производство. От изложеното се налага изводът, че в хода на досъдебното производство са допуснати груби и съществени нарушения на процесуалните правила, които на практика са довели до опорочаване на действия по разследването и непълноценна подготвителна фаза на наказателния процес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от НПК. Тези съществени нарушения на процесуалните правила са довели до ограничаване на правото на обвиняемия на справедлив и безпристрастен процес още на досъдебното производство, които обаче, предвид обстоятелството, че се касае до ангажирани доказателства, не биха могли да бъдат констатирани или коментирани от съдията в подготвителната фаза на съдебното заседание по реда на чл. 377, ал. 1 от НПК.

Установеното досежно начина по който са проведени действията по разследване от военно-разследващия полицай – разпити на свидетели, както и създаването на доказателствените средства за тях, формира у съда сериозно съмнение относно спазване на принципа на чл. 10 от НПК за независимостта и безпристрастността на разследващия орган. Съмнението във фактическата независимост и безпристрастност на разследващия орган се задълбочава и с оглед обективно съществуващия факт, че пострадалият •••••••• Е. Н. и водещият разследването военен полицай са колеги от РСВП – С.. Нещо повече – от показанията на свидетеля •••••••• Н., дадени пред съдебния състав[46], за когото се претендира, че е пострадал от престъплението, се установява, че след като е пуснал докладна записка за инцидента, е бил извикан от „командирите“, като сочи полк. Д. – ••••• на РСВП – С., пред когото дал обяснения за дългогодишните си взаимоотношения с обвиняемия, и началникът му го упрекнал, че дълго време не е споделял за конфликта си с обвиняемия, в присъствието на „доста хора“, сред които и служители от криминалното направление. Свидетелят е категоричен, че и при снемане на обясненията му на предварителната проверка, и в последствие, в хода на наказателното производство, едно и също лице - разследващ полицай Д. Р. е съставил документите, като при снемане на обяснения е извършвал запис, а при извършване на действието по разследване – разпит на свидетел, •••••••• Н. не е говорил нищо; не се е извършвал запис, а му е представен предварително изготвен протокол, върху който се е подписал [47], като и в двата случая правата и задълженията му като свидетел не са му били разяснени.

Така установените факти формират обосновано съмнение както у съда, така и у обвиняемия и неговия защитник, а и у обществото, че разследването е водено пристрастно, от орган от същата ••••••••. В конкретния случай, с оглед обективните обстоятелства и изискванията на закона дейността по събирането и проверката на доказателствените материали да бъдат осъществени от лица, напълно освободени от всякакви възможни външни въздействия, било то йерархични или определени от заинтересоваността от изхода на процеса лица (какъвто се явява пострадалият), поставят под съмнение непредубедеността на разследващия орган. Гаранция за реализиране на фактическата независимост на разследващия орган се съдържа в разпоредбата на чл. 53 от НПК (в т. см. вж. и Решение № 7 от 11.05.2021 г. на КС по к. д. 4/2021 г.), която обаче не е реализирана. С оглед конкретните фактически данни както за възможно йерархическо въздействие или предположение за колегиални обвързаности на разследващия орган с пострадалия, поставящи под съмнение неговата непредубеденост, е следвало разследването да бъде възложено на военен разследващ полицай от друга РС на „Военна полиция“. Военният разследващ полицай е следвало да си направи отвод по реда на чл. 53, вр. чл. 47, ал. 1-3, вр. чл. 29, ал. 2 от НПК, вр. чл. 6, ал. 3 от Закона за военната полиция, или наблюдаващият прокурор да предприеме действия за искане за промяна на компетентността на разследващата териториална служба на Военна полиция по реда на чл. 195, ал. 5 от НПК. Досежно разследващите органи, за разлика от съда (по чл. 43, т. 2 от НПК), не съществува директна правна норма, според която, в случаите при които обвиняемият или пострадалият е полицай в района, в който досъдебното производство е подсъдно, същото да може да бъде възложено на друг, еднакъв по степен разследващ орган, но то произтича от изискванията за независимо, безпристрастно и пълно разследване (чл. 195, ал. 2 от НПК), както и от основните принципи на наказателния процес. В чл. 117 от Конституцията и чл. 6 от КПЧОС е прогласен като основен принцип в правораздаването правото на всеки гражданин на справедливо разглеждане на делото от безпристрастен съд при наличие на наказателно обвинение във всички фази и стадии на процеса, като следва да са налице гаранции, че всяко основателно съмнение в обратното, включително и спрямо разследващ орган, следва да бъде изключено. В този насока е константна както националната съдебна практика (вж. Решение № 101 от 21.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 184/2013 г., III н. о., НК; Решение № 402 от 2.12.2009 г. на ВКС по к. д. № 420/2009 г., I н. о., Решение № 469 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 499/2008 г., III н. о., НК; Решение № 453 от 5.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 469/2008 г., I н. о., НК и др.), така и практиката на ЕСПЧ (вж. Падовани срещу Италия, 1993 г.; Пиерсак срещу Белгия, 1982 г.; Хаушилд срещу Дания, 1989 г.; Киприану срещу Кипър, 2005 г.; Вера Фернандес срещу Испания, 2010 г. и др.). Обстоятелството, че обвиняемият или неговият защитник не са направили искане за отвод на разследващия орган не може да промени изводът, че в хода на досъдебното производства е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, от категорията на „абсолютните“, за които съдът следва да следи служебно, независимо в коя фаза се намира наказателното производство (в т. см. вж. Решение № 402 от 2.12.2009 г. на ВКС по к. д. № 420/2009 г., I н. о.). Установеният порок е неотстраним във фазата на съдебното производство, тъй като съдът не може да отвежда разследващия орган.

Водим от един от основните принципи на наказателния процес по чл. 7 от НПК за централното място на съдебното производство, съдът счете, че допуснатите на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила биха могли да бъдат преодоляни в хода на съдебното производство, макар и проведено по диференцираната процедура на глава 28 от НПК, като, по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК, събра нови доказателства в условията на устност, непосредственост и състезателност, при гарантиране на правата на всички страни в процеса, които бяха проверени и оценени, и прецени кои от доказателствата, събрани на досъдебното производство биха могли да се ползват, с оглед игнориране на възможността за влияние върху тях на евентуалната пристрастност на разследващия орган.

В хода на разглеждане на съдебното дело обвиняемият дава подробни обяснения[48], в които излага факти и обстоятелства относно мероприятието по поднасяне на венци на паметника на Стефан Стамболов в градинката „Кристал“ в гр. С.; разкрива подробности за организацията на строя и начина на съпровождането от служители на РС „Военна полиция“; потвърждава, че се познава със свидетеля •••••••• Н., тъй като са служили заедно в НГЧ; твърди, че е отправил към него реплики още пред паметника на Незнайния войн, но в репликите му не се съдържа нищо обидно; твърди, че той пръв се е обърнал към него със „Здрасти, Е.!“, и в последствие: „Къде си, Е.е! Как си? Не ни ли познаваш!?“; твърди, че в строя в градинката на „Кристал“ той, облечен в униформа на военноморските сили, заедно със свидетеля •••••••• Н. В. са били последна двойка, а •••••••• Н. се е движил успоредно на строя, по средата, и при това движение до паметника на Стефан Стамболов обвиняемият не е разменял други реплики с него.

При преценка на обясненията на обвиняемия, съдът изходи от позицията, че те са както средство за лична защита, така и доказателствено средство, поради което ги анализира както по отделно, така и съвкупно с останалия доказателствен материал по делото.

Обясненията на обвиняемия се подкрепят изцяло от показанията на свидетелите •••••••• Н. Н. В.[49] и •••••••• А. Е. К.[50], дадени пред съда. В показанията им, които са логични, подробни и последователни, свидетелите заявяват, че са чули размяна на реплики между обвиняемия •••••••• У. и •••••••• Н., които не са били изречени в строя и в които не се съдържат обиди. И двамата свидетели твърдят, че в строя настроението, докато са се придвижвали по бул. „Г. С. Раковски“ до паметника на Стефан Стамболов, е било ведро, военнослужещите са се шегували помежду си, но не е имало нарушения или смут. Показанията на свидетелите •••••••• В. и •••••••• К. се подкрепят и от показанията на свидетелите •••••••• С. М. М.[51], •••••••• И. Г. Д.[52], •••••••• А. М. П.[53] и •••••••• А. Ц. Г. [54], които потвърждават, че в строя не е имало смут, смехове или други прояви, нарушаващи уставните правила, и не са чули да се разменят каквито и да е реплики от страна на военнослужещите с придружаващия ги военен полицай •••••••• Н.. Обясненията на обвиняемия, както и показанията на свидетелите •••••••• В., •••••••• К., •••••••• М., •••••••• Д., •••••••• П. и •••••••• Г. се подкрепят и от съдържанието на видеозапис, приложен като веществено доказателство - компакт диск, съдържащ запис от охранителна камера, предаден с Протокол за доброволно на 10.02.2023 г. [55], предявено на страните посредством оглед, извършен в съдебно заседание от 20.07.2023 г.[56]. От огледа на видеозаписа се установява движението на строя от гвардейци от бул. „Г. С. Раковски“ към и в градинката „Кристал“, срещу ЦВК, както и разположението на военни полицаи спрямо строя. Установява се, че смут или нарушаване на строя не е имало. Не се установява и пряка комуникация между обвиняемия, който по негови обяснения е последен в строя, и военен полицай.

Данни за това, че обвиняемият е отправил обидни изрази към •••••••• Е. Н. се съдържат единствено в неговите показания, дадени пред състава на съда[57]. Както вече беше отбелязано, съдът игнорира показанията на свидетеля •••••••• Н., дадени в хода на досъдебното производство, тъй като същите не са събрани по надлежния по НПК ред и от независим и безпристрастен разследващ орган. От допълнителния разпит на свидетеля •••••••• Н.[58] се установи, че същият не е давал показания по досъдебното производство пред водещия разследването военен разследващ полицай; не са му разяснени правата и задълженията като свидетел; положил е подписа си върху предварително изготвен протокол, който на практика представлява буквален препис на обясненията му, депозирани на предварителната проверка, извършена от същия служител – военен полицай, в службата в която и той работи.

Показанията на свидетеля •••••••• Н., дадени в условията на устност и непосредственост пред съда, следва да бъдат подложени на внимателен и подробен анализ по отделно и съвкупно с останалите доказателствени източници, с оглед обстоятелството, че същият е заинтересован от развитието на процеса - явява се пострадал от твърдяното престъпление и многократно заявява, че с обвиняемия са имали конфликтни лични взаимоотношения още по времето, през което двамата са били колеги в НГЧ.

В показанията си, дадени пред съда, •••••••• Н. заявява, че по време на мероприятие, обвиняемият •••••••• У., от строя на гвардейците, му е казал „Ей, Е., Е., вижте го Е.!“ и „Ей, Е., попадна си на местото в най- подмолната службичка! Няма го С. да му лижеш ташаците!“. Свидетелят твърди, че тези обидни реплики са казани от обвиняемия в негово присъствие, възприети били от останалите военнослужещи-гвардейци, които се смеели и побутвали. Така твърдяното обстоятелство, в частта, за която се води настоящото наказателно производство, а именно казаната от обвиняемия реплика „Няма го С. да му лижеш ташаците!“, не се подкрепят от нито едно друго годно доказателство по делото.

Свидетелите военнослужещи от НГЧ категорично отричат да са чули подобни думи, отправени от обвиняемия към •••••••• Н.. Единствено показанията на свидетеля •••••••• С. П., дадени пред настоящия съдебен състав[59], подкрепят частично твърдението на пострадалия. Свидетелят •••••••• П. заявява, че е чул, че обвиняемият се е обърнал към •••••••• Н. с две реплики „Хей, Н., ти тука ли си!?“ и „Хей, Н., няма го С.!“. Свидетелят не е категоричен, как е продължила втората реплика, като заявява, че е „нещо за гушкане“, без да може да уточни. Изявленията на свидетеля •••••••• П. досежно думите, които твърди, че е чул, изречени от обвиняемия и насочени към свидетеля •••••••• Н., не се потвърждават от показанията на свидетелите, които са били в строя на гвардейците - •••••••• В., •••••••• К., •••••••• М., •••••••• Д., •••••••• П. и •••••••• Г.. Не са синхронни и с твърденията на свидетеля •••••••• Н., поради което съдът не им даде вяра в тази им част. В хода на разглеждане на делото на свидетеля са прочетени показанията му, дадени в хода на досъдебното производство, в които се съдържат изолирани от останалите доказателствени източници твърдения, сходни с тези на свидетеля •••••••• Н., в частта относно изречени от обвиняемия реплики, като за това е ползван възможно най-близкият процесуален ред, а именно чл. 387, ал. 2, вр. чл. 281, ал. 4, т. 2, пр. 2-ро от НПК, тъй като разпоредбите на гл. 28 от НПК не съдържат препращане към общите разпоредби на НПК. Съдът обаче, при преценка на доказателства по делото, счита, че показанията на свидетеля •••••••• П., отразени в протокол за разпит на свидетел от 11.04.2023 г. [60], не могат да се ползват като годен доказателствен източник, тъй като, както е изложено по-горе, същите не са събрани по реда на НПК и от независим и безпристрастен разследващ орган.

По изложените съображения съдът кредитира показанията на свидетеля •••••••• П., дадени в съдебно производство, като годен доказателствен източник, от който може да се съди за това, че обвиняемият е отправил някакви реплики към •••••••• Н. (факт, който не се отрича и от самия обвиняем), но не и за конкретното им съдържание, а още по-малко за наличието на обидни или нецензурни думи.

В показанията си •••••••• Н. твърди, че е бил във влошени колегиални отношения с обвиняемия •••••••• У. още от времето, в което и той е бил гвардеец. Като цяло, това обстоятелство не се отрича от самия обвиняем. Същевременно, от показанията на свидетелите •••••••• В.[61], •••••••• П.[62] и •••••••• М. Д.[63] се установява, че, поради поведението на •••••••• Н. като военнослужещ в НГЧ, отношението към него от повечето гвардейци е било негативно, с оглед склонността му да избягва отговорност, да докладва на висшестоящите, изопачавайки и преувеличавайки фактите. Никой от свидетелите не сочи за специално изразени конфликтни отношения между обвиняемия и •••••••• Н., нито за демонстрирано обидно или унизително отношение на •••••••• У. към •••••••• Н., във времето, когато последният е бил в НГЧ. В показанията си •••••••• Н. твърди, че обидното и унизително поведение на обвиняемия •••••••• У. е било трайно и манифестирано пред множество военнослужещи, като сочи и конкретен случай през 2021 г., на който свидетел бил и •••••••• М. Д.. Твърденията на свидетеля •••••••• Н. се опровергават категорично от показанията на свидетеля •••••••• Д., който заявява, че никога не е присъствал на подобна случка. От показанията на свидетеля •••••••• Н. се установява личен проблем във връзка с отношението на обвиняемия към него, което, според самия свидетел, е било по-скоро в насока на недостатъчна оценка на собствената му личност. „Аз за него съм боклук и до днес …“, заявява свидетеля •••••••• Н.[64], визирайки обвиняемия •••••••• У.. Обективни данни, потвърдени от надеждни доказателствени източници, за твърдението на свидетеля не са установени нито от показанията на свидетелите, нито от обясненията на обвиняемия, поради което съдът не може да кредитира показанията на свидетеля •••••••• Н. като истинни.

Наред с изложеното, показанията на свидетеля •••••••• Н. съдържат и обстоятелства, които, макар и странични за установяването на главния факт за доказване, са съществени за изследване на достоверността на изявленията му и противоречат на всички доказателства по делото. Така в показанията си свидетелят •••••••• Н. твърди, че на инкриминираното време и място обвиняемият, както и останалите военнослужещи от НГЧ са били облечени в общовойскова униформа. Това твърдение се опровергава както от обясненията на обвиняемия, който заявява, че той е носил униформа на военноморските сили, така от показанията на свидетелите •••••••• П., •••••••• М., •••••••• К. и •••••••• В., и от видеозаписа от охранителната камера, приет като веществено доказателство по делото.

По изложените съображения, след анализ на показанията на свидетеля •••••••• Н. по отделно и съвкупно с останалия доказателствен материал, съдът прецени, че същите се явяват изолирани, неподкрепени с нито един годен доказателствен източник, и ги възприе като израз на дългогодишно негативно лично отношение към обвиняемия и заинтересованост от изхода на делото.

Въз основа на анализ на събраните и проверени в хода на съдебното производство доказателства, съдът намери, че не са налице такива, които да водят до несъмнения извод, че обвиняемият е извършил деянието, в което е обвинен.

Правните съображения са следните: Систематичното място на престъплението, в извършването на което е обвинен •••••••• К. У., по чл. 378 от НК, е в Глава XIII от Особената част на НК – Военни престъпления, чиито родов обект на защита са обществените отношения свързани с нормалното функциониране на системата на въоръжените сили и отбранителната способност на републиката. Подродов обект на защита на престъпленията по Раздел I от Глава XIII от Особената част на НК, където е очертан престъпният състав на деянията по чл. 378 от НК – обида и клевета, са обществените отношения, свързани със спазване на регламентираните от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), Устав за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България[65] и други нормативни актове взаимоотношения между военнослужещите. С оглед обекта на защита, престъпните състави по чл. 378 от НК се явяват специални случаи на обидата и клеветата по чл. 146 и чл. 147 от НК.

Непосредствен обект на защита на чл. 378 от НК са военната чест и достойнството на военнослужещите, като по-тежко квалифицираният състав на престъплението по чл. 378, ал. 2 от НК, за извършването на което е привлечен към наказателна отговорност обвиняемият, брани честта и достойнството на военнослужещите във връзка с уставните взаимоотношения по йерархична зависимост и на военно длъжностните лица при или по повод непосредствено изпълнение на военната служба.

Субект на престъплението по чл. 378 от НК може да бъде лице, визирано в специалната норма на чл. 371 от НК. По делото безспорно е установено, че обвиняемият •••••••• У. е военнослужещ по ЗОВСРБ, поради което и на основание чл. 371, б. „а“ от НК може да бъде годен е субект на престъплението.

Обект на престъплението може да бъде лице, визирано също в чл. 371 от НК. Предвид обвинението, касаещо по-тежко квалифицирания състав на престъплението, и с оглед обема му, очертан с постановлението на прокурора по чл. 375 от НПК, обект на престъплението следва да е военнослужещ – военно длъжностно лице, при или по повод изпълнение на задължение по военна служба. От всички гласни и писмени доказателства по делото безспорно се установява, че •••••••• Е. Н. е от кръга лица по чл. 371, б. „а“ от НК, тъй като е военнослужещ по ЗОВСРБ, на инкриминираната дата и място е бил военно длъжностно лице при изпълнение на задължение по военна служба, а именно като лице от състава на РСВП – С. е осигурявал охрана на мероприятие по полагане на венци на паметника на Стефан Стамболов, находящ се в гр. С., в градинката „Кристал“, срещу ЦВК.

От обективна страна изпълнителното деяние както на основния състав, така и на квалифицирания по чл. 378, ал. 2 от НК изисква субектът да е обидил или наклеветил обекта. С оглед обема на обвинението, в конкретния случай, от обективна страна е необходимо деецът да е изрекъл нещо унизително за честта и достойнството на военнослужещия •••••••• Н., в качеството му на военно длъжностно лице при изпълнение на задълженията му по военна служба, и тези обидни думи да са отправени от обвиняемия към адресата в негово присъствие. От анализа на доказателствата по отделно и в тяхната взаимна връзка, не се доказа, че обвиняемият •••••••• У. е осъществил изпълнителното деяние. Не са налице доказателства, които да потвърждават обвинението в частта му, че на инкриминираното време и място обвиняемият е изрекъл думи, унизителни за честта и достойнството на свидетеля •••••••• Н., а именно „Няма го С. да му лижеш ташаците!“. Според Тълковния речник на българския език, думата „ташаци“ има турски произход и значението е дефинирано като жаргонно наименование на тестисите. Така формулираната, реплика безспорно съдържа унизителни за честта и достойнството на военнослужещия елементи. От анализа на доказателствената съвкупност не се установи обвиняемият да е изричал тази реплика, както и каквито и да е реплики към свидетеля •••••••• Н., съдържащи унизителни за честта и достойнството му елементи, поради което съдът намери, от обективна страна, че •••••••• У. не е осъществил изпълнителното деяние.

От субективна страна законът изисква деянието както по основния, така и по квалифицирания състав по чл. 378, ал. 2 от НК, да е извършено от обвиняемия умишлено. Доколкото обаче съдът намери, че деянието не е извършено от обективна страна, то анализ на субективния момент не е необходим. В случая следва да бъде отбелязано, че предвид изложеното от обвиняемия и свидетелите – военнослужещи от НГЧ, както и от твърденията на самия •••••••• Н., може да се обоснове изводът, че отношенията между двамата са били лични, и отправените към последния реплики извън строя, според свидетелите - гвардейци, съдържащи обръщението „Е.!“ или „Ей, Е.!“, в които не се съдържа нищо обидно или унизително, не са изречени към него в качеството му на военно длъжностно лице, изпълняващо задълженията си по военна служба, а като към бивш колега.

Въз основа на анализа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, след преценка на основните въпроси по предмета на доказване по чл. 102, т. 1 НПК, касаещи извършеното деяние и участието на обвиняемия в него, и ръководейки се от принципите на чл. 303 НПК, съдът намери, че не са налице убедителни и неразколебими доказателства както по отделно, така и в тяхната взаимна връзка, които да доведат до единствения несъмнен извод, че обвиняемият е извършил деянието, в което е обвинен и предаден на съд за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК.

В обвинителната си реч прокурорът твърди, че изложената в постановлението с предложение за освобождаване от наказателна отговорност фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин. Защо не приема това твърдение за основателно, съдът е изложил, анализирайки доказателствената съвкупност. Тежестта да се докаже обвинението по дела от административнонаказателен характер, каквото е настоящото, предвид повдигнатото обвинение, лежи върху прокуратурата и обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен. Установи се, че показанията на свидетеля •••••••• Н., подкрепящи обвинителните твърдения, подробно анализирани по-горе, не могат в достатъчна степен да обосноват тезата на прокуратурата, тъй като са изолирани, не кореспондират с нито едно годно доказателствено средство и изхождат от лице, което е лично заинтересовано от процеса.

Поради изложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2, вр. чл. 304, предложение 1-во от НПК съдът призна за невиновен обвиняемия •••••••• К. Г. У. в това, че на ••.••.•••• г., около 09, 15 часа в гр. С., на ул. „Г. С. Раковски“, срещу Централен военен клуб, е обидил военно длъжностно лице при изпълнение на задълженията му по военна служба - •••••• Е. Н. Н. - военнослужещ в •••••••• – С., казвайки унизителни за честта и достойнството му думи в негово присъствие, и го оправда изцяло по обвинението по чл. 378, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

По изложените мотиви съдът постанови решението си. 24.11.2023 г. ПРЕДСЕДАЕЛ:

---

Бележки

[1] Вж. л. 36 от д. п.;

[2] Вж. л. 35 и л. 36 от д. п.;

[3] Вж. л. 109 от съд. дело;

[4] Вж. л. 63 от д. п.;

[5] Вж. л. 21 от д. п.;

[6] Вж. л. 23 от д. п.;

[7] Вж. л. 25-31 от д. п.;

[8] Вж. л.33 от д. п.;

[9] Вж. л. 34 от д. п.

[10] Вж. л. 35 от д. п.;

[11] Вж. л. 36-37от д. п.;

[12] Вж. л. 38 от д. п.;

[13] Вж. л. 39-40 от д. п.;

[14] Вж. л. 41 от д. п.;

[15] Вж. л. 42 от д. п.;

[16] Вж. л. 45 от д. п.;

[17] Вж. л. 46 от д. п.;

[18] Вж. л. 47 от д. п.;

[19] Вж. л. 48 от д. п.;

[20] Вж. л. 49 от д.п.;

[21] Вж. л. 62-63 от д. п.;

[22] Вж. л. 43 – 44 от съд. дело;

[23] Вж. л.108-109 от съд. дело;

[24] Вж. плик – л. 24 от д. п.;

[25] Вж. л. 53 – 54 от д. п.;

[26] Вж. л. 55 от д. п.;

[27] Вж. л. 56 от д. п.;

[28] Вж. л. 57 от д. п.;

[29] Вж. л. 58 от д. п.;

[30] Вж. л. 59 от д. п.;

[31] Вж. л. 60 от д. п;

[32] Вж. л. 61 от д. п.;

[33] Вж. л. 39 от д. п.;

[34] Вж. л. 41 от д. п.;

[35] Вж. л. 49 от д. п.;

[36] Вж. л. 45 от д. п.;

[37] Вж. л. 48 от д. п.;

[38] Вж. л. 47 о д. п.;

[39] Вж. л. 42 от д. п.;

[40] Вж. л. 46 от д. п.;

[41] Вж. допълнителен разпит – л. 92, гръб, - 93 от съд. дело;

[42] Вж. допълнителен разпит – л. 93, гръб – 94 от съд. дело;

[43] Вж. допълнителен разпит – л. 94 от съд. дело

[44] Вж. л. 96от съд. дело;

[45] Вж. л. 98 от съд. дело;

[46] Вж. л. 59 от съд. дело;

[47] Вж. допълнителен разпит на л. 93 от съд. дело;

[48] Вж. л. 15 – 16 от съд. дело;

[49] Вж. л. 67 – 68 от съд. дело;

[50] Вж. л. 63 – 65 от съд. дело;

[51] Вж. л. 62 – 63 от съд. дело;

[52] Вж. л. 94, гръб, - л. 95 от съд. дело;

[53] Вж. л. 95, гръб, - л. 97 от съд. дело;

[54] Вж. л. 97, гръб, - л. 99 от съд. дело;

[55] Вж. л. 23 от д. п.;

[56] Вж. л. 14, гръб, - л. 15 от съд. дело;

[57] Вж. л. 58 – 59 от съд. дело;

[58] Вж. л. 93 от съд. дело;

[59] Вж. л. 59, гръб, - л. 61 от съд. дело;

[60] Вж. л. 55 от д. п.;

[61] Вж. л. 67 от съд. дело;

[62] Вж. л. 97 от съд. дело;

[63] Вж. л. 111, гръб, - 113 от съд. дело;

[64] Вж. л. 59 от съд. дело;

[65] Утвърден със Заповед № ОХ-503 от 4.08.2008 г. на министъра на отбраната, обн., ДВ, бр. 75 от 26.08.2008 г., в сила от 30.08.2008 г., изм. и доп., бр. 38 от 18.05.2012 г., изм., бр. 42 от 20.05.2014 г., изм. и доп., бр. 67 от 1.09.2015 г., в сила от 1.09.2015 г., бр. 68 от 17.08.2018 г., в сила от 17.08.2018 г.