Решение № 1405 от 24.7.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 234/2023 г.

Касационното производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е образувано по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница София на Агенция „Митници“ срещу Решение № 111 от 24.02.2023 г., постановено по нахд. № 689/2022 г. по описа на Районен съд – Благоевград. Касационната жалба е мотивирана с оплаквания за допуснати нарушения на закона от съда при постановяване на обжалваното съдебно решение – по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, във връзка описанието на деянието като фактическо действие и съставомерните му признаци на нарушение по чл. 238, ал. 1 от Закон за митниците (ЗМ) вр. чл. 34 от Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход (2013/94/ЕС) (наричана по-нататък РКПППП), и относно датата на издаване на наказателното постановление. Доводите по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение са поддържани и в съдебно заседание, с искане за постановяване на касационно решение по същество, с което отмененото наказателно постановление да бъде потвърдено. Ответникът, чрез упълномощения си процесуален представител, е оспорил жалбата. Поддържал е, че митническите органи не са изяснили какво разбират под достатъчно доказателства за произход на стоките по фактурите, като представените от дружеството-ответник за европейския им произход не са зачетени произволно, без конкретни съображения защо са счетени за недостатъчни. Споделен е изводът на районния съд, че обвинението не е доказано, а е изградено въз основа на предположения. Искането е обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Прокурор от Окръжна прокуратура – Благоевград е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. В касационното производство не са събрани писмени доказателства по чл. 219 АПК, като в рамките на дължимата проверка по чл. 218 АПК съдът прие следното: Правото на касационна жалба е упражнено в срока по чл. 210 АПК, от страната, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, като по същество касационната жалба по оплакването по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НПК вр. чл. 63в ЗАНН е основателна. На първо място следва да бъде отчетено, че процесуалната дейност на районния съд при събирането на доказателствата не разкрива нарушения на изискванията за обективно и всестранно изследване на фактите от предмета по чл. 102 НПК, във връзка с нарушението по чл. 238, ал. 1 ЗМ вр. чл. 34 РКПППП. Събрани и обсъдени са всички посочени и относими с оглед чл. 102 НПК доказателства, като в обжалваното съдебно решение съдът е посочил кои факти е намерил за установени, въз основа на кои доказателства и доказателствени средства. Затова фактическите положения са приетите от районния съд – подадени в периода от 24.06.2020 г. до 01.06.2021 г. в Митническо бюро – Благоевград при ТД Югозападна (сега ТД Митница – София) от дружеството-ответник в касационното производство 108 бр. митнически декларации за поставяне под режим износ за Република С. М. на стоки – компресиран природен газ (метан), с приложени 108 бр. фактури, съдържащи текст декларация за произход на стоката – европейски произход. Във връзка със спорния произход на стоките съдът е събрал и обсъдил представените и пред митническите власти дългосрочни декларации на доставчика на дружеството-ответник – „МЕТ Е.Т.Б.“ ЕАД, за произхода на доставяния на „Е.Е.“ ООД в периода 24.06.2020 г. – 01.06.2021 г. природен газ, и представените Общо споразумение относно доставката и прием на природен газ между „МЕТ А.Е.Т.Г.“ и „МЕТ Е.Т.Б.“ ЕАД, във връзка с декларираното от „МЕТ Е.Т.Б.“ ЕАД в дългосрочните декларации, че негов доставчик е „МЕТ Е.Т.Г.“. Въпреки фактическия анализ в решението обаче и доказателствено вярно изведените факти, правната им оценка от съда за обвинението в нарушение по чл. 238а ЗМ вр. чл. 34 РКПППП е неправилна. Правните изводи за допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство са изградени в нарушение на закона в смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НПК вр. чл. 63в ЗАНН. В тази връзка, спорът по касационната жалба не е фактически, а правен, и произнасянето по него не налага преоценка на доказателствата или събиране на други доказателства (чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК). Първото от изтъкнатите от районния съд основания за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление, очевидно от съдържанието му, не е допуснато. Фактическите рамки на обвинението са ясно очертани и в акта, и в наказателното постановление – дружеството-ответник, като износител по 108 броя митнически декларации за поставяне под режим износ за Република С. М. на стоки – компресиран природен газ (метан), е изготвило 108 броя фактури, посочени с номер и дата на издаване и в акта, и в наказателното постановление, съдържащи текст декларация за произход на стоките по смисъла на член 21, параграф 1, буква „б“ от Допълнение І към РКПППП, с цел преференциалното им третиране, които декларации за произход не отговарят на изискванията за придобиване на европейски преференциален произход, съгласно член 5 от Допълнение І към РКПППП. Правната квалификация на очертаното от фактическите рамки деяние е именно чл. 34 РКППП, в първата форма – „съставя“ документ, съдържащ неточна информация, с цел получаване на преференциално третиране на продукти. Приложимата санкционна разпоредба е чл. 238, ал. 1 ЗМ, като препращането към чл. 235, ал. 1 ЗМ е ограничено – относно размера на имуществената санкция, в която връзка мотивите на съда по т. 3 на решението са също неправилни. Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ЗМ не препраща към състава на нарушението по чл. 235, ал. 1 ЗМ, за да се изисква от наказващия орган да конкретизира в коя от формите на изпълнителното деяние по чл. 235, ал. 1 ЗМ е извършено. Нарушението е по чл. 34 РКПППП, санкционирано с общата разпоредба на чл. 238, ал. 1 ЗМ, за което размерът на имуществената санкция е по чл. 235, ал. 1 ЗМ. Между посоченото фактическо описание на деянието в акта по чл. 42, т. 4 ЗАНН и в наказателното постановление по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН не съществува противоречие или несъответствие в изложения от съда смисъл. Цитираните в наказателното постановление становища рег. № 32-109522/04.04.2022 г. и № 32-116893/08.04.2022 г. на отдел „Митническа дейност“ на ТД Митница София, които не са цитирани в акта, не са част от съдържанието по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Посочените становища съдържат мнение относно представените от дружеството документи за признаване на преференциален произход на стоките по фактурите, които не са задължителни за съда. Те не съдържат елементи от фактическото описание на деянието, за да се третира посочването им в наказателното постановление като съществено изменение на обстоятелствата по чл. 42, т. 4 ЗАНН, посочени в описанието на деянието в акта. Доколко представените от дружеството по искането на митническите власти документи доказват европейски произход на стоките по фактурите е правен въпрос, чийто отговор е спорен очевидно, с оглед подадената жалба, и отговор дължи съдът в правния си анализ. Становището на митниците по този въпрос нито допълва, нито изменя фактическото описание на деянието в акта, за да се разглежда като необходимо съдържание на наказателното постановление от една страна, и от друга – в обсъдения от съда смисъл, че посочването на становища рег. № 32-109522/04.04.2022 г. и № 32-116893/08.04.2022 г. в наказателното постановление нарушава правото на защита на дружеството по чл. 43 сл. ЗАНН. Изложените за противното мотиви за отмяна на наказателното постановление са в нарушение на закона – чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Датата на наказателното постановление е ясно посочена в съдържанието му – 11.04.2022 г. Това е датата на издаване, спрямо която следва да се преценяват и сроковете по чл. 34 ЗАНН, които са спазени. Несъмнено не може да се говори за неяснота само поради посочването на 2021 година към номера на наказателното постановление. За датата на издаване следва да се съди от съдържанието, така че изписването „№ 386/2021 г.“ не може да се обсъжда като съществено процесуално нарушение. И в тази част мотивите на районния съд са неправилни и обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено. Доколкото отсъстват основания по чл. 222, ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН за връщане на делото за ново разглеждане, делото следва да бъде решено по същество (чл. 222, ал. 1 АПК), като наказателното постановление бъде потвърдено. За да се ползват от мерките по член 56, параграф 2, букви г) или д) или от нетарифни преференциални мерки, стоките следва да отговарят на правилата за преференциален произход по параграфи 2-5 на член 64 на Регламент 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент 952/2013). При сключени от Съюза споразумения с държави или територии извън митническата територия на Съюза се прилагат установените в тях правила – член 64, параграф 2 от Регламент 952/2013. В случая това са правилата на Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, сключена с решение на Съвета от 26 март 2012 г. от името на Европейския съюз (ЕС) (член 1) с държавите от ЕАСТ, участниците в Барселонския процес, участниците в процеса на ЕС на стабилизиране и асоцииране – в т.ч. Б. Ю. Р. М., и Фарьорските острови (преамбюла). По отношение на Е. Р. е приложима за територията, на която се прилага ДФЕС (член 1 от част І – Общи разпоредби). Съгласно правилата на РКППП, продуктите с произход от договарящите страни се ползват, при внос в друга договаряща страна, от преференциално третиране при представяне на декларация за произход в случаите на член 21, параграф 1 от дял V на Допълнение І към РКПППП, в който попада разглежданият, направена от износителя върху фактура, известие за доставка или друг търговски документ – член 15, параграф 1, буква в) от дял V на Допълнение І към РКППП. При износ за всяка пратка, съдържаща продукти, чиято обща стойност не надвишава 6 000 EUR, е приложимо правилото на член 21, параграф 1, буква б) от дял V на Допълнение І към РКПППП. Декларацията за произход по член 15, параграф 1, буква в) от дял V на Допълнение І към РКПППП, изготвена от дружеството-ответник като износител върху фактурите за износ, съобразно член 21, параграф 1 от дял V на Допълнение І на РКПППП, не го освобождава от задължението по член 21, параграф 5 от дял V на Допълнение І към РКПППП да представи „по всяко време, по искане на митническите органи на договарящата страна износител, всички необходими документи“, доказващи произхода на продуктите, за да се ползват от преференциалното третиране на стоки с преференциален произход (аналогично член 61 от Регламент 952/2013). Компетентността за проверка на доказателствата за произход е именно на митническите власти на Р България – член 32, параграф 3 от дял VІ на Допълнение І към РКПППП. При проверката митническите органи могат да изискват допълнителни доказателства, за да се уверят в декларирания произход, в която връзка е и отправеното до дружеството искане рег. № 32-247601/02.08.2021 г. Документите по член 21, параграф 5 от дял V на Допълнение І към РКППП - за доказване, че продуктите, обхванати от декларацията за произход, могат да бъдат считани за продукти с произход от някоя от договарящите страни и изпълняват останалите изисквания на РКПППП, са посочените в член 27 от дял V на Допълнение І към РКПППП. Представените дългосрочни декларации от доставчика в страната „МЕТ Е.Т.Б.“ ЕАД не са доказателства за определяне на статута на стоките по фактурите (компресиран природен газ - метан) с произход на стоки за целите на разпоредбите на РКПППП, доколкото не са представени декларации за произход от доставчиците „Хермон Термоелектрик“ АД – Гърция и „МЕТ А.Е.Т.Г.“ – Австрия по приложения 22-15 и 22-16, съгласно член 63 вр. членове 61 и 62 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, във връзка с член 63 от Регламент 952/2013, и член 27 от Допълнение І към РКПППП. Не е спорно, че стоките по фактурите за износ – компресиран природен газ (метан), не са с произход от България и не са „продукти с произход“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) вр. член 4 от дял ІІ на Допълнение І към РКПППП. Не са „продукти с произход“ и по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) вр. член 5, параграфи 1 и 2 от дял ІІ на Допълнение І към РКПППП, доколкото операциите по съхранение и бутилиране по букви а) и к) или комбинация от тях се считат за недостатъчна обработка или преработка за придобиване на статут на продукти с произход – член 6, параграф 1 от дял ІІ на Допълнение І към РКПППП. За да се считат за достатъчно обработени или преработени по смисъла на член 5 от дял ІІ на Допълнение І към РКПППП, продуктите с номер 2711 в Хармонизираната система (нефтен газ и други газообразни въглеводороди) следва да отговарят на условията, предвидени в списъка в приложение ІІ – да са преминали операции по рафиниране и/или една или повече специфични преработки по смисъла на уводна бележка 7.2 към списъка в приложение ІІ. Доказателства за извършени операции по член 5 от дял ІІ на Допълнение І към РКПППП не са представени, за да се считат стоките по разглежданите фактури за „продукти с произход“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) вр. член 5 от дял ІІ на Допълнение І към РКПППП. В тази връзка, по изложените съображения, подадените от дружеството-ответник в качеството на износител 108 броя митнически декларации, с приложени изготвени от него 108 броя фактури, съдържащи декларация за произход на стоките – „Компресиран природен газ (метан)“, по смисъла на член 21, параграф 1, буква б) от дял V на Допълнение І към РКПППП, съдържат „неточна информация“, с цел получаване на европейски преференциален произход на стоките и преференциално третиране. Съставянето (издаването) им е санкционирано като нарушение по чл. 238, ал. 1 ЗМ вр. чл. 34 от РКПППП. Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ЗМ обхваща всяко нарушение на нормативни актове, приложими за стоки под митнически надзор, установено от митническите органи, ако не е предвидено друго. Доколкото административнонаказателните разпоредби на глава тридесет и втора на ЗМ не „предвиждат друго“ по смисъла на чл. 238, ал. 1 ЗМ, приложението на чл. 238, ал. 1 ЗМ не е изключено за нарушение като разглежданото по чл. 34 РКПППП, съставляващо „нарушение на нормативен акт, приложим за стоки под митнически надзор“, какъвто е РКПППП – член 1, параграф 3 от част І – Общи разпоредби на РКПППП. Следователно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ЗМ е приложимата за нарушението в смисъла на чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 ЗАНН. В тази връзка отсъства основание за отмяна на наказателното постановление с решението по чл. 222, ал. 1 АПК, поради несъответствие между частите му по чл. 57, ал. 1, т. 5, 6 и 7 ЗАНН – между фактите, правната им квалификация и приложената санкция. Размерът на наложената имуществена санкция по чл. 235, ал. 1 вр. чл. 238, ал. 1 ЗМ е максималният предвиден от законодателя, но, с оглед критериите по чл. 27 ЗАНН, продължителността на периода на нарушението и многократността на действията по чл. 34 от РКПППП в този период, е справедлив размер. Затова отсъства и основание за упражняване на правомощието от касационната инстанция по чл. 63, ал. 7, т. 4 ЗАНН вр. чл. 222, ал. 1 АПК чрез намаляване на размера на имуществената санкция до минималния по чл. 235, ал. 1 ЗМ. По изложените съображения за нарушение на закона от съда при постановяване на обжалваното решение, като касационно основание по чл. 348, ал. 1 вр. ал. 2 НПК вр. чл. 63в ЗАНН, последното следва да бъде отменено и постановено касационно решение по същество – чл. 222, ал. 1 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, с което наказателното постановление бъде потвърдено – чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН. При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1, 4 и 5 ЗАНН следва да бъде уважено искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция „Митници“ за двете инстанции – в размер на 150 лв. за защитата в производството пред районен съд и 100 лв. за защитата в касационното производство, съобразно фактическата и правна сложност пред двете инстанции, съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК вр. чл. 63в и чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, чл. 63д, ал. 1, 4 и 5 ЗАНН, съдът