Решение № 148 от 16.12.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 89/2023 г.

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от подсъдимия Д. И. М. чрез адвокат К. Г. М. от АК гр. Велико Търново, в процесуалното му качество на негов упълномощен защитник, заведена с вх. № 8423/21.12.2021 г. в деловодството на Окръжен съд гр. Велико Търново, както и по въззивна жалба на подсъдимия В. С. Р. подадена чрез адвокат М. В. Н. от АК гр. Велико Търново в процесуалното му качество на упълномощен защитник на Р., заведена с вх. № 22/04.01.2022 г. в деловодството на Окръжен съд гр. Велико Търново, срещу Присъда № 23 от 21.12.2021 г. на Окръжен съд гр. Велико Търново постановена по НОХД № 371/2021 г. по описа на съда.

С присъдата първоинстанционният съд ПРИЗНАЛ подсъдимия В. С. Р. с ЕГН ••••••••••, роден на 07.02.1967 г. в с. Окорш, общ. Дулово, обл. Силистра, с постоянен и настоящ адрес в гр. Бухово, ж.к. Бухово, •••••••••, със средно образование, женен, шофьор в „СТАМ ТРЕЙДИНГ“ АД с. Караполци, общ. Елин Пелин, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, на 23.01.2019 г., в гр. Лясковец, на •••••••••, на площадка за събиране на вторични суровини, ползвана от „МАТ МЕТАЛ“ ЕООД - гр. Лясковец, при условията на независимо съпричиняване с Д. И. М., причинил по непредпазливост смъртта на Г. Г. Б., поради незнание на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - товарно-разтоварна дейност при товарене на алуминиев отпадък в товарен автомобил марка „Скания“, модел Р 420, рег. № СО 01••••, собственост на „СТАМ ТРЕЙДИНГ“ АД - гр. София, тъй като в качеството си на водач на товарния автомобил допуснал нарушение на нормите по охрана на труда, както следва:

1. Чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд - не положил достатъчно грижи за безопасността и здравето на Г. Г. Б., участващ в товареното на поверения му товарен автомобил „Скания“ с рег. № СО 01••••, въпреки инструкциите, дадени му от представител на работодателя „СТАМ ТРЕЙДИНГ“ АД;

2. Чл. 12, т. 6 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно- разтоварни работи, във връзка с т. 12 от Приложение № 6 към наредбата - допуснал присъствието на пострадалия Г. Г. Б. върху складирани товарни единици, поради което и на основание чл. 123, ал. 1, изр. 1 от НК, във вр. с чл. 33 от ЗБУТ и чл. 12, т. 6 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно- разтоварни работи и във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК го осъдил като му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на основание чл. 304 го ОПРАВДАЛ в останалата част на обвинението, да е извършил престъплението по чл. 123, ал. 1, пр. 1 от НК при нарушаване разпоредбите на:

1. Чл. 34, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд - да е използвал правилно работното оборудване /хидравлична система за задвижване на горен капак на товарен автомобил марка „Скания“ с рег. № СО 01••••/;

2. Чл. 19, ал. 2 от Наредба №12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно- разтоварни работи - да е допуснал присъствието на Г. Г. Б. в транспортното средство при товаренето му с повдигателно съоръжение мотокар;

3. Чл. 189 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване - да не е използвал работното оборудване /хидравлична система за задвижване на горен капак на товарен автомобил марка „Скания“ с рег. № СО 01••••/ по предназначение и при условията, за които то е предвидено.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛОЖИЛ изпълнението на наложеното наказание от ЕДНА ГОДИНА „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ПРИЗНАЛ подсъдимия Д. И. М. с ЕГН ••••••••••, роден на 19.05.1967 г. в гр. Велико Търново, с постоянен адрес в гр. Велико Търново, ••••••••• и настоящ адрес в гр. Велико Търново, •••••••••, със средно образование, женен, Управител на „МАТ МЕТАЛ“ ЕООД гр. Лясковец, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 23.01.2019 г., в гр. Лясковец, на •••••••••, като собственик и управител на „МАТ МЕТАЛ“ ЕООД гр. Лясковец, в качеството си на работодател, при условията на независимо съпричиняване с В. С. Р., причинил по непредпазливост смъртта на Г. Г. Б. поради незнание на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - товарно-разтоварна дейност, като разпоредил товаренето на алуминиев отпадък в товарен автомобил „Скания“, модел Р 420 с рег. № СО 01••••, собственост на „СТАМ ТРЕЙДИНГ“ АД гр. София, да се извърши по неправилен начин и с неподходящо работно оборудване за неговото изпълнение и не създал необходимата организация, нито взел мерки за избягване на риска от телесни увреждания на работещите лица, с което нарушил нормите по охрана на труда, както следва:

1. Чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда - не осигурил здравословни и безопасни условия на труд на Г. Г. Б., заемащ длъжността „товарач“ в „МАТ МЕТАЛ“ ЕООД, с което да бъдат избегнати опасностите за живота му;

2. Чл. 4, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1, от Закона за здравословните и безопасни условия на труд - не създал необходимата организация за избягване на рисковете при извършване на дейността по товарене на алуминиев отпадък, извършвана от работника Г. Г. Б.;

3. Чл. 11, ал. 1 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд - не осигурил подходящи средства за избягване на риска от увреждания при осъществяване на дейността по товарене на алуминиев отпадък, извършвана от пострадалия Г. Г. Б.;

4. Чл. 5, ал. 1 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно- разтоварни работи - не разработил и утвърдил разбираемо написани за работещите правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи;

5. Чл. 11, ал. 1 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно- разтоварни работи - въвел неправилен начин за извършване на товарно- разтоварните работи и на неподходящо работно оборудване за тяхното изпълнение, разпореждайки на Г. Г. Б. да се качи в транспортното средство и да разтовари ръчно палет с алуминиев отпадък, който му е подаван чрез повдигателно съоръжение - мотокар;

6. Чл. 12, т. 6 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно- разтоварни работи във връзка с т.12 от Приложение № 6 към наредбата - разпоредил на служителите да се качат върху складирани товарни единици;

7. Чл. 14, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно- разтоварни работи - разпоредил товарните работи да се извършват ръчно, а не чрез необходимата механизация; разпоредил алуминиевия отпадък да не бъде поставен в уедрени пакети - биг бегове, а да бъде изсипван ръчно в транспортното средство; не осигурил безопасна организация на товарно- разтоварния процес; разпоредил товаренето да се извършва, без да бъдат използвани необходимите специализирани товарозахващащи приспособления и да се използва работно оборудване, неотговарящо на изискванията за безопасност и неосигуряващо удобство при работа;

8. Чл. 165 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване - при създаване на организацията на работа и избора на работното оборудване не осигурил спазването на установените норми и изисквания по безопасност и опазване на здравето при извършване на товарене на алуминиев отпадък; при избор на работно оборудване не отчел специфичните условия и характеристики на работата, съществуващите на работното място опасности, както и допълнителни опасности, които могат да бъдат породени от използването на работното оборудване и не взел подходящи мерки за минимизиране на рискове, като след деянието е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия Г. Г. Б., поради което и на основание чл. 123, ал. 4, предл. 1, вр. ал. 1, изр. 1 от НК, във вр. с чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда, с чл. 4, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1, и чл. 11, ал. 1, от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, и с чл. 5, ал. 1, чл. 11, ал. 1, чл. 12, ал. 6, вр. с т. 12 от Приложение № 6 и чл. 14, т. 1, 2, 3, 4 и 5, от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи, и с чл. 165 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК го осъдил като му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛОЖИЛ изпълнението на наложеното наказание от ЕДНА ГОДИНА „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Първият съд се произнесъл и по разноските по делото като със същата присъда осъдил подсъдимия В. С. Р. с ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес в гр. Бухово, ж.к. Бухово, •••••••••, на основание чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от НПК ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжна прокуратура - Велико Търново сумата от 905, 19 лева /деветстотин и пет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за изготвени експертизи по ДП № 3/2019 г. по описа на ОСлО при ОП-Велико Търново, пр. преписка № 327/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура - Велико Търново, както и 5, 00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на невнасянето им.

На основание чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от НПК Великотърновският окръжен съд осъдил подсъдимия Д. И. М. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в гр. Велико Търново, ••••••••• и настоящ адрес в с. гр., •••••••••, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжна прокуратура - Велико Търново сумата от 905, 19 лева /деветстотин и пет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за изготвени експертизи по ДП № 3/2019 г. по описа на ОСлО при ОП-Велико Търново, пр. преписка № 327/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура - Велико Търново, както и 5, 00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на невнасянето им.

Постановено е веществените доказателства:

№ 1 - Черна плетена шапка в полиетиленов плик;

№ 2 - Проби от две пръски червена течност по каросерията на товарен автомобил;

№ 3 - Гипсови отпечатъци, иззети от ръба на горната каната на товарен автомобил, да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.

С подадената против съдебния акт въззивна жалба от подсъдимия Д. И. М. чрез защитника адвокат К. Г. М. се навежда оплакване, че постановената осъдителна присъда на Великотърновския окръжен съд е неправилна, тъй като е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, а наказанието наложено на М. е явно несправедливо. От събраните доказателства по делото - разпити на свидетели, експертизи и обясненията на подсъдимия В. С. Р. по несъмнен начин се установява, че смъртта на пострадалия е настъпила, чрез задействане на хидравлична щора на товарния отсек на камиона на Р., тоест именно от действията на този подсъдим. Самото изпълнително деяние е осъществено именно от него. Прави се искане въззивната инстанция да оправдае подсъдимия Д. И. М. или алтернативно да намали размера на наказанието като определи лишаването от свобода да е в размер на три месеца, изтърпяването на което наказание съдът да отложи за срок от три години. Излагат се макар и доста пестеливо съображения в подкрепа на поддържаното становище. В този аспект защитникът приема присъдата за несправедлива поради несъразмерното наложено наказание и незаконосъобразна. И понеже към момента на подаване на жалбата мотивите към присъдата не са били изготвени, в нея е посочено, че допълнителни съображения в подкрепа на становището за неправилност на присъдата ще бъдат изложени след постъпването им. Впоследствие такива допълнителни съображения към въззивната жалба не са представени по делото.

От своя страна с подадената срещу Присъда № 23 от 21.12.2021 г. на Окръжен съд гр. Велико Търново въззивна жалба от подсъдимия В. С. Р. чрез защитника адвокат М. В. Н. се навежда оплакване, при което се поддържа, че същата е неправилна, незаконосъобразна, необоснована и постановена в пълно противоречие на събраните в хода на делото доказателства. Предлага се на въззивната инстанция да отмени присъдата на първоинстанционния съд в обжалваната осъдителна част по отношение на подсъдимия Р. и да постанови нова, с която го признае за невинен и го оправдае изцяло по повдигнатото му обвинение. С оглед обстоятелството, че към момента на подаване на жалбата мотивите към присъдата не са били изготвени, в нея е посочено, че допълнителни съображения в подкрепа на становището за неправилност на присъдата ще бъдат изложени след постъпването им. Впоследствие такива допълнителни съображения и към тази въззивна жалба не са представени по делото.

Във въззивните жалби първоначално не са посочени неизяснените обстоятелства, както и какви доказателства следва да се съберат и проверят от въззивния съд.

Настоящото въззивно производство е второ по ред по същество.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура гр. Велико Търново счита подадените въззивни жалби срещу присъдата на първоинстанционния съд по съответното наказателно производство за неоснователни. Поддържа се становището присъдата да е произнесена при пълнота на доказателствата, които при проверка в откритото пред въззивната инстанция съдебно следствие са изяло потвърдени и намира, че застъпеното разбиране на първия съд изразено в неговия краен акт, макар и атакуван, е законосъобразно и правилно. Съдът е изложил достатъчно убедителни аргументи в подкрепа на произнесената присъда, които са развити в мотивите. Квалификацията е прецизирана, като подсъдимият В. С. Р. е частично оправдан по отношение на изчерпателно изброените норми от закона и наредбите относими към трудовата злополука. Приема се, че при индивидуализацията на наказанията са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства както по отношение на деянието, така и по отношение на дейците. Наказанията, както спрямо Р., така и спрямо М. са определени при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Обвинителят развива становището си, че извън заложеното в мотивите към присъдата нищо в повече не би могло да се направи, тъй като съдебният акт е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Квалификацията на деянията на двамата подсъдими и прилагането на материалноправния закон е точно определена и това категорично е установено включително и с проверката на доказателствата чрез изслушването на свидетеля П. А. П., при разпита му проведен в съдебното заседание на 25.09.2024 г., който на основание чл. 139, ал. 7 от НПК е извършен чрез видеоконферентна връзка с Окръжен съд - гр. Солинген, ФР Германия, при спазване на правилата на чл. 28, ал. 8 от ЗЕЗР..

Постановената присъда и определените с нея наказания, както по вид, така и по размер са правилно определени, защото съответстват на тежестта и степента на обществена опасност на извършителите и на деянията, които доказано са извършили. И двамата подсъдими са неосъждани, така че отложеното изтърпяване на наказанията е съответно на степента на обществена опасност и на личността. По отношения проведените съдебни следствия при двете разглеждания на делото в Окръжен съд гр. Велико Търново, а и по време на настоящото проведено съдебно следствие пред въззивната инстанция, не се откриват нови факти и обстоятелства, които биха довели до промяна в крайните правни изводи направени от съда, така че жалбите обвинителят приема за крайно неоснователни, още в повече определените наказания са достатъчно смекчени предвид извършеното деяния, при което първият съд е слязъл до минимума въпреки нарушените правни разпоредби относими към дейността на двамата подсъдими.

В тази връзка прокурорът моли съда първоинстанционната присъда да бъде потвърдена изцяло, а подадената жалба на двамата подсъдими и техните защитници оставени без уважение като неоснователни.

Въззиваемият частен обвинител К. Г. Б., уведомена чрез повереник адвокат С. Н. И., не се явява. От нея е постъпила молба по делото с вх. № 5737/25.09.2024 г., в която се заявява обективна невъзможност от явяване в съдебно заседание. Не се възразява по даване ход на делото, не се правят доказателствени искания или възражения като се заема становище по същество и се предлага на въззивния съд да потвърди изцяло първостепенната присъда. Според частния обвинител н нея са обсъдени всички доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, а съдебният акт е мотивиран и постановен при правилно приложение и спазване на материалния и процесуалния закон. Желае се произнасяне в този смисъл.

Повереникът на частния обвинител Б., адвокат С. Н. И. редовно уведомен от предходното съдебно заседание, не се явява.

Въззиваемите частни обвинители В. И. Б. и А. Г. П., редовно призовани, не се явяват. Същите се представляват процесуално от повереник адвокат Е. С. Д., която се явява и заема становище.

В проведеното открито съдебно заседание във въззивната инстанция, повереникът адвокат Е. С. Д. изцяло се присъединява към казаното от прокурора. Счита, че присъдата е правилна и законосъобразна и с нея са наложени наказания на подсъдимите В. С. Р. и на Д. И. М., които реално са виновни за смъртта на Г. Г. Б., те двамата са я причинили. От една страна несъмнено е доказано по делото, че именно подсъдимият Р. лично е задействал процесната хидравлична щора, с чието задвижване пряко се е стигнало до смъртта на Б.. Поддържа становището, че точно от разпита на свидетеля П. А. П., проведен в съдебното заседание на 25.09.2024 г., практически се опроверга една от основните тези, ползвана от защитата за оневиняване на подсъдимия Р., а именно че пострадалият Г. Г. Б. е казал на шофьора на камиона да затваря щората. При разпита в проведеното съдебно заседание свидетелят не потвърждава категорично подобно твърдение, а и самият Р. е бил длъжен да се увери, че пострадалият е слязъл от камиона и едва тогава да задейства щората. От друга страна според повереника, виновен за смъртта на Б. е и Д. И. М., който създал недостатъчно добра и опасна за работещите в това предприятие, организация на работа, която също е предпоставила настъпването на смъртта на Г. Г. Б.. В заключение се моли съда да се произнесе с решение, с което потвърди изцяло като правилна и законосъобразна първоинстанционната присъда.

В проведеното съдебно заседание във въззивната инстанция, апелаторът подсъдим В. С. Р., редовно уведомен от предишното съдебно заседание, се явява лично като същият се представлява процесуално и защитава от упълномощения защитник адвокат М. В. Н. от АК Велико Търново.

Упълномощеният защитник на Р., адвокат М. В. Н. поддържа в хода на съдебните прения изцяло подадената въззивна жалба против осъдителната присъда на Великотърновския окръжен съд. Счита атакувания съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, постановен при неправилен анализ на интерпретиране на събраните доказателствени източници. Оспорва изложените от страна на държавното обвинение аргументи, както за неоснователността на въззивната жалба, така и за изключително ниския размер и вид на наказанието наложено на Р. като предлага те да не се обсъждат защото не са по съществото на спора. Апелира към въззивната инстанция да извърши обстойна и правилна преценка, както на фактите установени до момента, така и на изяснените обстоятелства. Излага своето виждане и разбиране за фактологията свързана с инцидента и участието на двамата подсъдими в него като интерпретира основните според защитника обстоятелства, че товарната площадка в гр. Лясковец се стопанисва и управлява от подсъдимия Д. И. М., който е създал и съществувалата организация за товаренето на тези отпадъци. Тази организация, според събраните по делото доказателства и от показанията на свидетеля П. А. П., е създадена именно от М., чиито работници са извършвали товаро - разтоварната дейност. Липсват категорично данни да е извършен инструктаж на подсъдимия Р. за начина, по който е следвало да стане товаренето като по делото отсъстват доказателства и за това между двете търговски дружества да е постигната някаква договореност, споразумение или дори устна уговорка за начина и метода, по който трябва да се осъществява тази дейност.

Според изложението направено от адвокат Н., Р. е бил задължен като шофьор да спре на указаното място управлявания от него товарен автомобил, да изгаси неговия двигател и да се оттегли на безопасно място съгласно законовите изисквания. Всичко останало като процес, касаещ товаренето на тези отпадъци от алуминий, се е извършвало съобразно указанията и под контрола на подсъдимия Д. И. М. и от неговите работници, които са и инструктирани за тази дейност. Поддържа се в изложената насока тезата, че Р. не е имал никакво отношение към процеса за товарене. В подкрепа на изнесеното защитникът се позовава на констатациите на НОИ гр. В. Търново, извършили непосредствено след инцидента проверка и които в протокола си от 08.03.2019 г. констатирали наличието на допуснати конкретни нарушения на нормативните актове, по актуализирането на инструкции, касаещи работното оборудване, инструкцията по безопасна работа и специални изисквания по безопасност на труда при товаро - разтоварните дейности, свързани със сепариране на алуминиевите отпадъци, които трябвало точно работодателят на починалия работник Г. Г. Б., подсъдимият Д. И. М. да изпълни.. Пострадалият Б. сам е решил да товари вместо определения да товари работник, като е изявил желание той да се качи горе в камиона, за което не може да се търси вина у подсъдимия Р., тъй като същият е нямал никакъв контакт с работниците, както и такова задължение. Р. е служител на друго юридическо лице и неговите функции са свързани единствено и само със спирането на автомобила и в последствие с транспортирането на натоварения вече отпадък.

Конкретно адвокат М. В. Н. взема отделно отношение по всяко едно от обвиненията, повдигнати на Р. и за които той е признат за виновен и осъден от първия съд. За вмененото му нарушение на чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд - не положил достатъчно грижи за безопасността и здравето на Г. Г. Б., участващ в товареното на поверения му товарен автомобил „Скания“ с рег. № СО 01••••, въпреки инструкциите, дадени му от представител на работодателя „СТАМ ТРЕЙДИНГ“ АД, същото категорично се отрича от защитата. Това е така според адвокат Н., тъй като видно от приложените доказателства по делото и инструкцията за работа с товарния автомобил, в нея са посочени точно какви грижи следва да се полагат към товарещите лица, и по точно в т. 4.19 е отразено, че следва да се спазват строго изискванията за безопасност и организация на товаро-разтоварните площадки. В тази насока по делото изобщо не е установено Р. да е запознат с изискванията за безопасност и организацията на товаро-разтоварните работи на площадката в базата в гр. Лясковец, а и такива данни отсъстват. С тази организация е запознат единствено и само представляващият търговското дружество „МАТ МЕТАЛ“ ЕООД и подсъдим М., който се явява и собственик на дружеството и на алуминия за натоварване. По нататък защитникът продължава с разсъжденията си позовавайки се на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи, според която когато товарно-разтоварни работи се извършват от няколко предприятия или организации, работодателите трябва винаги съвместно да извършват тази дейност и по писмена договореност да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, да се информират взаимно за рисковете при работа и координират дейностите си за предпазване на работниците от тези рискове. Договореност между търговците „СТАМ ТРЕЙДИНГ“ и „МАТ МЕТАЛ“ в случая не е съществувала и не е постигана такава нито писмено, нито устно, поради което и няма как да се приеме, че в случая подсъдимият Р. е нарушил чл. 33 от ЗЗБУТ и не е положил достатъчно грижи за безопасността и здравето на пострадалия Б., който е служител на друг търговец и каквито задължения Р. е нямал.

По отношение на второто обвинение за нарушение на чл. 34, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, по което подсъдимият Р. е бил оправдан с Присъда № 23 от 21.12.2021 г. на Окръжен съд гр. Велико Търново - да не е използвал правилно работното оборудване /хидравлична система за задвижване на горен капак на товарен автомобил марка „Скания“ с рег. № СО 01••••/ като се приема, че не е използвано правилно това работно оборудване, тоест хидравличната система за задвижване на този капак на товарния автомобил. По делото не са събрани такива доказателства. Несъмнен факт е, че автомобилът управляван от Р. е бил напълно изправен. Подсъдимият е спрял автомобила, вдигнал е капака и според изискването на инструкцията в т. 4.20 се е отдалечил на безопасно място, което свое задължение да се отдалечи на безопасно място, той е изпълнил.

По отношение на следващото вменено в обвинението нарушение на чл. 12, т. 6, от Наредба № 12 от 30.12.2005 г., първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Р. с поведението си е допуснал присъствието на пострадалия Г. Г. Б. върху складирани товарни единици в товарния автомобил. Това също се оспорва от адвокат Н. да не отговаря на действителността поради факта, че този текст се прилага само при положение, че се товарят различни видове товари, настоящият случай не е такъв. Товари се единствено и само алуминиев отпадък и няма данни този случай да попада в посочената хипотеза, за да се приеме, че е допуснато претендираното нарушение.

По отношение на останалите засегнати и обсъдени от защитника вменени на Р. нарушения, а именно това по чл. 19, ал. 2 от Наредба №12 от 30.12.2005 г. и по чл. 189 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, следва да се отбележи, че и по тях подсъдимият Р. е оправдан с Присъда № 23 от 21.12.2021 г. на Окръжен съд гр. Велико Търново, при отсъствието на подаден протест или жалба от частното обвинение, макар в пледоарията/защитната реч да се твърди обратното, че за тях е признат за виновен. Първият съд е приел в мотивите към присъдата си вмененото на този подсъдим нарушение на чл. 19, ал. 2 от Наредба №12 от 30.12.2005 г. да е в резултат на неправилната организация създадена по товаренето, което не е било в компетентността на Р. като водач на товарния автомобил. Пряко в причинна връзка с настъпилия престъпен резултат според съда - причинената по непредпазливост смърт на Б., са само посочените в присъдата две нарушения.

За нарушението по последното обвинение, вменено на Р., това по чл. 189 от Наредба 7, че не е използвал работното оборудване /хидравлична система за задвижване на горен капак /тента/ на товарен автомобил марка „Скания“ с рег. № СО 01••••/ по предназначение и при условията, за които то е предвидено, категорично от доказателствата според първия съд такова нарушение Р. да е извършил, не се установява. Напротив боравенето с механизма е било правилно и с цел да бъде отворен или затворен товарния отсег.

При тези съображения в заключение се прави искане към въззивната съдебна инстанция да се отмени като неправилна и незаконосъобразна осъдителната присъда спрямо подсъдимия В. С. Р., вместо което - се постанови нова такава, с която същият бъде признат изцяло за невиновен и оправдан по всички пунктове на обвинението, повдигнато му от Окръжна прокуратура - Велико Търново.

Подсъдимият В. С. Р. поддържа изцяло доводите на своя упълномощен защитник, като заявява, че няма какво да добави.

В проведеното съдебно заседание във въззивната инстанция, апелаторът подсъдим Д. И. М., редовно уведомен от предишното съдебно заседание, се явява лично като същият се представлява процесуално и защитава от упълномощения защитник адвокат К. Г. М. от АК гр. Велико Търново.

Упълномощеният защитник на М., адвокат К. Г. М. в хода на съдебните прения поддържа изцяло подадената въззивна жалба против първоинстанционната осъдителна присъда.

Представя и обосновава становището, че атакуваният съдебен акт, в своите мотиви, излага съображения на база събрани в хода на съдебното дирене доказателства, които опровергават самата присъда в осъдителната и част по отношение на М.. Придържа се към казаното от адвокат Н., че спрямо подсъдимия М. повдигнатите обвинения по отделните му пунктове се препокриват, твърдените нарушения на чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за неосигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на Г. Г. Б., заемащ длъжността „товарач“ в „МАТ МЕТАЛ“ ЕООД, с което да бъдат избегнати опасностите за живота му; на чл. 4, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1, от Закона за здравословните и безопасни условия на труд, че не създал необходимата организация за избягване на рисковете при извършване на дейността по товарене на алуминиев отпадък, извършвана от работника Г. Г. Б.; на чл. 11, ал. 1 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд, че не осигурил подходящи средства за избягване на риска от увреждания при осъществяване на дейността по товарене на алуминиев отпадък, извършвана от пострадалия Г. Г. Б.. Тоест това са все норми, които укоряват определено поведение, но същите са бланкетни и е необходимо да се препокрият и допълнят с други такива норми, които точно да идентифицират съответния риск, което в случая не е риск, а реално действие, товарене на насипни метални отпадъци, това трябва да има технология, която да бъде изведена като налична и да е нарушена от ръководителя на предприятието, в разглеждания случай М.. Заема се позицията, че подсъдимият М. на 23.01.2019 г. не е разпореждал на пострадалия Г. Г. Б. да товари в този камион. Това е трябвало да стане от други двама работници, единият от които е разпитаният от въззивната инстанция свидетел П. А. П., т.е. няма данни М. да е разпореждал на Б. да се качва в камиона, съответно и върху складираните там вече отпадъци от алуминий.

Защитникът адвокат М. също застъпва тезата касаеща необходимостта от договаряне между двете дружества за носенето на риска и счита, че би било правилно ако между двете предприятия действително е имало постигнато някакво споразумение в рамките на техния договор за обстоятелството кой носи отговорност, как се товари и прочее неща, но подобно постигнато споразумение не е налично и поради тази причина държавното обвинение повдига обвинения както на шофьора на товарния автомобил, така и на собственика и управител на „МАТ МЕТАЛ“ ЕООД гр. Лясковец, подсъдимия М.. Защитата пренася отговорността от търговеца „МАТ МЕТАЛ“ ЕООД на дружеството „СТАМ ТРЕЙДИНГ“ АД гр. София, явяващо се основен контрагент на дружеството на М. и такова осигуряващо транспорта. Поддържа твърдението, че в транспортното дружество са били напълно наясно какъв вид отпадък и по какъв начин ще бъде товарен алуминият в този ден, както и това че този отпадък в камиона ще бъде в насипен вид и въпреки това са изпратили в гр. Лясковец, да се товари превозното средство на подсъдимия Р., да товари точно на тази площадка. Така представени фактите навеждат на извод, че дружеството „СТАМ ТРЕЙДИНГ“ АД гр. София до голяма степен също трябва да носи укора за това, че същинско товарене на алуминия се е извършвал по описания в обвинителния акт начин, в техния автомобил.

На следващо място в защитната си реч адвокат М. развива виждането си и за изведеното нарушение на чл. 165 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, което поведение също не е обусловено от фактическа страна с конкретни действия, регламентирани за товаренето на този вид, алуминиев отпадък конкретно като за тези товари и предвид липсата на ясно разписани конкретни правила, само бланкетното подвеждане под общи норми не дава основание за търсене на отговорност при нарушаването на съществуваща такава норма. Точно заради това защитникът приема, че така повдигнатото и вменено обвинение на М. е неправилно и следва контролиращият апелативен съд да отмени атакуваната присъда. Вече извън вменяването на конкретни нарушения на подсъдимия Д. И. М., адвокат М. счита, че действието на самия пострадал Г. Г. Б. по даване на указания на шофьора и подсъдим В. С. Р. да спуска въпросната тента, е станало причина за неговата смърт. То се явява единственото, което е довело до трагичния резултат и нито начинът на товаренето, бил той правилен или неправилен, нито някакви други укорими действия на Р., като обезопасяване на товара, следене за правилно товарене на превозното средство, което се явява негов ангажимент с оглед правилното разпределение на тежестта на товара, представляващо друго нарушение, макар и да не е повдигнато обвинение за него, са довели до настъпването на противоправния резултат. Пряко относимо към причиняването на неговата смърт е само поведението на пострадалия Б., обръщайки се повелително към шофьора и подсъдим Р. с израза „Затваряй!“. Последвалите действия по падането на пострадалия върху отпадъка са в следствие на причинените травми от притискането.

В заключение защитникът адвокат М. моли въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда касаеща подсъдимия Д. И. М. и предлага той да бъде изцяло оправдан по повдигнатото с обвинителния акт и поддържано обвинение от държавното обвинение в първа инстанция.

Подсъдимият Д. И. М. поддържа изцяло доводите на своя упълномощен защитник, като заявява, че искрено съжалява за пострадалия Г. Г. Б.. В правото си на последна дума В. С. Р. моли съда да бъде напълно оправдан, изразява съжаление за нелепата случка, за която не мисли, че е виновен.

В правото си на последна дума Д. И. М. счита, че пострадалият Г. Г. Б. просто е нямал работа там. Проявил е сам своеволие.

Изхождайки от описаната хронология, настоящият съдебен състав по искане на защитника на подсъдимия В. С. Р., адвокат М. В. Н. намери и прецени, че за разкриване на обективната истина и изясняване на фактическата обстановка по делото в нейната цялост и пълнота, както и за правилното му решаване се явява необходимо да се открие съдебно следствие във въззивната инстанция и да се допусне събирането на допълнителни нови писмени и гласни доказателства по силата на разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от НПК, като бъде допуснат до разпит свидетеля П. А. П.. В хода на съдебното производство е било установено, че свидетелят не е разпитван в първоинстанционното производство нито при първото, нито в последващото разглеждане на делото, а показанията му са от значение за разкриване на обективната истина, тъй като той се явява очевидец на престъплението. П. е един от свидетелите, който към момента на инцидента е работел в представляваното от подсъдимия Д. И. М. дружество и е участвал пряко и непосредствено при извършване на съответната товаро-разтоварна дейност. Този свидетел, макар и да е разпитан във фазата на досъдебното производство и неговите показания са били прочетени при първото разглеждане на делото в първоинстанционното съдебно производство, е от съществено важно значение за разкриване в пълнотата на обективната истина и за всички относими към предмета на доказване факти, респективно по този начин посредством разпита ще бъде предоставена възможност на защитниците и останалите страни, за задаване на въпроси, които те счетат за важни не само с оглед поддържането на защитната теза, но и с оглед разкриването на обективната истина. По този начин е предоставена възможност и на настоящия решаващ състав, да придобие преки и непосредствени впечатление от свидетеля и фактите, които е възприел по отношение на престъплението, на което е станал пряк очевидец и свидетел.

Съдът в настоящия си състав при това счете, че фактологията по делото е останала неизяснена и противоречива, при което се явява наложително извършването на нови процесуално следствени действия, необходими за проверка на вече събрани доказателства. С оглед разпоредбата, задължаваща съда да изяснява и разкрива обективната истина, въззивната инстанция прецени и прие, че е необходимо да допусне извършването на разпит на свидетеля П. А. П.. Горното е наложило съдът с нарочно протоколно определение в съдебното заседание от 29.01.2024г. да допусне провеждането на разпит на свидетеля П.. Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното в жалбата, доводите на страните, доказателствата по делото и след като служебно провери изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от лица, които притежават активна процесуална легитимация, а съдържанието им е преценено при образуването да отговарят на изискванията на закона и така те се явяват процесуално допустими. Това е така защото жалбата на подсъдимия Д. И. М., заведена с вх. № 8423/21.12.2021 г. в деловодството на Окръжен съд гр. Велико Търново, подадена чрез процесуалния и представител и защитник адвокат К. Г. М. от АК гр. Велико Търново, е постъпила в деловодството на Окръжен съд гр. Велико Търново, заведена в служба „Регистратура” на 21.12.2021 г.. От друга страна въззивната жалба на подсъдимия В. С. Р. подадена чрез адвокат М. В. Н. от АК гр. Велико Търново в процесуалното му качество на упълномощен защитник на Р., заведена с вх. № 22/04.01.2022 г. в деловодството на Окръжен съд гр. Велико Търново, е постъпила на 04.01.2020 г. При произнесена присъствено присъда на 21.12.2021 година въззивните жалби на двамата подсъдими се явяват подадени в срок, тъй като 15-дневният срок е изтекъл на 05.01.2022 г. Разгледани по същество, жалбите се явяват неоснователни и това е така поради изложените по-долу съображения:

Съдебното производство пред първия съд е протекло по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, Глава двадесет и седма съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция като съдът с определение по реда на чл. 372, ал. 3 от НПК е одобрил изразеното от подсъдимите, техните защитници, частните обвинители и техните повереници съгласие да не се провежда разпит на свидетелите В. В. Й., М. А. А., Р. Д. Т., Г. Л. С. и Н. Ю. М., както и да не се провежда разпит на вещите лица д-р Н. В. Г., М. Л. М., инж. П. Н. П. и инж. Е. С. Г., тъй като съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в този кодекс..

За да постанови своята присъда първоинстанционният съд приел фактическа обстановка, която след проведеното съдебно следствие пред настоящата въззивна инстанция се възприема като правдиво установена макар и със своите нюанси в определени нейни части. Това е така защото проверяващият съд в съответствие с изискванията на чл. 18 от НПК /принципът за непосредственост/ основа своето решение и върху доказателствените материали, които той събра и провери лично, посредством извършения по делото разпит на свидетеля П. А. П., чийто разпит е проведен в съдебното заседание от 25.09.2024 г., като основа своето решение и върху доказателствените материали приобщени при проведеното първоинстанционно съдебно и досъдебното производства. Показанията на свидетеля П. А. П. се споделят изцяло от настоящия състав и се кредитират с доверие като обективни, добросъвестни и съответни на възприето от него при инцидента със забележка относно трайността на спомените.

Въз основа на доказателствата по делото и закона настоящият състав приема за установена следната фактическа обстановка:

При извършената проверка с оглед правомощията си по чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, при разглеждане на съдебното производство от първоинстанционния съд, при постановяване на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят до отмяната и с връщане на делото за ново разглеждане. От тук следва да се обсъди обосноваността и приложението на материалния закон. Това налага обсъждане на събрания доказателствен материал по делото.

От същия се установява, че подсъдимият В. С. Р. с ЕГН ••••••••••, е роден на 07.02.1967 г. в с. Окорш, общ. Дулово, обл. Силистра. Същият е с постоянен и настоящ адрес в гр. Бухово, ж.к. Бухово, •••••••••. Има завършено средно образование и е шофьор в „СТАМ ТРЕЙДИНГ“ АД с. Караполци, общ. Елин Пелин. Подсъдимият Р. е женен и не е осъждан.

Подсъдимият Д. И. М. с ЕГН ••••••••••, е роден на 19.05.1967 г. в гр.

Велико Търново. Същият е с постоянен адрес в гр. Велико Търново, ••••••••• и настоящ адрес в гр. Велико Търново, •••••••••. Има завършено средно образование и е Управител на дружеството „МАТ МЕТАЛ“ ЕООД гр. Лясковец. Подсъдимият Д. И. М. е женен и не е осъждан.

Наред с това подсъдимият М. освен управител на дружеството бил и едноличен собственик на капитала на Еднолично дружество с ограничена отговорност „МАТ МЕТАЛ“ със седалище и адрес на управление гр. Лясковец и предмет на дейност сепариране и търговия с алуминиеви отпадъци. Базата на дружеството се намирала в гр. Лясковец, на ул. •••••••••, и представлява складово хале с асфалтирана площадка пред него.

Пострадалият Г. Г. Б. по същото това време работел в дружеството „МАТ МЕТАЛ“ ЕООД гр. Лясковец и се явявал най-старият му работник, определян като много отговорен и добре запознат с работата, която се извършвала. По тази причина подсъдимият М. му възлагал ръководни функции, въпреки че реално Б. бил назначен на длъжността „товарач“. На такава длъжност бил назначен и свидетелят П. А. П., а свидетелят Р. И. Р. заемал длъжността „мотокарист“.

Подсъдимият Д. И. М. сутрин казвал на пострадалия Б. какво следва да се извърши и последният от своя страна организирал работниците. Инструктаж обаче ежедневно се извършвал от М., но това не било удостоверявано писмено, поради което обективно не е установено в какво точно се е състоял този инструктаж. Работниците подлежали на първоначален инструктаж, след което подсъдимият извършвал и периодичен такъв, на три месеца. За това имало съответна инструктажна книга /за първоначален и периодичен инструктаж/. Посочените лица като работници на дружеството са извършвали товаро-разтоварната дейност в базата съгласно създадената от подсъдимия М. организация на работа.

Основният предмет на дейност на „МАТ МЕТАЛ“ ЕООД гр. Лясковец била събирането, сортирането и почистването на вторични суровини, след което същите се предавали на други дружества за обработване. Предимно се изкупували алуминиеви отпадъци, съхранявани в палети, а в последствие товарени на камиони и превозвани от фирмите купувачи. Последните извършвали превоза със собствени товарни автомобили.

Едно от дружествата изкупували алуминиев отпадък от „МАЕТ МЕТАЛ“ ЕООД било дружеството „СТАМ ТРЕЙДИНГ“ АД с. Караполци, общ. Елин Пелин, Софийска област. Използван бил за целта товарен автомобил марка „Скания“, модел Р 420, рег. № СО 01••••, собственост на дружеството, който бил оборудван с подвижен покрив /брезент, опънат върху метална рамка/ и фабрично предназначен само за механизирана товаро- разтоварна дейност. Същият автомобил имал първоначална регистрация от 23 май 2007 година и последна такава регистрация при настоящия си собственик „СТАМ ТРЕЙДИНГ“ АД от 15.06.2018 година.

На 23.01.2019 година посоченият товарен автомобил с водач подсъдимият В. С. Р. бил изпратен от „СТАМ ТРАЙДИНГ“ АД да извози метални алуминиеви отпадъци от „МАТ МЕТАЛ“ ЕООД гр. Лясковец. Алуминият бил с различна големина и форма и се товарел от мотокарист и общи работници товарачи.

Подсъдимият Д. И. М. като Управител на дружеството определил този ден товарният автомобил да бъде натоварен от работниците свидетеля П. А. П., свидетеля М. К. и мотокариста свидетелят Р. И. Р.. Пострадалият Г. Г. Б. сам решил той да товари вместо свидетеля М. К. /Пушека/. Понеже Б. се възприемал от останалите за лицето, което управлява и ръководи фирмата при отсъствието на собственика и подсъдимият М., никой не му направил забележка за внезапната промяна, съответно затова, че не той не е определен за товаренето.

На подсъдимия В. С. Р. е бил проведен съответен инструктаж за безопасните условия на работа с управлявания от него товарен автомобил, включително и относно използването му по предназначение съгласно нормативните изисквания. По обяд на 23.01.2019 г. водачът Р. пристигнал в базата на „МАТ МЕТАЛ“ и около 13: 00 часа спрял товарния автомобил на определеното за целта му място, след което товаренето на метален отпадък в камиона започнало. Товарният автомобил подсъдимият спрял на определеното място като за да може да се осъществи товарната дейност били свалени капаците, долният капак се спускал надолу, а горния капак /този който оформя покрива/ се отварял с помощта на тръба. Подсъдимият Р. след отварянето на автомобила и пригаждането му за работа го оставил за товарене на работниците с изключен двигател, а той самият се отправил към собственика на дружеството подсъдимият Д. И. М., който се намирал в офиса си - фургон разположен срещу камиона. След като постоял малко в това помещение, Р. се поразходил из базата.

Посоченият процесен товарен автомобил имал подвижна лява страница по посока на движението. Страничните канати от посочената лява страна - четири на брой /горни и долни/, са били отваряеми нагоре, но всяка от тях имала тегло около 200 кг., което правело ръчното им задвижване невъзможно. С оглед това единственият начин за товарене на автомобила бил през подвижния му покрив, който за целта при работещ двигател се плъзгал надясно чрез хидравлична система, управляван от лост, разположен в задната дясна част на автомобила. На автомобила нямало фабрично инсталирана звукова или светлинна сигнализация при движение на капака, тъй като поначало било недопустимо да има хора в товарния му отсег. Съгласно експлоатационно - техническите характеристики на превозното средство товаренето се извършвало единствено по механичен начин - чрез подвижна метална щипка, поставена върху стрелката на специална машина. С такава към датата на произшествието в дружеството „МАТ МЕТАЛ“ ЕООД не разполагали. Поради тази причина подсъдимият М., въпреки нормативните разпоредби и техническите характеристики на горепосочения товарен автомобил, в качеството му на работодател създал организация за ръчно осъществявана товаро - разтоварната дейност и вместо товарене през покрива на камиона с посочената специализирана техника, същото се осъществило през страничните канати от лявата страна на камиона, които работещите отворили посредством мотокар, който ги повдигнал нагоре. След повдигането им канатите се подпирали с метален прът, който се слагал върху джанта от автомобилна гума, поставена на върху метално пале. След закрепване на канатите по описания несигурен начин, в каросерията на камиона започвало товаренето на алуминиевия отпадък, поставен в големи чували от полиетилен /наречени биг-бегове/ посредством мотокар. Чувалите се поемали от намиращи се в товарния отсег на автомобила работници и били изсипвани до пълното запълване на капацитета му. По този начин и при създадената погрешна организация, на 23.01.2019 г. било извършено товаренето на товарния автомобил марка „Скания“, модел Р 420, рег. № СО 01••••, собственост на „СТАМ ТРЕЙДИНГ“ АД гр. София като в каросерията му се намирали постоянно работниците свидетелят П. А. П. и пострадалият Г. Г. Б.. Товаренето на камиона започнало към 13: 00 – 13: 15 часа като работниците пострадалият Б., свидетелят П. А. П. и свидетелят Р. И. Р. първо натоварили с мотокара управляван от Р., последният като мотокарист - 6 биг бега, които били сложени в задната част на камиона, защото тежали повече, а в предната част започнали да пълнят товарния автомобил с по-лекия алуминий. Първоначално те били стъпили на пода на каросерията като постепенно в процеса на работа стъпвали върху всяко следващо ниво от поставения вече товар до окончателно напълване на каросерията. Такава била практиката на товарене в дружеството от дълги години въпреки съществуващия риск за служителите, които работели в каросерията на камиона.

Подсъдимият В. С. Р. като шофьор на товарен автомобил, бил надлежно инструктиран относно нормативно и фабрично предвидения начин за товарене, не се противопоставил на въведената неправилна и опасна практика и допуснал работниците в каросерията, както и присъствието на пострадалия Г. Г. Б. върху складирани товарни единици.. При това товарене бил отворен и подвижният горен капак на товарния автомобил. Това действие било извършено от подсъдимия Р. чрез намиращия се в задната част на товарния автомобил специален лост. Той е следвало да откаже изпълнението на възложената задача от подсъдимия М. по товаренето, особено при погрешно създадената от него организация и е можел да го стори, най-малкото е бил задължен да преустанови работата когато възникне сериозна и непосредствена опасност за живота или здравето на работещите, като незабавно уведоми прекия си ръководител.

По описания начин товаренето започнало около 13: 00 часа като свидетелят Р. управлявал мотокара и подавал биг-беговете, а свидетелят П. и пострадалият Б. се намирали вътре в товарния обсег на автомобила и ги поемали. Р. с мотокара подавал палети пълни с алуминиев отпадък, с различна форма, поставен на вилиците на мотокара, които влизали в камиона, а двамата работници обръщали палета, за да можело да се събере по-голямо количество в камиона. След това, този палет се връщал от мотокариста и се вземал следващия. Товароносимостта на камиона била около 12 тона. Мотокаристът и свидетел Р. И. Р. ги вземал от лявата външна страна, подавал ги на пострадалото лице Б. и на свидетеля П., които ги поемали и ги разтоварвали. След натоварване на автомобила с алуминиев отпадък, което приключило около 15: 00 часа, свидетелят П. А. П. слязъл от камиона като за слизането си използвал мотокара, стъпил на последния дървен палет и свидетелят и мотокарист Р. го смъкнал с мотокара от каросерията на земята. Тъй като пострадалият Б. преди години претърпял злополука с единия от краката си, когато получил травма на петата, изпитвал страх и не можел да слезе от каросерията по този начин чрез мотокара. За това помолил П. да му подаде стълба, за да слезе сам. Тогава П. А. П. отишъл да взема стълба от складовото хале, намиращо се на около 10 метра от автомобила. Там той се забавил няколко минути, но като отивал към халето, чул разговор между Б. и шофьора - подсъдимият Р.. Подсъдимият Р. попитал пострадалия „Да пускам ли брезента?“, на което Б. му отговорил „Да, пускай!“. Този разговор се потвърждава и от обясненията на подсъдимия Р., които освен средство за защита са и доказателствено средство и точно като такива се кредитират от настоящия съдебен състав. От тях може да се извлече фактология, че е проведен разговор с пострадалия Б., според който Жоро му казал „затваряй го, кой знае кога ще ми донесат стълба“, а подсъдимият Р. го попитал „Сигурен ли си?“. Б. му отговорил утвърдително и тогава подсъдимият Р. отишъл към задната част на камиона, където се намирал механизмът за затваряне на горната част на каросерията на камиона. От тази част той нямал видимост към товарния отсег и подсъдимият отново попитал Б. дали да затваря и когато получил утвърдителен отговор задействал механизма за затваряне на капака. Самото затваряне ставало бавно. По това време обаче, когато подсъдимият включил уреда за затваряне на капака, а именно връщане на покрива на камиона на мястото му, пострадалият Б. се намирал все още в него, в каросерията на камиона и свидетелят П. А. П. видял как капака го защипал. Тогава се развикал на шофьора и подсъдим Р. да върне покрива обратно. Р. вдигнал капака, тялото на Б. се свлякло върху алуминиевия отпадък. При това падане парче от алуминиев профил пробило областта под брадата на Б., навлизайки на около десетина сантиметра в устната кухина и предизвиквайки силен кръвоизлив, който довел до неговата смърт. След като върнал покривната конструкция на камиона настрани подсъдимият Р. извикал на подсъдимия М., стоящ в съседния фургон, да се обади за помощ. Водачът на товарния автомобил се намирал в левия ъгъл на превозното средство на около метър от него. В настъпилата паника М. се обадил на свидетелката Р. Д. Т., която звъннала на тел. 112 да съобщи за инцидента и дала телефона на подсъдимия Д. И. М., за да говори той. М. разговарял с оператора на тел. 112 и съобщил за настъпилия инцидент. След като се обадили на телефон 112, подсъдимият М. излязъл от офиса си, отишъл до камиона и видял, че Б. е паднал по гръб в камиона с наклонена на дясно глава, при което левият му крак висял от канатата на автомобила, а другият ме крак бил сгънат. М. извикал на свидетеля П. да докара мотокара, тъй като мотокаристът не бил там, а на свидетеля М. К. разпоредил да донесе дървен палет, нанизали го на рогата на мотокара. Понеже не можел сам да се качи на каросерията на камиона, тъй като бил доста тежък, тежал 160 кг., М. потърсил помощта на свидетеля Й. Ж. К. - негов приятел, намиращ се по това време на територията на базата и ремонтирал накладките на колата на М.. Свидетелят К. и свидетелят Д. Д. С., работещ като „шофьор“ в дружеството „Мат 2001“ ЕООД, се качили на каросерията, за да свалят пострадалия Б.. При това Й. Ж. К. проверил първо дали пострадалият има пулс като започнал да му прави изкуствено дишане. Това не дало ефект, тъй като вдишаният въздух излизал през отворената Г-образна рана в подезичната област на пострадалия. Двамата свидетели К. и С., смъкнали Б. от каросерията на камиона като го поставили върху един палет, който от своя страна стоял поставен на вилиците на мотокара. Тогава подсъдимият М. направил нов опит да окаже първа помощ на пострадалия - проверил пулса му, пипал сънната артерия и според него усетил пулс. Подсъдимият споделил със свидетеля К., че май Б. има пулс. Тогава Й. Ж. К. отново започнал да прави изкуствено дишане, като затворил носа и раната на пострадалия, вдишал въздух през устата на Б., но гърдите му не се издули. С юмрук ударил 3-4 пъти гърдите в сърдечната област, за да помогне и да го спасят, но нямало положителен резултат. Тогава К. казал на подсъдимия М. че според него Б. няма признаци на живот. Подсъдимият М. не можел, а и не искал да повярва и постоянно се опитвал да хване пулс, което заблуждавало свидетеля К., че е възможно да го спасят.

На място пристигнал екип на ФСМП гр. Горна Оряховица, посрещнат от свидетеля М. А. А., същият като неволен свидетел на случващото се, но единствено констатирал смъртта на Б., трупът на който по-късно бил откаран за аутопсия в МОБАЛ - Велико Търново. За случилото се бил уведомен и представител на търговското дружество „СТАМ ТРЕЙДИНГ“ АД - свидетелката А. И. Л., а на място пристигнал и полицейски патрул на РУ гр. Горна Оряховица.

Пострадалият Г. Г. Б. е бил в трудово правоотношение с „МАТ МЕТАЛ“ ЕООД гр. Лясковец въз основа на трудов договор № 26/23.03.2009 година и е заемал длъжността „Товарач“ с място на работа „База Лясковец“. Според длъжностната характеристика е трябвало да извършва товаро - разтоварни дейности и преносни работи, както и други дейности, подробно описани в длъжностната характеристика.

Бил му е извършен първоначален инструктаж, както и периодични такива.

На местопроизшествието са извършени първоначален и повторен оглед със съответните заснемания и изготвен фотоалбум, обективиращ цялостната обстановка, иззети са веществени доказателства.

След настъпилата трудова злополука е извършена проверка от служители на ТП на НОИ Велико Търново, след като на 01.02.2019 г. от „МАТ МЕТАЛ“ ЕООД е подадена декларация за злополуката с вх. № 5101-04-13. Със заповед № 1015-04-27/04.02.2019 г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново е разпоредено да бъде извършено разследване на злополуката, станала на 23.01.20219 г. В протокол № 5103-04-5/08.03.2019 г. са отразени резултатите от извършеното разследване и констатираните допуснати нарушения на чл. 166, ал. 3, т. 2 и т. 4 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, както и на чл. 166, ал. 3, т. 4 от същата наредба.Дадени са предписания за необходимите мерки за недопускане на подобни злополуки. С разпореждане № 5104-04-24 от 20.03.2019г. на основание чл. 60, ал. 1 от КСО станалото с Г. Г. Б. на 23.01.2019 г. е признато за трудова злополука. В него е посочено, че пострадалият Г. Г. Б. по професия „товарач“, при осъществяване на дейността на 23.01.2019 г. в 14: 45 часа, на площадка в „База Лясковец“ на фирма „МАТ МЕТАЛ“ ЕООД, на ••••••••• в гр. Лясковец е настъпила смъртта му. Посочени са и лицата, които са свидетели на злополуката - подсъдимият Д. И. М., както и лицата П. А. П. и Р. И. Р.. Подсъдимият М. е посочен и като лице указало първа помощ. Посочено е че покриващият каросерията на товарния автомобил брезент пада и притиска Г. Б.. След дигането на брезента пострадалият пада по гръб на товара. Получил е тежки травматични увреждания в резултата на което и умира. Причина за възникване на злополуката е посочено притискането от покриващия каросерията брезент. Констатирани са при проверката и са посочени допуснатите нарушения, поради което на работодателя „МАТ МЕТАЛ“ ЕООД гр. Лясковец за недопускане на подобни злополуки е указано да актуализира писмените инструкции за работното оборудване/инструкции за безопасна работа и специални изисквания към съоръженията по безопасност на труда при товаро-разтоварни работи свързани с риск за безопасността и здравето на работещите.

По делото е назначена съдебна експертиза по охрана и безопасност на труда, възложена на вещото лице инж. Е. С. Г.-експерт по безопасни и здравословни условия на труд, находяща се на лист 10-15, в том 8 на Следствено дело № 3/2019 г. по описа на ОСлО при ВТОП. При нея са поставени шест задачи на вещото лице, а със заключението и се дава изчерпателен и положителен отговор на основния въпрос, представлява ли дейността, извършвана от пострадалия Г. Г. Б., източник на повишена опасност, съответно посочват се правните норми, които регламентират/уреждат условията за извършване товаро - разтоварната дейност на материали с различна дейност и форма, както и нормите, които уреждат правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи. Изяснено е, че пострадалият Г. Г. Б. е извършвал дейност представляваща източник на повишена опасност като тази дейност е била свързана с товаро - разтоварна дейност на материали с различна дейност и форма, като същата се урежда с Наредба № 12/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро- разтоварни работи и с Наредба №10/2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, както и Наредба № 2/22.03.2004 г. за минимални изисквания за здравословни безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи на височина над 1, 5 м. от земята. Безопасният начин, по който е следвало да бъде извършено товаренето на алуминиев отпадък в товарен автомобил марка „Скания“, модел Р 420, с рег. № СО 01••••, собственост на „СТАМ ТРЕЙДИНГ“ АД гр. София е трябвало да стане от горната страна чрез щипка или багер. Заключението е в насока за извършени конкретни нарушения на КТ, ЗЗБУТ, Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварна работи и Наредба № 7/23.09.1999 г..

Допуснато е нарушение на чл. 34, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, чл. 189 от Наредба № 7/23.09.1999 г. на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. Били са нарушени чл. 33 и чл. 34 от Закона за безопасни и здравословни условия на труд от В. С. Р., а вторият подсъдим Д. И. М. в качеството на работодател е нарушил чл. 4 и чл. 11, чл. 12, чл. 14 от Наредба № 12/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро - разтоварни работи, докато за Р. в заключението се поддържа да е нарушил чл. 19 от тази наредба. Според вещото лице, управителят на търговското дружество Д. И. М. е нарушил и Наредба № 7/23.09.1999 г., разпоредбите на чл. 165, чл. 165а и чл. 166. Констатирано е, че лошата организация и подценяването на опасностите са в причинно следствена връзка със настъпилата трудова злополука с Г. Г. Б. на 23.01.20219 г. и подсъдимият М. е отговарял за организирането на товаро - разтоварните работи и осъществяването на контрола за спазване правилата за безопасност на труда.

В същата експертиза е даден отговор и кои точно правила и правни норми са нарушени при организацията на товаро-разтоварната дейност в „МАТ МЕТАЛ“ ЕООД и конкретно при извършваната дейност на 23.01.2019 година.

При разследването е извършен следствен експеримент с товарния автомобил марка „Скания“, модел Р 420, рег. № СО 01••••, проведен на 28.01.2019 г., чийто протокол ведно с фотоалбума към него са приобщени към доказателствената маса по делото. При него е затворен експериментално подвижният покрив и са иззети отливки от контактната зона между неговата рамка и горната греда на камиона. Резултатите от експеримента изцяло потвърждават дадените свидетелски показания и изясняват категорично механизма на причиняване на смъртта. При затваряне на покрива първо е била притисната главата на Б. в горната греда на камиона, раздробявайки неговата долна челюст. След вдигане на капака тялото на пострадалия се свлякло върху алуминиевия отпадък и при това падане парче от алуминиев профил пробило областта под брадата му, навлизайки на около десетина сантиметра в устната кухина и предизвиквайки силен кръвоизлив, довел до смъртта на Б.. Гореописаните травми се установяват от извършената аутопсия на труда на Б. и от изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза. При извършената аутопсия е констатирано травматично увреждане в областта на десния подчелюстен ъгъл и триъгълника на Пирогов, като същото е реализирано едновременно с травма на подезичната кост, щитовидният хрущял и гълтача. Установено е и счупване на прешлени от шийно-тилното съчленение и на дясната част на долната челюст, както и разкъсно - контузна рана на брадичката, проникваща в устната кухина.

По досъдебното производство е назначена съдебно медицинска експертиза за изследване на труп под № 11/2019, изготвено от вещото лице д-р Н. В. Г., намираща се в том 1 на Следствено дело № 3/2019 г. по описа на ОСлО при ВТОП, по която вещото лице е дало заключение след извършената аутопсия и оглед на трупа на Г. Г. Б. на 47 г. при която се установява тежка закрита шийна травма, разкъсване на дясната югуларна яремна артерия и вена, масивен кръвоизлив в дясната половина на шията спускащ се по гръбнака към дясна ключица, счупване на подезичната кост, счупване на щитовидния хрущял, счупване на телата и задните бодилестни израстъци на първи, втори и трети шиен прешлен, разкъсване на шийно тилното съчленение около големия тилен отвор в дясно и отзад, кръвоизлив по твърдата и мека мозъчна обвивка на гръбначния мозък на нивото на първите три шийни прешлена, отток и кръвонасядане по лигавицата на гълтана, аспирация на кръв в белите дробове, мозъчен отток, разкъсно - контузна рана на брадичката проникваща в дълбочина в устната кухина с разкъсване на лигавицата във вестибилома в дясно, открито счупване на долна челюст в дясно и изкълчване с кръвоизлив на лявата долно- челюстна става, кръвонасядане под меките черепни покривки в лявата тилна област на главата. Според заключението на съдебномедицинската експертиза основна причина за смъртта на Б. е получаването на несъвместима с живота шийна травма, довела до и съпроводена с остра обемна кръвозагуба разположена в силно шокогенна област на десния подчелюстен ъгъл и триъгълника на Пирогов, като същата се реализирала на фона и едновременно с травма на подезичната кост, щитовидния хрущял, гълтача, съпроводено с аспирация на кръв в белите дробове от получената разкъсно - контузна рана на брадичката, дясна буза и лигавицата на устната кухина в дълбочина. Смъртта е настъпила бързо за няколко минути. Установените травматични увреждания в шийния отдел са в резултата от удар и притискане с или между твърди тъпи предмети, като отпред в дясно на шията е действал тръборъбест удължен предмет с тъп ръб с ширина около 0, 8 - 1 см. В това време тилната област на главата в ляво е била притискана към този ръб от твърд тъп предмет. При притискането на главата същата е била силно ротирана на ляво и назад при което се е получила травмата на първите три шийни прешлена, шийно тилното съчленение и гръбначния мозък в този отдел. Раната на брадичката е получена от удар с или върху профилен предмет с изразен прав ъгъл с размери около 4/4 см., с тънки но твърди стени и ръбове и същият е бил насочен отпред назад и леко от ляво на дясно, като се е приплъзнал при навлизането си в устната кухина по дясното рамо на долната челюст. Множество такива предмети с такъв характер се намират в каросерията на камиона и такава травма би могла да се получи при падане върху такъв предмет при изпадане в безсъзнание след като главата е била притисната преди това в областта на шията при този механизъм. Сама по себе си разкъсно - контузната рана не би могла да доведе до смъртта, ако лицето не е в безсъзнание и се предотврати аспирацията на кръв в белите дробове.Травмите са получени от действието на предмети със значителна по интензитет сила.

Назначена е и е допусната комплексна съдебномедицинска, инженерно-техническа и трасологична експертиза и поставени общо седем задачи за изследване, писменото заключение, по която, находящо се на лист 110-143, в том 1 от Следствено дело № 3/2019 г. по описа на ОСлО при ВТОП, е изготвено от вещите лица д-р Н. В. Г., М. Л. М. и инж. П. Н. П.. От заключението е установено и изяснен механизмът на причиняване на смъртта на Б. като се конкретизират начинът за управление и действието на хидравличния механизъм за отваряне и затваряне на подвижния покрив на камиона, както и правилата и начинът за извършване на товарно-разтоварната дейност. Според тази експертиза товарният автомобил е бил технически изправен и специално предназначен за товарения материал, който има възможност да изпадне от автомобила по време на транспортиране, поради което е предвидена възможност за покриване от горе посредством покривало, наречено тента. За осигуряване достъп до товарене лявата страна на товарната част на камиона е обособена с четири подвижни канати – горните две отварящи се нагоре и долните две - надолу. Автомобилът е снабден и с два хидравлични кръга, които осигуряват автоматично отваряне и затваряне на тентата и дава възможност за автоматично разтоварване на товара. Горният подвижен капак е известен с техническите търгове, като тента и има широко приложение като предпазващо средство от различни външни влияния, представлява непромокаемо платно оградено с метална рамка, която е свързана с четиризвездник с два хидравлични цилиндъра с помощта на които описаното устройство може да покрива от горе товарната част на автомобила да я открива или да заема междинно положение. Пулта на управлението на тентата се намира в дясната долна част на задния капак на автомобила и се командва от водача на автомобила.

В същата експертиза е посочено, че характерът на получените от Б. травми, довели до неговата смърт, и обстоятелствата при които са получени не са в причинно-следствена връзка с установените заболявания и в частност наличието на метал в дясната петна кост. Изяснено е било още и това, че товарният автомобил е бил натоварен за по-малко от два часа, при което товаренето е осъществено от мотокариста Р., който докарвал, повдигал и вкарвал виличните рога на мотокара с метален палет пълен със скрап, за разтоварване. Двамата работници пострадалият Б. и свидетелят П. изпразвали палета. Товаренето е завършено, като водачът и подсъдим В. С. Р. в този момент се намира вече при камиона си. Вижда, че товаренето е приключило и запалва двигателя, след което започва слизането на двамата работници от автомобила.П. А. П. слиза с помощта на мотокара, но пострадалият Б. е поискал стълба. П. се е отправил към цеха за стълбата като по пътя чул разговора проведен между Б. и Р.. Когато П. взел стълбата и на връщане подхождайки към товарния автомобил възприел пострадалия в положение с притисната глава между щората и горната хоризонтална греда на която са закачени горните две канати. Изглеждал като обесен. Приритвал, но не се чували викове. Главата и врата му са били притиснати от падащата метална рамка на тентата и хоризонталната надлъжна греда, на която били закачени двете подвижни горни канати, като дясната част на врата на Б. е била в съприкосновение с горния ръб на хоризонталната надлъжна греда, а лявата част на главата е била притисната от рамката на тентата. Мястото на притискане се намира в предната част на товарното отделение като при отварянето работникът и пострадал Б. паднал назад по гръб с глава в близост до предната част на каросерията, краката му висели през канатата, а тялото разположено на диагонал спрямо левия ъгъл на камиона. От падането върху скрапа се е образувала разкъсно-контузна рана на брадичката и пръските от кръв върху вътрешната страна на предния борд.

Вещите лица твърдят, че товарният автомобил може да се заключи и се нарежда в групата автомобили със специално предназначение, в което влиза и използването му като средство на описания в експертизата товар по вид, характер и предназначение.

Съдът в настоящият си състав изцяло споделя направените от вещите лица изводи и констатации. Същите са непротиворечиви и последователни, обосновани са и служат при възприемане на описаната по горе фактическа обстановка. Освен това именно чрез отговорите по съдебната експертиза по охрана и безопасност на труда, възложена на вещото лице инж. Е. С. Г. - експерт по безопасни и здравословни условия на труд; извършения следствен експеримент с товарния автомобил марка „Скания“, модел Р 420, рег. № СО 01••••, проведен на 28.01.2019 г., чийто протокол ведно с фотоалбума към него са приобщени към доказателствената маса по делото; съдебномедицинската експертиза за изследване на труп под № 11/2019, изготвена от вещото лице д-р Н. В. Г. и комплексната съдебномедицинска, инженерно-техническа и трасологична експертиза, писменото заключение по която е изготвено от вещите лица д-р Н. В. Г., М. Л. М. и инж. П. Н. П., както и при разпита на вещите лица проведен по реда на чл. 282 от НПК в съдебно заседание се опровергават и редица от твърденията на защитниците на подсъдимите направени по отношение допуснатите от тях нарушения на правилата уреждащи товаро разтоварната дейност и безопасните условия на труд, както и връзката им със злополуката, при обсъждане на доказателствата и даването на обяснения.

Гореизложената фактология и обстоятелствата свързани с нея правилно са приети за установени от първоинстанционния съд, в съответствие с разпоредбите на процесуалния закон НПК. Тези фактически обстоятелства се установяват по несъмнен начин от събраните в хода на наказателното производство в двете му фази досъдебна и съдебна такава, писмени, гласни и веществени доказателства: от приложените фотоалбуми, от направените от подсъдимите Д. И. М. и В. С. Р. признания на отделни факти способстващи за установяване и изясняване фактологията на злополуката и обясненията на същите, които се подкрепят от събраните на досъдебното производство и съдебното следствие доказателства: показанията на свидетелите посочени поименно по-горе, П. А. П., Р. И. Р., Д. Д. С., Й. Ж. К., както и на тези прочетени по реда на чл. 283, във връзка с чл. 373, ал. 1 от НПК, свидетелите В. В. Й., М. А. А., Р. Д. Т., Г. Л. С. и Н. Ю. М., включително и приобщените такива прочетените по реда на чл. 282, във, вр. с чл. 373, ал. 1 от НПК заключения по съдебните експертизи; писмените доказателства и доказателствени средства като протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него от 24.01.2019 г.; протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него от 28.01.2019 г.; протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него от 22.03.2019 г.; протокол за извършен следствен експеримент от 28.01.2019 г.; характеристични справки; справки за съдимост и др. писмени документи и веществени доказателства.

При тези установени фактически положения първоинстанционният съд правилно приел за установено от правна страна, че с деянието си подсъдимият В. С. Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 123, ал. 1, изр. 1 от НК, във вр. с чл. 33 от ЗБУТ и чл. 12, т. 6 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно - разтоварни работи, да е причинил при условията на независимо съпричиняване с Д. И. М., по непредпазливост смъртта на Г. Г. Б., поради незнание на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – товарно - разтоварна дейност при товарене на алуминиев отпадък в товарен автомобил марка „Скания“, модел Р 420, рег. № СО 01••••, собственост на „СТАМ ТРЕЙДИНГ“ АД гр. София, тъй като в качеството си на водач на товарния автомобил допуснал нарушения на нормите по охрана на труда.

Настоящият въззивен състав констатира, че първият съд адекватно и обосновано е приел за установена цялата описана по-горе фактологическа даденост и изградил своите изводи, че при упражняване инкриминираната дейност по товарене на алуминиев отпадък в товарен автомобил марка „Скания“, модел Р 420, рег. № СО 01••••, собственост на „СТАМ ТРЕЙДИНГ“ АД гр. София като правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност е причинена поради незнание при условията на независимо съпричиняване с Д. И. М., по непредпазливост смъртта на Г. Г. Б. от подсъдимия В. С. Р.. Именно въз основа на тези доказателствени източници и основно на показанията на свидетелите, фактите изложени в тях съпоставени и проверени с тези съдържащи се в обясненията на подсъдимия Р. и в тези на Д. И. М., допълнени с изложеното в заключенията на съдебните експертизи – съдебномедицинската експертиза за изследване на труп, съдебната експертиза по охрана и безопасност на труда и комплексната съдебномедицинска, инженерно-техническа и трасологична експертиза и пр., както и констатациите в тях, напълно се подкрепят изводите направени от окръжния съд.

За да обоснове решаващите си фактически изводи /описани по-горе/ касаещи релевантните за делото обстоятелства и в частност за нарушенията на нормите по охрана на труда, допуснати от подсъдимите предмет на разследването първият съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите и преди всичко тези на свидетеля П. А. П.. Независимо от пристрастността, която се предполага от правното положение на обвиняемото лице и произтича от извършеното престъпно посегателство, решаващият съд правилно не е дал приоритет на неговата пристрастност, заинтересованост и възможна необективност при излагане на фактите от значение за делото. Показанията на свидетеля са подробни, детайлни, последователни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи на останалите доказателства, в това число и от обясненията на подсъдимия и направените в тази връзка частични признания по отношение на фактологията, така и от обясненията на другия подсъдим Д. И. М., в които се потвърждават думите на Р.. По делото липсват каквито и да било доказателства или твърдения, които да оборват, поставят под съмнение или опровергават показанията на свидетеля П. А. П. в обсъжданата им насока.

Поради това и с оглед на изложените по горе противоречия с приетите за установени факти съдът е кредитирал и приел за защитна позиция, изнесените и поддържани от подсъдимия твърдения, според които той е изпълнил изцяло задълженията си при извършването на товарно разтоварната дейност и допускането до каросерията на товарния автомобил на работници при товаренето. На следващо място съдът е споделил изцяло и възприел за правдиви показанията на свидетелите и по отношение вида и характера на причинените на пострадалия Г. Г. Б. увреждания, както и за създадената организация на работа при извършването на товарно разтоварната дейност като източник на повишена опасност. Наведените от показанията данни се подкрепят и от разсъжденията и констатациите съдържащи се в заключенията на изготвените по делото единична и тройна съдебномедицински експертизи, на съдебната експертиза по охрана и безопасност на труда и комплексната съдебномедицинска, инженерно-техническа и трасологична експертиза. Такъв подход се подкрепя и от настоящата въззивна инстанция още в повече изводите на първия съд са намерили потвърждение и в проведения разпит на свидетеля П. приобщен във въззивното съдебно следствие.

С оглед на изложеното и въз основа данните по делото първоинстанционният съд приел, че от събраните и проверени доказателствени материали по един несъмнен начин е установено извършването на вменените на подсъдимите В. С. Р. и Д. И. М., с обвинителния акт престъпления, причинената от тях поради незнание при условията на независимо съпричиняване помежду си, по непредпазливост смъртта на Г. Г. Б. поради незнание на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност-товарно-разтоварна дейност.Установени с изискуемата категоричност и несъмненост, включително и чрез приобщаването на заключенията по изготвените по делото единична и тройна съдебномедицински експертизи, на съдебната експертиза по охрана и безопасност на труда и комплексната съдебномедицинска, инженерно-техническа и трасологична експертиза, са причинените телесни увреждания на Б., които посочени и описани увреждания са довели до настъпилата смърт.

В тази насока са събраните по делото гласни доказателства, писмените медицински документи, и кредитираните от първия съд заключение на извършената съдебномедицинската експертиза за изследване на труп под № 11/2019, изготвена от вещото лице д-р Н. В. Г. и комплексната съдебномедицинска, инженерно-техническа и трасологична експертиза, изцяло възприети от настоящата въззивна инстанция.

Тези обективни данни от своя страна правилно са дали правно основание на решаващия съд да прецени и квалифицира деянията на подсъдимите, оценъчна дейност довела до това Д. И. М. и В. С. Р., да бъдат признати за виновни и осъдени по повдигнатото им обвинение по чл. 123, ал. 4, предл. 1, във вр. с ал. 1, изр. 1 от НК, във вр. с чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда, във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1, и чл. 11, ал. 1, от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, и във вр. с чл. 5, ал. 1, чл. 11, ал. 1, чл. 12, ал. 6, вр. с т. 12 от Приложение № 6 и чл. 14, т. 1, 2, 3, 4 и 5, от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи, и с чл. 165 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, за подсъдимия Д. И. М., както и по чл. 123, ал. 1, изр. 1 от НК, във вр. с чл. 33 от ЗБУТ и чл. 12, т. 6 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи, за подсъдимия В. С. Р.. От доказателствения материал, приобщен в хода на проведеното досъдебно производство и първата съдебна инстанция в хода на съдебното следствие е доказано несъмнено и категорично, че подсъдимият В. С. Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 123, ал. 1, изр. 1 от НК, тъй като на 23.01.2019 г., в гр. Лясковец, на •••••••••, на площадка за събиране на вторични суровини, ползвана от „МАТ МЕТАЛ“ ЕООД гр. Лясковец, при условията на независимо съпричиняване с Д. И. М., причинил по непредпазливост смъртта на Г. Г. Б., поради незнание на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - товарно-разтоварна дейност при товарене на алуминиев отпадък в товарен автомобил марка „Скания“, модел Р 420, рег. № СО 01••••, собственост на „СТАМ ТРЕЙДИНГ“ АД гр. София, тъй като в качеството си на водач на товарния автомобил допуснал нарушение на нормите по охрана на труда, както следва:

1. Чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд - не положил достатъчно грижи за безопасността и здравето на Г. Г. Б., участващ в товареното на поверения му товарен автомобил „Скания“ с рег. № СО 01••••, въпреки инструкциите, дадени му от представител на работодателя „СТАМ ТРЕЙДИНГ“ АД;

2. Чл. 12, т. 6 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно- разтоварни работи, във връзка с т. 12 от Приложение № 6 към наредбата - допуснал присъствието на пострадалия Г. Г. Б. върху складирани товарни единици.

От обективна страна е налице следното: Подсъдимият В. С. Р. на 23.01.2019 г. в гр. Лясковец, на ••••••••• в базата на „МАТ МЕТАЛ“ ЕООД гр. Лясковец, поради незнание при извършването на правно регламентирана дейност представляваща източник на повишена опасност - товаро-разтоварна дейността при товарене на алуминиев отпадък в посочения по-горе товарен автомобил в качеството си на водач на автомобила допуснал нарушения на нормите по охрана на труда, а именно тези по чл. 33 от ЗЗБУТ, като не положил достатъчно грижа за безопасността и здравето на Г. Г. Б., участващ в товаренето на поварения му товарен автомобил, въпреки дадените му инструкции от представител на работодателя му. Подсъдимият Р. при извършване на товаро-разтоварната дейност в случая товаренето на автомобила от една страна допуснал при товаренето на автомобила, за който му е било добре известно, че тази дейност следва да бъде извършвана автоматично, е допуснал в товарния отсег да се намира пострадалия Б. и от друга страна при предприемане на действия по затваряне на горния капак на каросерията - тентата на товарния отсег не се е убедил напълно, че няма никой в товарния отсег и най-вече, че пострадалият Б. не се намира в товарния отсег на поверения му товарен автомобил и задействал автоматичното затваряне на тентата. Именно тези действия са в пряка причинно следствена на връзка с настъпилата в последствие смърт на пострадалия Б.. Нарушена е била и нормата на чл. 12, т. 6 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно разтоварни работи, във вр. с т. 12 от Приложение № 6 към наредбата, изразяващо се в това че подсъдимият Р. допуснал присъствието на пострадалия Б. върху складираните товарни единици. Разбира се на подсъдимия Р. не са му вменени задължения във връзка с организацията на тази дейност и като шофьор няма такива, но що се отнася до осигуряване безопасността на работещите при осъществяване на натоварването на управлявания от него автомобил, добре му е било известно, че този товарен автомобил следва да бъде товарен не ръчно, а автоматично чрез щипки, както и това, че в товарния отсег е абсолютно недопустимо да има хора и работници. Бил е длъжен и е могъл преди да предприеме действия по затваряне на тентата да се убеди напълно и без съмнение, че в товарния отсег не се намира пострадалия Б.. В своите обяснения подсъдимият Р. се позовава на развилия се между двамата с пострадалия разговор, че няколко пъти е питал Б. да затваря ли, макар и по това време последният все още е бил върху складираните в товарния отсег алуминиеви отпадъци и е очаквал да му донесат стълба. Предоверявайки се на изказаното подсъдимият Р. предприел действия по задействане на автоматичния механизъм за затваряне на тентата.

Правилно проверяваният съд е констатирал отсъствието на достатъчно доказателства в подкрепа на вменените на Р. обвинения по останалите посочени в акта нарушения на правилата и нормите във връзка с здравословни и безопасни условия на труд. Това дало основание първият съд да намери, че не могат да бъдат вменени във вина на подсъдимия В. С. Р., тези нарушения по чл. 34, ал. 1 от ЗЗБУТ, по чл. 19, ал. 2 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. и по чл. 189 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. Не е установено, нито пък подкрепено от доказателствата подсъдимият да не е използвал по предназначение и правилно работното оборудване, а именно хидравличната система за задвижване на горен капак /тента/ на товарния автомобил. Напротив боравенето с механизма е било правилно и с цел да бъде отворен или затворен товарния отсег. Нарушението на чл. 19, ал. 2 от Наредба № 12/30.12.2005 г. е в резултат на неправилната организация по товарене, което не е било в компетентността на подсъдимия Р. като водач на товарния автомобил. Пряко в причинна връзка с настъпилия престъпен резултат - причинената по непредпазливост смърт на Б. са само посочените по-горе две нарушения. По отношение на подсъдимия В. С. Р., точно е прието от окръжния съд да не е налице по несъмнен начин доказаност за извършването и на другите вменени му нарушения, поради което и на основание чл. 304 от НПК, той правилно го е признал за невиновен и оправдал по повдигнатите му обвинения в тези им части.

Обосновани и верни са и изводите на първоинстанционния съд относно субективната страна на извършеното от подсъдимия деяние. От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК с проявление като небрежност или несъзнавана непредпазливост. Деянието е непредпазливо, тогава когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Предвид житейския си и социален опит, както и с оглед психическото си състояние, деецът несъмнено не е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, не е предвиждал неговите общественоопасни последици но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди...

Предвид на всичко изложено настоящата съдебна инстанция приема, че първият съд правилно е подходил при квалифицирането на съставомерното деяние причиняване смърт по непредпазливост поради незнание на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и е приложил точно материалния закон вземайки решение да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1, изр. 1 от НК.

На следващо място въззивният съд също приема за правилно становището на окръжната инстанция, че причиняването смъртта на пострадалия Г. Г. Б. поради незнание при изпълнението на правно- регламентирана дейност източник на повишена опасност не би настъпила, ако не бяха и извършените от подсъдимия Д. И. М. нарушения на правилата и нормите във връзка с безопасните и здравословни условия на труд при осъществяването на тази дейност, а именно товароразтоварването.

Все в тази насока са и разсъжденията, че подсъдимият Д. И. М. като Управител на „МАТ МЕТАЛ“ ЕООД гр. Лясковец и работодател на пострадалия Б., чрез своите действия от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 123, ал. 4, предл. 1, във вр. с ал. 1, изр. 1 от НК, във връзка с чл. 275, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗЗБУТ и по чл. 5, ал. 1, чл. 11, ал. 1, чл. 12, ал. 6, във вр. с т. 12 от Приложение № 6 и чл. 14, т.т. 1, 2, 3, 4 и 5 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи.

От обективна страна подсъдимият Д. И. М. на 23.01.2019 г. в гр.

Лясковец, на •••••••••, в базата на „МАТ МЕТАЛ“ ЕООД гр. Лясковец, чийто едноличен собственик на капитала и управител е бил и в качеството си на работодател при условията на независимо съпричиняване с подсъдимия В. С. Р. поради незнание при извършване на правно регламентирана дейност - товароразтоварната дейност, източник на повишена опасност разпоредил товаренето на алуминиев отпадък в товарен автомобил „Скания“ модел Р420 с рег. № СО 01••••, собственост на „СТАМ ТРЕЙДИНГ“ АД гр. София, да се извърши по неправилен начин и с неподходящо работно оборудване за неговото изпълнение и не създал необходимата организация, нито взел мерки за избягване на риска от телесни увреждания, и по този начин нарушил следните норми по безопасност на труда:

Чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда - не осигурил здравословни и безопасни условия на труд на Г. Г. Б., заемащ длъжността „товарач“ в „МАТ МЕТАЛ“ ЕООД, с което да бъдат избегнати опасностите за живота му;

Чл. 4, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1, от Закона за здравословните и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ - не създал необходимата организация за избягване на рисковете при извършване на дейността по товарене на алуминиев отпадък, извършвана от работника Г. Г. Б.;

Чл. 11, ал. 1 от ЗЗБУТ - не осигурил подходящи средства за избягване на риска от увреждания при осъществяване на дейността по товарене на алуминиев отпадък, извършвана от пострадалия Г. Г. Б.;

Чл. 5, ал. 1 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно- разтоварни работи - не разработил и утвърдил разбираемо написани за работещите правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи;

Чл. 11, ал. 1 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно- разтоварни работи - въвел неправилен начин за извършване на товарно- разтоварните работи и на неподходящо работно оборудване за тяхното изпълнение, разпореждайки на Г. Г. Б. да се качи в транспортното средство и да разтовари ръчно палет с алуминиев отпадък, който му е подаван чрез повдигателно съоръжение - мотокар;

Чл. 12, т. 6 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно- разтоварни работи във връзка с т. 12 от Приложение № 6 към наредбата - разпоредил на служителите да се качат върху складирани товарни единици;

Чл. 14, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи-разпоредил товарните работи да се извършват ръчно, а не чрез необходимата механизация; разпоредил алуминиевия отпадък да не бъде поставен в уедрени пакети - биг бегове, а да бъде изсипван ръчно в транспортното средство; не осигурил безопасна организация на товарно- разтоварния процес; разпоредил товаренето да се извършва, без да бъдат използвани необходимите специализирани товарозахващащи приспособления и да се използва работно оборудване, неотговарящо на изискванията за безопасност и неосигуряващо удобство при работа;

Чл. 165 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване - при създаване на организацията на работа и избора на работното оборудване не осигурил спазването на установените норми и изисквания по безопасност и опазване на здравето при извършване на товарене на алуминиев отпадък; при избор на работно оборудване не отчел специфичните условия и характеристики на работата, съществуващите на работното място опасности, както и допълнителни опасности, които могат да бъдат породени от използването на работното оборудване и не взел подходящи мерки за минимизиране на рискове;

Първият съд правилно е обсъдил и съобразил обстоятелството, че след деянието подсъдимият Д. И. М. е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия Г. Г. Б.. Така описаните нарушения в своята съвкупност са в пряка причинно следствена връзка с настъпилата смърт на пострадалия Б.. Спазването на горепосочените правила и правни норми са от изключително значение за гарантиране, опазване и съхраняване живота и здравето на работещите, осъществяващи пряко товаро- разтоварната дейност, която несъмнено е правно-регламентирана такава и съставлява източник на повишена опасност. Липсата на ясно разписани правила и създадена организация съобразно горепосочените правила, отговорността за което носи именно ръководителят - законният представител, работодателят на Б., а именно подсъдимият М., води до условия за допускане на настъпването на инциденти и трудови злополуки.Създадената от години порочна трайна практика алуминиевият отпадък да се товари ръчно или чрез мотокар и присъствието на лица в товарния отсег на товарния автомобил, а не така както е нормативното изискване чрез специална машина механизирано със щипки, е създало предпоставки за настъпването на престъпния резултат.

Тази порочна организация способства в последствие и за създаването на условия, при които при правилно боравене с механизмите и оборудването на товарния автомобил, управляван от подсъдимия Р., да се прояви небрежност по отношение опазване здравето и живота на работещите товарачи от подсъдимия Р.. От субективна страна подсъдимият Д. И. М. е извършил престъплението при форма на вината непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК и с проявление като небрежност/несъзнавана непредпазливост. Деянието е непредпазливо, тогава когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Предвид житейския си и социален опит, както и с оглед психическото си състояние, деецът несъмнено не е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, не е предвиждал неговите общественоопасни последици но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди...

Или обобщено за двамата подсъдими от субективна страна В. С. Р. и Д. И. М. са извършили деянието си по непредпазливост при условията на независимо съпричиняване посредством действията и на двамата в тяхната съвкупност, поради незнание при изпълнение на правно-регламентираната дейност, източник на повишена опасност, които са довели до настъпване смъртта на Г. Б. - подсъдимият Р. като пряк причинител, а подсъдимият М. като ръководител и управител на дружеството, в което пострадалият е работил и в чиито правомощия и задължения е било да създаде такава организация на товаро-разтоварната дейност, че да е в съответствие с изискванията на здравословни и безопасни условия на труд и рискът от увреждане на здравето и живота на работещите да е сведен до минимум. Всеки от подсъдимите при нарушаване горепосочените норми не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

По отношение правната квалификация на деянието на М., първоинстанционният съд правилно след като е обсъдил доказателствата по делото е приел, че е подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия. Незабавно след настъпването на злополуката подсъдимият е предприел действия по оказване на първа помощ - подаване сигнал до тел. 112, извършване на действия по даване на първа помощ на пострадалия посредством други лица.

Предвид изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените от защитата на двамата подсъдими възражения относно липсата на допуснати нарушения, за които първият съд се е произнесъл с осъдителната си присъда приемайки наличието на такива.

В тази връзка следва да се отбележи, че в мотивите към присъдата е констатирано, че в обвинителния акт са изброени нарушения на функциите и задачите на длъжностните лица, които са свързани със защитата от професионални рискове и превенцията им визирани в протокол № 5103-04- 5/08.03.2019 г. на ТП на НОИ Велико Търново при проверката извършена въз основа на Заповед № 1015-04-27/04.02.2019 г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново, където са отразени резултатите от извършеното разследване и констатираните допуснати нарушения на чл. 166, ал. 3, т. 2 и т. 4 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, както и на чл. 166, ал. 3, т. 4 от същата наредба, без да се посочи причинно следствената връзка по отношение на настъпилия вредоносен резултат. В тази насока в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, от които да бъде установено, че подсъдимият Д. И. М. е нарушил задълженията си като работодател свързани с предоставянето на работещите на съответна информация и когато е необходимо, писмени инструкции за използване на работното оборудване, които са визирани в разпоредбите на чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Наредбата, като по този начин е спомогнал за настъпването на вредоносния резултат. Не може да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия М. за смъртта на пострадалия само на базата на направена констатация за допуснато нарушение на изискванията на чл. 166, ал. 3, т. 2 и т. 4, във вр. с ал. 1 от Наредбата. По делото е установено, че необходимата причинно следствена връзка е налице именно при допуснатите от двамата подсъдими нарушения, които на своя отговорност са предприели неправомерното упражняване на товарно разтоварната дейност и това са го сторили при задължението им да знаят, че този вид дейност не следва да се извършва без съответната специална машина механизирано със щипки, както и това, че в товарния отсег е абсолютно недопустимо да има хора и работници.

С оглед изложените съображения въззивният съд напълно споделя достигнатия извод от първоинстанционния такъв, че подсъдимият В. С. Р. следва да бъде оправдан по обвинението за извършено деяние по чл. 123, ал. 1, п р. 1 от НК, в останалата част на обвинението, тоест да е извършил престъплението при нарушаване разпоредбите на: чл. 34, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд - да е използвал неправилно работното оборудване /хидравличната система за задвижване на горен капак на товарен автомобил марка „Скания“ с рег. № СО 0161 СС/; чл. 19, ал. 2 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи - да е допуснал присъствието на Г. Г. Б. в транспортното средство при товаренето му с повдигателно съоръжение мотокар и на чл. 189 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване - да не е използвал работното оборудване /хидравлична система за задвижване на горен капак на товарен автомобил марка „Скания“ с рег. № СО 0161 СС/ по предназначение и при условията, за които то е предвидено. Присъдата в тази част е обоснована. Достигнатите изводи са в логическа последователност с установените по делото факти. Налице е и правилно приложение на материалния закон при постановяване на присъдата в тази част.

Подадените въззивни жалби следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло.

При индивидуализация на вида и размера на наказанието, което е следвало да наложи на подсъдимите, първоинстанционният съд е подходил излагайки свои аргументи поотделно за всеки един от двамата подсъдими.

По отношение на подсъдимия В. С. Р. първият съд е съобразил разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от НК според която за престъплението е предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години и съобразено с дефиницията на чл. 93, т. 7 от НК деянието е „тежко“. То е с висока степен на обществена опасност от гледна точка на престъпния резултат - причинена смърт и осъществява състав на престъпление, което в системата на НК е включено в Глава В т о р а „Престъпления против личността”, раздел „Убийства“, при които се засяга най-ценното благо, правото на живот.Степента на обществената опасност на извършителя В. С. Р. съдът е определил като ниска. Подсъдимият е с чисто съдебно минало, а от друга страна поведението му като личност го характеризира като такава стремяща се да бъде полезна както за себе си и семейството си, така и за обществото, винаги спазващ законите, установените правила и норми. Същият работи и полага обществено полезен труд, ползва се с добро име и авторитет в обществото, възприеман е като добър професионалист с авторитет сред колегите си. Винаги е подхождал отговорно при осъществяване на трудовите си функции. Всичко това е дало основание на съда да приеме, че извършеното от подсъдимия престъпление не е поради неговата лична обществена опасност, а по-скоро поради недооценяване рисковете от изпълнението на тази изключително добре позната правнорегламентирана дейност, източник на повишена опасност. Не на последно място решаващият съд е взел предвид и е отчел, че условията допринесли за настъпване на престъпния резултат, създадената погрешна организация по товарене на управлявания от Р. товарен автомобил, не са негова пряка отговорност, а единствено това, че той като водач на автомобила трябвало да следи за конкретните обстоятелства, които са от значение във връзка с пряката му дейност и да реагира своевременно.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът е отчел направеното от подсъдимия признание на фактите в хода на наказателното производство. Чистото му съдебно минало и безупречната му репутация като човек и професионалист сред обществото. Демонстрираната съпричастност към пострадалия, неговите близки и самокритичността. Изразеното искрено съжаление.

Отегчаващи вината обстоятелство по отношение на подсъдимия Р. съдът като цяло не е отчел, а и такива няма.

Изложеното по-горе мотивирало окръжния съд да определи наказанието при наличието на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но не и на такива, които да обосноват приложението на чл. 55, ал. 1 от НК. Наличните изброените смекчаващи обстоятелства са обосновали налагането на наказание в минимален размер от една година лишаване от свобода.

Изпълнението на така определеното и наложено на подсъдимия Р. наказание съдът отложил правилно на основание чл. 66, ал. 1 от НК и определил срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Това свое решение обосновал с аргументите, че подсъдимият Р. не е осъждан по смисъла на закона. От друга страна приема, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително това наказание да бъде изтърпявано ефективно.Подсъдимият е личност с ниска степен на обществена опасност. Добрите характеристични данни, фактът че е с изградени навици да се труди го характеризира като гражданин с отговорна позиция в обществото, а и поведението му след извършване на деянието сочи на осъзнаване на допуснатата грешка. По отношение на срока, за който е следвало да бъде отложено изпълнението, е прието, че той трябва да се определи в максимално предвидения от закона размер според наложеното наказание - три години.

По отношение на подсъдимия Д. И. М. първият съд също се е съобразил с разпоредбата на чл. 123, ал. 4, предл. първо, във вр. с ал. 1, изр. 1 от НК и с предвиденото за това престъпление наказание лишаване от свобода д о 3 години, явяващо се всъщност по-леко наказуем състав на престъплението. Деянието е определено да е с висока степен на обществена опасност от гледна точка на престъпния резултат - причинената смърт. То осъществява състав на престъпление, което в системата на НК е включено в Глава Втора „Престъпления против личността”, раздел „Убийства“, при които се засяга най-ценното благо, правото на живот.

Степента на обществената опасност на дееца и подсъдим Д. И. М. първоинстанционният съд е определи за ниска. Подсъдимият е с чисто съдебно минало и се ползва с добро име и авторитет в обществото, възприеман е като добър ръководител от своите работници. Стреми се да допринася за общественото благо, създал е предприятие за сепариране на вторични суровини, осигуряващо работа и възможност за професионална реализация. Всичко това е дало основание на съда да приеме, че извършеното от подсъдимия престъпление не е поради неговата лична обществена опасност, а по-скоро поради недооценяване рисковете от изпълнението на тази изключително добре позната правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, свързана с сепарирането на алуминиеви отпадъци.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът правилно е отчел чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, съпричастността на дееца към пострадалия и неговите близки, съответно изразеното искрено съжаление.

Отегчаващи вината обстоятелство по отношение на подсъдимия М. съдът е отчел допуснатите множество нарушения на нормите и правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, което сам ръководи и представлява.

Изложеното по-горе е мотивирало съда да определи наказанието при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства малко под средния размер от предвиденото в закона, а именно в размер на една година лишаване от свобода.Изпълнението на така определеното и наложено на подсъдимия М. наказание съдът отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК като определил срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Изложил затова и подробни съображения, които въззивната инстанция изцяло споделя. От друга страна се приема, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително това наказание да бъде изтърпявано ефективно. По отношение на срока, за който следва да бъде отложено изпълнението, съдът е възприел, че той трябва да бъде определен в максимално предвидения от закона размер според наложеното наказание - три години.

Така определените, индивидуализирани и наложени наказания на подсъдимите съдът намира, че са справедливи с оглед конкретната степен на обществена опасност на извършеното от тях и на личната опасност на всеки от подсъдимите и ще осъществят посочените в чл. 36, ал. 1 от НК цели на наказанието. Наложеното наказание ще окаже и нужното предупредително въздействие както спрямо подсъдимите, така спрямо другите членове на обществото.

Съдът с присъдата си се е произнесъл и по веществените доказателства като е постановил тяхното унищожаване след влизането и в сила.

При така постановената присъда и хода на делото развило се и пред настоящата инстанция правилен и обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд за възлагане на сторените по делото разноски в тежест на подсъдимите. При този изход на процеса и на основание разпоредбата на член 189, ал. 3 от НПК съдът осъдил подсъдимите да заплатят по сметка на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново направените по делото разноски в хода на досъдебното производство, а именно всеки от подсъдимите да заплати по 905, 19 лева и по 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист срещу всеки един от тях за събиране на държавното вземане..

Предвид изложеното и след извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, при която проверка не се констатираха основания за неговото отменяване и постановяване на нова присъда, респективно за неговото отменяване и връщане за ново разглеждане, Великотърновският апелативен съд намери, че същият следва да бъде потвърден. При извършената цялостна служебна проверка на атакуваната присъда настоящата инстанция не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нито нарушения на материалния закон, обосноваващи наличие на основания за отмяна на атакуваната присъда, поради което въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 и от НПК, Великотърновският апелативен съд