Решение № 635 от 29.12.2025 г. на Районен съд - Плевен по дело № 2123/2025 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН. Постъпила е жалба от страна на В. И. Ц., ЕГН: •••••••••• от с. •••••••, обл. Плевен, ул. „• •••••••••“ № • против наказателно постановление № 76 от 21.10.2025 г. на Д. на Областна дирекция по безопасност на храните - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 472, ал. 2 и чл. 473 от ЗВД е наложил на В. И. Ц., глоба в размер на 300 /триста/ лв./153, 39 евро/, за извършено нарушение по чл. 469, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. В съдебно заседание, жалбоподателката В. И. Ц., редовно призована, се явява лично. Същата не ангажира допълнителни писмени и гласни доказателства, в подкрепа на изложеното в жалбата си. Моли съда да отмени така наложеното и административно наказание, тъй като не е извършила процесното нарушение. Ответната страна по жалбата Д. на Областна дирекция по безопасност на храните - Плевен, редовно и своевременно призована, се представлява от адв. С. П. от АК - Плевен, с представено пълномощно по делото. Адвокат П. моли съда да потвърди изцяло издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, чрез административно-наказващия орган, който го е издал, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Административно-наказателната отговорност на жалбоподателката В. И. Ц. е ангажирана със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение № 001688 от 12.08.2025 г. съставен от д-р Б. Х. Г. на длъжност Главен инспектор в Отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ - Плевен. Според констатациите в същия е видно, че на 12.08.2025 г. при извършена физическа проверка на административен адрес село •••••••, ул. „••••• •••••••“ № ••, със собственика г-жа В. И. Ц. е установено, че същата не е изпълнила дадените указания, съгласно Предписание № 000989/23.06.2025 г. със срок за изпълнение до 23.07.2025 г. и отнасящо се до изпълнение на изискванията на чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност по отношение на отглежданите от нея в имота 14 броя кучета – нарушение по чл. 469, ал. 1 от ЗВД. За извършената проверка е съставен и Констативен протокол № 0005311 от 12.08.2025 г.. Акта за установяване на административно нарушение № 001688 от 12.08.2025 год. е съставен в присъствието на свидетелите - О. С. Т. и Г. В. И.. Актът за установяване на административното нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателката В. И. Ц., на която актът е предявен и връчен на 12.08.2025 г. при условията на отказ от страна на Ц. по чл. 43, ал.2 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН Д. на Областна дирекция по безопасност на храните - Плевен е издал настоящото Наказателно постановление. Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства – гласни и писмени. Съдът кредитира изцяло показания на разпитаните свидетели, с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства, . И актосъставителят и свидетелят по акта са категорични, че на процесната дата в хода на извършената проверка и в присъствието на жалбоподателката е било установено, че същата не е изпълнила дадените предписания, а именно – до 23.07.2025 г., отнасящо се до изпълнение на изискванията на чл. 174 от ЗВД. Съдът кредитира изцяло и без съмнения показанията на актосъставителя и свидетелите по делото, тъй като същите са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с направените от тях констатации. В конкретния случай от всички събрани по делото доказателства по категоричен начин се установява, че жалбоподателката е извършила вмененото нарушение!!! При извършената служебна проверка, съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставяне на АУАН-а, така и при издаване на обжалваното НП, които да са довели до опорочаване на последното и до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. При така установеното от фактическа страна, законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган е приел, че жалбоподателката е осъществила състава на вмененото административно нарушение по чл. 469, ал. 1 от ЗВД. Съгласно чл. 469, ал. 1 от ЗВД „Който не изпълни предписание на ветеринарномедицински контролен орган, издадено в кръга на правомощията му по този закон или наложена мярка по чл. 138 от Регламент (ЕС) 2017/625, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 400 до 2000 лв.“ При извършване на преценка за наличието или липсата на основание за прилагане на института на маловажността по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се има предвид, че нарушението на чл. 469, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинска дейност не изисква настъпването на вредоносни последици, а и нарушението няма белезите на маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съдът констатира, че нарушението по чл. 469, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинска дейност е извършено от жалбоподателката за първи път. Съдът намира обаче, че в случая наложеното административно наказание от наказващия орган е определено в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение /от 200 лв. до 1000 лв./. От доказателствата по делото е видно, че към датата на извършване на деянието жалбоподателката не е санкционирана с влязло в сила НП за друго такова нарушение. В хода на настоящото производство не се събраха доказателства нарушителката да е системен такъв или да са налице отежняващи вината обстоятелства. Предвид изложеното, съдът намира, че налагането на административно наказание в размер на 300 лв. съставлява ненужна репресия и същото следва да се определи към предвидения в чл. 469, ал. 1 от ЗВД минимум. Ето защо, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде ИЗМЕНЕНО, като бъде намален размера на наложеното на жалбоподателката административно наказание - от „Глоба” в размер на 300 лв. в „Глоба“ в размер на 200 лв. По разноските: С оглед изхода на делото, съдът счита, че следва да възложи в тежест на жалбоподателката сторените от административно-наказващия орган разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие в размер на 480 лв. Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Съдът