Решение № 3788 от 3.12.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 47/2024 г.

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Образувано е по искова молба от И. Т. К., изтърпяващ наказание в Затворническо общежитие от закрит тип (ЗОЗТ) „Черна гора“ към Затвора гр. Стара Загора, подадена чрез пълномощника му адв.С. Х., с която на основание чл.284 от ЗИНЗС е предявен иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“(ГДИН) гр. София за присъждане на сумата от 5 000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следствие от неосигурено на ищеца адекватно медицинско обслужване в Затворническо общежитие от закрит тип /ЗОЗТ/ “Черна гора“ за периода от края на месец ноември 2018г. до датата на предявяване на исковата молба /17.01.2024г/ и от нарушено право на кореспонденция, изразяващо се в препятстване изпращането на молби до Омбудсмана на Република България и до ЕСПЧ, както и на искова молба, адресирана до Административен съд – Стара Загора, и от изгубването през м.юни 2020г. на изпълнителен лист за присъдено срещу ГДИН парично обезщетение в размер на 500лв. по адм.дело № 983/ 2017г. на Административен съд – Хасково. Конкретните обстоятелства, на които се основават исковите претенции се свеждат до това, че поради липсата на лекар на пълно работно време в ЗОЗТ “Черна гора“ лишените от свобода, в т.ч. и ищецът, са били лишени от медицински грижи. Конкретно сочи, че на дати 4.01.2023г., 16.01.2023г. и на 30.01.2023г. е бил конвоиран до медицинския център на Затвора гр.Стара Загора, поради което не е имал възможност да работи през тези дни и съответно да се полза от приспадане размера на наказанието „лишаване от свобода“, както и да ползва библиотеката. На следващо място претенцията за обезвреда се свързва и с изгубването от затворническата администрация на изпълнителен лист за присъдено на ищеца парично обезщетение в размер на 500лв. по адм.дело № 983/ 2017г. по описа на Административен съд – Хасково, който е бил изпратен от съда до ЗОЗТ през месец юни 2020г. Наведени са и твърдения за нарушено правото на ищеца по чл.76 от ППЗИНЗС да кореспондира с органите на съдебната власт и други държавни институции, се основават на неизпращането до Административен съд – Стара Загора на подадена от Калбурджиев искова молба с изх.№ 575/ 08.02.2021г., както и връщане на подадени от ищеца молби до Омбудсмана на Република България в края на месец септември – началото на месец октомври 2020г. и молба до ЕСПЧ от 02.02.2021г., извършено от ИСДВР на I-ва група. В тази връзка твърди, че по време на изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ „Черна гора“ е бил подложен на унизително и нечовешко отношение. По изложените съображения иска да бъде осъдена ГД „Изпълнение на наказанията“ да му заплати сумата в общ размер на 5000лв - обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, в писмен отговор по чл.131 ГПК /л.21 и сл./ и чрез процесуалния си представител по делото заема становище за неоснователност на иска. Счита за недоказана претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неосигуряване на медицински грижи в ЗОЗТ „Черна гора“ през посочения в исковата молба период. Излага аргументи, че съгласно чл.129 от ЗИНЗС медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, осъществявана в тях съответства на общите медицински стандарти. Извън правомощията на администрацията на затвора е да упражнява контрол върху медицинската дейност на съответния лекар /медицински специалист/, а има задължение единствено да обезпечи материално-битовото осигуряване за извършване на медицинско обслужване на лишените от свобода – оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др. Сочи, че в Затвора Стара Загора е структуриран Медицински център, в който медицински специалисти осъществяват медицинско обслужване на лишените от свобода от корпус, арест и затворнически общежития, по график. На следващо място се поддържа, че в затвора Стара Загора /корпус, затворнически общежития и арест/ е създадена организация и съществуват правила относно изпращането и получаването на кореспонденция от лицата настанени в пенитенциарното поделение, като писмата и пратките следва да отговарят на определени изисквания, установени от пощенския оператор „Български пощи“ ЕАД, които важат за всички податели и с които л.св.Калбурджиев бил много добре запознати и е следвало да спазва. По делото липсвали доказателства ищецът да не е разполагал със средства за изпращане на кореспонденция, а и не било налице основание да се приеме, че е нямал парични средства, тъй като е бил работещ. Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че затворническата администрация умишлено е възпрепятствала изпращането на подадена от него искова молба до Административен съд – Стара Загора с изх.№ 575/ 08.02.2021г., както и получаването на изпълнителния лист, издаден по адм.дело № 983/ 2017г. на Административен съд – Хасково. Позовава се на чл.41 от ЕКПЧ относно понятието справедливо удовлетворение, като счита че не се следва в случая обезщетение. Поради изложеното, иска отхвърляне на предявения иск. Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение че искът е неоснователен и недоказан. За установено по делото сочи, че на всички лишени от свобода, включително и на ищеца, изтърпяващи наказанието Затвора Стара Загора и общежитията към него, е била предоставяна необходимата медицинска помощ и обслужване на тяхното здравословно състояние с всички възможни на администрацията към момента средства, като е бил изготвен нарочен график за посещение в МЦ. По отношение на сочените в исковата молба три дни през януари 2023 год., е видно, че е осъществен преглед от лекар към медицинския център на Затвора Стара Загора, т.е. безспорно е, че е било извършено медицинско обслужване на лицето. Здравето му е било защитено. Не може да се претендират и вреди по отношение на това, че през три дни не е била извършвана работа от ищеца, тъй като самото здравословно състояние и констатираното заболяване е фактически обективна пречка за полагане на труд. Относно твърдяното от ищеца изгубване на изпълнителен лист, прокурорът счита, че дори и да е било налице такова, то в конкретния случай не са настъпили никакви вреди, тъй като е бил издаден дубликат на изпълнителния лист и съобразно направеното от Калбурджиев изявление, той умишлено и съзнателно до настоящия момент не е предявил вземането си по него. В този смисъл евентуалната загуба на оригинала на изпълнителния лист под никаква форма не го е увредила. Също така недоказани са останали по делото и твърденията за нарушение на правото на ищеца да осъществява кореспонденция с институции, поради което и в тази част искът не следва да бъде уважаван. Поради изложеното предлага изцяло да бъде отхвърлен предявения иск. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка: Видно от представените по делото писма с характер на справки изх.№ 1183/ 29.02.2024г. и изх.№ 2029/ 10.04.2024 на Началника на Затвора Стара Загора, ищецът И. Т. К. е постъпил в Затвора Стара Загора на 22.01.2016г. за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 13г и 5м., наложено му за осъждане по чл.196 и чл.199 от НК. След престоя си в приемно отделение на 28.01.2016г. е преразпределен в ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора Стара Загора /закрито със Заповед № ЛС-04-45/ 15.02.2024г/ на Зам.министъра на правосъдието/. Със Заповед № Л-341/ 26.01.2022г. л.св. И. К. е бил назначен по щата на обслужващата дейност на Затвора Стара Загора при ЗОЗТ“Черна гора“ като библиотекар, 6-дневна работна седмица, 4-часов работен ден, като останалите 4 часа от работния ден също се зачитат на л.св. за трудова дейност на основание чл.80 от ЗИНЗС. Установява се от писмо изх.№ 1914/ 03.04.2024г. на Началника на Затвора Стара Загора, че съгласно утвърденото със заповед № ЧР-05-365/ 15.12.2017г. на Министъра на правосъдието длъжностно щатно разписание на Затвора Стара Загора, е била предвидена една щатна бройка с длъжностно наименование „лекар, ординатор“ по трудово правоотношение в Затворническо общежитие „Черна гора“ към Затвора Стара Загора и една щатна бройка с длъжностно наименование „лекар, ординатор“ по трудово правоотношение в Затвора в гр.Стара Загора. В периода от 01.03.2017г. до 01.08.2018г. е имало сключен граждански договор с лекар за медицинско обслужване на лишените от свобода, които изтърпяват наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ“Черна гора“, като считано от 01.08.2018г. същият е назначен на вакантната длъжност „лекар, ординатор“ в затвора в гр.Стара Загора. Със Заповед № ЧР-05-388/ 20.12.2019г. на Зам.министъра на правосъдието щатната бройка с длъжностно наименование „лекар, ординатор“ в ЗОЗТ „Черна гора“ към затвора Стара Загора се прехвърля по длъжностното разписани е на Затвора гр.Пазарджик, считано от 01.01.2020г. В периода от 01.08.2018г. до 12.06.2023г. медицинското обслужване в ЗОЗТ“Черна гора“ се е осъществявало от Медицинския център в Затвора Стара Загора, съобразно утвърден график, не по-малко от два пъти седмично. От 13.06.2018г. до 17.01.2024г. медицинските прегледи са извършвани от фелдшер, назначен по граждански договор, два пъти седмично. По делото е обявено за безспорно между страните, че на посочените в исковата молба дати – 04.01.2023г., 16.01.2023г. и 30.01.2023г. ищецът е бил конвоиран от ЗОЗТ“Черна гора“ до Медицински център към Затвора Стара Загора за осигуряване на дължимото медицинско обслужване. От приложеното по делото дело адм.дело № 983/ 2017г. по описа на Административен съд – Хасково, се установява, че с Решение № 280 от 12.04.2018г. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на И. К. сумата от 500лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС в периода от 17.06.2015г – 22.01.2016г. Решението е оставено в сила с решение № 11381 от 24.07.2019г., постановено по адм.д.№6829/ 2018г. по опис а на Върховния административен съд. Въз основа на подадена от Калбурджиев молба с вх.№ 2208/ 13.05.2020г. по адм.дело № 983/ 2017г. на АС-Хасково, е бил издаден на 15.06.2020г. изпълнителен лист в полза на И. Т. К. срещу ГДИН за сумата от 500лв, който ИЛ е изпратен от съда за връчване на Калбурджиев, чрез началника на Затвора Стара Загора, с писмо изх.№ 968/ 24.06.2020г. С писмо вх.№ 3813/ 10.07.2020г. на Началника на Затвора Стара Загора, постъпило по адм.д.№ 983/2017г. на Административен съд Хасково, е върната разписка, подписана от И. Т. К. на 29.06.2020г., удостоверяваща получаването на изпратения до същия изпълнителен лист. На 20.07.2020г. Калбурджиев е подал молба до Административен съд Хасково, заведена по вх.регистър на съда под № 4320/ 31.07.2020г., в която заявява, че поради объркване при връчване и подписване от негова страна на изпратената заедно с изпълнителния лист разписка, е получил изпълнителен лист, издаден в полза на друг лишен от свобода, който е върнал на затворническата администрация, но издаденият в негова полза изпълнителен лист не е получил, като е бил уведомен от ИСДВР, че погрешка самият изпълнителен лист, заедно с подписаната разписка за получаването му, са били върнати на съда. Поради това иска информация дали издаденият в негова полза ИЛ е върнат обратно на АС-Хасково. С писмо изх.№ 1345/ 31.07.2020г. по описа на Хасковския административен съд, И. К. е уведомен, че в кориците на делото няма върнат изпълнителен лист. Във връзка с постъпила последваща молба от Калбурджиев с вх.№ 4564/ 12.07.2021г., в Административен съд – Хасково е било образувано производство по реда на чл.409 ГПК за издаване на дубликат на изпълнителния лист. С решение № 676 от 05.01.2022г., постановено по адм.дело № 983/ 2017г. по описа на Хасковския административен съд, е постановено издаването на дубликат на издадения изпълнителен лист, въз основа на Решение № 280/ 12.04.2018г. по адм.дело № 983/ 2017г. на Административен съд Хасково, за сумата от 500лв. Ищецът е получил издадения дубликат на ИЛ на 28.02.2022г., видно от приложената разписка на л.232 по адм.д.№ 983/ 2017г. За изясняване на обстоятелствата по делото е допуснато събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит, в качеството на свидетели на Г. П. Г. и М. Г. Г.. Свидетелят Г. заявява, че от 2014г. е на длъжност ИСДВР в затвора Стара Загора. Пояснява, че писмата, които л.св. желаят да изпратят, се предават на ИСДВР, който ги предава на друг служител за да ги транспортира до пощата. Задължение на Инспектор ИСДВР се свеждало до това да провери само съдържанието на плика, без информацията, като л.св. запечатвал пред него пощенския плик. Когато л.св. изпраща кореспонденция до учреждение, организация или до съда, писмото също се запечатвало пред ИСДВР. Това писмо се оставяло в дежурната стая на общежитието Черна гора и след това се транспортирало до деловодството на Затвора Стара Загора, където куриер към Затвора Стара Загора слагал изходящи номера. Съответно кореспонденцията, която получава л.св от учреждения, институции и съдилища, също се предавала от инспектора на съответния лишен от свобода. Писмата се транспортирали от деловодството на затвора до затворническото общежитие и дежурният главен надзирател от дежурната стая на ЗОЗТ уведомявал ИЗДВР да вземат съответния документ и да го връчат на л.св. Относно връчването на изпълнителен лист на ищеца свидетелят заявява, че е имало случай, когато е връчвал документи на Калбурджиев и при връщане на подписаната обратна разписка л.св. му е казал, че на изпълнителния лист не е написано неговото име и го е върнал. Свидетелят не си спомня кои имена са били изписани на изпълнителния лист, но си спомня, че е изпратил този ИЛ в деловодството на Затвора по обратния ред. Относно медицинското обслужване на л.св. от ЗОЗТ „Черна гора“ свидетелят заявява, че лица, които са се записали за медицински преглед биват конвоирани до Медицинския център в Затвора Стара Загора, веднъж или два пъти седмично. При остра нужда, когато се налага да се оказва спешна медицинска помощ лишените от свобода се конвоирали до Спешен център в с.Братя Даскалови. От показанията на св.Г., заемащ длъжността „куриер“ в Затвора Стара Загора в периода 2018 – 2024г., се установява реда, по който се изпращат и получават пощенски пратки от лишените от свобода, изтърпяващи наказание в корпуса и общежитията към Затвора Стара Загора. Свидетелят пояснява, че когато лишен от свобода иска да изпрати кореспонденция извън Затвора това се случва чрез инспектора социални дейности и възпитателна работа, като кореспонденцията се предава на тях, а те съответно – на него. На следващия ден свидетелят занасял писмата до „Български пощи“ЕАД за изпращане, освен ако лишеният от свобода изрично заявял, чрез писмена молба, че желае кореспонденцията да е с изходящ номер. В такъв случай писмото се завеждало в електронния регистър, като му се поставял изходящ номер и след това се изпраща по пощата. ИСДВР предавал заедно с писмото и молбата за поставяне на изходящ номер на същото. Редът за получаване на кореспонденция от лишените от свобода бил следният: свидетелят, в качеството си на куриер, получавал цялата кореспонденция, която е за лишените от свобода и я разпределял в Затвора по съответните групи, след което се предавала на ИСДВР, които лично да я предадат на лишените от свобода. Кореспонденцията от институции се предавала на деловодството на Затвора и ако лишените от свобода са от корпуса на затвора, кореспонденцията се връщала на свидетеля за да я връчи той. Ако лишените от свобода не се намирали в корпуса на Затвора, а са в затворническите общежития, кореспонденцията се връчвала от съответните ИСДВР там. Ако кореспонденцията е лична нейното предаване не се отразявало никъде. Връчването на съдебни книжа се отбелязвало, тъй като съответните институции винаги ги изпращали с разписка, в която се вписва датата на получаване и се връща разписката, като в затвора оставал екземпляр от съпроводителното писмо, с което се връща обратната разписка. Сочи, че Български пощи имат изисквания към кореспонденцията и искат да е в пощенски плик с марка, като марката трябва да отговаря на стойността, която е необходима за изпращането й. Имало е случаи на върната кореспонденция заради това, че стойността на марката не достига за изпращане на писмото, но това не се отразявало никъде. Писмата се връщали на лишените от свобода и по тяхна преценка могат да бъдат изпратени отново. След предявяването на свидетеля на представеното по делото извлечение от дневник за входяща и изходяща кореспонденция, същият разясни, че в случая лишеният от свобода Калбурджиев е изпратил писмо с молба за получаване на изходящ номер, което е пристигнало до свидетеля и писмото е заведено под вх.№ 575, след което е било предадено в пощата за изпращане до АС-Стара Загора. Предполага, че е възможно писмото да не е имало достатъчно марки и да е било върнато за добавяне на марки, но не знае какво точно се е случило, тъй като ако писмото е било върнато за добавяне на марки това не се отразявало никъде в дневника. Свидетелят не си спомня дали ищецът е бил освободен от заплащане на пощенски разходи за писмата, които изпраща. Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи: Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат от нарушение на чл.3 ЗИНЗС. Насочен е срещу Главна дирекция " Изпълнение на наказанията" - юридическо лице към Министъра на правосъдието с териториални служби, в т.ч. затворите /чл.12 ал.3 ЗИНЗС/. Посочено е място на увреждането в гр. Стара Загора, искът е подсъден на АС - Стара Загора /чл.285 ал.2 ЗИНЗС/. Предвид горното, съдът намира, че исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник по аргумент от чл. 205 от АПК, във вр. с чл. 284, ал.1, във вр. с чл. 285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, във вр. с §47 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС. Разгледан по същество, искът е неоснователен и недоказан. Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Съгласно чл.3 ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а съгласно ал.2 - за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно. Следователно отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на специализиран орган по изпълнение на наказанията, който да е в нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, да са претърпени вреди /имуществени или неимуществени/ от лице, лишено от свобода или задържано под стража и пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно. Искът за вреди се основава на твърдения за поставянето на ищеца при неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 ал.2 ЗИНЗС, а именно: предмет на исковата претенция на И. К. е обезщетяване на претърпени неимуществени вреди по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС /унизително и нечовешко отношение/, посочени като обща последица от липсата на адекватно медицинско обслужване в ЗОЗТ“Черна гора“, нарушено право на кореспонденция, изразяващо се в препятстване изпращането на молби до Омбудсмана на Република България и до ЕСПЧ, както и на искова молба, адресирана до Административен съд – Стара Загора, и от изгубването през м.юни 2020г. на изпълнителен лист за присъдено срещу ГДИН парично обезщетение в размер на 500лв. Относно твърдяното неосигуряване на адекватни медицински грижи в ЗОЗТ “Черна гора“, считано от края на месец ноември 2018г. до 17.01.2024г., съдът съобрази следното: Медицинското обслужване на лишените от свобода е уредено в глава 10, раздел І от ЗИНЗС, глава ІІІ от ППЗИНЗС и издадената от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието на основание чл.128, ал.3 от ЗИНЗС Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода. В чл.129, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти /чл.129, ал.2 от ЗИНЗС/. С нормата на чл.133, ал.1 от ЗИНЗС е регламентирано създаването на медицински центрове към затворите, затворническите общежития и поправителните домове, в които, съгласно чл. 134, ал.1 от ЗИНЗС, се осъществяват спешна медицинска и дентална помощ; първична медицинска помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ; дентално обслужване; профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Анализът на посочената нормативна уредба води до извода, че нормативно установеното задължение на администрацията на местата за лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на наложеното им наказание /чл.128, ал.1 във вр. с чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. Съдържанието на административното задължение се свързва от една страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от друга - с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания. Ефикасността, резултатността и правилността на оказаната в местата за лишаване от свобода медицинска помощ от гл.т на утвърдените медицински стандарти /чл. 80 от Закона за здравето във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ/ и дали същата отговаря на изискванията за достатъчност и качество /чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето/, не може да бъде контролирано от затворническата администрация тъй като не се касае за административна дейност, а за медицинска такава, контрол върху която се осъществява от контролните органи, посочени в ЗЛЗ, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване /арг.чл.6, ал.6 от ЗЛЗ/. При извършена преценка на събраните по делото доказателства категорично се установява, че на изтърпяващите наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ“Черна гора“, през периода м.октомври 2018г – 17.01.2024г., е била обезпечена възможността за медицинско обслужване от лекар към Медицинския център в Затвора Стара Загора. По делото не се установи липсата на лекар в самото затворническо общежитие, причините за която липса са обективни - съкратената щатна бройка съгласно Заповед № ЧР-05-388/20.12.2019г. на Зам.министъра на правосъдието, да е препятствала своевременното и ефективно оказване на медицински грижи на лицата, изтърпяващи наказанието си в ЗОЗТ“Черна гора“, в т.ч. и по отношение на ищеца. Всъщност такива твърдения не се съдържат и в самата искова молба, доколко Калбурджиев изрично сочи конкретни дати, когато при заявено от него желание му е бил осигурен преглед от лекаря в МЦ към затвора и съотв. проведено лечение във връзка с диагностицирано заболяване. Поддържаното от ищеца оплакване, че предоставеното му медицинско обслужване накърнява правото му на труд, съдът счита за несъстоятелно, тъй в случая здравословното състояние на Калбурджиев е обусловило невъзможността да полага труд на посочените в исковата молба три дати – 04.01, 16.01. и 30.01.2023г. Ето защо съдът приема за абсолютно недоказано и неоснователно твърдението, че през периода от м.октомри 2018г. до 17.01.2024г /датата на подаване на исковата молба в съда/ ищецът И. К. е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието по см. на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващи се липса на адекватно медицинско обслужване в ЗОЗТ „Черна гора“. Недоказано по делото остана и твърдяното от ищеца увреждащо действие от страна на затворническата администрация по изгубване на издадения в полза на Калбурджиев изпълнителен лист по адм.дело № 983/ 2017г. по описа на Административен съд – Хасково. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от дадените по реда на чл. 176 от ГПК писмени обяснения от ищеца, съдът приема за установено по делото, че в полза на ищеца е бил издаден изпълнителен лист срещу ГДИН за сумата от 500лв. по адм.дело № 983/ 2017г. по описа на Административен съд – Хасково. С писмо изх.№ 968/ 24.06.2020г. на Хасковския административен съд са били изпратени за връчване на И. К., чрез Началника на Затвора Стара Загора, заверен препис решението, постановено по адм.дело № 983/ 2017г. по описа на същия съд, ведно с оригинала на изпълнителния лист и разписка, която следва да се върне на съда след надлежно оформяне. Няма спор между страните, че на ищеца е била връчена за попълване разписката, изпратена от АС-Хасково, ведно с изпълнителен лист по адм.дело № 983/ 2017г., която той лично е подписал на изписаната в нея дата – 29.06.2020г., но заедно с тази разписка на Калбурджиев е бил връчен изпълнителен лист, издаден в полза на друго лице, а не издадения по адм.дело № 983/ 2017г., което обстоятелство съдът приема за доказано по делото, въз основа на показанията на св.Г. Г.. Действително следвало е инспектор СДВР, който е връчил на ищеца съдебните книжа, да положи нужната грижа и да се убеди, че точно изпълнява съдебното разпореждане и връчва на ищеца именно документите, изпратени с писмо изх.№ 968/ 24.06.2020г. от Административен съд – Хасково, което в случая без съмнение не е било сторено. Тази небрежност при изпълнение на служебните задължения обаче не може да се квалифицира като умишлено препятстване на ищеца да реализира вземането си спрямо ГДИН, в каквато насока са изложените в исковата молба твърдения. Следва да се посочи, че дори и причината поради която не е бил връчен издадения в полза на ищеца изпълнителен лист, да не се изясни по делото, очевидно става въпрос за изолиран /инцидентен/ случай, а не за практика в Затвора Стара Загора. Отделно от това в случая не се установяват никакви неблагоприятни последици, които да са настъпили за Калбурджиев от забавеното снабдяване с изпълнителен лист за присъденото му обезщетение в размер на 500лв. по адм.дело № 983/ 2017г. на Административен съд Хасково, доколкото и към настоящия момент ищецът все още не е предприел действия по събиране на вземането си по издадения на 21.02.2022г. и връчен му на 28.02.2022г. дубликат на изпълнителен лист по посоченото административно дело. Относно твърденията за нарушено правото на ищеца да води кореспонденция с органите на съдебната власт и други държавни институции, основаващи се на неизпращането до Административен съд – Стара Загора на подадена искова молба с изх.№ 575/ 08.02.2021г., както и връщане на подадени молби до Омбудсмана на Република България в края на месец септември – началото на месец октомври 2020г. и молба до ЕСПЧ от 02.02.2021г., е необходимо да се отбележи следното: С разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС се предвижда, че лишените от свобода имат право на кореспонденция и неприкосновеност на тайната й. Уредено е също, че пощенските разходи за кореспонденция на тези лица е за тяхна сметка, а за тези от тях, за които е установено, че нямат средства, разходите за кореспонденция са за сметка на мястото за лишаване от свобода /чл.90, ал.3 и ал.4 от ЗИНЗС/. Според нормата на чл. 75, ал. 1 от ППЗИНЗС осъдените на лишаване от свобода имат право на кореспонденция без ограничение в броя на писмата, които изпращат или получават. Съгласно чл. 75, ал. 2 от ППЗИНЗС, получаваната и изпращаната кореспонденция на лишените от свобода се контролира в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване извършването на престъпления. В ал. 3 на същата норма е предвидено, че писмата на и до лишените от свобода се изпращат и получават от инспектор социална дейност и възпитателна работа /ИСДВР/, в присъствие на служител от надзорно - охранителния състав, като е допустимо пликът да се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа неразрешени вещи. В разпоредбата на чл.76 от ППЗИНЗС е регламентирано правото на лишените от свобода да кореспондират с органите на съда, прокуратурата, Президентството, Народното събрание, министерствата, политическите партии в страната, представителни органи, дружества, обществени организации и средства за масово осведомяване. По делото не се доказа тази нормативно предоставена на лишените от свобода възможност да е била нарушена по отношение на ищеца. От събраните по гласни доказателства /показанията на св.Г./ се установява, че в Затвора Стара Загора е създадена организация относно изпращането и получаването на кореспонденцията на лишените от свобода от ЗОЗТ “Черна гора“, което се е извършвало чрез предаване на писмата в Затвора Стара Загора, откъдето служител-куриер ги е пренасял до пощенски оператор - „Български пощи“ ЕАД, за изпращане, респ. обратната последователност при получаване на пощенски пратки. Твърдението на ищеца, че 2 бр.писма, съдържащи молби до Омбудсмана на Република България и едно писмо, адресирано до ЕСПЧ, са били предадени на ИСДВР за изпращане, но впоследствие са му върнати от същия служител, се опровергава от данните в представеното копие-извлечение от дневник на изходящата кореспонденция на лишения от свобода И. Т. К. за периода от 01.06.2020г. до 28.02.2020г. /л.24 по делото/, сред които не фигурират подавани писма от ищеца до Омбудсмана на РБългария и до ЕСПЧ. Ако такива молби/жалби действително са били изготвени от Калбурджиев следваше същият да ги представи в хода на съдебното производство за да удостовери тяхното наличие, което е необходимо условие за възникване на задължението за затворническата администрация да ги изпрати до адресатите. Недоказано по делото остана и твърдението на ищеца, че неизпращането на подадена до Административен съд Стара Загора искова молба, поставена в пощенски плик с изх.№ 575/ 08.02.2021г., се дължи на противоправно бездействие на служители на ответната дирекция. От представеното и прието като писмено доказателство по делото извлечение от деловодната система на Затвора Стара Загора за всички регистрирани документи касаещи И. К., за периода 08.02.2021г. – 26.02.2024г., се установява, че на 08.02.2021г. в деловодството на Затвора Стара Загора е постъпило писмо от Калбурджиев, адресирано до Административен съд – Стара Загора, което е било регистрирано с изх.№ 575/ 08.02.2021г. Установи се също така, че в Старозагорския административен съд не е постъпило посоченото писмо, видно от изисканата и приложената на л.72 по делото справка, придружена с извадка от входящия дневник на съда за периода 08.02.2021г – 31.03.2021г. Причините поради които писмото не е достигнало до адресата обаче не се установиха по делото, но липсват каквито и да било данни това да се дължи на незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация. В случая не може да се изключи хипотезата, при която пощенският оператор е отказал приемането на писмото за изпращане поради липсата на предварително заплатена цена на пощенската услуга чрез поставяне на съответните пощенски марки /арг.чл.69 от Закона за пощенските услуги/, като ищецът нито твърди, нито ангажира доказателства, че в случая е било налице основанието по чл.90, ал.4 от ЗИНЗС писмото до Административен съд – Стара Загора да се изпрати за сметка на мястото за лишаване от свобода. Доколкото от приложените по делото извлечения от входящ/изходящ дневник, воден в Затвора Стара Загора, е видно, че в периода 2020г – 17.01.2024г. И. К. е изпращал множество писма до различни държавни и съдебни органи /Конституционния съд, Административен съд-Стара Загора, Административен съд – Хасково, Окръжен съд – Стара Загора, Окръжен съд – Хасково, Районна прокуратура Стара Загора, Омбудсмана на Република България, Министерство на правосъдието и др./, се налага извода, че ищецът е разполагал със свободата да води кореспонденция с различни институции. Ето защо неоснователно се явява и твърдението на И.Калбурджиев за ограничаване и възпрепятстване на правото му по чл.76 от ППЗИНЗС. За пълнота на изложеното е необходимо да се отбележи, че по делото не се установи и сочените от ищеца негативни преживявания да надхвърлят тези, присъща последица от прилагания режим по изпълнение на наказанието. Не всяко негативно усещане или чувство и не всяка болка/страдание дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези, които справедливостта изисква да бъдат възмездени. Съдът намира, че твърдените от ищеца чувства /за унизително и нечовешко отношение/, ако и да са били изпитани от него, не сочат на накърнени нематериални блага, подлежащи на справедливо обезщетяване. Дори и да е търпял ищеца неудобства по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ „Черна гора“ от гледна точка установения ред за провеждане на медицинско обслужване и за изпращане и получаване на кореспонденция, то те не се доказа да са били дотолкова интензивни, нито кумулирани, нито продължителни във времето, че да са надхвърлили прага на страдание, свързан с изпълнение на наказанието. Предвид изложеното, искът на И. Т. К. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд