Решение № 6285 от 20.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 8396/2025 г.

Производството е по реда на чл.435 – 437 ГПК. Образувано е по жалба от Б. П. срещу разпореждане от 07.05.2025 г. по изп. дело № 452/01.2020 г. по описа на ЧСИ Н.М., с което е отказано да се прекрати на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В жалбата се сочи, че първоначално на 22.01.2020 г. изпълнителното производство било образувано срещу Л.К.. На 03.06.2022 г. като длъжник била конституирана жалбоподателката – Б. П., наследник на първоначалния длъжник Л.К.. Твърди, че в периода от 22.01.2020 г. до 04.07.2025 г. по изпълнителното дело не били извършвани изпълнително действия. Моли съдът да отмени процесното разпореждане и да прекрати изпълнителното дело. В законоустановения срок е постъпило писмено възражение от страна на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД. В него се поддържа становище за недопустимост на жалбата, евентуално за нейната неоснователност. Б. П. била конституирана като длъжник на 19.01.2022 г., а взискателят бил активен като подавал молби за предприемане на изпълнителни действия на 15.10.2021 г., 19.01.2022 г., 20.10.2023 г. и 14.04.2025 година. Моли съдът да остави жалбата без уважение и да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение. В мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Н.М. излага аргументи за неоснователност на жалбата. Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и приложените по делото доказателства, включително представеното копие по изпълнително дело № 20208410400452 по описа на ЧСИ Н.М., намира за установено следното: Изпълнителното производство по изпълнително дело № 20208410400452 е образувано на 22.01.2020 г. по молба на „Топлофикация София“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 29.12.2019 г. по гр. д. № 49598/2017 г. по описа на Софийски градски съд, 60 състав, срещу длъжника Л.К.. На 28.01.2020 г. е наложен запор на вземанията на длъжника от Националния осигурителен институт (стр.11). На 14.02.2020 г. от НОИ е изпратено съобщение, че пенсията на длъжника е под минималната работна заплата, поради което не могат да се правят удръжки (стр. 14). На 15.10.2021 г. с молба до ЧСИ взискателят „Топлофикация София“ ЕАД иска налагане на запори върху банкови сметки, сейфове, трудово възнаграждение на длъжника, евентуално върху наличното движимо имущество чрез извършването на опис и продажба (стр.18). На 30.11.2021 г. ЧСИ е изискал от СО-район Люлин да бъде издадено удостоверение за наследници на Л.К.. От представения на 13.12.2021 г. от СО удостоверение за наследници, се установява, че длъжникът Л.К. е починала на 09.07.2021 г. и е оставила за наследник по закон дъщеря – Б. П.. С молба от 19.01.2022 г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД иска от ЧСИ М. да конституира като длъжник по делото наследника на Л.К.. С разпореждане на ЧСИ от 03.06.2022 г. Б. П. е конституирана като длъжник по изпълнително дело № 20208410400452 на мястото на Л.К.. На 12.06.2023 г. на Б. П. е връчена покана за доброволно изпълнение (стр. 39). На 24.04.2023 г. длъжникът Б. П. (която към този момент все още не е получила ПДИ по изп. дело № 20208410400452 по описа на ЧСИ Н.М.), е поискала от ЧСИ М. да прекрати изпълнително дело, тъй като вземанията на взискателя са погасени поради извършени прихващания, като са приложени съответни документи - договор за цесия, уведомление по чл. 99 от ЗЗД. Със становище от 04.05.2023 г. взискателят Топлофикация София ЕАД заявява, че поддържа изпълнително дето, и иска да бъдат предприети действия за удовлетворяването на вземането му, като поддържа, че вземането по изпълнителния лист не е погасено му не е погасено. На 20.10.2023 г. с молба до ЧСИ М. взискателят Топлофикация София ЕАД иска налагането на запор върху вземания на длъжника и пристъпване към изпълнение на движими и недвижими вещи чрез техния опис и продажба. На 27.02.2025 г. е насрочен опис върху движимото имущество на Б. П.. На 14.04.2025 г. с молба до ЧСИ взискателят Топлофикация София ЕАД иска налагането на запор върху вземания на длъжника и пристъпване към изпълнение на движими и недвижими вещи чрез техния опис и продажба. На 24.04.2025 г. с молба до ЧСИ длъжникът иск прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК (л. 60). На 07.05.2025 г. ЧСИ отказва да прекрати изпълнителното производство (л. 61). На 09.05.2025 г. на длъжника е връчен процесния отказ. На 15.05.2025 г. е подадено възражението. Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи: В чл. 435, ал. 2 ГПК, изчерпателно са посочени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника, като съгласно т. 6 на тази разпоредба това са и отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. Следователно, подадената жалба е ДОПУСТИМА и Съдът следва да се произнесе по нейната основателност, като отговори на въпроса дали са настъпили предвидените в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК правно релевантни факти, при които изпълнителното производство се прекратява и на осъществяването на които се позовават жалбоподателите, които имат и качеството на длъжници по изпълнението. В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. Целта на закона е да се стимулират взискателите, по чието искане е образуван изпълнителният процес със свои действия да поддържат неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поскал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство да отправя искане до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, ще води до неговото прекратяване. Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, т.10 прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ - независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Като се отчита разликата между погасителната давност и перемцията съответно като материалноправен и процесуален институт, действията, водещи до прекъсване на давността водят и до прекъсване на периода на бездействие, водещ до перемпцията на изпълнителното дело. Съгласно чл. 432, ал.1, т.3 от ГПК в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3, с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление, изпълнителното производство се спира. В настоящия случай след образуване на изпълнително дело на 22.01.2020 г. периодът на бездействие е прекъснат с налагането за запор на вземанията на първоначалния длъжник пред НОИ – на 28.01.2020 г., а след това с молбата на взискателя за предприемане на изпълнителни действия от 15.10.2020 година. Първият спорен въпрос по делото е дали при спряно изпълнително производство по реда на чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК текат процесуалните срокове, включително този по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК. Съобразно общата разпоредба на чл. 61 ГПК при спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. За да се обезпечи развитие на исковото производство, дори и при хипотезите на спиране, е предвидено или служебно задължение за съда да отстрани пречката, довела до спиране (чл. 230, ал. 1 от ГПК) или ако възобновяването зависи от волята на страните - краен срок, през който делото е спряно, след изтичане на който същото се прекратява (виж чл. 230, ал. 2 и чл. 231, ал. 1 от ГПК). Разпоредбите на чл. 230, ал. 2 и чл. 231, ал. 1 ГПК изискват активност на ищеца при смърт на ответника - ищецът е длъжен в 6-месечен срок да посочи правоприемници, а при спиране на делото по общо съгласие на страните - активност на страните - в 6-месечен срок някоя от страните следва да поиска възобновяване. При неизпълнение на тези задължения делото се прекратява. В изпълнителния процес липсват огледални разпоредби. В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК единствено е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Настоящата съдебна инстанция намира, че в конкретния случай, доколкото се касае за обективна пречка пред развитието на изпълнителния процес – смърт на длъжник, се отчита настъпване на ефекта на спиране на изпълнението по смисъла на чл. 61 от ГПК, т.е спират да текат сроковете по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, които са започнали да текат преди настъпване на това основание за спиране, като от момента на спиране започва да тече нов двугодишен срок, изискващ активност от взискателя за отстраняване на нередовности на молбата за образуване на изпълнително производство – чрез посочване на надлежен длъжник. Противното разбиране би довело до неоправдано бонифициране на взискатели, при липса на активност по изпълнителни дела, ако междувременно длъжниците са починали. Именно защото изпълнителният процес се движи по инициатива на взискателя, същият следва да проявява процесуално усилие, вкл. и при настъпване на обективни пречки по чл. 229, ал.1, т.2 от ГПК, водещи до спиране на изпълнителния процес. Действително, взискателят няма как да узнае за настъпване на този обективен факт, но при проявена активност, водеща до развитие на принудителното изпълнение, и предприемане на съответните действия по ПИ от ЧСИ по искане на взискателя в рамките на предвидения двугодишен срок, се установява настъпването на факта по чл. 229, ал.1, т.2 от ГПК, за който същият ще бъде уведомен от ЧСИ. По тези съображения, Съдът приема, че в периода от смъртта на длъжника Л.К. на 09.07.2021 г. до конституирането като длъжника на нейния правоприемник Б. П. на 03.06.2022 г. изпълнителното производството е спряно, като не е изтекъл нов двугодишен период на бездействие на взискателя от спирането му. Бездействието на взискателя за времето, през което производството е спряно, не се санкционира. След възобновяване на производството с конституиране на новия длъжник е започнал да тече нов двегодишния период – от 03.06.2022 година. В този период - на 04.05.2023 г., с молба взискателят е взел становище по твърдението на новоконституирания длъжник за прихващане и е поискал продължаване на всички изпълнителни действия срещу новоконституирания длъжник, като следва да се посочи, че в молбата за образуване на изпълнителното производство има и упълномощаване по чл. 18 от ЗЧСИ. Следователно, налице е искане за предприемане на изпълнителни действия, адресирано то ЧСИ, което е довело до прекъсване на срока по чл. 433, т.8 от ГПК. В допълнение – на 20.10.2023 г. с молба до ЧСИ взискателят Топлофикация София ЕАД иска извършването на изпълнителни действия - справка за банкови сметки, налагане на запор, опис и оценка на движими вещи и др. Тази молба е подадена в двугодишния период след възобновяване на производството, поради което не е налице период от двегодишно бездействие от страна на взискателя до този момент. Така, с подаването на молбата на 20.10.2023 г. започва да тече нов двугодишен срок за взискателя. Следващото действие, с което е прекъснат този срок, е молбата на взискателя до ЧСИ от 14.04.2025 г. за извършване на изпълнителни действия - налагане на запор върху банкови сметки, опис на движими вещи и др. Следователно, до постановяване на процесното разпореждане от 07.05.2025 г. не е налице бездействие на взискателя за периода по-дълъг от две години. По изложените съображения обжалваният акт на съдебния изпълнител, с който е отказал да прекрати принудителното изпълнение, е законосъобразен и подадената жалба е неоснователна. Не се установява да е налице период на бездействие на взискателя да поиска извършване на изпълнителни действия повече от две години, вкл. и цитирания от длъжника периода 03.06.2022 г- 04.07.2025 година. Само за пълнота следва да се отбележи следното: Установява се по изпълнителното дело, че с молба от 31.05.2023 г. длъжникът е депозирал определение от 16.05.2023 г. по гр. дело 25820/2023 г. на СРС, 30 състав, с което на основание чл. 389 от ГПК е допуснато обезпечение на иска по чл. 439 от ГПК на Б. П. срещу Топлофикация София ЕАД чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изп. дело 452/2020 г. по описа на ЧСИ Н.М.. Няма данни посочената обезпечителна мярка ефективно да е наложена, тъй като не е представена обезпечителна заповед, независимо, че е цитирана в молбата на упълномощения адв. Доросиев от 31.05.2023 година. Но ако се приеме, че такава е била издадена, по твърдения на самия длъжник в периода след 16.05.2023 г. е налице забрана за ЧСИ да извършва изпълнителни действия, т.е не е налице укоримо бездействие на взискателя след 16.05.2023 година до 04.04.2025 година – датата, на влизане в сила на решението, с което претенцията на длъжника е отхвърлена (след служебна справка в ЕИСС се установява, че с окончателно решение от 2066/04.04.2025 г. на СГС, II ж състав по в. гр. дело 901/2025 г. е отхвърлен предявения от Б. Ч. П., ЕГН ••••••••••, срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 3192, 71 лв., представляваща вземане по изпълнителен лист от 29.12.2019 г. по ч.гр.д. № 49598/2017 г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 452/2020 г. по описа на ЧСИ Н.М., поради погасяване на сумата чрез прихващане със сумата в размер на 3200 лв. – част от обезщетение, дължимо от „Топлофикация София“ ЕАД в полза на „Стил проект“ ЕООД, за ползване на топлопреносно съоръжение на адрес: гр. София, ул. „••••••••, за периода от 28.06.2006 г. до 20.01.2017 г., което вземане е придобито от Б. Ч. П. по силата на договор за цесия, сключен със „Стил проект“ ЕООД). По разноските: С оглед изхода на производството Съдът намира, че на взискателя следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство в размер на 50 лева. Водим от горното, Софийски градски съд