Решение № 1728 от 21.5.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 324/2024 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по подадена касационна жалба на Директор О. Д. по безопасност на храните Велико Търново против Решение № 100/1.3.2024г. постановено по НАХД 1790/23г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП №0400000618/ 5.9.2023г. издадено от д –р С., с което на ЕТ“А. В. А. с фирма ЕТ“Агрогаленика – А. А. „ за нарушение на чл. 101, т.1 предл.1 от ЗРЗ и на основание чл. 155, ал.2 от ЗЗР е наложено наказание „Имуществена санкция „ в размер на 2000 лева. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1 т.1 и 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Излагат се доводи, че АУАН и НП имат нормативно установеното съдържание по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, извършеното нарушение се явява доказано- от писмените доказателства и свидетелски показания, правилно е посочена нарушената материално – правна норма, както и санкционната такава, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административно- наказателната отговорност на търговеца. Не намира нормативна опора твърдението на въззивния съд, че посочената като нарушена правна норма не отговаря на установената по делото фактическа обстановка. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове, преди изтичането на давностните такива по чл. 34 от ЗАНН. Наложеното наказание е в рамките на нормативно установеното и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН. От съда се иска да отмени атакуваното решение и се постанови друго, с което НП да бъде потвърдено. В о.з. не се явява, не се представлява от адв. Н. е постъпила подробна писмена защита. Ответник жалба – ЕТ“А. В. А. с фирма ЕТ“Агрогаленика – А. А. поддържа отговор на касационната жалба, намира последната за неоснователна, а атакуваното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че ЕРС е направил задълбочен анализ на доказателствата, правилно е изяснил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Предлага решението да бъде оставено в сила. Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежни страни, съгласночл. 210, ал.1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал.1 изр. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на настоящото производство е Решение № 100/1.3.2024г. постановено по НАХД 1790/23г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП №0400000618/5.9.2023г. издадено от д –р С., с което на ЕТ“А. В. А. с фирма Е.“Агрогаленика – А. А. „ за нарушение на чл. 101, т.1 предл.1 от ЗРЗ и на основание чл. 155, ал.2 от ЗЗР е наложено наказание „Имуществена санкция „ в размер на 2000 лева. За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното: На 10.03.2023г. при осъществена проверка на селскостопанска аптека, намираща се в гр. В. Търново, ул. „Н. Г. „№ 65 е установено наличието на неразрешени продукти за растителна защита: Акгара 25 ВГ11 бр. опаковки по 4 гр, Нуреле Д 12 бр. опаковки по 100 мл и Би 58 -51 бр опаковки по 50 мл, които са се намирали в складовото помещение. За проверката е бил съставен Констативен протокол № 0003924/10.3.2023г., като със същия гореописаните продукти са били иззети и оставени на отговорно пазене в ОДБХ гр.В. Търново. По делото не е било спорно, че към датата на проверката гореописаните препарати за растителна защита не притежават разрешение от БАБХ за търговия на територията на Република България, като в протокола изрично е посочено, че не е била констатирана продажба на тези ПРЗ. За извършеното нарушение, квалифицирано като такова по чл. 101, т.1 предл1 от ЗЗР е съставен АУАН №28/8.6.2023г.съставен от св. С. Н. отдел Растителна защита при ОДБХ В. Търново. Въз основа на съставения акт е било издадено и процесното пред ВТРС, НП. Тази фактическа обстановка съдът е посочил, че е установил като е ценил всички доказателства заедно и поотделно, показанията на свидетелите актосъставител св. С., св.Б. – и св. М., извършили проверката и съставили КП и на приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите от съдебните заседания. При така установените факти, ВТРС е направил извод, че жалбата е процесуално допустима, като подадена пред компетентния за това съд в законоустановения срок, от лице, имащо право да обжалва НП. По същество е намерил жалбата за основателна, макар в хода на административно- наказателното производство да не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на НП. АУАН и НП имат нормативно определено в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН съдържание, съставени са преди изтичането на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съдът е посочил, че макар и съставен в отсъствието на нарушителя или негов представител, същият е незабавно връчен, поради което търговецът е имал възможност да се запознае със съдържанието му и да възрази в законоустановения срок, поради което нарушението по чл. 40, ал.1 от ЗАНН ВТРС е намерил за несъществено. Съдът е изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи съответно съгласно чл. 175, ал.1 от ЗЗР –Инспектор РЗ за АУАН и Директор ОДБХ за НП. ВТРС обаче е намерил, че неправилно е бил приложен материалния закон, доколкото нормата на чл. 101, т.1 пр. 1 от ЗЗР е бланкетна, чието съдържание се попълва от нарушено правило за поведение – неизпълнение на забрана за съхранение с цел продажба, търговията и преопаковането на неразрешени и/ или негодни продукти за растителна защита. След като препаратите са били в складовото помещение, означени като негодни и отделно съхранявани, а не в търговското помещение, изложени за продажба, то необоснован се явява изводът на АНО, че същите са съхранявани с цел продажба. С тези мотиви ВТРС е отменил НП и е осъдил ОДБХ да заплати разноските в производството. Така постановеното решение е правилно. Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства. Изводите на съда са изцяло подкрепени е от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, ценени от въззивния съд в тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция я приема за отговаряща на обективната действителност. Не се споделят доводите на касатора, че Районният съд е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и не е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти. Настоящата инстанация не споделя извода на въззивния съд, че нарушението по чл. 40, ал.2 от ЗАНН е несъществено. По делото съдът не констатира наличието на доказателства, че търговецът е било надлежно уведомено, че при неявяване на посочената дата и час, актът ще бъде съставен в отсъствие на нарушителя. В съставения акт, липсват отбелязване че съставянето му става в отсъствие на нарушителя и не е вписана изрично поканата до нарушителя. Разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН въвежда задължително съставяне на акта в присъствие на нарушителя и при условията на ал. 2 - съставянето му в негово отсъствие, когато е известен, но не може да се намери или след покана на се яви за съставяне на акта. В случая, на актосъставителя е било известно лицето - нарушител, предвид наличната документация по проверката, но въпреки това същото не е поканено за съставяне на АУАН на конкретна дата и час. С оглед изложеното, и предвид, че АУАН е съставен в отсъствие на представляващия или на негов представител, съдът приема, че е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Последната предписва изрично възможността за съставяне на акт в отсъствие на нарушителя, само при надлежно поканване и неявяване на лицето каквото в случая липсва. Императивността на изискването за лично предявяване АУАН на нарушителя намира израз в разпоредбите на чл. 43 от ЗАНН и спиране на производството ако нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен. Актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които навеждат на извод за извършено административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Едва при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Налице е специален процесуален ред, гарантиращ законосъобразно развитие на право-отношението между страните и нарушаване на който е самостоятелно основание за отмяна на крайния акт - при отчитане на конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Тези действия са пряко свързани с осъществяване правото на защита. Защитата се осъществява в пълен обем в две фази - при осъществяване правото на подаване на писмено възражение в 3-дневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН и при реализация на правото на оспорване на НП. Смисълът е АУАН да се съставя в присъствието на нарушителя, а в негово отсъствие само ако е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В тази връзка съдът констатира, че разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН е приложена, без да са налице законовите предпоставки за това. Направеното от касатора възражение, че АУАН е връчен на нарушителя, поради което същият е имал право да подаде възражение в 3 дневен срок, от което не се е възползвал, поради което правото му на защита не е ограничено, настоящата инстанция намира за неоснователно. По този начин чрез връчване на АУАН се обезсмисля целия институт по чл. 40 от ЗАНН, което определено не е волята на законодателя. Фактът, че преди това има съставен констативен протокол, който се явява официален документ единствено доказва, че нарушителят е известен на органа, поради което същият е бил задължен да го покани за съставяне на АУАН. Издавайки НП, без да отчете тази незаконосъобразност на съставения АУАН, АНО е допуснал нарушение на чл. 53, ал.4 от ЗАНН, което е формална предпоставка за отмяната му. На следващо място, от събраните по делото писмени доказателства съставения АУАН и Констативен протокол и гласни такива –свидетелските показания на актосъставителя и съставилите Констативния протокол безспорно е установено, че посочените препарати са открити в складово помещение на търговеца, които са се съхранявали отделно и са били с обозначение „негодни“, а от обстоятелствената част на НП се вижда, че административно-наказателната отговорност на търговеца е ангажирана за осъществяване на деянието в търговско помещение. Мястото на извършване на нарушението е от значение, тъй като посочените обекти, макар да са стопанисвани от един и същ субект са различни. След като търговецът не е осъществил деянието в посочения търговски обект, не е налице вмененото му нарушение, както е приел и районният съд. На следващо място от горепосочените доказателства се установява, че откритите в обекта препарати за растителна защита са се намирали в складовото помещение и на същите не е имало поставени цени, а надпис „негодни“ както и не е било констатирано, същите да са били предмет на продажба. За да е осъществен съставът на твърдяното от АНО нарушение по чл.101, т.1, пр1 от ЗЗР се изисква съхранението да се осъществява със специална цел - продажба на продуктите за растителна защита. По делото обаче не са ангажирани доказателства за съхранението на намерените продукти с подобна цел. Наличието на тези продукти в складовото помещение не е достатъчно основание да се приеме, че са предназначени за продажба. Налице е само едно предположение, че съхранението им е било с подобна цел. При тези данни правилно и напълно обосновано въззивната инстанция е формирала извод за това, че липсват категорични доказателства за съставомерно деяние като в административно- наказателния процес е недопустимо ангажирането на административно-наказателната отговорност на едно лице въз основа на предположения. Освен това настоящата инстанция намира, че са налице и предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, в случай, че се приеме, че такова нарушение е извършено, то АНО е следвало да приложи института на маловажния случай, с оглед както количеството на намерените препарати за растителна защита, така и с оглед факта, че същите са били разрешени до определен момент, и след неговото настъпване същите са обозначени от търговеца като негодни. Предвид изложеното настоящият състав намира, че решението на РС – Велико Търново, не страда от визираните в жалбата на касатора. пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. При подробно изяснена фактическа обстановка, въззивният съд, е постановил правилни изводи по съществото на спора, които изцяло се споделят от настоящата инстанция по силата на чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.. Основателно е искането на ответник жалба за присъждане на разноски за настоящата инстанция на основание чл. 63д от ЗАНН в размер на 600 лева за касационната инстанция. Тъй като от касатора не се прави възражение за прекомерност на същото, съдът намира, че следва да се присъди претендирания размер. Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 изр.2 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал 2 пр1 от АПК, Административния съд - В. Търново