Решение № 24 от 5.5.2023 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 4/2022 г.

Производството е по съединени при условие на евентуалност четири иска- главен иск с правно основание чл.17§1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен транспорт /CMR/ във връзка с чл.23§4, чл.29§1 и 2 във връзка с чл.34 и чл.36 от Конвенцията във връзка с чл.374 ТЗ, с цена на иска 656 577.37лв. и акцесорен иск с правно основание чл.27 от Конвенцията за договора за международен автомобилен транспорт във връзка с чл.294ал.1 ТЗ- за изплащане на лихва върху обезщетението в размер на 5% годишно, и предявени при условие на евентуалност два иска- главен иск с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.51ал.1 ЗЗД, с цена на иска 656 577.37лв. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД- за изплащане на законната лихва върху обезщетението. Подадена е искова молба вх.№270/27.І.2022год. от ищеца „М. А.“ ООД гр.К., ЕИК •••••, представлявано от управителите Г. Д. Т. и П. К. Т., чрез пълномощника му адв. Е. Х. от АК-Х., с адрес за призовки и съобщения: гр.К., област С., ж.к. “И. з.“, местност „П.“ №•, с която срещу ответниц и т е „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т., ЕИК ••••••, представлявано от управителя В. С. С. и „Ж. В. ••“ ООД гр.Н., ЕИК •••••••, представлявано от управителя Н. Г. Б., в качеството им на солидарни длъжници, са предявени обективно и субективно съединени при условие на евентуалност четири иска- главен иск с правно основание чл.17§1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен транспорт /CMR/ във връзка с чл.23§4, чл.29§1 и 2 във връзка с чл.34 и чл.36 от Конвенцията във връзка с чл.374 ТЗ, с цена на иска 656 577.37лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди в размер на 656 577.37лв. от неизпълнение на договорните задължения на ответниците, като превозвачи по възложен международен превоз на стоки, за който е издадена международна товарителница /CMR/ от 2.ХІІ.2021год. и износни митнически декларации: МРН№•••••••••• от 2.ХІІ.2021год. и МРН№•••••••• от 2.ХІІ.2021год. и акцесорен иск с правно основание чл.27 от Конвенцията във връзка с чл.294ал.1 ТЗ- за изплащане на лихва върху обезщетението от 656 577.37лв., в размер на 5% годишно, считано от датата на предявяване на иска- 27.І.2022год. до окончателното му изплащане. В случай, че съдът отхвърли като неоснователни главния и акцесорния искове срещу ответниците, ищецът предявява при условие на евентуалност следните два иска: главен иск с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.51ал.1 ЗЗД, с цена на иска 656 577.37лв., представляваща дължимото от ответниците като солидарни длъжници, обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от лицето И. П., като шофьор на товарен автомобил с рег.№••••••/•••••••, който е извършил международния превоз на стоки, възложен му от ответниците, в качеството им на превозвачи и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД- да се осъдят ответниците да заплатят законната лихва върху обезщетението в размер на 656 577.37лв., считано от датата на предявяване на иска- 27.І.2022год. до окончателното му изплащане. Ищецът твърди, че е търговско дружество с ограничена отговорност, производител и износител на световния пазар на средства за индивидуална балистична защита. През дългогодишната си търговска практика дружеството се е утвърдило като надежден партньор в отношенията със своите контрагенти. Един от тези контрагенти е „Н. Т.“ С.А.С., Република К., с което е сключен договор за производство и доставка на средства за индивидуална балистична защита- 2 314 броя бойни каски и 325 броя балистични плочи. От представения Сертификат за краен потребител, издаден на 30.ІХ.2021год., се установява, че стоката е предназначена за Министерството на отбраната, за употреба от Армията на Република К.. Съгласно условията на договора за доставка, приложими са международните правила за търговия И. 2020, CIF, с място на доставката- к. п. К.. Стоката е с военно предназначение, поради което попада в списъка на продукти, свързани с отбраната, съгласно ПМС№204/19.ІХ.2018год., а съгласно Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба подлежи на лицензионен и разрешителен режим. В изпълнение на законовите изисквания, от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение за отделните продукти са издадени индивидуални разрешения за износ №•••••/8.ХІ.2021год. и №••••••/8.ХІ.2021год. „М. А.” ООД гр.К. е притежател и на валиден лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната №••••••/31.І.2020год., със срок на валидност до 31.І.2025год. и валидно Удостоверение за регистрация за трансфер на продуктите, свързани с отбраната №03.09-174-5/31.І.2020год. Ищецът „М. А.“ ООД гр.К. твърди, че има дългогодишни търговски отношения с „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С., ЕИК •••••••, като между двете търговски дружества е сключен Рамков договор за спедиторски и логистични услуги по организиране на превози. По силата на този договор, спедиторът „Б. Л. К.“ ЕООД се е задължил да организира транспорта от началния до крайния пункт, съгласно заявка, получена от възложителя „М. А.“ ООД по електронна поща или лично. В случая организирането на превоза на процесната стока /2 314 броя бойни каски и 325 броя балистични плочи/ до крайния потребител „Н. Т.“ С.А.С., К., е започнало с представянето на оферта №GОАТСТ000013985 от спедитора и приемането и от възложителя „М. А.“ ООД гр.К., който е предоставил на спедитора всички необходими документи за превоза. Към исковата молба са приложени поредица от мейли на електронната поща на служители на двете дружества, с които е уточнена и запазена дата за отплаване на стоката, както и морския превозвач /Booking 79868533, MV S. E., ETC- 14/12/2021/. Уточнени са и всички данни за износа на стоката, както следва: моторен кораб С. Е. /MV S. E./; voyage/рейс (03W49)] flag/знаме (Л./L.), Year Built/година на построяване (2008); Routing/. Маршрут /Б.- Р.- У.- С.- И.- К. /; изходен митнически пункт (IT 261101 Г., П. Н.); адрес на доставка (D.&С. L. С/О; Due Esse S.r.L), V. F. C. 2, 16010, S. R. /GE/; лице за контакти и телефонен номер и прочие. Възложителят и спедиторът са уточнили, че превозът на стоката по суша се извършва до пристанището в Г., И., откъдето се транспортира с кораб по море до крайния получател в Република К.. Ищецът твърди, че този комбиниран превоз е бил използван в търговската практика между двете дружества за доставка на средства за индивидуална балистична защита и по други договори, сключени от „М. А.“ ООД гр.К. с министерства на други държави, включително и по друг договор с „Н. Т.“ С.А.С. през 2021год. След потвърждаване на букировката за отплаване на стоката по море, спедиторът „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С. е възложил извършването на автомобилния превоз на първия ответник „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т., ЕИК ••••••, който от своя страна е превъзложил изцяло извършването му на втория ответник „Ж. в.-••“ ООД гр.Н., ЕИК •••••••. За установяване възлагането на автомобилния превоз на стоката от спедитора на „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т., ищецът представя водената между двете дружества електронна кореспонденция, както и писма от 18.І.2022год. и 20.І.2022год. на „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С.. И ищецът-възложител, и средиторът, твърдят, че в случая за превоза на стоката по суша е бил сключен един-едиствен договор за превоз с превозвача „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т., който е ползвал като подизпълнител превозвача „Ж. в.-••“ ООД гр.Н.. Ищецът твърди, че на 29.ХІ.2021год., с писмо на електронната му поща, е получил указания от спедитора, че стоката ще бъде натоварена от склада на дружеството в гр.К. на 2.ХІІ.2021год., с превозвач „Ж. в.-••“ ООД гр.Н., с посочен номер на превозното средства- ••••••/•••••••. На 2.ХІІ.2021год. стоката е натоварена в склада на „М. А.“ ООД в гр.К., на товарен автомобил с рег.№•••••••/•••••••, с водач И. Л. П., работещ по трудов договор с „Ж. в.-••“ ООД гр.Н.. Видно от приложените към исковата молба документи: опаковачен лист№CS-a-5274/20.Х.2021год., опаковачен лист№ CS-a-5253/6.Х.2021год. и Сертификат за движение EUR 1 №0000449599/2.ХІІ.2021год., стоката се състои от 325 броя балистични плочи ниво ІІІ и 2 314 броя бойни каски ІІІА, натоварени в 622колета, разпределени в 21палета, с общо бруто тегло 4 650кг. Ищецът твърди, че на водача на товарния автомобил И. П. са предоставени всички изискуеми по чл.11§1 от Конвенцията и чл.52ал.2 от ЗАвП документи за законосъобразно извършване на превоза, които подробно са описани в исковата молба. Служителите на „М. А.“ ООД, които са натоварили стоката на товарния автомобил в базата в гр.К., са указали на шофьора И. П. точния маршрут за осъществяване на превоза през страни-членки на ЕС /Република Б.- Република Р.- Република У.- Република С.- Република И./, с оглед обезпечаване на сигурността и безопасността на превоза и в съответствие с издадените износни митнически декларации. От тези декларации е видно, че изходното митническо учреждение е в И., а получаващото митническо учреждение е в К.. Този маршрут по суша на процесната стока е бил надлежно уговорен между спедитора „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С. и първия превозвач „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т., видно от водената между служителите на двете дружества кореспонденция по електронна поща. От своя страна „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. е дало конкретни указания на превозвача „Ж. в.-••“ ООД гр.Н. за осъществяване на превоза през държави на ЕС. Шофьорът И. П. е подписал и подпечатал товарителницата, като е приел без забележки и възражения товара. На 9.ХІІ.2021год.“М. А.“ ООД гр.К. било уведомено от митническия си агент „М. Б.“ ЕООД и от служители на Агенция „Митници“, че товарният автомобил, заедно със стоката, са задържани на ГКПП Т., Република Х. на 3.ХІІ.2021год., както и че без знанието и съгласието на „М. А.“ ООД гр.К. е била задействана транзитна митническа декларация на Митническо бюро- Д., ТД “Митници“ С., за превоз от ГКПП К. през Република С. за Република Х.. След проведени множество разговори между „М. А.“ ООД гр.К. и Агенция „Митници“, ищецът узнал, че по линия на международното сътрудничество хърватските митнически власти са отправили запитване към българските митнически власти за товарен автомобил с рег.№•••••••/•••••••, шофьора И. П. и стоката, собственост на дружеството. Ищецът твърди, че е установил пряк контакт по телефона със служители на ГКПП Т., като още на 9.ХІІ.2021год. е изпратил писмо, с което потвърдил, че задържаната стока е собственост на „М. А.“ ООД гр.К., крайният получател е „Н. Т.“ С.А.А., Република К., посочил е договорения маршрут на стоката по суша- през страни на ЕС, и по море- от пристанище Г., И. до пристанище К., К.. Към писмото приложил и всички митнически документи, придружаващи стоката, заверени от ТД „Митница“ С., Митническо бюро- С. Запад, като поискал стоката да бъде освободена. На 10.ХІІ.2021год. на електронната поща на ищеца е получено писмо от С. М., служител в Стокови гранични процедури /СГП/ Т., с което „М. А.“ ООД гр.К. е уведомено, че стоката е отнета в полза на Република Х., с влязло в сила решение по акт за глоба №398/2021год., издадено от Отдела за стоково гранични процедури при ГКПП Т.. Дружеството е било уведомено, че стоката може да бъде откупена след заплащане на паричната и равностойност и издадено въз основа на плащането заключение. За да осигури пълноценно представителство на дружеството при изясняване на фактическата и правна ситуация пред хърватските митнически органи, „М. А.“ ООД е упълномощило адвокат Й. Б. да защитава интересите му. За възложените и извършени от адв. Й. Б. адвокатски услуги, ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 76 050.17 хърватски куни, с левова равностойност 19 833лв. по курса на БНБ към датата на плащането. От адв. Б. ищцовото дружество е узнало, че „М. А.“ ООД гр.К. не е страна по приключилото административно производство по задържане и отнемане на стоката, защото шофьорът И. П., който е превозвал стоката, не е представил надлежните митнически документи за превозваната стока пред митническите органи, поради което му е съставен акт за извършено митническо нарушение, с което му е наложена глоба, а стоката е отнета в полза на Република Х.. Дружеството било уведомено, че хърватските митнически органи са в правомощието си да продадат стоката, и единственият начин „М. А.“ ООД да я получи обратно е като я откупи. Предвид кратките срокове за доставка на стоката по сключения с „Н. Т.“ С.А.С. договор и предвидената неустойка при забавена доставка, краткият срок за превозване на стоката до И. и претоварването и на кораб на 14.ХІІ.2021год., както и общоизвестните затруднения по логистичните процеси в световен мащаб, липсата на време за повторно производство и доставка, на 10.ХІІ.2021год. „М. А.“ ООД гр.К. подало заявка до митническите органи на ГКПП Т. за откупуване на стоката. Със Становище изх.№513-02-7003/1-21-3 от 10.ХІІ.2021год. на Териториална митническа служба /ТМС/ О., отнетата стока е оценена на 2 268 339.63хърватски куни, като на ищеца е указано, че може да я откупи и в 8дневен срок от получаване на становището, представи гаранция, че сумата е платена по сметка на ТМС О.. „М. А.“ ООД гр.К. е заплатило сумата 2 268 339.63 хърватски куни, с равностойност на 348 364.35 щатски долара, както и 282.77 щатски долара такса за нареден валутен превод, като левовата равностойност на платената сума е 604 967.70лв. по курса на БНБ към датата на плащането. Ето защо с Решение на ТМС О., с изх.№513-02-7003/1-21-4 от 13.ХІІ.2021год. е разрешено на „М. А.“ ООД гр.К. да откупи 2 314 броя предпазни каски /20палета/ и 325 броя предпазители за гърди и гръб /1 колет/, отнети с влязлото в сила Решение за административно нарушение№РР/1074/2021/70009, изх.№513-02-7001/1-21-4 на Съвета по адвинистративни нарушения от 6.ХІІ.2021год. След което „М. А.“ ООД гр.К., чрез спедитора „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С. и превозвача „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. е организирал превоза на откупената стока от ГКПП Т., Република Х. до пристанище Г., И., където е натоварена на кораб и превозена по море до пристанище К., К.. От така изложените фактически твърдения и приложените към исковата молба доказателства, ищецът твърди, че е претърпял значителни имуществени вреди, в резултат на неизпълнението на договорните задължения на превозвачите „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. и „Ж. в.-••“ ООД гр.Н. по възложения им международен автомобилен превоз на собствените му стоки /325 броя балистични плочи ниво ІІІ и 2 314 броя бойни каски ІІІА/. Превозът е извършен в противоречие с предадените износни митнически декларации и договорения маршрут през страни-членки на ЕС /Б.- Р.- У.- С.- И./, като без знанието и разрешението на товародателя, превозът е извършен по различен маршрут /Б.- С.- Х./ въз основа на транзитна митническа декларация №21BG00580320820923, поради което са станали причина за задържането на превозваната стока и конфискуването и в полза на Република Х.. Отнемането на стоката от превозвачите, поради тяхното виновно противоправно поведение, ищецът счита, че се равнява на пълна липса- загуба на превозвания товар. Предмет на предявения главен иск е неизпълнение на задължението на ответниците-превозвачи по договор за международен автомобилен превоз на стоки, при който мястото на приемане на стоката е гр.К., Република Б., а мястото за доставянето и е гр.Б., К., и те се намират в различни държави, една от които е договаряща страна по Конвенцията. Република Б. е страна по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, която е ратифицирана по предвидения конституционен ред, обнародвана е и е влязла в сила, поради което съгласно чл.5ал.4 от Конституцията на Република Б. е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. От представените от адв. Й. Б. документи, „М. А.“ ООД гр.К. е установило, че в отклонение от договорения маршрут /Б.- Р.- У.- С.- И./, превозвачите „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. и „Ж. в.-••“ ООД гр.Н. са извършили превоза по друг маршрут /Б.-С.-Х./. За целта на 2.ХІІ.2021год. /датата на задействане на двете износни митнически декларации/ е задействана транзитна митническа декларация №21BG00580320820923 на Митнически бюро /МБ/ Д., ТД „Митница“ С., с изпращач „Т.“ ООД и получател FERGAМ SPA И., с превозвач „Ж. в.-••“ ООД гр.Н., превозно средство със същия рег. № •••••••/•••••••, идентични с двете износни декларации са и броя на колетите и брутото тегло на превозваната стока- хидравлични помпи и резервни части, разпределени в 21колета, с бруто тегло 4 650кг. На 3.ХІІ.2021год. товарният автомобил с рег.№СМ •••••••/•••••••, управляван от И. Л. П. е пристигнал на ГКПП Т., Република Х.. Вместо да представи митническите декларации, които са му предадени от товародателя „М. А.“ ООД гр.К. за действително превозваната стока, той е представил на хърватските митнически органи транзитната митническа декларация №21BG00580320820923, ведно с приложените към нея международна товарителница от 2.ХІІ.2021год., с изпращач „Т.“ ООД, с получател FERGAМ SPA И., декларация от „Т. Г.“ ЕООД за общностен статут на стоката от 2.ХІІ.2021год., проформа фактура№0100002•••/2.ХІІ.2021год., издадена от „Т.“ ООД. При прегледа на стоката е установено, че митническата пломба 0798594 съответства на декларираната, но в камиона не се намира декларираната стока- хидравлични помпи и резервни части, а се намират 2 314 броя бойни каски и 325 броя балистични плочи, но със същото тегло- 4 650кг.. За извършената проверка е съставен Протокол за извършен оглед изх.№513-02-7069/1-21-1 на ТМС О., ГМС И., СГП Т., който бил подписан без възражения от шофьора И. П.. Ищецът сочи, че търговските дружества „Т.“ ООД, „Т. Г.“ ЕООД и „Т. Д.“ ЕООД са свързани лица, тъй като се представляват и управляват от едно и също лице- В. С.. Той е съсобственик в „Т.“ ООД и представител на СД на „Т. Б.“АД, което дружество е едноличен собственик на капитала на „Т. Г.“ ЕООД. При проверката на ГКПП Т., шофьорът И. П. не е посочил собственика на превозваната стока, нито е представил митническите документи за стоката, които са му предадени при товаренето в гр.К.. Ето защо с разписка за временно отнемане на стоки №Р- 249-70327/2021, издадена от ТМС О., ГМС И., СГП Т. на 3.ХІІ.2021гоз. от И. П. и в негово присъствие са отнети товарния автомобил и товарното ремарке, а с разписка за временно отнемане на стоки №Р-248-70327/2021год., издадена от ТМС О., ГМС И., ТМП Т. е отнета превозваната стока. На И. Л. П. е съставен акт за установяване на административно нарушение№398/2021год., с изх.№513-02-7096/1-21-4 от 4.ХІІ.2021год. на ТМС О., ГМС И., СГП Т., на основание Закона за митническата служба и ЗАНН, за извършено от него административно нарушение- като водач на товарен автомобил с рег. №•••••••/••••••, на 3.ХІІ.2021год., около 16.30часа, на вход за товарни превозни средства на митническа територия на ЕС, СТП Т., не е подал митническа декларация за стоки с търговски характер- 2 314 броя /20колета/ защитни каски и 325броя /1 колет/ протектори за гърди и гръб, за които са разпоредени забрани или ограничения за внос и износ /чл.134 и чл.158 от Регламент /ЕС/ №952/2013/. За извършеното административно нарушение по чл.63ал.1т.3 от Закона за прилагане на митническото законодателство, на И. П. е наложена глоба в размер на 100 000хърватски куни, а товарният автомобил и превозваната стока са иззети в полза на Република Х.. И. П. е подал жалба на 6.ХІІ.2021год., в резултат на което е постановено Решение за административно нарушение с изх.№513-02-7001/1-21-4 от 6.ХІІ.2021год. на ТМС О., ГМС И., СГП Т., с които наложената глоба е намалена, върнати са товарният автомобил и ремаркето, но е потвърдено отнемането на превозваната стока в полза на Република Х.. Решението е влязло в сила на 6.ХІІ.2021год. На 13.ХІІ.2021год. „М. А.“ ООД гр.К. е откупило стоката, като е изискало от спедитора „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С. и превозвача „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. да претоварят стоката на ГКПП Т. и я доставят на пристанище Г., И.. На 15.ХІІ.2021год. стоката е натовареня в товарен автомобил на „Т. Г.“ ЕООД с рег.№••••••/••••••, с водачи Д. Г. и П. Г., а на 21.І.2022год. е натоварена на кораб към К., след изтичане на срока за доставката и по договор с „Н. Т.“ С.А.С. Горепосочените действия и бездействия се намират в пряка причинна връзка със загубването на товара /конфискуването му в Република Х./, респективно с причиняването на имуществени вреди на ищеца „М. А.“ ООД гр.К.. Съгласно чл.29 от Конвенцията в настоящия случай, обезщетението за неизпълнение на договорно задължение обхваща вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждането му, а ако длъжникът е недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Или в случая според ищеца, в резултат на виновното неправомерно поведение на превозвачите „Т. Г.“ ЕООД и „Ж. в.-••“ ООД по договора за международен автомобилен превоз на стоки и техния служител И. П., са му причинени следните имуществени вреди: сумата 604 401.70лв., представляваща левовата равностойност на 2 268 339.63 хърватски куни, която сума е заплатена на 10.ХІІ.2021год. от „М. А.“ ООД за откупуване на стоката от Република Х., която е равна на стойността на стоката към датата на експедирането и от склада в гр.К., сумата 566лв. заплатени такси за нареден валутен превод, сумата 19 833лв., представляваща левовата равностойност на 76 050.17 хърватски куни за платено адвокатско възнаграждение на адв. Й. Б. при процесуалното представителство на дружеството при откупуване на стоката, сумата 1 702.57лв., представляваща платен хонорар за превод на всички документи, издадени от митническите органи, от хърватски на български език, сумата 30 074.10лв., представляваща заплатения транспорт на стоката по фактура№2000006366/12.І.2022год., митнически такси и сборове и логистични услуги. Или общо дължимото на ищеца „М. А.“ ООД гр.К. обезщетение за причинените му имуществени вреди от неизпълнение на задължение по договора за международен автомобилен превоз на стоки е, в размер на 656 577.37лв. Това обезщетение се дължи според ищеца от двамата превозвачи солидарно, съгласно чл.34 от Конвенцията CMR във връзка с чл.17§1 от Конвенцията. Счита, че в случая не се прилага ограничението на отговорността на превозвачите по чл.23§3 от Конвенцията, а се прилага хипотезата на чл.29§1 и §2 от Конвенцията. Ищецът излага подробди съображения защо счита превода на български език на разпоредбите на чл.29§1 и §2 от Конвенцията CMR за неточен и представя заверен превод на Конвенцията на английски и френски език, които са официалните езици на Конвенцията. Сочи, че в настоящия случай от приложените към исковата молба доказателства се установява, че загубата на превозвания товар е в пряка причинна връзка с умишленото неправомерно поведение на превозвачит „Т. Г.“ ЕООД и „Ж. в.-••“ ООД, както и ангажираният от тях шофьор И. Л. П., които подробно са посочени по-горе. Ето защо ответниците- превозвачи отговарят за всички преки и непосредствени вреди, които са безусловен и закономерен резултат от неизпълнението на договорните задължения по превоза. На основание чл.27 от Конвенцията ответниците дължат на ищеца и лихва в размер на 5% годишно върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното му изплащане. В случай, че съдът отхвърли предявените главен и акцесорен искове, като неоснователни, ищецът моли да се уважат предявените при условие на евентуалност главен иск с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.51ал.1 ЗЗД, с цена на иска 656 577.37лв. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава. Ищецът счита, че когато едно деяние съставлява едновременно неизпълнение на договорно задължение и непозволено увреждане, обезщетение може да се търси по силата на договорната отговорност, а ако тя не може да се реализира- по пътя на деликтната отговорност. В случая наличието на договор между страните не изключва деликтната отговорност, ако вредата е настъпила не от неизпълнението на задължения по договора, а от факти и обстоятелства, осъществяващи фактическия състав на деликт- нарушаване на общото задължение да не се вреди другиму. В този смисъл е и ТР№54/1986год. на ОСГК на ВС, с което е прието, че договорната отговорност не отменя общото задължение, установено в чл.45 ЗЗД, че всеки е длъжен да поправи вредите, които е причинил дугиму. Предвид изложените фактически обстоятелства в исковата молба, следва да се приеме, че е налице деликтната отговорност на ответниците по чл.49 ЗЗД. Налице са всички елементи от фактическия състав на чл.49 ЗЗД- имуществена вреда, претърпяна от ищеца „М. А.“ ООД, която вреда е в пряка причинно-следствена връзка с поведението на шофьора И. Л. П., който като физическо лице-извършител е причинил вредите в резултат на възложената му от превозвачите работа, за извършване на международен автомобилен превоз на стоките, собственост на „М. А.“ ООД. А възложителите на работата носят вина за причиняването на вредите от техния служител. Поради което ищецът моли съда да уважи предявения при условие на евентуалност иск по чл.49 ЗЗД във връзка с чл.51ал.1 ЗЗД, като му присъди и законната лихва за забава в плащането на дължимото обезщетение по чл.86 ЗЗД, считано от датата на предявяване на исковете в съда- 27.І.2022год. до окончателното изплащане на обезщетението. Моли съда да му присъди и направените по делото разноски, съгласно списъка по чл.80 ГПК и доказателствата за плащането им. ОТВЕТНИКЪТ „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т., ЕИК••••••, представлявано от управителя В. С. С., чрез пълномощника му адв. В. Ф. В. от САК, със съдебен адрес: ••••, гр.С., ул.“М. Б.“№ •••, подава писмен отговор вх. №552/21.ІІ.2022год. на исковата молба /с дата на куриерското клеймо 20.ІІ.2022год./. Ответникът счита, обективно и субективно предявените при условие на евентуалност искове за допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло по основание и размер. На първо място- Ответникът твърди, че съгласно договора на „М. А.“ ООД с „Н. Т.“ С.А.С., условията за доставка на стоката е CIF колумбийско пристанище (С., Insurance and F. - стойност, застраховка и навло) по И. в редакцията им от 2020год., което означава, че ищецът задължително трябва да има карго застраховка за товара, покриваща целия превоз по суша и море до крайния получател. При сключена карго застраховка, преди да търси обезщетение от превозвача, застрахованият е длъжен да активира застрахователната отговорност на застрахователя, да предяви рекламация пред него за претърпените вреди, да поиска образуване на застрахователна щета и да изчака окончателен отговор по предявената рекламация. Едва след като е получил официален мотивиран и правно обоснован отказ на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение по образуваната щета, товародателят може да потърси имуществена отговорност от превозвача. Това е така, защото в противен случай отговорността на превозвача може да бъде ангажирана два пъти- веднъж в рамките на настоящето съдебно производство към товародателя, и втори път по бъдещ регресен иск на застрахователя, т.е. отговорността на превозвача за една и съща щета ще бъде реализирана два пъти, което е недопустимо. От друга страна, отговорността на превозвача е ограничена от чл. 23 на Конвенция CMR, докато отговорността на застрахователя е неограничена. В случая, с исковата молба не са представени доказателства, че ищецът е предявил рекламация пред своя карго застраховател, че е образувана щета и че застрахователят се е произнесъл по нея с окончателно решение. При тези обстоятелства ответникът счита, че исковете са преждевременно заведени, а карго застрахователят на ищеца следва да бъде конституиран като трето лице помагач по делото, тъй като, от една страна, неговата позиция е от решаващо значение за изхода на правния спор, а от друга страна, той трябва да е обвързан от мотивите на решението, за да не се допусне двойно плащане на обезщетение от превозвача. Ответникът ПРИЗНАВА следните обстоятелства, посочени в исковата молба: 1.Че спедиторът „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С., ЕИК •••••• е възложил на „Т. Г.“ ЕООД автомобилен превоз по сухопътна релация Б.-И. с начална точка (товарене) гр.К., Б., и краен пункт (разтоварване) гр.Г., И.. Със заявка- договор за международен транспорт от 30.ІХ.2021год., „Б. Л. К.“ ЕООД възлага автомобилен превоз на товар с четири самостоятелни камиона- т.3б.„в“- срещу заплащане на транспортно навло в размер на 4 500лв./камион и процесният транспорт е един от възложените с тази заявка и 2.Че с негова заявка-договор за транспорт №85981 е възложил извършването на автомобилния превоз от Б. до И. на „Ж. в.-••“ ООД гр.Н., ЕИК •••••••, който се явява физическият превозвач на товара. ОСПОРВА твърдението на ищеца, че процесният превоз е по договор за международен превоз на стоки от гр.К., Б., до гр. Б., К.. Задължение да извърши превоз на стоки на ищеца от Б. до К. е поело дружеството „Б. Л. К.“ ЕООД, с което ищецът се намира в договорни отношения. Това обстоятелство се установява от представената с исковата молба оферта № COATG00000••••• от 13.Х.2021год. на „Б. Л. К.“ ЕООД за комбиниран сухоземен и морски транспорт от гр.К. до пристанище К., К.. ОСПОРВА твърдението в исковата молба, че процесният превоз е извършен от гр.К., Б., до гр.Г., И.. Превозът започва на 2.ХІІ.2021год. с предаване на товара от ищеца „М. А.“ ООД и приемането му от превозвача „Ж. в.-••“ ООД на борда на товарна композиция с per.№••••••/••••••• и приключва на 3.ХІІ.2021год. в Т., Х., с отнемането /конфискацията/ му от хърватските митнически власти, като стоката е разтоварена от превозното средство и е преместена в склад под митнически контрол. Счита, че предмет на исковата молба е превозът от К.. Б., до Т., Х.. ОСПОРВА обстоятелството, че в процесиите правоотношения, възникнали по превозния договор- предмет на висящия правен спор, „Т. Г.“ ЕООД е превозвач по смисъла на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, Закона за автомобилните превози и ТЗ. В тези правоотношения „Т. Г.“ ЕООД действа само и единствено като спедитор, какъвто е и „Б. Л. К.“ ЕООД. С разменената в периода 9-17.ХІІ.2021год. по Viber кореспонденция, „Б. Л. К.“ ЕООД възлага на „Т. Г.“ ЕООД нов превоз- на откупената от ищеца стока, след нейното освобождаване от Х. митница, по релация Х. - И., с начален пункт Т., Х., и крайна точка Г., И., който не е предмет на настоящия правен спор. Този превоз е предмет на друг превозен договор и за него е съставена нова CMR- товарителница, в клетки 17 и 24 на която като превозвач е вписано „Т. Г.“ ЕООД. Стоката е приета и натоварена на 15.ХІІ.2021год. и е разтоварена на 17.ХІІ.2021год. За този превоз е издадена фактура№0000037991/14.І.2022год. от „Т. Г.“ ЕООД на „Б. Л. К.“ ЕООД, за сумата 3 960лв. с ДДС. Ето защо ответникът прави следните възражения срещу исковете: “Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. не е превозвач, а е спедитор по процесния договор. За да има качеството на превозвач. „Т. Г.“ ЕООД трябва да е вписано в товарителницата като превозвач, но в CMR товарителницата от 2.ХІІ.2021год. с товародател „М. А.“ ООД, като превозвач в клетки 16 и 23 е вписано единствено „Ж. в.-••“ ООД. В товарителницата „Т. Г.“ ЕООД изобщо не фигурира, както не фигурира и „Б. Л. К.“ ЕООД, тъй като и двете дружества са спедитори, а не превозвачи. При последователни превозвачи, всеки от тях задължително трябва да е вписан в товарителницата- чл.6§ 1, т.„в“ от Конвенция CMR и чл.53ал.1т.3 от Закона за автомобилните превози. Освен това, съгласно чл.35§1 от Конвенцията, предшестващият превозвач е длъжен да издаде на превозвача, приемащ стоката датирана и подписана разписка и последващият превозвач трябва да впише името и адреса си на втория екземпляр на товарителницата. В случая не е налице разписка между превозвачи, а в товарителницата е вписан само един превозвач- „Ж. в.-••“ ЕООД. който е приел и натоварил стоката от ищеца-изпращач. Съдържанието на последователните заявки: а) от „М. А.“ ЕООД към „Б. Л. К.“ ЕООД, б) от „Б. Л. К.“ ЕООД към „Т. Г." ЕООД и в) от „Т. Г.“ ЕООД към „Ж. в.-••“ ООД е еднакво. С тях страните уточняват едни и същи параметри на превоза: маршрут, вид на товара, товарен и разтоварен адрес, per.№ на МПС, данни на водача, цена. Видът на сключения от всяка една от страните договор се определя не от съдържанието на транспортната заявка, а от конкретните факти и поетите права и задължения от всеки един от участниците в превоза. В процесния превоз „Т. Г.“ ЕООД е спедитор по същински спедиционен договор, при който действа от свое име, но за сметка на доверителя, аналогично на спедитора „Б. Л. К.“ ЕООД /за спецификата на същинския и несъщинския спедиционен договор посочва следната съдебна практика- Решение№163/8.ІІ.2001год. по гр.д.№1445/2000год. на V ГО на ВКС и Решение№135/5.Х.2011год. по т.д.№1103/2010год. на ВКС/. Тъй като „Т. Г." ЕООД е спедитор, не е налице хипотезата на чл.374 ТЗ и превозът не може да се определи като извършван от последователни превозвачи по реда на Глава VI от Конвенция CMR. Поради тази причина не намират приложение както чл.34 от Конвенцията, така и чл.53 ЗЗД. Ответникът „Т. Г.“ ЕООД твърди, че няма вина за конфискацията на товара. Превозът не е извършен през страни- членки на ЕС /Б.- Р.- У.- С. - И./, а по различен маршрут /Б.- С.- Х./, като при влизане в Х. стоката е задържана и конфискувана. При организиране на транспорта от „Т. Г.“ ЕООД е положена дължимата грижа на добър стопанин. Подбран е превозвач, лицензиран за извършване на международен превоз на товари в ЕС, видно от списък на лицензи на Общността за извършване на товарни превози, достъпен на електронната страница на ИА „Изпълнителна администрация“, който има опит в извършване на международни превози на товари. Към датата на товарене не е имало данни по партидата на превозвана за прекратена търговска дейност, количествените и качествените му показатели имат добър коефициент на рентабилност, в срок са заявявани годишните финансови отчети на дружеството. От „Т. Г.“ ЕООД са дадени конкретни указания на превозвача „Ж. в.-••“ ООД за осъществяване на превоза през държави от ЕС, което се потвърждава и от ищеца в исковата молба. При товаренето, служители на „М. А.“ ЕООД също са инструктирали водача за маршрута, който трябва да спазва поради спецификата на товара- обяснения на В. И., специалист „Логистика“, и М. Ц., специалист митническа дейност. Въпреки предоставените изрични указания от „Т. Г.“ ЕООД и ищеца за маршрута на превоза, превозвачът „Ж. в. ••“ ООД не се е съобразил с тези указания и е извършил транспорта през С.. Това свое решение превозвачът е взел самостоятелно и „Т. Г.“ ЕООД не носи вина за чуждите действия, извършени в противоречие с дадените указания. Надлежно оформени товарителница, митнически декларации и всички други документи за стоката, годни за безпрепятственото осъществяване на превоза в срок и по избрания от товародателя маршрут, са предадени на превозвача „Ж. в.-••" ООД от „М. А.“ ООД. От представените с исковата молба документи, изходящи от хърватските митнически власти - Протокол за извършен оглед изх.№513-02- 7069/1-21-1/3.ХІІ.2021год., Акт за установяване на административно нарушение №398/2021, категория 471-01/21-16/5980, изх.№513-02-7069/1-21- 4/4.ХІІ.2021год., Решение за административно нарушение, категория 431- 01/21-26/2644, изх.№513-02-7001/1-21-4/6.ХІІ.2021год., се установява, че водачът И. П., служител на превозвача „Ж. в.-••“ ООД, в чието разпореждане се намира товарът, при извършване на нарушението, не е подал митническа декларация за внос на стоки с търговски характер в митническата територия на ЕС, респ. стоки, за които са разпоредени забрани или ограничения при внос и износ. Това административно нарушение е довело до конфискацията на товара. Нарушението е извършено от водача И. П., негови са действията, в резултат на които товарът е конфискуван, и срещу него са постановени всички актове на хърватските митнически органи. От страна на „Т. Г.“ ЕООД не е извършено неправомерно действие, нито е допуснато нарушение на поетите договорни задължения. Освен това превозвачът се е отказал от обжалване на разпорежданията на хърватските митнически органи и с това свое действие е защитил своя личен интерес, но е отнел възможността на останалите участници в превоза да предявят своите възражения. Действията на водача на товарната композиция, изразяващи се в нарушение на императивни правни норми, имат за резултат: от една страна- конфискация на товара, а от друга- ограничаване на възможностите за защита на засегнатите от неговото нарушение страни. Ответникът „Т. Г.“ ЕООД надлежно е изпълнил всички задължения по спедиционния договор, в т.ч. и инструкциите на ищеца-товародател. Ето защо не носи отговорност за чужди действия, довели до неизпълнение на превоза, и няма вина за настъпилите за ищцовото дружество вреди, особено като се отчита обстоятелството, че „Т. Г.“ ЕООД не е изпращач на стоката. Ответникът счита, че ищецът неправилно се позовава на чл.29 Конвенция CMR, който изключва ограничената отговорност на превозвача, ако щетата произлиза от измама или грешка, която според закона на сезирания съд се приравнява на измама. Представените с исковата молба доказателства не установяват измама. Касае се за административно нарушение, изразяващо се в неподаване от водача на митническа декларация за внос на стоки с търговски характер в митническата територия на ЕС, респ. стоки, за които има забрани или ограничения при внос и износ. Не са извършени умишлени действия, с които превозвачът или неговият служител са целели да причинят на товародателя „М. А.“ ООД имуществени вреди или са демонстрирали намерение да присвоят или повредят товара. За да обоснове „измама“ ищецът спекулира с текста на Конвенция CMR като “оспорва“ нейния текст. Тезата му е, че българският превод на чл. 29 от Конвенцията бил неточен и неправилен и вместо термините „измама", „грешка" и „грешка, която според закона за сезирания съд се приравнява на измама", трябвало да се използват други изрази като „провинение”, „нарушение”, „некоректно поведение”. Критиката на законовите текстове от страните в правния спор е недопустима. Недопустимо е промяната на съдържанието на официално публикувана правна норма чрез нейното „тълкуване“ в смисъл, че законодателят не се е изразил точно. Въпросът дали преводът на Конвенцията на български е правилен или не е ирелевантен за спора. Докато не бъде официално изменена, разпоредбата на чл.29 от Конвенцията не може да има друг смисъл, освен публикуваният и следва да се прилага нейният официален текст. В случая се прилага намалената отговорност на превозвача по чл.23§3 Конвенция CMR. Ако съдът прецени, че исковете са основателни, имуществената отговорност на превозвача за претендираното обезщетение е ограничена до 8.33 разчетни единици (специални права на тираж /СПТ/ на килограм липсващо бруто тегло/. Ограничението на отговорността е възприето и в чл.71ал.3 от ЗАвтП. Ответникът „Т. Г.“ ЕООД счита, че евентуалният главен иск с правно основание чл.49 ЗЗД за обезщетение за причинени имуществени вреди е неоснователен, поради липса на виновно поведение на „Т. Г.“ ЕООД, предизвикало настъпването на вредоносния резултат в имуществото на ищеца, както и поради обстоятелството, че водачът И. П. не е служител на „Т. Г.“ ЕООД. Неоснователността на главния евентуален иск води до неоснователност и на евентуалния акиесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД за изплащане на законна лихви върху главницата. Що се отнася до размера на предявените искове, отговорността на превозвача е ограничена от чл.23 Конвенция CMR. Съгласно чл.23§1 от Конвенцията, обезщетението не може да надвиши 8.33 СПТ (разчетни единици) на килограм бруто липсващо тегло. При приравняване на конфискацията на стоката към пълна загуба, брутното тегло на товара по CMR-товарителницата от 2.ХІІ.2021год. е 4 650кг. Разписката за отнемане на товара от Х. митница №Р-248-70327/2021, изх.№513-02-7069/1-21-2, е с дата 3.ХІІ.2021год., която следва да се приеме за дата на настъпване на щетата. Към тази дата, равностойността на 1 СПТ в евро е 1.238670/кг, видно от справка, достъпна на официалния сайт на Международния валутен фонд. Стойността на 8.33 СПТ е €10, 32 за кг бруто тегло. Максималният размер на левовата равностойност на обезщетението, евентуално дължимо от превозвача, е: 4 650кг х €10.32 х 1.95583лв./€ = 93 856.37лв. При наличието на карго застраховка на товара, за разликата над ограничената отговорност на превозвача, ищецът следва да ангажира отговорността на карго застрахователя по сключените застрахователни полици. Съгласно чл.23§4 от Конвенция CMR други обезщетения не се дължат. Неоснователно ищецът претендира сумите: 566лв. такси за валутен превод; 19 833лв. за адвокатски хонорари в Х., представляващи левова равностойност на 76 050.17 HRK; 1702.57 лв. за преводи; 30 074.10лв. по ф-ра №2000006366/12.І.2022год. на „Б. Л. К." ЕООД, които претенции ответникът оспорва изцяло. Претендирайки платената на „Б. Л. К." ЕООД сума по фактура№ 2000006366/12.І.2022год., която е за транспортното навло от гр. К. до К. и включва както сухоземния (автомобилния), така и морския превоз, ищецът прехвърля на ответниците заплащането на пълната цена на транспорта на собствената му стока. От представените с исковата молба доказателства се установява, че стоката е пристигнала в гр.Г. и е натоварена в контейнер на кораб за К.. При франкировка CIF заплащането на превоза е задължение на товародателя. Няма правно основание за прехвърляне на това негово задължение върху ответниците. Ето защо ответникът оспорва размера на главния иск за 604 401.70лв., тъй като не са представени доказателства за превръщането на хърватските куни в левове. По същата причина оспорва и размера на претенцията за 19 833лв. адвокатски хонорари в Х.. Оспорва претенцията за 566лв. такса валутен превод, за превалутирането на която от щатски долари в български лева не са представени доказателства. Претендира за съдебните разноски по делото, съгласно списъка по чл.80 ГПК и доказателствата за плащането им. ОТВЕТНИКЪТ „Ж. в.-••“ ООД гр.Н., ЕИК •••••••, представлявано от управителя Н. Г. Б., чрез пълномощника му адв. С. Ч., със съдебен адрес: гр.С., ул."П. Д. П." №•, подава писмен отговор вх. №614/23.ІІ.2022год. на исковата молба. Ответникът „Ж. в.-••“ООД гр.Н. оспорва изцяло основателността на предявените искове. В настоящия случай не е налице рекламация на недоставен или повреден товар, поради което разпоредбите на чл.373ал.1 ТЗ и чл.374 ТЗ са неприложими. На практика, както се твърди в исковата молба, товарът е доставен на получателя, без забележки. Ето защо ответникът оспорва всички обстоятелства, на които се основават предявените искове. Счита, че те са неверни и манипулативно представени. В настоящият случай получателят на товара следва да установи повреждане на товара при доставката, както и скрити повреди и срокът за това е 7дневен от доставката. За установените скрити повреди превозвачът е следвало да бъде уведомен писмено. След като в случая получателят е нямал забележки към товара, не е налице основание да се ангажира отговорността на превозвача. Товародателят има право на обезщетение за пропуснати ползи и претърпени загуби в резултат на забавяне на доставката. За целта при условие на пълно и главно положително доказване товародателят е длъжен да установи, че 1.реално е намалена икономическата полза от изпълнението в резултат на просрочие на неговия график /пропусната полза/, 2.е направил допълнителни разходи по изпълнението в резултат на просрочие на неговия график /претърпени загуби/, 3.В срок е отправил своите рекламационни претенции. А от направените в исковата молба твърдения и представените доказателства не може да се направи обоснован извод за претърпени загуби, като нито се твърдят, нито се ангажират доказателства, сочещи на вреди. В случая не са налице предпоставките на §17 от Конвенцията CMR, за да се ангажира отговорността на превозвача за пълна или частична загуба на товара. Счита, че не е налице и основание за солидарна отговорност на ответника „Ж. в.-••“ООДгр.Н. с другия ответник „Т. Г.“ЕООДгр.В. Т.- нито по закон, нито по договор. Относно иска по чл.49 ЗЗД, счита, че не е налице фактическия състав на гаранционно-обезпечителната отговорност, като възразява срещу посочените обстоятелства и правни доводи по иска. Моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни. Оспорва истинността- на дата и съдържание на всички писмени доказателства, представени с исковата молба, като моли съда да открие производство по установяване на истинността им. Пълномощникът адв. О. М., който е поел процесуалното представителство на „Ж. в.-••“ ООД гр.Н. в хода на процеса, оспорва предявените искове като недопустими, а при условие на евентуалност- като неоснователни. Твърди, че „Ж. в.-••“ ООД гр.Н. не е страна в договорното правоотношение между възложителя „М. А.“ ООД гр.К., спедитора „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С. и превозвача „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т.. От доказателствата по делото безспорно се установява, че „Ж. в.-••“ ООД гр.Н. не е конституирано в превозното правоотношение, формирано между посочените три юридически лица. „Т. Г.“ ЕООД е сключило договор на своя отговорност, за своя сметка и на собствено основание със „Ж. в.-••“ ООД гр.Н., без да го конституира в превозното правоотношение, като дори му е забранил да контактува със страните по това правоотношение. „Ж. в.-••“ ООД гр.Н. не е встъпил като съдлъжник по чл.101 ЗЗД в правоотношението на първия превозвач „Т. Г.“ ЕООД с „М. А.“ ООД и „Б. Л. К.“ ЕООД, нито го е заместил като длъжник в това правоотношение. То има задължения само към „Т. Г.“ ЕООД, като негов възложител. В Конвенцията няма термини „превозвач“ и „фактически превозвач“. В случая „Ж. в.-••“ ООД има сключен договор само с „Т. Г.“ ЕООД, като няма никакви задължения към възложителя „М. А.“ ООД и спедитора „Б. Л. К.“ ЕООД, които съответно нямат никакви задължения към „Ж. в.-••“ ООД. Единственият договор за превоз е този, който е сключен с „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т.. А това дружество е сключило отделен договор за превоз със „Ж. в.-••“ ООД гр.Н. от свое име, на своя отговорност и за своя сметка. Ето защо предявените главен и акцесорен иск с правно основание горепосочените разпоредби от Конвенцията CMR срещу „Ж. в.-••“ ООД гр.Н. са недопустими. Не е налице е солидарна отговорност между двамата ответници, защото не може да съществува хипотеза, според която един превозвач, който на договорно основание отговаря пред възложителя, е същевременно и другар с възложителя, с когото е договарял. Претендира за съдебните разноски по делото, съгласно чл.80 ГПК и доказателството за плащането им. ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С., ЕИК•••••••, представлявано от управителя Т. А. Г., чрез пълномощниците му адв. Д-р Н. Р.- чуждестранен адвокат към ВАС и адв. В. Х. от САК, подава писмен отговор вх.№877/15.ІІІ.2022год. на исковата молба /с дата на куриерското клеймо 14.ІІІ.2022год./. Писменият отговор е съобразен с изискванията на чл.367ал.2 ГПК, но не са представени надлежни пълномощни на процесуалните му представители. Впоследствие писменият отговор е потвърден от пълномощниците на „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С. адв. В. В. и адв. В. К., за които по делото е представено надлежно пълномощно. „Б. Л. К.“ЕООД гр.С., ЕИК •••••• не възразява да бъде конституирано като трето лице помагач по делото. Заявява, че фактите и обстоятелствата в исковата молба, касаещи спедитора „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С., ЕИК••••••, са верни и отговарят на действителността. Признава, че между „Б. Л. К.“ЕООД гр.С., ЕИК•••••• и „М. А.“ООД гр.К., ЕИК••••• има изградени дълготрайни и устойчиви търговски отношения. Действително спедиторът „Б. Л. К.“ЕООД гр.С., ЕИК•••••• е получил запитване от страна на „М. А.“ООД за организиране на транспорт за износ на бронеплочки и каски до пристанище К., К.. След получаване на запитването от страна на ищеца, служителите на спедитора са се заели да търсят работещи варианти за износ на посочената стока. След близо двумесечни проверки и консултации с агентите в Западна Европа и Гърция, спедиторът е избрал най-добрия и единствен вариант за транспортиране и износ на стоката, която е следвало да се превози до пристанище Г., И., като самият маршрут на стоката е одобрен и съгласуван предварително, а именно: Б.- Р.- У.- С. - И., за което е била изпратена примерна карта на зададеният маршрут. Маршрутът е точно определен, имайки предвид спецификата на превозваната стока. Изборът на маршрут е предполагал и избор на конкретен превозвач, като същия е следвало да превози стоката само и единствено по определения и зададен маршрут. „Б. Л. К.“ЕООД гр.С., ЕИК•••••• твърди, че има изградени дългогодишни търговски отношения с „Т. Гр ийн“ЕООД, като превозвач по транспортни услуги. След като спедиторът е събрал оферти от свои контрагенти и превозвачи, е избрал транспортната услуга да се извърши от „Т. Грийн“ЕООД, за което е изпратил оферта на ищеца. Впоследствие е получил заявка да организира транспорта на продукцията. Стоката е следвало да потегли от гр.К. на 2.ХІІ.2021год. и да бъде доставена на 6.ХІІ.2021год. в митнически склад в И.. На 7.ХІІ.2021год. спедиторът е узнал от И. В., служител на превозвача „Т. Г.“ ЕООД, че стоката не е превозена по указания маршрут и същата е била спряна от хърватските митници. На 8.ХІІ.2021год. спедиторът е узнал, че стоката е свалена от товарния автомобил, конфискувана и оставена на склад в Х. митница. Автомобилът, който е превозвал стоката, също бил задържан. В последствие спедиторът узнава с учудване, се превозвачът самоинициативно, без да уведоми спедитора и в разлив с изрично подадената му заявка, решава да измени маршрута за транспорт и да премине през Република С.. За да премине през С., съответно през Република Х., превозвачът и/или ангажирания от него суб изпълнител за сухопътния превоз, е предоставил на митническите служители в Република Х. несъотвестващи търговски и транспортни документи със съдържание, неотговарящо на действителното правно и фактическо положение и вида на превозваната стока. Превозвачът и/или ангажираният от него суб изпълнител, вместо да предоставят оригиналните транспортни документи, съпровождащи стоката, които са получили при натоварването в склада на „М. А.“ООД в гр.К., в т.ч. задействаните 2 броя износни митнически декларации № МРН: •••••• от 2.ХІІ.2021год. и № MPH: •••••• от 2.ХІІ.2021год., са предоставили документи с невярно съдържание. Третото лице помагач твърди, че за извършената превозва услуга, „Б. Л. К.“ЕООД гр.С., ЕИК•••••• е заплатило на „Т. Грийн“ ЕООД гр.В. Т. по фактура№00000••••/26.І.2002год. сумата 3 960лв., с преводно нареждане от 10.ІІ.2022год. Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата молба от ищеца и неговият пълномощник А. М.- служител с юридическо образование, становището на ответниците и техните пълномощници адв. В. В. и адв. О. М., становището на третото лице помагач чрез пълномощниците му адв. В. В. и адв. В. К., обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, и заключенията на ССчЕ и СЕТЕ, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, направи следните фактически и правни изводи: Безспорни факти по делото: Ищецът „М. А.“ ООД гр.К., ЕИК ••••• е търговско дружество с ограничена отговорност, чийто основен предмет на дейност е производство и износ на средства за индивидуална балистична защита. Произвежданите от него и изнасяни стоки са с военно предназначение, поради което попадат в списъка на продуктите, свързани с отбраната, съгласно ПМС№204/19.ІХ.2018год., и съгласно Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, подлежат на лицензионен и разрешителен режим. Ищецът „М. А.“ ООД гр.К., ЕИК ••••• притежава лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната №•••••• от 31.І.2020год., с валидност до 31.І.2025год. и Удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната №03.09-174-5 от 31.І.2029год., с валидност до 31.І.2025год., издадени от Междуведомствения съвет по отбранитена индустрия и сигурност на доставките към МС /стр.69 и 70 от делото/. Между „М. А.“ ООД гр.К., ЕИК •••••, като доставчик и „Н. Т.“ С.А.С., К., като купувач е сключен договор за производство и доставка /стр.21-23 от делото/, на 2 314 броя бойни каски ниво ІІІ А, с размери S, M, L, с единична цена- 116 евро, на обща стойност 268 424 евро и 325 броя балистични плочи ниво ІІІ, размер 250•300, с единична цена 116евро, на обща стойност 37 700щатски долара /чл.2 от договора/, с договорени условия на доставката: CIF колумбийско пристанище, И. 2020. В чл.3 от договора са уговорени условията за плащане и необходимите документи: а/ търговска фактура, б/ коносамент или авиотоварителница /при въздушен транспорт/- сканиран оригинал, в/ опаковачен лист, г/ сертификат EUR 1. Срокът за доставка е 115дни от датата на влизане на договора в сила, съгласно чл.4.4, а той влиза в сила след получаване на подписан оригинал от договора или след получаване на авансово плащане /по система Суифт/. За да се спазят условията на доставката, доставчикът трябва да получи оригинален сертификат за краен потребител в срок от 21дни от датата на влизане на договора в сила- чл.9.2. От представеното надлежно заверено копие от Сертификат за краен потребител, издаден от Министерството на отбраната на Република К. на 30.ІХ.2021год. /стр.33 от делото/ и надлежния му превод /стр.34 от делото/, се установява, че стоката /2314 броя бойни каски ниво ІІІА и 325 броя балистични плочи ниво ІІІ/, които са производени от „М. А.“ ООД гр.К., Б. и ще се внесат от „Н. Т.“ С.А.С., К., са с краен потребител- Министерството на отбраната на К., за употреба от Армията на К.. В изпълнение на законовите изисквания, от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение, на „М. А.“ ООД гр.К. са издадени индивидуални разрешителни за износ №•••••/8.ХІ.2021год. за бойните каски ниво ІІІ А /стр.67 от делото/ и №••••••/8.ХІ.2021год. за балистичните плочи ниво ІІІ /стр.68 от делото/. Безспорно се установи, че на 20.VІІІ.2021год. между „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С., ЕИК ••••••, като изпълнител и „М. А.“ ООД гр.К., ЕИК •••••, като възложител, е сключен Рамков договор за спедиторски и логистични услуги по организиране на превози по въздух, суша и море. Съгласно предмета на договора, възложителят предоставя на изпълнителя товари за превоз от/до направления, обслужвани от последния. Изпълнителят организира транспорта от името и за сметка на възложителя по въздух, суша и море, срещу възнаграждение, което възложителят заплаща по цени, договорени между страните по договора. Съгласно т.4 от Рамковия договор, изпълнителят се задължава да организира транспорта от началния до крайния пункт, съгласно Заявка, получена от възложителя, по електронна поща или лично. А съгласно т.5, изпълнителят се задължава да спазва указанията на възложителя за пътя, посоката и начина на превоз, както и за подбора на превозвачите и на следващите спедитори. Възложителят се задължава, съгласно т.11 от договора, да възложи превоза с предварителна заявка до изпълнителя своевременно, като посочи точното място и час на товарене, средства за връзка /телефон, имейл/ и лица за контакти. В случая е безспорно, че организирането на превоза на процесната стока /2 314 броя бойни каски и 325 броя балистични плочи/ до крайния потребител „Н. Т.“ С.А.С., Република К., е започнало с представянето на оферта №GОАТСТ000013985/13.Х.2021год. /валидна до 30.ХІ.2021год./ от спедитора „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С. и приемането и от възложителя „М. А.“ ООД гр.К., който е предоставил на спедитора всички необходими документи за превоза /стр.39-41 от делото/. По делото са представени поредица от мейли на електронните пощи на служители на двете дружества, с които е уточнена и запазена дата за отплаване на стоката, както и морския превозвач /Booking 79868533, MV S. E., ETC- 14/12/2021/. Уточнени са и всички данни за износа на стоката, както следва: моторен кораб С. Е. /MV S. E./; voyage/рейс (03W49)] flag/знаме (Л./L.), Year Built/година на построяване (2008); Routing/. Маршрут /Б.- Р.- У.- С.- И.- К. /; изходен митнически пункт (IT 261101 Г., П. Н.); адрес на доставка (D.&С. L. С/О; Due Esse S.r.L), V. F. C. 2, 16010, S. R. /GE/; лице за контакти М. С. и телефонния му номер. Възложителят и спедиторът са уточнили, че превозът на стоката по суша се извършва до пристанището в гр.Г., И., откъдето се транспортира с кораб по море до крайния получател в Република К., пристанище К.. Страните не спорят, че съществуват дългогодишни търговски взаимоотношения между „М. А.“ ООД гр.К. и „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С., и че този комбиниран превоз /по суша и по море/ е бил използван в търговската практика между двете дружества за доставка на средства за индивидуална балистична защита и по други договори, сключени от „М. А.“ ООД гр.К. с министерства на други държави, включително и по друг договор с „Н. Т.“ С.А.С. през 2021год. След потвърждаване на букировката за отплаване на стоката по море, спедиторът „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С. е възложил извършването на автомобилния превоз от Б. до И. на първия ответник „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т., ЕИК ••••••, а за контейнеризацията на стоката и превоза по море до К., К., спедиторът е сключил договор с италианския спедитор D. & С. Ltd. По делото е безспорно, а и ответника „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. изрично признава с отговора на исковата молба, че спедиторът „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С., ЕИК •••••• е възложил на „Т. Г.“ ЕООД автомобилен превоз по сухопътна релация Б.-И. с начална точка н а товарене гр.К., Б., и краен пункт на разтоварване гр.Г., И.. Със заявка- договор за международен транспорт от 30.ІХ.2021год. /стр.408 от делото/, „Б. Л. К.“ ЕООД възлага автомобилен превоз на товар с четири самостоятелни камиона /т.3б.„в“/ срещу заплащане на транспортно навло в размер на 4 500лв./камион и процесният транспорт е един от възложените с тази заявка. А със заявка-договор за транспорт №85981 /стр.409-410 от делото/ „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т., ЕИК •••••• е възложил извършването на автомобилния превоз на стоката от Б. до И. на „Ж. в.-••“ ООД гр.Н., ЕИК •••••••. В заявката е договорена дата за товарене на стоката- 26.ХІ.2021год., и срок на доставка- 30.ХІ.2021год., 00.00часа, с договорено навло 4 300лв. без ДДС, платимо от „Т. Г.“ ЕООД в 30дневен срок след представяне на оригинална фактура и товарителница, заверена без забележки. В заявката е договорено, превозвачът „Ж. в.-••“ ООД гр.Н. да получи документите в гр.С., ул.“М. Б.“ № •••, „Т. Г.“ ЕООД. Превозът е следвало да се извърши, според тази заявка, с товарен автомобил рег. №••••/••••. Изрично в т.13 от заявката-договор за транспорт, е уговорено, че при опит за директен контакт на „Ж. в.-••“ ООД с клиенти на „Т. Г.“ ЕООД преди извършване на транспорта и нарушаване конфиденциалността на заявката за транспорт, глобата е в размер на цялото договорено транспортно навло. Смяната на посочения автомобил с друго превозно средство се извършва само със съгласие на „Т. Г.“ ЕООД, съгласно т.18 от заявката- договор, . А съгласно т.25 заявката-договор за транспорт е подчинена на Конвенцията CMR и/или ЗАвП, както и на Общите условия на „Т. Г.“ ЕООД, публикувани на интернет страницата му. От писмо изх.№015/18.І.2022год. на „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С. и приложения към него имейл, безспорно се установява, че спедиторът „Б. Л. К.“ ЕООД е дал точни указания на превозвача „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. за сухоземната отсечка на превоза- Б.- Р.- У.- С.- И., ведно с карта на маршрута и изричното указание „Не желаем стоката да минава през С.“. За установяване възлагането на автомобилния превоз на стоката от спедитора на „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т., по делото е приложена водената между двете дружества електронна кореспонденция, както и писма от 18.І.2022год. и 20.І.2022год. на „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С.. И ищецът-възложител, и средиторът, твърдят, че в случая за превоза на стоката по суша е бил сключен един-едиствен договор за превоз с превозвача „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т., който е ползвал като подизпълнител превозвача „Ж. в.-••“ ООД гр.Н.. Спедитора „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С., с имейл на служителя Д. Г. от 23.ХІ.2021год. е уведомил товародателя „М. А.“ ООД гр.К., че се планира превоз на процесната стока, с дата на товарене- петък 26.ХІ.2021год., шофьор- Г. Б., автомобил рег.№••••/••••, превозвач „Ж. в.-••“ ООД гр.Н. /стр.44 от делото/. Но на 24.ХІ.2021год. спедитора, чрез служителя Д. Г., изпраща нов имейл до товародателя „М. А.“ ООД гр.К., с който го уведомява, че поради новите изисквания на колегите им в И., свързани с точната дата на пристигане на автомобила в И., се налагало да се измести товаренето, което следвало да бъде през следващата седмица, за което допълнително ще им изпрати новия номер на автомобила и имената на шофьора. С нов имейл от 24.ХІ.2021год. Д. Г. уведомява служителите на „М. А.“ ООД гр.К. /стр.41 от делото/, че плановете на спедитора са стоката да се достави до 6.ХІІ.2021год., като след това колегите им я стифират и доставят на пристанището до 9.ХІІ.2021год. С имейл от 29.ХІ.2021год. спедиторът уведомява товародателя, че стоката ще се товари в четвъртък 2.ХІІ.2021год., на автомобил с рег. №••••••/•••••••. С имейл от 24.ХІ.2021год. Д. Г.-служител на спедитора „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С., до И. В.-служител на „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. /стр.236 от делото/ изрично сочи, че стоката трябва да бъде в И. на 6.ХІІ.2021год., поради което товаренето се измества за следващата седмица, за което следва да се изпратят новите данни на шофьора и автомобила. С нов имейл от 24.ХІІ.2021год. Д. Г. уведомява И. В., че за да се избегнат вякакви проблеми, колегите им от И. искат доставката в Г. да бъде за 6.ХІІ.2021год. А на стр.545 от делото е приложена изпратената по имейл на 8.Х.2021год. от И. В.- служител на „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. до Г. Б.-съдружник и служител на „Ж. в.- ••“ ООД гр.Н., заявка за превоз от „К. до И. през ЕС-разрешителното“. Безспорно се установи по делото, че на 2.ХІІ.2021год. стоката е натоварена в склада на „М. А.“ ООД в гр.К., на товарен автомобил с рег.№•••••••/•••••••, с водач И. Л. П., работещ по трудов договор с „Ж. в.- ••“ ООД гр.Н.. От съставените и предадени на шофьора документи: опаковачен лист№CS-a-5274/20.Х.2021год., опаковачен лист№CS-a- 5253/6.Х.2021год. и Сертификат за движение EUR 1 №0000449599/2.ХІІ.2021год., се установява, че стоката се състои от 325 броя балистични плочи ниво ІІІ и 2 314 броя бойни каски ІІІ А, натоварени в 622колета, разпределени в 21палета, с общо бруто тегло 4 650кг. От свидетелските показания на В. Т. И. и М. Г. Ц.-служители на „М. А.“ ООД гр.К., и признанията на шофьора И. Л. П., безспорно се установи, че на водача на товарния автомобил И. П. са предоставени всички изискуеми по чл.11§1 от Конвенцията и чл.52ал.2 от ЗАвП документи за законосъобразно извършване на превоза, както следва: международна товарителница /CMR/ от 2.ХІІ.2021год. и износни митнически декларации: МРН№•••••••••• от 2.ХІІ.2021год. и МРН№•••••••• от 2.ХІІ.2021год., сертификат за движение EUR 1 №А/0000449599 от 2.ХІІ.2021год., фактур๕•••••••••/23.ХІ.2021год. на стойност 37 700щатски долара за балистичните плочи, фактура№1000001290/23.ХІ.2021год. на стойност 268 424 щатски долара за бойните каски ІІІ А, опаковачен лист№CS-a- 5274/20.Х.2021год., опаковачен лист№CS-a-5253/6.Х.2021год., 2 броя декларации от търговския директор на „М. А.“ ООД гр.К. инж. К. С. от 23.ХІ.2021год. за произход на стоките и техния общностен статут. Свидетелят В. И.-служител на „М. А.“ ООД, който е присъствал при товаренето на стоката на товарния автомобил в базата в гр.К., е указал на шофьора И. П. точния маршрут за осъществяване на превоза през страни-членки на ЕС /Република Б.- Република Р.- Република У.- Република С.- Република И./, с оглед обезпечаване на сигурността и безопасността на превоза и в съответствие с издадените износни митнически декларации. От тези декларации е видно, че изходното митническо учреждение е в И., а получаващото митническо учреждение е в К.. Този маршрут по суша на процесната стока е бил надлежно уговорен между спедитора „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С. и първия превозвач „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т., видно от водената между служителите на двете дружества кореспонденция по електронна поща. От своя страна „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. е дало конкретни указания на превозвача „Ж. в.-••“ ООД гр.Н. за осъществяване на превоза през държави на ЕС. Шофьорът И. П. е подписал и подпечатал товарителницата, като е приел без забележки и възражения товара. Но след указания на началника му Г. Б., и дадени му нови документи от служител на „Т. Г.“ ЕООД, той извършил презова през С. до Х.. От представените от адв. Й. Б. на ищцовото дружество документи, приложени като доказателство по делото /от стр.86 до стр.210 от делото/, се установява, че в отклонение от договорения маршрут /Б.- Р.- У.- С.- И./, превозвачите „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. и „Ж. в.-••“ ООД гр.Н. са извършили превоза по друг маршрут /Б.-С.-Х./. За целта на 2.ХІІ.2021год. /датата на задействане на двете износни митнически декларации/ е задействана транзитна митническа декларация №21BG00580320820923 на Митнически бюро /МБ/ Д., ТД „Митница“ С., с изпращач „Т.“ ООД и получател FERGAМ SPA И., с превозвач „Ж. в.-••“ ООД гр.Н., превозно средство със същия рег.№ •••••••/•••••••, идентични с двете износни декларации са и броя на колетите и брутото тегло на превозваната стока- хидравлични помпи и резервни части, разпределени в 21колета, с бруто тегло 4 650кг. На 3.ХІІ.2021год. товарният автомобил с рег.№СМ •••••••/•••••••, управляван от И. Л. П. пристигнал на ГКПП Т., Република Х.. Вместо да представи митническите декларации, които са му предадени от товародателя „М. А.“ ООД гр.К. за действително превозваната стока, той е представил на хърватските митнически органи транзитната митническа декларация №21BG00580320820923 /стр.161-162 от делото/, ведно с приложените към нея международна товарителница от 2.ХІІ.2021год. /стр.165 от делото/, с изпращач „Т.“ ООД, получател FERGAМ SPA И., декларация от „Т. Г.“ ЕООД за общностен статут на стоката от 2.ХІІ.2021год. /стр.167 от делото/, проформа фактура№0100002•••/2.ХІІ.2021год., издадена от „Т.“ ООД /стр.163 от делото/. При прегледа на стоката е установено, че митническата пломба 0798594 съответства на декларираната, но в камиона не се намира декларираната стока- хидравлични помпи и резервни части, а се намират 2 314 броя бойни каски и 325 броя балистични плочи, но със същото тегло- 4 650кг.. За извършената проверка е съставен Протокол за извършен оглед изх.№513-02-7069/1-21-1 на ТМС О., ГМС И., СГП Т., който бил подписан без възражения от шофьора И. П. /стр.119-120 от делото/. По делото не е спорно, че търговските дружества „Т.“ ООД, „Т. Г.“ ЕООД и „Т. Д.“ ЕООД са свързани лица, тъй като се представляват и управляват от едно и също лице- В. С. С.. Той е съсобственик в „Т.“ ООД и представител на СД на „Т. Б.“ АД, което дружество е едноличен собственик на капитала на „Т. Г.“ ЕООД. При проверката на ГКПП Т., шофьорът И. П. не е посочил собственика на превозваната стока, нито е представил митническите документи за стоката, които са му предадени при товаренето в гр.К.. Ето защо с разписка за временно отнемане на стоки №Р-249-70327/2021, издадена от ТМС О., ГМС И., СГП Т. на 3.ХІІ.2021год. /стр.122-123 от делото/, от И. П. и в негово присъствие са отнети товарния автомобил и товарното ремарке, а с разписка за временно отнемане на стоки №Р-248-70327/2021год., издадена от ТМС О., ГМС И., ТМП Т. /стр.125-126 от делото/ е отнета превозваната стока. На И. Л. П. е съставен акт за установяване на административно нарушение№398/2021год. /стр.131-135 от делото/, с изх.№513-02-7096/1-21-4 от 4.ХІІ.2021год. на ТМС О., ГМС И., СГП Т., на основание Закона за митническата служба и ЗАНН, за извършено от него административно нарушение, затова, че като водач на товарен автомобил с рег. №•••••••/••••••, на 3.ХІІ.2021год., около 16.30часа, на вход за товарни превозни средства на митническа територия на ЕС, СТП Т., не е подал митническа декларация за стоки с търговски характер- 2 314 броя /20колета/ защитни каски и 325броя /1 колет/ протектори за гърди и гръб, за които са разпоредени забрани или ограничения за внос и износ /чл.134 и чл.158 от Регламент /ЕС/ №952/2013/. За извършеното административно нарушение по чл.63ал.1т.3 от Закона за прилагане на митническото законодателство, на И. Л. П. е наложена глоба в размер на 100 000хърватски куни, а товарният автомобил и превозваната стока за иззети в полза на Република Х.. И. П. е подал жалба на 6.ХІІ.2021год. /стр.140 от делото/, в резултат на което е постановено Решение за административно нарушение с изх.№513-02-7001/1- 21-4 от 6.ХІІ.2021год. на ТМС О., ГМС И., СГП Т. /стр.151-153 от делото/, с които наложената глоба е намалена, върнати са товарният автомобил и ремаркето, но е потвърдено отнемането на превозваната стока в полза на Република Х.. Решението е влязло в сила на 6.ХІІ.2021год. На 13.ХІІ.2021год. „М. А.“ ООД гр.К. е откупило стоката, като е заплатило 348 364.35щатски долара, равностойни на 2 268 339.63 хърватски куни на Министерството на финансите на Република Х. /стр.114 и 115 от делото/. Изискало е от спедитора „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С. и превозвача „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. да претоварят стоката на ГКПП Т. и я доставят на пристанище Г., И.. На 15.ХІІ.2021год. стоката е натоварена в товарен автомобил на „Т. Г.“ ЕООД с рег. №••••••/••••••, с водачи Д. Г. и П. Г., а на 21.І.2022год. е натоварена на кораб към К., след изтичане на срока за доставката и по договор с „Н. Т.“ С.А.С., Република К.. По делото като доказателства са приложени следните документи, представени от ТД „Митница-С.“ към Агенция „Митници“ на МФ: на електронен носител, заверена с квалифициран електронен подпис /КЕП/ митническа декларация за режим съюзен транзит Т2, с МРН 21BG00580320820923/2.ХІІ.2021год., ведно с разпечатка от Митническата информационна система за транзит /МИСТ/ на тази декларация, заверена „ вярно с електронно подписания оригинал“, както и оригиналите на международната товарителница за превоз на стоки по шосе CMR, с изпращач „Т.“ ООД, получател FERCAM SPA, И., с превозно средство с рег. №••••••/•••••••, на 21 колета хидравлични помпи и резервни части, с общо тегло 4 650кг, на стойност 22 320евро, подпечатана с син печат на „Т. Д.“ ЕООД и печат за превозвач на „Ж. в.-••“ ООД, проформа фактура№0100002•••/2.ХІІ.2021год., издадена от „Т.“ ООД, за износ на 20палета резервни части и 1 палет хидравлични помпи, с общо тегло 4 650кг, на стойност 22 320евро, която е подпечатана със син печат на „Т. Д.“ ЕООД, и декларация от „Т. Г.“ ЕООД, ЕИК ••••••, че изнасяната стока в камион ••••••/••••••• по фактура№0100002•••/2.ХІІ.2021год. е с общностен статут Т2L, съгласно изискванията на Регламент 2454/93 и са предназначени за фирма получател FERCAM S.R.T., ITALY, издадена на 2.ХІІ.2021год. с подпис на служител без име и син печат на „Т. Д.“ ЕООД. Управителят на „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. В. С. С. с нарочна молба до съда заявява, че не му е известно кое лице е подписало декларацията от 2.ХІІ.2021год. и кое лице е сложило печатите на „Т. Д.“ ЕООД върху декларацията, проформа фактурата и международната товарителница, но подписът не е на служител на „Т. Г.“ ЕООД. Не може да представи документи за международен автомобилен превоз през С. и Х., възложен от „Т.“ ООД на превозвач „Ж. в.-••“ ООД гр.Н., с получател FERCAM S.R.T., И., на резервни части и хидравлични помпи на стойност 22 320евро, тъй като такъв транспорт не е възлаган от „Т.“ ООД на „Ж. в.-••“ ООД и между страните никога не е сключван договор за превоз на такъв товар, „Т.“ ООД не е издавало проформа фактура№0100002•••/2.ХІІ.2021год. за резервни части и хидравлични помпи за получателя в И., тъй като дружеството никога не е притежавало такава стока, не е съставяло и товарителница за превоз на такъв товар с камион рег. №••••••/•••••••. Като доказателства по делото са изискани и приети следните документи: надлежно заверени копия от застрахователна полиц๕••••/2.ХІІ.2021год. и застрахователна полиц๕••••••/2.ХІІ.2021год., издадени от ЗАД „А. Б.“ АД гр.С., с която са сключени карго застраховки, обезпечаващи сухопътния транспорт на застрахованата стока – 2 314 броя бойни каски и 325 броя балистични плочи, от К., Б. до Република И., както и морския транспорт от Република И. до Република К.. Застраховащ и по двете полици е „М. А.“ ЕООД гр.К., а бенефициент /застраховано лице/ е „Н. Т.“ С.А.С., К.. С писмо от 13.ХІІ.2021год. „М. А.“ ЕООД е уведомило ЗАД „А. Б.“ АД гр.С., че стоката е конфускувана в Х., защото превозвачът не е спазил договорения маршрут за сухоземен превоз през страни на ЕС. Застрахователят е прекратил застраховките карго по двете полици на 3.ХІІ.2021год., 17.30часа, при пристигане на стоката в Т., Х. и е издал нови застрахователни полици на 15.ХІІ.2021год., след откупуване на стоката от Х., за транспортирането и до И., и след това до К.. В писмо от 22.VІ.2022год. ЗАД „А. Б.“ АД гр.С. твърди, че няма предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на „М. А.“ ООД гр.К.. Но отклонението в договорения маршрут не е застрахователно събитие и съгласно чл.419ал.4 от КЗ застрахователят не покрива рисковете след прекъсване на превоза или отклонение от пътя, освен ако е уговорено друго. В случая отклонението от маршрута на транзита не е одобрено от застраховащия „М. А.“ ООД и не е съгласувано предварително със застрахователя, поради което представлява промяна на обстоятелствата, свързани със застрахователния рикс. Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза Е. К. К. в заключението си твърди, че на 10.ХІІ.2021год. „М. А.“ ООД гр.К. е заплатило на Министерството на финансите на Република Х., за откупуване от митническите органи на Република Х. на превозваната стока /2 314 броя бойни каски и 325 броя балистични плочи/, сума в размер на 348 346.36щатски долара и банкова такса за наредения валутен превод в размер на 282.77щатски долара. Курсът на българския лев към щатския долар на БНБ, валиден за 10.ХІІ.2021год., е 1.73497. Левовата равностойност на 348 364.35щатски долара /заплатени за откупуване на стоката/ по курса на БНБ за 10.ХІІ.2021год. е 604 401.70лв. Левовата равностойност на платената банкова такса за валутен превод в размер на 282.77щатски долара е 490.60лв. по курса на БНБ за 10.ХІІ.2021год. За извършения превоз на стоките и митническия престой, „М. А.“ ООД гр.К. на 19.І.2022год. е заплатило на „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С. по банков път сумата 30 074.10лв. по фактура№2000006366/12.І.2022год. Размерът на заплатените от „М. А.“ ООД гр.К. разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат Й. Б. е 19 792.33лв., от които 19 789.95лв. адвокатско възнаграждение и 2.38лв. банкови такси. Курсът на българския лев към Х. куна на БНБ за 17.ХІІ.2021год. е 2.6004 за 10 хърватски куни. Левовата равностойност на 23 157 хърватски куни, заплатени по договор с адв. Й. Б., по курса на БНБ за 17.ХІІ.2021год., е 6 020.91, а заплатената на 17.ХІІ.2021год. банкова такса е 0.61евро или 1.19лв. по курса на БНБ 1.95583. Курсът на българския лев към еврото на БНБ е 1.95583. Платените на 7.І.2022год. по сметката на адв. Й. Б. 7 040евро са с левова равностойност 13 769.04лв. Платената банкова такса за валутен превод от 0.61евро е с левова равностойност 1.19лв. За извършения превод на документите, издадени от митническите органи от хърватски на български език, „М. А.“ ООД гр.К. е заплатило на „Карадо“ ЕООД сумата 1 702.67лв. по фактур๕•••••••••/10.І.2022год. Вещото лице по назначената съдебно-електронно техническа експертиза и. К. К. в заключението си твърди, че действително са били изпратени и съответно приети приложените по делото на хартиен носител писма на електронните пощи на служителите А. М., М.Ц., Т. и В. И. от „М. А.“ ООД гр.К., Д. Г., Д. Г., Р. Е. и Т. Г. от „Б. Л. К.“ ЕООД и В. С. и В.Г. от „Т.“ ООД, на посочените в писмените носители дати, като прилага подробна разпечатка на цялата електронна кореспонденция между горепосочените лица на „М. А.“ ООД, „Б. Л. К.“ ЕООД и „Т. Г.“ ЕООД. Съдът възприема заключенията на вещите лица по ССчЕ и СЕТЕ изцяло, като компетентно и добросъвестно изготвени, както и неоспорени от страните по настоящето дело. По делото са разпитани свидетелите И. Л. П., В. Т. И., М. Г. Ц., Д. Д. Г. и Г. Н. Б.. Свидетелите В. Т. И. и М. Г. Ц. са служители на „М. А.“ ООД гр.К.- свидетелят И. повече от 10години работи като логистик мениджър, а Ц. повече от 3 години работи като експерт „Митническа и логистична дейност“. Запознати са със сключения с „Н. Т.“ С.А.С., К. договор, като твърдят, че цялата организация за транспорта на тази пратка военно отбранително оборудване за Министерството на отбраната на К. започнало още през месец юли 2021год. Свидетелят В. И. водил кореспонденцията със служителя на спедитора „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С., Д. Г.. Сочи, че Д. Г. отговаря за морския транспорт, който за тази пратка е водещ, като той поема и организацията на превоза на стоката по суша. Твърди, че между товародателя и спедитора още в самото начало бил уговорен маршрута за превоз на стоката по суша и море, като по суша било уточнено, че превоза трябва за минава през страни, членки на ЕС, защото разрешителното за износ на тази военна продукция било валидно за ЕС, а С. не е членка на ЕС и ако стоката трябва да мине през С. и Х. до И., трябва да се получи разрешително за превоз на стоката през С.. Свидетелят твърди, че по така уговорения маршрут са извършили 12 превоза на същата стока за Т. и 1 превоз, процесния, за К.. Свидетелят не знае, кое е наложило да се смени датата на превоза, както и шофьора и автомобила, който ще извърши превоза. Сочи, че на 2.ХІІ.2021год. в базата на „М. А.“ ООД в К. пристигнал товарен автомобил с рег.№••••••/•••••••, с шофьор И. П.. Той и свидетелката Ц. присъствали на товаренето на стоката. Казали на шофьора каква е стоката, която се отвари и колко тежи, за да каже той как да се натовари в камиона, тъй като единият палет бил по-тежък. Свидетелката М. Ц. му предала всички документи за извършване на международния превоз на стоката по шосе. Свидетелят И. казал на шофьора И. П. от къде трябва да мине- през Р., У., С. до И.. Последващи указания за маршрута не са давани. Но шофьорът казал, че ще се обади на началника си, за да пита от къде на мине. И двамата свидетели са категорични, че шофьорът нямал никакви възлажения по стоката, нейната опаковка и разположението и в товарния автомобил. Стоката тлябвало да се превози от 2.ХІІ.2021год. до 6.ХІІ.2021год. до Г., И.. На 6.ХІІ.2021год. трябвало да излезе разрешителното за влизане в И. и затова камионът трябвало да бъде там. Свидетелката М. Ц. твърди, че митническите документи били изготвени от митническия агент „МИТ“, те само заверили минтическата декларация и я предали на шофьора. В международната товарителница не е вписан превозвача, тъй като спедитора не им казал името му. Имали само номера на товарния автомобил, който следвало да превози стоката. Когато предали товарителницата на шофьора И. П., той поставил печата на превозвача и се подписал, без възражения. Свидетелката знае, че работодателят и има изискване стоката да минава само през страни-членки на ЕС, заради специалния вид продукция. Но не знае в какъв срок стоката следвало да се превози до Г., И.. Свидетелят Д. Г. е служител на спедитора „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С.. Спомня си, че за превоза на процесното военно оборудване, получили запитване от „М. А.“ ООД още през май 2021год. Твърди, че между двете търговски дружества има дългогодишни търговски отношения. С оглед вида на стоката, която ще се превозва, задължително уговорили с товародателя маршрута през който трябва да се превози, тъй като това е специална военна продукция, и превозът е съпроводен с издаване на лицензи и разрешителни. По тази поръчка започнали да действат през август 2021год. Намерири транспорт по море и по суша. По суша, превоза трябвало да се извърши от "Т. Г.“ ЕООД, а по море от превозвача „Х. К.“. „М. А.“ ООД се съгласило с превозвачите и маршрута на превоза. Свидетелят Д. Г. водил кореспонденцията с И. В., служителка на превозвача „Т. Г.“ ЕООД. Не е водил кореспонденция с управителя или служители на „Ж. в.-••“ ООД гр.Н.. В случая „Т. Г.“ ЕООД са използвали транспортно средство на „Ж. в.-••“ ООД, защото в момента са нямали подходящо превозно средство. С оглед вида на специалната продукция, която се превозва, камионите следвало да влезнат в И. през минтически пункт Г., като предварително се вземало разрешително за това. Имало леко забавяне в издаването на това разрешително от италианските власти, затова превоза се отложил за 2.ХІІ.2021год. Свидетелят потвърди, че той е водил кореспонденцията със служители на „Т. Г.“ ЕООД, в която указвал, че автомобилът не трябва да влиза в И. преди 6.ХІІ.2021год. Според свидетеля, по-реално било на 7.ХІІ.2021год. автомобилът да стигне в И., който бил ден сряда, но те били длъжни и предупредили превозвача. Разрешителното за влизане в И. е срочно и важи да конкретен автомобил и шофьор, за конкретна стока и се издава за срок от 2 седмици. На 6.ХІІ.2021год. разбрал от И. В., че автомобилът е минал през С. и Х., че е задържан в Х. и стоката е конфискувана. Свидетелят твърди, че в случая спедиторът „Б. Л. К.“ ЕООД не е имал връзка с шофьора и автомобила на „Ж. в.-••“ ООД. Такава връзка е поддържал с „Т. Г.“ ЕООД. Свидетелят твърди, че на „Т. Г.“ ЕООД са възлагали много превози, но винаги в качеството му на превозвач, не и на спедитор. Между „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С. и „Т. Г.“ ЕООД имало дългогодишни търговски отношения, повече от 15 години, защото „Т. Г.“ ЕООД има голям парк от тежкотоварни автомобили. Процесния превоз не е извършен с техен автомобил, защото в момента не са разполагали с такъв, макар да имат такъв вид товарни автомобили. Свидетелят твърди, че „Т. Г.“ ЕООД и в други случаи е възлагал на други превозвачи да извършат превоз на определени стоки, но те като спедитор научават за това непосредствено преди натоварването на стоката. Маршрутът на превоза е бил изрично уточнен с превозвача „Т. Г.“ ЕООД, който се е съгласил, че в този срок и по този маршрут стоката може да бъде превозена до Г., И.. Свидетелят И. Л. П. работи от около 7 години като шофьор в „Ж. в.-••“ ООД гр.Н.. Твърди, че и друг път му е възлаган превоз на специална продукция и че извършил превоза през С. без проблеми. В случая началникът му Г. Б. го изпратил в К. да натовари продукцията, и той знаел, че ще товари бойни каски и бронежилетки, тъй като са превозвали такава стока и друг път. На 2.ХІІ.2021год. натоварил стоката в К., до обяд, не установил нищо нередно и не направил възражение в товарителницата. Свидетелят мисли, че показаните му от съда документи за превоз на стоката до И., са му предадени при товаренето. Не може да си спомни всичките документи. Не отрича, че на международната товарителница подписа е негов и той е поставил печата на „Ж. в.-••“ ООД гр.Н. за превозвач. Негови са подписите и под жалбата, който подал до митническите власти в Х. и на международната товарителница, издадена за превоз на хидропомпи и резервни части през С., като той написал собственоръчно „••••••/•••••••“ и сложил печата на „Ж. в.-••“ ООД. В К. му казали от къде следва да мине, но той „слуша“ началника си, а Г. Б. му казал да мине пред С. и Х.. Свидетелят твърди, че транзитната митническа декларация Т2 през С., международната товарителница за превоз на хидропомпи и резервни части, проформа фактурата и декларацията, му дали в офиса на „Т. Г.“ ЕООД, който се намира в С., близо до летището. Той взел документите, отишъл на Митническо бюро-Д., дал всички документи, като там му върнали документите за транзит през С.. В С. не са проверявали товара, но в Х. като го попитали какво кара, и той казал “каски и бронежилетки“, го арестували, защото в документите пишело друго. Имал преводач и доколкото можал обяснил ситуацията. В Т. извършили обиск на целия камион и на шофьора, отваряли и палетите, за да видят стоката, която се превозва. Там разбрал, че има объркване в документите. Свидетелят твърди, че в събота и неделя има забрани в И. и С. за товарните автомобили. Докато в С. и Х. няма такива забрани да се карат тежкотоварни автомобили в събота и неделя. Твърди, че не би могъл от 2.ХІІ.2021год. до 6.ХІІ.2021год. да стигне до И., ако мине през Р., У., С. до И., защото стават много големи задръствания на Дунав мост, край В. и в У., където се чака много. Свидетелят не знае името на служителя на „Т. Г.“ ЕООД, който му дал документите за транзитния превоз през С.. Той видял в ЧМР-то, че пише 21палета, колкото действително бил натоварил в К., затова подписал товарителницата и сложил печата на превозвача. И. П. уведомил началника си Г. Б., който отишъл в Х.. Свидетелят не е поддържал връзка със служители на „М. А.“ ООД, „Б. Л. К.“ ЕООД и „Т. Г.“ ЕООД, защото не е имал техни телефонни номера. Поддържал е връзка само с началника си Г. Б.. Свидетелят Г. Н. Б. е съдружник в „Ж. в.-••“ ООД гр.Н., и работи като ръководител на транспорта на дружеството, и като шофьор. Твърди, че „Ж. в.-••“ ООД гр.Н. има дългогодишни търговски отношения с „Т. Г.“ ЕООД, защото получава от него заявки за транспорт на стоки. Извършвали са и други превози, възложени им от „Т. Г.“ ЕООД. Дружеството няма търговски отношения с „М. А.“ ООД гр.К. и с „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С.. Но са извършвали и други превози на военна продукция за „М. А.“ ООД. Извършили за превози по 10 заявки на бойни каски и бронежилетки, всичките през 2021год. Карали са ги от К. за И., като от документите е разбирал кой е крайния получател на стоката. Свидетелят твърди, че в заявката-договор за превоз не е определян конкретен маршрут на превозите. В случая е получил заявката за превоза на 8.Х.2021год., и първите превози направили през страни на ЕС. Конкретно за превоза от 2.ХІІ.2021год. заявява, че не е имал уточнен маршрут в заявката. Действително за този превоз се наложило смяна на автомобила, защото стоката не била готова все още да се товари на 26.ХІ.2021год.. Затова той извършил превоз на друга стока по друга заявка, а на 2.ХІІ.2021год. изпратил в К. автомобил с рег.№••••••/••••••• и шофьор И. П. да натовари тази стока. Заявява, че той казал на И. П. да мине през С., защото счита, че с издадените документи, превоза спокойно можел да се извърши пред С. и Х.. И. П. е отишъл в офиса на „Т. Г.“ ЕООД, защото оттам получили заявката за превоз, но не знае как и защо са взети документите за транзитен превоз през С.. Винаги да минавали през МБ-Д., затова и И. П. е минал през този митнически пункт. Минавали са и през МБ-С. запад. На МБ- Д. има митнически агенти, които обработват документите, издават митническите декларации и оформят износа. Те имат банкови гаранции за транзит. Твърди, че на 3.ХІІ.2021год. му се обадил шофьора И. П., че има проблем с грешно декларирана стока. В неделя, 5.ХІІ.2021год., той отишъл в Х. и научил, че в документите пишело, че се превозват хидропомпи, а в автомобила са натоварени каски и бронежилетки. В Х. митница И. П. не е представил оригиналните документи за превоз на бойни каски и бронежилетки, защото нямало такива. Тези документи не са открити и при обстойния обиск на камиона от митническите органи на Х.. Предполага, че тези документи са дадени на митническите органи в МБ-Д., а на И. П. са предали транзитната митническа декларация Т2 и товарителницата за хидропомпите и резервните части. Знае, че шофьорът е подал жалба, за да му се намали наложената глоба и да върнат отнетия камион. А за конфискуваната стока, той съобщил на „Т. Г.“ ЕООД, че товародателят трябва да издаде пълномощно, за да се откупи стоката и да продължи превоза до И.. Държали камиона 4 дни, до 9.ХІІ.2021год., на ГКПП Т., Република Х., но такова пълномощно не му предали. Свидетелят твърди, че времето от 2.ХІІ. до 6.ХІІ.2021год., не е достатъчно, за да се превози стоката от Б., през Р., У., С. до И., пристанище Г.. Затова и превозът е извършен през С. и Х., за да спазят срока за доставка до пристанще Г., в И.. Освен това в С. и Х. няма забрана товарни автомобили над 7.5т да се движат през почивните дни. Твърди, че близо два дни се чака на моста на Дунав край В. и още два дни на границата в Н., У.. Ако стоката е била натоварена навреме, на 26.ХІ.2021год., както било първоначално договорено, то до 6.ХІІ.2021год. можело да се стигне до Г., И., пред Р., У., С. до И.. Но след като натоварването се забавило, до 2.ХІІ.2021год., срокът за доставка до И. не можел да се спази, ако се минело по този маршрут. Затова той наредил на шофьора да мине през С. и Х., за да се спази срока. В заявката, която получил от „Т. Г.“ ЕООД пишело, че документите се получават на място в офиса на дружеството, затова и изпълнил заявката на „Т. Г.“ ЕООД, с което имал сключен договор. Заявава, че няма сключен договор за превоз с „М. А.“ ООД гр.К.. За тази заявка маршрут на превоза не е уточнен. Не е уточнено и че до 6.ХІІ.2021год. не трябва да влиза в И., а не, че трябва да достави стоката до пристанище Г.. Свидетелят не знае откъде са дошли международната товарителница, проформа фактурата и декларацията, с транзитната митническа декларация за износ Т2, на хидропомпи и резервни части, нито кой ги е съставил. При така установената фактическа обстановка, която е безспорна, съдът направи следните правни изводи: Предявени са обективно и субективно съединени при условие на евентуалност четири иска- главен иск с правно основание чл.17§1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен транспорт /CMR/ във връзка с чл.23§4, чл.29§1 и 2 във връзка с чл.34 и чл.36 от Конвенцията във връзка с чл.374 ТЗ, с цена на иска 656 577.37лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца „М. А.“ ООД гр.К. имуществени вреди в размер на 656 577.37лв. от неизпълнение на договорните задължения на ответниците „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. и „Ж. в.-••“ ООД гр.Н., като превозвачи по възложен международен автомобилен превоз на стоки, за който е издадена международна товарителница /CMR/ от 2.ХІІ.2021год. и износни митнически декларации: МРН№•••••••••• от 2.ХІІ.2021год. и МРН№•••••••• от 2.ХІІ.2021год. и акцесорен иск с правно основание чл.27 от Конвенцията във връзка с чл.294ал.1 ТЗ- за изплащане на лихва върху обезщетението от 656 577.37лв., в размер на 5% годишно, считано от датата на предявяване на иска- 27.І.2022год. до окончателното му изплащане. При условие на евентуалност са предявени следните два иска: главен иск с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.51ал.1 ЗЗД, с цена на иска 656 577.37лв., платима от ответниците като солидарни длъжници, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от лицето И. П., като шофьор на товарен автомобил с рег.№••••••/•••••••, който е извършил международния автомобилен превоз на стоки, възложен му от ответниците, в качеството им на превозвачи и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД - да се осъдят ответниците да заплатят законната лихва върху обезщетението в размер на 656 577.37лв., считано от датата на предявяване на иска- 27.І.2022год. до окончателното му изплащане. Съгласно чл.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/, ратифицирана с Указ№1143/29.VІІ.1972год. /ДВ, бр.61/5.VІІІ.1977год./, в сила за Б. от 18.І.1978год., обнародвана в ДВ, бр.10/31.І.2023год. от Министерството на транспорта и съобщенията, Конвенцията се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето и, така, както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Тази Конвенция като международен източник на правни норми е влязла в сила за Република Б., съгласно предвидените в чл.43§2 от същата условия, поради което следва да намери приложение към възникналите правоотношения по договор за автомобилен превоз на стоки с международен елемент. Конвенцията е относима към настоящия спор, тъй като мястото на приемане на стоката за превоз е в гр.К., Б., стоката следва да се достави до Г., И., където да се натовари на кораб и се достави на пристанище К., К., а договарящата страна Република Б. е ратифицирала Конвенцията. Безспорно е по делото, че ищецът „М. А.“ ООД гр.К., ЕИК ••••• е търговско дружество с ограничена отговорност, чийто основен предмет на дейност е производство и износ на средства за индивидуална балистична защита. „М. А.“ ООД гр.К., ЕИК ••••• притежава лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната №•••••• от 31.І.2020год., с валидност до 31.І.2025год. и Удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната №03.09-174-5 от 31.І.2020год., с валидност до 31.І.2025год., издадени от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС, съгласно изискванията на ПМС№204/19.ІХ.2018год., и Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба. Безспорно е по делото, че „М. А.“ ООД гр.К., ЕИК •••••, като доставчик, е сключил с „Н. Т.“ С.А.С., Република К., като купувач, договор за производство и доставка на 2 314 броя бойни каски ниво ІІІ А, с размери S, M, L, с единична цена- 116 евро, на обща стойност 268 424 евро и 325 броя балистични плочи ниво ІІІ, размер 250•300, с единична цена 116евро, на обща стойност 37 700щатски долара, с договорени условия на доставката: CIF колумбийско пристанище, И. 2020. От представеното надлежно заверено копие от Сертификат за краен потребител, издаден от Министерството на отбраната на Република К. на 30.ІХ.2021год., се установява, че стоките /2314 броя бойни каски ниво ІІІА и 325 броя балистични плочи ниво ІІІ/, които ще се произведат от „М. А.“ ООД гр.К., Б. и ще се доставят на „Н. Т.“ С.А.С., К., са с краен потребител- Министерството на отбраната на К., за употреба от Армията на К.. Затова, в изпълнение на законовите изисквания, от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение, на „М. А.“ ООД гр.К. са издадени индивидуални разрешителни за износ №•••••/8.ХІ.2021год. за бойните каски ниво ІІІ А и №••••••/8.ХІ.2021год. за балистичните плочи ниво ІІІ. В случая се касае за международна търговска продажба, доколкото продавачът и купувачът са търговски дружества, със седалище и място на дейност в различни държави- съответно Република Б. и Република К., която се урежда с Виенската конвенция на ООН относно договорите за международна продажба на стоки, ратифицирана от Република Б. с Указ№264/13.ІІІ.1990год. на ДС, в сила от 1.VІІІ.1991год. В процесния договор условията за доставка на стоката е CIF колумбийско пристанище /С., Insurance and F. - стойност, застраховка и навло/ по И., в редакцията им от 2020год.. Съгласно Класификатора на условията за доставка по И. 2020, клауза CIF, продавачът е длъжен да сключи договор с превозвача на стоките, да освободи стоките за износ, да ги достави на борда на кораб до пристанище К., К., да представи на купувача оригинални фактури или коносамент за стоките, да заплати навлото и товаренето на стоките, да заплати застрахователна премия /с минимално покритие/ на стоките /т.е. да сключи застраховка карго на стоката/ и да предаде полицата по нея на купувача. Това означава, че рискът от погИ.е и/или повреждане на стоките не преминава върху купувача от момента на предаване на стоките на превозвача, а от момента, в който стоките му се доставят до пристанище К., К.. До този момент продавачът носи риска от погИ.е и/или повреждане на товара. Така уговорената от страните клауза, дерогира разпоредбата на чл.67 от Виенската конвенция за преминаването на риска. По гореизложеното, съдът е приел, че ищецът „М. А.“ ООД гр.К. е материалноправно легитимиран да търси отговорност от превозвача за загубата на стоката, поради конфискацията и в Х., от предаването и на превозвача до достигане на крайната дистинация. Безспорно е по делото, че товародателят „М. А.“ ООД гр.К. е възложил на спедитора „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С. комбиниран автомобилен и морски транспорт от К., Б. до К., К., на 2 314 броя бойни каски и 325 броя балистични плочи /установява се от представената оферта №GОАТСТ000013985/13.Х.2021год. и Рамков договор от 20.VІІІ.2021год., както и от водената по имейл кореспонденция между двете дружества, чиято достоверност бе категорично установена от вещото лице по СЕТЕ/. Уточнени са и всички данни за износа на стоката, както следва: моторен кораб С. Е. /MV S. E./; voyage/рейс (03W49)] flag/знаме (Л./L.), Year Built/година на построяване (2008); Routing/, изходен митнически пункт (IT 261101 Г., П. Н.); адрес на доставка (D.&С. L. С/О; Due Esse S.r.L), V. F. C. 2, 16010, S. R. /GE/; лице за контакти М. С. и телефонния му номер. Изрично е договорен маршрута за превоза на стоката по шосе- /Б.- Р.- У.- С.- И./. Спедиторът „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С. от своя страна, със заявка-договор за международен транспорт от 30.ІХ.2021год. е възложил на първия ответник „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т., ЕИК •••••• автомобилен превоз на товар по сухопътна релация Б.- И., с начална точка /товарене/ К., Б., и краен пункт / разтоварване/ Г., И., с четири самостоятелни камиона /т.3б.„в“/ срещу заплащане на транспортно навло в размер на 4 500лв./камион и процесният транспорт е един от възложените с тази заявка. Със заявка-договор за транспорт №85981 първият ответник „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т., ЕИК •••••• е възложил извършването на автомобилния превоз от Б. до И. на втория ответник „Ж. в.-••“ ООД гр.Н., ЕИК •••••••, който е извършил фактически превоза. Безспорно е, че спедиторът „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С. изрично в заявката до превозвача „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. е посочил маршрута на превоза на стоката: Б.-Р.-У.-С.-И., който от своя страна е уведомил превозвача „Ж. в.-••“ ООД гр.Н. с имейл от 8.Х.2021год., че заявката е за превоз „К.-И. през ЕС-разрешителното“. Безспорно се установи по делото, че на 2.ХІІ.2021год. стоката е натоварена в склада на „М. А.“ ООД в гр.К., на товарен автомобил с рег.№•••••••/•••••••, с водач И. Л. П., работещ по трудов договор с „Ж. в.- ••“ ООД гр.Н.. От съставените и предадени на шофьора документи, се установява, че стоката се състои от 325 броя балистични плочи ниво ІІІ и 2 314 броя бойни каски ІІІ А, натоварени в 622колета, разпределени в 21палета, с общо бруто тегло 4 650кг. От свидетелските показания на В. Т. И. и М. Г. Ц.- служители на товародателя „М. А.“ ООД гр.К., и признанията на шофьора И. Л. П., безспорно се установи, че на водача на товарния автомобил И. П. са предоставени всички изискуеми документи за законосъобразно извършване на превоза, както следва: международна товарителница /CMR/ от 2.ХІІ.2021год. и износни митнически декларации: МРН№•••••••••• от 2.ХІІ.2021год. и МРН№•••••••• от 2.ХІІ.2021год., сертификат за движение EUR 1 №А/0000449599 от 2.ХІІ.2021год., фактур๕•••••••••/23.ХІ.2021год. на стойност 37 700щатски долара за балистичните плочи, фактура№1000001290/23.ХІ.2021год. на стойност 268 424 щатски долара за бойните каски ІІІ А, опаковачен лист№CS-a- 5274/20.Х.2021год., опаковачен лист№CS-a-5253/6.Х.2021год., 2 броя декларации от търговския директор на „М. А.“ ООД гр.К. инж. К. С. от 23.ХІ.2021год. за произход на стоките и техния общностен статут. Свидетелят В. И.-служител на „М. А.“ ООД, който е присъствал при товаренето на стоката на товарния автомобил в базата в гр.К., е указал на шофьора И. П. точния маршрут за осъществяване на превоза през страни-членки на ЕС /Република Б.- Република Р.- Република У.- Република С.- Република И./. Шофьорът И. П. е подписал и подпечатал товарителницата от 2.ХІІ.2021год., като е приел без забележки и възражения товара /като свидетел И. П. не отрича тези факти/. Но след указания на началника му Г. Б., и дадените му нови митнически документи с невярно съдържание от служител на „Т. Г.“ ЕООД, той превозва стоката през С. до Х., където стоката е конфискувана. От представените по делото доказателства, както и от свидетелските показаия на И. П. и Г. Б. безспорно се установява, че в отклонение от договорения маршрут /Б.- Р.- У.- С.- И./, превозвачите „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. и „Ж. в.-••“ ООД гр.Н. са извършили превоза по друг маршрут /Б.-С.-Х./. За целта на 2.ХІІ.2021год. е задействана транзитна митническа декларация №21BG00580320820923 на Митнически бюро- Д., ТД „Митница“ С., с изпращач „Т.“ ООД и получател FERGAМ SPA И., с превозвач „Ж. в.- ••“ ООД гр.Н., превозно средство със същия рег.№ •••••••/•••••••, вид на товара-хидравлични помпи и резервни части, разпределени в 21колета, с бруто тегло 4 650кг. На 3.ХІІ.2021год. товарният автомобил с рег.№СМ •••••••/•••••••, управляван от И. Л. П. пристигнал на ГКПП Т., Република Х.. Вместо да представи митническите декларации, които са му предадени от товародателя „М. А.“ ООД гр.К. за действително превозваната стока, той е представил на хърватските митнически органи транзитната митническа декларация №21BG00580320820923, ведно с приложените към нея международна товарителница от 2.ХІІ.2021год., с изпращач „Т.“ ООД, получател FERGAМ SPA И., декларация от „Т. Г.“ ЕООД за общностен статут на стоката от 2.ХІІ.2021год., проформа фактура№0100002•••/2.ХІІ.2021год., издадена от „Т.“ ООД, които са документи с невярно съдържание, за които по делото не се установи кое физическо лице ги е изготвило и по чие нареждане. При прегледа на стоката е установено, че митническата пломба 0798594 съответства на декларираната, но в камиона не се намира декларираната стока- хидравлични помпи и резервни части, а се намират 2 314 броя бойни каски и 325 броя балистични плочи, но със същото тегло- 4 650кг.. За извършената проверка е съставен Протокол за извършен оглед изх.№513-02-7069/1-21-1 на ТМС О., ГМС И., СГП Т., който бил подписан без възражения от шофьора И. П.. По делото не е спорно, че търговските дружества „Т.“ ООД, „Т. Г.“ ЕООД и „Т. Д.“ ЕООД са свързани лица, тъй като се представляват и управляват от едно и също лице- В. С. С.. Той е съсобственик в „Т.“ ООД и представител на СД на „Т. Б.“ АД, което дружество е едноличен собственик на капитала на „Т. Г.“ ЕООД. Ето защо и върху декларацията, издадена на 2.ХІІ.2021год. от „Т. Г.“ ЕООД, подписана от лице, чието име не се установи по делото, и върху проформа фактура№0100002•••/2.ХІІ.2021год. са поставени сини печати на „Т. Д.“ ЕООД. Само с твърдението на управителя В. С., че тези документи не са изготвени от служители на дружеството, не може да се опровергае факта, че върху тези оригинални документи, но с невярно съдържание, е поставен син печат на „Т. Д.“ ЕООД, издадени са от името на „Т.“ ООД и декларацията е подписана от лице, на което не са посочени имената, от името на „Т. Г.“ ЕООД, и тези търговски дружества са свързани лица по смисъла на §1 от ДР на ТЗ. Ищецът не случайно е поискал проверка и в Агенция „Митници“ към МФ, тъй като е очевидно, че тези документи- транзитната митническа декларация №21BG00580320820923, ведно с приложените към нея международна товарителница от 2.ХІІ.2021год., с изпращач „Т.“ ООД, получател FERGAМ SPA И., декларация от „Т. Г.“ ЕООД за общностен статут на стоката от 2.ХІІ.2021год., проформа фактура№0100002•••/2.ХІІ.2021год., издадена от „Т.“ ООД за превоз на хидропомпи и резервни части, натоварени на автомобил с рег.№ ••••••/•••••••, са били надлежно приети и заверени в Митническо бюро Д., след като в електронната система на Агенция „Митници“ на същата дата- 2.ХІІ.2021год. в Митническо бюро- С.- запад са били надлежно заверени международна товарителница /CMR/ от 2.ХІІ.2021год. и износни митнически декларации: МРН№•••••••••• от 2.ХІІ.2021год. и МРН№•••••••• от 2.ХІІ.2021год., сертификат за движение EUR 1 №А/0000449599 от 2.ХІІ.2021год., на презов на 2 314 броя бойни каски и 325 броя балистични плочи, превозвани с автомобил със същия рег.№ ••••••/•••••••, и пломбата на автомобила е една и съща. Очевидно за заверката на митническите документи с невярно съдържание, са ползвани услугите на служители на МБ- Д., които не са проверили товара, превозван от И. П.. А както твърди самият свидетел И. П., тези документи му били предадени от служител на „Т. Г.“ ЕООД, в комплекса, където се намират офисите на тези дружества-свързани лица. Това твърдение не бе опровергано с доказателства от ответника „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т.. При проверката на ГКПП Т., шофьорът И. П. не е посочил собственика на превозваната стока, нито е представил митническите документи за стоката, които са му предадени при товаренето в гр.К. /които не са открити при обиска на камиона и на шофьора/. Ето защо с разписка за временно отнемане на стоки №Р-249-70327/2021, издадена от ТМС О., ГМС И., СГП Т. на 3.ХІІ.2021год., са отнети товарния автомобил и товарното ремарке, а с разписка за временно отнемане на стоки №Р-248-70327/2021год., издадена от ТМС О., ГМС И., ТМП Т. е отнета превозваната стока. На И. Л. П. е съставен акт за установяване на административно нарушение№398/2021год., с изх.№513-02-7096/1-21-4 от 4.ХІІ.2021год. на ТМС О., ГМС И., СГП Т., на основание Закона за митническата служба и ЗАНН, за извършено от него административно нарушение, затова, че като водач на товарен автомобил с рег.№•••••••/••••••, на 3.ХІІ.2021год., около 16.30часа, на вход за товарни превозни средства на митническа територия на ЕС, СТП Т., не е подал митническа декларация за стоки с търговски характер- 2 314 броя /20колета/ защитни каски и 325броя /1 колет/ протектори за гърди и гръб, за които са разпоредени забрани или ограничения за внос и износ /чл.134 и чл.158 от Регламент /ЕС/ №952/2013/. За извършеното административно нарушение по чл.63ал.1т.3 от Закона за прилагане на митническото законодателство, на И. Л. П. е наложена глоба в размер на 100 000хърватски куни, а товарният автомобил и превозваната стока са иззети в полза на Република Х.. И. П. е подал жалба на 6.ХІІ.2021год., в резултат на което е постановено Решение за административно нарушение с изх.№513-02- 7001/1-21-4 от 6.ХІІ.2021год. на ТМС О., ГМС И., СГП Т., с което наложената глоба е намалена, върнати са товарният автомобил и ремаркето на превозвача „Ж. в.-••“ ООД гр.Н., но е потвърдено отнемането на превозваната стока в полза на Република Х.. Решението е влязло в сила на 6.ХІІ.2021год. На 13.ХІІ.2021год. „М. А.“ ООД гр.К. е откупило стоката, като е заплатило 348 364.35щатски долара, равностойни на 2 268 339.63 хърватски куни на Министерството на финансите на Република Х.. Изискало е от спедитора „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С. и превозвача „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. да претоварят стоката на ГКПП Т. и я доставят на пристанище Г., И.. На 15.ХІІ.2021год. стоката е натовареня в товарен автомобил на „Т. Г.“ ЕООД с рег.№••••••/••••••, с водачи Д. Г. и П. Г., а на 21.І.2022год. е натоварена на кораб към К., след изтичане на срока за доставката и по договор с „Н. Т.“ С.А.С., Република К.. Съдът счита за основателно възражението на ответника „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т., че спорния предмет на делото, н е е по договора за международен превоз на стоки от гр.К., Б., до гр.К., К., както твърди ищеца. Задължение да организира и извърши превоз на стоки на ищеца „М. А.“ ООД гр.К. от Б. до К. е поел спедитора „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С., с което ищецът се намира в договорни отношения. Това обстоятелство се установява от представената с исковата молба оферта № COATG00000••••• от 13.Х.2021год. на „Б. Л. К.“ ЕООД за комбиниран сухоземен и морски транспорт от гр.К. до пристанище К., К.. Основателно е и възражението, че спорния превоз не е извършен от гр.К., Б., до гр.Г., И.. Превозът, предмет на предявените искове, е започнал на 2.ХІІ.2021год., с предаване на товара от ищеца „М. А.“ ООД гр.К. и приемането му от превозвача „Ж. в.-••“ ООД гр.Н., на товарен автомобил с per.№••••••/••••••• и е приключил на 3.ХІІ.2021год. в ГКПП Т., Х., с отнемането /конфискацията на стоката/ от хърватските митнически власти, като стоката е разтоварена от превозното средство и е преместена в склад под митнически контрол. Или предмет на настоящия правен спор е превозът на стоката /2 314 броя бойни каски и 325 броя балистични плочи/ от гр.К.. Б., до ГКПП Т., Х.. С разменената в периода 9-17.ХІІ.2021год. по Viber кореспонденция, спедиторът „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С. е възложил на „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. нов превоз- на откупената от ищеца „М. А.“ ООД гр.К. стока, след нейното освобождаване от Х. митница, по направление Х. - И., с начален пункт Т., Х., и крайна точка Г., И., който не е предмет на настоящия правен спор. Този превоз е предмет на друг превозен договор и за него е съставена нова CMR-товарителница, в която като превозвач е вписано „Т. Г.“ ЕООД гр. В. Т.. Стоката е приета и натоварена на 15.ХІІ.2021год. в Т., Х. и е разтоварена на 17.ХІІ.2021год. на пристанище Г., И. За този превоз е издадена фактура№0000037991/14.І.2022год. от „Т. Г.“ ЕООД на „Б. Л. К.“ ЕООД, за сумата 3 960лв. с ДДС навло, което е платено на превозвача. Спорни по делото са обстоятелствата, касаещи вида и съдържанието на създадените между ищеца и ответниците правоотношения, във връзка с поетите от тях договорни задължения, неизпълнението на договорните задължения и размера на евентуалната отговорност за обезщетение на конфискувания товар, претендирано от ищеца. За да бъде уважен предявения главен иск с правно основание чл.17§1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен транспорт /CMR/ във връзка с чл.23§4, чл.29§1 и 2 от Конвенцията във връзка с чл.374 ТЗ, в тежест на ищеца е да установи, че между него и ответниците съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по договор за превоз, че по време на превоза е конфискувана стоката, което е равнозначно на пълна липса на товара, че е легитимиран да иска възстановяване на стойността на липсващата стока, както и размера на дължимото обезщетение за липсващата стока. А ответниците следва да докажат, че са изпълнили задълженията си по договора за превоз, както и наличието на някоя от предпоставките, които ги освобождават от отговорност. В хода на процеса, ответникът „Ж. в.-••“ ООД гр.Н., чрез пълномощника му адв. О. М., навежда доводи за недопустимост на предявените искове, доколкото не бил пасивно легитимирана страна по делото, тъй като липсвал сключен договор за превоз между него и ищеца „М. А.“ ООД гр.К.. Съдът намира за неоснователно това възражение за недопустимост на предявените искове. Липсата или наличието на превозен договор, сключен между ищеца „М. А.“ ООД гр.К. и ответника „Ж. в.-••“ ООД гр.Н. е въпрос по съществото на делото и е предмет на установяване в хода на същото, тъй като касае материалноправната легитимация на страните, която от своя страна е условие за основателност или неоснователност на иска, а не за неговата допустимост. Процесуалната легитимация на ответника, която е предпоставка за допустимостта на исковете се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба. В случая в исковата молба ищецът излага твърдения, че стоката е натоварена на автомобил с рег.№••••••/•••••••, с водач И. Л. П., работещ по трудов договор с „Ж. в. ••“ ООД гр.Н., което е вписано като превозвач в международната товарителница, която е надлежно заверена от шофьора без забележки и възражения, и че това дружество е извършило превоза на стоката от К., Б. до ГКПП Т., Х., където е конфискувана, което е равнозначно на пълна липса на превозваната стока, с което обуславя пасивната процесуалноправна легитимация на „Ж. в.-••“ ООД гр.Н. по делото. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника „Ж. в.-••“ ООД гр.Н. за липса на пасивна материалноправна легитимация дружеството да отговаря по така предявените искове, тъй като той бил сключил договор за превоз с ответника „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т., а не с „М. А.“ ООД гр.К.. Намира за неоснователно и възражението на „Т. Г. „ЕООД гр.В. Т., че не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове за международен автомобилен превоз на процесните стоки, тъй като бил спедитор, възложил превоза на процесната стока на „Ж. в.-••“ ООД гр.Н., което дружество фактически е извършил превоза на стоката от К., Б. до ГКПП Т., Х., както и че като спедитор не може да носи солирадна отговорност с превозвача за липсата на товара, който е конфискуван от хърватските митнически власти. За да даде отговор на първия спорен въпрос между страните досежно вида на договора, сключен между ищеца „М. А.“ ООД гр.К. и първия ответник „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т., настоящия съдебен състав съпостави двете облигационни правоотношения, твърдени от насрещните страни. Съгласно разпоредбата на чл.361 от ТЗ, спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар. А съгласно разпоредбата на чл.367 от ТЗ с договора за превоз превозвачът се задържава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. В настоящия случай със заявка- договор за международен транспорт от 30.ІХ.2021год. /стр.408 от делото/ „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С. /в качеството му на спедитор на „М. А.“ ООД/ е възложил на „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т., ЕИК ••••••, да извърши превоз на стоката: каски и бронеплочи, с 4 самостоятелин камиона, с бруто тегло на каските 5 500кг /3 камиона/ и около 19 500кг бронеплочи /1камион/, с начален пункт на товарене: „М. А.“ ООД, К., краен пункт на разтоварване „Д. и К." Логистик, И., с договорено транспортно навло 4 500лв./камион, , платец на навлото „Б. Л. К.“ ЕООДгр.С., като последният като възложител на превоза е приел за задължителни ОУ на „Т.“ за извършване на международни и вътрешни превози. Прието е, че допълнителни условия по превоза ще се договарят между страните по имейл или факс. В тази заявка липсват данни ищецът или спедитора „Б. Л. К.“ ЕООДгр.С. да са възложили на първия ответник да сключи договор за превоз или да организира превоза за сметка на ищеца срещу заплащане на спедиционно възнаграждение. С процесния договор за превоз, „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. е поел задължение да извърши превоз на предаден от ищеца „М. А.“ ООД гр.К. товар, по определен маршрут, срещу заплащане на превозно възнаграждение. Договорът съдържа съвпадащи насрещни волеизявления на договарящите се страни /товародател-спедитор- превозвач/ относно съществените елементи на превозния договор: вид на товара, дата и място на приемането му и на предаването му и превозна цена /навло/. В този договор не е предвидено задължение на „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. да сключи договор за превоз срещу заплащане на спедиционно възнаграждение, с което задължение се характеризира спедиционния договор. В заявката-договор за международен транспорт от 30.ІХ.2021год. е посочен размера на навлото и начин на изплащането му от спедитора „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С., но не фигурира спедиционно възнаграждение, нито разходи за други услуги, присъщи на спедиционния договор /по аргумент от чл.361ал.2 ТЗ във връзка с чл.356ал.2 ТЗ/. До извод за наличие на спедиционен договор не може да се стигне и от анализа на последващия договор за международен превоз на стоки, сключен между двамата ответници и издадената международна товарителница. Не се спори по делото, че със заявка-договор за транспорт №85981, „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. е възложило изцяло превоза на процесните стоки на ответника „Ж. в.-••“ ООД гр.Н., с изпращач „М. А.“ ООД гр.К. и получател „Д. и К." Логистик, И., който следвало да се извърши от 26.ХІ.2021год. до 30.ХІ.2021год., с договорено навло /превозно възнаграждение/ в размер на 4 300лв./камион. Както и че в международната товарителница CMR, издаденана 2.ХІІ.2021год., като превозвач е вписано „Ж. в.-••“ ООД гр.Н., който е извършил превоза с товарен автомобил с рег. №••••••/•••••••, с водач И. Л. П., който е подписал и заверил товарителницата без възражения и забележки. Посочените факти обуславят извода, че между ищеца „М. А.“ ООД гр.К. и първия ответник „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. е сключен договор за превоз, а в последствие „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. е сключил последващ договор за превоз с втория ответник „Ж. в.-••“ ООД гр.Н.. Налице е хипотезата на чл.374ал.1 от ТЗ, съгласно която превозвачът може да извърши превоза изцяло или отчасти с участието на други превозвачи, като в този случай той отговаря за действията им до предаване на товара. Съгласно чл.374ал.2 от ТЗ, всеки следващ превозвач встъпва в договора за превоз и следва да упражнява правата и задълженията на предходните превозвачи, които са посочени в договора за превоз, като всички превозвачи отговарят солидарно. Действително, в настоящия случай превоза на процесните стоки от К., Б. до ГКПП Т., Х., да е извършен от „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. изцяло с превозно средство на „Ж. в.-••“ ООД гр.Н., но това обстоятелство не го лишава от качеството му на превозвач и не води до възникване на правоотношение между тези две дружества по спедиционен договор. Тези факти се потвърждават и от Общите условия на „Т. Г.“ ЕООД, които са били надлежно приети от спедитора „Б. Л. К.“ ЕООД, в т.85 от които изрично е прието, че „Т. Г.“ ЕООД има правото да възложи изпълнението на заявката за транспорт на трето лице, като поема отговорността за всяко действие или бездействие на привлечените подизпълнители. Аналогични разпоредби на цитираните са предвидени и в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки CMR, която е приложимия материален закон в случая, доколкото се касае за договор за международен автомобилен превоз, като мястото на приемане на стоката и мястото на доставянето и се намират в две различни държави. Освен това за породените от договора за международен автомобилен превоз правни последици намират приложение и нормите на ТЗ, ЗАвП и ЗЗД, доколкото те не противоречат на Конвенцията. Договорът за автомобилен превоз по общата му уредба в ТЗ и ЗАвП е възмезден, двустранен договор, съгласно който превозвачът се задължава да промени местоположението на товар чрез използване на превозно средство, срещу задължение на другата страна /товародател, изпращач/ да му заплати възнаграждение. Договорът за международен автомобилен превоз на стоки е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден договор, за сключнето на който е необходимо да е налице съвпадане на насрещните волеизявления на съконтрагентите по него относно съществените му елементи- превозваните товари и навлото. Договорът за международен автомобилен превоз на стоки е уреден в ТЗ и в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/. Този договор, за разлика от общата уредба на договора за автомобилен превоз, е реален договор- елемент от фактическия състав на сключването му е предаване на товара /в този смисъл съдебната практика- Решение№116/2000год. на V отделение на ВКС, решение от 23.ІІ.2005год. по гр.д.№1334/2004год. на САС, решение№261416/4.ІІІ.2021год. по В.гр.д. №11/2020год. на СГС/. Този договор е неформален, независимо, че Конвенцията предписва издаване на товарителница от товародателя. Товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора за превоз и получаването на стоката от превозвача, но нейната липса не засяга самото превозно правоотношение. Товарителницата е само доказателствено средство за сключения договор, а не и условие за неговата действителност. Тя няма конститутивно действие, а е необходима за внасяне на яснота в превозните отношения. Това е посочено и в разпоредбата на чл.4 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/ - договорът за превоз се установява с товарителница. Липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора за превоз, който остава подчинен на разпоредбите на тази конвенция. Товарителницата установява посочените в нея обстоятелства- страни, факта на приемане на товара, място и дата на приемане, място на получаване, вид и количество на товара, опаковка, както и правата и задълженията на страните по договора за превоз. Товарителницата удостоверява сключване на договор за превоз на товари, съдържанието му и предаването на товара от товародателя на превозвача в съответното състояние. Тази доказателствена стойност на товарителницата не е необорима и тези обстоятелства могат да се доказват и с други доказателствени средства, ако се оспори верността на тези обстоятелства /по аргумент от чл.9 от Конвенцията/. А с товарителницата от 2.ХІІ.2021год. /която ответниците не оспорват/ се доказа по делото, че е сключен договор за международен автомобилен превоз на 325 броя балистични плочи ниво ІІІ и 2 314 броя бойни каски ІІІ А, натоварени в 622 колета, разпределени в 21 палета, с общо бруто тегло 4 650кг. Товарителницата съдържа всички необходими реквизити по чл.6 от Конвенцията, като в нея е отметнато и че товародателят представя съпровождащите стоката документи, предадени на превозвача- фактури и опаковачни листове на стоките и пр. Приемането на стоките от превозвача „Ж. в.-••“ ООД гр.Н. е удостоверено както с положения от дружеството подпис, печат и дата, така и с подписа, печата и датата на товародателя- изпращач. Налице е постигната съгласуваност по условията на превозния договор, поради което е без значение, че в оформената международна товарителница ответникът „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. не фирурира като превозвач. Както приема трайната съдебна практика / Решение№1382/20.VІІ.1995год. по гр.д.№1221/1994год. на V ГО на ВКС/ правнорелевантен относно субектите по превозното правоотношение е действително сключеният превозен договор, а не посочените в товарителницата страни. Следователно с подаването на заявката-договор за международен превоз от 30.ІХ.2021год. от страна на спедитора „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С. и нейното приемане от страна на ответника „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. е сключен договор за международен превоз на стоки с всичките последици от това, включително и задължението на ответника да понесе отговорността при липса или повреда на стоката. Макар в представената и приета като доказателство по делото товарителница от 2.ХІІ.2021год. да е вписано като превозвач „Ж. в.-••“ ООД гр.Н., при съвкупното обсъждане на всички доказателства се установява, че между ищеца и първия ответник е налице превозно правоотношение. Уговорките между страните не изключват, а и разпоредбата на чл.3 от Конвенцията допуска превозвачът да прибегне до услугите на трети лица /подизпълнители превозвачи/ при осъществяване на превоза. В този случай той носи отговорност за настъпилите в резултат на тяхното поведение вреди, т.е. превозвачът отговаря като за свои за пропуските и действията на лицата, чиито услуги е използвал във връзка с извършване на превоза. По този начин се възлага отговорност за чужди действия върху страна по превозния договор. Макар превозвачът „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. да не е причинил пряко с поведението си вредата под формата на липса на товара /поради конфискуването му от хърватските митнически власти/, той следва да понесе последиците от така възложената му отговорност. Съдът счита за основателни възраженията на ответниците, че те не са последователни превозвачи по смисъла на чл.34 и чл.35 от Конвенцията, тъй като в случая не е налице хипотезата на превоз, извършван в изпълнение на един-едиствен договор от последователни превозвачи, вторият от които става страна по договора с приемането на стоката и товарителницата. Нито се твърди от ищеца, нито има доказателства по делото, че „Ж. в.-••“ ООД гр.Н. е приел стоката от предшестващ превозвач „Трейнспрес Г.“ ЕООД гр.В. Т., за да се приеме, че превозът е извършен от последователни превозвачи. От доказателствата по делото се установява, че в случая има превъзлагане на превоза, т.е. последователно сключени договори за превоз /чрез заявки за превоз на процесната стока/, като договор за международен превоз е сключен между спедитора „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С. и превозвача „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. по заявка-договор от 30.ІХ.2021год., а превозвачът „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. със заявка-договор за превод №85981 превъзлага извършване на превоза на „Ж. в.-••“ ООД гр.Н., който именно е извършил превоза на процесните стоки от К., Б. до ГКПП Т., Х.. Това обстоятелство е удостоверено и в товарителницата. В този смисъл е и задължителната съдебна практика- Решение№98/22.VІІ.2022год. по т.д. №904/2021год. на І ТО на ВКС. Договорът за международен автомобилен превоз на стоки е реална сделка, и за да настъпи неговото действие, освен съгласието на страните е необходимо да се осъществи и едно чисто фактическо действие- предаване на стоката. Международната товарителница е документът, който доказва сключения договор за международен превоз на товари и тя посочва кои са страните по този реален договор. В случая стоката /2 314 броя бойни каски и 325 броя балистични плочи/ е натоварена в базата на товародателя „М. А.“ ООД в гр.К. на товарен автомобил с рег.№••••••/•••••••, който е собственост на ответника-превозвач „Ж. в.-••“ ООД гр.Н.. Това фактическо действие е отразено в международната товарителница, и не се оспорва от страните по делото. Съгласно чл.8 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/ по време на приемане на стоката за превоз, превозвачът е длъжен да провери: 1.точността на данните в отварителницата относно броя на колетите, маркировката и номерата им и 2.видимото състояние на стоката и опаковката. Той трябва да мотивира всички възражения, които прави по повод видимото състояние на стоката и нейната опаковка- чл.8ал.2 от Конвенцията.Тези възражения не обвързват изпращача, ако той не ги е приел изрично с товарителницата. Съгласно чл.9ал.1 от Конвенцията товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. При невписване в товарителницата на мотивирани възражения от превозвача се презюмира, че стоката и опаковката и са били в добро състояние по време на приемането и за превоз от превозвача и че броят на колетите, маркировката и номерата им отговарят на данните в товарителницата. В настоящият случай ответното дружество-превозвач не е вписало в товарителницата възражения. Поради което и съгласно чл.9ал.2 от Конвенцията се презюмира, че стоката и опаковката и са били в добро състояние по време на приемането и от превозвача, както и че той не е имал възражение да превозва. Съгласно чл.17ал.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/ превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането и за превоз до този на доставянето и, както и за забавата при доставянето и. Превозвачът се освобождава от отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждания на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее- чл.17ал.2 от Конвенцията. Доказването, че липсата, повредата или забавата са причинени от един от фактите, предвидени в чл.17ал.2 от Конвенцията, е в тежест на превозвача. Аналогични са и разпроредбите на българското законодателство- съгласно чл.367 ТЗ, с договора за превоз превозвачът се задължава да превози срещу възнаграждение до определено място лице, багаж или товар. Съгласно чл.368ал.1 ТЗ, превозвачът е длъжен да извърши превоза в определения срок, да пази товара от приемането до предаването му, да уведоми получателя за пристигането на товара и да му го предаде в местоназначението. И съгласно чл.373ал.1 ТЗ, превозвачът отговаря за изгубването, погИ.ето или повреждането на товара, освен ако вредата се дължи на непреодолима сила, на качествата на товара или на неподходяща опаковка, ако товародателят е дал съгласие по реда на чл.370ал.3 ТЗ. Или за да възникне основание за отговорността на превозвача за вреди от повреждането на стоката, следва по делото да се установят следните предпоставки: наличието на валиден договор за превоз, повреждането на товара, както и уведомяване на превозвача от товародателя или получателя на стоката в срока по чл.373ал.5 ТЗ /не по-късно от един месец от получаване на товара/. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че между страните е бил сключен договор за международен превоз на стоки, с който ищецът е възложил на първия ответник „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т., който е превъзложил на втория ответник „Ж. в.-••“ ООД гр.Н., на 2.ХІІ.2021год. на натовари в базата му в К. 2 314 броя бойни каски и 325 броя балистични плочи, които да превози до Г., И., откъдето с кораб стоките ще се превозят до пристанище К., К.. Не е спорно по делото, че на 2.ХІІ.2021год. стоката е натоварена ва товарен автомобил с рег.№••••••/•••••••, с водач И. Л. П., който е подписал и подпечатал международната товарителница без възражения, от името на превозвача „Ж. в.-••“ ООД гр.Н.. Не е спорно, че между товародателя „М. А.“ ООД гр.К., спедитора „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С. и превозвача „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. е бил договорен маршрута за извършване на превоза на стоките по шосе, пред страни на ЕС-Б.-Р.-У.-С.-И. / установява се от кореспонденцията по имейл между служители на тези дружества/. От своя страна превозвачът „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. с имейл от 8.Х.2021год. уведомява Г. Б.-съдружник и служител в „Ж. в.-••“ ООД гр.Н., на което дружество е превъзложено извършването на целия превоз, че заявката е за превоз „К.-И. през ЕС-разрешителното“. Самият свидетел Г. Б. не отрече в показанията си, че са извършили други превози на същите стоки на „М. А.“ ООД гр.К., възложени им от „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т., по така договарения маршрут. Но твърди, че е дал указания на шофьора И. П. да премине през С. и Х. до И., заради краткия срок на доставката- от 2 до 6.ХІІ.2021год. Заявява, че камионът не би могъл да стигне до И. на 6.ХІІ.2021год., ако премине през договорения маршрут, защото има голяма забава на Дунав мост, край В. и на границата при Н., У., където се образуват големи опашки и се чака продължително време. Свидетелят Д. Г. също твърди, че в случая е било по- вероятно, след натоварване на стокака на 2.ХІІ.2021год. в К., автомобилът да пристигне в И. на 7.ХІІ.2021год., ако премине през договорения маршрут. Безспорно се установи по делото, че превозвачите не са спазили договорения маршрут през страни на ЕС, а превоза е извършен през С. до ГКПП Т., Х.. Там стоките са конфискувани, но не защото договорения маршрут не е спазен, а защото шофьорът И. П. не е представил документите за превозваната стока- бойни каски и балистични плачи, които са му предадени от товародателя, а е представил предадените му документи с невярно съдържание-транзитната митническа декларация №21BG00580320820923, ведно с приложените към нея международна товарителница от 2.ХІІ.2021год., с изпращач „Т.“ ООД, получател FERGAМ SPA И., декларация от „Т. Г.“ ЕООД за общностен статут на стоката от 2.ХІІ.2021год., проформа фактура№0100002•••/2.ХІІ.2021год., издадена от „Т.“ ООД за превоз на хидропомпи и резервни части, натоварени в 21палета, с общо тегло 4 650кг. По делото не се установи по безспорен начин кое физическо лице е изготвило тези документи и по чие нареждане, но е безспорно, че те са издадени от името на „Т. Г.“ ЕООД, „Т.“ ООД и върху тях е поставен син печат /оригинален/ на „Т. Д.“ ЕООД, които търговски дружества са свързани лица. Тези документи са предадени на шофьора И. П. в комплекса на „Т.“ край С., по негови показания и са били успешно ползвани при износа на стоката от Б., през МБ-Д. /където е очевидно, че стоката не е проверявана/, през С. /където стоката също не е проверявана/ до Х., където е установено несъответствието между превозваната стока и митническите документи за превоз, които са с невярно съдържание. Очевидно е, че за тези документи са знаели както превозвачите, така и служители на МБ-Д., които са съдействали стоката да напусне Б. по този маршрут. Но тези обстоятелства следва да се изясняват в Агенция „Митници“ към Министерството на финансите и в едно наказателно производство за извършено документно престъпление. За осъществения превоз на процесните стоки от К., Б. до ГКПП Т., Х. през недоговорен маршрут и с документи с невярно съдържание, отговорност в случая носят и двамата ответници. Процесната стока е била конфискувата от хърватските митнически власти, което е наложило „М. А.“ ООД гр.К. да я откупи на 13.ХІІ.2021год., като е заплатило 348 364.35щатски долара, равностойни на 2 268 339.63 хърватски куни на Министерството на финансите на Република Х.. От заключението на ССчЕ се установява, че левовата равностойност на 348 364.35щатски долара по курса на БНБ на българския лев към щатския долар на 10.ХІІ.2021год., е 604 401.70лв. На 15.ХІІ.2021год. стоката е натоварена в товарен автомобил на „Т. Г.“ ЕООД с рег.№••••••/••••••, с водачи Д. Г. и П. Г., а на 21.І.2022год. е натоварена на кораб към К., след изтичане на срока за доставката и по договор с „Н. Т.“ С.А.С., Република К.. Ищецът „М. А.“ ООД гр.К. е претърпял вреди, поради конфискацията на стоките, поради което ответниците-превозвачи дължат обезщетение за цялостната им липса, което съгласно чл.23§1 от Конвенцията се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз. В конкретния случай, стоката е приета за превоз на 2.ХІІ.2021год. и съгласно търговска фактур๕•••••••••/23.ХІ.2021год. стойността на 325 броя балистични плочи е 37 700щатски долара, а съгласно търговска фактура№1000001290/23.ХІ.2021год. стойността на 2 314 броя бойни каски е 268 424щатси долара. Или общата стойност на стоката на мястото и по времето, когато е приета от превозвача „Ж. в.-••“ ООД гр.Н., е 306 124 щатски долара. По курса на БНБ на българския лев към щатския долар от 2.ХІІ.2021год., който е 1.72487, стойността на стоката е с левова равностойност 528 024.10лв. Отговорността на превозвача ца цялостна или частична липса на товара е ограничена до размера по чл.23 от Конвенцията. Според чл.23§1 от Конвенцията дължимото обезщетение за цялостна или частична липса на товара се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времено, когато е била приета за превоз, като стойността се определя по начина, описан в чл.23§2 от Конвенцията /по борсовия курс или при липса на такъв- по текущата цена на пазара, или при липса на такава- по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество/. В конкретния случай, стойността на стоката на мястото и по времето, когато е приета за превоз, е 528 024.10лв. А съгласно чл.23§3 от Конвенцията, при всички случаи обезщетението не може да превишава 8.33разчетни единици на килограм липсващо бруто тегло. Съгласно чл.23§4 от Конвенцията, освен стойността на стоката, обезщетението включва и превозната цена по договора, митническите сборове и другите разноски по превоза на стоката, като други обезщетения не се дължат, освен в хипотезата на §6 /обявена стойност на стоката или обявен особен интерес на доставката/, които две хипотези в случая не са налице. В случая ищецът се позовава на третата хипотеза по чл.29§1 и 2 от Конвенцията, която изключва ограничената отговорност на превозвача по чл.23 от Конвенцията, като претендира пълно обезщетяване на причинените му вреди, в размер на 656 577.37лв., от които: сумата 604 401.70лв., представляваща левовата равностойност на 2 268 339.63 хърватски куни, която сума е заплатена на 10.ХІІ.2021год. от „М. А.“ ООД за откупуване на стоката от Република Х., сумата 566лв. заплатени такси за нареден валутен превод, сумата 19 833лв., представляваща левовата равностойност на 76 050.17 хърватски куни за платено адвокатско възнаграждение на адв. Й. Б. при процесуалното представителство на дружеството при откупуване на стоката, сумата 1 702.57лв., представляваща платен хонорар за превод на всички документи, издадени от митническите органи, от хърватски на български език, сумата 30 074.10лв., представляваща заплатения транспорт на стоката по фактура№2000006366/12.І.2022год., митнически такси и сборове и логистични услуги. Ищецът се позовава на чл.29 от Конвенцията, тъй като счита, че двамата превозвачи са проявили груба небрежност, с поредица от противоправни действия, които са в пряка причинна връзка със загубата на товара, чрез конфискуването му. И като проява на тази груба небрежност сочи, че превозът е извършен през С. и Х. в отклонение от указания маршрут през страни-членки на ЕС, че при извършване на проверката на товара на ГКПП Т., Х., шофьорът И. П. не е представил оригиналните митнически документи, които са му предадени в К. и които следва да съпровождат товара до доставката му в Г., И., представени са документи с невярно съдържание, чийто физически съставител не е известен, но като техен издател се сочат свързаните лица „Т.“ ООД, „Т. Г.“ ЕООД и „Т. Д.“ ЕООД, не са предприети действия по индивидуализацията на собственика на товара, за да се предотврати конфискацията му, макар същия да е бил известен на шофьора И. П.. И накрая не са били предприети дължимите грижи, за да се уведоми собственика на товара за задържането, а в последствие и за конфискацията на стоката. Ищецът счита, че ако отговорността на превозвачите се ограничи по реда на чл.23 от Конвенцията, то в негова тежест ще се възложат претърпените вреди, за причиняването на които които няма никаква вина. Съгласно разпоредбата на §29ал.1 от Конвенцията CMR превозвачът няма право да се позовава на разпоредбите на тази глава, които изключват или ограничават отговорността му или които прехвърлят тежестта на доказване, ако щетата произтича от измама от негова страна или грешка, която според закона на сезирания съд се приравнява на измама. Такова е положението, чл.29§2 от Конвенцията, и когато измамата или грешката са дело на служители на превозвача, или на всякакви други лица, към услугите на които той е прибягнал, във връзка с изпълнение на превоза, когато тези лица са действали в изпълнение на своите функции. В този случай тези лица нямат право да се позовават на разпоредбите на тази глава, визирани в §1, относно тяхната лична отговорност. Ищецът се позовава на точния превод на тези разпоредби от английски и френски език, които са меродавни, и счита, че по-точния превод е не измама и грешка, а „провинение“, „нарушение“, „некоректно поведение“. В писмената му защита неговият пълномощник вече поддържа, че превозвачите са допуснали груба небрежност при изпълнение на договорните си задължения при превоза. Ответниците оспорват тълкуването на тези разпоредби, дадено от ищеца, като твърдят, че разпоредбите на чл.29§1 и 2 от Конвенцията не може да има друг смисъл, освен публикувания на български език и следва да се прилага нейната официална редакция. Според чл.5ал.4 от Конституцията на Република Б. международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република Б., са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Позовавайки се на тази разпоредба, съдът счита, че Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки следва да се прилага според официалния и превод, извършен в хода на ратификацията и по конституционен ред и в редакцията и, обнародвана в ДВ бр.10/31.І.2023год., но не и според различните преводи на текста от английски и френски език, които са официалните езици на Конвенцията, които са дадени от агенции за превод на ищцовото дружество. В българското право под измама и грешка, приравнена на измама, може да се включва само умишлено действие или действие при груба небрежност. В никакъв случай не се прилага обикновена небрежност или неполагане на грижите на добър стопанин. Основно задължение на превозвача е да извърши превоза в установения от страните или в нормативен акт срок, като трябва да избере най-краткия път за превоза, освен ако с товародателя е уговорено друго. В случая е бил уговорен маршрут за извършване на превоза на стоките през страни-членки на ЕС. А що се отнася до срока за извършване на превоза на процесните стоки, съдът счита, че именно във връзка със срока е налице разминаване между превозвачите и възложителя. От водената между страните кореспонденция се установява, че на 24.ХІ.2021год. спедитора, чрез служителя Д. Г., изпраща имейл до товародателя „М. А.“ ООД гр.К., с който го уведомява, че поради новите изисквания на колегите им в И., свързани с точната дата на пристигане на автомобила в И., се налагало да се измести товаренето през следващата седмица. С нов имейл от 24.ХІ.2021год. Д. Г. уведомява служителите на „М. А.“ ООД гр.К. /стр.41 от делото/, че плановете на спедитора са стоката да се достави до 6.ХІІ.2021год., като след това колегите им я стифират и доставят на пристанището до 9.ХІІ.2021год. С имейл от 29.ХІ.2021год. спедиторът уведомява товародателя, че стоката ще се товари в четвъртък 2.ХІІ.2021год., на автомобил с рег.№••••••/•••••••. С имейл от 24.ХІ.2021год. Д. Г.-служител на спедитора „Б. Л. К.“ ЕООД гр.С., до И. В.-служител на „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. /стр.236 от делото/ изрично сочи, че стоката трябва да бъде в И. на 6.ХІІ.2021год., поради което товаренето се измества за следващата седмица, за което следва да се изпратят новите данни на шофьора и автомобила. С нов имейл от 24.ХІІ.2021год. Д. Г. уведомява И. В., че за да се избегнат вякакви проблеми, колегите им от И. искат доставката в Г. да бъде за 6.ХІІ.2021год. Съдът не дава вяра на свидетелските показания на Д. Г., че указанията са били, камионът да не влиза преди 6.ХІІ.2021год. в И. и че на тази дата, камионът следва да бъде на граничен пункт Г., И., защото тези показания се опровергават от писмата, които е изпращал по имейл превозвача „Т. Г.“ ЕООД, и чиято действителност бе установена със СЕТЕ. Очевидно, за да се спази краткия срок за превозване на стоката- от 2.ХІІ.2021год. до 6.ХІІ.2021год., превозвачите са взели решение превоза да се извърши през С. и Х. до И.. Неизпълнението на задължението на превозвачите да превозят стоката до И. през страни –членки от ЕС в случая не е съществено нарушение на задълженията на превозвачите, защото само това нарушение нямало да доведе до конфискация на товара. Второ задължение на превозвача е да пази товара от погИ.е, липси и повреди, като това задължение тежи върху него от момента на приемане на товара до предаването му на получателя. Едва с предаването на товара на трето лице-получател, или на самия товародател, превозвачът завършва изпълнението на своите задължения по превозния договор. Но ако товарът е изгубен изцяло или отчасти или е повреден, за него възниква задължение за заплащане на обезщетение. Тази отговорност е вторична и възниква само при неизпълнение на задължението на превозвача да предаде товара на получателя. Превозвачът се освобождава от отговорност само ако товарът е изгубен, погинал или повреден поради непреодолина сила, явно неподходяща опавковка или поради качества на самия товар.В настоящия случай товарът е конфискуван от хърватските митнически власти, тъй като шофьорът И. П. не е представил митническите документи, предадени му от товародателя, за действително превозвания товар, а е представил митнически документи с невярно съдържание, които са му предадени в офиса на „Т.“. По делото не можа да се установи къде точно се намират митническите документи, които товародателят е предал на шофьора при товаренето на стоката на 2.ХІІ.2021год., но е факт, че те не са били открити при обстойния обикс на товарния автомобил на ГКПП Т., Х.. Може само да се предположи, че те са били взети на МБ-Д., когато товарния автомобил е напуснал Б. в посока С. и Х. за И., но каква е била причината те да бъдат иззети от шофьора на автомобила, като му се оставят само митническите документи с невярно съдържание, по делото, въпреки указанията на съда и подробния разпит на свидетелите И. П. и Г. Б., не се установи. Именно това поведение на шофьора на товарния автомобил И. П. съдът счита за проява на груба небрежност при извършване на превоза, защото той не е запазил митническите документи, които са му предадени от товародателя, и които следва да се предадат на получателя на товара, посочен в международната товарителница. И. П. е знаел кое търговско дружество е товародател и като такъв е бил вписан в товарителницата, но не го е посочил пред хърватските митнически власти, нито при проверката на ГКПП Т., Х., нито в жалбата срещу акта за административно нарушение, нито пред административно-наказващия орган, който е разгледал жалбата. С тези действия той е предотвратил възможността на товародателя да се яви в административно-наказателното производство, като защити правата си и предотврати конфискацията на стоката. Той се е ръководил само от личния си интерес да му бъде намалена наложената глоба и да спази товарния автомобил-собственост на работодателя му. Или в случая превозвачът „Ж. в.-••“ ООД гр.Н., чрез неговия служител И. П., за чиито действия отговаря и „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. на основание чл.3 от Конвенцията във връзка с чл.374 от ТЗ, не са проявили грижата на добрия превозвач, поради което на И. Л. П. е съставен акт за установяване на административно нарушение№398/2021год. /стр.131-135 от делото/, с изх.№513-02-7096/1-21-4 от 4.ХІІ.2021год. на ТМС О., ГМС И., СГП Т., на основание Закона за митническата служба и ЗАНН, за извършено от него административно нарушение, затова, че като водач на товарен автомобил с рег. №•••••••/••••••, на 3.ХІІ.2021год., около 16.30часа, на вход за товарни превозни средства на митническа територия на ЕС, СТП Т., не е подал митническа декларация за стоки с търговски характер- 2 314 броя /20колета/ защитни каски и 325броя /1 колет/ протектори за гърди и гръб, за които са разпоредени забрани или ограничения за внос и износ /чл.134 и чл.158 от Регламент /ЕС/ №952/2013/. За извършеното административно нарушение по чл.63ал.1т.3 от Закона за прилагане на митническото законодателство, на И. Л. П. е наложена глоба в размер на 100 000хърватски куни, а товарният автомобил и превозваната стока за иззети в полза на Република Х.. По гореизложеното съдът счита, че отговорността на превозвачите е по чл.29§1 и 2 от Конвенцията, а не ограничената отговорност по чл.23 от Конвенцията. Съдът счита, че ще следва да се осъдят ответниците да заплятат на ищеца следните суми: сумата 604 401.70лв., представляваща левовата равностойност на 2 268 339.63 хърватски куни, която сума е заплатена на 10.ХІІ.2021год. от „М. А.“ ООД за откупуване на стоката от Република Х., сумата 490.60лв. са заплатени такси за наредения валутен превод на горепосочената сума, сумата 19 792.33лв., представляваща левовата равностойност на 76 050.17 хърватски куни за платено адвокатско възнаграждение на адв. Й. Б. при процесуалното представителство на дружеството при откупуване на стоката. Левовата равностойност на хърватските куни и щатските долари към българския лев, в горепосочените размери, са установено със заключението на ССчЕ. Съдът счита за основателно възражението на ответника „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т., че сумата 30 074.10лв., представляваща заплатения транспорт на стоката по фактура№2000006366/12.І.2022год., митнически такси и сборове и логистични услуги, не следва да се присъжда като обезщетение на „М. А.“ ООД гр.К., защото тази сума е транспортното навло от гр.К., Б. до К., К. и включва както сухоземния /автомобилния превоз/, така и морския превоз. От представените с исковата молба доказателства се установява, че стоката е пристигнала в гр.Г. и е натоварена в контейнер на кораб за К.. При франкировка CIF, заплащането на превоза е задължение на товародателя. Ето защо няма правно основание за прехвърляне на това негово задължение върху ответниците. Неоснователно се претендира и сумата 1 702.57лв., представляваща платен хонорар за превод на всички документи, издадени от митническите органи, от хърватски на български език, защото това не е част от дължимото обезщетение за липсата на товара, а са разноски в настоящето съдебно производство, по представяне на надлежен превод на български език на документите, изготвени от митническите органи на Х.. По делото страните не спорят, че превозво възнаграждение за превоза на стоките от К., Б. до Т., Х., не е платено нито на „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т., нито на „Ж. в.-••“ ООД гр.Н.. С оглед на установените по делото факти съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответниците- превозвачи за цялостна липса на стоките по чл.29 от Конвенцията. Ответниците не ангажираха доказателства за наличието на предпоставките на чл.17ал.2 от Конвенцията за освобождаването им от отговорност, доказателствената тежест за която съгласно чл.18ал.1 от Конвенцията е тяхна. По гореизложените съображения съдът ще следва да уважи предявения иск с правно основание чл.17ал.1 от Конвенцията във връзка с чл.29§1 и 2 във връзка с чл.374 ТЗ, като осъди ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата 624 684.63лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца от неизпълнение на договорните задължения на ответниците, като превозвачи по възложен международен превоз на стоки, за който е издадена международна товарителница /CMR/ от 2.ХІІ.2021год. и износни митнически декларации: МРН№•••••••••• от 2.ХІІ.2021год. и МРН№•••••••• от 2.ХІІ.2021год.. За разликата от 624 684.63лв. до претендираното обезщетение в размер на 656 577.37лв., предявеният главен иск ще следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Ищецът претендира на основание чл.27 от Конвенцията да му се заплати и лихва върху сумата на обезщетението, която се изчислява в размер на 5% годишно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 27.І.2022год. Този акцесорен иск е основателен, поради което ще следва да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на ищеца и 5% годишно лихва върху сумата 624 684.63лв. до окончателното и изплащане. С оглед разглеждането и признасянето на съда по предявените главен иск с правно основание чл.17§1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки във връзка с чл.29 от Конвенцията и чл.374 от ТЗ и по акцесорния иск с правно основание чл.27 от Конвенцията, не следва да се разглеждат предявените при условие на евентуалност искове-главен иск с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.51ал.1 ЗЗД и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД. Ищецът представя списък на разноските по чл.80 ГПК, с който претендира да му се заплатят: платената ДТ в размер на 26 263.10лв., разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 11 000лв., внесен депозит за разпит на свидетели 112лв., ДТ за издаване на обезпечителна заповед 10лв., такса за вписване на актове в Службата по вписванията гр.Пловдив /по издадената обезпечителна заповед/ 15лв., разноски за извършен превод на документи 1 702.57лв., депозит за изготвяне на ССчЕ 120лв., депозит за СЕТЕ 958лв., разноски за извършен превод на застрахователни полици 287.28лв. и командировачни разходи /дневни и квартирни/ 1 988.40лв. Съгласно императивната разпоредба на чл.78ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно на уважената част от иска.Съдът счита, че ищецат има право да му се присъдят съразмерно на уважената част от иска разноски, съгласно списъка по чл.80 ГПК, но без командировачните разходи /дневни и пътни/, тъй като това не са съдебно-деловодни разноски по смисъла на закона. На основание чл.78ал.1 ГПК ще следва да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на ищеца съдебните разноски по делото в настоящата съдебна инстанция, в размер на 38 502.25лв., съразмерно на уважената част от иска и съгласно списъка по чл.80 ГПК. На основание чл.78ал.3 ГПК ще следва да се осъди ищецът да заплати на ответника „Т. Г.“ ЕООД гр.В. Т. съдебни разноски по делото в настоящата сдебна инстанция, съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 740.76лв. за платеното адвокатско възнаграждение. Ответникът „Ж. в.-••“ ЕООД гр.Н. първоначално е представляван от адв. С. Ч., на когото е изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 17 593.85лв. В последствие е упълномощил и втори адв. О. М., който твърди, че му е изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 30 000лв., съгласно минималния размер, дължим след изменението на Наредба№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 8.ХІ.2022год., но по делото не са представени доказателства за плащането им. Освен това пълномощниците на ищеца и първия ответник правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на втория ответник. Съгласно редакцията на чл.7ал.2т.5 от Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията му преди 8.ХІ.2022год., тъй като делото е образувано на 27.І.2022год., при цена на иска 656 577.37лв. дължимия минимален размер на адвокатското възнаграждение е 14 661.55лв. Тъй като делото е с голяма фактическа и правна сложност, съдът счита, че платеното на адв. С. Ч. адвокатско възнаграждение в размер на 17 593.85лв. не е прекомерно и не следва да го намалява на основание чл.78ал.5 ГПК. Ето защо и на основание чл.78ал.3 ГПК ще следва да се осъди ищецът да заплати на ответника „Ж. в.-••“ ООД гр.Н. съдебни разноски по делото в настоящата съдебна инстанция, съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 854.61лв. По гореизложеното и на основание чл.17ал.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/ във връзка с чл.29§1 и 2 от Конвенцията и чл.374 от ТЗ и чл.27 от Конвенцията Смолянският окръжен съд