Решение № 123 от 11.7.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 227/2024 г.

Производство по реда на глава 21 НПК.

С присъда № 10/15. 02. 2024 г., постановена по НОХД 925/2023 г. Пловдивският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подсъдимата С. Й. М., със снета самоличност, за ВИНОВНА в това, че през периода м. септември 2009 г. – 14.12.2009 г. в гр. •, при условията на продължавано престъпление, е използвала неистински документи: отчетни регистри – дневници за покупките на „•“ ООД гр.•, съгласно чл. 124 ал. 1 т. 1 ЗДДС и чл. 113 ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС, данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС; отчетни регистри – дневници за продажбите на „•“ ООД гр. •, съгласно чл. 124 ал. 1 т. 2 от ЗДДС и чл. 113 ал. 1 и ал. 2 ППЗДДС, данъчни фактури като доказателство за извършени вътреобщностни доставки /ВОД/ по тях, когато не са били налице доставки по смисъла на чл. 7 ЗДДС, всички отразени в справки – декларации по ДДС на „•“ ООД гр. • и е използвала, при условията на посредствено извършителство, чрез Г. К. П., документи с невярно съдържание – създадените за отчетните периоди справки – декларации по ДДС на „•“ ООД гр. •, подадени пред ТД на НАП – •, в които е декларирано ДДС за възстановяване в общ размер 80 143.78 лв., с което е дала възможност на друго лице – „•“ ООД гр. •, да получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери, възлизаща в общ размер на 80 143. 78 лв., поради което и на основание чл. 256 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 НК я ОСЪДИЛ на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1000 лева, като я ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. чл. 26 ал. 1 НК.

На основание чл. 66 ал. 1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното на подсъдимата С. М. наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът се е произнесъл по гражданския иск и направените разноски по делото.

Недоволна от така постановената присъда е останала подс. С. М., която чрез своя защитник адв. Р. И. я обжалва, като неправилна, необоснована и незаконосъобразна, постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Молят атакуваната присъда да бъде отменена изцяло и да се постанови нова, с която подсъдимата да бъде оправдана.

Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна и първоинстанционната присъда трябва да бъде потвърдена.

Гражданският ищец счита, че присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА E НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваната присъда, Пловдивският окръжен съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че подс. С. М. към инкриминирания период същата е носила фамилията К.. Свидетелят Х. Д. и подсъдимата се познавали и поддържали добри приятелски отношения. Двамата работили няколко години заедно в общ офис в гр. •, където тя се занимавала с документи за песиониране, а свидетелят извършвал адвокатска дейност. Междувременно свид. Х. Д. решил да регистрира търговско дружество • ООД. То било вписано в търговския регистър със седалище и адрес на управление гр. •, обл. •, ул. „•“ № •, а като собственици на капитала посочени свид. Т. Д. с 60% дял от капитала на дружеството и синът й свид. Х. Д. с 40% дял. За управител на дружеството била випсана свид.Т. Д., но дружеството се управлявало фактически от упълномощения за това съдружник свид. Х. Д., с пълномощно от 07.03.2007 г. Междувременно подс. С. М. започнала работа в счетоводна кантора •, собственост на свид. А. П. и ръководена от нея, поради което все по рядко посещавала офиса, който ползвала съвместно със свид. Х. Д.. В счетоводната кантора подсъдимата работела като специалист „Труд и работна заплата“ /ТРЗ/. Там се запознала със свид. Б. Н., служител в • и • АД/, отговаряща за фирмено кредитиране. За да ползват възможностите за кредитиране, при тази служителка на банката подсъдимата водила различни клиенти, както такива на счетоводното дружество, така и други лица.

В мотивите към атакуваната присъда е прието, че дружеството • ООД не извършвало търговска дейност, каквито били първоначалните намерения на свид. Х. Д., тъй като то не разполагало с капитал. По тази причина с пълномощно от 16.05.2008 г. той упълномощил подсъдимата да представлява • ООД пред ТД на НАП гр. • във връзка с подаване и получаване на молби, декларации, заявления и др., като се уговорили, че по силата на това пълномощно подс. С. М. ще подава съответните годишни данъчни декларации пред НАП – •, които следвало да бъдат нулеви.

През лятото на 2008 г. подс. С. М. предложила на свид. Х. Д. да изтегли кредит от • и •АД /• АД/ от името на • ООД по проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране“, сключен между банката и Министерството на труда и социалната политика. Свидетелят, който не разполагал с капитал за да извършва търговска дейност, чрез представляваното от него дружество, се съгласил.

На 04.08.2008 г., в качеството си на пълномощник на управителя на • ООД, той разкрил в банката разплащателна сметка с IBAN •, както и представил спесимен от подписа си. На същата дата между • и • АД /• АД/ и • ООД, представлявано от управителя Т. Д. бил сключен договор за банков кредит - продукт „Бизнес оборудване-ГФМК“ № •. За обезпечаване изплащането от кредитополучателя на главницата, лихвите, таксите, комисионните и другите разноски по кредита бил сключен договор за поръчителство с подс. С. М.. В процеса на документалното оформяне на кредита в банката поставили условия договорът да бъде подписан лично и от свид. Т. Д.А, както и да се задължи същата с подписването на запис на заповед. Тъй като тя не пожелала да стори това, свид. Х. Д. нямало как да изпълни условията на банката, поради което се отказал от кредита. Независимо от това, съгласно условията на договор за кредит, банката предоставила на кредитополучателя • ООД банков кредит в размер на 25 000 лева за закупуване на бизнес оборудване - смесителни помпи, водоструен агрегат и макара, както и за други разплащания, свързани с покупката на оборудването, като превела тази сума по сметката на дружеството.

С преводно нареждане • г., попълнено ръкописно от подсъдимата, от името на • ООД и от сметката на • ООД, по която постъпили парите от кредита, бил извършен превод в размер на 12 500 лева от кредита по сметка на • ЕООД с основание за превода „По фактура за доставка на машини“, съгласно Фактура № • г. с издател • ЕООД.

Дружество • ЕООД било с едноличен собственик на капитала и управител свид. Д. П., брат на свид. А. П.. Тя била упълномощена от него да го представлява като управител на дружеството пред трети лица, като по силата на това пълномощно боравила и с банковата сметка на дружеството.

На 07.08.2008 г. свид. П. съставила кредитно известие № • г. към фактура №• г. за връщане на • ООД на преведената сума от 12 500 лева. Бил съставен и ПКО № • г. и квитанция към него за това, че е получена сумата в брой в касата на •ООД. Паричната сума всъщност постъпила във владението на подс. С. М.. Същата с нареждане-разписка • г., която попълнила ръкописно, изтеглила от сметката на • в брой и остатъка от кредита в размер на 12 450 лв. При теглене на сумата подсъдимата представила в банката и декларация за произход на средствата от името на Х. Д. от 06.08.2008 г., също попълнена от нея.

Свидетелят Х. Д. не разбрал за отпуснатия кредит от банката, нито за преводите по банковата сметка на дружеството. Макар, че част от документите били вече подписани от него, той не довършил участието си в процедурата. От своя страна подсъдимата знаела, че той не възнамерява да извършва търговска дейност с регистрираното дружество • и преценила това като възможност самата тя да се възползва от него като юридически субект и с оглед правата си на пълномощник пред НАП, за да получи по неправомерен начин парични средства от държавния бюджет, чрез ползване на счетоводни документи с невярно съдържание, отразяващи нереални търговски сделки, по който начин се имитирала търговска дейност и привидно се създавало основание за приспадане на данъчен кредит. За осъществяване на това, търговското дружество •следвало първо да бъде регистрирано по ДДС. Без знанието и съгласието на Д.И, подсъдимата поискала от ТД на НАП • • ООД да бъде регистрирано по ДДС. На 15.10.2008 г. е издаден акт № • за регистрация по ЗДДС на • ООД 01.10.2008 г. по заявление с вх. № • г., подадено от подсъдимата, като пълномощник на това дружество. С разписка от 24.10.2008 г. екземпляр от акта бил връчен на подс. С. М.. За регистрацията на дружеството по ДДС свидетелите Д.И не били уведомени.

След регистрацията на • ООД по ДДС, по силата на чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл. 113, ал.1 от ППЗДДС - регистрираните лица по този закон следвало да водят задължително регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени, съгласно изискванията на закона и правилника. Съгласно ал. 2 на чл. 113 от ППЗДДС, регистрираните лица следва да изготвят „Дневник за продажбите“ по образец, независимо от вида и формата на водене на счетоводството, като отразяват в дневника за продажбите и документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка. Съобразно ал. 3 на чл. 113 от ППЗДДС, регистрираните лица следвало да изготвят регистъра по ал. 1 „Дневник за покупките“ по образец, независимо от вида и формата на водене на счетоводството им. Съгласно чл. 125 от ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. Според чл. 116, ал.1 от ППЗДЦС, регистрираното лице било длъжно, за всеки данъчен период, да подаде справка - декларация по чл. 125, ал.1 от закона по образец.

Подсъдимата С. М., знаейки, че търговско дружество • ООД не функционира по предназначението си, възползвайки се от достъпа и правата на свид. А. П. до множество други търговски дружества, клиенти на счетоводната кантора, започнала да ползва • за изпълнение на намеренията си. Без знанието на свидетелите Д. И, счетоводното обслужване на • ООД било възложено на ЕТ •. Този едноличен търговец по документи принадлежал на свид. С. П., която в рамките на инкриминирания период работила в счетоводната кантора на свид. А. П.. За възлагането на счетоводното обслужване на процесното дружество бил съставен и договор от 15.09.2009 г. свид. С. Р., собственик на ЕТ • от своя страна изобщо не извършвала дейност с регистрираното на името й търговско дружество. Същото се ползвало единствено от свид. А. П., която от своя страна съдействала на подс. С. М. за счетоводното отразяване на документите за търговски оборот, съставяни на името на • ООД, както и проверявала съставените справки - декларации на дружеството преди изпращането им в НАП.

На 26.10.2009 г., в ТД на НАП е представено пълномощно, в което било отразено, че свид. Т. Д. упълномощавала свид. Й. К. да я представлява в качеството й на управител на • ООД пред ТД на НАП - •, като регистрира касов апарат. На 27.10.2009 г. в ТД на НАП - • е представено искане от името на управителя на • ООД свид. Т. Д. с вх. № • г. за заверяване на свидетелство за регистрация на фискално устройство, притежавано от дружеството, което искане било написано от подс. С. М.. Свидетелите Т. и Х. Д. И не били уведомени от подсъдимата за предприетите действия и нямали представа за тях. Без тяхно знание и съгласие въз основа на подаденото искане било издадено свидетелство за регистрация на фискално устройство от 27.10.2009 г. Във връзка със счетоводното разчитане на дружеството • ООД с фиска по ДДС от страна на подс. С. М., възползвайки се от знанията и възможностите на свид. А. П., били набавени и използвани при водене на счетоводството документи с невярно съдържание - дневници на продажбите и на покупките на • ООД, както следва:

През м. септември 2009 г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност, бил използван неистински документ - дневник за покупките на • ООД гр. • за м. септември 2009 г., в който били отразени данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за доставка на услуги за м. септември 2009 г. - данъчна фактура № • г., сочена за издадена от • ООД с данъчна основа на стойност 4 300 лв. и ДДС в размер на 860 лв., без да е налице доставка на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС и данъчна фактура № 288/30.09.2009 г., сочена за издадена от • ООД с данъчна основа на стойност 4 300 лв. и ДДС в размер на 860 лв., без да е налице доставка на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС.

Отново през м. септември 2009 г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност бил използван и неистински документ - дневник за продажбите на • ООД гр. • за м. септември 2009 г., в който били отразени неистински документи - данъчни фактури за извършени от • ООД гр. • вътреобщностни доставки /ВОД/ по смисъла на чл.7 от ЗДДС, както следва: данъчна фактура №• г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. септември 2009 г. с данъчна основа на стойност 62 260, 64 лв. и данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. септември 2009 г. с данъчна основа на стойност 65 495, 60 лв.

Сделки за този данъчен период, а и изобщо между • ООД и • не били в действителност реализирани, като отразяването им в дневника за продажбите на • ООД целяло увеличаване на ДДС за възстановяване за дружеството за данъчен период м. септември 2009 г. През м. октомври 2009 г., по идентичен на описания начин, при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност, бил използван неистински документ - дневник за продажбите на • ООД гр. • за м. октомври 2009 г., в който били отразени неистински документи - данъчни фактури за извършени от • ООД гр. • вътреобщностни доставки /ВОД/ по смисъла на чл.7 от ЗДДС, както следва: данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр.• на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. октомври 2009 г. с данъчна основа на стойност 52 255, 36 лв.; данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. октомври 2009 г. с данъчна основа на стойност 41 411, 79 лв. и данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. октомври 2009 г. с данъчна основа на стойност 51 872, 13 лв.

Посочените фактури били използвани от подс. С. М., във връзка със счетоводното обслужване на • ООД, но сделки за този данъчен период, а и изобщо между • ООД и • не били изобщо реализирани, като отразяването им в дневника за продажбите на • ООД целяло увеличаване на ДДС за възстановяване за дружеството за данъчен период м. октомври 2009 г. Същото било сторено и през м. ноември 2009 г., когато при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност бил използван неистински документ - дневник за продажбите на • ООД гр. • за м. ноември 2009 г., в който били отразени неистински документи - данъчни фактури за извършени от • ООД гр. • вьтреобщностни доставки /ВОД/ по смисъла на чл.7 от ЗДДС, както следва: данъчна фактура №• г., издадена от • ООД гр.• на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 12 900, 63 лв.; данъчна фактура №• г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 34 696, 19 лв.; данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр.• на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 34 627, 38 лв.; данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 26 229, 81 лв.; данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество •за доставка на стоки за м. ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 36 970, 22 лв. и данъчна фактура • г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 21 090, 38 лв.

Посочените фактури били използвани от подс. С. М., възползвайки се от знанията и възможностите на свид. А. П., във връзка с счетоводното обслужване на • ООД, но сделки за този данъчен период, а и изобщо между • ООД и • не били изобщо реализирани, като отразяването им в дневника за продажбите на • ООД целяло увеличаване на ДДС за възстановяване за дружеството за данъчен период м. ноември 2009 г. Въз основа на така съставените дневници за покупки и продажби на • ООД, посредством включване в тях на фактури за неизвършени вътреобщностни доставки и доставки на транспортни услуги, описани подробно по-горе, свид. А. П., изготвяла справките -декларации на дружеството по ЗДДС за съответния данъчен период, които били подавани в ТД на НАП - • посредством електронния подпис, издаден на • ЕООД с физически носител свид. Г. П.. В така подаваните справки-декларации по ЗДДС, за данъчните периоди, включени в рамката на инкриминирания период, със знанието на подс. С. М. и в изпълнение на намеренията й да даде възможност на използваното от нея дружество • ООД да получи неследваща се парична сума от държавния бюджет, представляваща възстановено от НАП ДДС, била потвърдена неистина относно действителността и размера на извършените от • ООД вътреобщностни доставки и получените от • ООД доставки на транспорт и начислен ДЦС по доставките с право на пълен данъчен кредит, като бил променен и резултатът за периода, както следва:

След като данъчна фактура №• г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • и данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество •, били включени в дневника за продажби на • ООД за данъчен период м. септември 2009 г., който бил документ с невярно съдържание, тъй като отразявал нереализирани сделки, а данъчна фактура № • г., сочена за издадена от • ООД и данъчна фактура № • г., сочена за издадена от • ООД, били включени в дневника за покупки на • ООД за данъчен период м. септември 2009 г., който също бил документ с невярно съдържание, тъй като отразявал нереализирани сделки, на 13.10.2009 г. било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения за • ООД в особено големи размери - 27 271, 25 лева, като в СД по ЗДДС, вх. № • г. за данъчен период м. септември 2009 г., подадена в ТД на НАП -•, била потвърдена неистина относно размера на получени доставки, размера на извършените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит, тъй като бил променен резултатът за периода, защото по този начин бил деклариран ДДС за възстановяване в размер на 26 235, 18 лв., вместо установения размер на ДДС за внасяне от 1 036, 07 лв., като бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 27 271, 25 лева. Сумата на декларирания ДДС за възстановяване и установения ДДС за внасяне формирала размера на приспаднатия неследващ се данъчен кредит от 27 271, 25 лв. След като данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр.• на • търговско дружество •; данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр.• на • търговско дружество • и данъчна фактура №• г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • били включени в дневника за продажби на • ООД за данъчен период м. октомври 2009 г., който бил документ с невярно съдържание, тъй като отразявал нереализирани сделки, на 06.11.2009 г. било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения за • ООД в особено големи размери - 29 107, 86 лв., тъй като в СД по ЗДДС, вх. № • г. за данъчен период м. октомври 2009 г., подадена в ТД на НАП - •, била потвърдена неистина относно размера на извършените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и бил променен резултатът за периода, чрез деклариран ДДС за възстановяване в размер на 25 140, 96 лв., вместо установения размер на ДДС за внасяне от 3 966, 90 лв., като бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 29 107, 86 лв. Сумата на декларирания ДДС за възстановяване и установения ДДС за внасяне формирала размера на приспаднатия неследващ се данъчен кредит от 29 107, 86 лв. След като данъчна фактура №• г., издадена от • ООД гр. •на • търговско дружество •; данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество •; данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество •; данъчна фактура №• г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество •; данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • и данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • били включени в дневника за продажби на • ООД за данъчен период м. ноември 2009 г., който се явявал документ с невярно съдържание, защото отразявал нереализирани сделки, на 14.12.2009 г. било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 33 102, 92 лв., дължащо се на подадената в ТД на НАП – • справка-декларация /СД/ по ЗДДС, вх. № • г. за данъчен период м. ноември 2009 г., с която била потвърдила неистина относно размера на извършените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и променила резултата за периода като декларирала ДДС за възстановяване в размер на 28 767, 64 лв., вместо установения размер на ДДС за внасяне от 4 335, 28 лв., като бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 33 102, 92 лв. Сумата на декларирания ДДС за възстановяване и установения ДДС за внасяне формирала размера на приспаднатия неследващ се данъчен кредит от 33 102, 92 лв.

Дневниците за продажбите на • ООД гр. • за м. септември - м. декември 2009 г. били по своето естество документи с невярно съдържание, тъй като в тях били вписани неистински фактури с издател • ООД гр. • и получател • - •, по които нямало реални доставки. Те били използвани при водене на счетоводството и за упражняване на мнима стопанска дейност на • ООД гр. •, за целите на последващо деклариране на дължимия за съответния период ДДС, в рамките на периода септември 2009 - декември 2009 г. Дневниците за покупките на • ООД за м. септември 2009 г. също се явявали документ с невярно съдържание, тъй като в тях били вписани неистински фактури с получател • ООД и издател • ООД.

Справките-декларации /СД/ по ЗДДС за дейността на дружеството били изготвяни от свид. А. П., която се занимавала с оформянето им и съпътстващите ги дневници, които били подавани пред ТД на НАП – •. Подаването се осъществявало посредством използването на електронен подпис, регистриран на името на дъщерята на свид. А. П. - свид. Г. П., който се ползвал за внасяне на документи в НАП по отношение на всички клиенти на счетоводната кантора •.

С резолюция за извършване на проверка № • г. на • ООД е възложено на инспектор по приходите при ТД на НАП -• извършването на проверка във връзка с възстановяване на • ООД на ДДС по реда на чл. 92, ал. 3 от ЗДДС по повод подадена СД вх. № • г. за данъчен период 01.09.2009 г. - 30.09.2009 г. Проверката отчела обстоятелствата от депозираните документи с невярно съдържание, описани по-горе и приключила с Акт за прихващане или възстановяване №• г. В същия били направени констатации, че в посочения данъчен период • ООД било извършило вътреобщностни доставки на стоки с получател •– •, •, представлявано от свид. М. Д., както и че е формиран данъчен кредит на дружеството от доставени стоки от ЕТ • - • и получени транспортни услуги. В тази връзка дружеството декларирало доставки, по които било получател с право на пълен данъчен кредит в размер на 131 175, 94 лева и ползван данъчен кредит в размер на 26 235, 18 лева. В заключение било прието от извършилия проверката инспектор по приходите, че са налице предпоставките за възстановяване на данъчен кредит на • ООД в размер на 26 235.18 лева на основание чл. 92, ал. 3 и чл. 129 от ДОПК. Съставеният Акт № • г. бил получен от подсъдимата С. М. на 09.11.2009 г. Сумата на възстановения данъчен кредит постъпила по банковата сметка на • ООД на 12.11.2009 г. Същият ден с преводно нареждане за кредитен превод сума в размер на 25 000 лева била преведена по сметка на • ЕООД с основание за превода „авансово плащане по фактура“, като това плащане намерило счетоводно отражение като дължимо по фактура № • г. Остатъкът от общия размер на възстановения данъчен кредит бил счетоводно отнесен за заплащане на главница и лихви в размер на 1 235.18 лева по отпуснатия банков кредит на •, описан по-горе.

Сума в общ размер 24 500 лева свид. П. лично изтеглила в брой от сметките на • ЕООД още същия ден. На 12.11.2009 г. свид. П. изготвила кредитно известие № • г. към фактура №• г. за връщане на преведена по фактурата сума в размер на 25 000 лева. Бил съставен и ПКО № 2/12.11.2009 г. и квитанция към него за това, че сумата постъпила в касата на • ООД. С част от усвоената сума подс. С. М. погасила закъснелите преводи по банковия кредит на • ООД към • и •, по който тя била поръчител.

Първоинстанционният съд е приел, че във връзка с подадена Справка- декларация с вх. № • г. по ЗДДС от • ООД и във връзка с извършена проверка за данъчен и период 01.12.2009 г. - 31.12.2009 г. бил изготвен от инспектор по приходите при ТД на НАП - •Акт за прихващане или възстановяване № • г., в който били направени констатации, че в посочения данъчен период • ООД е получило доставки от • ЕООД и • ЕООД, по които е упражнило право на данъчен кредит на обща стойност 23 255.16 лева, както и че е извършило вътреобщностни доставки на стоки с получател • - • № •на обща стойност 137 577.05 лева. Въз основа на обстоятелствата от депозираните документи с невярно съдържание, описани по-горе извършилия проверката инспектор по приходите приел, че са налице предпоставките за възстановяване на данъчен кредит на • ООД в размер на 23 225.16 лева на основание чл. 92, ал. 3 и чл. 129 от ДОПК. Съставеният Акт № • г. бил получен от подс. С. М. на 08.02.2010 г. Сумата на възстановения данъчен кредит постъпила по банковата сметка на • ООД на 10.02.2010 г. Още същият ден с преводно нареждане за кредитен превод сума в размер на 21 850 лева била преведена по сметка на • ЕООД с основание за превода „плащане по фактура“. Това дружество било счетоводно обслужвано отново от свид. А. П., за която било изготвено пълномощно от управителя Т. М. /починал/ за извършване на разпоредителни действия с авоарите и наличностите по банковите сметки на дружеството. Свидетелката П. изтеглила още същия ден сума в размер на 21 800 лева от сметката на • ЕООД. Същия ден - на 10.02.2010 г. от подс. С. М. бил съставен • г. и квитанция към него за това, че сума в размер на 21 850 лева била постъпила в касата на • ООД. От останалите пари в банковата сметка на • ООД сума в размер на 1 375, 00 лв. била прихваната от страна на • и • АД за погасяване на банковия кредит на • относно закъснели плащания за периода 21.11.2009 г. до 21.01.2010 г. Във връзка с подадена Справка-декларация с вх. № • г. по ЗДДС от • ООД и извършена проверка за данъчен период 01.01.2010 г. - 31.01.2010 г. бил изготвен от инспектор по приходите при ТД на НАП - • Акт за прихващане или възстановяване №• г. В същия били направени констатации, че в посочения данъчен период • ООД било получило доставки от • ЕООД и • и • ЕООД, по които е упражнило право на данъчен кредит на обща стойност 24 027.78 лева, както и че е извършило вътреобщностни доставки на стоки с получател •- • №• на обща стойност 675 563.98 лева. Въз основа на декларираните от името на • ООД обстоятелства, било прието от извършилия проверката инспектор по приходите, че са налице предпоставките за възстановяване на данъчен кредит на • ООД в размер на 24 027.78 лева на основание чл. 92, ал. 3 и чл. 129 от ДОПК. Съставеният Акт № • г. бил получен от подс. С. М. на 08.02.2010 г. Сумата на възстановения данъчен кредит постъпила по банковата сметка на • ООД и на 12.03.2010 г. с преводно нареждане за кредитен превод сума в размер на 23 580 лева била преведена по сметка на • ЕООД с основание за превода „плащане по фактура“, като това плащане намерило счетоводно отражение като дължимо по фактура № • г. Преведената сума свид. П. изтеглила на два пъти в брой /13 000 лв. и 10 000 лв./ от сметките на дружеството още същия ден. На 12.03.2010 г. свид. А. П. изготвила кредитно известие № • г. към фактура № • г. за връщане на преведена по фактурата сума в размер на 23 580 лева. Бил съставен ПКО № • г. и квитанция към него за това, че сумата постъпила в касата на • ООД. Сумата от 420 лв. от постъпилото въстановено ДДС послужила за погасяване на дължимо плащане на • ООД по банковия кредит към • И •.

Със Заповеди № • г.; № 1• г., № • г. и № •г. било възложено на екип от ревизори при ТД на НАП - • извършването на ревизия на •ООД с обхват данъчен период 01.01.2009 г. - 30.11.2009 г. по ДДС. По време на ревизионното производство комуникацията на ревизиращия екип, във връзка с изискване и представяне на документи на дружеството, била осъществявана с подс. С. М., която не била упълномощена за подобно представителство, а разполагала единствено с пълномощно да представлява • ООД пред ТД на НАП гр. • във връзка с подаване и получаване на молби, декларации, заявления и др. В изготвения ревизионен доклад били направени констатации, че по представените за ревизирания период общо 11 бр. фактури за продажба, 11 бр. инвойс фактури, 11 бр. международни товарителници и 5 бр. потвърждения за получаване на стоките, касаещи вътреобщностни доставки за • фирма • - • № •, представлявана от М. Д., нямало реално извършени плащания по издадените на •- • № • фактури, липсвало реално осъществяване на доставки чрез • от •ООД за • дружество. Констатирано било също така, че не бил осъществяван реално транспорт на стоки до • и на територията на България, за което да са били издадени фактурите от дружеството превозвач • ООД. За данъчното производство свид. Х. Д. узнал едва на 04.11.2010 г., когато му били връчени от НАП документите по същото, включително и ревизионният доклад.

Въз основа на ревизионния доклад, бил издаден РА № • г., с който на • ООД били вменени данъчни задължения - ДДС за внасяне, ведно с начислени лихви, за данъчните периоди м. септември 2009 г. - м. ноември 2009 г. Ревизионният акт бил връчен на 03.01.2011 г. на свид. Х. Д., който го обжалвал по административен и съдебен ред. Ревизионният акт влязъл в сила на 29.12.2011 г., тъй като с Решение № 2014/25.11.2011 г. на Административен съд – Пловдив по адм. д. № 855/2011 г. била отхвърлена жалбата на • ООД.

В хода на провежданото данъчно ревизионно производство, с връчването на документите от НАП на 04.11.2010 г., свид. Х. Д. научил за цялата фиктивна счетоводна отчетност, водена от името на дружеството •. По същото време той установил и факта на отпускане на банковия кредит на дружеството. След като потърсил сметка от подс. С. М. за случилото се, тя му предложила да придобие собствеността на дружество •, по който начин да оправят отношенията помежду си. На срещата, в която уговаряли параметрите за прехвърляне на търговското дружество • присъствала и свид. А. П.. Подсъдимата, като купувач и свид. Х. Д., като продавач, подписали предварителен договор за продажба на дружествените дялове на •ООД, като договорът бил съставен с дата 06.11.2008 г. и съдържал и подпис на свид. Т. Д.. По силата на този договор подс. С. М. следвало да придобие 50 дружествени дяла по сто лева. Продавачите се задължавали в 7-дневен срок да освободят управителя – свид. Т. Д. и да изберат за управител подс. С. М., като според клауза в договора, преди сключване на предварителния договор, на нея следвало да бъдат предадени всички търговски книги и счетоводни документи, свързани с дейността на дружеството. С декларация с дата 06.11.2008 г. подсъдимата декларирала съгласието си да бъде управител на процесното дружество, като положила и образец от подпис. Бил съставен и протокол с дата 10.11.2008 г. за проведено в гр. • общо събрание на съдружниците в • ООД гр. • - Х. Д. и Т. Д. като съдружниците решили да освободят от длъжност и от отговорност управителя на дружеството Т. Д., след което избрали за управител подсъдимата. Взетото решение обаче не било надлежно вписано, нито се пристъпило към окончателно прехвърляне на дружествените дялове. По този начин търговското дружество • ООД запазило правно-организационната си форма.

Гореописаната фактическа обстановка Пловдивският окръжен съд е приел за безспорно установена въз основа показанията на свидетелите Х. Д. и Т. Д., данъчния служител В. Б. /включително и приобщените показания на този свидетел НОХД 1490/2020 г. и в хода на досъдебното производство пред съдия /л.29-39 т.8 ДП/ и служителите на • – свидетелите Д. Д. и Б. Н., работилите в счетоводна кантора •, свидетели - А. П., Г. П., Й. К., С. П., М. Б.-И., свидетелите, собственици на търговски дружества контрагенти, според счетоводните документи на дружеството • - свид. И. А., собственик на ЕТ •, свид. И. Д., собственик на дружеството •, свид. И. И., собственик по документи на дружеството •, свид. Т. М. собственик на дружество •, свид. Р. И. фактически собственик на • ЕООД и • ЕООД и собственикът по документи на • ЕООД - свид. Е. Р., свид. Д. П., собственик на • ЕООД, свид. В. Д. - собственик на дружеството „•“, свидетелите, свързани с • дружество • - М. П., М. Д. и Г. К., свидетелите Ф. И., Т. М., В. М., С. Т.. На основание чл.281, ал.1, т.4 от НПК са приобщени в цялост, чрез прочитане, показанията на свид. Г. П., дадени по НОХД 1490/2020 г. - л.314- 315. Също така на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4 НПК са приобщени, чрез прочитане и показанията й от ДП в т.8, л.41 и в т.11, л.211.

На основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 НПК са приобщени в цялост, чрез прочитане показанията на свид. И. И. /л.218/, дадени в ДП т.8, л.126 и пред съдия по НОХД 1490/2020 г., тъй като след като е бил редовно призован не се е явил и страните са съгласни с това. На основание чл.281, ал.1, т.3 НПК е приобщен и разпитът пред съдия по НОХД 1490/2020 г. на свид. В. М.. В хода на първоинстанционното производство е допуснат до разпит на С. Т., възприел обстоятелства по изтеглянето на банков кредит на името на свид. В. М. от страна на подс. С. М.. Показанията на свидетелите Ф. И., И. Г. и Т. М., на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4 от НПК, също са приобщени, чрез прочитане показанията им от досъдебното производство /л.169 НОХД/. Показанията на предходният собственик на • ЕООД преди дата 28.11.2008 г. – свид. И. М., дадени в ДП /т.2, л.57/ и тези пред съдия по НОХД 1490/2020 г. /л.348 гръб/, също са приобщени, чрез прочитане /л.218/ на основание чл.281, ал.1, т.4 от НПК.

Обясненията на подс. С. М., дадени пред съдебния състав по НОХД 1490/2020 г. са приобщени изцяло по реда на чл.279, ал.1 т.4 от НПК, тъй като същата е отказала да дава обяснения пред първоинстанционния съд. Пловдивският окръжен съд не е възприел с доверие обясненията й в частта, че свид. Х. Д. е получил банковия кредит и започнал да развива търговска дейност с дружеството •, както и че той лично е превел в банката паричната сума от 12 500 лв., представляваща част от отпуснатия банков кредит на •.

Първоинстанционният съд е изградил фактическата обстановка по делото и въз основа на събраните писмени доказателства: пълномощно от 07.03.2007 г., /т.1 л.43 ДП/; пълномощно от 05.06.2007 г., /т.1 л.45 ДП/; пълномощно от 16.05.2008 г. /т.1 л.47, л.155 ДП/; договор от 04.08.2008 г. между • АД и • ООД за банков кредит - продукт „Бизнес оборудване – •. в размер на 25 000 лева /т.1 л. 129 - л. 135 ДП/, приложен и в оригинал в т.2 л.128 и сл. ДП, за който съдебно - почерковата експертиза /т.2, л.100-107 ДП/ установява, че подписите, положени от името на Т. Д. в договор за банков кредит №• г. не са изпълнени от Х. Д. и Т. Д., като експертизата сочи, че същите най-вероятно са изпълнени от С. К.; договор за поръчителство с подс. С. М. /т.1 л. 136 ДП/; погасителен план към договора за кредит от 06.08.2008 г. за който съдебно - почерковата експертиза 698/26.10.2012 г. /т.4, л.53 ДП/ установява, че подписът за „Кредитополучател“ в погасителен план от 06.08.2008 г. по договор за банков кредит № • г. между • И • АД /•/ и • ООД гр. •, е изпълнен от Х. Д.; разпечатка - извлечение на движенията по банкова сметка на • с отбелязване теглене на сума от Х. Д. в размер на 12 450 лева /л.140 т.1; т.3 л.14-15, 17 ДП/; преводно нареждане• г., от името на • наредил сума в размер на 12 500 лева от кредита по сметка на • ЕООД с основание за превода „По фактура за доставка на машини“ /т.1 л.105 копие, т.4, л.47 оригинал/; за което съдебно - почерковата експертиза 698/26.10.2012 г. /т.4, л.5 ДП/ установява, че подписът на наредител е на Х. Д., а ръкописният текст в документа е изпълнен от подс. С. М.; нареждане разписка • г. за изплащане в брой на сумата 12 450 лв. от • на Х. Д., за която съдебно-почерковата експертиза 698/26.10.2012 г. /т.4, л.53 ДП/ установява, че подписът под датата е на Х. Д., а ръкописният текст в документа е изпълнен от подс. С. М.; декларация за произход на средствата от името на Х. Д. от 06.08.2008 г., за която съдебно-почерковата експертиза 698/26.10.2012 г. /т.4, л.53 ДП/ установява, че подписът под датата е на Х. Д., а ръкописният текст в документа е изпълнен от подс. С. М.; фактура между доставчик • и получател • за сумата от 12 500 лв. авансово плащане доставка машини – съставител Д. П., с посочено плащане от Т. Д. /т.3 л. 16 ДП/; покани за доброволно изпълнение и съобщения до подсъдимата за заплащане на суми по кредита, като солидарен длъжник с • ООД /т.2 л.160 и сл./; пълномощно от свид. Д. П. за упълномощаване на А. П. да го представлява като управител на дружеството • ЕООД ЕООД пред трети лица /т.2 л. 95 ДП/; кредитно известие № • г. към фактура № • г. /т.3 л.19 ДП/ за връщане на • ООД на преведената сума от 12 500 лв.; ПКО № • г. и квитанция към него /т.3 л. 18 ДП/; искане за представяне на документи № • г. от ТД на НАП във връзка с подадено заявление за регистрация по ДДС на •, искането връчено на подс. С. М. на 03.10.2008 г.; протокол № • г. за извършена проверка за регистрация на • по ДДС, връчен на 24.10.2008 г.; акт № • за регистрация по ЗДДС на • ООД от 15.10.2008 г. /т.1, л.37/ по заявление с вх. № • г., подадено от подсъдимата като пълномощник на това дружество. С разписка от 24.10.2008 г. /т.1, л.37/ екземпляр от акта бил връчен на подс. С. М.; удостоверение за регистрация по ДДС от 25.10.2008 г. /т.1 л. 39 ДП/; разписка за получаване на удостоверението за регистрация от подс. С. М. ведно с уведомително писмо за първия данъчен период /т.1, л.42/; предварителен договор от 06.11.2008 г. между съдружниците в • ООД гр. • Х. Д. и Т. Д., като продавачи, от една страна, и подс. С. К., като купувач, за продажба на дружествени дялове /т.1 л.32 ДП/, съгласие от 06.11.2008 г. на подсъдимата да бъде управител на дружеството с положен образец от подпис /т.1 л.10 ДП/; протокол от 10.11.2008 г. в за проведено общо събрание на съдружниците в • ООД гр.• Х. Д. и Т. Д. с решение да освободят от длъжност и от отговорност управителя на дружеството Т. Д., след което избират за управител С. К. /т.1 л.9 ДП/; пълномощно от свид. М. Д. за упълномощаване на свид. А. П. да го представлява /т.6 л.168 ДП/; искане от името на управителя на • ООД свид. Т. Д. с вх. № • г. /т.1 л. 191 ДП/ за заверяване на свидетелство за регистрация на фискално устройство, притежавано от дружеството, за което експертизата установява, че подписът и ръкописният текст в искането не са изпълнени от Х. Д. и Т. Д., като същте най-вероятно са изпълнени от подсъдимата С. К.; пълномощно от 26.10.2009 г. /т.1 л. 193 ДП/, от името на свид. Т. Д. за упълномощаване свид. Й. К. да я представлява в качеството й на управител на • ООД пред ТД на НАП - •, като регистрира касов апарат; свидетелство за регистрация на фискално устройство от 27.10.2009 г. /т.1 л. 192 ДП/; договор за счетоводно обслужване от ЕТ • /т.9, л.149ДП/; акт за прихващане или възстановяване № • г. /т.3 л. 46 ДП/; преводно нареждане за кредитен превод /т.1 л. 184 ДП/ в размер на 25 000 лева с основание за превода „авансово плащане по фактура“; разписки за теглени суми съответно от 4 500 лв. и 20 000 лева от свид. П. в брой от сметките на дружеството /т.2 л. 91 ДП/; кредитно известие № • г. към фактура № •г. /т.3 л. 56 ДП/ за връщане на преведена по фактурата сума в размер на 25 000 лева и ПКО № • г. и квитанция към него /т.3 л. 56 ДП/; акт за прихващане или възстановяване № • г. /т.3 л. 122 ДП/ и преводно нареждане от 10.02.2010 г. за кредитен превод /т.1 л. 185 ДП/ за сума в размер на 21 850 лева; пълномощно от управителя Т. М. /за извършване на разпоредителни действия с авоарите и наличностите по банковите сметки на дружеството /т.2 л. 82 ДП/ и разписки за теглени суми лично от свид. А. П. на сума в размер на 21 800 лева от сметката на • ЕООД /т.2 л. 77 ДП/ и ПКО № 3/10.02.2010 г. и квитанция към него /т.2 л. 74 ДП/; акт за прихващане или възстановяване № • г. /т.3 л. 146 ДП/ и преводно нареждане от 12.03.2010 г. за кредитен превод /т.1 л. 186 ДП/ за сума в размер на 23 580 лева /т.3 л. 170 ДП/; разписки за тегления в брой от свид. А. П. /т.2 л. 86 – 87, т.3 л.86-89 ДП/ на суми от 13 000 и от 10 000 в брой и декларации за произхода на средствата; кредитно известие № • г. към фактура № • г. /т.3 л. 171 ДП/ за връщане на преведена по фактурата сума в размер на 23 580 лв. и ПКО № 4/12.03.2010 г. и квитанция към него; заповед за възлагане на ревизия на • ООД от 23.11.2009 г., връчена на подс. С. М. с разписка от 24.11.2009 г. /т.1, л.33 ДП/; искане за представяне на документи от ТД на НАП във връзка с извършвана ревизия, връчена на подс. С. М. на 24.11.2009 г. /т.1, л.58 ДП/; искане за представяне на документи от ТД на НАП във връзка с извършвана ревизия, връчено на подсъдимата на 29.12.2009 г. /т.1, л.59-60 ДП/; заповед за възлагане на ревизия на • ООД от 07.01.2010 г., връчена на подс. С. М. с разписка от 15.01.2010 г. /т.1, л.33 ДП/; заповед за спиране на ревизия от 08.02.2010 г., поради изпратена молба до страна - членка • за обмен на информация, заповедта връчена на подс. С. М. на 12.02.2010 г. /т.1, л.61 ДП/; заповед за възлагане на ревизия на • ООД от 13.05.2010 г., връчена на подсъдмата с разписка от 18.05.2010 г. /т.1, л.62 ДП/; искане за представяне на документи от ТД на НАП във връзка с извършвана ревизия, връчена на подс. М. на 18.05.2010 г. /т.1, л.58 ДП/; заповед за възобновяване на ревизия от 02.08.2010 г., връчена на 13.08.2010 г. на подс. С. М.; решение № 2014/25.11.2011 г. на Административен съд – Пловдив по адм. д. № 855/2011 г. /том 4, 5 ДП/; всички оригинали и копия на фактурите и описи към тях, инвойс фактури, приложени към досъдебното производство, вкл. първични счетоводни документи в оригинал /т. 7 ДП/; справки-декларации /т. 12/, кореспонденция с НАП, разписки за получени документи, резултати от извършени насрещни проверки и съставени протоколи от данъчните служители /т.5 и 6 ДП/; извадки от фирмени досиета на всички посочени във фактическата обстановка търговски дружества, ведно с история на регистрацията им; счетоводни документи от • и • /т. 9 ДП/; справка от ТД на НАП • за регистрирани трудови правоотношения с работодател дружеството • /л.338 т.2 НОХД/; информация по запитване до НАП /т.11, л.221 ДП/ относно начина и лицето, подало процесните СД в ТД на НАП •; ревизионен доклад № • г. /т.4, л.74 ДП/ за отчетния период от 01.01.2009 г. до 30.01.2009 г. и ревизионен акт № • г. /т.4, л.66 ДП/, а така също и приетите заключения, изготвени професионално, задълбочено, с необходимите познания и опит в съответните области.

Основният довод, който се развива във въззивната жалба на защитата пред настоящата инстанция е свързан с неправилната оценка на доказателствените източници по делото и въз основа на това се прави възражение за неправилни правни изводи, досежно дейността на подс. С. М.. Пловдивският окръжен съд е подложил на внимателен и задълбочен анализ всички събрани по делото доказателства. Прецизно е посочил, че установените по делото обстоятелства могат да се разделят на две групи:

Първата група са тези, свързани с дейността на подсъдимата по отношение отпускането на банков кредит на дружество •. Те действиелно предшестват съставомерните обстоятелства на престъплението. Напълно правилно обаче е посочено, че имат фактическо значение при установяване на субективната страна на престъплението. Това е така, понеже установяват доколко свид. Х. Д. е бил ангажиран с •, каква представителна власт е дал същият на подс. С. М., в кой момент подсъдимата е започнала да се възползва от търговското дружество и как е разполагала тя с необходимата за това информация.

Втората група установяват съставомерните факти на извършена данъчна измама, чрез използване от страна на подсъдимата на търговско дружество •, при генериране на документи с невярно съдържание, представени пред НАП, с цел да докажат съществуването на право на възстановяване на ДДС, с което да се даде възможност на търговското дружество да получи неследващи му се суми от държавния бюджет, същите впоследствие останали във владението на подсъдимата.

И настоящата инстанция счита, че основната връзка между тези две групи обстоятелства е банковата сметка, по която със съдействието на подс.. С. М., по нея е отпуснат кредитът на • ООД. Същият, фактически придобит от подсъдимата, е отпуснат по същата сметка, по която впоследствие в резултат на извършената данъчна измама са постъпили парични средства от държавния бюджет в полза на • ООД и са служили за погасяване на суми по банковия кредит.

Не може да се приеме за основателно възражението на подсъдимата във въззивната жалба, че неправилно са били възприети с доверие показанията на св. Х. Д., депозирани по време на съдебното следствие пред първоинстанционня съд.

Пловдивският апелативен съд счита, че правилно са възприети с доверие показанията на свид. Х. Д. и свид. Т. Д.

С оглед направените възражения в жалбата, въззивната инстанция допусна до преразпит свид. Х. Д. /л.47 ВНОХД/, който потвърди показанята си, депозрани по време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Заяви, че няма спомен да се е запознавал с делото в качеството му на адвокат, а и такова отбелязване в кориците на делото не е правено.

От покзанята на този свидетел и свид. Т. Д. действително се установява, че макар дружеството • да е било регистрирано като ООД и те като съдружници в него, на практика свид. Т. Д. не е била ангажирана по никакъв начин, нито е възнамерявала изобщо да се ангажира с бъдеща му дейност. Поради тази причина тя направила пълномощно в полза на сина си /т.1, л.43 ДП/. Показанията на свид. Т. Д. кореспондират с думите свид. Х. Д. за това, че синът й е искал да тегли заем от банка, но тя не се е съгласила, след като узнала, че явяването й в банката има решаващо значение за отпускане на кредита, но въпреки това не е желаела изобщо да се задължава.

С основание е прието, че събраните по делото доказателства не установяват свид. Х. Д. да е получил паричната сума отпусната по банковия кредит или част от нея така, както се твърди в обвинителния акт. Според свидетеля, след като не могъл да отговори на изискванията на банката, управителят на • ООД – свид. Т. Д., да бъде задължена със запис на заповед по кредита, свид. Х. Д. се отказал от участие в процедурата по отпускане на кредита и не разбрал за последвалото отпускане на паричната сума по сметката на • ООД.

Това твърдение се подкрепя от показанията на свид. Т. Д., която отрича да е имала каквито и да е намерения да се задължава като страна по банков кредит, което банката считала за задължително условие. Същевременно от страна на банката по делото са постъпили заверени копия от документи, послужили за отпускане на кредита /т.1, л.128 ДП/, между които в договор за банков кредит № • г. на името на свид. Т. Д. и с поставен срещу името й на края на договора подпис. Според заключението на вещо лице Ч. по изготвената съдебно-почеркова експертиза /т.2, л.100 ДП/ подписите, положени от името на Т. Д. в договор за банков кредит № • г. не са изпълнени от Х. Д. и Т. Д.. Същите най-вероятно са изпълнени от С. К.. Това обстоятелство е установено безспорно от тройната съдебно-почеркова експертиза /т.2, л.196 ДП/ от вещите лица Ч., С., С.. Според експертите подписите от името на Т. Д. в този договор са изпълнени от подс. С. М.. Фактът, че подписите не изхождат от лицето, чието име се съдържа в договора потвърждава показанията на свид. Х. Д., че майка му е отказала да се ангажира с банков кредит, както и показанията на самата Т. Д., че не е ходила в банката и не е подписвала документи.

От казаното от свид. Т. Д. се потвърждава установената процедура в банката към онзи момент, позволяваща изтегляне на паричните средства от банкова сметка, без да се проверява самоличността на представящия платежното нареждане.

От показанията на свид. Д. Д. и Б. Н. се установява начинът, по който тези свидетелки са извършвали работата си в банковия офис на • в гр. • на бул.• през 2009 г. – 2010 г. Показанията на свид. Д. Д. /т.2, л.52 ДП/, приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК са свързани с обстоятелствата по извършен превод с платежното нареждане от 10.02.2010 г. Във въззивната жалба се развива довод, че съдът неправилно е приел, че отпуснатият кредит не е усвоен от свид. Х. Д. и в тази насока изводите в мотивите към атакувания съдебен акт са неправилни.

Пловдивският апелативен съд обсъди и това възражение и счита, че че то не може да бъде прието за основателно. От показанията на свид. Б. Н. се потвърждава твърдението на свид. Х. Д., че кредитът с банката е уговарян с посредничеството на подсъдимата, която познавала свид. Б. Н. покрай работата й в счетоводната къща •. Свидетелката Б. Н. споделила, че кредитът, за който става въпрос е следвало да се усвои 50% на каса и 50% по банка, като няма спомени как това се е случило конкретно при кредита на •. От приобщените, чрез прочитане показания /т.2, л.49 ДП/ се установява, че уговарянето на кредита между • ООД и банката се е случило между свид. Х. Д. и свид. Б. Н. в присъствието на подс. С. М.. При подготвянето на документите по кредита е контактувала в по-голяма степен с подсъдимата. Не е присъствала при подписване на договора за кредит и при усвояването му. Следователно е налице връзката на подсъдимата с отпуснатия на дружеството • банков кредит. Инициативата за изтегляне на кредита е била точно на подсъдимата, тя подписала и договор за поръчителство по същия, с което сама се задължила. За последвалите преводи на парични суми от сметката на • в банката и свид. Д. Д. и свид. Б. Н. сочат, че не са имали никакво друго задължение освен да сравнят подписа положен в преводното нареждане със спесимента на подписа, оставен от свид. Х. Д.. Показанията на тези две свидетелки, заедно с заключението на вещите лица Ч., С., С. /т.2, л.196 ДП/, според което подписите от името на Т. Д. и Х. Д. в договор за банков кредит №• г. са изпълнени от подс. С. М., потвърждават показанията на свид. Х. Д. и установяват по категоричен начин, че не той е получил кредита. Самата подсъдима също твърди в обясненията си, че по кредита съществували два различни договора. Въз основа на това, съдът е направил обоснован извод, че свид. Х. Д. незавършил процедурата по кандидатстване за кредита, а същата била реализирана до нейното финализиране от подс. С. М.. Доводът на защитата, че неправилно е прието в мотивите към атакуваната присъда как свидетелят не е усвоил отпуснатия кредит не може да бъде приет за основателен и поради обстоятелството, че от тройната съдебно-почеркова експертиза /т.2, л.196 ДП// се установява, че в платежните нареждания от датите 12.11.2009 г.; 10.02.2010 г. и 12.03.2010 г., подписите на наредител не са изпълнени от Х. Д. и Т. Д.. Ръкописният текст в тези платежни нареждания от 12.11.2009 г. и 10.02.2010 г. обаче е изпълнен от подс. С. М.. Платежно нареждане от 12.03.2010 г. не съдържа ръкописен текст, понеже е изготвено на компютър от банката. И за трите документа обаче свид. Н. сочи, че са били представяни в банката именно от подсъдимата. С тези платежни нареждания се е извършвало разпореждане с постъпилите по същата банкова сметка суми от държавния бюджет. Свидетелят Х. Д., както правилно е прието от първоинстанционния съд, изобщо няма данни да е ползвал откритата на • банкова сметка. На практика подсъдимата е била фактическият ползвател на тази банкова сметка, след като лично представила в банката документи, които не са били подписани от юридическите представители на • ООД. Подсъдимата се е явявала в банката и представяла нарежданията за парични преводи на датите 12.11.2009 г., 10.02.2010 г. и 12.03.2010 г., носейки платежни нареждания, на които бил придаден вид, че са подписани от свид. Х. Д.. Това е установено от приобщените показания на свид. Н. /т.2, л.49 ДП/, където тя казва, че платежните нареждания с датите 12.11.2009 г. и 12.03.2010 г. ги е приела от подс. С. М., както и от приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК показания на свид. Д. /т.2, л.52 ДП/, в които тя твърди, че платежното нареждане с дата 10.02.2010 г. й е било представено от подсъдимата. Наред с това свид. Н. споделила, че подс. С. М. посещавала банката и поради това, че внасяла вноски по отпуснатия на • ООД кредит. С основание първостепенният съд е посочил, че никой от свидетелите не твърди да е виждал свид. Х. Д. в банката след първоначалните срещи за отпускане на кредита, за които и самият той разказва, което действително потвърждава твърденията му, че се е дезинтересирал от дружеството и не е получил нито отпуснатия кредит на името на същото, нито е боравил със сметката на дружеството след това.

Много внимателно Пловдивският окръжен съд е анализирал показанията на свид. С. П., която заявява, че след като се е върнала от майчинство края на м. февруари 2010 г., подсъдимата се чувствала виновна, че е направила неща, с които е измамила свид. Х. Д., като предала доверието му и това е било свързано с банков кредит от 25 000 лв. В приобщените показания на тази свидетелка, дадени по НОХД 1490/2020 г., тя споделя, че възприела спор между свид. Х. Д. и подсъдимата по повод банков кредит. Свидетелят е твърдял, че подсъдимата изтеглила парите от кредита и е злоупотребила с него. И настоящата инстанция намира, че показанията на тази свидетелка следва да се кредитират, понеже кореспондират с документите, съставени във връзка с изтегляне на банковия кредит от подс. С. М., подкрепени с показанията на свид. Х. Д.. Наред с това свид. М. Б. - И. твърди, че подсъдимата била издирвана от мъж, който звънял постоянно и заплашвал я със съд, поради изтеглен заем от името на фирмата му. При прочитане на тези показания свидетелката казала, че не си спомня тези обстоятелства, но е нямало причина при предходните й разпити да заяви неверни такива, и ги е потвърдила. Показанията й, дадени в хода на досъдебното производство на 03.04.2015 г., са значително по-близки във времето и правилно, след като внимателно ги е анализирал, съдът е приел, че същите косвено потвърждават показанията на свид. П. и на свид. Х. Д.. Поради изложеното по-горе Пловдивският окръжен съд обосновано не е кредитирал твърденията на подсъдимата, според които свид. Х. Д. лично превел 12 500 лв. от отпуснатия банков кредит на дружеството •. В показанията си свид. А. П. твърди, че след като изтеглила паричната сума от 12 500 лв. предала същата лично на свид. Х. Д., което действително не може да се приеме с доверие, поради вътрешната противоречивост на думите й и противоречието им с останалите доказателства по делото.

Обстоятелствата, свързани с теглене на банков кредит на чуждо име, се потвърждават косвено и от факта на наличие на други сходни случаи, свързани с подс. С. М., а така също и със свид. А. П., собственик на счетоводната кантора, чийто клиенти са били обслужвани от свид. Н. в •. В тази насока съдът се е позовал на показанията на свид. С. П., която твърди, че е регистрирала ЕТ • само и единствено, поради молбата на свид. П. за това, тъй като същата поискала да изтегли кредит на името на търговско дружество, който да ползва лично. В същата насока са и показанията на свид. Г. П., която станала прокурист на това дружество поради обстоятелството, че С. П. излязла в майчинство, а търговецът имал банков кредит, като свид. Г. П. уточнява, че не е извършвала никаква дейност самата тя от името на този търговец. За идентичен случай, но свързан с подсъдимата, твърдят свидетелите С. Т. и В. М., призован, но неявил се пред съда, поради това че се намира в чужбина, поради което са приобщени чрез прочитане по реда на чл.281, ал.1, т.3 НПК показанията му дадени пред съдия по НОХД 1490/2020 г., по описа на ПОС.

По отношение участието на В. М. във въззивната жалба се прави възражение, че фактите, установено в друго производство пред Административния съд били различни, то следва да се отбележи, че Пловдивският окръжен съд напълно правилно се е позовал на събраните по време на съдебното следствие пред него доказателства в тази насока. От показанията на свид. С. Т. се установяват обстоятелствата за изтеглен банков кредит от свид. В. М., което е било сторено в полза на подсъдимата и с нейно съдействие. Парите от изтегления кредит били дадени в присъствието на свид. Т. пред банката на подс. С. М., като тя не плащала месечните вноски, поради което същите започнал на внася свид. Т.. Както правилно е отбелязал в мотивите си първостепенният съд, това обстоятелство има значение за установяване на отношенията между подс. С. М. и свид. В. М., тъй като именно той е посочен при ревизионното производство като лицето, получило паричната сума от продажби на стоки от • ООД на • дружество •.

Според казаното от свид. В. М. той е изтеглил кредит на свое име /като физическо лице/, по молба на подсъдимата, на която дал парите от кредита след отпускането му, тъй като тя имала нужда от заем. Това се случило в края на 2009 г. или началото на 2010 г., според свид. Т., а парите от страна на подсъдимата така и не били върнати. От приложената по делото справка /т.2, л.312 от НОХД1490/20 г./ свид. В. М. е назначен на трудов договор в • ООД. Това обстоятелство не се потвърждава от показанията му. Според последните, съприкосновението между него и подсъдимата било единствено във връзка с изтеглен кредит на негово име от •, който той й предоставил, но подсъдимата не върнала и не погасявала задълженията на негово име към банката. Свидетелят няма спомен за дружество • ООД, не познава Х. и Т. Д., нито знае нещо и за дружество •.

Съгласно заключението на вещо лице Е. Ч. по изготвената съдебно - почеркова експертиза /т.4, л.54 ДП/:

Подписът за „Кредитополучател“: в Погасителен план от 06.08.2008 г. по договор за банков кредит № • г. между • И • АД /•/ и • ООД гр.•, е изпълнен от Х. Д.. Отпечатъкът от елипсовиден печат на • ООД гр. • в същия погасителен план е идентичен с отпечатъците от печата на• ООД гр. •.

Подписът за „подписи на лицата, които могат да се разпореждат“ в нареждане - разписка от 06.08.2008 г. за сумата от 12 450 лв., е изпълнен от Х. Д.. Отпечатъкът от елипсовиден печат на • ООД гр. в същото нареждане - разписка е идентичен с отпечатъците от печата на• ООД гр. •.

Ръкописният текст в същото нареждане - разписка е изпълнен от С. К.. Подписът за „Декларатор“: в декларация от 06.08.2008 г. е изпълнен от Х. Д.. Ръкописният текст в същата декларация е изпълнен от С. К.. Отпечатъкът от елипсовиден печат • ООД гр. • в същата декларация е идентичен с отпечатъците от печата на • ООД гр.•.

Въз основа на експертното заключение съдът с основание е приел, че изводите на вещото лице изцяло кореспондират с обстоятелствата по съвместното кандидатстване за кредита в банката от страна на свид. Х. Д. и подс. С. М., което се извлича и от показанията на свид. Х. Д.. В тази насока са и напълно правилни изводите, че той подписал погасителния план, обсъждайки първоначално условията по кредита, но не и договорът за банковия кредит, установено безспорно от тройната съдебно-графическа експертиза /т.2, л.196 ДП/. Поради това и правилно съдът е приел, че паричната сума от банковия кредит не е била получена от свид. Х. Д. и защитната теза не може да бъде приета.

По делото по безспорен начин е установено, че дружеството • не е развивало в действителност търговска дейност.

Видно от показанията на свид. Х. Д. дружеството не е разполагало с капитал и макар да е имал първоначални намерения да развива търговска дейност до реализиране на такава изобщо не се е стигнало, поради което той очаквал от подсъдимата единствено да подава към НАП нулеви годишни данъчни декларации. Свидетелката Т. Д. от своя страна е нямала каквито й да е ангажименти към процесното дружество. Тя е регистрирана като управител на това дружество единствено в услуга на сина си.

Показанията на св. Х. Д. кореспондират с констатациите на ревизионния доклад № • г. /т.4, л.74 ДП/, касаещ периода от 01.01.2009 г. до 30.01.2009 г. и ревизионен акт № • г. /т.4, л.66 ДП/, а така също и от показанията на свид. В. Б.. Показанията му от досъдебното производство са приобщени в цялост /л.29 т.8 ДП/. Те са депозирани на 27.03.2013 г. и се отличават с пълнота и последователност на изложението и съответстват по съдържание на изготвените ревизионен доклад и ревизионен акт. Свидетелят В. Б. заявява, че в хода на ревизионното производство се е явявала именно подс. С. М. по силата на представено пълномощно от свид. Х. Д.. Според ревизионния доклад • извършвало дейност, свързана с търговия на едро на разнообразни стоки. Съгласно издадените от дружеството фактури и декларираните продажби за проверяваните периоди дружеството е извършвало единствено продажби към • дружество •/•/. Отразено е, че дружеството имало наето от свид. Х. Д. помещение за офис - склад в гр. •, ул. •, № •, както и регистриран касов апарат, то по делото не е установено тези действия да са били извършвани със знанието и съгласието на съдружниците. Впрочем, с основание в мотивите към атакувания съдебен акт адресът, на който се твърди наемане на офис е всъщност седалището на дружеството, посочено при регистрацията му, представляващо имот, собственост на семейството на Х. Д.. Данните от ревизионния доклад и показанията на свид. В. Б. установяват по категоричен начин, че лицето, с което органите по приходите са контактували в хода на проверката била именно подс. С. М.. Напълно основателно първостепенният съд е приел, че в множеството документи, съставени от органите по приходите на НАП, изброени по-горе, са видни разписки за връчени документи на нейно име. Това води до извод, че подс. С. М. е била търсена от данъчните органи, поради качеството й на упълномощено от • ООД лице, с пълномощното /т.1, л.47 ДП/. Въпреки, че това пълномощно да не предоставя такава по вид представителна власт на подсъдимата, тя не е възразила.

По делото безспорно е установено, че от подс. С. М. са изискани документи, свързани с проверката. С отговор на 29.12.2009 г. такива са били представени. На същата дата е отправено ново искане до подсъдимата и на 25.01.2009 г. са били представени в отговор писмени обяснения. Така производството протичало с участието единствено на подсъдимата, като представител на търговското дружество до 04.11.2010 г. /т.5, л.75 ДП/.

Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че видно от съдържанието на пълномощното, съставено на името на подс. С. М. от свид. Х. Д. /т.1, л.47 от ДП/, тя е била упълномощена да представлява дружеството пред НАП „във връзка с подаване и получаване на молби, декларации, заявления и други“. Следователно, подсъдимата не разполагала с представителна власт да участва в ревизионното производство на друго основание - тъй като не е била упълномощена за това от самия управител на • ООД - свид. Т. Д., а свид. Х. Д. не е разполагал с право да преупълномощава други лица, видно от съдържанието на пълномощното на негово име /т.5, л.35 ДП/. Това обстоятелство е установено от органите по приходите в хода на ревизионното производство, когато с протокол от 04.11.2010 г. /т.5, л.33 ДП/, връчили на свид. Х. Д. всички документи, съставени по-рано поради това, че едва тогава констатирали липсата на представителна власт у подс. М.. С този протокол били връчени на свидетеля и всички представени счетоводни документи от страна на подсъдимата, които били неизвестни за свид. Х. Д. до този момент.

Въз основа на така анализираните доказателства Пловдивският окръжен съд е направил напълно обоснования извод, че относно дружеството., в качеството на негов представител, дълго време данъчните органи са контактували единствено и само с подс. С. М. и тя не възразила срещу това. От страна на данъчната администрация са били изискани обяснения и от трети лица, каквито обаче не били представени. Сред тях не фигурира свид. Х. Д.. Поради това и настоящата инстанция намира за напълно правилен изводът, че свид. Х. Д. нямал никаква представа за извършвания с НАП документооборот, показващ търговска дейност на • до момента, когато бил потърсен от органите на НАП за това, когато и останал неприятно изненадан от всичко, което разбрал.

Ревизионното производство не е установило реални плащания между • дружество • към • по издадените 11 на брой фактури, илюстриращи сделки между тези две дружества, инкриминирани по настоящото дело. Отразеното в ревизионния доклад сочи, че сумата от 383 749, 53 лв. била заплатена на ръка от свид. М. Д. на свид. В. М., който бил продавач разносна търговия, не са доказани в хода на данъчната проверка. Тези обстоятелства не са установени и в наказателното производство.

Според свид. В. М., той не познава търговско дружество • и не е работил за него. В идентична насока са и думите на подсъдимата, която заявява, че свид. В. М. бил назначен на работа в търговското дружество фиктивно, без да извършва реална трудова дейност. Свидетелят Ф. И. присъствал при товаренето на стоките, каквито данни са събрани при проверката. Неговото търговско дружество • ЕООД било счетоводно обслужвано от А. П. по времето, когато и подс. С. М. работела в счетоводната кантора и се занимавала с трудови договори и трудови книжки. Този свидетел сочи, че не познава Д., не е имал търговски отношения с дружество •. Не са му познати и дружествата• ЕООД и • ЕООД, не е подписвал документи за износ от българска фирма към •, не му е познато • дружество •.

Според резивизионния доклад /т.4 ДП/, които констатации коресподендират с думите на свид. Б., приобщени чрез прочитане от ДП, дружеството •, посочено като фирмата, извършила транспорта на стоките по тези фактури, не е разполагало с трудова обезпеченост да извърши това. При направената насрещната проверка представител на това търговско дружество не е бил открит.

В същото време свид. И. И. е споделил, че представлява транспортното дружество • фиктивно, като се е съгласил същото да бъде регистрирано на негово име срещу заплащане. Той е безработен и никога не е осъществявал търговски сделки.

В хода на ревизионното производство при насрещната проверката на останалите контрагенти на дружеството - • ЕООД и • ЕООД е установено, че същите не са представили счетоводно отчетни документи, тъй като същите били иззети по реда на НПК във връзка с други наказателни производства. Проверката касае издадени фактури от • ЕООД на • ООД - 9 бр. през месец октомври 2009 г., включени в дневник за покупки за месец октомври 2009 г. /л.18, т.1/. Видно от този дневник е включена в него само още една фактура, само една, единствена друга фактура с предмет касов апарат. Същевременно в дневника за продажби за същия период /л.19, т.1/ са включени само три фактури с номера 4, 5 и 6 и с контрагент •. • ООД не е притежавало освен така декларирания имот - къща в гр. •. Стока реално липсва във владение на дружеството.

С основание първонстанционният съд е приел, че данъчната проверка обхваща също 10 бр. фактури, издадени от• ЕООД, през месец ноември 2009 г., включени в дневник за покупките на•, като фактурата с № 548 е въведена два пъти. Не са отразени други търговски сделки, освен една услуга от • с предмет „удостоверение“ /т.1, л.15/, а в дневника за продажби за м. ноември са включени единствено фактури с контрагент •, с номера 3, 7, 8, 9, 10, 11, 12, за който търговец по делото се доказа, че е нереален. Видно от една от фактурите за продажба от • към • с № 54 в т.3, л.44 и описа към нея, се касае за сделка с предмет 1773 бр. блузи, 7 шевни машини, 320 кг прежда и други, които на практика липсват. За голямо количество разнообразни, но подобни на тези стоки, се отнасят и другите фактури, издадени от •. След като продажба на тази стока не е извършена в действителност, а стоката липсва, с основание е прието, че изобщо такава стока е постъпвала във владението на • така, както се твърди с фактурите от • ЕООД и • ЕООД.

По думите свид. Е. Р. /л.157/, тя е собственик по документи на • ЕООД, но не се е занимава с търговската дейност на дружеството и нищо не знае. Синът й – свид. Р. И., който бил фактическият собственик на търговското дружество, единствено получавал документи за търговското дружество на нейния адрес. От приобщените показанията на свид.

Е. Р. ДП /т.8, л.64 ДП/ се установява, че търговското дружество • ЕООД било собственост, към инкриминирания по делото период, на свид. Д. П., като това търговско дружество ползвало складовете и работниците на •.

При разпита си свид. Р. И. /л.158/ заявил, че е имал две фирми • ЕООД и • ЕООД със седалище в гр. • и общ ползван от тях склад. Свидетелят разказва, че внасял стоки от • с тирове и е имал много контрагенти, включително и в • област област, но не помни свидетелите Т. Д., Х. Д., както и непознава дружеството ЕТ •. Досежно предявените фактури, издадени от • ЕООД, като доставчик на ЕТ • твърди, че са издадени от негова служителка и стоките, посочени в тях действително са били продавани от него. Според документите в т.6 л.224 ДП и т.7 л.44 ДП същите илюстрират, че през месец септември 2009 г. ЕТ • закупило стока от • ЕООД, представляваща дрехи, пердета, спално бельо, ръчно плетиво, одеяла, обувки и много други артикули в големи количества, които същия месец ЕТ • препродал на • ООД. Така, освен като пряк доставчик на • ООД за месец октомври 2009 г., дружеството • е и опосреден такъв, чрез ЕТ •. Видно обаче от показанията на свид. И. А., той никога не е търгувал с подобни стоки, а • ООД реално не е продало каквито и да е стоки на •.

Показанията на този свидетел напълно опровергават съдържанието на документите, описващи търговски взаимоотношения между ЕТ • и • ООД /т.7, л.44-56 ДП/. Видно от стоковите разписки към фактурите, на • ООД са били продадени стоки, представляващи дрехи, платове, шивашки материали и други, но свидетелят заявява, че е работил само с хранителни стоки и никога не се е занимавал с описаните в тези разписки стоки. Отрича и да е автор на положения подпис за ЕТ • в стоковите разписки, фактурите към тях и приходно касовите ордери, според които • е платил задължения по фактури • г. и • г. в общ размер 147 091, 12 лв. Свидетелят А. не потвърждава да е реализирал приход в такъв размер в резултат на търговски отношения с •.

Настоящата инстанция приема, че не се потвърждават обстоятелствата, отразени в договор за паричен заем между • ЕООД с управител И. Д. и • ООД с управител Т. Д. /т.5, л.92, т.9, л.142-143/ и разписка за предаване на сумата между същите лица /т.9, л.144/. Според този договор и разписка • ООД получило в заем от • ЕООД сумата от 100 000 лв. Собственикът – свид. И. Д., напълно отрича това, като заявява, че с такава сума изобщо не е разполагал и не е давал на никого, а и не познава лицата, посочени в документите. Той не разпознава подписа, поставен в документа от негово име, но твърди, че отпечатъкът от печат е съответен на печата на • ЕООД, а този печат се съхранявал според него от свид. А. П., на която било възложено счетоводното обслужване на това търговско дружество. В същото време нито управителят свид. Д.А, нито нейният пълномощник свид. Д., твърдят да са участвали в подобно договаряне, като изобщо отричат каквато и да е дейност от името и за сметка на търговско дружество •. Следователно, не е установено някой от двамата да са получили посочената в договора парична сума. Въз основа на това е направен и напълно законосъобразен извод, че • не е разполагало с капитал да купува стоките, отразени в осчетоводените фактури през проверявания от данъчните служители период.

От показанията на свид. А. и свид. Д. се установява как счетоводството на ЕТ • и • ЕООД е водено именно от свид. А. П.. Поради това същата е била напълно наясно, че ЕТ • извършва търговия с хранителни стоки, а така също търговецът е приключил с дейността още през 2006 г. Тя е била обаче упълномощена да представлява дружеството и да подписва документи от негово име, както и у нея стоял печатът на дружеството. Също така у свид. А. П. се е намирал и печатът на • ЕООД. Тя също била наясно с предмета на търговска му дейност – покупка-продажба на автомобили и липсата на капитал в размер на 100 000 лв., който да е възможно да бъде предоставен в заем на друго търговско дружество. Единственото упълномощено лице, извън съдружниците на • ООД, контрагент по посочените документи с невярно съдържание, се явява подс. С. М.. Тя била напълно запозната с всички обстоятелства относно •, включително с липсата на намерения и финансови възможности, свид. Х. Д. да започне търговска дейност от негово име. Този извод следва от обстоятелството, че подсъдмата е следвало да подава нулеви годишни декларации до НАП, поради което е била наясно с липсата на търговска дейност. Със счетоводната информация относно • действително е била запозната и свид. А. П.. Този извод следва от това, че тя е единственият фактически ползвател на ЕТ •, ангажиран по документи със счетоводното обслужване на • ООД, друг счетоводител дружеството е нямало, като свид. А. П. е преглеждала инкриминираните данъчни декларации по ДДС преди изпращането им към НАП, според казаното от нея.

Видно от показанията на свид. М. Д. дружеството • е било регистрирано на негово име единствено поради факта, че той е разполагал с • документи. Инициативата за регистриране на търговското дружество била на свид. М. П., а свид. Г. К., тъй като говорел •, намерил счетоводителя. Поради данъчната проверка на дружеството свид. Д. упълномощил именно майката на свид. М. П. - свид. А. П., да представлява дружеството пред НАП. В ревизионното производство при проверката от страна на българските органи по приходите и • данъчна администрация, едноличният собственик на • дружество• свид. М. Д. не е бил открит. Поради това е била стартирана и процедура по дерегистрацията му.

С основание в мотивите към атакуваната присъда е прието, че макар реално сделки да не са осъществявани свид. М. Д. подписал документи за плащания на такива. Това се установява от показанията на самия свидетел, който заявява, че е подписвал документи за търговските сделки на •, отнасящи се за големи суми. На самото подписване присъствал свид. М. П.. Свидетелят е разпознал подписите си на част от документите, а авторството им се установява и от съдебно-почеркова експертиза /т.8 л.184 ДПН/.

Според приетата експертизата:

Подписът, положен за „Вносител: “ в оригинал на ПКО № • г., издаден от • ООД на М. Д. за внесена сума в брой в размер на 128 756, 24 лв. за задължение на • по инвойси № 1 и № 2, е изпълнен от М. Д.. Подписът, положен за „Вносител: “ в оригинал на ПКО № • г., издаден от • ООД на М. Д. за внесена сума в брой в размер на 31 872, 13 лв. за задължение на • по инвойс № 3, е изпълнен от М. Д.. Подписът, положен за „Вносител: “ в оригинал на ПКО № • г., издаден от • ООД на М. Д. за внесена сума в брой в размер на 93 667, 15 лв. за задължение на • по инвойс, е изпълнен от М. Д.. Подписът, положен за „Вносител: “ в оригинал на ПКО № • г., издаден от • ООД на М. Д. за внесена сума в брой в размер на 109 454, 01 лв. за задължение на • по фактури № 7, 8, 9, 10.2009 г., е изпълнен от М. Д.. Не е установено кой е изпълнил ръкописния текст в посочените документи вкл. датите и цифрите като експертизата отхвърля възможността този текст да е изпълнен от М. Д., А. П., В. М. и С. Й. К.. Свидетелят М. Д. отрича някога да е получавал такива парични суми, посочени в документите, които подписал.

Въз основа на така анализираните доказателства, Пловдивският окръжен съд е направил напълно правилния извод, досежно дружеството •, че с участието на подс. С. М. са оформени документи, които да създадат впечатление, че дружество • е продало стоки на • дружество •, без това да е вярно. Тези документи са осчетоводени и информацията от тях отразена в подадената справка-декларация към НАП.

Безспорно е установена фактическа връзка между свид. А. П. и дружеството •, което упълномощило именно нея да го представлява пред НАП. Този факт се установява от показанията на свид. М. Д., който твърди, че освен да е подписвал документи от името на дружеството друго не е извършвал, както и в самия него документи не са се намирали и такива той не е предавал на упълномощената от него свид. А. П.. От обясненията на подсъдимата се установява, че тя не се познава и не е общувала във връзка с дейност на • дружество със свидетелите М. Д., Г. К., М. П.. Тези свидетели не познават подсъдимата, което се установява от техните показания. В същото време са съставени счетоводни документи между • ООД и •, представени в хода на ревизионното производство. Те са били представени в НАП при ревизията на • ООД и то след като са поискани в хода на ревизионното производство именно от подс. С. М.. Освен това повторната тройна почеркова експретиза, изготвена от вещите лица М. С., С. С. и И. Ч. /т.9 л.13 ДП/ установява, че подс. С. М. е изпълнила:

Подписът, положен за „Съставител: ” в оригинал на фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • c данъчна основа 65 495, 60 лв.; подписът, положен срещу текста „•: ” в оригинал на инвойс • г., издаден от • ООД гр. • за сума 33 487, 37 евро; подписът, положен за „Предал: ” на втория лист в оригинал на Опис на стоки към фактура № 3 към инвойс • г.; подписът, положен за „Съставител: ” в оригинал на фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • с данъчна основа 63 260, 64 лв.; подписът, положен срещу текста „•” в оригинал на инвойс • г., издаден от • ООД гр.• за сума 32 344, 65 евро; подписът, положен за „Предал: ” на втория лист в оригинал на Опис на стоки към фактура № 1 към инвойс • г.; подписите, положен за „Приел: ” на първа страница и втора страница в оригинал на Стокова разписка № • г., издадена от ЕТ • гр.• на • ООД; подписите, положени за „Приел: ” на първа, втора и трета страница в оригинална Стокова разписка № • г., издадена от ЕТ • на • ООД; подписът, положен на втората страница срещу текста • в оригинал на Опис на стоки към фактура №• г., издадена от ЕТ • гр. • на • ООД; подписът, положен на втората страница срещу текста • в оригинал на Опис на стоки към фактура № • г., издадена от • на • ООД; подписът, положен срещу текста „Подпис на получателя: ” в оригинал на фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • ООД гр.• с данъчна основа 4 300, 00 лв., ДДС 860, 00 лв. или общо 5 160, 00 лв.; подписът, положен срещу текста „Подпис на получателя: ” в оригинал на фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • гр. • с данъчна основа 4 300, 00 лв., ДДС 860, 00 лв. или общо 5 160, 00 лв.; подписът, положен срещу текста „•” в оригинал на инвойс • г., издаден от • ООД гр. • за сума 18 391, 28 евро; подписът, положен срещу текста „•” в оригинал на инвойс • г., издаден от • ООД гр. • за сума 13 411, 09 евро; подписът, положен срещу текста „•” в оригинал на инвойс • г., издаден от • ООД гр. • за сума 17 704, 70 евро; подписът, положен срещу текста „•” в оригинал на инвойс • г., издаден от • ООД гр. • за сума 17 739, 88 евро; подписът, положен срещу текста „•” в оригинал на инвойс • г., издаден от • ООД гр. • за сума 6 595, 99 евро; ръкописният текст, вкл. датите и цифрите в оригинал на фактура № • г., издадена от • ООД на • с данъчна основа 41 411, 74 лв.; подписът за „Съставител: ” в оригинал на фактура № • г., издадена от • ООД на • c данъчна основа 51 872, 13 лв.; подписът, положен от името на Т. Д. в оригинал на дневник на покупките за месец октомври 2009 г. на • ООД; подписът, положен от името на Т. Д. в оригинал на дневник за продажбите за месец октомври 2009 г. на • ООД; подписът, положен от името на представляващия дружеството в оригинал на VIES декларация за периода октомври 2009 г. вх. № • г. на • ООД гр. •, както и ръкописните текстове, вкл. и цифрите в 6 бр. индигирани копия на международни товарителници /CMR/ без номера, издадени в • на 12.11.2009 г.; 14.11.2009 г.; 15.11.2009 г.; 18.11.2009 г.; 21.11.2009 г. и 26.11.2009 г. с изпращач на стоката • ООД гр. •, получател • и превозвач •.

Според вещите лица, различни от саморъчните подписи на С. К. и А. П. подписите в документите, както следва: подписът, положен за „Предал: ” в протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС вх. № • г. на • ООД гр. •; подписът, положен за „Предал: ” в оригинал на протокол за приемане на VIES декларация вх. № • г. на • ООД гр. •; подписът, положен на втората страница за „Подпис и печат: ” в справка - декларация по ЗДДС вх. № • г. на • ООД гр. •; подписът, положен за „Подпис и печат: ” в дневник на покупките за месец ноември 2009 г. на • ООД гр. •; подписът, положен за „Подпис и печат: ” в дневник на продажбите за месец ноември 2009 г. на • ООД; подписът, положен от името на представляващия • ООД в оригинал на VIES декларация за периода ноември 2009 г. вх. № • г. на • ООД гр. •, са със съдържание. При сравнителното изследване на същите помежду им не е установена достатъчна съвкупност от идентификационни признаци, въз основа на които да се достигне до конкретен положителен или отрицателен извод.

С основание е прието, че изготвената повторна тройна почеркова експретиза от вещите лица М. С., С. С. и И. Ч., установява, че автор на горепосочените документи – фактури, описи към фактури, стокови разписки, дневник на покупките за месец октомври 2009 г. на • ООД и дневник на продажбите за месец октомври 2009 г. на • ООД, е подс. С. М.. Тези обстоятелства действително имат съществено доказателствено значение за представите на подс. С. М. относно липсата на действително право на дружеството • да му бъде възстановено ДДС, каквото право се претендирало в инкриминираните справки - декларации.

С оглед на всичко изложено по-горе единственият възможен и категоричен извод, който може да бъде направен е, че подс. С. М. е използвала търговско дружество • ООД, за да се създаде на името му фиктивен документооборот, чрез който да се предостави на органите на НАП привидно правно основание за възстановяване на ДДС. За част от този фиктивен документооборот принос имала и лично подс. С. М. посредством изписването на горните текстове и полагането на подписи върху документи от страна на подсъдимата, както и фактът, че тези документи са предадени в хода на ревизионното производство от подсъдимата. По този начин чрез създаване от страна на подсъдимата на документална привидност за осъществяването на търговска дейност, тези документи са били използвани с нейното знание за предстяване на недействителен финансов резултат пред НАП и впоследствие това е послужило за възстановяване на ДДС на • ООД, за което не са били налице правни основания.

Пловдивският окръжен съд е подложил на внимателна преценка показанията на свид. С. П.. Същата работела като счетоводител в кантора • гр. • при свид. А. П., но създала ЕТ •. На този едноличен търговец формално било възложено счетоводното обслужване на • ООД. Това обстоятелство се потвърждава и от приложения договор в кориците на досъдебното производство. Тя разказва за изтеглен кредит за новосъздадения търговец, който реално бил ползван от А. П. с поемане на задължение да го изплаща, което пък наложило свид. Г. П. да стане прокурист на ЕТ •, защото С. П. излязла в майчинство. В тази насока думите на свид. С. П. се потвърждават от тези на свид. Г. П., която заявява, че била вписана като прокурист на ЕТ •, но не се е занимавала с никаква дейност от името на този търговец, а следвало да бъде вписана като прокурист, поради майчинството на свид. С. П. и поради някакъв банков кредит. Последната имала проблеми, тъй като кредитът не се обслужвал и задълженията се трупали като титуляр на едноличния търговец. Свидетелката потвърдила, че счетоводното обслужване на • ООД се е извършвало от свид. А. П. и от подс. С. М. и с показанията й, както и с тези на свид. Г. П., се опровергава съдържанието на договора за счетоводно обслужване от ЕТ • /т.9, л.149 ДП/, тъй като фактически счетоводното обслужване е извършвано от свид. А. П. и подс. С. М.. Това съответства и на заключението по тройната съдебно-почеркова експертиза от вещи лица С., С. и Ч.. Свидетелката С. П. не е отрекла близостта на подс. С. М. със свид. Х. Д., поради което и допуска, че документите, които били осчетоводявани, били носени или от него, или от подсъдимата. Възприятията на свидетелката действително касаят момент след връщането й от майчинство в края на февруари 2010 г., т.е. след инкриминирания с обвинителният акт, поради което с основание не са приети за достоверни, досежно твърдението за съпричастност на свид. Х. Д.. Правилно първостепенният съд е приел единствено твърденията й за съпричастност на подсъдимата към тези документи, понеже те намират опора и в съдебно-почерковите експертизи.

От показанията на свид. Й. К. се установява, че по повод упълномощаването му относно касовия апарат на • с пълномощно от 26.10.2009 г. /т.1, л.193 ДП/ той не се е срещал със свидетелите Д.И. Получил е пълномощното в счетоводната кантора на свид. А. П., в която работил през периода м. април 2009 г. – м. ноември 2009 г., без да има представи за лицето, което е издало пълномощното. По отношение истинността на пълномощното от 26.10.2009 г. свидетелят сочи, че не познава посочената като упълномощител Т. Д.. Видно заключението на вещо лице Ч. /т.2, л.100 ДП/, подписът в пълномощното от 26.10.2009 г. не е изпълнен от Й. С. К. и Т. Х. Д., а същият най-вероятно е изпълнен от подс. С. /К./ М.. В същата насока е и тройната съдебно-почеркова експертиза от вещите лица Ч., С., С.. Съгласно заключението на вещо лице Ч. подписът и ръкописният текст в искане до ТД на НАП гр. • с вх. № • г. не са изпълнени от Х. Д. и Т. Х. Д. А, същите най-вероятно са изпълнени от С. К.. Тройната съдебно - почеркова експертиза от вещите лица Ч., С., С. /т.2 л.196 ДП/, разгледали същия въпрос, достига до категоричен извод като установява, че ръкописният текст в искане до ТД на НАП гр. • с вх. № • г. е изпълнен от подсъдимата С. /К./ М.. Видно от текста в този документ /т.2, л.191 ДП/ от името на Т. Д., като представител на • е поискано от ТД на НАП • издаване на свидетелство за регистрация на фискално устройство. Това обстоятелство установява действията на подс. С. М., послужила за осигуряване участието на • в търговския оборот, което се осъществявало фиктивно, чрез създаване на документи с невярно съдържание.

Според свид. Д. П., собственик на дружеството • ЕООД, представляваното от него дружество никога не е имало отношения с •. Единственият човек, който е имал връзка с тези две търговски дружества е свид. А. П.. Тя е била пълномощник на • ЕООД, както според показанията на свидетеля, така и според упълномощаването й да го представлява, като управител на дружеството• ЕООД пред трети лица /т.2 л. 95 ДП/. Наред с това свид. А. П. е човекът проверявал инкриминираните данъчни декларации на • ООД преди изпращането им в НАП. Собствениците и пълномощниците на тези две дружества - • ЕООД и • ООД, никога не са имали търговски взаимоотношения помежду си. Въпреки това бил съставен документооборот, сочещ търговски отношения, при това същият е еднотипен и се изразява в авансови плащания по фактури по банка на различни дати, канселирани и парите върнати на ръка с ПКО същия ден.

Първият паричен превод между тези дружества касае част от отпуснатия банков кредит на • ООД. Това е банков превод по преводно нареждане • г., /т.1 л.105 копие, т.4, л.47 оригинал/, попълнено ръкописно, от името на •, с което е преведена сумата в размер на 12 500 лева, представляваща част от отпуснатия банков кредит по сметка на • ЕООД. Като основание за превода се сочи „По фактура за доставка на машини“. За това преводно нареждане съдебно- почерковата експертиза 698 от 26.10.2012 г. /т.4, л.53 ДП/ установява, че подписът на наредител е на Х. Д., а ръкописният текст в документа е изпълнен от подс. С. М.. С основание в мотивите към атакуваната присъда е прието, че свид. Х. Д. не е имал представи за това обстоятелство. Подписът е положен върху типична бланка - образец на преводно нареждане и е положен по-рано от него, а знанието за нареждането на превода очевидно е налично у този, който е изписал текстово информацията в него и това е подс. С. М., според съдебно-почерковата експертиза. Плащането е извършено по фактура между доставчик • и получател • за сумата от 12 500 лв. авансово плащане доставка машини – съставител Д. П., с плащане от Т. Д. /т.3 л. 16 ДП/ с посочване, че същата представлява авансово плащане на доставка на машини. Видно от следващите документи - с приходно касов ордер № 1 от 07.08.2008 г. на • по фактура 88/7.08.2008 г. / т.3, л.19 ДП/ с отбелязване в същата – „върнат аванс по фактура 80/05.08.2008 г.“, сумата е върната обратно на • ООД, за което е съставена и квитанция към ПКО /т.3 л.18 ДП/. Поради обстоятелството, че нито свид. Д. П., нито свид. А. П. знае за подобна сделка на • е безспорно, че документите са създали единствено привидно основание за превод на паричната сума, без в действителност такова основание да е съществувало. Наред с това няма данни дружеството • да е имало предмет на търговска дейност доставка на машини.

Пловдивският окръжен съд е направил много внимателен и задълбочен анализ на показанията свид. А. П.. В голяма част от показанията си тя е уклончива в отговорите си по множество въпроси, без да изяснява със същите установяващата се нейна връзка с контрагентите на • ООД, които са представлявани именно от нея. Тази уклончивост с основание е прието, че се дължи на съпричастността й към създадения фиктивен търговски документооборот на •, който без участието на други търговски дружества, няма как да се създаде. Свидетелката А. П. обслужвала счетоводно ЕТ • и • ЕООД, както и при нея са били печатите на тези фирми. Същото се отнася и за дружеството •, собственост на брат й - свид. Д. П., за което е била упълномощена и с чиято банкова сметка е можела да се разпорежда. Свидетелката се явява пълномощник на всички дружества, на повечето от тях и счетоводител. Тези обстоятелства са потвърдени в показанията на свид. А. П.. С основание са приети с доверие думите от свид. А. П., че подс. С. М. се е занимавала с ТРЗ в счетоводна кантора •. Този факт кореспондира с показанията на свид. П. и свид. Г. П., както и от обясненията на подсъдимата. Свидетелката няма спомен свид. Й. К. да е имал пълномощно за нещо на негово име, но такова съществува по делото. Същото е послужило и за иницииране на процедура за регистриране на касов апарат на името на •, без такъв да е бил необходим, понеже дружеството нямало търговска дейност.

Правилен е изводът на първостепенния съд, че не може да се кредитират думите на свид. А. П. пред настоящия съд, че Х. Д. е получил изтегления на името на • ООД кредит. По време на съдебното следствие тя заявила, че ако е изтеглила парите от банката ги е предала на свид. Х. Д.. След това заявила, че му е дала парите в присъствието на подс. С. М., като и двамата били в офиса. В разпита от 24.02.2012 г. /т.2 ДП/, значително по-близо във времето, свид. А. П. заявява, че тази сума, заедно със сумите по преводните нареждания от 12.11.2009 г., 10.02.2010 г. и 12.03.2010 г. са върнати в касата на дружество • след канселиране на сделките с • и •. Твърденията, че лично свид. Х. Д. получил на каса другата част от сумата, свид. А. П. твърди да е разбрала от самата подсъдима, което обаче се опровергава от описаните по-горе доказателства, сред които и показанията на свид. С. П.. Същата заявява, че след като се върнала от майчинство т.е., след края на м. февруари 2010 г. подсъдимата се е чувствала виновна, че е измамила свид. Х. Д. във връзка с банков кредит от 25 000 лв.

При съпоставяне показанията на свид. А. П. със свид. Х. Д., тя не твърди да е предала парите на него, а споделя, че предоставила парите на подсъдимата. Това твърдение се потвърждава от наличния по делото ПКО № 1 от 07.08.2008 г. /т.3, л.18 ДП/, за който се твърди от свид. А. П. да е бил съставен по същия повод. В него е отразено връщане на сумата на • ООД. В делото се намира и фактура № 80 от 03.08.2008 г. /т.3, л.16 ДП/ между • и • ООД на стойност 12 500 лв. за авансово плащане на доставка на машини, с която е документално оправдано извършването на превода от сметката на • ООД към • ЕООД.

В приобщените, чрез прочитане показания на свид. А. П. се въвежда макар и колебливо твърдение за съпричастността на подс. С. М. към изтегления кредит на името на • ООД. Свидетелката П. твърди, че търговската дейност на • ООД е целяла изплащането на кредита на •, който свид. Х. Д. и подс. С. М. изтеглили заедно от името на дружеството. Установено е, че подс. С. М. е поръчител по кредита, но задължаването й възниква при неговото необслужване, съгласно договора с банката, а свид. Н. сочи единствено подс. С. М., като лицето плащало вноски по кредита на • в банката.

Впрочем, в мотивите си съдът изрично е отбелязал как по делото фигурират единствено документи от името на подс. С. М. за погасяване от нейна страна на вноски по кредита /т.1, л.55 ДП/.

Правилно са кредитирани думите на свид. А. П., че след случая с банковия кредит свид. Х. Д. е посещавал счетоводната кантора •. Това освен от обясненията на подсъдимата се установява още и от показанията на свид. С. П., която твърди как свид. Х. Д. посещавал кантората, тъй като регистрирал търговски дружества на клиенти на кантората. Същото обстоятелство обаче не установява връзка на свид. Х. Д. с инкриминираните счетоводни документи от името на • ООД. С доверие следва да се приеме и твърдението на свид. А. П., че печатите на дружествата, клиенти на счетоводната кантора, са стояли при нея.

По въпроса имало ли е дружеството • физическа каса, в разпита си от 21.09.2019 г. свид. А. П. е категорична, че физическа каса дружеството е имало и такава реално е стояла в офиса на бул. •, където било и счетоводсвството на самото дружество. В този разпит тя твърди, че реален достъп до касата тя не е имала, но такъв са имали подс. С. М. и свид. Х. Д.. Значението на това обстоятелство произтича от съставените при всички върнати на дружество • ООД парични суми в брой приходно касови ордери, вкл. и подписания лично от подс. С. М. с дата 10.02.2010 г. При получаване на сумата в брой, същата остава физически във владение на представителя на дружеството. В разпита си пред първоинстанционния съд свид. А. П. отрича дружеството • да е разполагало с физическа каса, като обяснява противоречието с казаното от нея по-рано с това, че тогава тя е визирала документалната каса на дружеството, според счетоводната му отчетност и сметката в нея, сочеща наличност по каса. С основание не са приети с доверие и двете твърдения на свид. А. П.. Няма доказателства свид. Х. Д. да е разполагал със собствена каса в счетоводната кантора на П.. Няма доказателства и получените суми да са му били предавани. Това не твърди и самата подсъдима, подписала лично един от документите - ПКО № • г., че приема сумата от 21 800 лв., като представител на • ООД /т. 2, 74 и л.74а ДП/.

Поради това и единственият възможен и категоричен извод е, че тези парични суми са оставали у подсъдимата.

Пловдивският апелативен съд също намира, че не могат да се приемат с доверие думите на свид. А. П., че документите, въвеждани в счетоводството на • са били носени в счетоводната кантора от свид. Х. Д.. В тази връзка не може да се кредитира и казаното от свид. С. П. в разпит през съда, а именно, че счетоводните документи на • са носени в кантората или от свид. Х. Д. или от подс. С. М., понеже тя била близка с него. В приобщените показания на свид. А. П. /т.8 л.18 ДП/ тя твърди, че била свидетел на разговори по телефона между подс. С. М. и свид. Х. Д., в които те коментирали сключване на сделки от името на • ООД и е чула, че се уговарят Х. Д. да донесе фактури на подс. С. М., за да си платят кредита, който са изтеглили заедно от името на •. Към края на същите показания този въпрос се разширява от страна на свидетелката, която сочи свид. Х. Д. идвал на място в счетоводната кантора и непрекъснато говорил с подсъдимата да търси сделки, да търси контрагенти, за да може да си плащат кредита на дружеството.

По делото е установено, че голяма част от счетоводните документи са съставени от подс. С. М., съответно няма как да са били предоставени или носени от свид. Х. Д.. Освен това е нелогично твърдението, че за сделките и контрагентите на • ООД, свид. Х. Д. разчитал на подс. С. М.. Липсват доказателства подс. С. М. да е договаряла която и да е сделка на •, каквито сделки всъщност не е и имало.

Свидетелката А. П. заявила, че счетоводното обслужване на • се е водило от нейната кантора, като документите били въвеждани в програмата от „някого“, а тя от своя страна проверявала данъчната декларация, като я записвала на дискета и разпореждала изпращането й към НАП. В тази насока е депозирала противоречиви показания в разпита от досъдебното производство, в който сочи, че макар като счетоводител на • да е бил посочен ЕТ •, то не този търговец, а тя самата е осъществявала счетоводното обслужване.

В същата насока са показанията на свид. С. П. и свид. Г. П., които макар и да са имали отношение според документите към едноличния търговец никога не са извършвали дейност от негово име. Нито една от тях не е осчетоводявала документите за търговски сделки на • т. е., представляващ или работещ за ЕТ • не е обслужвал счетоводно • ООД.

Въпросът кой фактически е осчетоводявал документите за търговски сделки на • ООД се установява от приобщените чрез прочитане показания на свид. А. П. от ДП /т.2, л.59 и т.8, л.18 ДП/. Първите от тях са били дадени в най-близък момент до инкриминираните събития. В тях свидетелката сочи, че тя от своя страна не се е уговаряла със свид. Х. Д. да води счетоводството на •, но чрез С. П. са се разбрали без хонорар да водят счетоводството на това дружество, което реално тогава не е извършвало търговска дейност /т.2, л.59 гръб ДП/. Тези показания кореспондират с казаното от свид. А. П. и пред първоинстанционния съд, но са по-подробни по отношение на това, че счетоводното обслужване е водено от свид. А. П., но и от подс. С. М., а така също и към този момент дружеството не е извършвало търговска дейност, така както твърди и свид. Х. Д.. Прочетените показания на свид. А. П. /т.8 л.18 ДП/ от 06.06.2010 г., в частта относно връзката й с •, се оборват от факта за съпричастността на сина й М. П. към регистриране на дружеството в •, който факт свидетелката не е споделила. Видно от показанията на свид. М. Д., помолен да се регистрира дружеството на негово име, той действително се е срещнал с нея в България и я упълномощил да представлява • пред НАП, но свид. Г. К. отрича той да е правил връзката между тях. Последният отрича да се е виждал със свид. М. Д. в България, като казва, че е посещавал кантората на свид. А. П. и то повече от веднъж, но единствено като придружител на сина й М. П.. В същите показания свид. А. П. твърди, че инкриминираните фактури на •, издадени от • ООД са й били донесени от подс. С. М. и тя самата ги е осчетоводила. Тъй като няма друго лице, за което да се установява да е осчетоводявало документи на •, с основание е прието за достоверно това твърдение на свид. П.. Същото кореспондира с обстоятелството, че тези документи са съставени от подс. С. М., което е установено с тройната съдебно-графологическа експертиза. Поради това правилно е прието, че свид. А. П. била наясно с фиктивността на тези документи, предид връзката между • и свид. А. П., факта, че същата е била упълномощена от негова страна и е разполагала с данните му, посочени в инкриминираните документи, съставени от подс. С. М.. По отношение на водената от името на • ООД отчетна документална дейност с основание е прието, че същата не може да се ползва за доказателство за действителност на събитията както поради доказателства относно манипулиране на документите, така и поради факта, че самата тя е противоречива.

Според съдебно-счетоводната експертиза /т.4, л.60 ДП/ са налице недопустими различия по представените разпечатки на сметка № 501 „Каса в лева“ за 2009 г. От различни разпечатки по делото /т.3 л.65 и т.3 л.113 ДП/ касовата наличност към 31.12.2009 г. възлизала на различни суми - 590, 85 лв. според едната разпечатка и 1 590, 85 лв. според другата. Дебитните и кредитните обороти в двете разпечатки били различни. Различни били и кореспондиращите счетоводни сметки и сумите по тях. Експертът приема, че вероятно била извършвана преработка на осчетоводяването на сметка „Каса”.

Пловдивският апелативен съд намира за правилен изводът, че липсват доказателства, които да свързват свид. Х. Д. с издаването на документите, илюстриращи търговска дейност на • ООД.

Никой от свидетелите - контрагенти, посочени в документите, не познава този свидетел, нито пък той е имал информация за тези дружества. Лицето, разполагащо с тази информация, всъщност била свид. А. П., тъй като е била упълномощена и е работила с тях и със счетоводните документи, включващи техните контрагенти било действителни или не. Същата от своя страна работила в инкриминирания период с подс. С. М.. Тя пък е единственият човек от тази счетоводна кантора близка на свид. Д. и наясно със състоянието на регистрираното от него търговско дружество •.

Лицето познавало свид. В. М., посочен като работник на • ЕООД, също не е свид. Х. Д.. Това е подс. С. М.. Връзка на всички тези лица със свид. Х. Д. няма, още по-малко пък такава има с напълно незаинтересованият от дружеството негов управител Т. Д.. Поради всичко това и въззивната инстанция не приема тези показания на свид. А. П.. Не може да се възприеме с доверие твърдението на свид. А. П., че дружество • ООД било регистрирано по ДДС по инициатива на свид. Х. Д.. Документите във връзка с регистрацията на дружеството по ДДС са получени от подс. С. М., която е знаела, че дружество • няма капитал и свид. Х. Д. се е отказал да извършва търговска дейност. В обясненията си тя не сочи да е имала някаква уговорка по този въпрос с него.

По повод същите фактури между • ООД и • свид. А. П. твърди в приобщените чрез прочитане показания /т.8, л.18 ДП/, че била свидетел на телефонни разговори между подс. С. М. и свид. Х. Д., относно сключване на сделки от името на •, по който начин двамата щели да изплатят взетия от тях банков кредит. Всъщност с този разпит от досъдебното производство за първи път се въвежда версията, че банковият кредит е изтеглен в интерес на подс. С. М. и свид. Х. Д., които си поделили сумата, а за да осигурят плащането на същия уговаряли сключване на сделки от името на •. Подобни обстоятелства не се твърдят нито от свид. Х. Д., нито от подсъдимата, която отрича каквато и да е съпричастност към счетоводството и търговската дейност на •. Впрочем, самата подсъдима не твърди кредитът да е бил усвоен от свид. Х. Д.. Не се установява с нужната убедителност останалата сума от кредита да е била изтеглена от свидетеля, на касата в банката. Това е така, понеже в използвания документ съдържанието му е попълнено от подсъдимата, което обстоятелство се установява от графологическата експертиза.

Пловдивският окръжен съд правилно е приел, че е съществена съпричастността на свид. А. П. към създадения привиден документооборот, за да постъпят паричните суми, представляващи възстановено ДДС на • във владението на подс. С. М.. Това действително има значение доколкото установява мотивите и целите на подсъдимата, извън съставомерната цел - да получи дружеството • ООД неследващата му се парична сума от държавния бюджет във вид на възстановено ДДС. За тази допълнителна цел са използвани дружествата • ЕООД и • ЕООД, с които свид. А. П. е работила документално по силата на упълномощаването й от собствениците им.

Документите, представени и в данъчната ревизия, сочат, че с платежни нареждания от 12.11.2009 г.; 10.02.2010 г. и 12.03.2010 г., непосредствено след трите последователни възстановявания на ДДС на • ООД, същите дни сумите са връщани на • ООД с приходни касови ордери в брой, а с части от въстановените по сметката на • ООД парични суми от държавния бюджет, били заплащани задължения по банковия кредит на • ООД, а именно:

С Акт за възстановяване № • г. /т.3 л. 46 ДП/ за данъчен период м. септември 2009 г., въз основа на подадена справка -декларация № • г. на • ООД по банковата сметка са преведени 26 235, 18 лв. Според писмо от НАП /т.1 л.153 ДП/ актът е връчен на подс. С. М.. Видно от преводно нареждане в оригинал от 12.11.2009 г. за кредитен превод /т.1 л. 184 ДП/ отново на • ЕООД е преведена сумата в размер на 25 000 лева с основание за превода „авансово плащане по фактура“, за което била съставена и фактура № • г. /т.3 л. 56 ДП/, в която било отбелязано „авансово плащане за доставка на стоки“. Съгласно заключението на тройната съдебно- почеркова експертиза, /т.2, л.196 ДП/, потвърждаваща заключението на единичната такава от вещо лице /т.2, л.100/, ръкописният текст, с който се указва този по вид и размер превод към търговско дружество • в инкриминираното преводно нареждане е изпълнен от подс. С. М.. Така с преводно нареждане изготвено от нея сумата от 25 000 лв., представляваща възстановено ДДС, постъпила в сметка на • за доставка на стоки, напълно неопределени по вид и количество. Нямало е защо това да бъде сторено, тъй като от сметката на • същият ден 12.11.2009 г. свид. А. П. изтеглила паричната сума от 24 500 лв., което се доказва от двете разписки за теглени суми съответно от 4 500 лв. и 20 000 лв. на името на свид. А. П. /т.2 л. 91 ДП/ съставени от банката. Документално връщането на парите към • ООД е отчетено с кредитно известие към фактура, съответно с номера № • г. „върнат аванс“ и ПКО № 2, според който дружеството • връща сумата от 25 000 лв. на 12.11.2009 г. на • ООД в брой. Според заключението на изготвената съдебно - счетоводна експертиза /т.2 л.116 ДП/ с усвоената сума от 26 235.18 лв, възстановени на каса с ПКО № 2 дружеството, изплатило закъснели преводи по банков кредит от 04.08.2008 г. в размер на 1 235, 18 лв, а с остатъка закупило стоки по фактури, регистрирани в дневника за покупки.

Според информация от • и • /т.2, л.138 ДП/ преводното нареждане от 10.02.2010 г. за кредитен превод /т.1 л. 185 ДП/ с № 365419 за сума в размер на 21 850 лева, ръкописно съставено от подс. С. М. е обработено от свид. Д., според показанията на която проверка на самоличността на приносителя на този документ тя не е извършвала.

От тук следва и единствено възможният и категоричен извод, че с паричните средства възстановени от НАП с Акт за възстановяване № • г. /т.3 л. 122 ДП./ се е разпоредила именно подс. С. М.. На нея лично бил връчен и този акт, според писмо на НАП / т.1, л.153 ДП/. Проверката за възстановяване на ДДС с този акт е обхванала периода 01.12.2009 г. - 31.12.2009 г. За този период, според документите • е упражнило право на данъчен кредит с каквото не е разполагало, тъй като доставките му за периода са от страна на дружествата • и •, за които се установи, според доказателствата анализирани по-горре, че са нереални сделки. Самият акт е бил връчен на подс. С. М. и именно тя съставила и преводното нареждане за превеждане на сумата към • за плащане по фактура, без да е имало реална сделка между тези две дружества.

С протокол за доброволно предаване от свид. Т. М. по делото са били приобщени в оригинал ПКО № 3 от 10.03.2010 г. според, който • следва да приеме обратно сумата от 21 800 лв. в брой. В него свидетелят посочил, че тези документи били в архива на дружеството воден от свид. А. П.. Парите са изтеглени от банковата сметка на • на каса от страна на свид. А. П., видно от издадените документи от банката, приложени с протокол за доброволно предаване /т.2, л.76 ДП/, сред които и пълномощно от управителя Т. М. /починал в хода на съденото производство/ за извършване на разпоредителни действия с авоарите и наличностите по банковите сметки на дружеството. След като изтеглила парите свид. А. П. предала същите на подс. С. М., която подписала съставения ПКО № • г. Пловдивският окръжен съд е приел, че същата схема се установява от доказателствата и по отношение на Акт за прихващане и възстановяване №• г. /т.3 л. 146 ДП/ и преводно нареждане от 12.03.2010 г. за кредитен превод /т.1 л. 186 ДП/ за сума в размер на 23 580 лева /т.3 л. 170 ДП/. Този акт също е връчен лично на подс. С. М., според писмо на НАП /т.1, л.153 ДП/. С това преводно нареждане от сметката на • ООД са прехвърлени по сметка на • ЕООД паричните средства, представляващи възстановено с този акт ДДС, като в самото преводно нареждане е посочено, че преводът представлява плащане по фактура. Преводното нареждане е съставено на компютър и не съдържа ръкописен текст. Според съдебно-почерковата експертиза /т.2, л.100 ДП/ се установява, че то е подпечатано с печат различен от този на • ООД, което потвърждава съмненията на свид. Х. Д., че е имало още един печат от името на •, за който към онзи момент той не е предполагал, като оригиналният си е стоял в неговия офис. Видно от това преводно нареждане, в същото е посочено, че е било обработено от свид. Б. Н. – А.. Фактурите, според които плащането е дължимо на • са приложени в т.3, л.170 и 171 ДП, където се намира и квитанция № 4 от 12.03.2010 г. към приходно касовия ордер за връщане на сумата на •.

Според покзанията на свид. Б. Н. /т.2, л.49 ДП/. платежните нареждания на датите 12.11.2009 г. и 12.03.2010 г. са представени в банката от подс. С. М.. Свидетелката твърди, че е сравнила подписите в тези документи с оставения в банката спесимент на подписа на свид. Х. Д., след което при констатирано съвпадение, без да проверява представителната власт на приносителя подс. С. М., понеже я познавала лично, а и нямала такова задължение, подписвала лично платежното нареждане и го въвеждала в системата на банката.

Показанията на свид. Д. Д. от ДП /т.2, л.52/, приобщени чрез прочетането им, поради липса на спомен у свидетелката имат значение за установяване на обстоятелствата по извършен превод с патежното нареждане от дата 10.02.2010 г. Видно от приобщените по този ред показания на свидетелката, тя е приела платежното нареждане от дата 10.02.2010 г., за сумата от 21 850 лв., но не е извършвала каквато и да е проверка на самоличността на приносителя на преводното нареждане, тъй като към онзи момент не е имала такова задължение. Свидетелката твърди, че не е проверила самоличността на приносителя на платежното нареждане, а едиствено е сравнила подписа „за наредител“ с оставения в банката спесимент на подпис на Х. Д., не помни дали е констатирала съвпадение на подписите, а прави извод, че след като самата тя е подписала документа, това означава че е констатирала такова. Тя твърди, че това платежно нареждане със сигурност не е било представено от Х. Д. или Т. Д.. След превеждане по сметка на • на възстановеното ДДС същото е преведено по банков път именно по сметка на • ЕООД. Тези преводи към • са нямали действително основание. Видна е фактическата връзка на свид. А. П., осигурила прехвърлянето им по сметка на дружество • и изтеглянето им впоследствие от нейна страна от банковата сметка на същото дружество.

Парите са изтеглени в брой, но физическа каса дружеството няма. За физическа каса свид. А. П. съобщава в приобщените чрез прочитане нейни показания от 24.02.2012 г. /т.2, л.59 ДП/, в които тя твърди, че парите са сложени в каса. В разпита й пред първоинстанционния съд, тя отрекла да е имало физическа каса, като обяснява противоречието в показанията й с твърдението, че имала предвид документална каса в счетоводството на дружеството с отчитане на парите по съответната счетоводна сметка. Това не променя извода, че парите фактически са оставали налични в брой. Съставен е друг инкриминиран документ ПКО № • г. и квитанция към него /т.3 л. 56 ДП/, според който парите остават в брой в дружество • ООД. Това твърди и свид. П., която казва в разпита си в досъдебното производство /т. 2, л.60 ДП/, че четирите превода от • ООД към • и • от дати 06.08.2008 г., 12.11.2009 г., 10.02.2010 г. и 12.03.2010 г. са били канселирани и сумите върнати на дружество • ООД. Изложеното сочи, че парите са останали в наличност в брой в представител на дружеството •.

Установено по делото е, че свид. Х. Д. няма връзка със съставения инкриминиран документооборот, не е извършвал търговска дейност от името на дружество • и не е имал знание да се подават към НАП други документи освен нулеви годишни данъчни декларации. Няма доказателства за съпричастността му към разкритата деятелност, както и самият той да е получавал парични суми на възстановено ДДС. Същевременно счетоводна отчетност на инкриминираните документи се осъществява в счетоводната кантора на свид. А. П., за което тя се е разбрала не със свид. Х. Д., а с подс. С. М.. Всички свидетели сочат единствено нея като лицето, свързано с дружество •, фактически представлявало същото.

Според единичната съдебно - почеркова експертиза, изготвена от вещо лице Ч. подписите за „подпис на наредителя“ в преводните нареждания от 12.11.2009 г, 10.02.2010 г. и 12.03.2010 г. не са изпълнени от свидетелите Д.И. Същите се различават и от сравнителните образци на подс. С. М.. Същевременно обаче ръкописният текст в преводното нареждане от 12.11.2009 г. и в преводното нареждане от 10.02.2010 г. е изпълнен от подс. С. М.. Също така отпечатаците на печат в тези три преводни нареждания не са идентични с отпечатъците от печата на • ООД. Тези изводи са потвърдени от вещите лица при тройната съдебно-почеркова експертиза.

Посоченото по-горе потвърждава твърденията на свид. Х. Д. за липса на съпричастност от негова страна към описаните обстоятелства, като същевременно тези факти сочат съпричастността на подс. С. М., попълнила саморъчно две от платежните нареждания. Освен това, според посочените две експертизи, при поредното подобно документално завъртане на парична сума от възстановено ДДС, същата е предадена на подс. С. М., подписала ПКО № 3 от 10.02.2010 г. Видно и от пълномощно и писмо на териториален директор при ТД на НАП • изх. № •г. /л.221 т. 11 ДП/, инкриминираните по делото справки- декларации по ЗДДС за данъчни периоди м..09., м..10. и м..11. 2009 г. са били подадени на гише от упълномощено лице Г. П., а за данъчен период м. 12 2009 г. – по електронен път с класифициран ел. подпис от • EOOD с посочено физичекато лице, като автор в удостоверението за универсален електронен подпис - Г. П.. Установява се, че електронният подпис, ползван в счетоводна кантора • е регистриран на името на • ЕООД и като пълномощник на това дружество свид. Г. П. била физическото лице заявител на електронния подпис, поради което се водил същият на нейното име.

Твърденията на свид. Г. П., че се е занимавала в счетоводната кантора • единствено с подаването на документи по електронен път или лично в НАП, без да има отношение и знание за истинността на съдържанието ми, не се оборва от други доказателства. Тези действия на фактическо изпълнение на процедурата по внасяне на документите в НАП обаче са изпълнявани със знанието на подс. С. М., тъй като същата е била лицето, боравило с • и са били пряк резултат от предхождаща й дейност.

Неоснователно е възражението в жалбата, че незаконосъобразно са били приобщени чрез прочитане, обясненията на подсъдимата, дадени по НОХД 1490/2020 г. Първоинстанционният съд стриктно е спазил процудерата по приобщаването им към доказателствената маса по делото, регламентирана в разпоредбата на чл. 279 ал.1 т.4 НПК /л.234 НОХД/ и е неприемливо твърдението в жалбата, че първо тя следвало да бъде предупредена за това действие на съда. С оглед гарантиране правото на защита на подсъдимата и при съблюдаване разпоредбата на чл. 277 ал.2 НПК й беше дадена възможност да даде обяснения по време на въззивното съдебно следствие /л.48 ВНОХД/. В тях на практика не се посочиха някакви нови факти и обстоятелства, които да налагат различен от направения анализ от първостепенния съд и настоящата инстанция.

От тези обяснения се установява фактът, че от 2007 г. до края на 2008 г. тя работела в счетоводната кантора на свид. А. П. в гр. • в офиса на ул. • № 2, а след това, в инкриминирания период от време – в офиса на бул. •, също в гр. •.

Подсъдимата осъществявала дейностите по назначаване и освобождаване на служители на фирмите, подавала декларации и заявления, свързани с трудови правоотношения, като извършваната от нея дейност е наричана в практиката „ТРЗ“ или още „човешки ресурси“ или „личен състав“. В хода на производството е установено, че подсъдимата не е била счетоводител. Обясненията на подсъдимата, според които тя се е занимавала с ТРЗ в счетоводната кантора на А. П. се потвърждават от показанията на свид. М. Б.- И., свид. Й. К., който бил обучаван на същата дейност от нея. Поради това и напълно обосован е изводът в мотивите към атакуваната присъда, че подсъдимата не е извършвала счетоводно отчитане на търговски дружества по професия, но това не изключва възможността да извършва отделни счетоводни операции, както и по никакъв начин не изключва възможността да се ползва от документи с невярно съдържание по смисъла на чл.256 от НК, съставени с нейно или без нейно участие.

Видно от обясненията на подсъдимата тя се познавала със свид. Х. Д., с когото първоначално била в добри приятелски отношения. Твърди, че не е извършвала счетоводно обслужване на дружеството •, което според обясненията й се осъществявало от свид. А. П. и работещите при нея счетоводители. Това твърдение на подсъдимата се потвърждава от факта, че ЕТ •, посочен пред НАП, като счетоводител на •, е с фактически ползвател свид. А. П.. Освен това, преди подаването на справките - декларации, проверката им се извършвала от самата свид. А. П., потвърдено от показанията на последната дадени в качеството на свидетел, както и от тези на свид. Г. П.. Също така подсъдимата потвърждава, че в счетоводната кантора са ползвали общ ел. подпис за подаване на документацията към ТД на НАП, както и се е случвало да подписва различни документи в тази връзка и да ги носи и физически в данъчната администрация. Именно подсъдимата била упълномощена от свид. Х. Д. да представлява • пред данъчните органи във връзка със счетоводното отчитане, за което е налице писмено доказателство - пълномощно. Подкрепено от писмените доказателства, подсъдимата споделила и за изтеглен кредит от • ООД в размер на 25 000 лева, по който тя била поръчител като физическо лице. Тя потвърждава, че е имало желание и договорки между нея и свид. Х. Д. за прехвърляне на предприятието на дружество • на нейно име, като в тази връзка е бил подписан от нейна страна предварителен договор за покупко - продажба. Същевременно подсъдимата не дава логично обяснение какво действително е налагало прехвърлянето на това именно дружеството на нейно име. Всичко това действително води до извод за сериозно отношение и ангажираност на подсъдимата към дружество •, каквото същата не е имала към други търговски дружества и каквото към това дружество не са имали други физически лица, включително свид. А. П.. В подкрепа на горните изводи е и обстоятелството, че подсъдимата получавала документи от НАП за • ООД, представяла документи от името на дружеството в НАП и била единственото лице, с което данъчната администрация контактувала до 04.11.2010 г., когато документи във връзка с данъчното производство за първи път били връчени лично на свид. Х. Д.. За всичко случило се преди тази дата обаче подс. С. М. от своя страна не уведомила свид. Х. Д. и той научил едва в края на ревизионното производство за същото, уведомен по официален ред.

Въз основа на всичко това е направен и напълно обоснованият извод, че подс. С. М. се е чувствала лично ангажирана с провежданото ревизионно производство по отношение на дружеството ••, макар да не е разполагала с представителна власт да участва в производството от името на търговското дружество, поради което и не уведомила действителните лица с такава власт, а сама продължила да участва като страна в същото. Това води до извод, че подс. С. М. е лицето, фактически свързано с генерирания документооборот с участието на търговско дружество •. Действията на подсъдимата действително сочат, че тя е имала личен интерес и мотив да участва в ревизионно производство по отношение на търговско дружество, на което нито е била упълномощен счетоводител, нито е била упълномощена да представлява пред държавната институция, като страна в ревизионно производство. Поради наличието на личен интерес и личен мотив и при липса на знание у свид. Х. Д. за инкриминираните събития логично е нямало защо подс. С. М. да уведомява за действията на органите по приходите свид. Х. Д., а това е било сторено по-късно от самите тях.

Съпричастността на подс. С. М. към използването на търговско дружество • за генериране на фиктивен търговски оборот за извършване на данъчна измама се установява и от подписания от нея договор за покупко - продажба на същото дружество. Видно от показанията на свид. Х. Д., след като разбрал за натрупания търговски оборот по сметката на • и множеството счетоводни документи, сочещи генерирането му, той поискал обяснение от подс. С. М., при което тя му предложила да придобие дружеството на свое име. Подсъдимата не отрича това обстоятелство, като същевременно не дава логични обяснения за мотивите си да придобие дружеството. Свидетелят Х. Д. споделя, че той е напечатал договора за покупко-продажба още в деня, когато се е провел разговора помежду им, на който е присъствала и свид. А. П.. Договорът бил подписан от подсъдимата, но независимо от това до окончателно прехвърляне на дружеството не се е стигнало. Причината за това не е посочена от свидетеля. Такава причина не се установява и от обясненията на подсъдимата.

От двата доказателствени източника обаче се установява, че е последвало неразбирателство за по-нататъшните им действия, без да се посочват конкретни обстоятелства за това. Единствено свидетелката А. П. сочи, че от страна на свид. Х. Д. е поискано дружеството да бъде закупено за сума, с каквато подсъдимата не е разполагала, поради което и не се е стигнало до окончателното му прехвърляне.

Независимо, че не се е стигнало до вписване на покупко-продажбата е видно, че подс. С. М. желаела да придобие правата върху дружеството. С тези си действия подсъдимата фактически потвърждава знанието си за правата и задълженията на това предприятие и неговия документооборот и съгласие за придобиване на предприятието, въпреки възможните утежняващи за търговстото му състояние последици на данъчното производство.

Първостепенният съд прецизно е посочил, че е факт далеч по-ранната дата, посочена в договора за предварителна продажба на • ООД. Според посочената дата в него, страните са се договаряли през м. ноември 2008 г., което предшества инкриминирания по делото период - последните три месеца на 2009 г., и данъчната ревизия в края на 2010 г. Поради това и с основание съдът е приел, посочената дата за недостоверна. Това действително е диспозитивен документ, съставен по волята на страните и същият няма удостоверително значение, поради което не може да се ползва за доказване съществуването на правнорелевантни факти. Съдържанието му се уговаря от страните и може да съдържа всичко, така както те са се разбрали помежду си, което може и да не отговаря на действителността. Поради това този документ сам по себе си не доказва действителността на датата посочена в него, като в същото време показанията на свид. Х. Д., с оглед описаната хронология на събитията, отхвърлят възможността това да се е случило към отразения в договора момент. Освен това, към онзи момент свид. Х. Д. не знаел дори за изтегления кредит, а и няма доказателства за съпричастността му към последвалата дейност, свързана с търговския документооборот. Той заявява, че напълно се дезинтересирал от търговското дружество и узнаването за счетоводния документооборот настъпва при уведомяването му за това от НАП на 04.11.2010 г. Същевременно вследствие събитията, за които бил неприятно изненадан от данъчните органи, отношенията му с подсъдимата са се влошили. Поради това и е напълно правилен изводът на съда, че документите за прехвърляне на търговското дружество са съставени след 04.11.2010 г, когато свид. Х. Д. бил уведомен от данъчната администрация за ревизионното производство. Преди това е нямало причина да се пристъпи към прехвърляне на дружеството в действителност, по предвидения за това правен ред.

Тези изводи се подкрепят и от заключенията на вещите лица, приети по делото, които с основание са кредитирани с доверие, понеже са изготвени професионално, задълбочено и с необходимите познания и опит в съответните области. Поради това и не може да се приеме възражението във въззивната жалба, че изготвените по делото експертизи са противоречиви и създават съмнения за тяхната правилност. Това се отнася както за подробно анализираните по-горе съдебно-графологични експертизи, така и за съдебно- счетоводните експертизи.

От заключението на вещото лице К. И. по назначената съдебно- счетоводна експертиза /том 2 л.116 ДП/ се установява, че на 04.04.2007 г. е сключен договор за банков кредит № • г. между • и • АД и • ООД - кредитополучател с размер на кредита 25 000, 00 (двадесет и пет хиляди) лева за закупуване на бизнес оборудване, както и за други разплащания свързани с покупката на оборудването, съгласно договореностите по Рамков договор за реда и условията за предоставяне и обезпечаване на кредити по проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране“, сключен между Банката и Министерството на труда и социалната политика (МТСП). На същата дата - 04.08.2008 г. е подписан и договор за поръчителство между • и • АД и С. Й. К. - поръчител, с който тя се задължавала да отговаря за задължението на кредитополучателя ООД гр. • по договора за банков кредит в размер на 25 000, 00 (двадесет и пет хиляди) лева.

На 04.08.2008 г. е подписан и Договор за разплащателна сметка. С внасянето в банката сума в размер на 825, 00 лева - намерили отражение в банково извлечение № 1 на • и • АД, внесени на каса от Х. Д. в качеството си на управител на • ООД.

На основание „Усвояване на кредит по фактура № • г. и молба“ били изтеглени:

• по Реф. № • били изтеглени по банково извлечение № • г. 12 450, 00 лева от Х. Д.. По счетоводните сметки на • ООД, усвояването от Д. на сумата от 12 450 лева било регистрирано по Дебит Сметка 498 „Други дебитори и кредитори, по Кредит Сметка 152 „Други заеми и дългове“.

В хода на проверката вещото лице не открило платежни документи, от които да било видно обслужване на кредита от страна на Х. Д.. - по Реф. № •, на основание фактура № • г. за доставка на машина към Дебит по сметка на • ЕООД била преведена сума в размер на 12 500, 00 лева по банково извлечение № •г. Съобразно възприетата класификация и характеристика на заемите в Примерния индивидуален сметкоплан на предприятието могли да бъдат включени сметки от гр. 15 „Получени заеми“. В групата били включени сметки, чрез които да се отчитат временно привлечените чужди средства, необходими за стопанската дейност на предприятието, подлежащи на връщане. Уреждането на задължението можело да се извърши чрез плащане в брой; прехвърляне на други активи, в това число продукция; стоки и услуги; трансформиране на задължението в собственост; отказ на заемодателя от вземането си.

Чрез сметка 152 „Получени краткосрочни заеми“ се отчитали краткосрочни заеми със срок на погасяване от датата на предоставянето им за повече от 1 година.

Вещото лице е приело, че усвояването на заема от • ООД е намерило отражение по счетоводните сметки, както следва:

Трасферираната сума от • И • АД по Реф. № • на основание фактура № • г. за доставка на машина към Дебит по сметка на • ЕООД била върната сумата в размер на 12 500, 00 лева от • ЕООД към касата на • ООД - видно от Кредитно известие № • г. ПКО № • г. и с Квитанция към ПКО №• г. били внесени в касата на дружество • ООД и извършените счетоводни операции намерили отражение по Дт С/ка 501 на Кт С/ка 402 - Доставки по аванс.

От Дт на С/ка 503 на Банка от Кт на С/ка 501 „Каса в лева“, • ООД захранило погасителните вноски към кредита чрез С. Й. К.. За периода от 01.10.2008 г. до 06.08.2009 г. били преведени погасителни вноски по банкови извлечения в размер на 4 515, 00 лева (четири хиляди петстотин и петнадесет лева).

С разликата от кредита 12 500, 00 лева, влезли в касата на дружеството, била платена Ф-ра № • г. за продадени стоки от • ЕООД гр. • в размер на 7 495, 60 лева.

По счетоводната програма на • ЕООД, чрез разплащателна сметка на • И • АД на 06.08.2008 г. били регистрирани от Дт Ска 503 на Кт Ска 412 „Клиенти по аванси“ на основание Ф-ра • г. сума в размер на 12 500, 00 лева, след което с Кредитно известие № • г. и Квитанция към ПКО №• г. били върнати на • ООД 12 500, 00 лева със счетоводни операции Дт 412 на Кт 501 - 12 500, 00 лева.

С Акт за прихващане и възстановяване № • г. издаден от Ф. Т. - главен инспектор по приходите, на основание чл.129 от ДОПК във връзка с Резолюция за извършване на проверка № • г. на • ООД бил възстановен данъчен кредит в размер на 26 235, 18 лева и преведени в банковата сметка на • И • АД с ББ № • г. От Дневник за въведени документи към Журнал на Дт С-ка 402 Кт Ска 503 били преведени 25 000, 00 лева на основание Ф-ра • г. за авансово плащане за доставка на стоки към • ЕООД, а разликата от 1 235, 18 лева били отнесени по Дт на Ска 152 към Кт С/ка 503 за погасяване главница и лихви по банков кредит № • г. от • И •АД. По Журнал на Сметка 501, на дата 12.11.2009 г. с ПКО №• г. на основание Кредитно известие № 168 и Квитанция № 2 била отразена по Дт на Ска 501 на Кт Ска 402 „Доставчик по аванси“ сума в размер на 25 000, 00 лева.

По Журнал на Ска 402 към 31.12.2009 г. били регистрирани по Кт ска 402 на Дт Ска 501, което счетоводно записване означавало, че сумата в размер на 25 000, 00 лева била влезнала в касата на дружество • ООД.

С усвоените суми в размер на 26 235, 18 лева, образувани от натрупване на данъчния кредит и възстановените на касата с ПКО № • г., дружеството разплатило закъснелите преводи по банков кредит № • г. от • И • АД в размер на 1 235, 18 лева и е закупило стоки по фактури, регистрирани по Дневника на покупките.

По счетоводната програма на • ЕООД, чрез разплащателна сметка на • И • АД на 13.11.2009 г. били регистрирани от Дт Ска 503 на Кт Ска 412 „Клиенти по аванси“ на основание Ф-ра • г. сума в размер на 25 000, 00 лева, след което с Кредитно известие № • г. и Квитанция към ПКО №• г. били върнати на • 25 000, 00 лева със счетоводни операции Дт 412 на Кт 501 - 25 000, 00 лева.

За периода 12.11.2009 г. до 10.02.2010 г., дейността на дружеството била търговия на едро с промишлени стоки. Всички извършени сделки по придобиване на стоките и продажбите им били регистрирани по Дебита и Кредита на Журнал Ска 501, Дневника на покупките и Дневника на продажбите.

Вследствие на сделки дружеството натрупало нов данъчен кредит, възстановен с Акт за прихващане и възстановяване № • г. в размер на 23 225, 16 лева. С Банково бордеро № • г., сумата в размер на 23 225, 16 лева била преведена от ТД на НАП гр. • по разплащателната сметка на • И • АД на • ООД. Сума в размер на 1 375, 00 лева била прихваната от • И • АД за погасяване на банков кредит № • г. за периода от 21.11.2009 г. до 21.01.2010 г. относно закъснели плащания по лихва и главница.

С банково бордеро № • г. били преведени на • ЕООД 21 850, 00 лева за доставки на стоки. По счетоводните сметки на • ООД били регистрирани следните счетоводни операции:

Журнал от Дт на Ска 501 „Каса“ на Журнал Кт 402 „Доставчици по аванс“ сума в размер на 21 850, 00 лева с ПКО № •г. - канцелирана (анулирана) сделка.

Журнал от Дт на Ска 402 „Доставчици по аванс“ на Кт Ска 503 „Банка“.

По счетоводната програма на • ЕООД, чрез разплащателна сметка на • № 5 от 10.02.2010 г. били регистрирани от Дт Ска 503 на Кт Ска 411 „Клиенти“ сума в размер на 21 850, 00 лева, след което с Квитанция към ПКО № • г. били върнати на • ООД 21 850, 00 лева.

С Акт за прихващане и възстановяване №• от 09.03.2010 г., издаден от В. П. на• ЕООД била възстановена сума в размер на 24 027, 78 лева с Банково бордеро • г. от • И • АД.

Със сума в размер на 420, 00 лева било погасено плащане по банков кредит № • г. С банково бордеро • г. били преведени 23 580, 00 лева на • ЕООД по Ф- ра № • г. В • ЕООД счетоводно намерили отражение по Дт на Ска 402 „Доставчици по аванси“ по Кт Ска 503 „Банка“.

На основание Кредитно известие № • г. и ПКО № 4• г. сумата от 23 580, 00 лева била върната в касата на дружеството, регистрирано по Дт 501 „Каса в лева“ на Кт 402 „Клиенти по аванси“.

За периода от 01.03.2010 г. до 31.03.2010 г., дружеството реализирало сделки за покупко - продажби на промишлени стоки регистрирани по Дневник за покупки и Дневник продажби.

По счетоводната програма на • ЕООД, чрез разплащателна сметка на • И • АД на 12.03.2010 г. били регистрирани от Дт Ска 503 на Кт Ска 412 „Клиенти по аванси“ на основание Ф-ра • г. сума в размер на 23 580, 00 лева, след което с Кредитно известие № • г. и Квитанция към ПКО №• г. били върнати на • ООД 23 580, 00 лева регистрирани по счетоводни операции Дт 412 на Кт 501 - 23 580, 00 лева.

Извършената от експерта проверка установила, че сумата, посочена в ПКО № • г., издаден от • ООД постъпила фактически в касата на • ООД гр. •, осчетоводени били задълженията към доставчиците, съответстващи на сумите по инкриминираните преводни нареждания от 12.10.2009 г., 10.02.2010 г. и 12.03.2010 г. и не се установявали липси в касата на • ООД. За визирания по досъдебното производство инкриминиран период, дружеството било реализирало сделки от покупко-продажби на промишлени стоки, регистрирани по Дневник за покупките и Дневник продажбите, въз основа на които са натрупвани данъчни кредити, възстановявани от ТД на НАП гр. • по разплащателната сметка на • И • АД.

От заключението на вещо лице М. А. по назначената съдебно- счетоводна експертиза /т. 4 л.61 ДП/ се установява, че по отношение на паричния превод от 12.11.2009 г. - в сметката на • ООД гр. • постъпили реално 26 235, 18 лв. възстановен ДДС от данъчните органи по АПВ /Акт за прихващане или възстановяване/. С тези налични пари по банковата сметка била извършена операция - превод на сумата от 25 000 лв. на • ЕООД, като основанието за превода било фактура № • г. за авансово плащане за доставка на стоки. В деня на превода • ЕООД издало кредитно известие № • г. за върнат аванс, за който получателят • ООД съставя ПКО № • г. за 25 000 лв. за получената сума в брой.

Вещото лице установило недопустими различия по представените разпечатки на сметка № 501 „Каса в лева“ за 2009 г. От различни разпечатки по делото /т.3 л.65 и т.3 л.113 дос.пр./ касовата наличност към 31.12.2009 г. възлизала на различни суми - 590, 85 лв. според едната разпечатка и 1 590, 85 лв., според другата - разлика 1000 лв. Дебитните и кредитните обороти в двете разпечатки били различни. Различни били и кореспондиращите счетоводни сметки и сумите по тях. Експертът приела, че вероятно била извършвана преработка на осчетоводяването на сметка „Каса”.

Във връзка с превода от 10.02.2010 г., вещото лице заключила, че • ООД било превело сумата от 21 850 лв. на • ЕООД с банково бордеро от 10.02.2010 г. с основание „Плащане по фактура”. Фактура реално не била издавана и не била осчетоводявана. В деня на превода от банковата сметка на • ЕООД били изтеглени 21 800 лв. С ПКО № • г. сумата била върната на • ООД, като основанието „Канцелирана сделка“. Съгласно банковите извлечения от 10.02.2010 г. в сметката на • ООД постъпили реално 23 225, 16 лв. възстановен ДДС от данъчните органи по АПВ. С тези налични пари по банковата сметка била извършена горната операция - превод към доставчика • ЕООД - 21 850 лв. и възстановяване на сумата 21 800 лв. в касата на • ООД съгласно ПКО № • г. Във връзка с превода от 12.03.2010 г., в. л. А. приела, че • ООД гр. • превело от банковата си сметка умата от 23 580 лв. на • ЕООД. Основанието за превода била фактура № • г. за авансово плащане по договор. В деня на превода • ЕООД издало кредитно известие № • г. за върнат аванс, за който получателят • ООД съставило ПКО № • г. за 23 580 лв. за получената сума в брой. Съставените счетоводни операции във връзка с осчетоводяване на фактурата, плащането по банков път, кредитното известие и връщането на сумата, формално били правилни. Съгласно банковите извлечения от 12.03.2010 г. в сметката на• ООД постъпили реално 24 027, 78 лв., възстановен ДДС от данъчните органи по АПВ. С тези налични пари по банковата сметка била извършена горната операция - превод към доставчика и възстановяване на същата сума в касата на • ООД.

Експертизата, проверявайки счетоводните операции на сметка 501 „Каса“ за периода 01.01.2010 г. - 30.04.2010 г. установила недопустими счетоводни грешки.

Посочено било начално салдо по сметката от дата 01.01.2009 г. - 590, 36 лв. вместо салдо от 01.01.2010 г. Следователно не било извършено годишно приключване на сметка „Каса“ за 2009 г. Не било ясно какво било първоначалното салдо по сметката към 01.01.2010 г., като експертът установила и различни крайни салда на касата към 31.12.2009 г. Съгласно приложените разпечатки началното салдо към 01.01.2009 г. на сметка „Каса“ било 25 885, 56 лв., а в горепосочената разпечатка то било 590, 36 лв. Към 30.04.2010 г. сметка „Каса“ приключвала с кредитно салдо 87 150, 92 лв., т.е. недостиг на парични средства в размер на същата сума, което било физически невъзможно.

Вещото лице е направила извод, че счетоводните документи са осчетоводявани и коригирани многократно, което довело до коментираните фактически разминавания на данните по начални и крайни салда на сметка „Каса“ за един и същи период от време. Установила и липса на данни за назначен касиер на трудов договор със съответната материална отговорност в • ООД, поради което не можело да се установи дали парите физически са постъпвали в дружеството и дали приходните касови ордери не са били съставени с цел формалното осчетоводяване на кредитните известия и възстановяване на сумите по ПКО. Според вещото лице дори да се установи физическо наличие на парични средства, те не можели да се съпоставят със счетоводните данни, тъй като били представени различни начални и крайни салда на касата за един и същ период.

Вещото лице П. М. в своето заключение по назначената съдебно- счетоводна експертиза /т. 8 л.140 ДП/е приело, че • ООД гр. • с ЕИК • за периода от 01.01.2009 г. до 30.11.2009 г. прилагало двустранна форма на счетоводно записване на стопанските операции, съгласно изискванията на действащия за периода Закон за счетоводството и Закон за данъка върху добавената стойност. Прилагало компютърна обработка на счетоводната информация. Заведена била синтетична и аналитична отчетност за отразяване движението на материалните запаси. За разчитане по ЗДДС били използвани сметки: с/ка 4531 Начислен данък за покупките, с/ка 4532 Начислен данък за продажбите, с/ка 4538 Данък за възстановяване и с/ка 4539 Данък за внасяне, дневник за покупките и дневник за продажбите. Счетоводната отчетност на дружеството се извършвала от ЕТ • по договор за счетоводно обслужване от 15.09.2009 г. Не били установени нарушения по воденето на счетоводната отчетност на дружеството.

По процесния Ревизионен акт № • г. и приложенията към него не съществували несъответствия между данните от счетоводните документи и декларираните пред данъчните власти задължения. Несъответствия съществували между информацията, съдържаща се в подадените от данъчно- задълженото лице справки -декларации по ЗДДС и установената информация в коригираните справки -декларации по ЗДДС.

За данъчен период 01.09.2009 г. - 30.09.2009 г. общия размер на дължимия ДДС възлизал на 27 271, 25 лв.

За данъчен период 01.10.2009 г. - 31.10.2009 г. общият размер на дължимия ДДС възлизал на 3 966, 90 лв.

За данъчен период 01.11.2009 г. - 30.11.2009 г. общият размер на дължимия ДДС възлизал на 4 335, 28 лв.

Всичко за периода 01.09.2009 г. — 30.11.2009 г. данъчните задължения на дружеството, без да са включени лихвите по задълженията, възлизали на 35 573, 43 лв.

Не се признавал данъчен кредит по фактури № • г. и • г., издадени от • ООД с предмет на доставката вътреобщностен транспорт от България до • с данъчна основа по всяка от фактурите от 4 300 лв. и начислен ДДС по всяка от фактурите от 860 лв. или общо начислен ДДС в размер на 1 720 лв.

Експертизата установила конкретни фактури, които били обложени с ДДС в размер на тарифната ставка 20% като облагаеми доставки, а не като ВОД с нулева тарифна ставка. По сделки и търговски дружества се касаело за следните фактури и контрагенти:

-фактура №• г., издадена от • ООД с предмет на доставката по приложен опис, с посочена данъчна основа 62 260, 64 лв., начислен ДДС 20% в размер на 12 452, 13 лв. с контрагент - получател •;

-фактура №• г., издадена от • ООД с предмет на доставката по приложен опис, с посочена данъчна основа 65 495, 60 лв., начислен ДДС 20% в размер на 13 099, 12 лв. с контрагент – получател •, всичко за месец септември 2009 г. данъчна основа в размер на 127 756, 24 лв. и начислен ДДС 20% в размер на 25 551, 25 лв., -фактура № • г., издадена от • ООД с предмет на доставката по приложен опис, с посочена данъчна основа 52 255, 36 лв., начислен ДДС 20% в размер на 10 451, 07 лв. с контрагент - получател •;

-фактура № • г., издадена от • ООД с предмет на доставката по приложен опис, с посочена данъчна основа 41 411, 79 лв., начислен ДДС 20% в размер на 8 282, 36 лв. с контрагент - получател •;

-фактура № • г., издадена от • ООД с предмет на доставката по приложен опис, с посочена данъчна основа 51 872, 13 лв., начислен ДДС 20% в размер на 10 374, 43 лв. с контрагент - получател •, всичко за месец октомври 2009 г. данъчна основа в размер на 145 539, 28 лв. и начислен ДДС 20% в размер на 29 107, 86 лв., -фактура №• г., издадена от • ООД с предмет на доставката по приложен опис, с посочена данъчна основа 12 900, 63 лв., начислен ДДС 20% в размер на 2 580, 13 лв. с контрагент - получател •;

-фактура № • г., издадена от • ООД с предмет на доставката по приложен опис, с посочена данъчна основа 34 696, 19 лв. начислен ДДС 20% в размер на 6 939, 24 лв. с контрагент — получател •;

-фактура № • г., издадена от • ООД с предмет на доставката по приложен опис, с посочена данъчна основа 627, 38 лв., начислен ДДС 20% в размер на 6 925, 48 лв. с контрагент — получател •;

-фактура № • г., издадена от • ООД с предмет на доставката по приложен опис, с посочена данъчна основа 26 229, 81 лв., начислен ДДС 20% в размер на 5 245, 96 лв. с контрагент — получател •;

-фактура № •г., издадена от • ООД с предмет на доставката по приложен опис, с посочена данъчна основа 970, 22 лв., начислен ДЦС 20% в размер на 7 194, 04 лв. с контрагент - получател •;

-фактура № • г., издадена от • ООД с предмет на доставката по приложен опис, с посочена данъчна основа 21 090, 38 лв., начислен ДДС 20% в размер на 4 218, 08 лв. с контрагент - получател •.

Всичко за месец ноември 2009 г. данъчна основа в размер на 165 514, 60 лв. и начислен ДДС 20% в размер на 33 102, 92 лв.

Всичко за периода месец септември - месец ноември 2009 г. данъчна основа в размер на 438 810, 13 лв. и начислен ДЦС 20% в размер на 87 762, 03 лв.

Данъчните задължения за дружеството били възникнали въз основа на непризнаване на данъчен кредит в размер на 1 720 лв. по фактура № • г. и фактура № • г. с ДО 4 300 лв. и начислен 20% ДДС в размер на 860 лв. за всяка от фактурите; непризнаване на извършен ВОД от • ООД гр. • до • за периода от 01.09.2009 г. до 30.11.2009 г. по горепосочените 11 бр. фактури, издадени от • ООД гр. •.

За данъчен период от 01.09.2009 г. до 30.09.2009 г. била подадена справка - декларация с вх. № • г., съгласно която бил деклариран ДДС за възстановяване в размер на 26 235, 18 лв., който бил възстановен на дружеството с АПВ № • г. Според заключението на вещото лице Л. А. по назначената съдебно- счетоводна експертиза /т. 11 л.242 ДП/ са установени задълженията на • ООД гр. • с ЕИК •, по периоди и размери за начислен ДДС, както следва:

Отказано право на данъчен кредит в размер на 1 720, 00 лв. за периода 01.09.2009 г. - 30.09.2009 г. по фактура № • г. и фактура № • г. Допълнително начислен ДДС: за периода 01.09.2009 г. - 30.09.2009 г. в размер на 25 551, 25 лв.; за периода 01.10.2009 г. - 31.10.2009 г. в размер на 29 107, 86 лв.; за периода 01.11.2009 г. - 30.11.2009 г. в размер на 33 102, 92 лв. и за периода 01.12.2009 г. - 31.12.2009 г. в размер на 23 225, 16 лв. или общо главница ДДС в размер на 112 707, 19 лв.

Въз основа на изключително подробния анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че подс. С. М. е предадена на съд за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и 7, вр. чл.26, ал.1 НК, което включва три изпълнителни деяния, реализирани в периода м. септември 2009 г. - 14.12.2009 г., в гр. •. От обективна страна това престъпление изисква избягване установяването и/или плащането на данъчни задължения в размер над 3000лв.

Пловдивският окръжен съд законосъобразно е преценил, че за да е възможно да се избегне установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери е необходимо такива данъчни задължения да са възникнали в резултат на реализираната от задълженото лице реална търговска дейност. Данъчно задължение за търговеца не може да възникне без да е налице осъществена по съответен ред облагаема търговска сделка. Досежно търговската дейност на •, по делото не е установено това търговско дружество да е осъществявало реална търговска дейност през инкриминирания период. Търговската дейност на дружеството е била привидна, единствено описана в съставените счетоводни документи, които не отразяват действителността. Изцяло имитираната стопанска дейност се развива като документален поток, отразяващ съвкупност или верига от нищожни сделки, при които отсъства реален съконтрагент или липсва намерение и у двете страни да се задължат по сделката. Осъществява се чрез ползване на данъчни фактури, без по тях да има движение на стоки, услуги и пари. Тези данъчни фактури лъжливо документират, че доставките и услугите са осъществени, както и че е платен дължимият ДДС. Първоинстанционният съд с основание е направил извод, че само по себе си наличието на фактура не означава, че има извършена доставка или услуга, като дори е възможно да има отразено плащане по фактурата, без да има реална сделка. За доказване на данъчно събитие са необходими и придружителни документи към фактурата, данни за техническа и трудова обезпеченост, установено действително разплащане по ДДС по тези фактури от фирмите доставчици. Необходимо е да се установи, че доставчика е разполагал с обективна възможност да изпълни сделката, така както е описана в документите.

Тъй като при фиктивните сделки не е реализирано данъчно събитие, те не могат да предизвикат данъчно задължение, а следователно не водят и до дължим данък за внасяне или възстановяване /Р-208-2011 II н.о./. Когато цялата дейност на задълженото лице е фиктивна, деецът не укрива данъчни задължения, тъй като такива не са възникнали. Той извършва данъчна измама, в резултат на която получава лично или дава възможност на другиго да получи без правно основание пари от държавния бюджет. Данъчната измама засяга отношенията по законосъобразно разходване на всякакви бюджетни средства в помощ на стопанската дейност на лица, които при осъществяването постигат определени стопански резултати. Престъплението е насочено да имитира, че между държавата и конкретен частен субект е възникнало правоотношение, по силата на което той има вземане от държавния бюджет. Типично привидността засяга стопански резултати и други признаци на стопанска дейност, които са основание за данъчно кредитиране.

Въз основа на тези правилни правни изводи, Пловдивският окръжен съд с основание е приел, че подс. С. М. не е осъществила състава на престъплението по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр.чл.26 ал.1 от НК, за което е била предадена на съд.

По делото безспорно е установено, че • ООД не е осъществявало реална търговска дейност, за да избегнат представлявалите го лица установяване и/или плащането на данъчни задължения. Независимо от това обаче, подс. С. М. използвала съществуващото, но нефункциониращо търговско дружество, участвайки в съставяне на неистински счетоводни документи, както и в съставянето на счетоводни документи с невярно съдържание, с които били създадени привидни основания за начисляване на ДДС по фиктивни търговски сделки. Това било сторено, за да се отчетат пред НАП търговски обороти, чрез подаване на инкриминираните данъчни декларации по ДДС. Отчетените търговски резултати по този начин за съответния данъчен период, посочен в обвинението, послужили за възстановяване на ДДС от страна на държавния бюджет на •. Справките - декларации в НАП били подадени от страна на свид. Г. П., която обаче нямала никакви представи относно съдържанието им, а се явявала единствено техният фактически приносител. Установено по делото е, че само подсъдимата е била в близки отношения с действителния собственик на •– свид. Х. Д.. Тя получила отпуснатия на дружеството банков кредит. Тя поискала от НАП издаване на сертификат за фискално устройство на дружеството. В дружеството фиктивно на работа бил назначен свид. В. М., който познавал единствено подс. С. М.. Никой от контрагентите на • по използваните документи не познава Т. и Х. Д., а тези от тях, които са запознати с дружеството •, го свързват с подс. С. М.. Само тя е искала да придобие собствеността на това дружество впоследствие. Само тя изплащала банковия кредит на дружеството. Тя съставила голяма част от инкриминираните документи по делото, осчетоводени за инкриминираните периоди.

Както с основание е приел първостепенният съд, подсъдимата не е депозирала справките - декларации по ДДС в НАП, както и не тя е била лицето, което ги е съставяло. От резултатите от тези справки-деларации обаче се ползвала именно подс. С. М.. Тя била лицето оперирало документално от името на •, като е осигурявала документи, които да послужат за доказване на привидни сделки, които документи да бъдат основание на резултатите, описани в депозираните пред НАП справки - декларации. В тази дейност съществено съдействие оказала и свид. А. П., с която подсъдимата работила заедно на едно и също работно място - счетоводната кантора на П.. Именно А. П. извършвала счетоводно обслужване на част от дружествата, документални контрагенти на •. На една част от тях свидетелката била и пълномощник, разполагайки с данните на тези дружества и печатите им, знание за търговската им дейност.

С основание е прието, че тезата в обвинителния акт как подс. С. М. предложила на свид. Д. да генерират мним документооборот за извършване на вътреобщностни доставки. Двамата не се познават, още по-малко да са действали конспиративно и съгласувано. Установява се обаче съществувала фактическата и юридическа връзка между свид. А. П. и дружеството •, на което тя била пълномощник. Връзка е установена и между дружеството • и подсъдимата в лицето на свид. А. П., както и връзка между подс. С. М. и дружеството •, изхождаща от писмените доказатества - съставените от подсъдимат фактури, които били впоследствие представени в НАП по ревизионното производство на •. Всичко това действително установява съпричастност на подс. С. М. към генерирания фиктивен документооборот, съществували представи у нея за недействителност на търговските резултати, които подлежат на отчитане към НАП.

Първостепенният съд с основание е приел, че участието на подсъдмата в генериране на фиктивен документооборот на • ООД съвсем не е случайно, а е част от целенасочена дейност. В резултат на съставения фиктивен търговски документооборот по сметката на • ООД било възстановено ДДС на три пъти, без да са съществували действителни основания за това. С постъпилите суми от възстановено ДДС се разпореждал не друг, а подс. С. М.. Именно тя съставяла и представяла преводни нареждания в банката, с които прехвърляла тези парични суми, средства от държавния бюджет, към банковите сметки на други юридически лица. Така, възползвайки се от дружеството • ООД, към което неговият управител се бил дезинтересирал, подс. М. участвала с действия в създаването на привиден търговски документооборот на • и ползвала както създадени с нейно участие документи, така и други такива към създаването, на които нямала съпричастност, за да се създават привидни документални основания да получи юридическото лице • ООД парични суми от държавния бюджет, които не му се следват, с които парични суми се разпоредила именно подсъдимата.

Субект на престъплението по чл.256 от НК може да бъде всяко лице, което отговаря на общите признаци предвидени в НК, т.е. пълнолетно и вменяемо, каквато е подсъдимата /ТР-4-2016 ОСНК/.

Данъчните престъпления се извършват с пряк умисъл. Обективният им състав не може да бъде отразен в съзнанието на дееца, без да предизвиква пряко и конкретно предвиждане на резултата и без този резултат да бъде искан. Между резултата и деянието съществува пряка обективна причинна обослувеност, чието осъзнаване поражда представи за неизбежно настъпване на резултата. Деецът има представи, че получените бюджетни средства надхвърлят съответните минимални размери, без да е необходимо да знае с точност размера на вредата /Р-28-2013 III н.о./.

Подсъдимата С. М. е безспорно установена като автор на деянието, предвид наличието на знание у нея за липсата на действителна търговска дейност, извършвана от •, знание, поради участието й в генериране на търговски документооборот, сочещ обратното и използване на същия пред НАП с внасяне на инкринимираните документи, които да дадат основание на органите по приходите да възстановят ДДС на • без за това да са били налице действителни основания. Подсъдимата е знаела за постъпилите средства по сметката на • ООД и като единственият фактически представител на това дружество, знаещ за фиктивния търговски оборот се е разпоредила със същите, привидно заплащайки задължение на • по друга сделка, каквото не съществувало.

Пловдивският окръжен съд правилно е преценил, че се установяват мотивите и намеренията на подс. С. М., преследваните от нея съставомерни и допълнителни цели, за което си послужила с цялата предшестваща това нейна дейност в насока да създаде условия и правни основания за придобиване на средства от държавния бюджет от страна на дружеството •, с които подсъдимата да се обогати впоследствие.

Въз основа на всичко изложено по-горе, Пловдивският окръжен съд е приел, че подсъдимата С. М. е осъществила от обективна и субективна страна съставомерните признаци на деянието по чл. 256 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК, понеже през периода м. септември 2009 г. - 14.12.2009 г., в гр. •, при условията на продължавано престъпление е използвала неистински документи: отчетни регистри - дневници за покупките на • ООД гр. •, съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС; отчетни регистри - дневници за продажбите на • ООД гр. •, съгласно чл.124, ал.1, т.2 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.2 от ППЗДДС, данъчни фактури като доказателство за извършени вътреобщностни доставки /ВОД/ по тях, когато не са били налице доставки по смисъла на чл.7 от ЗДДС, всички отразени в справки - декларации по ДДС на • ООД гр. • и е използвала при условията на посредствено извършителство, чрез Г. П. документи с невярно съдържание - създадените за отчетните периоди справки - декларации по ДДС на • ООД гр.•, подадени пред ТД на НАП – •, в които е декларирано ДДС за възстановяване в общ размер от 80 143.78 лв. С тези си действия подсъдимата е дала възможност на друго лице - юридическото лице • ООД гр. •, да получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери, възлизаща в общ размер на 80 143, 78 лв, а именно:

1. През м. септември 2009 г., е използвала неистински документи - дневник за покупките на • ООД гр. • за м. септември 2009 г., в който са отразени данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за доставка на услуги за м. септември 2009 г. - данъчна фактура № • г., сочена за издадена от • ООД с данъчна основа на стойност 4 300 лв. и ДДС в размер на 860 лв., без да е налице доставка на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС и данъчна фактура № • г., сочена за издадена от • ООД с данъчна основа на стойност 4 300 лв. и ДДС в размер на 860 лв., без да е налице доставка на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС, дневник за продажбите на • ООД гр. • за м. септември 2009 г., в който са отразени неистински документи - данъчни фактури за извършени от • ООД гр. • вътреобщностни доставки /ВОД/ по смисъла на чл.7 от ЗДДС, както следва: данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр.• на• търговско дружество • за доставка на стоки за м. септември 2009 г. с данъчна основа на стойност 62 260, 64 лв.; данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. септември 2009 г. с данъчна основа на стойност 65 495, 60 лв., всички отразени в резултата по справка - декларация /СД/ по ЗДДС, вх. № • г. за данъчен период м. септември 2009 г и на 13.10.2009 г., чрез използване на документ с невярно съдържание: справка - декларация /СД/ по ЗДДС, вх. № • г. за данъчен период м. септември 2009 г., подадена в ТД на НАП - •на същата дата при условията на посредствено извършителство, чрез Г. К. П. ЕГН •, е дала възможност на • ООД гр. • да получи неследваща се парична сума от държавния бюджет в големи размери - 26 235, 18 лв. 2. През м. октомври 2009 г., е използвала неистински документи - дневник за продажбите на • ООД гр. • за м. октомври 2009 г., в който да е отразила неистински документи - данъчни фактури за извършени от • ООД гр. • вътреобщностни доставки /ВОД/ по смисъла на чл.7 от ЗДДС, както следва: данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. октомври 2009 г. с данъчна основа на стойност 52 255, 36 лв.; данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. октомври 2009 г. с данъчна основа на стойност 41 411, 79 лв.; данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. октомври 2009 г. с данъчна основа на стойност 51 872, 13 лв.; всички отразени в резултата по справка - декларация /СД/ по ЗДДС, вх. № • г. и на 06.11.2009 г., чрез използване на документ с невярно съдържание: справка -декларация СД по ЗДДС, вх. № • г. за данъчен период м. октомври 2009 г., подадена в ТД на НАП - • на същата дата при условията на посредствено извършителство, чрез Г. К. П., ЕГН •, е дала възможност на • ООД гр. • да получи неследваща се парична сума от държавния бюджет в големи размери - 25 140, 96 лв.

3. През м. ноември 2009 г., е използвала неистински документи - дневник за продажбите на • ООД гр. • за м. ноември 2009 г., в който са отразени неистински документи - данъчни фактури за извършени от • ООД гр. • вътреобщностни доставки /ВОД/ по смисъла на чл.7 от ЗДДС, както следва: данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 12 900, 63 лв.; данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 34 696, 19 лв.; данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 34 627, 38 лв.; данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 26 229, 81 лв.; данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 36 970, 22 лв.; данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 21 090, 38 лв., всички отразени в резултата по справка -декларация /СД/ по ЗДДС, вх. № 1• г. и на 14.12.2009 г., чрез използване на справка - декларация по ЗДДС, вх. № • г. за данъчен период м. ноември 2009 г., подадена на същата дата в ТД на НАП -• при условията на посредствено извършителство, чрез Г. К. П., ЕГН •, е дала възможност на • ООД гр.• да получи неследваща се парична сума от държавния бюджет в големи размери, възлизаща на 28 767, 64 лв.

Престъплението, представлява усложнена престъпна дейност, тъй като е съставено от три последователни деяния, съставляващи продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК, като всяко от тези деяния изпълва самостоятелно състава на престъплението по чл.256, ал.1 от НК. Деянията са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл, при което последващите се явават от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

За първото деяние от продължаваното престъпление е установено, че през м. септември 2009 г., подс. С. М. е използвала неистински документи - дневник за покупките на • ООД гр. •, за м. септември 2009 г., в който са отразени данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за доставка на услуги за м. септември 2009 г. - данъчна фактура № • г., сочена за издадена от • ООД с данъчна основа на стойност 4 300 лв. и ДДС в размер на 860 лв., без да е налице доставка на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС и данъчна фактура № • г., сочена за издадена от • ООД с данъчна основа на стойност 4 300 лв. и ДДС в размер на 860 лв., без да е налице доставка на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС, дневник за продажбите на • ООД гр. • за м. септември 2009 г., в който са отразени неистински документи - данъчни фактури за извършени от • ООД гр. • вътреобщностни доставки /ВОД/ по смисъла на чл.7 от ЗДДС, както следва: данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. септември 2009 г. с данъчна основа на стойност 62 260, 64 лв.; данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. септември 2009 г. с данъчна основа на стойност 65 495, 60 лв. Всички тези сделки са били отразени в резултата по справка - декларация /СД/ по ЗДДС, вх. № 16001371690/13.10.2009 г. за данъчен период м. септември 2009 г., която била с невярно съдържание, тъй като описаните в нея резултати били фиктивни.

На 13.10.2009 г. справка - декларация /СД/ по ЗДДС, вх. № • г. за данъчен период м. септември 2009 г., била използвана, като била подадена в ТД на НАП – •, чрез Г. П., като посредствен извършител, тъй като същата нямала представа за съдържанието на подадения от нея документ. Макар фактическото подаване да е осъществено от свид. Г. П. същото е резултат на деятелността на подс. С. М., която с действията си целенасочено предопределила реализирането на това събитие, поради което и тя използвала опосредено, чрез Г. П., този документ с невярно съдържание. С подаване на справката - декларация в ТД на НАП били представени документални основания за възстановяване на ДДС, в размер посочен в справката декларация, поради което с тези действия е дадена възможност на • ООД гр. • да получи неследваща се парична сума от държавния бюджет в големи размери - 26 235, 18 лв. Точно тази по размер парична сума декларирана като ДДС за възстановяване била възстановена на • ООД от НАП. Паричната сума е била изплатена на • на 12.11.2009 г. с Акт за прихващане и възстановяване № • г. /т.3 л. 46 ДП/ и с 25 000 лв. от същата подсъдимата се разпоредила още същия ден, изисквайки от банката чрез представяне на палатежно нареждане да бъде извършен превод към • ЕООД.

Пловдивският окръжен съд е приел, че еднотипно е второто реализирано деяние, при което подс. С. М. дала възможност на •ООД да получи неследваща се парична сума като през м. октомври 2009 г., използвала неистински документи - дневник за продажбите на• ООД гр. • за м. октомври 2009 г., в който да е отразила неистински документи - данъчни фактури за извършени от • ООД гр.• вътреобщностни доставки /ВОД/ по смисъла на чл.7 от ЗДДС, както следва: данъчна фактура №• г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. октомври 2009 г. с данъчна основа на стойност 52 255, 36 лв.; данъчна фактура № •г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. октомври 2009 г. с данъчна основа на стойност 41 411, 79 лв.; данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр.• на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. октомври 2009 г. с данъчна основа на стойност 51 872, 13 лв.; всички отразени в резултата по справка –декларация /СД/ по ЗДДС, вх. № • г. Тази справка - декларация била с невярно съдържание, поради отразените в нея фиктивни търговски резултати за данъчен период м. октомври 2009 г. Независимо от това на 06.11.2009 г. същата била използвана от подс. С. М., като на тази дата, чрез посредствено извършителство от Г. П. справката -декларация била подадена в ТД на НАП •. По този начин подс. С. М. дала възможност на юридическото лице • ООД гр.• да получи неследваща се парична сума от държавния бюджет в големи размери - 25 140, 96 лв, част от която – 23 225.16 лв. била впоследствие изплатена по банковата сметка на • ООД на основание Акт за прихващане и възстановяване № • г./т.3 л. 122 ДП./ За третото деяние от продължаваното престъпление, първостепенният съд приел за установено, че през м. ноември 2009 г., подс. С. М. е използвала неистински документи - дневник за продажбите на • ООД гр. • за м. ноември 2009 г., в който са отразени неистински документи - данъчни фактури за извършени от • ООД гр. • вътреобщностни доставки /ВОД/ по смисъла на чл.7 от ЗДДС, както следва: данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 12 900, 63 лв.; данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 34 696, 19 лв.; данъчна фактура №• г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 34 627, 38 лв.; данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 26 229, 81 лв.; данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 36 970, 22 лв.; данъчна фактура № • г., издадена от • ООД гр. • на • търговско дружество • за доставка на стоки за м. ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 21 090, 38 лв. Всички тези документи, сочещи търговски оборот, който се оказва фиктивен, намерили отражение в отчетения месечен резултат за търговската дейност на • ООД по справка – декларация /СД/ по ЗДДС, вх. №• г. С подаване на 14.12.2009 г. на тази справка - декларация по ЗДДС, вх. № • г. за данъчен период м. ноември 2009 г., чрез посредствения извършителел Г. П., която единствено представила справката в НАП без да има участие в изготвянето й и знание за съдържанието й, подс. С. М. е дала възможност на юридическото лице • ООД гр. • да получи неследваща му се парична сума от държавния бюджет в големи размери, възлизаща на 28 767, 64 лв., част от която – 24 027, 78 лв. отпусната впоследствие по банковата сметка на • въз основа на Акт за прихващане и възстановяване № • г. Престъплението по чл.256, ал.1 вр. с чл. 26 ал. 1 НК има две форми на изпълнителното деяние - „получи“ и „даде възможност на друго лице да получи“. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че с действията си подс. С. М. е осъществила това престъпление във втората форма на изпълнителното му деяние, понеже е предоставила обективна възможност на юридическото лице • ООД, в което не е участвала, да получи от държавния бюджет парична сума, за което не са съществували действителни фактически и правни основания. Всяко от деянията е довършено в момента, в който е подадена справката - декларация по ДДС в ТД на НАП •. Въззивният съд споделя извода, че престъплението при изпълнително деяние „даде възможност на друго лице да получи“ е на просто извършване, тъй като не се предвижда при тази форма на изпълнителното деяние в резултат на използваните документи с невярно съдържание и неистински такива, различното от дееца лице да е получило неследваща му се парична сума. Достатъчно е да му е предоставена действителна възможност за това и това ще бъде налице, когато са използвани инкриминираните документи и представени пред органа, от чието решение зависи отпускането на иначе неследваща се парична сума от държавния бюджет. Дръжавният орган взема решение да отпусне паричната сума, тъй като е въведен в заблуждение относно действителността на представените документи. За това настоящият съд счита, че престъплението при тази му форма на изпълнително деяние е довършено с предаване на инкриминираните справки - декларации в НАП, на посочените в обвинителният акт дати.

В настоящият случай такива суми от възстановено ДДС са били получени като пряка и непосредствена последица от описаната инкриминирана деятелност, което доказва, че е била представена от дееца реална възможност юридическото лице да получи неследващите му се парични суми. Единствено възстановеното ДДС по Акт за прихващане и възстановяване № • г. /т.3 л. 46 – 49 ДП/ е получено от • ООД в предявения с обвинителния акт на подсъдимата период на извършване на продължаваното престъпление. В обвинителния акт е описано кога е постъпила сумата възстановено ДДС по сметката на • и в какъв размер е била тази сума.

В мотивите към съдебния акт е посочено, че в останалите два случая, възстановеното ДДС постъпва в сметката на • ООД на дати, след инкриминирания с обвинението по делото период, същите посочени във фактическата част на обвинителния акт, поради което и предявени на подсъдимата, но оставащи извън периода на юридическото обвинение.

В тази насока е необходимо обаче да се посочи следното:

С Акт за възстановяване №• г. /т.3 л. 46 ДП/ за данъчен период м. септември 2009 г. въз основа на подадена справка -декларация № • г. на •• ООД по банковата сметка са преведени 26 235, 18 лв. Според писмо от НАП /т.1, л.153 ДП/ актът е връчен на подс. С. М.. Видно от преводно нареждане в оригинал от 12.11.2009 г. за кредитен превод /т.1 л. 184 ДП/ отново на • ЕООД е преведена сумата в размер на 25 000 лева с основание за превода „авансово плащане по фактура“, за което била съставена и фактура № • г. /т.3 л. 56 ДП/, в която било отбелязано „авансово плащане за доставка на стоки“. Следователно, действително подс. С. М. е дала възможност на • ООД да получи от държавния бюджет тази неследваща парична сума.

Що се отнася до паричните средства възстановени от НАП с Акт за възстановяване № • г. /т.3 л.122 ДП./ с основание е прието, че с тях се е разпоредила именно подс. С. М.. Проверката за възстановяване на ДДС с този акт обаче е обхванала периода 01.12.2009 г. - 31.12.2009 г. видно от съдържанието на акта. Следователно той е извън инкриминирания период, включен в обвинителния акт – м. септември 2009 – 14.12.2009 г. Същото се отнася и до посочения в мотивите на първоинстанционния съд акт за прихващане и възстановяване № •г. /т.3 л. 146 ДП/ и преводно нареждане от 12.03.2010 г. за кредитен превод /т.1 л. 186 ДП/ за сума в размер на 23 580 лева /т.3 л. 170 ДП/. Прихващането касае също период, който не е включен в обвинението.

Въз основа на посоченото по-горе следва и изводът, че единствената възстановена сума, свързана с инкриминирания период е в размер на 26 235. 18 лв., досежно пункт 1 от продължавано престъпление, свързано с деянието през месец септември 2009 г. и на 13. 10. 2009 г. По отношение останалите суми по пункт 2 от продължаваното престъпление, касаещ месец октомври и 06. 11. 2009 г. за сумата от 25 140, 96 лв. и за пункт 3 по отношение на деянието, извършено месец ноември 2009 г. и на 14. 12. 2009 г. по отношение сумата 28 767, 64 лв., то по делото не е установено тези суми за конкретните периоди да са възстановени.

Данъчната измама по чл. 256 НК има за непосредствен обект на посегателство обществени отношения по законосъобразното разходване на бюджетните средства на държавата. Тя е резултатно престъпление, с което пряко и непосредствено се причинява имуществена вреда в размер на реално получената без правно основание парична сума от дееца или друго физическо или юридическо лице /ТР 4/2016 ОСНК/.

По отношение на инкриминирания период безспорно и категорично е установено, че единствената сума, която е възстановена реално, касаеща този период включен в обвинителния акт, е по акт за възстановяване № • г. за данъчния период месец септември 2009 г., която е в размер на 26 235. 18 лв.

По отношение на останалите пунктове от продължавано престъпление, съответно по пункт 2 за месец октомври и на 06. 11. 2009 г. и пункт 3 - месец ноември и 14. 12. 2009 г. по делото не са установени реално получени без правно основание парични средства от • ООД.

В конкретния случай настоящият съдебен състав приема, че по тези два пункта единствено е налице опит да се даде възможност на друго лице -• ООД, да получи без правно основание, неследващи се парични суми. В тази насока присъдата следва да бъде коригирана.

Необходимо е да се има предвид, че тъй като се касае за продължавана престъпна дейност по смисъла на чл. 26 ал. 1 и ал. 5 НК, когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца следва да се наложи наказание като за опит.

Пловдивският апелативен съд счита, че в случая цялостната инкриминирана престъпна дейност следва да се приеме, като довършено престъпление. Това е така, защото независимо от обстоятелството, че деянието е довършено единствено по пункт 1 - за месец септември 2009 г. и на 13. 10. 2009 г. за сумата от 26 235. 18 лв., а по пункт 2 за месец октомври и на 16. 11. 2009 г. за сумата от 25 140. 96 лв. и по пункт 3 – месец номеври 2009 г. и на 14. 12. 2009 г. за сумата 28 767. 64 лв., то не може да се приеме, че довършеното деяние не се отразява значително върху характера на цялостната престъпна дейност. Поради това въззивнатаинстанция счита, че същото следва да бъде квалифицирано, като довършено.

Подсъдимата е била предадена на съд за престъпление по чл.255 от НК, но фактите, установени по делото, съответстващи и на фактическото предявено на подсъдимата обвинение с внесения обвинителен акт, сочат, че е било извършено друго по-леко престъпление – това по чл.256, ал.1 от НК. За да се постанови оправдателна присъда е необходимо инкриминираното деяние в обвинителния акт изобщо да не осъществява състав на престъпление, а не само престъплението по обвинителния акт. В настоящия случай, след като фактите от обвинителния акт сочат да е осъществен съставът на друго по-леко престъпление съдът с основание е преквалифицирал престъплението с присъдата в по-леко наказуемо.

Престъплението по чл.256, ал.1 от НК е по-леко наказуемо от престъплението, за което подсъдимата е била предадена на съд с обвинителния акт по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и 7, вр. чл.26, ал.1 от НК. Правилно в атакуваната присъда е посочено, че видно от санкциите на тези правни норми в редакцията им към момента на извършване на престъплението периода септември - до 14 декември 2009 г., актуална и до настоящия момент, наказанието по чл.255, ал.3 от НК е от три до осем години лишаване от свобода и конфискация на част или на цялото имущество, а престъплението по чл.256, ал.1 е наказуемо с лишаване от свобода от две до осем години и глоба до 5000 лв. Това сочи, че наказанието за престъплението по чл.256, ал.1 от НК е по-леко наказуемо, тъй като предвижда по-нисък минимум на наказанието лишаване от свобода, както и по-лекото наказание глоба от конфискация, съобразно системата на наказанията по чл. 37 НК.

По тези съображения съдът с присъдата законосъобразно е преквалифицирал престъплението, съобразно фактите от обвинителния акт, в по-леко наказуемото престъпление по чл.256, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и е признал подсъдимата за виновна за това престъпление.

При определяне размера на наказанието справедливо първоинстанционният съд е преценил, че същото следва да бъде определено по правилата на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК. Няма спор, че делото е продължило дълго време, касае се за деяние, което е извършено през 2009 г. и от тогава е изминал значителен период от време. Въпреки, че същото представлява фактическа и правна сложност, на практика с поведението си подсъдимата не е допринесла с нищо за забавянето му, поради което и настоящата инстанция счита, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. Санкцията в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода е напълно справедлива и чрез нея действително ще се постигнат целите, както на специалната, така и на генералната превениця, визирани в чл. 36 НК.

Справедливо е приложена и разпоредбата на чл. 55 ал. 3 НК досежно кумулативно определената санкция. Наложеното наказание глоба също е справедливо определено в размер на 1000 лв. и в тази насока първоинстанционният съд е изложил достатъчно и убедителни съображения, които настоящата инстанция напълно споделя.

Налице са основанията на чл. 66 ал. 1 НК за отлагане изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода. Подсъдимата не е осъждана на лишаване от свобода за деяние от общ характер и за поправянето й не е наложително тя да изтърпи ефективно така наложеното наказание. В тази насока липсва и протест.

По отношение на предявения граждански иск първоинстанционният съд е приел за разглеждане предявения такъв от Министъра на финансите.

Същият е предявен с правно основание по чл. 45 ЗЗД в размер на 89 482.

03 лв. за настъпили имуществени вреди от деянието, описано в обвинителния акт. Първостепенният съд е приел, че по трите пункта на продължаваното престъпление са настъпили преки и непосредствени вреди за държавата в размер на 73 488. 12 лв. и за тази сума подсъдимата е била осъдена да я заплати на държавата, като в останалата сума до пълно предявения размер, гражданският иск е бил отхвърлен.

Предвид на обстоятелството, че в настоящата инстанция Пловдивският апелативен съд приема, че реално настъпилата щета за държавата е само по пункт 1 на продължаваното престъпление в размер на 26 235. 18 лв., то единствено за нея подсъдимата следва да бъде осъдена да я заплати в полза на държавата, а в останалата част за сумата, за която е уважен до 73 488. 12 лв. гражданският иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Сумата от 26 235. 18 лв. следва да бъде заплатена, ведно със законната лихва, считано от 12. 11. 2009 г. /видно от журнал-сметка – т.3 л.54 ДП, на която дата е постъпила сумата по сметката на • ООД/ до окончателното й изплащане. Определената държавна такса върху уважения размер на гражданския иск следва да бъде намалена от 2 939.52 лв. на 1 049. 41 лв.

Пред настоящата инстанция се претендира юрисконсултско възнаграждение от страна на гражданския ищец. Същото следва да бъде определено на 300 лв. на основание чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 ЗПП.

Предвид на изложеното и на основание чл. 337 ал. 1 т. 2 НПК Пловдивският апелативен съд и