Решение № 14182 от 8.12.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 39552/2021 г.

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по искова молба от „...“ ЕООД с ЕИК.., седалище и адрес на управление град София, Бул. „..“ № 45, партер, офис 4, съдебен адрес град София, ул. „..“ № 6, ет. 1, офис 1 (ищец) чрез процесуалния представител адвокат Р. М.. Ищецът твърди, че е придобил вземания на „...“ ООД (в несъстоятелност) срещу ответника. „...“ ООД (в несъстоятелност) като продавач и ответникът като купувач били сключили договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги. Макар и „...“ ООД (в несъстоятелност) да доставило на ответника уговорените количества електрическа енергия за ноември и декември 2017 г., ответникът не я заплатил в уговорения срок. Освен стойността на тази електрическа енергия ответникът също така не заплатил и дължимите съгласно законодателството акциз, данък добавена стойност (ДДС), такса „задължение към обществото“, такси за мрежови услуги за достъп и пренос. Иска от съда да установи съществуването на вземания срещу ответника за сумата 1 937 лева и 12 стотинки, представляваща цена за доставена електрическа енергия, цена за задължения към обществото, акциз и мрежови услуги, за която цена са били издадени фактура №... от 30. 11. 2017 г. и фактура №..7 от 31. 12. 2017 г., както и сумата 581 лева и 22 стотинки, представляваща мораторна лихва за периода 14. 01. 2018 г. – 16. 02. 2021 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на 24. 02. 2021 г. по ч. гр. дело № 8998 по описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за 2021 г. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „..“ ООД с ЕИК...5, адрес град София, кв. „Горна баня“, ул. „Христо Стефчов“ № 2А. Твърди, че през процесния период добросъвестно е плащал задълженията си по договора. Прави евентуално възражение за изтекла тригодишна погасителна давност. След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи. Ищецът е предявил по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК два кумулативно съединени установителни иска с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 98а, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), съответно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, свързани с доставянето на електрическа енергия спрямо обект, намиращ се на адрес град София, ул. „Христо Стефчов /Кирил Михов/“ № 2А, ИТН номер..H през периода 01. 11. 2017 г. – 31. 12. 2017 г. Предвид твърденията на страните в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване валидното сключване на договор продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги между „...“ ООД (в несъстоятелност) и ответника, реалното доставяне на електрическа енергия от „...“ ООД през процесния период и спрямо съответния обект в твърдените количества и изпадането на ответника в забава. Предвид направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е също така да докаже пълно и главно настъпването на основание за спиране и/или прекъсване на течението на погасителната давност (различно от закон, защото вътрешното право не се доказва). От друга страна, в случай че съответните факти бъдат установени, в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил задълженията. Страните не спорят, а и от л. 9 от исковото дело, се установява, че на 01. 02. 2016 г. между „...“ ООД и ответника е бил сключен договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE... По силата на договора „...“ ООД се задължило да продаде активна нетна електрическа енергия и да предостави услугите „Отговорност за балансиране“ и „Прогнозиране на потреблението“, а ответникът се задължил да заплаща цената на електрическата енергия, в която била включена и цената на услугите, съобразно прогнозни графици. Уговорената цена на електрическа енергия била 87 лева/Мвтч (свободното уговаряне на цената на електрическата енергия е допустимо – чл. 15, ал. 1, предл. второ от Правилата за търговия с електрическа енергия). Страните освен това не спорят, а и от представените по делото доказателства (л. 57 – 58 от исковото дело) се установява, че през процесния период „...“ ООД реално е доставяло електрическа енергия, съответно осъществявало е услугите „Прогнозиране на потреблението“ и „Отговорност за балансиране“ в полза на ответника спрямо съответния обект. Предоставеното количество електрическа енергия е в размер на 12, 343 Мвтч за ноември 2017 г., съответно 0, 444 Мвтч за декември 2017 г. При това положение в съответствие с договора за ответника е възникнало задължението да заплати цена в размер на 1 073 лева и 84 стотинки за месец ноември 2017 г., съответно 38 лева и 63 стотинки за декември 2017 г. (общо за двата месеца 1 112 лева и 47 стотинки), като тези цени включват и стойността на услугите „Отговорност за балансиране“ и „Прогнозиране на потреблението“. Естественото съдържание на договорното отношение включва и задължение на ответника да заплати съответните данъци и такси на „...“ ООД. Това са ДДС (чл. 2, т. 1 ЗДДС) и акциз (чл. 4, т. 1 във връзка с чл. 2, т. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове - ЗАДС). Страните изрично са уговорили, че цената на електрическата енергия не включва акциз, ДДС и такса за задължения към обществото (чл. 10, ал. 3 от общите условия). Акцизът за ноември 2017 г. е в размер на 24 лева и 69 стотинки, а за декември 2017 г. – 89 стотинки, или общо за двата месеца 25 лева и 58 стотинки (чл. 34а, ал. 1 ЗАДС). ДДС, определен върху основата на стойността на електрическата енергия и начисленият акциз (съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗДДС), за ноември 2017 г. е в размер на 219 лева и 71 стотинки, за декември 2017 г. е в размер на 7 лева и 90 стотинки, или общо за двата месеца 227 лева и 61 стотинки (чл. 66, ал. 1 ЗЗД). Таксата за задължения към обществото е дължима на основание ЗЕ и през процесния период е била в размер на 23 лева и 12 стотинки/Мвтч (решение на КЕВР № Ц-7 от 07. 04. 2017 г.; отразената във фактурите такса за задължения към обществото е била начислена по неактуална цена). Тогава таксата за месец ноември 2017 г. е в размер на 285 лева и 37 стотинки, за декември 2017 г. е 10 лева и 27 стотинки, или общо за двата месеца 295 лева и 64 стотинки. Така задълженията на ответника спрямо „...“ ООД за цената на електрическата енергия, услугите „Отговорност за балансиране“ и „Прогнозиране на потреблението“, ДДС, акциз и такса за задължения към обществото възлизат на 1 603 лева и 61 стотинки за месец ноември, съответно 57 лева и 69 стотинки, общо за двата месеца 1 661 лева и 30 стотинки. Относно изискуемостта на вземанията съдът ще изложи доводи в следващия абзац. Ищецът твърди, че размерът на задълженията на ответника е по-голям: 1 869 лева и 97 стотинки за месец ноември 2017 г., съответно 67 лева и 15 стотинки за декември 2017 г., общо за двата месеца 1 937 лева и 12 стотинки, във връзка с „мрежови услуги за достъп и пренос или други такси и допълнителни задължения, които се дължат съгласно действащото законодателство или актове на държавните органи“. Съдът констатира, че съгласно договора ответникът дължи цената на мрежови услуги за пренос и достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, но при условие, че е приложим „стандартизиран товаров профил“ (чл. 10, ал. 2 от общите условия). В случая страните изрично са отбелязали „НЕ“ относно стандартизирания товаров профил в самия договор. При това положение ищецът не доказва да са възникнали договорни задължения на ответника за заплащането на сумата над 1 661 лева и 30 стотинки до пълния претендиран размер от 1 937 лева и 12 стотинки. Страните не спорят, а и от данните по делото се установява настъпване на частно правоприемство между „...“ ООД и ищеца, при което ищецът е придобил вземанията в размер на общо 1 661 лева и 30 стотинки (л. 7 от исковото дело). Така придобитите вземания са преминали в патримониума на ищеца ведно с всички принадлежности: в това число и с евентуалните обезщетения за забава в размер на законовата лихва. От представения договор се доказва, че изискуемостта на задълженията настъпва в срок до 14-о число на месеца, в който съответната фактура е била изпратена на ответника (чл. 11, ал. 4 от общите условия). По делото са представени заверени преписи от фактурите, издадени за задълженията за ноември и декември 2017 г., но ответникът изрично е оспорил получаването им и по делото липсват доказателства те да са му били изпращани. Следователно ищецът не доказва ответникът да е изпаднал в забава, поради което исковете за обезщетения за забава са изцяло неоснователни. Изискуемостта на вземанията в размер 1 661 лева и 30 стотинки следва да се приеме за настъпила едва с представянето на исковата молба, към която са приложени фактурите. Тоест ответникът би могъл да дължи единствено законовата лихва от 06. 07. 2021 г. до окончателното изплащане, не и отделно обезщетение за забава от 14. 01. 2018 г. до датата на подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение. Предвид конкретния начин на уговаряне на настъпването на изискуемостта съдът приема, че страните по договора са установили изискване за отправянето на своеобразна покана (изпращане на фактури). В такъв случай началният момент на течението на погасителната давност не е настъпването на изискуемостта на вземанията (което е станало едва с подаването на исковата молба), а е възникването на вземанията съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Така вземанията за месец ноември 2017 г. са възникнали на 30. 11. 2017 г., а вземанията за декември месец 2017 г. са възникнали на 31. 12. 2017 г., от които моменти е започнало течението на давността. Спрямо едните и другите е приложима специалната тригодишна погасителна давност, защото това са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД ( Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълк. дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС). Както правилно изтъква ищецът, през периода 13. 03. 2020 г. – 22. 05. 2020 г. (точно седемдесет календарни дни) течението на давността е било спряно (чл. 3, т. 2, алт. първа от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците във връзка с пар. 13 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн. „ДВ“ бр. 44 от 2020 г.). Тогава тригодишната давност за вземанията за ноември 2017 г. е изтекла на 09. 02. 2021 г. Що се отнася до вземанията за декември 2017 г., давността за тях е щяла да изтече на 12. 03. 2021 г., но течението й е било успешно прекъснато от ищеца с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 12. 02. 2021 г. (чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 116, б. „б“ ЗЗД). В обобщение, съдът намира, че вземанията за електрическа енергия са частично доказани, тези от тях за месец ноември 2017 г. са погасени по давност, а вземанията за обезщетения за забава са неоснователни, защото изискуемостта е настъпила едва с предявяването на исковете. Разноски. При този изход на делото съдът следва да присъди пропорционално разноски за заповедното и първоинстанционното исково производство. В заповедното производство заявителят е сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лева и 37 стотинки и адвокатско възнаграждение в размер на 365 лева и 60 стотинки, тоест общо 415 лева и 97 стотинки. Пропорционално на основателната част от заявлението следва да бъдат присъдени 9 лева и 53 стотинки. В първоинстанционното исково производство ищецът е сторил разноски за довнасянето на държавна такса в размер на 50 лева и 37 стотинки и адвокатско възнаграждение в размер на 365 лева и 60 стотинки, тоест общо 415 лева и 97 стотинки. Така сторените разноски съдът приема, че се разпределят поравно между двата кумулативно съединени иска, тоест 207 лева и 99 стотинки за иска за установяване на съществуването на вземания за стойността на доставена електрическа енергия и 207 лева и 98 стотинки за иска за установяването на съществуването на обезщетение за забава. От разноските по първия кумулативно предявен иск, който е частично основателен и доказан, пропорционално следва да бъдат присъдени 6 лева и 19 стотинки. Понеже вторият кумулативно съединен иск е изцяло неоснователен, разноски по него не следва да се присъждат. Ответникът не претендира разноски нито за заповедното, нито за първоинстанционното исково производство, поради което разноски не следва да му бъдат присъждани. Така мотивиран, съдът