Решение № 78 от 20.3.2023 г. на Административен съд - Враца по дело № 8/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Областен управител на област Враца против РЕШЕНИЕ №373/01.12.2022г., постановено по АНД №20221420200913/2022г. на Районен съд Враца, с което е отменено издаденото от касатора Наказателно постановление №02-3/26.09.2022г. С касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърждаване на наказателно постановление, като правилно и законосъобразно със законните последици от това. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции. В с.з. касаторът, чрез процес.си представител •• А. поддържа изложените в касационната жалба доводи за неправилност на оспореното решение и моли касационния състав да ги приеме за основателни. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, със законовите последици от това. Ответникът в с.з., чрез процесуалния си представител • С. счита решението на РС за правилно и законосъобразно и да се остави в сила. Поддържа подробно изложените съображения с отговора. Претендират се разноски, съгласно представен списък по делото. Участващият по делото прокурор от ОП-Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението намира за правилно. Касае се за допуснато съществено процесуално нарушение на процесуалните правила в производството по издаване на АУАН, а именно на разпоредбата на чл.40, ал.2 ЗАНН, като безспорно е установено, че към момента на съставяне на акта лицето не е било поканено за това. Ограничаване на правото на защита на лицето винаги е съществено процесуално нарушение. Моли решението да остане в сила. Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното в настоящото производство Решение №373/01.12.2022г. на Районен съд Враца е отменено Наказателно постановление №02-3/26.09.2022г., издадено от Областен управител на област Враца, с което за нарушение на чл.83 ЗДС, на основание чл.47, ал.1, б.“а“ и чл.53, ал.1 вр. чл.24, ал.1 ЗАНН на К.А.П. е наложено адм.наказание „глоба“ в размер на 3000 лева. За да постанови отменителното си решение, въззивният съд е приел, че АУАН и НП не съдържат всички необходими реквизити, съобразно изискванията на ЗАНН – не е посочена дата на извършване на нарушението, а посочената дата 29.07.2022г. е датата на извършване на проверка от страна на назначената от касатора комисия, но същата не е дата на извършване на нарушението. От друга страна е прието, че съставения АУАН на 18.08.2022г. в отсъствие на нарушителя е съставен в нарушение на чл.40, ал.2 ЗАНН, тъй като нарушителя не е бил надлежно уведомен за съставяне на акта за тази дата. Изведен е извод с оглед на така приетото за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, с което се нарушава правото на защита на ответника. Също така е прието, че претенидраното нарушение и обстоятелствата при които е било извършено не са достатъчно пълно и ясно описани, както в акта, така и в НП, като по отношение на факта на извършване на нарушението съдът приема, че е останал недоказан. Настоящата касационна инстанция не споделя изцяло изводите на въззивният съд за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, но като краен резултат същото е правилно и следва да остане в сила. Не се споделя изводът на въззивния съд, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на ЗАНН. Видно от описаната в акта и НП фактическа обстановка в същите нарушението е достатъчно ясно описано и за нарушителя е ясно какво нарушение е извършил и при какви обстоятелства. В акта и НП е посочен периодът, през който е извършено завземането, а именно след първоначалното му изземване на 24.01.2022г. до датата на проверката, когато е установено нарушението 29.07.2022г. и няма как да се посочи точна дата на извършване на нарушението, тъй като нарушението е установено именно през този период от време. След като е посочен период от време в акта и НП, то не може да се приеме, че липсва дата на нарушението, както е приел РС в решението, както и че същите не отговарят по отношение на този реквизит на изискванията на ЗАНН. С оглед на горното изводите на РС в тази насока са неправилни и не се споделят от настоящата инстанция. Възраженията на касатора по отношение на тези изводи са основателни и се възприемат от касационната инстанция. Въпреки изложеното касационната инстанция споделя изводите на въззивния съд за съставяне на АУАН в нарушение на чл.40, ал.2 ЗАНН. Според императивната разпоредба на чл.40, ал.1 ЗАНН актът се съставя в присъствието на нарушителя. Изключение е предвидено във втората алинея на цитираната норма само в случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В случая ответникът П. не е бил поканен по надлежния за това ред за явяване за съставяне на АУАН. Поканата с изх. № 7000-32/25/10.08.2022г. е била изпратена на К.П. за явяване за съставяне на АУАН на дата 18.08.2022г., като видно от приложеното известие за доставяне същата е получена на дата 24.08.2022г., тоест след определената дата за съставяне на акта. АУАН е съставен на 18.08.2022г. в отсъствие на нарушителя. Тоест в случая е налице нередовно връчена покана за дата на съставяне на акта, тъй като лицето към тази дата не е било надлежно уведомено. При нередовно връчена покана, не може да се приеме че АУАН е съставен в хипотеза на отсъствие на нарушителя – чл.40, ал.2 ЗАНН. Ненадлежната покана за съставяне на АУАН ограничава правото на санкционираното лице да участва в най-ранния етап на административно наказателното производство. Това нарушение не се санира с факта, че по-късно актът е бил надлежно връчен на лицето. Същото е съществено процесуално нарушение по съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, без да са налични условията за това, което е и основание за отмяна на НП, както е приел и РС. В тази насока не се споделят възраженията на касатора. Не следва да се обсъждат и възраженията на касатора по съществото на спора, с оглед допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на акта. С оглед на изложеното решението на РС, като краен резултат е правилно и следва да остане в сила. Решението е правилно и в частта на присъдените разноски. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 лева, съгласно представения списък на основание чл.63д от ЗАНН вр. чл.143 АПК. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 15.12.2022г., същото е договорено и заплатено в брой към дата на сключване на договора в претендирания размер. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд – Враца