Решение № 3721 от 16.10.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 5202/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••“ ООД срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № •••/ 17.01.2025г., издадено от председател на КЗП, с което на „•••“ ООД, ЕИК •••, е наложено административно наказание - „имуществена санкция“ в размер на 1000 ( хилядА) лева, на основание чл. 206 от ЗЗП, за нарушение на чл. 54, ал. 1 от ЗЗП. Жалбоподателят- редовно призован, не се явява; ползва проц. представител-адв. Г.К. от САК, който пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно и по съображенията, изложени в жалбата. В жалбата са наведени доводи за издаване на АУАН след изтичане на срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, неяснота на повдигнатото адм.обвинение, оспорва се твърдението за сключване на договор за продажба от разстояние, счита се, че процесният продукт попада в приложното поле на чл. 57, т. 4 и т. 5 от ЗЗП. Моли се за отмяна на НП. Моли се за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Въззиваемата страна-редовно призована, изпраща процесуален представител- гл. юрк. М.М., която пледира за потвърждаване на НП. Към преписката е приложено становище от гл.юрк. М.П. в едно с административно-наказателната преписка, в което са наведени доводи за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно издадено, при спазване на материалния закон и процесуалните разпоредби. Противопоставя се случаят да бъде зачетен като маловажен, с приложение на чл. 28 от ЗАНН. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Във връзка с подаден сигнал от потребител в КЗП с вх.№ Р-03-944 от 21.06.2024г. била извършена проверка на 02.09.2024г. от св. Е.Ц., в качеството на гл. инспектор в РД София при КЗП. При поверката било установено, че на 06.06.2024г. потребителят Е.Я. е сключил Договор за покупко-продажба на стоки извън търговски обект № 060624 1 М1930 с „•••“ ООД -закупуване на уред за алкализация и йонизация на вода и уред за пречистване на хранителни продукти, като била издадена фактура на стойност 3500 лева. Представен бил в КЗП Приемо-предавателен протокол от 06.06.2024г. за получаване на уреда за алкализация и йонизация на вода. Проверяващият инспектор констатирала, че за закупуване на стоките потребителят заплатил задатък от 2000 лева, а остатъкът от 1500 лева ще бъде разсрочен на пет равни месечни вноски. От дружеството-жалбоподател било представено електронно писмо от потребителя от 12.06.2024г. за отказ от договора за покупко-продажба и било заявено, че правото на отказ на потребителя от договора се губи поради причини, изложени в чл. 12, т. 3 от Договора за покупко-продажба: “За уреда за алкализация и йонизация на вода стоката се доставя в нейната оригинална неразпечатана фабрична опаковка. След свързване/монтажа/ на уреда към водопреносната система ктупувачът губи правото си на отказ от договора за продажба по смисъла на ЗЗП, на основание чл. 57, т. 4 и т. 5 от ЗЗП, тъй като продавачът не знае и не би могъл да знае дали са спазени всички инструкции за експлоатация на уреда….“. Костатирано било, че на 13. 06.2024г. потребителят върнал стоките, а 15.06.2024г. бил уведомен, че е отказано приемане на стоката и „•••“ ООД не е върнал на потребителя заплатената като задатък сума, дори с намалена стойност, причинена от изпробването. Прието било, че „•••“ ООД е извършил нарушение на 27.06.2024г., когато парите не са върнати в 14-дневен срок от уведомяването за отказ от Договора на 12.06.2024г. На 08.10.2024г. проверяващият гл. инспектор Е.Ц. съставил АУАН № •••/ 08.10.2024г., в който нарушението било квалифицирано по смисъла на чл. 54, ал. 1 от ЗЗП. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП. Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на акт. Е.Ц., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви и единни. Следва да се отбележи, че показанията на акт. Е.Ц. се установяват обстоятелствата по извършевната проверка и констатациите, които са направени на място в обекта. Показанията съдът отчете като ясни, последователни и съответстващи на писмените доказателства, събрани в производството и в целостта си допринасят за установяване на изложената по-горе фактическата обстановка. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна: Съдът при извършената служебна проверка констатира, че съставеният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – Заповед № 319 ЛС/ 22.04.2015 година на Предеседателя на КЗП. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и НП като съдът не приема, че нарушението е било известно за проверяващия инспектор към момента на подаване на жалбата от потребителя, доколкото проверката е започнала на 02.09.2024г. и от този момент за проверяващия стават известни обстоятелствата относно нарушението. Независимо, че потребителят е сезирал КЗП на 21.06.2024 г., е необходимо контролните органи да извършат проверка и установят имало ли е основание същият да твърди извършено от търговеца спрямо него нарушение. Едва след категоричните техни изводи, че е налице нарушение е предприето съставянето на процесния АУАН на дата 08.10.2024 г. АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано с ясно и непротиворечиво, с посочване на всички съставомерни признаци от обективна страна. Налице е единство между словесното описание на нарушението и правната квалификация. Сключеният договор за продажба с търговеца попада в дефиницията на договор от разстояние по смисъла на чл.45 от ЗЗП. В обстоятелствената част на акта и тази на НП са описани всички съставомерни признаци на нарушението по чл. 54, ал. 1 от ЗЗП- мястото на нарушението, вида на стоката, датата на връщане на стоката на дружеството, датата на отказ от приемане, срокът, в рамките на който дружеството би действало правомерно, изведена е дата на нарушението с неизпълнение в рамките на законовия срок. Налице е съответствие м/у приетите фактически елементи на твърдяното нарушение и правната квафикация на деянието, под която е ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството. В акта и НП са изложени диспозицията на разпоредбата на чл. 54, ал.1 от ЗЗП, чл. 50 от ЗЗП, като е отразено и съдържанието на нормата на чл. 55, ал. 4 от ЗЗП, но това не води до накърняване възможността на дружеството да разбере под кой законов състав е претендирана административно наказателната му отговорност, съответно, съдът не приема доводите от жалбата за неяснота на повдигнатото административно обвинение. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗЗП потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоките от потребителя или от трето лице, различно от превозвача посочено от потребителя. А съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗЗП: „когато потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя, включително разходите за доставка, без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от договора съгласно чл. 52.“ В случая потребителят е получил процесния уред за алкализация и йонизация на вода на 06.06.2024г., върнал процесния уред на 13.06.2024 г. и е върнал стоката на търговеца в преклузивния 14-дневен срок от приемането й. Съдът не споделя наведените от жалбоподателя доводи за наличието на изключение в случая по смисъла на чл. 57, т. 5 от ЗЗП, тъй като процесната стока представлява уред за алкализация и йонизация и не попада в изключенията на чл. 57, т. 5 от ЗЗП, която дерогира действието на нормите на чл.50-чл.56 от ЗЗП за правото на отказ на потребителя от договора от разстояние или от договора извън търговския обект. Според тази норма правото на отказ не се прилага за доставки на запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената или защита на здравето. В тази смисъл е Решение на СЕС от 27.03.2019г. по дело С-681/17, чл.16, б.»д» от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна н а Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета следва да се тълкува в смисъл, че понятието "запечатани стоки, които не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини и които са разпечатани след доставката им", по смисъла на тази разпоредба, не обхваща стоки като процесния уред, чиято защитна опаковка е отстранена от потребителя след доставката. В т. 40 на посоченото решение на СЕС се казва, че изключението от правото на отказ по чл.16, б.“д“ от Директива 2011/83 е приложимо само ако с разпечатването на опаковката съдържащата се в нея стока става окончателно негодна за продажба поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини, доколкото поради самото естество на тази стока за търговеца е невъзможно или прекомерно трудно да вземе мерки, позволяващи отново да я пусне в продажба, без обаче да наруши едното или другото от тези изисквания, какъвто не се явява процесният случай доколкото се касае за уред за алкализация и йонизация на вода, който не се явява негоден за нова употреба от трети лица или ново предлагане на пазара. Поради това процесната стока, представляваща уред за алкализация и йонизация на вода, въпреки факта, че е била запечатана и след доставката е разпечатана, няма пречка да бъде върната от потребителя, тъй като не са налице каквито и да са съображения и пречки, свързани с хигиената или защитата на здравето. По делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че закупената от потребителя стока е върната на търговеца амортизирана, с някакви повреди, както и че евентуалните повреди са настъпили вследствие виновно поведение на купувача, съобразно което да се изведе правомерно поведение на „•••“ООД по отказ за възстановяване на получените от потребителя суми. Наложеното на дружеството-жалбоподател наказание по чл. 206 от ЗЗП е имуществена санкция в минималния законоустановен размер от 1000 (хиляда)лева и съдът няма правомощие да я ревизира. Случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като засяга съществено правата на потребителите при сключени договори за покупко-продажба и не разкрива по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основаниечл.63д, ал. 4 от ЗАНН, като същото следва да бъде определено съобразно установения при мимимално предвидения в нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ размер от 80 (осемдесет) лева. Воден от горното, съдът