Решение № 331 от 4.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 725/2023 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на синдика на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД (н) срещу „Алфакомерс Трейдинг“ ООД (н) и „Алмапласт“ ЕООД.

Ищецът предявява искове за прогласяване за относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността договор за заем, сключен на 01.01.2017 г. между „Алфакомерс Трейдинг“ ООД и „АЛМАПЛАСТ“ ЕООД и извършените във връзка с него плащания от „Алфакомерс Трейдинг“ ООД към трети лица в полза на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД в периода 01.01.2017г. - 31.12.2021г. в общ размер на 182 475, 68 лева и в случай, че бъде уважен иска да бъде осъден „АЛМАПЛАСТ“ ЕООД на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати по особената банкова сметка по т.д. № 1407/2021 г., VI-4 с-в, на СГС сумата в общ размер на 182 475, 68 лева, ведно с дължимата лихва за забава, считано от момента на всяко плащане. Излагат се твърдения, че е налице знание за увреждане, тъй като управителят на дружеството – заемател „АЛМАПЛАСТ“ ЕООД – Ж.Т. е посочено по партидата на дружеството в несъстоятелност като лице за контакт на действителния собственик на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД (н).

С молба от 26.05.2023 г. ищецът сочи, че информация за вземанията на дружеството в несъстоятелност черпи от приетите заключения на съдебно-счетоводните експертизи, изготвени в производството по несъстоятелност на дружеството относно сключения договор за заем и извършените плащания. Посочва, че не разполага с информация за извършените плащания в периода от сключване на договора за заем - 01.01.2017г. - до 31.12.2018 г. (освен, че те явно възлизат на 165 060, 61 лева - начално салдо за периода 01.01.2019 - 31.12.2021 г.). Излага, че увреждането е в размер на сумата от 227 910, 23 лева.

Относно указанията да се уточнят плащанията в полза на трети лица, е посочено, че тъй като предмет на иска по чл. 135 от ЗЗД е договорът за заем, плащанията в полза на трети лица, чрез които се твърди, че е усвоен договора за заем, е въпрос на доказване и е свързан с основателност на иска. Уточнява, че не се предявяват искове във връзка с осъществените плащания на трети лица. С молба от 16.04.2024 г. ищецът – синдикът на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД (н), сочи, че дружеството в несъстоятелност предоставило сумата от общо 227 910, 23 лева на Алмапласт ЕООД чрез превеждане на трети лица в периода 2017-2021 година.

По делото е постъпил отговор на исковата молба само от ответника Алфакомерс трейдинг ООД (н), с който се оспорват исковете като недопустими, неоснователни и недоказани.

Оспорва обосновката в ИМ относно активната процесуална легитимация на кредиторите да водят иска по чл. 135 ЗЗД чрез своя процесуален субституент – синдика. Твърди, че е възпрепятствано установяването на наличието на правен интерес по този иск, което го прави недопустим.

Твърди, че е налице съществено вътрешно противоречие между обстоятелствената част и петитума на иска, тъй като от една страна, крайната претенция на ищеца е „Алмапласт“ ЕООД да върне сумата от 182 475, 68 лева, заплатена от „Алфакомерс трейдинг“ ООД (н), а от друга страна се твърди, че „Алмапласт“ ЕООД не е получило въпросната сума. Оспорва на какво правно и фактическо основание „Алмапласт“ ЕООД е посочено като ответник по делото. Оспорва и съществуването на договора за заем, както и прякото и косвено получаване на заемни суми. Оспорва предмета на иска.

Възразява относно възможността Павловият иск да се кумулира с иск по чл. 59 от ЗЗД. Прави възражение, че исковете са погасени по давност с аргумент, че давностният срок на иска за обявяване на относителната недействителност на сделката е изтекъл на 01.01.2022 г., а ИМ е заведена с вх. №35532/12.04.2023 г., което прави искът просрочен с повече от една година. Твърди, че подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността само относно вземането, но не прекъсва давността за обявяване на относителна недействителност на сделка по реда на чл. 135 от ЗЗД.

Оспорва иска като недоказан, тъй като искът е основан на предположения и не се придружава от доказателства (в това число писмени документи) за същността и конкретиката на извършената сделка, която се атакува. Оспорва наличието на елементите на Павловия иск.

В молба от 03.06.2024 г. ответникът Алмапласт ЕООД оспорва исковете.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

От справка в ТР по партидата на „АЛФАКОМЕРС ТРЕЙДИНГ“ ООД (н), ЕИК 203769504 се установява, че с решение № 385 от 13.04.2022 г. по т.д. № 1407/2021 г. по описа на СГС, ТО, 4 състав, е обявена неплатежоспособността на „АЛФАКОМЕРС ТРЕЙДИНГ“ ООД, определена е началната дата – 31.12.2017 г. и по отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност.

С решение № 1246 от 09.11.2022 г. на основание чл. 711, във връзка с чл. 710 ТЗ дружеството е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието му, наложени са обща възбрана и запор върху имуществото му, прекратени са правомощията на органите му на управление, а така също дружеството е лишено от правото да управлява и се разпорежда с имуществото му включено в масата на несъстоятелността, съответно е постановено започване на неговото осребряване.

С определение 385/13.04.2022 г. и определение № 3220/28.09.2023 г. по т. дело № 1407/2021 г. съответно като временен синдик и после като постоянен синдик на дружеството е назначен Н. Г.. С определение 4222 от 04.11.2024 г. като постоянен синдик е назначена М. Ш.. По делото е представен договор за паричен заем сключен на 01.01.2017 г., с който „АЛФАКОМЕРС ТРЕЙДИНГ“ ООД, в качеството му на заемодател и „АЛФАКОНСУЛТ“ ЕООД, в качеството на заемополучател са се съгласили за това, че заемодателят ще отпусне на заемополучателя сума с краен лимит до 250 000 лв. (заемната сума), която подлежи на връщане от „АЛФАКОНСУЛТ“ ЕООД съгласно условията на договора. Предвидено е, че заемната сума ще бъде предоставена на части, като същите могат да се осигуряват било чрез превод по банкова сметка на дружеството-получател на заема, било чрез превод по банкови сметки на кредитори на дружеството-получател на заема.

Уговорено е, че по отпуснатите в заем суми, от получателя на заема ще се дължи възнаградителна лихва в размер на 6 % годишно, изчислявани към 31 декември.

Представени са и два анекса към договора за заем – от 01.01.2018 г., с който е уговорена лихва от 01.01.2020 г. върху реално отпусната сума, и анекс от 01.01.2020 г., с който е посочено, че се дължи лихва в размер на 4 % а годишна база върху реално отпусната в заем сума, както и е уговорен срок за връщане на заема – 31.12.2025 година.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице З. Д., неоспорено от страните, което Съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено.

Вещото лице Д. е изготвило експертиза след запознаване с представените по делото счетоводни документи от синдика на ищцовото дружество, проверка на обявените в ТР ГФО на двете дружества за периода от 01.01.2017 – 31.12.2021 година.

Вещото лице Д. излага, че от ответника Алмапланс ЕООД не са представени изискани счетоводни документи, за което страната е получил указания от Съда. Такива не били представени и от управителните органи на дружеството в несъстоятелност.

Вещото лице е посочило, че предоставяните от..Алфакомерс Трейдинг" ООД на ‘Алмапласт" ЕООД парични средства въз основа на договор за паричен заем от 01.01.2017 г. са отразявани в счетоводните регистри на заемодателя ‘Алфакомерс Трейдинг" ООД по с/ка 498002 „Други дебитори" - аналитичната партида на „Алмапласт„ ЕООД. Размерът на счетоводно отразеното вземане на ‘Алфакомерс Трейдинг’ ООД при.Алфакомерс Трейдинг" ООД от..Алмапласт" ЕООД към 31.12.2021 г. въз.лиза на 45434, 55 лева.

При анализа на предоставено извлечение от счетоводната система на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД - Картон по сметка 498 „Друти дебитори“. подсметка 498002 - „Алмаплас“ ЕООД, за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. е установено осчетоводяването на извършени плащания от „Алфакомерс Трейдинг“ ООД за сметка на “Алмапласт" ЕООД по негови задължения. във връзка с договореното в двустранно подписания между страните договор за паричен заем от 01.01.2017 г., като следва – за 2019 г. - начално салдо /вземане/ към 01.01.2019 г. - 165 060. 61, начислено вземане за периода 01.01.2019 г. -31.12.2019 г. - 46 951.71 лв.; прихваната сума - 16 126.50.46, общ размер на вземането от Алмапласт ЕООД към 31.12.2019 г. - 195 885, 82 лева; - за 2020 г. – начално салдо (вземане) към 01.01.2020 г. - 195 885.82 лева; начислено вземане за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. – 9 984.45 лв., прихваната сума – 60 058, 86 лева; общ размер на вземането от Алмапласт ЕООД към 31.12.2020 г. – 145 811, 41 лева; - за 2021 г. – начално салдо (вземане) към 01.01.2021 г. – 145 811, 41 лева; начислено вземане за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. – 5 913, 46 лева, прихваната сума – 106 290, 32 лева; общ размер на вземането от Алмапласт ЕООД към 31.12.2021 г. – 45 434, 55 лева.

Вещото лице Д. е посочило, че за така отразяваните през годините прихващания, с които е намалявано вземането при „Алфакомерс Трейдинг“ ООД от „Алмапласт" ЕООД не са приложени и предоставени документи, удостоверяващи основанието за това прихващане.

В счетоводните регистри на заемополучателя „Алмапласт" ЕООД предоставяните от “Алфакомерс Трейдинг” ООД на “Алмапласт” ЕООД парични средства въз основа на договор за паричен заем от 01.01.2017 г. са отразявани по с/ка 499009 „Други кредитори“. аналитичната партида на “.Алфакомерс Трейдинг" ООД. Размерът на счетоводно отразеното эадължение на..Алмапласт" ЕООД. При „Алмапласт" ЕООД във връзка с извършвани плащания от страна на „Алфакомерс Трейдинг" ООД по задължения на..Алмапласт" ЕООД към 31.12.2021 г. възлиза на 43 749, 97 лева.

За периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. е констатирано осчетоводяване на плащания от „Алфакомерс Трейдинг“ ООД за сметка на „Алмапласт“ ЕООД по негови задължения по повод договор за паричен заем от 01.01.2017 г. както следва:

• за 2020 г. – начално салдо (задължение) към 01.01.2020 г. - 195 885.82 лева; начислено задължение за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. – 9 984.45 лв., прихваната сума – 60 058, 86 лева; общ размер на вземането от Алмапласт ЕООД към 31.12.2020 г. – 145 811, 41 лева; - за 2021 г. – начално салдо (задължение) към 01.01.2021 г. – 145 811, 41 лева; начислено вземане за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. – 5 913, 46 лева, прихваната сума – 107 974, 90 лева; общ размер на задълженията към „Алфакомерс Трейдинг“ ООД към 31.12.2021 г. – 43 749, 97 лева.

Установената разлика в счетоводните отразявания при двете страни - отразените в счетоводните регистри вземания на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД от „Алмапласт“ ЕООД и съответно отразените в счетоводните регистри задължения на „Алмапласт” ЕООД към „.Алфакомерс Трейдинг“ ООД извършени плащания във връзка с договор за паричен заем от 01.01.2017 г. (салдата и при двете страни са идентични кьм 31.12.2019 г. - 195 885.82 лв. и към 31.12.2020 г - 145 811.41 лв.) към 31.12.2021 г. - 1 684.58 лв. (45 434.55 лв. - 43 749.97 лв.) е осчетоводено вземане на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД от „Алмапласт“ ЕООД, но по сметка 411..Клиенти", която сума е прихваната при „Алмапласт" ЕООД през 2021 г, докато при „Алфакомерс Трейдинг" ООД е отразено като вземане от клиент „Алмапласт“ ЕООД и не е извършено прихващане с тази сума.

В разясненията, дадени при приемане на заключението, вещото лице е посочило, че от счетоводните записвания, които са му предоставени (само от синдика, в рамките на счетоводните извлечения, с които разполага, при неоказано съдействие както от дружеството в несъстоятелност и от другия ответника), се установява, че между „Алфакомерс Трейдинг“ ООД и „Алмапласт“ ЕООД са съществували и други задължения, за които не са представени документи. От счетоводните записвания, при което са отразени прихващания между насрещни задължения, вкл. с вземането на за връщане на сумите по заема от 2017 г., вещото лице прави извод, че са били налице насрещни вземания на Алмапласт ЕООД към „Алфакомерс Трейдинг“ ООД, като е осчетоводено извършено прихващане между тези вземания и вземането на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД за заемната сума в размер на сумата от общо 182 475, 68 лева. Вещото лице Д. заявява, че няма данни за начина на формиране на началното салдо по описаните сметки и при двамата ответници.

С протоколно определение от 04.06.2024 г. и двамата ответници са задължени да представят по делото описани от вещото лице документи, необходими за изготвяне на експертизата по поставени въпроси на синдика – ищеца. На ответниците изрично са указани последиците от неизпълнение на задължението - последиците по чл. 161 от ГПК. И двата ответници надлежно са получили препис от разпореждането (стр. 98 и стр.99 по делото).

Въз основа на така установената фактическа страна Съдът прави следните правни изводи:

Предявен е главен иск с правно основание чл.649, ал.1 от ТЗ вр. чл. 135 от ЗЗД, както и обусловен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД По главния иск:

Както е посочено в решение № 382 от 11.01.2019 г. по т. д. № 1825/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС специалният Павлов иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 135 ТЗ има за предмет правни действия, разкриващи общи признаци на противоправността, характерни и за иска по чл. 135 ЗЗД, но за разлика от него е основан и на накърняване масата на несъстоятелността, процесуална предпоставка за предявяването му е наличието на висящо производство по несъстоятелност срещу длъжника и прието вземане на ищеца в него по чл. 693 ТЗ към момента на предявяването на иска от кредитор при бездействие на синдика. Със създадената изрична специална уредба на иска по чл. 135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, с измененията на чл. 649 ТЗ от 28.02.2013 г. - бр. 20 на ДВ от 2013 г. - са регламентирани преклузивен едногодишен срок за предявяването му, специална активна легитимация на синдика в защита на колективните интереси на кредиторите на несъстоятелността при условията на процесуална суброгация, а при негово бездействие - на всеки кредитор на несъстоятелността, разширени субективни предели на силата на пресъдено нещо на постановеното решение (чл. 649, ал. 5 ТЗ), разширено приложно поле на презумпцията за недобросъвестност по чл. 135, ал. 2 ЗЗД /чл. 649, ал. 4 ТЗ/ и специална подсъдност.

Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД e средство за защита на кредитора, както на парично, така и на непарично вземане, в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него, т. е. накърнява общото обезпечение на кредитора, предвидено в чл. 133 ЗЗД. Целта на Павловия иск е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Увреждащата сделка остава действителна за страните по нея (прехвърлител и приобретател), но се счита за недействителна по отношение на кредитора-ищец и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на приобретателя (така решение № 54 от 21.02.2025 г. по т. д. № 1103/2023 г., ТК, І ТО на ВКС).

Искът по делото е предявен от легитимиран ищец – синдика на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД (н), в преклузивния едногодишен срок по чл. 649, ал.1 от ТЗ (редакцията, приложима към момента на предявяване на иска) – искът е предявен на 12.04.2023 г., а производството по несъстоятелност на ответника „Алфакомерс Трейдинг“ ООД (н) е открито с решение № 385 от 13.04.2022 г. по т.д. № 1407/2021 г. по описа на СГС, ТО, 4 състав.

Синдикът атакува сключен от длъжника в производството по несъстоятелност договор за заем от 01.01.2017 г. за отпускане на сумата от до 250 000 лева, с два анекса, с твърдения, че заемът е предоставен чрез превеждане на трети лица по указания на заемателя „Алфакомерс Трейдинг“ ООД (н) в периода 2017 – 2021 г., като твърди, че договорът за заем реално е сключен за сумата от 227 910, 23 лева, преведени по указания на заемополучателя на трети лица.

Доколкото договорът за заем е реален договор (чл. 240, ал.1 от ЗЗД), то същият се счита сключен в момента на реалното предоставяне на посочената сума на заемателя – ответника Алмапласт ЕООД, съответно по начина, посочен в договора – лично на заемателя или по негово нареждане на трети лица (хипотеза на делегация за плащане). Писменият договор и анексите служат за доказателство за условията по заема, ако същият бъде реално отпуснат.

С оглед приетото по делото заключение на съдебно - счетоводната експертиза, при което се установява, че и при двете дружества е налице идентично осчетоводяване на сумите по договора за заем за периода 2020 – 2021 година (доколкото вещото лице е изготвило експертизата въз основа на предоставени от синдика и неоспорени от ответниците извадки от счетоводството на ответника Алмапласт ЕООД за 2020 г. и 2021 година, Съдът намира, че се доказа по делото, че дружеството в несъстоятелност е отпуснало посочените суми на Алмапласт ЕООД, т.е сумите реално са предоставени, както следва – към 01.01.2019 г. – 165 060, 61 лева (по аргумент, че началното салдо за 2020 г. е идентично и в двете счетоводства, както и, че ответникът Алмапласт ЕООД, независимо от изричните указания на Съда, не предостави на вещото лице достъп до счетоводството си за периода 2017 – 2019 г., и с оглед разпоредбата на чл. 161 от ГПК, Съдът намира, че следва да се приеме и наличие на съответствие на осчетоводяването при Алмапласт ЕООД и за периода 2017-2019 г. на осчетоводяването при „Алфакомерс Трейдинг“ ООД (н) на отпуснати суми по договора за заем от 2017 година), отпуснати 46 951, 71 лева през 2019 г. – чрез заплащане на задължения по фактури и съответно задължения за длъжник Алмапласт ЕООД в полза на ЧЕЗ, РЗ и Балкангаз, за 2020 г. – отпуснати още 2001, 20 лева – това са такси и платени суми в полза на Алмапласт по фактури и договори с Балкангаз (разликата между 9 984, 45 лева – осчетоводена като вземане от „Алфакомерс Трейдинг“ ООД (н) и сумата от 7 983, 25 лева – осчетоводена като задължение във връзка с процесния договор, но представляваща начислена лихва във връзка с договора, поради което и не е сума, реално отпусната по договора за заем от заемодателя на заемателя), т.е общо сумата от 214 013, 52 лева (165 060, 61 лева + 46 951, 71 лева + 2001, 20 лева). Сумите, посочени в заключението на вещото лице Д., че са осчетоводени като задължения на Алмапласт ЕООД по договора за заем, представляващи начислени лихви (7 983, 25 лева за 2020 г. и 5 913, 46 лева за 2021 г.), не са суми, отпуснати от заемодател и усвоени от заемателя.

Следва да се отбележи, че доводите на ответника Алмапласт ЕООД, че не съхранява всички счетоводни документи, тъй като е изтекъл срокът на съхраняване, както и, че представянето им води до сериозни разходи за страната (молба от 03.06.2024 г.), не могат да доведат до неприлагане на последиците по чл. 161 от ГПК. На първо място, към датата на изискване на документите – 08.2024 г. не е изтекъл срокът за съхраняване на счетоводната документация за периода от 01.2019 г. (срокът изтича след края на календарната година, в която изтича петгодишния период до 2022 година, а дори и тази счетоводна документация (за периода 2019 г. – 2021 г.) не е предоставена. От друга страна, не само, че не е подкрепен от никакви доказателства довода, че предоставяне на изискани счетоводни документи за периода 2019 - 2021 г. би коствало значителни средства, но и след изрично посочване на конкретните документи, съгласно протоколното разпореждане от 04.06.2024 г., съгласно молба от 28.05.2024 г. от вещото лице, ответникът не взе становище по същото, вкл. не осигури съдействие на вещото лице чрез осигуряване на достъп до счетоводните му записвания. В посочените от вещото лице документи не са посочени извлечения от банкови сметки, поради което и доводът за високата стойност на банковите извлечения е несъстоятелен.

Доколкото по делото се доказа, че отпуснатите в заем на ответника Алмапласт ЕООД суми са в размер на 214 013, 52 лева, и не се доказа, че са отпуснати суми в заем в претендирания размер от 227 910, 23 лева, за разликата искът следва да се отхвърли като недоказан – няма увреждаща сделка, която да се обяви за относително недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

Установи се по делото обаче, че след като ищецът като заемодател е предоставил на ответника като заемател сумата от общо 214 013, 52 лева, между страните е постигнато споразумение (за сумата от 57 000 лева), и е извършено погасяване чрез прихващане между вземанията на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД (н) от Алмапласт ЕООД за връщане на сумите по договора за заем и насрещни вземания на Алмапласт ЕООД от длъжника в несъстоятелност – прихващания на 30.06.2019 г.– 16 126, 50 лева, на 31.12.2020 г. – 60 058, 86 лева (от които 57 000 лева – описано като споразумение) и на 30.10.2021 г. – 5 044, 46 лева и на 31.12.2021 г. – 101 245, 86 лева, т.е общо за сумата от 182 475, 68 лева (така заключението на ССчЕ).

Синдикът - ищец, след изрични указания на съда, в молбата –уточнение от 26.05.2023 г. заявява, че не оспорва и не атакува „осчетоводените прихващания на вземанията на Алфакомерс Трейдинг ООД (н) по заема с насрещни вземания на Алмапласт ЕООД“ в размер на сумата от 182 475, 68 лева, тъй като „с тези прихващания са погасени задължения на Алфакомерс Трейдинг ООД (н)“.

Материалното право на прихващане по смисъла на чл. 103, ал. 1 вр. чл. 104, ал. 1 ЗЗД е предоставено от закона потестативно право на длъжника, едновременно и кредитор на друго лице, със свое едностранно изявление, отправено до това лице, да погаси двете насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Двете вземания трябва да са действителни, насрещни /без задължително да произтичат от едно и също правоотношение, но правоотношенията да са между едни и същи страни/, да са за еднородни и заместими вещи /като в най-често срещания случай това е парична сума/, а активното вземане - да е изискуемо и ликвидно. Последното означава то да съществува към момента на изявлението и да е безспорно установено по основание и размер. Съгласието на насрещната страна не е необходимо, за да настъпи погасителният ефект на изявлението, но наличието на спор между страните относно размера и основанието на вземанията е от значение за това дали активното ще се определи като ликвидно, за да би могло да се приеме и за извършено прихващането (така решение № 50126 от 08.05.2024 г. по т. д. № 1342/2022 г., ТК, ІІ ТО на ВКС).

Ликвидността на активното вземане е налице тогава, когато това вземане не само е установено с влязло в сила решение или заповед за изпълнение, но и когато длъжникът, срещу когото се прихваща, не оспорва неговото основание и размер (така решение № 35/25.07.2017 г. по т.д. № 3164/15 г. на І т.о. на ВКС, ТР № 2/18.03.2022 г. по тълк.д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

В конкретния случай се установява, че и двете страни са осчетоводили посочените прихващания, т.е същите не са оспорени, а прихващането за сумата от 57 000 лева е посочено, че е свързано с постигнато споразумение, т.е касае се за взаимно изявление за прихващане. Няма данни с какви насрещни задължения на длъжника Алфакомеср Трейдинг ООД (н) е извършено прихващането, съответно коя от двете страни е направила изявлението за прихващане, като този въпрос не е повдигнат в процеса. Тези прихващания обаче са надлежно осчетоводени и при двете дружества.

Именно доколкото прихващането е способ за погасяване на задължения, то с установеното по делото прихващане на вземането на Алфакомерс Трейдинг ООД (н) по договора за заем – за връщане на заемната сума в размер на 182 475, 68 лева с насрещно вземане на Алмапласт ЕООД, вземането на длъжника в несъстоятелност за връщане на заемната сума е погасено. Следователно, в конкретната хипотеза се установява, че дори и да бъде обявен за относително недействителна по отношение на масата на несъстоятелността на заемателя договора за заем от 2017 г., отпуснат чрез плащания на трети лица, с които се погасяват задължения на Алмапласт ЕООД, няма възможност кредиторите на масата да се удовлетворят изцяло от сумата по договора за заем - 214 013, 52 лева, тъй като с част от вземането (в размер на сумата от 182 475, 68 лева), е извършено последващо прихващане с насрещни вземания на Алмапласт ЕООД от длъжника.

В решение № 50003 от 31.07.2024 г. по т. д. № 1818/2022 г., ТК, І ТО на ВКС е посочено, че защитата на кредитора по чл. 135 от ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат (така и разясненията в ТР 2/2017 от 09.07.2019 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС). Аргументирана е допустимостта на конституиране на приобретателите по последващите сделки като ответници по иска по чл. 135 от ЗЗД, което обаче предпоставя отделни искове по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на последващите сделки, по които те са страни, което изисква и въвеждане на твърдения за наличие на предпоставките по чл. 135 от ЗЗД, обуславящи основателността на иска по отношение на всички останали сделки - доводи за безвъзмездност или за недобросъвестност на приобретателя по всяка от сделките и формулиран съответен петитум.

По тези аргументи следва, че в рамките на настоящото производство бе допустимо атакуване от синдика и на последващите прихващания с вземането по договора за заем на длъжника, което обаче изискваше излагане на конкретни доводи от ищеца – синдик във връзка с порочност на тези прихващания по смисъла на чл. 645, ал.3 или ал. 4 от ТЗ, съответно атакуване на сделките, по които са породени насрещните вземания на Алмапласт ЕООД. Такива доводи не са изложени. Напротив, синдикът не оспорва тези прихващания, а сочи, че с тях се погасяват задължения на длъжника в несъстоятелност. Следователно, не се оспорват и погасените чрез прихващане задължения на длъжника в несъстоятелност, от което следва извод, че не се оспорват и вземанията на Алмапласт ЕООД към Алфакомерс Трейдинг ООД (н), с които са извършени прихващанията.

Поради това следва да се приеме, че в конкретния случай не е налице абсолютна процесуална предпоставка – наличие на правен интерес за част от предявения иск – за сумата от 182 475, 68 лева.

Целта на иска по чл. 649 от ТЗ вр. чл. 135 от ЗЗД е попълване на масата на несъстоятелността с паричната сума предоставена на съконтрагента по договора за заем от 2017 година. Вземането за тази парична сума обаче, в конкретния случай, по признанията на ищеца – синдик е погасено, и то към съответната дата, на която са извършени прихващанията (2019, 2020, 2020 г.), т.е интересът на длъжника е удовлетворен чрез погасяване на негови насрещни задължения. И при неатакуване на последващите прихващания (всички тези прихващания са извършени в срока по чл. 645, ал. 4 от ТЗ), с които е погасена, няма как тази парична сума да бъде върната в масата на несъстоятелността. Противното означава и заобикаляне на предвидения специален ред за атакуване на прихващанията по чл. 645, ал.3 и ал. 4 от ТЗ.

За разликата над доказаното погасяване поради прихващане на вземането на заемодателя по договора за заем в размер на 214 013, 52 лева до сумата от 182 475, 68 лева, т.е за сумата от 31 537, 84 лева, искът е допустим.

За пълнота следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че е налице правен интерес за целия размер на иска, то част от тази сума, а именно, сумата, с която е извършено прихващане на насрещните задължения на длъжника в размер на 182 475, 68 лева, не се установява увреждащото действие на договора за заем, по вече изложените аргументи – договорът за заем за сумата от 182 475, 68 лева е изпълнен от длъжника по договора – заемополучател Алмапласт ЕООД, т.е същият е върнал заетата сума (връщането е чрез неоспорено прихващане с насрещни, неоспорени вземания). Поради това и сключването на договора за заем и предоставяне на сумата от 182 475, 68 лева няма увреждащ ефект върху масата на несъстоятелността катo съвкупност от имуществените права на длъжника в несъстоятелност.

Относно сумата от 31 537, 84 лева - разликата между 214 013, 52 лева - предоставена по силата на договор за заем и сумата от 182 475, 68 лева – частта от заема, върнат на длъжника в несъстоятелност чрез прихващане, с негови задължения, искът е основателен.

Относно увреждащия характер: Само по себе си обстоятелството, че има предвидена уговорена лихва не променя изводът за наличие на увреждане за заемодателя, тъй като с факта на предоставяне на сумата по сметка на заемателя по силата на договора за заем, или плащане на трети лица за задължения на заемателя, имуществото на заемодателя намалява реално и ефективно.

Доколкото видно от уговорките по договора за заем, същият е уговорен като възмезден – има уговорена възнаградителна лихва, то следва да се установи и наличието на знание у двете страни за увреждащия й характер.

От отбелязванията и вписванията по партидите на дружествата в ТР се установява, че съдружник в „Алфакомерс Трейдинг“ ООД (н) е дружеството "Алфаком Принт" АД, ЕИК/ПИК 201252942, което дружество упражнява пряк контрол върху „Алфакомерс Трейдинг“ ООД (н) по смисъла на § 2, ал.3 от ДР на ЗМИП и § 1в, ал.1, т.1 от ДР на ТЗ, тъй като "Алфаком Принт" АД, ЕИК/ПИК 201252942 е съдружник, който притежава над 99 % от дяловете в капитала на дружеството. Законен представител на "Алфаком Принт" АД, ЕИК/ПИК 201252942 е Ж.С.Т.. Ж.С.Т. е и едноличен собственик на капитала и управител на ответника Алмапласт ЕООД.

При тези констатации, се установява, че „Алфакомерс Трейдинг“ ООД (н) и Алмапласт ЕООД са свързани лица по смисъла на §1, ал.1, т.6 и ал.2 от ДР на ТЗ.

Следователно, съгласно чл. 649, ал.4 от ТЗ вр. чл. 135, ал.2 от ЗЗД е приложима презумцията за знание за увреждане.

Поради това и искът е основателен за сумата от 31 537, 84 лева. Предвид извода за основателност на иска за сумата от 31 537, 84 лева, следва да се разгледа наведеното в срок възражение за погасяване по давност на иска по чл. 135 от ЗЗД.

Правото на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД се погасява с общата петгодишна давност, като тя започва да тече от датата на сключване на самата увреждаща сделка. Установените давностни срокове не могат да се скъсяват или удължават по съглашение между страните, нито може да се установява различен от законово определения начален момент, от който започва да тече давностният срок.

В конкретния случай, доколкото се касае за реален договор петгодишния давностен срок за погасяване на претенцията по чл. 110 от ЗЗД има за начален момент реалното предоставяне на всяка от отделните суми, като към датата на предявяване на исковата молба в съда – 12.04.2023 г. по принцип би бил погасен иска по чл. 135 от ЗЗД относно вземанията, предоставени в заем преди 12.04.2018 година. Относно тези вземания обаче се установи, че са погасени чрез прихващане (в тежест на ответника Алфакомерс Трейдинг ЕООД (н) чрез управителните му органи бе да бе да докаже, че с прихващанията, надлежно отразени в счетоводствата на двете страни, са погасени задължения по ред, различен от реда, предвиден в чл. 76 от ЗЗД, което не бе направено по делото, поради което и Съдът приема, че са погасени с прихващане най-старите вземания, вкл. всички вземания по договорите за заем, предоставени до 19.04.2018 година, които са в размер по-малък от 182 475, 68 лева). Поради това и възражението е неоснователно.

По предявения от синдика обусловен осъдителен иск срещу „Алфаконсулт“ ЕООД правно основание чл. 649 ал. 2 вр.чл. 55 ал.1 предложение трето от ЗЗД от ТЗ за връщане в масата на несъстоятелността на предоставената в заем сума до размера от 31 537, 84 лева.

Последователно е прието в практиката на ВКС (решение № 104/09.09.2019 г. по т.д.

№ 1954/2018 г. на ІІ т.о., определение № 200/26.04.2021 г. по ч.т.д. № 317/2021 г. на ІІ т.о., определение № 60500/20.10.2021 г. по ч.т.д. № 76/2021 г. на ІІ т.о. и решение № 11/22.06.2021 г. по гр. д. № 977/2020 г. на ІІ г.о.) че са допустими осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността, предявени от синдика, когато тези искове са обусловени от уважаването на исковете по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД. При обявяване на относителна недействителност на договор исковете се предявяват срещу страната, която е съконтрахент на несъстоятелния длъжник и е получила нещо по тази сделка, което следва да се върне в масата на несъстоятелността.

С оглед основателността на предявения обуславящ иск по чл.649, ал.1 от ТЗ вр. чл. 135 от ЗЗД за прогласяване за относително недействителна на предоставянето в заем на сумата от 31 537, 84 лева, основателна е претенцията за връщане на тази сума в масата на несъстоятелността.

За иска за разликата над 31 537, 84 лева до сумата от 214 013, 52 лева, доколкото Съдът прие, че искът с правно основание чл. 649, ал.1 вр чл. 135 от ЗЗД е недопустим, недопустим се явява и предявеният осъдителен иск.

За разликата над 214 013, 52 лева до първоначално претендирания размер от 227 910, 23 лева, т.е за сумата от 13 896, 71 лева искът следва да се отхвърли като недоказан.

По разноските Съгласно чл.649, ал.6 от ТЗ, в производствата по предявени искове по чл.649, ал. 1 и 2 държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително, като размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска. Ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на несъстоятелността.

С оглед частичното уважаване на иска по чл. 649, ал.1 от ТЗ вр чл. 135, ал.1 от ЗЗД, ответникът Алмапласт ЕООД следва да бъде осъден да заплати държавна такса по уважената част от исковете в размер на 630, 75 лева – по двата иска.

На основания чл. 646, ал.6, изр. второ от ТЗ, дължимата държавна такса по отхвърлената част от исковете и прекратените искове следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на Алфакомерс Трейдинг ООД (н), т.е сумата от 1 963, 72 лева.

Водим от гореизложеното, Софийският градски съд