Решение № 210 от 23.12.2024 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 899/2024 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 351А-164 от 08.10.2024 година на Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на В. М. В. с ЕГН •••••••••• от град ••••••••••••••••••••••••••, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Самарско знаме” № 6, област Хасково, чрез адвокат И. И., за нарушение на чл. 64, ал. 4, вр.чл. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв. Жалбоподателят В. М. В. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен – не бил извършил нарушението. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят В. М. В., не се явява. С Писмена молба адвокат И. И. иска от Съда да отмени обжалваното НП на основанието, посочено в Жалбата и допълнително сочи, че деянието било несъставомерно, тъй като липсвало Полицейско разпореждане, а жалбоподателят бил наказан за неизпълнение на предписанието, посочено в Протокол за предупреждение, което не се приравнявало на Разпореждане. Не е представен Списък на разноските. В съдебната фаза не се ангажират доказателства. Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното НП (въззиваемата страна) - Началникът на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, редовно призован, не се явява. В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства. Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище. Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото. Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: На 23.09.2024 година полицейските служители – Г. М. Д. и колегата му Г. К. Г. изпълняват служебните си задължения в град Свиленград, област Хасково, като автопатрул СВ7715МТ. Около обед по разпореждане на Оперативния дежурен на РУ – Свиленград във връзка с възникнал спор между жалбоподателя В. и лицето М. В. А., се явяват в РУ – Свиленград, където се намират посочените две лица. М. А. се оплакла, че В. я притеснява като идва в дома й и желае да бъде предупреден да не продължава с това си поведение. В качеството си на полицейски орган полицейският служител Г. съставя Протокол за предупреждение по реда на чл. 65 от ЗМВР, с който жалбоподателят е предупреден да не отправя закани и заплахи за саморазправа спрямо М. А. и да не предприема действия за осъществяването им. Протоколът е връчен в 12.20 часа лично на лицето – жалбоподателя В. В.. В посочения смисъл е и Докладната записка на свидетеля Д., включително представена в четлив вид. Около 12.50 часа е подаден сигнал на ЕЕН 112 от М. В. А., че В. я преследва. На место – пред денонощен магазин „Спайдър” в град Свиленград, област Хасково, отиват отново полицейските служители - свидетелят Д. и колегата му Г., като констатират, че В. и А. са там, като последната заявява, че В. продължава да я преследва, като поведението му тя възприема като заплаха. В този смисъл са и Писмото на Районен център 112 към Дирекция „Национална система 112” и приложеният към него диск, съдържащ аудиозапис и снимки на Електронните картони. Предвид констатираното според полицейските органи нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Г. М. Д. – Старши полицай в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (полицейски орган в РУ - Свиленград), във връзка с възложените му функции по охрана на обществения ред и ЗМВР, съставя против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД с бланков № 430018 и с входящ № 351А-164, входиран на 29.09.2024 година. Това процесуално действие извършва и с участието на колегата си Г. Г.. В изготвения АУАН актосъставителят сочи, че лицето не спазва написания Протокол за предупреждение спрямо лицето М. В. А. като продължава да я преследва и да се разправя с нея, което тя възприема като заплаха. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 64, ал. 1, вр.чл. 4 от ЗМВР, която вписва за нарушена. АУАН е предявен на жалбоподателя на дата 23.09.2024 година, който сочи че няма възражения против констатациите в Акта. АУАН е връчен срещу подпис. Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение. След получаване на образуваната преписка, Началникът на РУ - Свиленград при ОДМВР – Хасково издава процесното НП № 351А-164 на 08.10.2024 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема фактическите констатации, изложени в АУАН, който сочи с № 351А-164/29.09.2024 година, както и правната квалификация на нарушението – чл. 64, ал. 4, вр.чл. 4 от ЗМВР и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв. НП е редовно връчено на жалбоподателя на 16.10.2024 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана (в този смисъл е и информацията, съдържаща се в Писмо с вх.рег.№ 9405 от 28.10.2024 година). Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ – Свиленград при ОДМВ – Хасково издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗМВР, се доказва от приетите по делото Заповед № 8121з-1098 от 25.08.2017 година и Заповед № 8121з-1371 от 11.11.2015 година, двете на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Г. М. Д. е полицейски орган в РУ - Свиленград и че Бончо Цветанов Бонев се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 267, ал. 2 от ЗМВР – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед. Персоналното заемане на длъжността „Началник на РУ – Свиленград” от Бончо Цветанов Бонев е служебно известно на настоящия Съдебен състав, а и в тази насока е и Писмо с вх.рег.№ 9405 от 28.10.2024 година. Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект. На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с рег.№ 351000-7030 от 26.10.2024 година и Писмо с рег.№ 351000-7638 от 19.11.2024 година, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция. Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 267, ал. 1 от ЗМВР и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 267, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 267, ал. 1 от ЗМВР, АУАН се съставят от органи на МВР, оправомощени от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.5 от Заповед № 8121з-1098 от 25.08.2017 година на Министъра на МВР, е налице оправомощаване в полза на полицейски органи в структурите на РУ в състава им. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 23.09.2024 година актосъставителят Г. М. Д. е заемал длъжността „Старши полицай” в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. бил е полицейски орган. В тази насока е и изявлението на свидетеля Д., направено в открито съдебно заседание, проведено на 25.11.2024 година. Предвид изложеното актосъставителят Г. Д. безспорно се явява полицейски орган, който има правомощията по чл. 267, ал. 1 от ЗМВР, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗМВР. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград. При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че АУАН е съставен на дата 23.09.2024 година (с чието съдържание е запознат жалбоподателя предвид наличието на подписа му под съдържанието на АУАН), но е входиран в Регистратурата на АНО на дата 29.09.2024 година. Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на жалбоподателя противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова). Вярно е и че в АУАН не са посочени личен адрес и дата на раждане на свидетеля по Акта Г. Г., но тези реквизити следва да са налични в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена и адреса по местоработата му, както и че е служител на МВР, е налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност. От друга страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, идентични донякъде с тези, наведени от процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат И. И., в Писмената му молба: АНО е приложил неправилно материалния закон. Нормата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР предвижда правомощие на полицейските органи да издават Писмени разпореждания, необходими за изпълнение на възложените им функции, адресирани към граждани и юридически лица, държавни органи и организации, като съобразно чл. 64, ал. 4 от ЗМВР тези Разпореждания са задължителни за изпълнение, освен ако не налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. Неизпълнението на такова Разпореждане се санкционира по реда на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. В конкретния случай обаче, неправилно, както актосъставителят, така и АНО са квалифицирали установеното поведение на жалбоподателя В. В.. Според Акта и НП нарушението е по чл. 64, ал. 4, вр.чл. 4 от ЗМВР. Според даденото описание на установените факти обаче, изводът, който може да се направи е не, че е налице нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, доколкото не се описва изобщо наличието на Полицейско разпореждане, издадено по реда на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР и съответно установено неизпълнение на това Полицейско разпореждане; а че е налице несъобразяване на нарушителя с направено му Писмено полицейско предупреждение, което е предвидено да бъде правено в случаите на установени достатъчно данни и предположение, че дадено лице ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред по реда на чл. 65 от ЗМВР. Доколкото Предупреждение и Разпореждане са две отделни форми на осъществяване на полицейската дейност, то чл. 64, ал. 4 от ЗМВР вменява задължение за задължително спазване на Разпорежданията на полицейския орган. В нито една част Предупреждението не съдържа Разпореждане по смисъла на чл. 64 от ЗМВР, поради което не подлежи на обжалване. Предупреждението не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, защото не създава права или задължения, не засяга права, свободи или законни интереси на жалбоподателя. Предупреждението на полицейския орган не поражда самостоятелно правни последици, защото предписва спазване на поведение, което произтича от нормативни източници и се очаква от всеки гражданин, а именно: да не извършва престъпления и да решава възникнали спорове по законен начин (за тези изводи е ползвана установена от ВАС съдебна практика - Определение № 13243 от 31.10.2018 г одина на ВАС по адм.д.№ 12881/2018 година, V о., докладчик Съдията Донка Чакърова, Определение № 11803 от 23.09.2020 година на ВАС по адм.д.№ 9265/2020 година, V о., докладчик Съдията Йовка Дражева и др.). Т.е. в конкретния случай при описание на фактите по АУАН и НП на практика е направено смесване на хипотезите на чл. 64 и чл. 65 от ЗМВР, които са отделни и различни и съответно последиците при неизпълнение на Полицейско разпореждане по чл. 64 от ЗМВР не са идентични с тези на едно неизпълнение на Писмено предупреждение по чл. 65 от ЗМВР, доколкото последното, както се каза, би ангажирало наказателната, или административнонаказателната отговорност на предупреденото лице съответно при извършване на конкретно престъпление или нарушение, свързано с обществения ред, за които лицето е било предупредено да не извършва. Иначе казано процесното нарушение в състава си включва именно издаването на Писмено полицейско разпореждане, докато по делото е приложено, а в текста на АУАН и НП е и посочено, че на жалбоподателят е било съставено Писмено полицейско предупреждение, като изобщо не се твърди да му е издавано Писмено разпореждане. Видно от съдържанието и формата на издаденото Писмено полицейско предупреждение, същото е съставено по реда на чл. 65 от ЗМВР, под формата на Протокол и съдържа реквизитите по чл. 65, ал. 2 от ЗМВР. Съставянето и евентуалното неизпълнение на такова Писмено полицейско предупреждение, свързано със съзнателно пречене на полицейски орган да изпълни задължението си по служба, представляват предпоставки за задържане на лице по реда на чл. 72 от ЗМВР, а не за санкционирането му с Глоба по реда на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. Л и п с в а Писмено полицейско разпореждане, съдържащо реквизитите изброени в нормата на чл. 64, ал. 5, т. 1 - т. 6 от ЗМВР, което евентуално би могло да обоснове санкциониране. С оглед изложеното по отношение на твърдяното предупреждение от полицейските органи, което жалбоподателят не е изпълнил, това деяние на В. В. се явява несъставомерно на посочените разпоредби на чл. 64, ал. 4, вр.чл. 4 от ЗМВР, тъй като същите се отнасят за Разпореждания, издадени от същите органи, а не за Предупреждения, които са уредени в разпоредбите на чл. 65 от същия закон, като също такава се явява и нормата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, която също се отнася за Разпореждания. По този начин Съдът намира, че жалбоподателят не е извършил нарушение на посочените в АУАН и издаденото въз основа на него НП норми и поради това същото, т.е. процесното НП, следва да бъде отменено. В случай, че не се възприеме изложеното от Съда, касаещо отмяна на НП, то се излагат следните доводи: Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна. Не биха се констатирали недостатъци на актовете. Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Спазена би била административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП. Спазени биха били предвидената форма като констатиращият и санкционният актове биха имали необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение Съдът би приел, че е описано точно и ясно. Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Съдът би приел, че е правилна дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение, както и че АНО е провел пълно доказване по отношение на процесното деяние, неговия извършител и предметът на нарушението. Съдът би приел, че е ясно какво точно жалбоподателят е направил, като изпълнителното деяние е конкретизирано с конкретните действия на лицето. По делото не е налице спор, че жалбоподателят не е запознат, респ. че не е получил Писмения протокол за предупреждение. При това положение и доколкото твърденията на жалбоподателя за липса на извършено нарушение от негова страна не биха намерили опора в събраните по делото доказателства, Съдът би заключил, че чрез своите действия В. не е изпълнил едно задължително (според указаното в чл. 64, ал. 4 от ЗМВР) Разпореждане на полицейски орган (служител на МВР, което релевантно обстоятелство Съдът би приел за доказано по безспорен начин), което не е застрашавало по никакъв начин живота и здравето му, за да откаже да се подчини. Другите две предпоставки по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, които биха позволили това, също не биха били налице, тъй като даденото Разпореждане не е съдържало и очевидно за жалбоподателя престъпление или административно нарушение, то е задължително за изпълнение и адресатът на това разпореждане е длъжен да го изпълни. Съдът би приел, че Писменото полицейско разпореждане към жалбоподателя е било отправено поради необходимост от изпълнение на възложените функции. Съдът би приел, че извършеното не съставлява престъпление. Поради това, Съдът би приел, че В. е осъществил състава на нарушението, за което е санкциониран, не само от обективна страна, но и от субективна страна, тъй като е бил запознат със задължението да изпълни това Разпореждане, но очевидно не се е съобразил с него. Досежно приложението на чл. 28 о т ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкци я на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално нарушение. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, Съдът би приел, че процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен случай. И това би било така поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. Поради това биха липсвали предпоставки за преквалифициране на посоченото нарушение като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Административното наказание в конкретния случай би било правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в максималния такъв, предвиден в закона. При индивидуализацията на наказанието АНО не е посочил основанията си за да го наложи в максималния размер, предвиден от разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ЗМВР, вр.чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и т. 1 от ППВС № 10/28.09.1973 година. Съдът би намерил, че определена в този размер административна санкция се явява завишена и несъответна обществената опасност на деянието и дееца, които не са завишени. Би следвало да се отчете и фактът, че нарушението се явява първо по рода си за жалбоподателя, тъй като до момента деецът не е санкциониран по административен ред за други нарушения по ЗМВР и противообществени прояви. Ето защо Съдът би приел, че са касае за инцидентна проява в поведението на деец, който е с ниска степен на обществена опасност и че наложеното наказание „Глоба” следва да се намали, като се сведе до самия законов минимум от 100 лв. Така редуциран размерът на наказанието, Съдът би намерил за правилен и необходим за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание. Един подобен размер не би го затруднил предвид факта, че в кориците на делото няма данни за здравословни проблеми и тъй като е в трудоспособна възраст и работи (видно от извършената служебно Справка за трудовите му договори). Съдът би приел, че изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка, се установява от писмените доказателства и от показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено на 25.11.2024 година свидетел Г. М. Д.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските показания на Г. М. Д.. Не се установява посочения свидетел да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да състави АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на Г. М. Д. не биха се намерили, а единствено поради служебното му качество: служител на РУ – Свиленград, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не би било достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. Гореизложената фактическа обстановка б и се установила и от вещественото доказателствено средство - диск. По силата на чл. 17 от Закона за Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112, данните от регистъра на националния спешен телефон 112 са веществени доказателствени средства. Относно вещественото доказателствено средство: Дискът следва да остане приложен по делото и след изтичане на срока за съхраняването му да бъде унищожен. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя размерът на възнаграждението и осъжда другата страна да го заплати. В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски – възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за правна защита и съдействие, сключен между В. М. В. и адвокат И. И., изрично е посочено, че договорените правна защита и съдействие адвокатът извършва на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, т.е. като безплатна за доверителя. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на конкретното основание от нормата не се нуждае от доказване. В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано по Жалба на санкционираното лице В. М. В., който е бил представлявана по делото от надлежно упълномощения адвокат И. И., а обжалваното от него НП е отменено от Съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало регламентираното от нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна на обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт. Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на жалбоподателя адвокатско възнаграждение са налице, поради което следва да се уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ. Съдът определя размера на адвокатското възнаграждение на 350 лв. за въззивната инстанция съобразявайки се с ниската правна и фактическа сложност на делото, която е типична за подобен род дела, с изключително малкия обем на материалите и с размера на наложеното наказание „Глоба”, както и с работата, извършена от процесуалния представител (вида на осъществената адвокатска защита и съдействие) – кабинетна работа и процесуално представителство, изразяващо се в написване на Писмена молба по хода на делото и по същество. Съдът намира, че този размер отразява реалната пазарна цена на адвокатската услуга в конкретния случай. За пълнота на настоящото изложение Съдът държи да отбележи, че не се съобрази с минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 година, тъй като намира същата за неприложима на основание Решението от 25.01.2024 година на СЕС по дело С-438/22. Съдът не намира, че хонорар в този размер (350 лв.) е непропорционален на целта на закона. Процесуалният представител не може да иска изменение на Решението в частта за присъдените му разноски, тъй като не бе представен Списък на разноските. Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на ОДМВР - Хасково, е отговаряла ОДМВР - Хасково, а не поделението й (доколкото само Дирекцията е юридическо лице и съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК те следва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган), Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР - Хасково да заплати сторените в настоящото производство разноски – по аргумент от чл. 37, ал. 2 от ЗМВР. В случай на редуциране размера на наложеното наказание „Глоба”, искането за разноски, направено от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, също би било основателно, но в размер на 250 лв. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав