Решение № 86 от 16.9.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 100/2024 г.

С присъда № 10/15.02.2024г. по НОХД № 543/2023г., Окръжен съд – Бургас е признал подсъдимия П. П. В., ЕГН: ••••••••••, за виновен в това, че на 05.04.2022 година в гр. Бургас на ул.„Трайко Китанчев“ пред № 37, направил опит умишлено да умъртви З. С. Д., с ЕГН: ••••••••••, като деянието е извършено предумишлено и същото е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и чл.54 НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от петнадесет години, което наказание на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 68 ал. 1 от НК съдът е постановил подсъдимият П. П. В. да изтърпи изцяло и отделно от така наложеното му наказание от петнадесет години лишаване от свобода, наказанието от една година лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД №5874/2018г по описа на Районен съд Бургас, за което определил първоначален строг режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС. На основание чл. 59 ал. 1 и ал. 2 от НК ОС-Бургас приспаднал времето, през което подсъдимият П. П. В. е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение "задържане под стража", считано от 02.06.2022г. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия П. П. В. да заплати на гражданския ищец З. С. Д. обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди в размер на 50 000 лева ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането - 05.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 50 000 лева до предявения размер от 85 000 лева, отхвърлил гражданския иск. ОС-Бургас е осъдил подсъдимия П. П. В. да заплати на гражданския ищец З. С. Д. сумата от 201, 42 лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 05.04.2022г до окончателното й изплащане. Съдът е осъдил подсъдимия П. П. В. да заплати направените по делото разноски, както следва: в полза на държавата по сметка на ОДМВР Бургас сума в размер на 413, 37лева, представляваща направени разноски в досъдебното производство; в полза на държавата по сметка на Бургаска окръжна прокуратура сума в размер на 371, 85 лева, представляващи разноски в досъдебното производство; в полза на ВСС по сметка на Окръжен съд - Бургас сума в размер на 3 800, 40 лева, представляваща направени разноски в съдебното производство; в полза на ВСС по сметка на Окръжен съд - Бургас сума в размер на 2 000 лева, явяваща се държавна такса върху уважената част от гражданския иск, както и на гражданския ищец З. С. Д. сума в размер на 4000 лева, представляваща направени от последния разноски за адвокатско възнаграждение. С Присъдата ОС-Бургас се е разпоредил и с веществените доказателства по делото, постановявайки част от тях /подробно изброени/ да се отнемат в полза на държавата и унищожат като вещи без стойност, друга част - да останат на съхранение по делото, а трета - след влизане в сила на присъдата да се върнат на подсъдимия П. В. и на синовете на последния - М. В. и К. В.. В предвидения от закона срок присъдата е обжалвана от подсъдимия П. П. В. чрез упълномощения от него защитник - адв. В. К. от АК-София. В жалбата и допълнително писмен изложение към нея е направено оплакване за неправилност на постановената присъда поради необоснованост на фактическите констатации, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Присъдата е атакувана и в гражданско-осъдителната й част с доводи за несправедливост на отмереното обезщетение на пострадалия за причинените му от престъплението вреди. Излагат се доводи за допуснато нарушение на принципа за разкриване на обективната истина. Поддържа се, че приетите за установени от съда фактически положения не се подкрепят от доказателствата по делото. Твърди се липса на конкретни данни, на основата на които да се приеме, че именно подс.В. е автор на деянието, за което е обвинен. Сочи се, че съдът се е задоволил с анализ на назначените в хода на досъдебното производство експертизи, без да отчете, че нито подсъдимият, нито защитата са били запознати с тях поради пропуск на разследващия орган да им предяви разследването по реда на чл. 227 от НПК. За установяване личността на извършителя на инкриминираното деяние се сочи, че съдът се е позовал на показания на свидетели, които са заинтересовани от изхода на делото, както и на показания на свидетел, преминал покрай мястото на инцидента, който обаче не може със сигурност да разпознае извършителя. Описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт конкретни закани от подс.В. към пострадалия се твърди, че нямат обективна основа в данните по делото. В тази връзка се акцентира върху обстоятелството, че в полицията няма регистрирани жалби с оплакване за отправяни спрямо семейството на пострадалия закани, като сочи също, че по делото липсват данни за повдигнато срещу подс.В. обвинение по чл. 144, ал.3, т.1 от НК. В подкрепа на застъпената теза за недоказано авторство на инкриминираното деяние в лицето на подс.В. се изтъква още, че показанията на разпитаните по делото служители на МВР служат само за изграждане на предположение, че последният би могъл да е извършител на деянието, без да имат нужната категоричност. Такава категоричност се сочи, че нямат и записите от видеокамерите в района на местопрестъплението, доколкото същите фиксират само моменти от подготовката на подсъдимия за извършване на престъплението и момента на неговото завръщане, но не и самия престъпен акт. Като дискредитиращ обвинението срещу В. се сочи и фактът на ненамиране в автомобила на последния и в жилището му на процесната тръба, с която се твърди да е нанесъл удари върху тялото на пострадалия. Представяйки по-нататък собствен анализ на приобщените по делото доказателствени източници и експертни заключения, с акцент върху тяхната противоречивост и ненадеждност, защитникът претендира отсъствието на годна доказателствена основа, подкрепяща обвинението срещу В. за осъществен опит за убийство спрямо пострадалия З. Д.. Във връзка с горното се изтъква допуснато от съда нарушение на чл. 303, ал.1 от НПК – постановяване на осъдителна присъда спрямо подс.В., която почива на предположения. Нарушението на материалния закон не е въведено със самостоятелни аргументи, а е заявено на плоскостта на поддържаната теза за неправилно - вследствие нарушенията на процесуалните правила, осъждане на подс. В.. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, както и за несъответно на критериите за справедливост отмерено обезщетение на пострадалия за причинените му вреди също не е подкрепено с конкретни аргументи. Направено е искане за отмяна на постановената осъдителна присъда и постановяване на нова, с която подс. В. да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал.1, т.9, вр. чл. 115, вр. чл. 18 от НК. В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Обсъждайки процесуалната дейност на първата инстанция по събиране, проверка и оценка на доказателствата, прокурорът сочи, че същата не разкрива допуснати нарушения на процесуалните правила. Намира, че присъдата на ОС-Бургас изпълва всички законови критерии за обоснованост и законосъобразност, както и че мотивите на съда са ясни, отразяват приетите за установени фактически положения, доказателствата, на основата на които се извеждат същите, причините поради които на едни доказателствени източници се дава вяра, а на други – не, а също и правните съображения за взетото решение. Изтъква, че изводите на съда по въпроса за авторството на инкриминираното деяние не почиват единствено на показанията на пострадалия З. Д., съпругата му Д. Д.а и брат му - свидетелят Д. Д., а същите са основани и на показанията на свидетелите С.А., Ф., В., Б., както и на заключенията на изготвените по делото съдебномедицинска, комплексна съдебномедицинска, лицево-идентификационна и психолого- психиатрична експертизи. Прецизният анализ на всички събрани по делото доказателства според прокурора е довел до изграждане на правилни изводи от съда относно авторството на деянието, механизма на извършването му, както и правната му квалификация. Наложеното на подсъдимия наказание от 15 години лишаване от свобода прокурорът счита за справедливо и съответно на тежестта на извършеното деяние и личната обществена опасност на В.. Присъденото на гражданския ищец обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди намира за справедливо. Моли за потвърждаване на присъдата. Гражданският ищец и частен обвинител З. С. Д., редовно призован, не се явява пред въззивната инстанция. Същият се представлява от упълномощен повереник – адвокат Г. К. от АК-Бургас, която изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира постановената присъда както в наказателната, така и в гражданско-осъдителната й част за правилна - обоснована и законосъобразна, а наложеното на подсъдимия наказание за справедливо. Присъединявайки се към аргументацията на прокурора относно отсъствието на допуснати при разглеждане на делото съществени нарушения на процесуалните правила и несъмнената доказаност на авторството на инкриминираното деяние, повереникът пледира за потвърждаване на акта на първата инстанция. Пред въззивния съд подсъдимият П. П. В. се явява лично и с упълномощения защитник - адвокат В. К. от САК, който поддържа жалбата. Навежда доводи за недоказаност на обвинението срещу подсъдимия, като акцентира върху пристрастността на част от разпитаните по делото свидетели, наличието на противоречия в показанията им, както и върху отсъствието на категоричност в сведенията, представени от останалите свидетели, че именно подс.В. е извършител на инкриминираното деяние. Изтъква, че на местопроизшествието и по дрехите на подсъдимия не са намерени никакви следи от кръв или дактилоскопни такива, които да го уличават като извършител на престъпното деяние. Възпроизвеждайки част от показанията на посочената от обвинението като очевидец на деянието свид. Д.а, защитникът изтъква наличие на противоречия в същите, на основата на които обосновава ненадеждност на представените от нея сведения. Поддържа, че показанията на тази свидетелка стоят в противоречие и с представените такива от свид. А. относно факта с каква на цвят маска е бил подсъдимият. Съществуващите разминавания в показанията на свидетелите сочи, че са останали извън вниманието на съда, който е пропуснал да ги обсъди в своите мотиви. Твърди неразбиране на съображенията на съда, с които е приел, че обвинението срещу В. е доказателствено обезпечено по изискуемия от закона несъмнен начин. Съдът е упрекнат и в това, че не е проявил инициатива да събере всички възможни и относими към случая доказателства с цел изясняване на обстоятелствата от кръга по чл. 102 от НПК, както и че е пренебрегнал изискването на чл. 107, ал.3 от НПК за събиране както на обвинителни, така и на оправдателни доказателства. Преповтаря застъпените във въззивната жалба доводи, касаещи пропуск на разследващия орган да извърши предявяване на материалите по делото съобразно регламента на чл. 227 от НПК, което обстоятелство намира, че съдът неоснователно е пренебрегнал в преценката си относно процесуалната законосъобразност на воденото досъдебно производство. Представяйки по-нататък собствена интерпретация на случилото се в деня на инкриминираната дата, защитникът ангажира твърдение, че обвинението срещу подс.В. се крепи изцяло на данни с хипотетичен характер. В тази връзка и пледира присъдата на първата инстанция да бъде подложена на внимателна проверка. В личната си защита пред съда подсъдимият В. развива подробни съображения в подкрепа на застъпената теза за недоказаност на обвинението срещу него. Твърди, че разследването по делото е компрометирано - първоначално дадените от него при задържането му обяснения впоследствие са били премахнати от кориците на делото; показанията на двамата полицейски служители В. и Ф. „са 100 % копи-пейст в съдържателната си част“, а разпитът на полицай В. съгласно отразеното в протокола е проведен на дата и час, когато е разпитван и самият той. Изтъква също, че в хода на разследването не е могъл да се запознае със записите от видеокамерите, като тяхното съдържание му е станало известно едва в хода на съдебното дирене. Ангажира се със собствен, подробен анализ на доказателствените източници по делото – показанията на свидетелите Д.а, А., В. и Ф., данните, съдържащи се в записите от видеокамерите, заключенията по назначените съдебномедицинска и психолого-психиатрична експертиза, на основата на който аргументира необоснованост на възприетите от съда изводи по фактите и приложимото право. Поставя акцент върху събитията, предшестващи деня на инкриминираната дата – закупуването на процесния имот от пострадалия Д. при проведен търг; споровете между него и Д., които е провокирала продажбата на имота; водените разговори за откупуване на имота и уговаряната цена; действията на купувача при осъществяване на въвода във владение, засягащи имуществото на предходния собственик – бащата на подс.В., в контекста на които заявява, че пострадалият е действал незаконно и умишлено го е поставил в ситуация, в която независимо дали е щял да му отвърне или не, „все би сгрешил“. Изразява несъгласие със заключението на психолого-психиатричната експертиза, като намира, че профилът на личността му, който вещите лица са представили, е нереален. Противопоставя се също на заключението им, че ситуацията, в която е попаднал, е довела до обикновено раздразнение. Счита по-нататък, че към представеното по делото медицинско удостоверение на пострадалия са приложени снимки, които не отразяват обективното му състояние поради очевидната разлика в структурата на черепа на снимка №1 и снимка №4, свидетелстващи за различните им антропологични особености. Изтъква, че не е извършил деянието, за което е обвинен и моли да бъде оправдан. Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивната жалба е подадена от лице с право на жалба съгласно чл.318, ал.3 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По естеството на оплакванията следва да се отговори най-напред на доводите в жалбата и развитите такива от подсъдимия в личната му защита пред съда за допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, рефлектирали върху правото му на защита, а именно: пороци при воденото разследване - премахване от кориците на делото на дадени от В. при задържането му обяснения; проявени манипулации тип „копи-пейст“ при разпит на свидетелите В. и Ф.; съвпадащи ден и час на провеждане на разпита на полицай В. и на привлечения като обвиняем В., както и непредявяване в пълнота на всички материали от разследването. Изтъкнатото от подсъдимия възражение, че разследването по делото „е компрометирано“, тъй като първоначално дадените от него при задържането му обяснения по случая, „са били премахнати от кориците на делото“, е неоснователно. Видно от материалите по ДП, задържането на подс.В. за 72 часа е постановено с акт на прокурора – постановление от 02.06.2022г., на която дата се установява, че е било извършено и привличане на В. в качеството му на обвиняемо лице, с възведено обвинение по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК, както и проведен разпит на последния в това му качество съобразно изискването на 221 от НПК. Данните от протокола за разпит сочат също така, че В. се е възползвал от правото си да не дава обяснения /спр. т.1, л.41, 42 и л.47 от ДП/. Разпит на подс.В. е бил проведен и при всяко следващо ново привличане на същия по реда на чл. 225 от НПК, със съставяне на съответните протоколи по чл. 128 от НПК /спр. т.1, л.53-56, л.59-62 от ДП/, като последователността на извършваните процесуални действия не свидетелства за липсващ протокол от проведен разпит, както се твърди от подсъдимия. В този смисъл и доводите на последния, че дадените при задържането му обяснения са „били премахнати“ и не фигурират в кориците на делото, не могат да намерят своята обективна основа. Неподкрепени от данните по делото са също и твърденията, че показанията на двамата полицейски служители В. и Ф., снети в хода на ДП, представляват „100 % копи-пейст в съдържателната си част“, разкриващо порочност на воденото разследване. Внимателният прочит на съдържанието на протоколите за проведен в хода на ДП разпит на сочените полицейски служители /спр. т.1, л.73-76 от ДП/, не установява подобен препис на информацията от единия процесуален документ в другия, което да свидетелства за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.139 ал.5 от НПК, изискваща всеки свидетел да изложи под формата на свободен разказ онова, което му е известно по делото. Отделен е въпросът, че това не са единствените показания на двамата свидетели по случая, доколкото е видно, че същите са били изслушани непосредствено от съда в хода на съдебното дирене, като страните са разполагали с възможност да им поставят въпроси, които са считали, че са важни за изясняване на обстоятелствата по делото. Ето защо и възраженията на подсъдимия в тази насока съдът прецени като неоснователни. Не се констатира по-нататък и твърдяното обстоятелство, че разпитът на свид. В. в хода на ДП е проведен на дата и час, съвпадащи с датата и часа на провеждане на разпита на подс.В. в качеството му на обвиняем. Прочитът на протоколите от досъдебното производство /спр. т.1, л.42, л.75 от ДП/, в които са обективирани съответните разпити, сочи че разпитът на В. като обвиняемо лице е извършен на 02.06.2022г., за времето от 11, 09 ч. до 11, 15 ч., а разпитът на свид. В. – на 02.06.2022г., за времето от 12, 30 ч. до 12, 50 ч., тоест, съвпадението, което подсъдимият претендира, не се установява да е налице. Без основание е и оплакването в жалбата за нарушено право на защита на подсъдимия поради непредявяване в пълнота на материалите от разследването съобразно разписаното в чл. 227 и сл. от НПК. Правото на обвиняемия да се запознае с материалите, събрани при проведеното разследване, е сред регламентираните такива в чл. 55 от НПК, като реализирането му предполага активно поведение от негова страна, а именно отправяне на нарочно искане към разследващия орган за предявяване на разследването – чл. 227, ал.2 от НПК. В разглеждания случай данните по делото сочат, че при проведения му последен по време, а именно на 14.12.2022г. разпит в хода на досъдебното производство, подс.В. /тогава обвиняемо лице/ е поискал материалите по делото да бъдат предявени както на него, така и на защитника му – адвокат К.. Направеното в горната насока искане е предпоставило активност на органа по разследване, който в съответствие с реда, установен в чл. 227 – 229 НПК, е извършил надлежно призоваване на обвиняемото лице и на упълномощените от него защитници, и осигурил възможност на последните да се запознаят със съдържанието на всички приложени по делото материали, предоставяйки им ги за проучване. С протокол от 16.01.2023г. /спр. т.2, л.109 от ДП/ събраните в хода на досъдебното производство материали са били предявени на подс. В. и неговите защитници - адв. В. К. и адв. В.Р.. Проучвайки материалите по делото, защитникът - адв. К. е възразил, че след допуснатата корекция в правната квалификация на деянието – от чл.116, ал.1, т.6, пр.4 и т.9 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК в такова по чл.116, ал.1, т.9 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК, делото е следвало да се докладва от разследващия орган на наблюдаващия прокурор и едва след това да се извърши предявяване на материалите от разследването. Горното изявление на защитника К. е било подкрепено и от адвокат Р., при което процесуалните действия по предявяване на разследването били преустановени. Делото е било докладвано на прокурора, който с постановление от 20.01.2023г. е оставил без уважение направени от защитата възражения относно съдържанието на постановлението за привличане на В. в качеството на обвиняем / спр. т.2, л.8-9 от ДП/. Разследването е продължило своя ход, като с постановление от 29.03.2023г. на наблюдаващия прокурор е била назначена и изготвена повторна видео-техническа и лицево - идентификационна експертиза /спр. т.2, л.119-129 от ДП/. С писмо от 06.04.2023г. на ОП-Бургас делото е било изпратено на разследващия полицай за извършване на действията по предявяване на разследването съобразно чл. 227 от НПК /спр. т.2, л.131 от ДП/. На 20.04.2023г., с протокол от същата дата, е било извършено ново предявяване на материалите по делото на подс.В. и неговия защитник – адвокат В. К.. При редовно призоваване на втория защитник – адвокат Р., същата не се явила на посочената дата /спр. т.2, л.140 от ДП/. Съгласно отразеното в протокола, в интервала от 09.10 часа до 11.50 часа подс. В. и неговият упълномощен защитник са се запознали с материалите от разследването, съдържащи се в т.1, л.1 – л.74 от ДП и в т.2, л.120 до 134 от ДП. В хода на предявяване на разследването защитникът адв. К. заявил, че „поради спешно възникнал проблем му се налагал незабавно да замине за София“ и поискал предявяването да продължи на 02.05.2023г. В рамките на предоставените му от закона правомощия, разследващият орган обявил нови четири дати за финализиране на действията по предявяване на материалите по делото - 21.04.2023г., 25.04.2023г., 26.04.2023г. и 27.04.2023г. Информиран за горните дати, защитникът К. обявил, че е в невъзможност да се яви за предявяване на разследването преди 02.05.2023г., като съобщил за служебна ангажираност по други дела на дати 27.04.2023г. и 28.04.2023г. Не посочил уважителни причини, които да го препятстват да се яви на останалите указани му дати. След като на обявените за предявяване на материалите по делото нови дати - 21.04.2023г., 25.04.2023г. и 26.04.2023г. защитникът К. не се явил и не посочил уважителни причини за това, на 27.04.2023г. разследващият полицай изготвил заключително мнение по делото съгласно чл. 235 от НПК и изпратил делото на наблюдаващия прокурор. С обвинителен акт от 02.05.2023г. прокурорът е обвинил П. В. в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.9 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК и внесъл делото за разглеждане в Бургаския окръжен съд, като на същата дата – 02.05.2023г. е било образувано и първоинстанционното наказателно производство – НОХД №543/2023г. С разпореждане на съдията - докладчик по делото същото е било насрочено за провеждане на разпоредително заседание на 27.06.2023г. С оглед поискан от защитника на подс. В. отвод на председателя на съдебния състав /докладчик по делото/ и последвал самоотвод на председателя, е настъпила промяна в съдебния състав – определен е нов съдия докладчик, който при съблюдаване на изискването за неизменност на състава /чл.258 от НПК/, е насрочил второ по ред разпоредително заседание, давайки нарочно указание в разпореждането си за уведомяване на подс.В. и защитника му – адв. К. относно правото им да се запознаят с материалите по делото /от досъдебното и съдебното производство/, както и за готовността на съда да предостави делото на тяхно разположение за проучването му /спр. л.53-54 от НОХД № 543/23г. на БОС/. Така проявеният от съда подход, насочен към обезпечаване правото на защита на подсъдимия, очевидно не е удовлетворил защитника К., който в проведеното на 14.07.2023г., разпоредителното заседание е повдигнал идентично с направеното понастоящем пред въззивния съд възражение за допуснато в досъдебното производство съществено процесуално нарушение – непредявяване в пълнота на материалите от досъдебното производство, довело до накърняване правото на защита на подсъдимия. Приемайки това възражение за неоснователно, както и останалите, заявени такива в подкрепа на искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, ОС-Бургас е отказал уважаването му, като актът му е потвърден от въззивната инстанция с определение №164/07.08.2023г. по ЧНД № 158/2023г. по описа на БАС. Мотивите на първата инстанция, с които е отхвърлено възражението на защитата за допуснато в хода на досъдебното производство нарушение на чл. 227 от НПК, рефлектирало върху правото на защита на подсъдимия, се споделят изцяло от настоящия състав на въззивния съд. Принципно, лишаването на обвиняемия от възможността да се запознае с материалите, събрани в хода на разследването, е нарушение на нормата на чл. 227 от НПК. В случая обаче, с оглед на фактите, изведени по-горе, свидетелстващи за това, че разследващият орган е проявил дължимата активност да предяви разследването на подс.В. и защитника му, но по причини, които стоят извън неговото поведение, лицата не са проучили в пълнота наличните по делото материали, няма основание да се приеме, че процесуалните действия по предявяване на разследването са извършени в нарушение на процесуалните правила, съответно и че процесуалните права на подсъдимия и защитника му са били ограничени. Констатираното неявяване на защитника К., както и на втория упълномощен в хода на досъдебното производство защитник на подсъдимия – адвокат В.Р. пред разследващия орган на обявените от последния няколко дати за приключване на действията по предявяване на разследването, както и непосочването от тяхна страна на уважителни причини за отсъствието им, предпоставя приложимост на чл. 227, ал.4 от НПК. Според цитираната норма „разследването не се предявява, ако лицето не е намерено на посочените по делото адреси за призоваване в страната или е редовно призовано, но не е посочило уважителни причини за неявяването си“. Поради това и претенцията на защитника К., че неоснователно е бил лишен от възможността да проучи всички материали от разследването, не може да бъде приета за основателна. Отделно от горното, дори да се приеме, че в хода на досъдебното производство е допуснато нарушение на чл. 227, ал.8 от НПК поради непредявяване на подсъдимия и на защитата му на всички материали, от които ще се ползва обвинението, то това нарушение е преодоляно в централната фаза на наказателното производство – съдебната. Самият подсъдим, а също и защитникът му не спорят относно обстоятелството, че в хода на първоинстанционното производство им е била предоставена възможността да се запознаят с всички материали по делото, в каквато насока е и произнасянето на съдията докладчик в разпореждането му за насрочване на разпоредителното заседание, а също и обективираното в протоколите от проведените съдебни заседания по делото. Доколкото съдебното производство се явява централна фаза в наказателния процес /чл. 7, ал.1 от НПК/, с предоставянето на възможност на подсъдимия реално да участва в него, лично или чрез защитниците да прави доказателствени искания, да оспорва годността на събраните такива на досъдебното производство и на извършените процесуални действия, се налага изводът, че правото на защита на последния е било гарантирано в пълен обем. Констатирайки, че в хода на воденото наказателно производство и при постановяване на атакуваната присъда не са допуснати такива нарушения на процесуалните правила, които да се квалифицират като съществени и да представляват основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, съгласно чл. 335 ал.2 вр. чл. 348 ал.3 от НПК, въззивният съд се занима и с останалите, наведени в жалбата оплаквания - за необоснованост на присъдата, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, които също прецени като неоснователни. Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по общия ред съгласно правилата, уредени в Глава ХХ от НПК. В рамките на проведеното пред ОС-Бургас съдебно следствие, при спазване на установените в НПК процесуални изисквания, са събрани достатъчно по обем доказателства, нужни за правилното решаване на делото. Настоящият състав на въззивния съд не констатира допуснати съществени нарушения при извършената от ОС-Бургас проверка и оценка на доказателствата и доказателствените източници. При извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимото лице обстоятелства, са спазени изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда. Фактическите изводи са обосновани въз основа на доказателствените факти, изведени от гласните, писмените и веществените доказателства и доказателствени средства, като същите са подложени на прецизен и задълбочен анализ. Като втора инстанция по фактите и предвид възраженията в жалбата, настоящият състав извърши внимателна преценка на събраните пред първостепенния съд доказателства и при този анализ не намери основания за съществена промяна на възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Фактите по отношение на съществените за отговорността на подсъдимия обстоятелства, са правилно установени и касаят следното: Подсъдимият П. П. В. е роден на... г. в гр. Бургас. Същият е със средно образование, разведен, осъждан, с постоянен адрес по местоживеене в гр. Бургас, ж.к...., настоящ адрес в с...., собственик и управител на „...“ ЕООД. Бащата на подс. В. – свид. П.К€ В. бил собственик на имот - жилище, находящо се в гр.Бургас, ул.“..., сутеренен етаж. Посоченият имот бил ипотекиран в банкова институция във връзка със сключен договор за кредит, като вследствие нередовното погасяване на вноските по същия, било образувано изпълнително дело и имотът бил изнесен на публична продан от ЧСИ Я. Б., рег. №709, с район на действие Окръжен съд-Бургас. След приключване на публичната продан, с постановление на съдебния изпълнител от 25.10.2021г., влязло в законна сила на 10.12.2021г., имотът бил възложен на пострадалия З. С. Д.. Предприетите действия по продажба на имота, собственост на баща му, не удовлетворявали подс.В., който обжалвал актовете на съдебния изпълнител. След като през есента на 2021г. узнал, че при публичната продан имотът е възложен на пострадалия З. С. Д., подсъдимият се свързал с него по телефона. Във водени серия от разговори между двамата подс.В. първоначално твърдял, че обжалва действията на съдия изпълнителя и очаква да спечели делата, а впоследствие отправил предложение към свид. Д. да откупи от него имота, тъй като баща му нямало къде де живее. С времето подсъдимият започнал да променя тона си в разговорите с пострадалия, като проявявал повече нападателност и агресия. Заявявал му: “Ти не знаеш кой съм аз, аз имам познати, ще те намеря и този имот няма да бъде нито мой, нито твой“, “Не знаеш с кого си имаш работа“. Така отправяните от подсъдимия към пострадалия остри реплики били възприети и от съпругата на последния – свид. Д. Д.а, тъй като разговорите били водени на високоговорител. Проявявайки разбиране към подсъдимия в молбата му за откупуване на имота, свид. Д. пожелал да му бъдат възстановени всички разходи, свързани с участието му в търга и закупуването на имота, както и цената, на която го е закупил. Същият изчакал няколко месеца, давайки време на подсъдимия да си осигури нужните финансови средства за откупуване на имота, но тъй като това не се случило, решил да поиска от съдебния изпълнител въвеждането му във владение на имота въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане. В изпълнение на взетото решение свид. З. Д. депозирал писмено искане до ЧСИ Я. Б., заведено под вх. №461/18.03.2022г. по описа на същия ЧСИ. На 05.04.2022г., съдебният изпълнител – свид. Б. пристъпил към въвеждане на новия собственик – свид.Д. във владение на имота, находящ се в гр.Бургас, ул.“..., сутеренен етаж. Познавайки подс.В. по повод посещенията на последния в кантората му като доста груб и агресивен в комуникацията си с останалите човек, за да предотврати евентуален конфликт при извършване на насрочения въвод, съдебният изпълнител поискал съдействие от органите на полицията. Около 11, 00 часа на посочената дата - 05.04.22г. на мястото на въвода присъствали ЧСИ - свид. Я. Б., полицейският инспектор – свид. Н.Н., адвокат Т., който бил назначен за особен представител на длъжника П. В., пострадалият - свид. З. Д., съпругата и братът на последния - свид. Д. Д.а и свид.Д. Д.. На мястото на въвода присъствали и работници, които били наети от свид.Д. Д., за да извършат почистване на имота. Наетите работници започнали събирането и изнасянето на наличните в жилището вещи, оставени от предходния му собственик и обитател, като за превоза на вещите бил осигурен транспорт. За да обезпечи място за паркиране на товарния автомобил, в който да се товарят старите вещи, свид. З. Д. поставил на уличното платно различни предмети - стари стъклени дамаджани, кофа, метла и др. Кратко време след това, отчитайки, че въводът е приключил без възникване на конфликти, присъствалият на мястото полицейски служител – свид. Н. си тръгнал. Около 11, 30 часа на същата дата, на очертаното с предмети /дамаджани, кофа и други стари вещи/ от свид. З. Д. място за паркиране на товарния автомобил, рязко, блъскайки същите, спрял лек автомобил БМВ с ДК № А....НХ, управляван от подс.В.. Последният слязъл от автомобила, приближил се към присъстващия на мястото съдия - изпълнител - свид.Б. и му казал, че това, което правят, е незаконно. Свид.Б. му обяснил, че извършваният въвод е законен и посочил свид. З. Д. като новия собственик на процесния имот. Подс.В. се насочил към пострадалия и настоял въвода във владение на процесния имот да бъде преустановен. Заявил, че ще откупи имота и на следващия ден ще преведе сумата, която бъде поискана за него. Пострадалият З. Д. пожелал това да се случи същия ден, като посочил, че пребиваването му в гр.Бургас било само за този ден и трябвало да се прибира в гр.Силистра. Непосредствено след това подсъдимият влязъл в жилището, започнал да взема от намиращите се там работници чувалите с вещи, които те изнасяли, и да ги изсипва на земята, като междувременно отправял към тях заплахи, че ще ги вкара в затвора, тъй като вършат незаконни неща. Поведението на подсъдимия създало притеснения у наетите работници, които временно преустановили изнасянето на намиращите се в помещението вещи. Впоследствие подс.В. заявил пред присъстващите на мястото, че отива да донесе документи за собственост на жилището и такива, показващи, че е спечелил водените от него съдебни дела за имота, за да докаже, че извършваният въвод във владение е незаконен. Около 14, 00 часа на същата дата пред кооперацията, в която се намирало процесното жилище, отново спрял лек автомобил БМВ с ДК №А....НХ, управляван от подс.В.. В себе си подсъдимият носел тетрадка и печатни документи, които показал на пострадалия З. Д.. Запознавайки се със съдържанието на представените му документи, свид. Д. установил, че същите не сочат на това подсъдимият да е получил съдебно решение в негова полза при обжалване действията на съдебния изпълнител, нито че сред документите фигурира такъв, който да легитимира подсъдимия или неговия баща като собственици на имота, който му е бил възложен след приключване на публичната продан. В комуникацията си с пострадалия по повод на документите подсъдимият отново започнал да проявява агресия и да отправял към него заплахи, заявявайки: “Знам къде живееш. Ще те намеря, ще те запаля жив със семейството ти….“, “Слушай, ще те осакатя за цял живот, ще те убия“. Така изречените от подсъдимия към пострадалия заплахи били възприети от съпругата на последния – свид. Д.а, която, пребивавайки по това време в имота, наблюдавала поведението му и това на съпруга си. Междувременно, свид. З. Д. се насочил по стълбите навътре към жилището, където работниците извършвали разчистване, и помолил подсъдимия да си върви и да не пречи повече на работата им. Виждайки, че не е в състояние да преустанови въвода във владение на имота, подсъдимият, видимо ядосан, отново започнал да отправя закани към свид.З. Д.. Обърнал се към него с думите: “Ще те убия, ще те направя инвалид, ще ти счупя главата, краката“, като тези негови думи били възприети също от свид. Д.а и свид. Д. Д.. Притеснен от поведението на подс.В., пострадалият се обадил на тел. 112 и съобщил за случая. Тези негови действия били възприети от подсъдимия, който веднага след това напуснал имота, качил се на автомобила си и потеглил. По същото време, по повод получения сигнал от тел. 112, на мястото пристигнали полицейските служители, които при приближаване на имота се разминали с автомобила на подсъдимия. Пострадалият Д. съобщил на полицаите обстоятелствата по случая и за проявеното от подсъдимия агресивно поведение, в отговор на което му било указано да подаде жалба в полицията. След проведения разговор с пострадалия полицейските служители напуснали адреса. Междувременно, след като си тръгнал от имота на ул.“..., подс.В. взел решение да осъществи заплахите, които по-рано отправил към пострадалия З. Д.. За целта същият се снабдил с дълга около метър метална тръба. Осигурил си също тъмна плетена шапка с топче на върха, черна горница с качулка и медицинска маска, след което се качил на собствения си лек автомобил - БМВ с ДК №А....НХ и се отправил към имота на ул.“.... Около 16.00-16, 30 часа на същата дата дейността около разчистване на процесното жилище на ул.“... вече била приключила. Свид. Д. Д. напуснал адреса заедно с наетите работници, а товарният автомобил потеглил с натоварените в него вещи. В имота останали само пострадалият З. Д. и съпругата му – свид. Д.а, които се заели с поставянето на метална решетка на прозореца на жилището. В 16 часа и 42 минути подс.В. паркирал лекия си автомобил БМВ на ул.“Хан Аспарух“ №28. Същият слязъл от автомобила, обут с обувки с бели подметки, свалил горницата си - черна, в горната раменна част с червен и с бял кант, облякъл друга изцяло черна горна дреха с качулка, сложил на главата си тъмна шапка с топче на върха, върху която поставил качулката, а на лицето си поставил медицинска маска. Прикривайки се по този начин, за да не бъде разпознат, впоследствие подсъдимият взел от автомобила металната тръба, с която се бил снабдил по-рано, и се насочил към имота на ул.“Трайко Китанчев“ № 37. По това време свид. З. Д., приведен напред, с лице към прозореца на жилището и с гръб към улицата, прибирал разпръснати на тротоара кабели на електрожен, за да не пречи на преминаващите пешеходци. Съпругата му – свид. Д.а по същото време се намирала вътре в помещението, до прозореца, обърната с лице към Д., като същата имала пряк поглед навън към тротоара и улицата. В позицията, в която се намирала, свид. Д.а забелязала как от отсрещния ъгъл по диагонал към сградата се приближава мъж, с маска на лицето, която била почти смъкната, и вглеждайки се, разпознала подс.В.. За кратко време свидетелката изгубила от поглед подсъдимия, след което чувайки шум от бързо бягане, възприела подсъдимия, с вдигната върху устата му маска, с качулка върху главата и с метална тръба в ръката. Насочвайки се към пострадалия Д., подс.В. се засилил и нанесъл с тръбата два удара по главата на Д. - в тилната и теменната част на главата. След получения първи удар Д. се наклонил напред, подпрял се на решетката с лицевата си част и изгубил съзнание. Почти веднага последвал и вторият удар с тръбата, отново съсредоточен в областта на главата – в тилната към теменната й част. След втория удар пострадалият се свлякъл на земята, първо на лявата си страна, а после по гръб, изхъркал и от устата му започнали да се стичат пяна и кръв. Възприемайки това състояние на пострадалия, подсъдимият продължил да го удря с металната тръба, нанасяйки му още няколко удара със „сила и яд“ по тялото и краката. Действията на подс.В. по нанасяне на първите два удара с тръба в областта на главата на пострадалия били възприети от преминаващата случайно с детето си по тротоара свид. С.А.. Виждайки случващото се, свид.А. започнала да крещи на подсъдимия да спре, след което се обърнала заедно с дъщеря си на другата страна, за да избегне неприятната гледка за детето. Това й попречило да възприеме нанасянето на останалите удари по тялото на пострадалия. Кратко време след това свид.А. забелязала как лицето от мъжки пол с маска и качулка на главата, което нанесло преди това удари с метална тръба по главата на пострадалия, побягнало по ул.“Трайко Китанчев“ и завило по ул.“Хан Аспарух“. В 16 и 50 часа подс.В. се качил в автомобила си и потеглил в посока ул.“Цар Симеон“. В 16 и 50 часа свид. Д.а се обадила на Спешен номер 112 и сигнализирала за случая. Като лице с медицинско образование - медицинска сестра, до пристигането на линейката, свид. Д.а предприела действия по реанимиране на съпруга си. След пристигане на мястото на екип на Спешна помощ пострадалият Д. бил откаран в УМБАЛ Бургас, където му била оказана своевременна медицинска помощ и настанен за лечение. На 11.04.22г. свид. З. Д. бил изписан от болничното заведение с отразена в издадената му Епикриза диагноза „Открита рана на окосмената част на главата. Мозъчно сътресение. Хипертонично сърце. Счупване на свода на черепа“. Съобразно реда по чл. 159, ал.1 от НПК в хода на воденото досъдебно производство е бил изискан и приложен /с протокол от 07.04.2022г./ като веществено доказателство по делото оптичен диск, съдържащ компютърно информационни данни – видеозаписи от охранителни камери на търговски обект в гр.Бургас, ул.“Хан Аспарух“ №28, за времето от 16: 30 часа до 17: 15 часа на 05.04.2022г. /спр. т.1, л.36 от ДП/. С разрешение на съдия от РС-Бургас, на 02.06.2022г. било извършено претърсване в къща, находяща се в с...., обитавана от подс. В., при което следствено действие, били намерени и иззети горнище от анцуг, черно на цвят, с червено и бяло в горната част и два бели канта на ръкавите; черен суитшърт с качулка „Nike“; черна горница с качулка с надпис „Comers“; шапка с папулка на върха; чифт черни на цвят от кожа и плат обувки с бяла подметка и чифт черни на цвят маратонки с бяла подметка, приобщени като веществени доказателства по делото /спр. т.1, л.88-94 от ДП/. На същата дата - 02.06.2022г., с разрешение на съдия от РС-Бургас, било извършено и претърсване в лек автомобил БМВ с ДК №А....НХ, собствен на подс.В., открит паркиран до къщата в с..., в който не са били установени вещи от значение за разследването /спр. т.1, л.95-99 от ДП/. Гореизложените фактически констатации, които не се различават съществено от възприетите такива в мотивите на първоинстанционната присъда, въззивният съд направи въз основа на задълбочен анализ и собствена оценка на всички гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както и експертни заключения, приобщени по делото по съответния процесуален ред, а именно: частично от обясненията на подс. П. В.; показанията на свидетелите З. Д., Д. Д.а, Д. Д., Х. Ф., С.А., С. В., Н.Н., Я. Б., Й.А., отчасти от показанията на П.К€; от изготвените на ДП и в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд екпертни заключения: съдебномедицинска експертиза по писмени данни №319/2022г., изготвена от вещото лице – д-р Г. М., комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещите лица –д-р М.К. и д-р Е. Б., съдебно психологично-психиатрична експертиза, изготвена от вещите лица –д-р Р.М. и Й.Й., повторна видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, изготвена от вещото лице Г.Б.; от приложените по делото и приобщени към доказателствения материал по същото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за претърсване и изземване на жилище в с... от 02.06.2022г. ведно с фотоалбум, протокол за оглед /освидетелстване/ на лице от 01.07.2022г. ведно с фотоалбум, протоколи за доброволно предаване на записи от охранителни камери от 07.04.2022г. и от 08.04.2022г., писмена справка от Дирекция „НС 112“, „РЦ 112“ – Бургас, протокол за изготвяне на ВДС на тел.112, справка от КАТ-МВР Бургас относно собствеността на л.а. БМВ с ДК№А....НХ, веществените доказателства, подробно описани в съответните протоколи за извършени действия по разследването, медицински документи, справка за съдимост на подс.В.. Основните възражения на защитата са насочени към разколебаване на констатациите на първата инстанция досежно авторството на деянието, като по същество се поддържа, че събраните по делото доказателствени материали не представляват достатъчна, достоверна и категорична основа за извод, че деянието е извършено именно от подс.В.. Доводите за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание са мотивирани от защитника като закономерни последствия от неправилно разрешения въпрос за авторството. Направените в горната насока оплаквания от защитата, не се споделят от настоящия състав на съда. Изводите за съставомерните факти, подлежащи на доказване относно отговорността на подс. В., съдът е изградил след внимателен и задълбочен анализ на всички доказателствени източници, като същите са изследвани както поотделно, така и във взаимовръзката помежду им. Неоснователно, защитавайки позицията си за недоказаност на обвинението срещу подсъдимия, защитата поддържа, че първата инстанция е проявила безкритичност при оценка показанията на пострадалия З. Д. и на свидетелите Д. Д.а и Д. Д., първата – съпруга на пострадалия, а вторият – негов брат, пропускайки да отчете родствената им връзка и заинтересоваността им от изхода на делото. По правило, въпросът за достоверността на свидетелските показания следва да бъде решен с оглед на вътрешната им логичност, последователност и убедителност, както и при точното им съпоставяне с останалите доказателства по делото. В разглеждания случай първата инстанция се е съобразила както процесуалната позиция на св. З. Д., конституиран като граждански ищец и частен обвинител по делото, така и наличието на брачна, съответно роднинска връзка на последния с останалите двама свидетели - Д. Д.а и Д.Д.., първата от които установяваща се като очевидец на деянието, инкриминирано по обвинителния акт. На основата на горната констатация окръжният съд е изложил своите аргументи защо не приема, че съществуващата по обективни причини заинтересованост на лицата от изхода на процеса е повлияла обективността на техните показания. Решението му да се довери на посочената група свидетели е взето на база отчетената последователност и непротиворечивост на изложеното от тях и неговата обвързаност с данни, събрани чрез показанията на останалите свидетели - С.А., Х. Ф., С. В., Я. Б., чрез писмените доказателствени средства и експертните заключения – две съдебномедицински експертизи, видеотехническа и лицево-идентификационна и комплексна психолого- психиатрична експертизи. Обсъждайки показанията на посочената по-горе група свидетели – поотделно и във връзка помежду им, сходно с първата инстанция, въззивният съд не установи да е налице вътрешна противоречивост или несъответствие на изложените от тях факти и обстоятелства, отнасящи се както до времето, предхождащо инкриминираната дата, така и в самия ден на въвода във владение на закупения на публична продан от свид. З. Д. чрез пълномощника му – свид. Д.Д.. имот на ул. „..., в който е осъществено инкриминираното деяние. Напротив, сведенията, които се съобщават от тримата свидетели, по отношение на водената комуникация с подс.В., инициирана от последния след узнаване на резултата от публичната продан на имота, собственост на баща му, ескалацията на неговото недоволство от развитието на събитията, заявеното от същия желание да си върне собствеността върху имота и невъзможността да осъществи тези си намерения, обусловило проявата му на агресия спрямо пострадалия З. Д., категорично позволяват показанията им да бъдат оценени като ясни, последователни, категорични и убедителни. Впрочем, за това, че подс.В. е търсил и осъществил контакт по телефона с купувача на процесния имот – свид.З. Д., както и за искането му да си възстанови собствеността върху него, нереализирало се поради липса на финансови средства за заплащане на цената и разходите по закупуването му, се съобщава и от самия подсъдим в обясненията му пред съда /спр. т.2, л.286 от НОХД № 543/23г. на БОС/. От страна на подс.В. не се отрича също и факта на двукратното му посещение в деня на инкриминираната дата – 05.04.2022г. на мястото на осъществявания въвод /имот на ул. „.../, със заявяване пред присъстващите на претенция за незаконност на въвода. С такъв аргумент подсъдимият признава в обясненията си, че е поискал и преустановяване на дейността на работниците по изнасяне на намиращите се в жилището вещи, по повод на което и твърди, че пострадалият се е държал с него арогантно, и му нанесъл няколко удара с глава /спр. т.2, л.285-286 от НОХД № 543/23г. на БОС/. В контекста на горното следва да се посочи, че всеки от свидетелите, чиито показания защитата оспорва с довод за пристрастност, е категоричен, че присъствието на подс.В. на мястото на въвода е било съпроводено с проява на агресивно поведение от страна на последния, както и с отправяне на заплахи срещу семейството на пострадалия. Според показанията на свидетелите З. Д. и Д. Д.а, появата на подс.В. в имота е била отбелязана с рязкото спиране от последния на автомобила, който е управлявал - БМВ с ДК №А....НХ, при което поставените по-рано от тях на улицата предмети - стари стъклени дамаджани, кофа, метла и др. били изтласкани /спр. л.142 гръб, л.147 гръб от НОХД № 543/23г. на БОС/. Еднозначно по-нататък се съобщава от двамата свидетели, че слизайки от автомобила, подсъдимият настоятелно поискал преустановяване на въвода, а впоследствие започнал да дърпа от ръцете на наетите работници чувалите с вещи, които те изнасяли, и да изсипва съдържанието им на земята, заплашвайки ги, че ще ги вкара в затвора /спр. л.143, л.148 от НОХД № 543/23г. на БОС/. Посочените свидетели, както и свид. Д.Д.. безпротиворечиво описват и следващите прояви на подс.В., които са възприели, а именно – демонстрираното от него недоволство и агресия, ескалирали вследствие неуспешните му опити да преустанови въвода във владение, както и отправяни от него заплахи, че знае къде живее семейството и може да ги намери, и че ще осакати пострадалия /спр. л.142 гръб - 146, л.148 - 152, л.156 гръб - 158 от НОХД № 543/23г. на БОС/. Предвид, че през по- голямата част от времето свид. Д.а се е намирала близо до съпруга си, същата е станала свидетел и на заплахите на подсъдимия към него, че ще го запали жив заедно със семейството, че ще го убие, ще го направи инвалид, ще му счупи главата и краката. Отново поради обстоятелството, че след приключване на въвода, единствено свид.Д.а е била лицето, останало в имота заедно със съпруга си, същата е станала очевидец и на поредното завръщане на подс.В. на мястото, при което той е реализирал отправените по-рано закани спрямо новия собственик на бащиния му имот – пострадалия З. Д. – нанесъл му удари по главата и тялото с метална тръба. Разказът на свид.Д.а за случилото се в този момент – местоположението на съпруга й, както и поведението на подсъдимия, проявено в нападателни действия спрямо него, не дава никакъв повод за съмнение относно обективността на пресъздадената обстановка. Напротив, описания от нея механизъм на причиняване на телесното увреждане на пострадалия Д., напълно кореспондира със заявеното от свид. С.А., която се установява като неволен очевидец на инкриминираните събития. Без никакво колебание по-нататък свид.Д.а идентифицира и лицето, осъществило нападението над съпруга й, а именно подс.В., за когото твърди, че го е разпознала още в първия момент, в който го е видяла да се намира в близост „до отсрещната сграда“ с поставена на главата шапка и маска на лицето, която „намествал“ /спр. л.149 от НОХД № 543/23г. на БОС/. С изострено внимание, дочувайки трополене от бързо бягане, свидетелката е възприела и следващите действия на подс.В. – приближаването му с метална тръба в ръка към мястото, където се е намирал пострадалият и нанасянето на удари отзад по главата на последния, с думите „Нали ти казах“. Важно е да се спомене, че давайки показания както в хода на досъдебното производство, така и пред съда, свид.Д.а в нито един момент не е проявила колебание относно самоличността на лицето, нападнало съпруга й в деня на инкриминираната дата. За същата се установява от данните по делото, че няколкократно в този ден се е намирала лице в лице с подсъдимия по време на посещенията на последния в процесния имот, което несъмнено е способствало лесното му разпознаване, въпреки опита му да прикрие самоличността си посредством поставяне на шапка на главата и маска на устата. Обстоятелството, че свид. Д.а е съпруга на пострадалия З. Д., само по себе си, не предпоставя извод за неистинност на нейните показания, доколкото подобно заключение би могло да се изведе само на основата на обективни данни, а такива липсват по делото. В случая съдът правилно е отчел, че показанията на свид.Д.а, уличаващи подс.В. в извършване на инкриминираното деяние, не са повлияни от лични пристрастия, проявени на база възникналия конфликт между последния и съпруга й - пострадалия Д. /по повод закупуване на собствено на бащата на подсъдимия жилище/, а същите са основани на обективно възприетите от нея обстоятелства, намерели подкрепа и в останалите доказателства по делото. Категоричността на свидетелката относно самоличността на лицето, нападнало и нанесло телесно увреждане на съпруга й, се потвърждава и от показанията на свид. Д. Д., който свидетелства за това, че завръщайки се около 17, 10 часа в процесния имот на ул.“..., след като е откарал работниците, е узнал от свид.Д. Д.а, че не кой да е, а именно подс.В. е нападнал брат му. Според разказа на свид. Д. Д., в отговор на въпроса му към свид.Д.а „какво е станало“, последната му отговорила „Този П. дойде и удари З. в главата“ /спр. л.157 от НОХД №543/23г. на БОС/. Необходимо е да се отбележи по-нататък, че показанията на свид.Д.а са конкретни, подробни и напълно последователни в представянето на обстановката, при която е реализирано инкриминираното деяние, като съобщените от нея факти пред съда не влизат в съществено противоречие с данните, които е изнесла в хода на досъдебното производство, независимо, че в хода на непосредственото й изслушване съдът е направил подобна констатация, обусловила и прочитане в цялост на показанията й от ДП по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В случая, преценката на съда за необходимост от инкорпориране към доказателствената съвкупност на показанията на свид.Д.а от досъдебното производство, видно от отразеното в съдебния протокол /спр. л.153 от НОХД №543/23г. на БОС/, е базирана на основата на констатации, че свидетелката „не си спомня някой факти и обстоятелства“, както и поради противоречивост на показанията й, но без да се конкретизира какво касаят тези противоречия. Горният подход на съда освен, че не позволява да се разбере по отношение на кои факти и обстоятелства същият е счел, че са налице противоречия, изясняването на които налага прочитане на протокола за разпит на свидетелката от ДП, в конкретиката на обсъжданите показания се явява и без основание. Внимателният прочит на показанията на свид. Д.а, дадени пред органа на ДП и пред съда /спр. т.1, л.66 -70 от ДП и л.147 гръб - л.153 от НОХД №543/23г. на БОС/, не разкрива съществуващи противоречия, а още по-малко съществени такива, обуславящо хипотеза на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК. Отсъства по- нататък и обективирано в съдебния протокол изявление на свид.Д.а, че не си спомня конкретни факти и обстоятелства, имащи отношение към случая, което да обоснове приложимост на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК. За да бъдат прочетени показания на основание чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, е необходимо да е налице твърдение на свидетеля, че не си спомня определен/и факт/и. Това означава, че на зададен от съда въпрос, свидетелят е отговорил, че няма спомен за фактите, за които е запитан. Абсолютно недопустимо е решаващият орган да предполага липсата на спомен у свидетеля, когато той пропуска да спомене за определени факти по време на свободния си разказ и въз основа на това да предприема прочитане на показанията му на основание чл. 281, ал.4, вр. ал. 1, т. 2 пр. 2 от НПК, както в случая е сторил първостепенният съд. Ето защо и при направена преценка, че визираните в чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2, предл.2 от НПК предпоставки за прочитане показанията на свид. Д.а от ДП не са били налице, въззивният съд намира, че приобщаването на същите към доказателствената маса съдът е извършил в нарушение на процесуалните правила, което налага изключването им. Отчетеният обаче в случая конкретен недостатък в дейността на съда по събиране и проверка на доказателствата не е повлиял правилността на дадената оценка на валидно приобщените такива, а именно посредством показанията на св.Д. Д.а, дадени устно и непосредствено пред съдебния състав на ОС-Бургас, които са приети за достоверни и убедителни. Впрочем от мотивите на присъдата е видно, че показанията на св. Д.а са обсъдени в съдържанието им, изложено пред състава на съда в хода на съдебното следствие /еднозначно по съдържание с отразеното в протокола за разпит на свидетелката от ДП/, без да констатира наличие на противоречие по определени факти с отразеното в протокола за разпит на свидетелката от ДП, като съдът ясно е подчертал, че се отнася към тях с доверие /стр.8 от мотивите/. В този смисъл и заключението на съда, че показанията на св. Д.а се явяват стабилна доказателствена основа за извеждане на релевантни за казуса обстоятелства, въззивният съд намира за правилно. Основателно при формиране на изводите си по фактите съдът е кредитирал с доверие показанията на пострадалия З. Д., дадени в хода на съдебното следствие /спр. л.141-147 от НОХД № №543/23г. на БОС/, за които е приел, че се характеризират с по-голяма яснота, конкретика и пълнота, сравнено с показанията му пред разследващия орган. Застъпвайки това разбиране, първата инстанция е отчела сериозността на травмата на главата, причинена на свид.Д., за която експертите, изготвили комплексната СМЕ са разяснили, че е повлияла паметовите му способности, както и способността му за възпроизвеждане на факти и обстоятелства за един продължителен период от време. Кредитирайки така представеното експертно становище и разясненията на вещите лица в съдебно заседание по отношение на възстановителния период при подобен род травми, след направена констатация, че разпитът на пострадалия в хода на ДП е бил проведен във време, близко до датата на инкриминираното деяние - 05.04.2022г., а именно на 23.05.2022г. /погрешно посочено от съда 22.05.2022г., спр. т. 1, л.63-65 от ДП/, съдът е дал правилна оценка на дадените устно и непосредствено пред него показания на свид.Д., оценявайки ги като обективни и допълващи досъдебните такива, приобщени по съответния процесуален ред. Въззивният съд се присъединява към избрания от първата инстанция оценъчен подход на този гласен доказателствен източник, като намира за необходимо да подчертае, че допълнителните сведения, които пострадалият изнася пред съда относно възникналите между него и подс.В. отношения и ескалацията им в деня на процесната дата, съставляват само детайли от цялостната картина на инкриминираните събития, пресъздадена от същия в показанията му на ДП, като извличането им е следствие не само от постигнатото при него по-пълно оздравяване, а е в резултат и на процесуалната активност на съда и страните, поставили конкретни въпроси на свидетеля. Заявената от свид. Д. убеденост, че преди да изгуби съзнание /в следствие нанесените му удари по главата/, е чул гласа на подс.В. и писък на жена, съдът правилно е съобразил, че се явява подкрепена такава от показанията на свидетелите очевидци – Д. Д.а и С.А.. Първата от тях е категорична, че нанасяйки удар с металната тръба по главата на пострадалия, подс.В. е изрекъл думите „Нали ти казах“ /спр. л.149, абзац последен от НОХД № №543/23г. на БОС/, а втората свидетелка съобщава, че възприемайки същия този момент /момента на нанасяне на удара/, е изкрещяла „Спри“ /спр. л.162 абзац последен от НОХД № №543/23г. на БОС/. Горните данни, както и констатираното съответствие на показанията на свид. З. Д. с показанията на останалите свидетели – Д. Д., Х. Ф., С. В. и Я. Б., основателно са мотивирали първоинстанционния съд да приеме, че показанията на пострадалия следва да се ценят като истинни такива, способстващи установяване на авторството на инкриминираното деяние в лицето на подс.В.. Сведенията, които двамата съпрузи – свидетелите З. Д. и Д. Д.а дават относно обстановка в деня на инкриминираната дата и самоличността на лицето, осъществило нападение над З. с нанасяне на удари с тръба по главата и тялото му, както правилно е преценил окръжният съд, освен че кореспондират помежду си, стоят в синхрон и с показанията на свид. С.А., установяваща се като случаен очевидец на нападателните действия на подс.В.. Преминавайки във времето между 16, 00 и 17, 00 часа покрай имота на ул. „Трайко Китанчев“ № 37, същата е възприела появата на улицата на мъж, облечен с тъмен анорак, с качулка на главата и маска на лицето, държащ в ръце “някакъв прът…сап“, който се насочил към пострадалия и му нанесъл няколко силни удара в гърба, след което веднага избягал /спр. л.162 от НОХД № №543/23г. на БОС/. Описаната от свид.А. картина на нападението - местоположението на пострадалия и нападателя, характеризиращите последния особености на телосложението му и облеклото му, както и средството и механизмът на нанасяне на ударите, е напълно съответна на пресъздадената такава от другия очевидец - свид. Д. Д.а, с тази особеност, че последната е успяла и да идентифицира нападателя в лицето на подс.В., когото вече познавала от няколкократните му посещения същия ден в процесния имот. Констатираната еднопосочност на фактическите изложения на двамата свидетели – очевидци на инкриминираното деяние, несъмнено е в подкрепа на извода, до който е достигнала първата инстанция, а именно, че съпружеската връзка на свид.Д. Д.а с пострадалото от деянието лице не повлиява обективността на нейните показания, т.е., същата пресъздава вярно обстановката, която е възприела. Изследвайки взаимовръзката между показанията на посочения от защитата като заинтересован свидетел – свид. Д. Д.а и показанията на втория очевидец – свид. С.А., които способстват за проверка на тяхната пълноценност и устойчивост, първата инстанция, макар и при отсъствие на подробни съображения в тази насока, правилно е отбелязала, че за последната не са налице данни да е заинтересован от изхода на процеса срещу подс.В.. Поради това и доколкото присъствието на свид.А. на мястото на инцидента е било случайно такова, показанията й с основание са оценени от първата инстанция като обективни и способстващи изясняването на обстоятелствата по казуса. Възражението на защитата срещу пропуска на съда да се занимае с констатираните противоречия между показанията на свид. А. и свид. Д.а, касаещи изнесените от тях данни за цвета на маската, която е била поставена върху лицето на извършителя на нападението срещу пострадалия, макар и основателни, не мога да доведат до изводи, различни от възприетите такива от ОС-Бургас относно авторството на деянието. Действително, обявявайки, че кредитира показанията на тези две свидетелки като правдиви и кореспондиращи помежду си, съдът е избегнал да коментира несъответствието в твърденията им относно характеристиките на маската, с която е бил нападателят. Този дефицит в мотивите на съда обаче не би могъл да се счете за съществен, по няколко съображения. Видно от съдебните показания на свид. Д. Д.а, същата сочи, че при нападението над пострадалия подс.В. е бил с поставена на лицето медицинска маска /спр. л.150-гръб от НОХД № №543/23г. на БОС/. Свидетелствайки пред съда за възприетото в деня на инкриминираната дата, вторият очевидец - свид. С.А. съобщава, че не си спомня цвета на маската, поставена върху лицето на нападателя, но уточнява, че маската е била медицинска, за еднократна употреба /спр. л.163 от НОХД № №543/23г. на БОС/. В приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр. чл. 281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания на свид.А. от ДП, тя е посочила, че мъжът, който е възприела да се насочва към пострадалия и да му нанася удари по главата и тялото с предмет, определен от нея като дървен пръчка или метална тръба, е бил с поставена черна маска на лицето, покриваща устата и носа. По-нататък в показанията си свидетелката е заявила „Мисля, че маската беше тъмна на цвят, като тези, които се ползват за еднократна употреба“ /спр. т.1, л.77-78 от ДП/. Горните данни ясно сочат на това, че несъответствието в показанията на двете свидетелки относно характеристиките на маската върху лицето на нападателя е само привидно, доколкото всяка от тях я определя като медицинска, с тази разлика, че според субективните възприятия на свид.А. цветът на маската е бил тъмен. В случая не може да не се отчете, че динамичните и неочаквани събития, развили се пред погледа на свид. А., са от естество да предизвикат сериозно напрежение и безпокойство, още повече, че в близост до свидетелката се е намирала и малолетната й дъщеря. В състоянието, в което същата споделя, че се е намирала в този момент, а именно състояние на физическо, психическо и емоционално напрежение, е напълно обяснимо същата да не е възприела реално цвета на маската върху лицето на нападателя, съответно да я описва в тъмен цвят. Това обаче не поставя под съмнение факта, че свид.А., както и свид.Д.а са били преки наблюдатели на действията на един и същи субект – лицето, осъществило физическо посегателство над пострадалия, което последната разпознава като подс.В.. В подкрепа на възприетите фактически положения, разкриващи подс.В. като извършител на процесното деяние, съдът основателно е ценил също изготвената по делото повторна комплексна видеотехническа и лицево - идентификационна експертиза – протокол №154/04.04.2023г. /спр. т.2, л.121- 129 от ДП/, обект на изследване на която е бил приобщеният в хода на ДП по реда на чл. 159, ал.1 от НПК оптичен диск, съдържащ компютърно информационни данни – видеозаписи от охранителни камери на търговски обект в гр.Бургас, ул.“Хан Аспарух“ №28, за времето от 16, 30 часа до 17, 15 часа на 05.04.2022г. Заключението по същата, освен че възпроизвежда заснетите от камерите в близост до мястото на инкриминираното деяние обекти и лица с индивидуализиращите ги детайли и особености, представя и резултатите от сравнително изследване на изображението на заснетото лице със снимков материал на подс. П. В., както и от сравнителния анализ на дрехите и обувките на лицето от видеозаписа с намерените и иззети такива при проведеното на 02.06.2022г. претърсване дом, обитаван от подс.В. в с..... Съгласно изготвеното експертно заключение представеният за изследване оптичен диск DVD+ R „Kodak“ съдържа два видеозаписа от камери за видеонаблюдение, които не разкриват осъществявана върху тях интервенция /манипулация/. Имената на отделните файлове и вкопираните данни според експертизата сочат, че видеозаписите са регистрирани на 05.04.2022г. във времеви интервал от 16: 30: 39 ч. до 17: 08: 32 ч. и от 16: 18: 17ч до 17: 12: 16 ч. Записите са прегледани от вещото лице Г.Б., като кадрите, имащи значение за делото са свалени на хартиен носител в хронологичен ред. На основата на извършен преглед и анализ на записите вещото лице е констатирало, че същите съдържат кадри, отразяващи движението на лек автомобил с рег. № БМВ А.... НХ, който паркира на ул.“Хан Аспарух“, престоява и потегля. При покадровия преглед на видеофайловете експертът е констатирал заснето от камерите в различни интервали от време /в 16: 44: 09ч., в 16: 44: 11ч, в 16: 44: 14ч., в 16: 44: 28ч., в 16: 44: 36ч., в 16: 44: 54ч, в 16: 44: 55ч, в 16: 50: 15ч. и в 16: 50: 16ч./ лице от видим мъжки пол, което слиза от предна лява седалка на автомобила, облечено с връхна дреха в раменната част с червен и бял кант, тъмни обувки с бяла подметка. Същото лице поставя на главата си шапка с „папулка“, сваля връхната си дреха и облича друга тъмна дреха с качулка, която поставя на главата си, върху шапката. Поставя върху лицето си и маска, за която експертът допуска, че е от вида медицински маски с оглед начина на поставянето й. Според описаното по-нататък в експертизата, лицето взема от автомобила пръчковиден обект, затваря вратата на автомобила и се отдалечава от него. Проследявайки системното време на записващото устройство, вещото лице описва и следващи действия на същото лице от мъжки пол, носещо същото облекло, което в 16: 50: 15 ч., движейки се бързо, отваря предна лява врата на автомобила, качва се в него и потегля напред. При хронологично изследване на заснетите и описани събития, експертът е установил частично годен кадър, представен във фотокопия № 19 и №20 – 16: 44: 11ч. на 05.04.2022г. за лицево-идентификационно изследване с представения сравнителен образец на лицето П. П. В. от освидетелстването му, извършено на 01.07.2022г. /фотокопие №21 от експертизата/. Извършвайки сравнителен анализ на снимковия материал – лицето, заснето на записа от изследвания диск и направената при освидетелстването на подс.В. снимка, експертът е констатирал наличие на съвпадащи признаци, устойчиви по своя характер, индивидуални и достатъчни по обем - обща форма и охраненост на главата, светъл цвят на лицето, коса-къса, тъмна на цвят в тила, сходство в теменно оплешивяване и сходство в добре оформена и издадена брадичка, и взаимното разположение на елементите по лицето и главата, във връзка с което е формулирал извод, че не се изключва възможността на изследваните фотокопия да е заснето едно и също лице, а именно П. П. В.. При сравнително изследване на облеклото на лицето от видеозаписа и приобщените по делото материали – снимки на иззети дрехи от имот в с...., обитаван от подсъдимия - горнище от анцуг, черно на цвят, с червено и бяло в горната част и два бели канта на ръкавите и чифт черни на цвят от кожа и плат обувки с бяла подметка, експертът е установил наличие на общи признаци /цвят, дизайн, характерни особености/, на основата на които е приел, че не се изключва възможността заснетото лице да е с дрехи, сходни с представените като сравнителни образци – намерените такива и иззети при претърсването на обитавания от подс.В. имот в с..... Тук е мястото да се посочи, че в разясненията на подсъдимия по предявените му от съда веществени доказателства - дрехи, обувки и шапка, иззети при претърсване в имот в с.... /сред които присъстват и изследваните такива от техническата експертиза/, същият макар да отрича да е носил някой от тях в деня на инкриминираната дата, прави признание, че понякога ги е ползвал /спр. л.287 от НОХД № 543/23г. на БОС/. Идентифицирането на подс.В. като лицето, заснето в деня на инкриминираната дата от охранителни камери на намиращия се в близост до местопрестъплението търговски обект в гр.Бургас, ул.“Хан Аспарух“ №28, съдът правилно е приел, че се постига и посредством показанията на разпитаните по делото свидетели Х. Ф. и С. В. /спр. л.154-155, л.268-269 от НОХД № 543/23г. на БОС/. Натоварени с провеждането на оперативно- издирвателни мероприятия по разкриване извършителят на процесното деяние, двамата свидетели са категорични, че на запасите от видеокамерите присъства именно подс.В.. Съобщават, че в качеството им на полицейски служители, по различни поводи, за които свидетелстват, са срещали и контактували с подсъдимия и поради това нямат съмнение, че заснетото от камерите лице е той. Отчитайки, че данните, съдържими в показанията на свидетелите Ф. и В., са събрани посредством валидно извършен доказателствен способ - разпит в качеството им на свидетели по делото, БАС не намери основание за критика към първата инстанция в дейността й, свързана с оценката на тези гласни доказателствени източници, на основата на които е приела установеност на обстоятелствата, свързани с авторството на деянието, инкриминирано с обвинителния акт. Внимателният анализ и съпоставката на данните, представени в комплексната видеотехническа и лицево - идентификационна експертиза, показанията на двамата полицейски служители Ф. и В., както и съдържащите се такива в показанията на свидетелите очевидци – Д.а и А., не позволяват съмнение, че лицето, заснето от охранителните видеокамери на търговски обект в гр.Бургас, ул.“Хан Аспарух“ №28, за времето от 16, 30 часа до 17, 15 часа на 05.04.2022г., с поставени шапка и качулка на главата, маска на лицето и държащо в ръка пръчковиден предмет, и лицето, нападнало и нанесло удари с пръчковиден предмет по главата и тялото на пострадалия, което описват Д.а и А., е едно и също. Отчитайки, че това лице не само е идентифицирано по експертен път, но и разпознато от свидетелите Ф., В. и Д.а като подс.П. В., то напълно обосновано съдът е заключил, че авторството на инкриминираното деяние е установено по изискуемия от закона несъмнен начин. Този извод не се разколебава от обстоятелството, че свид. А., която се явява очевидец на престъпното посегателство, не е разпознала подс.В.. Невъзможността последната да посочи самоличността на лицето, чийто действия е наблюдавала непосредствено, и които описва подробно в показанията си, е логично следствие от факта, че тя не е познавала подсъдимия преди инкриминираната дата. Свидетелката обаче, видно от показанията й пред съда, представя подробно описание както на физическите характеристики на извършителя, така и на неговото облекло и начина, по който се е опитал да прикрие самоличността си, с поставени върху главата шапка и качулка, а на лицето - медицинска маска. Даденото от свид.А. описание на индивидуализиращите извършителя на деянието външни белези и конкретно поведение, както правилно е съобразил първоинстанционният съд, съответства напълно на данните, съобщени от свид.Д.а, която с оглед на това, че няколкократно се е срещала същия ден с подс.В., успява да го разпознае и посочи като автор на нападението над съпруга й. Ето защо и доводите на защитата, че показанията на свид.А. не способстват извода за авторство на деянието в лицето на подс.Вълчв, не могат да бъдат приети за основателни. Съпоставката от друга страна на времевите параметри на пребиваване на подс.В. в непосредствена близост до мястото на извършеното престъпление, установени посредством комплексната видеотехническа и лицево - идентификационна експертиза, с времето на извършване акта на нападение спрямо пострадалия З. Д., по повод на който в 16: 50 часа съпругата на последния – свид. Д.а е подала сигнал на тел. 112 /спр. т.1, л.38 от ДП и т.2, л.48-50 от ДП/, допълнително подкрепя извода, че именно той е лицето, извършило инкриминираното деяние. В същата насока следва да се ценят и данните, съдържащи се в представената по делото справка от АИС-МВР, Централна база – КАТ, установяващи, че лекият автомобил, заснет от охранителните камери в близост до местопрестъплението - БМВ с ДК № А....НХ, е собственост на подс.П. В. / спр. т.2, л.76 от ДП/. Доводите на защитата, че на местопроизшествието и по дрехите на подсъдимия не са намерени никакви следи от кръв или дактилоскопни такива, които да го уличават в извършване на инкриминираното деяние, са неоснователни. Действително, назначената и изготвена по делото съдебно- медицинска експертиза на веществено доказателство – Протокол № 30 от 26.09.2022г. /спр. т.2, л. 44 от ДП/ не е установила наличието на кръв по предоставената за изследване черна горница с качулка с надпис „Comers“, иззета при претърсването на имота в с..., обитаван от подсъдимия. Липсата обаче на следи – от кръв или друг биологичен материал от подсъдимия, или наличието на такива от други лица /каквито в случая не се установяват/, както и отсъствието на следи по дрехите на подсъдимия, които да установяват контакта му с пострадалия, с нищо не би допринесло в повече за изясняване авторството на деянието, тъй като сами по себе си тези факти не са носители на пряка информация за авторството. Обстоятелството, че не е намерено оръжието на престъплението, също не налага извода, който защитата прави опит да утвърди, а именно за непричастност на подсъдимия към извършване на деянието. В тази връзка е необходимо да се спомене, че подсъдимият не е задържан на местопрестъплението, а близо два месеца след това - на 02.06.2022г. /спр. т.1, л.47 от ДП/, при което е имал достатъчно възможности да унищожи или укрие всички вещи, по които биха могли да останат следи, свързващи го с деянието, в това число и оръжието на нападението. Несъмнено, обезпечаването на доказателствената маса с приобщаване към същата на средството /оръдието/ на престъплението, съществено би допринесло за изясняване на релевантните факти, включително и би послужило за проверка на данните, събрани посредством останалите източници на доказателства. В случая обаче, тази доказателствена непълнота няма характера на такава, препятстваща установяването на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, предвид наличието на множество еднопосочни по съдържанието си гласни доказателствени средства /показания на свидетели очевидци/, както и обективни находки – рани по тялото на пострадалия, експертният анализ и изследване на които чрез съдебномедицинските експертизи, с категоричност установява, че уврежданията на пострадалия Д. са причинени от действието на твърд тъп предмет с продълговата форма /цилиндричен/, каквито са характеристиките на една метална тръба. В същата насока са и данните, обективирани във видеотехническата и лицево идентификационна експертиза, разкриващи, че лицето, идентифицирано с подс.В., носи в ръка пръчковиден предмет. Изводите за авторство на деянието в лицето на подс.В. не се разколебават и от обстоятелството, че заснетото от видеокамерите лице, присъствало в автомобила, управляван от В. при паркирането му на ул. „Хан Аспарух“, непосредствено преди реализиране на замисленото нападение над пострадалия, не е установено по делото. Действително, идентифицирането на това лице, което е придружавало към този момент подсъдимия, и снемането на показания от същото, би способствало по-пълното изясняване на някой от релевантните обстоятелства, а именно, свързаните такива с подготовката на подсъдимия да осъществи деянието. В случая обаче този дефицит на информация не повлиява правилността на възприетите от първата инстанция изводи относно автора на престъпното посегателство, начина по който то е извършено, включително наличието на предварителен план за действие. Следва да се посочи, че от кадрите на видеозаписите не се установява лицето, присъствало в автомобила, управляван от подсъдимия на инкриминираните дата и час /седящо на предна дясна седалка/, да е предприело каквито и да е действия, които да го свързват с инкриминираното деяние и да водят до съмнение, че би могъл да е негов извършител. Тъкмо напротив, всички данни, обективирани в заключението на видеотехническата и лицево- идентификационната експертиза ясно сочат на това, че именно подс.В. е лицето, което се е насочило към ул.“Трайко Китанчев“ /мястото на престъплението/, след като преди това е предприел смяна на дрехите, поставил шапка и качулка на главата и маска на лицето, и взел пръчковиден предмет от колата. За подсъдимия освен това се установява, че е имал и мотив да нападне пострадалия, както и обективна възможност да осъществи деянието, което е замислил. Необходимо е също да се отбележи, че неустановяването на самоличността на лицето, придружавало подсъдимия в деня на инкриминираната дата, не се дължи на бездействие на органа по разследване, нито на съда, които е видно, че в изпълнение на задълженията си по чл. 13 и чл.14 от НК, са положили необходимите процесуални усилия в тази насока, но без резултат. Следва да се отчете, че подс.В. също не съдейства в представянето на информация относно самоличността на лицето, присъствало в автомобила му на процесната дата. Това допълнително затруднява идентифицирането му, съответно и препятства разпита му в качеството на свидетел. Показанията на свидетелите очевидци – Д.а и А., поставени в основата на обвинителната тези и впоследствие залегнали при постановяването на осъдителната присъда, съдът правилно е констатирал, че се подкрепят изцяло от назначените и изготвени по делото съдебномедицинска експертиза № 319/2022г., извършена от вещото лице – д-р Г. М. /спр. т.1, л.122-124 от ДП/, както и комплексната съдебномедицинска експертиза по писмени данни, извършена от д-р М.К. – специалист неврохирург и д-р Е. Б. – специалист съдебна медицина /спр. л.248-257 от НОХД № 543: 23г. на БОС/, установяващи травматичните увреждания, които са причинени на пострадалия и възможния начин на тяхното получаване. В двете експертизи, които дават еднозначно разрешение на въпроса за вида, характера и степента на телесно увреждане на пострадалия З. Д., е прието, че същият е получил две разкъсно-контузни рани на главата вдясно тилно и вдясно теменно, сътресение на мозъка с пълна загуба на съзнание, контузия на мозъка, както и счупване на костите на черепа в областта на черепния покрив вдясно. Установено е също наличие на кръвонасядане на дясно бедро отпред с лентовидна форма и бледа ивица по средата; кръвонасядане на лява подбедрица и прободна рана на дясна подбедрица. Според заключението на експертите контузията на мозъка и сътресението на мозъка с пълна загуба на съзнание осъществяват медико- биологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл. 129 от НК. Установеното счупване на черепа с наличие на разкъсно-контузни рани в зоната на счупване, експертите определят като нараняване, което прониква в черепната кухина, по смисъла на чл. 129 от НК. Констатираните разкъсно-контузни рани, както и прободната рана на дясна подбедрица експертизата приема, че са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а кръвонасяданията – болка. Изследвайки механизма на получените увреждания в областта на главата, вещите лица са приели, че същите са в резултат от действието на твърд тъп предмет с продълговата форма и значителна собствена маса, което и придало чрез замах значителна кинетична енергия на удара, достатъчна да счупи черепните кости и причини мозъчна контузия. Такива свойства експертите сочат, че има метална тръба или предмет с подобна характеристика. Обсъждайки данните от медицинската документация на З. Д., вещите лица ангажират становище, че в главата на последния са нанесени най- малко два удара, които съответстват на позиция на пострадалия с гръб към нападателя, преценено при изправено положение на тялото. Приемат също, че с оглед наличните медицински данни, не е възможно да се изключи и позиция на пострадалия приведен, наведен или клекнал. Ударите по главата, довели до увреждане на мозъка, по данни от експертизата, са могли да доведат до смъртен изход. Възстановяването от тежката черепно-мозъчна травма експертите сочат, че е продължително, като срокът е индивидуален – може да е в рамките на 6-8 месеца, но е възможно и тази травма да оказва влияние до края на живота на пострадалия. Относно останалите увреждания, а именно констатираните такива по долните крайници на З. Д., експертизата приема, че също са причинени от удари с твърд тъп предмет, но с по-малка сила. Установеното по дясно бедро лентовидно кръвонасядане със светла ивица по средата, експертите сочат, че е характерно увреждане от действието на предмет, чиято дължина многократно превишава ширината. Такъв предмет според тях може да е метална тръба. Описаната в експертизата прободна рана на дясна подбедрица, вещите лица, изготвили комплексната СМЕ, поясняват, че е възможно да бъде причинена в следствие напречен удар с продълговат цилиндричен предмет с дължина около метър и по-малко, който удар попада върху намиращия се по предната страна на подбедрицата ръб на големия пищял. По този начин сочат, че е възможно да се получи рана, приличаща на прободна, каквато е и установената в случая. Установените по долните крайници на пострадалия увреждания /по предните повърхности/, експертизата приема, че е възможно да бъдат причинени при всяко положение на тялото на пострадалия, освен легнал по корем върху терена. Защитавайки пред съда изготвената еднолична СМЕ, вещото лице д-р М., е категорична по отношение на установените на база писмените данни по делото и медицинските документи увреждания по тялото на пострадалия З. Д.ата, механизма на причиняването им и последиците от получените травми. В отговор на конкретно поставен въпрос от защитата, касаещ непосредствения риск за живота на пострадалия вследствие получените от него травми, вещото лице е пояснило, че ако на същия не е била оказана медицинска помощ, е било възможно да се достигне до смъртен изход, но не веднага, а обикновено до 48 час /спр. л.164-гръб- л.166 от НОХД № 543/23г. на БОС/. Разяснявайки пред съда експертната си позиция по поставените им задачи, вещите лица, изготвили комплексната СМЕ – д-р К. и д-р Б., сочат, че уврежданията, установени по главата и тялото на пострадалия, са с характеристиката на т.нар. механична травма. Убедено поддържат, че в областта на главата на пострадалия са били нанесени най-малко два удара с продълговат предмет, за какъвто съобщават свидетелите в своите показания, без да е възможно да се определи дали се касае за метална или дървена тръба. Категорични са, че ударите по главата са били нанесени със значителна сила – около 300-500 кг. Поясняват, че силата на ударите е била много голяма, но не максимална, тъй като във втория случай би се достигнало до счупване на черепа с хлътване, каквато характеристика на травмата на главата не се установява да е налице. Сходно с едноличната СМЕ, изхождайки от травмираната област на главата, ангажират становище, че по време на нанасяне на ударите пострадалият е бил с гръб към нападателя. Обсъждайки действията на свид.Д. Д.а, насочени към спасяване живота на съпруга й – пострадалия Д., за които самата тя съобщава в показанията си, експертите характеризират същите като правилни от медицинска гледна точка. Разясняват подробно рисковете от липсата на проходимост на дихателните пътища в подобно състояние, в което се е намирал пострадалия след нанесените му увреждания. Уточняват, че в конкретиката на медицинските показатели от проведените на пострадалия изследвания – установено наличие на течно съдържимо дълбоко в лявата носоглътка, не се изключва същият да е имал кървене от устата, както свидетелства съпругата му - свид.Д.а. В тази връзка приемат, че e съществувал риск от навлизане на течност в дихателните пътища, при което ако гълтачът не е бил изваден веднага, е могла да настъпи смърт. С категоричност вещите лица приемат, че в следствие нанесените му удари по главата, пострадалият Д. е получил мозъчно сътресение, мозъчна контузия с развил се мозъчен оток в челните дялове, в който случай, ако не се вземат своевременно медицински мерки, може да настъпи смърт. Подчертават, че оказаната медицинска помощ макар да намалява риска от смърт, не изключва подобен изход. Симптомите, за които пострадалият Д. и съпругата му – свид. Д.а съобщават в показанията си, че са се проявявали при него в продължителен период от време - замайване, гадене и повръщане при изправяне в седнало положение в леглото, затруднения при ходене поради замайване, загуба на памет, говорни затруднения, хаотично и несвързано говорене, нервност, вещите лица сочат, че са в причинно-следствена връзка с контузионното огнище и травмата на черепа, които е получил. Това състояние описват като травматична енцефалопатия и представят вариантност на развитието му /спр. л.273-277 от НОХД № 543/23г. на БОС/. Обсъждайки така представените от експертите медицински заключения, въззивният съд се солидаризира с преценката на БОС относно доказателствената обезпеченост на фактическите обстоятелства, касаещи произхода, вида и характера на травмите по тялото на пострадалия З. Д. и механизма на причиняването им. Всяка от експертизите, изслушана и възприета от първостепенния съд, имаща за задача да представи медико- биологичните характеристики на телесните увреждания, причинени на Д., е изготвена от специалист в съответната научна област. Експертите са отговорили изчерпателно, категорично и убедително на всички поставени им въпроси, с обсъждане на всички значими доказателства, като отсъстват каквито и да е противоречия в ангажираните от тях изводи. По делото не са налице данни, които да внесат съмнение в научната обоснованост, пълнотата и достоверността на изготвените експертни заключения, поради което и преценката на първата инстанция, че същите следва да бъдат кредитирани при извеждане на фактологията по казуса, се явява правилна. Представената експертна позиция относно обективните медицински находки, констатирани по тялото на пострадалия Д., е видно, че съответства напълно на показанията на свидетелите очевидци – Д.а и А., в които същите описват както позицията на тялото на пострадалия към момента на реализираното спрямо него нападение от страна на подсъдимия – „в гръб“, така и средството, с което е нанасял ударите - „тръба“, „някакъв прът…сап“, е също и броя и локализацията на тези удари – „два удара в главата и още няколко по тялото и крайниците“. Горното допълнително утвърждава правилността на изводите на съда относно правдивостта и обективността на дадените от свидетелите очевидци показания, съответно и прави възраженията на защитата в тази насока неоснователни. В логическата верига на доказване правилно е била ценена и назначената и изготвена по делото съдебна психологично-психиатрична експертиза /спр. л.234-242 от НОХД № 543/23г. на БОС/, с обективирани в нея заключения на вещите лица по въпроси, относими към предпоставящата наказателна отговорност вменяемост на подс. П. В. и психическото състояние на последния към момента на осъществяване на инкриминираното деяние. Данните от цитираната експертиза сочат, че подс.В. не страда от психични заболявания или зависимости към психоактивни вещества и алкохол, което да препятства способността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Не са налице според експертите данни, които да потвърдят наличието на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Същият се сочи, че е със съхранен спомен от преживяното, подрежда събитията правилно по отношение на хронология, място, същност и значимост. Поведението на освидетелствания В. по време на извършване на деянието е опредено като подредено и адекватно, не е било под влияние на налудни идеи и халюцинаторни преживявания, грубо несъответно на обкръжаващата го действителност. Агресивното му поведение вещите лица приемат, че е било мотивирано от ескалиране на редица чувства с негативен емоционален заряд, което разкрива емоционална картина, съответна на обикновено раздразнено състояние. Препокриващата се с обикновено раздразнено състояние емоция, експертите подчертават, че не обуславя нарушаване на способността му да разбира свойството и значението на извършеното, нито на способността му да ръководи действията си, съответно и не би могло да се определи като кратковременно или продължително разстройство на съзнанието. Психологическото състояние на подс.В. към момента на деянието, според експертизата, му е позволявало да предвиди последствията от своите действия, а именно, последният е бил наясно, че наранява сериозно пострадалия З. Д.. Очертавайки при проведеното специализирано изследване личностовия профил на подс.В., експертизата е извела присъща за него патологична устойчивост на афекта - по-голяма продължителност на състоянието на афект и възстановяване на негативните чувства със същия интензитет, като в реалната ситуация, само при мисъл за случилото се. Възприето е, че това състояние при него си проличава най – силно, когато са засегнати личните му интереси и поради това често е възприеман от околните като отмъстителен, злопаметен, силно чувствителен и обидчив. Изтъкната е честа проява при него на самонадеяност и стремеж да извоюва признанието на околните, както и склонност да вини другите за това, което му се случва. При В. се отчита също импулсивно поведение със ситуативно обусловени изблици на физическа агресия, както и занижен толеранс към фрустрация. Констатирано е и неумение да контролира гнева си. Според експертизата освидетелстваният В. не показва емпатия и разбиране по отношение на жертвата и не демонстрира чувство за вина. Към датата на освидетелстването експертите констатират наличие при подсъдимия на нормалпсихологично мотивирано поведение. Ангажирано е заключение за психична годност на подсъдимия да участва в наказателния процес, както и способност на последния правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Потвърдена е също и годността на подс.В. да търпи наказание лишаване от свобода, в случай на признаване на вината му за извършеното престъпление. При изслушване на вещите лица в съдебно заседание, същите са потвърдили становището си, че състоянието, в което подс. В. се е намирал по време на извършване на деянието – обикновено раздразнено състояние, не е повлияло неговите способности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си. Разяснявайки същностните характеристики на физиологичния афект и неговата изява, експертите са ангажирали категоричното си становище, че в обследвания случай не са налице анамнезни данни и медицински критерии, на основата на които да се коментира състояние на патологичен афект у подс.В. по време на извършване на инкриминираното деяние. Резултатите от проведеното изследване според тях сочат, че същият е разбирал свойството и значението на своите постъпки, осъзнавал е своите действия и последствията от тях, като не се констатират нарушения на волевата способност на последния за овладяване на реакциите преди, по време и след престъпното деяние. Подчертават, че В. не изпитва чувство за вина и не счита, че е сгрешил, а приема нанасянето на побой като нещо нормално /спр. л.271-272 от НОХД № 543/23г. на БОС/. Представеното по делото експертно заключение по съдебно- психиатричната и психологична експертиза, съдът възприе като професионално изготвено, при посочване на емпиричната база и обосноваване на научните методи. Обсъждайки констатациите, до които вещите лица са достигнали след анализ на данните по делото и получените резултати от проведеното на подс.В. изследването, съдът не установи противоречия в изводите им, както и такива не се констатират във връзка с оценката на останалите доказателствени източници по делото. Заключението е интерпретирано от първата инстанция съобразно действителното му съдържание, поради което и правилно е кредитирано. Основателно е прието, че застъпените от вещите лица становища касателно личностовите особености на подс.В., освен убедително аргументирани, се явяват и подкрепени такива от доказателствената маса по делото. Изводите на експертите и съпътстващата ги аргументация хармонично кореспондират както с данните, съобщени от свид. Я. Б. относно поведението на подс.В. при посещението му в кантората, мотивирало го да поиска съдействие от полицията при извършване на въвода във владение на процесния имот, така и със сведенията, изнесени от пострадалия З. Д., съпругата му – Д. Д.а и брат му – Д. Д. за проявените от страна на подсъдимия упоритост и агресивно поведение при неудовлетворяване на претенциите му за разрешаване на възникналия казус съобразно личните му интереси, съответно преустановяване на въвода във владение на процесния имот. Ето защо и направените на тази доказателствена основа изводи от първата инстанция по фактите на обвинението, се явяват напълно обосновани. Изразеното от подс.В. несъгласие с депозирано експертно заключение, не означава, че същото е необосновано или невярно от научна гледна точка. Обстоятелството, че отговорите на вещите лица по поставените задачи не го удовлетворяват поради това, че се дистанцират от защитната му теза, не може да бъде ползвано като основание за дискредитиране на експертизата. Следва да се посочи, че възражението на подсъдимия срещу очертания от експертите профил на личността му, не се базира на обективни данни, а се основава единствено на субективната му оценка на собствената личност, която сама по себе си не би могла да обуслови необходимост от проверка на заключението на специалистите в тази област. Обсъждайки депозираните пред него обяснения на подс.В. /спр. л.173- гръб-л.174 и л.284-гръб-л.286 от НОХД № 543/23г. на БОС/, съдът правилно е отчел двояката им процесуална природа - на доказателствено средство и основно средство за защита, а така също и обстоятелството, че подсъдимият в най-голяма степен е заинтересуван от изхода на делото и не носи наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на действителността. В тази връзка вярно е приел, че обясненията му не следва да се кредитират в отделни техни части, а именно по отношение на отречената от последния съпричастност към деянието, с поддържано твърдение, че не е отправял заплахи спрямо пострадалия и семейството му, както и че в деня на инкриминираната дата е посещавал два пъти процесния имот, но преди инкриминираните събития, след което си тръгнал, тъй като е бил „блъснат по рамото“, „ударен по главата“ и изгонен от пострадалия. Тези негови твърдения съдът правилно е отчел, че противоречат на останалите доказателства по делото, обсъдени вече по-горе, включително на данните, отразени в протокола за освидетелстването му с разрешение на съдия, в който е видно, че не присъства констатация за наличие на увреждания по тялото и главата му /спр. т.1, л.107-109 от ДП/. В този смисъл и приемайки, че в тази им част обясненията на подсъдимия съставляват изява на гарантираното му от закона право на защита, съдът основателно е отказал да се довери на същите при изграждане на изводите си по фактите. В останалата им съдържателна част, обясненията на подсъдимия се установява, че не стоят в контраст с показанията на свидетелите З. Д., Д. Д.а, Д. Д. и Я. Б., с тази разлика, че същият дава собствена интерпретация на юридическия казус, засягащ имота, собствен на баща му, който поради това, че е послужил като обезпечение по договор за кредит с банката, е бил изнесен на публична продан и придобит от пострадалия Д.. Процесуално законосъобразен подход съдът е проявил и в оценката си за относимост и достоверност на останалите гласни доказателствени източници – показанията на свидетелите Й.А. и Н.Н., които в определен интервал от време са пребивавали в процесния имот на ул. „Трайко Китанчев“, първият – нает да извършва дейност по разчистване на помещението, свидетелстващ за посещението на подс.В. в имота, а вторият - полицейски служител, ангажиран служебно във връзка с искане на ЧСИ Б. да съдейства при осъществяване на въвода във владение, който не е възприел присъствието на подсъдимия там, тъй като си е тръгнал от мястото по-рано. Съобразно действителния им смисъл са оценени и показанията на свидетелите С.И. и С.С., които в доказателствен аспект не допринасят за изясняване на фактите по казуса. Относно сведенията, изнесени от разпитания по инициатива на защитата свид. П. В. – баща на подс. В., следва да се посочи, че в по-съществената по обем част те представляват собствената на свидетеля трактовка на юридическата ситуация по продажба на процесния имот, като значението им за процеса е единствено във връзка с установяване на факта кой е бил собственик на имота, преди продажбата му на пострадалия Д., какво е довело до ескалация на конфликта между подсъдимия и пострадалия, а също така и относно факта на обитаване от свидетеля и от сина му - подс.В. на имота в с...., от който при проведеното претърсване са били иззети веществените доказателства - дрехи, обувки, шапка, част от които обследвани по експертен път. Обсъждайки приложените по делото писмени и веществени доказателствени средства- протокол за претърсване и изземване на жилище в с... от 02.06.2022г. ведно с фотоалбум, протокол за оглед /освидетелстване/ на лице от 01.07.2022г. ведно с фотоалбум, протоколи за доброволно предаване на записи от охранителни камери от 07.04.2022г. и от 08.04.2022г., и протокол за изготвяне на ВДС на тел.112, въззивният съд се солидаризира с възприетото от първата инстанция досежно валидността им. Цитираните писмени и веществени материали, видно от отразеното в тях, са изготвени в съответствие както с общите правила на чл. 129 и сл. от НПК, така и при съобразяване със специалните изисквания за конкретното процесуално действие, поради което и съдът основателно се е позовал на тях в подкрепа на застъпените изводи по фактите. Въз основа на установените в съгласие с процесуалните правила фактически положения първостепенният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи за осъществено от подсъдимия В. деяние, съставомерно по чл. 116, ал. 1, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Следва да се посочи, че възраженията на подсъдимия и неговия защитник за неправилно приложение на материалния закон се извеждат единствено от претенциите им за неправилно разрешаване на въпроса за авторството на престъплението, които настоящия състав на въззивния съд прие за неоснователни. Обективните параметри на разглежданата деятелност, както правилно е посочил окръжният съд, включват действия на подс.В. по нанасяне на множество удари с метална тръба /твърд тъп предмет с продълговата форма/ по главата на пострадалия З. Д., както и по долните крайници, в резултат на което на последния е причинена черепно-мозъчна травма - две разкъсно- контузни рани на главата вдясно тилно и вдясно теменно, сътресение на мозъка с пълна загуба на съзнание, контузия на мозъка, счупване на костите на черепа в областта на черепния покрив вдясно, както и кръвонасядане на дясно бедро отпред, кръвонасядане на лява подбедрица, и прободна рана на дясна подбедрица. Според експертното заключение по назначената комплексна СМЕ, ударите, с които са причинени уврежданията в областта на главата на пострадалия /покриващи медикобиологичните признаци на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК/, са били най-малко два, като същите са нанесени със значителна сила, достатъчна да счупи черепните кости и причини мозъчна контузия /извършени със силен замах в диапазона около 3 kN - 5 кN или 300 кг - 500 кг/. Относно ударите, причинили травмите по долните крайници /покриващи медикобиологичните признаци на лека телесна повреда/, вещите лица приемат, че същите са нанесени с по-малка сила. Обсъждайки характера на уврежданията в областта на главата, която е жизненоважен орган, вещите лице ангажира позиция, че същите самостоятелно могат да причинят смъртта на пострадалия, като в случая леталният изход е бил предотвратен с оказаната на пострадалия бърза, навременна и квалифицирана медицинска помощ. При така констатираните увреждания на пострадалия, за които свидетелстват данните от съдебномедицинските експертизи, обосновано първостепенният съд е достигнал до извод, че извършеното от подс. В. съставлява опит за умишлено убийство, като няма основание да се разсъждава в насока умишлено причиняване на телесна повреда. Обосновано, изхождайки отново от заключението на изготвените по делото съдебномедицински експертизи, съдът е приел наличието на пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия по нанасяне на удари с метална тръба по главата и крайниците на пострадалия /докато същият е бил в позиция с гръб към подсъдимия/ и настъпилите увреждания на последния. Подсъдимият обективно е извършил всичко необходимо за причиняване смъртта на пострадалия, която обаче не е настъпила по независещи от дееца причини – оказаната спешна медицинска помощ и правилното лечение. Мотивирано също така, обсъждайки фактическата установеност на конкретната проява на подсъдимия В., съдът е извел и квалификация на деянието по т.9 на чл. 116 от НК, приемайки, че деянието е извършено предумишлено. Съгласно съдебната практика - р. №472/25.10.1978 год. по н.д. №467/78 год. на ІІ н.о. на ВС, предумисълът се характеризира както с обмисляне и вземане на решението за убийството в относително спокойно и хладнокръвно състояние, така и с известна отдалеченост по време между двата момента - момента на вземане на решението и този на привеждане на същото в изпълнение, включително преценката на дееца „за” и „против” убийството. За предумисъла може да се съди от изработен план за извършване на убийството, взети предварителни мерки за укриване на същото, устроена засада, предварителен избор на мястото, където да се причака жертвата, разузнаване на пътя на движение на жертвата, продължителността на времето от възникване на намерението за извършване на убийството до реализирането му и други – Постановление № 2 от 16.12.1957г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от 06.07.1987 г. Установените по настоящото дело факти, на които се е позовал и окръжният съд, преценени в контекста на възприетото от практиката и доктрината разбиране за предумисъл, обуславят в пълна степен извода за наличие на такъв. Обосновавайки наличие на предумисъл като квалифициращ деянието на подс.В. признак, съдът правилно се е позовал на установената целенасоченост и организираност в действията на последния по осигуряване на средство /оръжие/, чийто характеристики да способстват реализиране на замисъла му да нарани и умъртви пострадалия – метална тръба, по набавяне на облекло - черна горница с качулка и тъмна плетена шапка, както и медицинска маска за прикриване на участъци от лицето, които в комплексното им съчетаване да му помогнат да остане неразпознат както от жертвата, така и от трети лица, намиращи се в близост до мястото на престъплението, а също и избор на място, на което да паркира автомобила си, без да буди подозрение. Коректно е посочил, че решението да посегне на живота на пострадалия, подсъдимият не е взел внезапно, а напротив, същото е било обмислено от него предварително, след като е напуснал имота на ул.“Трайко Китанчев“ около 14, 30 часа на инкриминираната дата, в сравнително спокойно и хладнокръвно състояние и след внимателно обмисляне на начина на осъществяване на замисленото – с какво средство /оръжие/ да си послужи, за да извърши убийството, какви мерки да вземе, за да не бъде разпознат, на какво място да спре автомобила си, без да буди подозрение, как да напусне безпрепятствено местопрестъплението и да избегне залавянето от органите на реда. Оценявайки поведението на пострадалия З. Д. като такова, сериозно застрашаващо личните му интереси, както и невъзможността по законен ред да възстанови на баща си собствеността върху процесния имот, подс. В. е достигнал до убеждение, че единствения благоприятен за самия него изход е да посегне на физическата му цялост, като му нанесе смъртоносни увреждания. В случая, решението на подсъдимия да осъществи физическо посегателство спрямо пострадалия е взето под влиянието на ескалиралите при него негативни чувства в следствие невъзможността му да наложи собствената си позиция и да предотврати осъществявания в деня на инкриминираната дата въвод на пострадалия във владение на закупения от последния на публична продан имот. Безуспешният му опит да преустанови въвода, съчетан с поведението на пострадалия, който му е казал да напусне имота и да не пречи на работниците да извършват възложената им дейност, са провокирали у него необоздан гняв и са го мотивирали да отреагира с проява на физическа агресия. Изводи в тази насока първата инстанция правилно е извела, базирайки се на заключението на психологично-психиатричната експертиза, в което сред характеровите особености на личността на подс.В. се изтъкват склонността му към импулсивно поведение със ситуативно обусловени изблици на физическа агресия, занижен толеранс към фрустрация, лошо контролиране на гнева и присъща за него патологична устойчивост на афекта. Предприетите от страна на подсъдимия подготвителни действия да нападне и лиши от живот пострадалия, веднага след като е напуснал имота около 14, 30 часа, както и реализирането в по-късен момент на физическото посегателство, ясно сочат на задържане на афекта при него и невъзможността му да овладее гнева си. По-нататък, правната теза за наличие на предумисъл в казуса се явява защитена такава както от данните, съобщени от разпитаните по делото свидетели З. Д., Д. Д.а и Д. Д., за отправяни по - рано същия ден закани от подсъдимия към пострадалия, че ще „го осакати за цял живот“ и че „ще го убие“, така и от представеното в показанията на свидетелите очевидци – Д.а и А. конкретно описание на външния вид на подсъдимия при появата му около 16, 45 часа на ул. „Трайко Китанчев“ - облечен с тъмен анорак, с качулка на главата и маска на лицето, разкриващо опита му да прикрие самоличността си. За предварителната подготовка на подсъдимия да извърши замисленото деяние свидетелстват и кадрите от видеозаписите на охранителните камери, изследвани от видеотехническата експертиза, от които е видно, че подс.В. паркира автомобила на ул.“Хан Аспарух“, която е съседна на ул.“Трайко Китанчев“. По този начин подсъдимият е целял да не бъде забелязан от пострадалия и присъстващите в имота лица, предвид че по-рано същия ден автомобилът му е бил паркиран непосредствено пред имота, което го прави разпознаваем. Изборът на място за паркиране е осигурявал също така на подсъдимия и възможността по най-бързия начин да се отдалечи от местопрестъплението, съответно и да се укрие. Видими на следващо място от записите са и следващите преднамерени действия на подсъдимия, а именно - как слизайки от личния си автомобил, поставя на главата си шапка с „папулка“, сваля връхната си дреха /в раменната част с червен и бял кант/, облича друга тъмна дреха с качулка, която поставя на главата си, върху шапката, поставя и маска на лицето си, след което взема от автомобила пръчковиден обект, затваря вратата на автомобила и се отдалечава от него в посока ул.“Трайко Китанчев“. Обсъждайки с нужното внимание всички, изложени по-горе доказателствено обезпечени факти и обстоятелства, първостепенният съд аргументирано е достигнал до заключението, че решението на подс.В. да посегне върху живота на пострадалия, е формирано в един по-ранен момент, с внимателно обмисляне на мотивите за и против осъществяването му, което обуславя и квалификация на деянието по т.9 на чл. 116, ал.1 от НК. Законосъобразно в преценката си за субективните измерения на деятелността, осъществена от подс.В., първостепенният съд е достигнал до извод, че у същия е бил налице пряк умисъл. Позовавайки се на конкретно проявеното поведение на подс. В., насочено към нанасяне на удари с метална тръба по тялото на пострадалия, в областта на главата и крайниците, както и изхождайки от механизма на причинените увреждания, установен по данни от съдебномедицинската експертиза, броят на ударите, тяхната сила и интензивност, първостепенният съд обосновано е извел наличието на пряк умисъл у последния за убийство. Правилно е прието, че В. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Както в теорията, така и в съдебната практика безпротиворечиво е прието, че изводи за наличност на умисъл за убийство следва да се правят, като се съобрази начина на въздействие, използваното оръжие, нанесените поражения, т.е. всички конкретни обстоятелства, които дават възможност за преценка на субективното психическо отношение на дееца към общественоопасния характер на деянието и волевото му отношение към резултата от него. Такива обстоятелства, несъмнено сочещи на умишлена форма на вината, при това, на пряк умисъл, правилно и изчерпателно са установени от първостепенния съд. Изводите за това, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и неговите последици и е целял настъпването им, са направени въз основа на конкретиката на предприетите от него действия - отправена заплаха към пострадалия, че ще го осакати за цял живот, ще го убие, както и реализирането на тази заплаха в един кратък интервал от време след напускане на имота, през който времеви интервал не само е обмислил решението си, но и се е подготвил за осъществяване на нападението – планирал къде да паркира автомобила си, набавил си необходимото оръжие /метална тръба/, специално облекло и маска, за да прикрие самоличността си, след което се върнал в процесния имот на ул.“Трайко Китанчев“ и целенасочено нанесъл два последователни удара с метална тръба по главата на пострадалия и още няколко по долните му крайници. Средството /оръжието/, с което е действал – метална тръба с дължина около метър, което безспорно е годно да причини смърт, насочеността на първите два удара – в главата на пострадалия, която е жизненоважен орган, силата с която е нанасял ударите – определена от комплексната СМЕ и показанията на свидетелите очевидци като значителна, се явяват комплекс от обстоятелства, които основателно са мотивирали първата инстанция да приеме, че подс.В. е съзнавал характера на деянието и неговите последици и е целял настъпването им. Законосъобразно първоинстанционният съд е обосновал, че подсъдимият е действал при т. нар. "алтернативен" пряк умисъл за причиняването на телесна повреда или смърт. Квалификацията на субективната страна на деянието като алтернативен пряк умисъл изисква деецът да е действал с такова психично отношение, при което еднакво е целял да причини телесна повреда или смърт, т. е. искал е настъпването на един от няколко възможни престъпни резултата. При това положение той следва да отговаря за опит към по-тежкия престъпен резултат, независимо от реално настъпилия, по независещи от него причини, който в случая е по-лек / вж. ППВС № 2/1957 г., изменено и допълнено с ТП № 7/1987 г. на Пленума на ВС, т. 7; Решение № 32/1991 г. на ВС; Решение № 24/1997 г. на ВС; Решение № 163 от 17.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 395/2016 г., III н. о.; Решение № 108 от 12.02.2024 г. на ВКС по н. д. № 356/2023 г., I н. о. и др./. Формирайки изводите си относно субективната страна на деянието, първата инстанция основателно се е позовала също на назначената и изслушана комплексна съдебно – психологично психиатрична експертиза, която е категорична, че емоциите с негативен заряд, под чието влияние се е намирал подсъдимият към момента на извършване на деянието, се явяват такива, препокриващи се с обикновено раздразнено състояние, които не са повлияли способността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си. Подкрепящи горното заключение на експертите са и установените по делото фактически данни, свидетелстващи, че поведението на подс.В. е било подредено, организирано и целенасочено. Отсъстват каквито и да е обективни показатели, които да насочват към извод, че същият не е могъл да координира и съзнателно да насочва действията си в преследване на поставената цел. Напротив, последователното му и целенасочено поведение показва наличие на ясно съзнание за случващото се, волева устойчивост да вземе и изпълни решението си за нападение над пострадалия, а по-късно и съобразно планираното, да напусне района на местопрестъплението, управлявайки личния си автомобил. На основание изложените съображения, въззивният съд прие, че не са налице законовите предпоставки по чл. 304 от НПК за оправдаване на подсъдимия, каквото основно искане се поставя в жалбата. Неоснователно е и оплакването в жалбата за явна несправедливост на наложената санкция, което не е подкрепено с аргументи извън вече коментираните относно спазването на процесуалния и материалния закон. При решаване на въпроса за наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи за извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК, първоинстанционният съд е съобразил законоустановената наказуемост на това престъпление към датата на неговото извършване – 05.04.2022 г., а именно лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съблюдавайки правилото на чл. 18 ал.2 от НПК, установяващо, че при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, с отчитане степента на осъществяване на намерението и причините, поради което престъплението е останало недовършено, съдът е достигнал до извод, че наказанието на подс.В. следва да се определи при условията на чл.54 от НК съобразно предвидената за престъпния състав първа санкционна алтернатива, и е наложил на последния 15 години лишаване от свобода. В обсега на установените по делото факти, въззивната инстанция не установи наличие на нови обстоятелства, извън очертаните релевантни такива от решаващия съд при индивидуализация на наказателната отговорност на подс. В.. Анализирайки обхватно същите, ОС-Бургас се е съобразил както с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и личността на дееца, така и със смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, без неоправдано да подцени или надцени някой от отчетените като такива. Обосновано в изводите си относно степента на обществена опасност на деянието, която несъмнено е висока, съдът се е позовал на данните, характеризиращи механизма на извършването му – нападение в гръб, при отсъствие на открита провокация от страна на жертвата, с нанасяне на два удара със значителна сила в жизненоважен орган /главата на пострадалия/ и следващи няколко удара със същото оръжие /метална тръба/ в областта на долните крайници, въпреки видимите признаци за изпадане на последния в безсъзнателно състояние. Действително, деянието е спряло във фазата на опита, но в случая съставомерният резултат – смъртта на пострадалия Д., не е настъпил поради обстоятелства, които са извън волята на подсъдимия – поради оказаната своевременна и висококвалифицирана медицинска помощ. Коректно в оценката си на обстоятелствата, значими за отговорността на подс.В., първата инстанция е отчела наличието на предходна съдимост на последния, както и факта, че настоящата престъпна деятелност е осъществена в рамките на изпитателния срок на наложеното на В. наказание от една година лишаване от свобода по НОХД №5874/18г. по описа на РС-Бургас, в сила от 26.07.2019г. /спр. т.1, л.48 от ДП/. Осъждането на подсъдимия назад във времето и то за деяние, с което се засяга телесната неприкосновеност на личността – престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 от НК, несъмнено е сред обстоятелствата, завишаващи степента на обществена опасност на личността на последния и поради това не допуска особена благосклонност при определяне размера на наказанието, което следва да изтърпи. Въззивният съд се съгласява и с приетото от първата инстанция, че данните за семейния и социалния статус на подсъдимия сочат на основание за смекчаване на отговорността му. В случая, макар формулираният в горната насока извод на съда да не е подкрепен с аргументация, то такава е налице, предвид наличните по делото данни, че подсъдимият полага грижи за болния си баща - свид. П. В., както и за отглеждане и възпитание на синовете си след развода. Извън тези сведения обаче, други, които да информират за особености в семейната и социалната среда на подсъдимия и да разкриват положителни черти на личността на последния, обосноваващи необходимост от прилагане на по-нисък интензитет на репресия за превъзпитанието и поправянето му, не са налице по делото. Изтъкнатите обстоятелства, с характер на смекчаващи такива, макар да имат своето отражение върху конкретния размер на наказанието, което подсъдимият ще следва да понесе за извършеното престъпление, не се явяват нито многобройни, нито могат да се определят като изключителни по тежест смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.55 ал.1 от НК. Поради това и преценката на съда, че санкцията на подс.В. следва да се определи при условията на чл.54 от НК, се явява законосъобразна. При предвиденото в закона наказание за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, ОС- Бургас е определил на подс.В. при условията на чл.54 от НК наказание от 15 години лишаване от свобода, което е в законовия минимум. Ето защо и отчитайки така проявения толеранс от съда към подсъдимия, въззивната инстанция не намери основание за следващо редуциране размера на наложеното му наказание. Съобразявайки горното, въззивният съд прие, че не е налице явно несъответствие между степента на обществена опасност на деянието и дееца от една страна и отмерения обем държавна принуда – от друга, поради което и възражението на защитата, отнесено към справедливостта на санкцията, следва да бъде преценено като неоснователно. Определеният от първата инстанция първоначален режим на изтърпяване на наложеното наказание от петнадесет години лишаване от свобода – „строг“, е в съответствие със законовото предписание на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗИНЗС. Законосъобразно окръжният съд е приложил и разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, като е привел в изпълнение наложеното на подс.В. с присъда по НОХД №5874/18г. по описа на РС-Бургас наказание от една година лишаване от свобода. Приемайки обаче, че активираното наказание по посочената предходна присъда следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, съдът е допуснал нарушение на закона. В случая, първата инстанция е пропуснала да отчете отсъствието на която и да е от хипотезите на чл.57 ал.1, т.2 от ЗИНЗС, налагащи определянето на строг режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание от една година лишаване от свобода. Не е съобразила също, че нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС урежда първоначалния режим за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, а не на подлежащото на отделно изтърпяване отложеното наказание /в т. см. Решение № 21 от 23.02.2022 г. на ВКС по н. д. № 932/2021 г., II н. о., НК; Решение № 214 от 5.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 912/2018 г., I н. о., Решение № 108 от 21.05.2019 г. на ВКС по н. д. № 381/2019 г., II н. о./. За това, наложено по предходна присъда наказание, отложено по реда на чл. 66 НК и приведено в изпълнение по силата на чл. 68 НК при последващо осъждане, важи правилото на т. 3 на чл. 57, ал. 1 ЗИНЗС - определяне на общ режим, какъвто е и разглеждания случай. Ето защо констатираното нарушение на материалния закон следва да бъде отстранено от въззивния съд в рамките на правомощията му по чл. 334, т.3 от НПК, като режимът на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание по НОХД №5874/18г. по описа на РС- Бургас следва да бъде изменен от строг на общ, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. По основателността и размера на предявените граждански искове за имуществени и неимуществени вреди ОС-Бургас правилно е приел, че същите са доказани по своето правно основание - чл. 45 от ЗЗД. Налице са всички кумулативни законови предпоставки за ангажиране и деликтната отговорност на подс.В.. В резултат на виновното и противоправно поведение на последния, гражданският ищец З. Д. е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление. При определяне размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, първостепенният съд е спазил принципите на справедливостта. Обсъждайки гласните доказателствени средства и установените посредством тях данни за процеса по възстановяване на пострадалия Д. в следствие причинените му телесни увреждания, наложили болничното му лечение, както и становището на експертите, изготвили комплексната съдебномедицинска експертиза относно характеристиките на травмите и последиците за здравето на същия от нанесената му такава на главата, съдът е направил правилен извод, че сумата от 50 000 лева представлява справедлив паричен еквивалент на болките и страданията, които е претърпял, както и че посочената сума е необходима за репариране на неимуществените вреди. Над посочената сума до предявения размер от 85 000 лева, съдът правилно е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Намирайки, че присъденото на гражданския ищец обезщетение е съобразено с конкретните обстоятелства по делото, чрез които е конкретизиран общият принцип за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, и че обезщетението е съответно на обема и тежестта на претърпените от него болки и страдания, въззивният съд прие, че няма основание за корекция и в тази част от присъдата. Следва да се отбележи, че оплакването, формулирано в жалбата на подсъдимия за несправедливо отмерено в полза на гражданския ищец обезщетение за претърпени болки и страдания вследствие нанесените му телесни увреждания, не е подкрепено с никакви аргументи, а се основава на застъпените такива, че осъждането му за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, не почива на надлежна доказателствена основа. В този смисъл и при направената констатация, че в наказателната част присъдата не страда от пороци, въззивният съд не намери основание да уважи претенцията за корекция на същата гражданско-осъдителната й част. Законосъобразно е и осъждането на подс.В. по предявения срещу него граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на 201, 42 лева, представляваща направени от гражданския ищец З. Д. разходи за закупуване на лекарства и извършени медицински манипулации. По делото са налице доказателства, възприети от първата инстанция и съдържащи се на л.33-36 от НОХД № 543/23г. на БОС, от които е видно, че извършените от пострадалия разходи са за лечение на причинените му от процесното деяние травми и поддържаща терапия, т.е. същите са в пряка причинно-следствена връзка с престъпната деятелност на подс. В., поради което същият следва да ги възстанови изцяло. С оглед ангажиране гражданската отговорност на подс.В., законосъобразно съдът е осъдил последния да заплати в полза на държавата, по сметка на Окръжен съд-Бургас държавна такса съобразно уважената част от гражданските искове, размерът на която е определил неправилно на 2 000 лева, вместо 2 008 лева. Съгласно чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - "За граждански иск по наказателно дело се събира такса 4 на сто върху уважения иск, но не по-малко от 50 лв. ". В случая при уважения от съда граждански иск за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, както и за имуществени вреди в размер на 201, 42 лева, държавната такса, определена в съответствие с чл.2 от посочената Тарифа, следва да е в размер на 2 008 лева. Това налага корекция на присъдата в тази й част. Правилно, в съответствие с изискването на чл. 189 ал.3 от НПК съдът е присъдил разноските по делото, осъждайки подс.В. да заплати направените такива в хода на воденото наказателно производство – сума в размер на 413, 37 лева по сметка на ОДМВР Бургас, явяваща се направени разноски в досъдебното производство; сума в размер на 371, 85 лева по сметка на Бургаска окръжна прокуратура, представляващи разноски в досъдебното производство; сума в размер на 3 800, 40 лева по сметка на Окръжен съд Бургас, представляваща направени разноски в съдебното производство, както и разноските от 4 000 лева, направени от гражданския ищец и частен обвинител З. С. Д. за адвокатско възнаграждение. Липсват основания за изменяване на съдебния акт в частта, касаеща разпореждането с веществените доказателства по делото. Постановявайки за част от тях /подробно изброени в присъдата/ да се отнемат в полза на държавата и унищожат като вещи без стойност, друга част - да останат на съхранение по делото, а трета - след влизане в сила на присъдата да се върнат на подсъдимия П. В. и на синовете на последния - М. В. и К. В., съдът се е съобразил с наличните по делото данни за принадлежност на вещите, характера на същите, както и основанието за отнемането им. След извършена на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат изменяване на присъдата в останалата й част или нейното отменяване. Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т.3 и т.6 от НПК, Бургаският апелативен съд