Решение № 55 от 22.3.2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 144/2024 г.

Производството е по реда на гл. XXI от НПК Образувано в по въззивна жалба от частния тъжител З. Т. Т., чрез повереника й адв. С. С. – от САК, срещу Присъда № 22 от 06.07.2023 г., постановена по НЧХД № 505/2022 г. по описа на РС – Димитровград, с която подсъдимата Д. С. Г. е призната за НЕВИНОВНА в извършването на престъпление по чл. 148, ал.2, вр., ал.1, т.4, вр. чл. 147, ал.1 от НК и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото обвинение. С присъдата е отхвърлен като неоснователен предявеният от З. Т. Т. граждански иск за неимуществени вреди в размер на 3000 лв. и частната тъжителка е осъдена да заплати на подсъдимата направените от нея разноски в размер на 1200 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Прави се собствен анализ на събраните от първата инстанция доказателства и доказателствени средства, като се твърди, че същите по категоричен начин доказват описаното в тъжбата деяние. Твърди се допуснато нарушение на съда, изразяващо се в препятстване на възможността по делото да бъдат събрани доказателства – справка за телефонни разговори на подсъдимата. Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата Д. Г. да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение, а предявеният граждански иск – да бъде уважен изцяло. В жалбата не се правят искания за събиране на доказателства. По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от защитника на подсъдимата – адв. Т. Т.. Защитата застъпва становище за необоснованост на въззивната жалба, превратен анализ на доказателствата и голословни твърдения на тъжителката. Счита, че обсъжданата от повереника справка не би способствала за изясняване на обективната истина, доколкото не е от естество да докаже релевантни за обвинението факти. Моли за решение в този смисъл. По депозираната жалба първоначално е образувано ВНЧХД № 636/2023 г. по описа на Окръжен съд – Хасково. След постъпил отвод на всички съдии от Хасковския окръжен съд, с Определение № 68 от 05.02.2024 г. по КЧНД № 95/2024 г. по описа на ВКС делото е изпратено за разглеждане в ОС – Стара Загора. Настоящият състав по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата, свидетели или експерти. В съдебното заседание пред въззивния съд повереникът на частния тъжител и граждански ищец – адв. С., поддържа въззивната жалба, развивайки изложените в нея съображения. Акцентира върху показанията на свидетелите З. и А., от които прави извод, че подсъдимата е сезирала полицейския служител и впоследствие е накарала свидетеля А. да се обади на тел. 112. Твърди, че съдът е препятствал възможността да се съберат доказателства относно проведените между представителите на другата политическа партия телефонни разговори, като счита, че същите, преценени в съвкупност с посочени неясноти в събраните доказателства, категорично доказват извършването на инкриминираното деяние от подсъдимата. Моли съда да отмени оправдателната присъда и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимата за виновна, като приложи чл. 78а от НК. Моли да бъде уважен в цялост предявеният от частната тъжителка граждански иск, като намира същия за доказан по основание и размер. Претендира направените пред въззивния съд разноски. Частният тъжител и граждански ищец З. Т., поддържа казаното от адвоката си. Подсъдимата Г., редовно призована, не се явява и не се представлява, поради което въззивното производство е протекло в нейно отсъствие. Старозагорски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание и след като на основание чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното: Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред Димитровградски районен съд доказателствени материали. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства, като не могат да бъдат споделени доводите на защитата за препятстване от съда на възможността за събиране на едно доказателство. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимата Д. С. Г. е родена на 23.09.1963 г. в с. О., общ. Г., български гражданин, ........., живуща в гр. Д., бул. „Д. Б.“ № 25, вх. Б, ап. 8, ЕГН: ••••••••••. По силата на пълномощно № 13/29.09.2022 г. подсъдимата Г. била вписана като пълномощник на КП „Демократична България - обединение“ при произвеждане на изборите за народни представители на 2 октомври 2022 г. В това качество подсъдимата присъствала в изборният ден в избирателната секция в с. К., общ. Д. - малко населено място с 334 регистрирани избиратели, включително и при отваряне на урната и съставяне на изборния протокол. Изборната секция на тези избори в с. К. била разположена в сградата на кметството. Частната тъжителка З. Т. живеела в с. К., общ. Д., като дълъг период от време била кметски наместник на това село. Към есента на 2022 г. същата ползвала лек автомобил Р.М. ДК№.......... С решение № 63-НС/30.08.22 г. нейната дъщеря - Г.И.-А. била регистрирана като кандидат за народен представител в изборите за народни представители, насрочени на 02.10.2022 г. по предложение на КП „Български възход“. В деня на изборите значителен брой жители на населеното място упражнили правото си на глас - 190 души, а освен комисията от седем души, в изборната секция присъствали почти постоянно както подсъдимата, така и свидетелката И. - застъпник на ПП ГЕРБ. Още от сутринта ползваният от З. Т. лек автомобил бил забелязан паркиран в близост до секцията от свидетелките П., М.И. и Н.И.. През целия ден частната тъжителка се намирала в непосредствена близост до автомобила или вътре в него, като много хора се спирали до нея и провеждали разговори. Това било възприето и от свидетеля З. - полицай, който бил изпратен на място за да следи за реда в изборният ден и бил уведомен от неустановени лица за присъствието на частната тъжителка в близост до секцията. Направило му впечатление, че колата била паркирана в близост до заведение, недалеч от кметството още от началото на изборния ден, а частната тъжителка Т. постоянно била там, като след обяд го преместила отстрани на секцията. Постоянното присъствие на автомобила на тъжителката в близост до изборната секция мотивирали полицейския служител да наблегне върху него при извършване на наблюдението. След като неустановен лек автомобил спрял до колата на тъжителката и намиращото се в него младо семейство се заговорило с Т., полицейският служител се усъмнил и подал сигнал до началника на районното управление да извърши проверка. Около 10 минути след това, свидетелят З. възприел мъж и жена на възраст около 30 години, които се въртели около секцията, но не влезли вътре. Това поведение усъмнило полицая, който извършил проверка на новодошлите и разбрал от тях, че са застъпници на партия, дошли да проверят съмнително поведение на лице в автомобил пред секцията. Междувременно в 17: 59 ч. бил подаден сигнал на телефон 112 от лице с женски глас, представящо се като А.Ю.Х.. Разговорът продължил 3 минути и 16 секунди, а в него подателят обяснил, че подава сигнал за изборния ден в с. К., като заявил следното: „Ами тука сме в секцията, която е в селото, една от друга партия кандидатка, майка й стои цял ден пред секцията. Всеки, който мине да гласува, след като гласува, отива, минава през нейната кола...“, описва пред оператора колата като марка и регистрационен номер и посочва, че тя като подател е от „Демократична България“, а дъщерята на въпросната жена била от „Български възход“. По този повод бил подаден и сигнал до РИК-Хасково от Т. Т. – пълномощник на КП „Демократична България - обединение“. По повод подадените сигнали в с. К. били изпратени служители на РУ – Димитровград, които извършили проверка на частната тъжителка и автомобила й, в хода на която не били намерени съмнителни вещи. След приключване на проверката частната тъжителка Т. отишла в секцията да гласува. По повод подаденият сигнал прокурор при ПРБ е отказал образуване на досъдебно производство с постановление за отказ от 03.10.2022 г. Появата на екипа полицейски служители и предприетите от тях действия били видени както от членовете на секционната избирателна комисия и намиращите се в секцията лица, така и от преминаващите в района граждани. След този ден тъжителката споделила със свидетелката К.А., че изпитала стрес от преживяното и пиела успокоителни. Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка се установява въз основа на събрания от първата инстанция доказателствен материал, а именно: показанията на свидетелите И.К.С., Т.Л. К.А., П.Т.Д., М.И.И., Ж.Д.Д., Н.Д.И., Р.П. З. и А. Х.Х.; вещественото доказателство: оптичен диск „EMTEC” CD-R; писмените доказателства: протокол за проверка на лични вещи и превозни средства от 02.10.2022 г., удостоверение от РИК-29 № 28-6-НС/30.08.2022 г., писмо изх.№ 2/20.02.2023г. от РИК-29 гр. Хасково, отговор изх.№ 8/07.03.2023 г. от РИК – 29 гр. Хасково, Протокол на СИК № 290900068/02.10.2022г., списък с упълномощени представители на Демократична България – обединение, писмо рег.№ 105850-190/13.03.2023г. от Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 – Кърджали, списък № 1 на упълномощените представители на Демократична България – Обединение; медицинска документация за З. Т. Т., писмо вх.№ 2350/03.04.2023г. от РУ МВР Димитровград; материали по преписка № 4453/2022 г. по описа на РП Хасково, ТО – Димитровград, постановление за отказ да се образува ДП от 03.10.2022 г., писма от Виваком и от А1; Решение на РИК Хасково № 310-НС/02.10.2022 г., справката за съдимост на подсъдимата и др. В конкретния случай посочената доказателствена съвкупност е еднопосочна и безпротиворечива, като по безспорен начин установява произвеждането на избори за народни представители на 02.10.2022 г., мястото на изборната секция в с. К., членовете на СИК и упълномощените представители на политическите партии, присъствали в изборния ден, кандидатиралите се лица, присъствието на частната тъжителка в паркирания в близост до изборната секция автомобил и съдържанието на подадените сигнали. За тези обстоятелства доказателствените материали са еднопосочни, взаимнодопълващи се и без съществени противоречия помежду им. Налице е корелация между гласните доказателствени средства и писмените доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло в тези части. Липсва спор и относно времето на подаване на сигнала на тел. 112, което се установява от съдържанието на приобщения като веществено доказателство оптичен диск. Въззивният съд дължи да отговори на доводите и възраженията, изложени в жалбата, както и на тези от страните в съдебно заседание. Не може да бъде споделено твърдението на повереника за допуснато нарушение на процесуалния закон поради липса на задълбочен анализ и съпоставка на събраните доказателства, в частност на свидетелските показания. При извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. Макар лаконично и примесено с правните изводи на съда, са обсъдени в достатъчна степен относимите доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при анализа им. Както беше отбелязано по-горе, не се констатират съществени противоречия между отделните доказателствени източници, които да налагат подробното им обсъждане съобразно чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, поради което доводите на повереника в тази насока са неоснователни. Събраната по делото доказателствена съвкупност е последователна и еднопосочна, като от нея с пълна категоричност се установяват фактите, включени в предмета на доказване. Правилно в основата на фактическите си изводи за присъствието на частната тъжителка пред изборната секция и предизвиканата от това реакция районният съд е поставил показанията на свидетеля З., които са обективни, последователни, логични и депозирани от незаинтересовано от изхода на делото лице, доколкото същият е полицейски служител, изпълнявал служебните си функции, свързани с охрана на изборния ден. При преценката им настоящата инстанция отчете обстоятелството, че заявеното от него е детайлно, с оглед факта, че е присъствал на мястото през целия ден и наблюдението за съмнително поведение на лица е било съществена част от задълженията му на инкриминираната дата, както и че напълно кореспондира с показанията на свидетелите П., М.И. и Н.И., които са се намирали в изборната секция и независимо една от друга са забелязали автомобила на тъжителката в различни часове на деня. Описаната от него последователност на появата на лицата, проведените с тях разговори и подаването на сигналите за проверка съответства на писмените доказателства, вкл. преписка № 4453/2022 г. по описа на РП Хасково, ТО – Димитровград, поради което този състав, също като първостепенния, кредитира показанията на полицейския служител, приемайки, че вярно отразяват преките му възприятия. Като достоверни и отговарящи на обективната действителност съдът кредитира показанията на свидетелите И.С., Т.К., П., М.И., Ж.Д. и Н.И.. Същите са логични, незаинтересовани и без тенденция за преувеличаване или затаяване на определени обстоятелства, поради което съдът им се довери. Настоящата инстанция обаче отчете обстоятелството, че в тях не се съдържа информация за пряко възприети от свидетелите факти нито за лицето, подало сигнала, нито за неговото съдържание, поради което не допринасят съществено за изясняване на обстоятелства от предмета на делото. Заявеното от свидетелите И.С. и Т.К., от друга страна, спомага за преценката на психическото състояние на тъжителката след проверката, което има значение за предявения граждански иск, а в показанията на свидетелката Ж.Д. се съдържа разяснение на задълженията на застъпниците на политическите партии в изборния ден, поради което въззивният съд ги ползва при формиране на изводите си за тези факти. Подобно на първостепенния съд, настоящият състав констатира несъответствия в твърденията на свидетеля А.Ю.Х., които поставят под съмнение истинността на изнесените от него обстоятелства. За да не кредитира заявеното от този свидетел относно това, че той е провел разговора с тел 112, съдът съобрази, че свидетелят е лице от мъжки пол, на записа от обаждането ясно се различава женски глас и след изслушването на диска свидетелят не го разпознава като своя глас. Що се отнася до присъствието му заедно с лице от женски пол пред изборната секция в с. К. по сигнал за съмнително поведение на лице в автомобил обаче, заявеното от него следва да бъде кредитирано, тъй като се потвърждава от показанията на свидетеля З., вкл. и за причините за пристигането на свидетеля Х.. В тази връзка въззивният съд се довери и на показанията му за това, че е бил повикан от някого от офиса по повод кола, която се намира на място, на което не трябва и при появата му пред секцията подсъдимата С. е била едно от лицата, които са му посочили въпросния автомобил. Независимо от това, от заявеното от него по никакъв начин не може да се направи извод, че подсъдимата е лицето, което се е обадило на тел. 112, поради което не са налице основания за промяна в преценката на първата инстанция, че показанията му не помагат по никакъв начин на обвинението. Правилно районният съд е кредитирал приобщените веществено и писмени доказателства, които не се оспорват от страните, непротиворечиви са по отношение на фактите, подлежащи на доказване и допринасят за изясняване на обективната истина. Макар да не са обсъдени подробно в мотивите към присъдата, от приложеното постановление за отказ да се образува досъдебно производство се установява, че екипът от служители на РУ-Димитровград е изпратен по повод 3 сигнала, касаещи изборния процес, един от които е от служителя, охраняващ изборната секция. По отношение на главния факт от предмета на доказване, а именно дали подсъдимата е подала сигнала до МВР и дали същият е с клеветническо съдържание, важен доказателствен източник е оптичният носител, съдържащ запис от тел. 112, видно от изслушването на който подсъдимата не фигурира като автор на сигнала и се установяват с точност използваните изрази. От Решение № 310-НС/02.10.2022 г на РИК – Хасково се установява, че жалба с вх. № 23/02.10.2022 г., цитирана в постановлението за отказ да се образува ДП, не само не е подадена от подсъдимата, но и не е адресирана до органите на МВР, а до РИК – Хасково, поради което настоящият състав я прецени като неотносима към предмета на делото, тъй като повдигнатото с тъжбата обвинение обхваща изрази, обективирани единствено в „сигнал до МВР-Димитровград“ и единствено по тях следва да се произнесе съдът с крайния си акт. Изводите си за съдебното минало на подсъдимата съдът направи въз основа на приложената по делото справка за съдимост. Тук е моментът да бъдат обсъдени доводите на повереника, касаещи исканите от мобилните оператори разпечатки на изходящите телефонни обаждания от телефона на подсъдимата. Данните, обработвани за целите на преноса на едно съобщение по електронна съобщителна мрежа, вкл. тези за проследяване и идентифициране на източника и направлението на връзката (номер на викащ и викан ползвател, начало и край на повикването) са трафични данни по см. на Закона за електронните съобщения и съгл. Чл. 251б, ал. 4 от ЗЕС попадат под особена закрила и се обработват и съхраняват в съответствие с изискванията за защита на личните данни. Предоставянето на такива данни на лице, различно от ползвателя на услугата или упълномощено от него лице, е допустимо единствено в предвидените в закон хипотези, като за целите на наказателното производство това са случаите на разкриване и разследване на тежки престъпления. Както правилно е посочил районният съд, предвидената в чл. 159а от НПК процедура, по която съдът може да иска събиране на исканите от повереника трафични данни, е неотносима към конкретния случай, тъй като престъплението за което се води настоящото производство не е „тежко“ по см. на чл. 93, т. 7 от НК, поради което законосъобразно е отказал да отправи до мобилния оператор искане с посоченото съдържание. По отношение на уваженото искане за издаване на съдебно удостоверение за установяване на връзката между два телефонни номера без информация за лицата, е видно, че същото е направено на 14.06.2023 г., след изтичане на предвидения в чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС срок за съхранение на данните, поради което невъзможността на обвинението да докаже твърдените факти по никакъв начин не може да бъде вменена във вина на съда. Друг е въпросът, че в случая тези справки не биха допринесли за изясняване на обстоятелства, свързани с предмета на доказване, тъй като, първо, не съдържат запис на съдържанието на проведените разговори, и второ, повдигнатото с тъжбата обвинение касае разпространение на клеветнически твърдения от подсъдимата в „сигнал до МВР-Димитровград“, а не пред трети лица по време на телефонен разговор. Въз основа на направения анализ на доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд се съгласява с правните изводи на първоинстанционния, че в случая не е осъществен състава на престъплението чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, като намира за неоснователни възраженията на повереника, касаещи правната оценка на събраните доказателства. Предмет на престъплението клевета могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство или явление. То следва да е позорно, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото, или в частност - да приписва извършването на престъпление. На следващо място, тези факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. Разгласяването на мнение или субективна оценка на дееца не осъществява състава на това престъпление, доколкото не е обвързано с конкретни факти и деяния на дадено лице, които биха могли да повлияят отрицателно на обществената оценка за него. Както при обидата, и при клеветата разгласеният факт следва да е обективно позорен, а не е обусловен от личната преценка на лицето, за което се отнася. В случая, както правилно е приел Димитровградския районен съд, липсват кумулативно изискуеми елементи от престъпния състав. На първо място не се установява осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението, а именно да е приписано престъпление. Както правилно е съобразил районния съд, поведението на частната тъжителка е било възприето като нередно не само от граждани, осъществяващи функции, свързани с изборния процес, но и от намиращия се на мястото полицейски служител. При това положение резонно е отбелязано задължението на всеки гражданин да сигнализира правоохранителните органи, когато възприеме извършването на престъпление или правонарушение. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека и на ВКС, твърдения, направени в жалби или показания пред властите, не могат да се разглеждат като „разгласяване“, тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, до които се отнасят, а целят да упражнят гарантираното от Конституцията на Република България право да подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ, от страна на властите. Вярно е, че сигнализирането на съответния държавен орган не изключва възможността умишлено да бъде накърнена честта и доброто име на определено лице /в този смисъл напр. Р. № 435/27.06.1955 г. по н. д. № 415/1955 г., на ВС/, но противно на твърденията на повереника, в тъжбата не са изложени конкретни факти, въз основа на които може да се заключи, че лицето, което е подало сигнала, е било убедено, че същият не отговаря на истината. Напротив, в депозирания до тел. 112 сигнал се съдържа описание на твърдени нередности и се отправят конкретни и свързани с тях искания за извършване на проверка от страна на компетентните органи, поради което резонно първостепенният съд е преценил, че подателят му е сезирал органите на МВР с цел докладване на нередност, свързана с провеждането на изборния процес и защита на гарантирани от Конституцията права на гражданите, съобразявайки особената политическа обстановка в страната и засилената чувствителност на обществото към потенциални нарушения на изборното законодателство. Освен това от съдържанието на подадения сигнал не се установява употребата на инкриминирания израз „участник в схема за контролиран вот и купуване на гласове“, а използваните такива не могат да бъдат приети като описание на факти и обстоятелства от позорен характер или факти, които да осъществяват приписано на частния тъжител престъпление. Настоящият състав изразява съгласие с приетото от първия, че в случая става въпрос за правомерно деяние, свързано със сигнализиране на съмнително поведение, което е забелязано и от други лица, доказателство за което е наличието на няколко сезирания за същия автомобил. Съдържащите се в сигнала изрази „… една от друга партия кандидатка, майка й стои цял ден пред секцията. Всеки, който мине да гласува, след като гласува, отива, минава през нейната кола...“ не са обвързани с конкретен престъпен състав, нито с конкретни факти и деяния на дадено лице, които биха могли да повлияят отрицателно на обществената оценка за него. Изложеното води до извод, че тъжителката е инкриминирала своята субективна преценка за твърденията, които се съдържат в подадения на тел. 112 сигнал или по-скоро на обясненото й от полицейските служители относно повода за извършената проверка, а не на конкретни факти, които обективно могат да накърнят нейната репутация. На следващо място, както основателно е посочил районният съд, по делото липсват каквито и да е доказателства, които да сочат на извод, че подсъдимата е съпричастна към подаването на сигнала. Независимо от обстоятелството, че представилият се като като автор на обаждането е член на същата политическа партия, не се доказа подсъдимата да е имала пряк контакт с него, нито да е имала достъп до мобилния телефон на спътничката му, от който се твърди да е осъществен разговорът. Нито един от свидетелите не е възприел Г. да извършва телефонно обаждане, нито е чул да изрича някоя от думите на записа. За пълнота на изложението и в контекста на изпълняваните от подсъдимата функции на застъпник по време на изборния ден, дори и да се установи, че тя е подала сигнала на тел. 112, предвид неговото съдържание поведението й би следвало да се тълкува като упражняване на правата й по чл. 120, ал. 1, т. 9 от Изборния кодекс. За постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни доказателства, годни да мотивират категоричното убеждение на съда за виновността на подсъдимото лице. Липсата на такива налага единственият възможен извод, че извършването престъпление не е доказано по несъмнен начин, което налага признаването на подсъдимото лице за невиновно и неговото оправдаване. В конкретния случай анализът на доказателствените източници и установените въз основа на тях факти не позволяват да се направи еднозначен, категоричен и единствено възможен извод, че подсъдимата Г. е оклеветила частната тъжителка, като й е приписала престъпление. Не се събраха доказателства нито за това подсъдимата да е подала сигнал до органите на МВР, нито действително да е бил употребен инкриминирания израз. Не се доказа и приписването на престъпление или разгласяването на обективно позорящи факти за частната тъжителка. Предвид горното въззивната инстанция, също като първата, намира, че от доказателствените материали, преценени поотделно и в тяхната логическа връзка, не се обусловя извод за несъмнена доказаност за извършване от подсъдимата на вмененото й престъпно посегателство. При липса на обективна страна на престъплението е безпредметно да бъде обсъждана субективната му страна, както и наличието на квалифициращия признак. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК не позволява присъдата да почива на предположения, а от събрания годен доказателствен материал съдът не може да направи обоснован извод относно това, че подсъдимата е осъществила деянието, предмет на тъжбата. Поради това правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимата Г. за невиновна и я е оправдал по повдигнатото й обвинение. Следователно, неоснователни са твърденията в жалбата за неправилност и необоснованост на присъдата и искането за отмяната й и постановяването на нова осъдителна такава. Резонно, предвид оправдаването на подсъдимата по повдигнатото й обвинение, районният съд е отхвърлил предявения граждански иск като неоснователен. С оглед оправдателния характер на постановената присъда, разноските по делото правилно са възложени в тежест на частната тъжителка, в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК. В заключение и предвид съвпадението между крайните изводи на въззивния съд с тези на първостепенния такъв, присъдата на първата инстанция следва да бъде потвърдена изцяло. При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменение или отмяна. Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СЪДЪТ